Решение № 2875 от 26.3.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 935/2023 г.

Производството по делото е образувано по исковата молба на „Лев Ойл“ ООД, ЕИК 123156568, със седалище и адрес на управление Стара Загора, [улица], представлявано от управителя С. Д. Б., срещу Национална агенция по приходите, с която са предявени следните искови претенции: иск за сумата 85 899, 65 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от Ревизионен акт /РА/ № 261002640/11.02.2011 г. и Ревизионен доклад /РД/ № 1002640/21.12.2010 г., неразделна част от него, издадени от орган по приходите на Териториалната дирекция-Пловдив на Националната агенция за приходите, ведно със законната лихва върху размера на обезщетението, считано от датите на изплащане на отделни части от възнаграждението до датата на предявявяне на исковата молба - 15.03.2019 г., в размер на 71 521, 35 лева, както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените в производството разноски, съгласно представен списък. Ответникът Национална агенция за приходите застъпва становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана като оспорва същата както по основание така и по размер. Подробни съображения излага в отговора на исковата молба.Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на исковите претенции. Пловдивският Административен Съд – дванадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: От данните по делото се установява, че след извършена ревизия на „Лев ойл“ ЕООД със седалище и адрес на управление Стара Загора, чийто правоприемник е "Лев ойл" ООД, органите по приходите са изготвили Ревизионен доклад /РД/ № 1002640/21.12.2010 г., с който са определели задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.08.2008 г. – 28.02.2010 г. На 10.01.2011 г., между „Лев ойл“ EООД и Адвокатско дружество „Р. и съдружници“ е сключен договор за обжалване, поцесуално представителство и защита. Правната защита включва: проучване и анализ на Ревизионен доклад №1002640/21.12.2010г. и приложенията към него; изготвяне на възражение до директора на ТД на НАП Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите, проучване и анализ на издадения ревизионен акт и приложенията към него; изготвяне на жалба до директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите срещу издадения ревизионен акт, проучване на решението на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ и процесуално представителство и защита по съдебен ред. С договора от 10.01.2011 г. страните са уговорили отделни възнаграждения за правните услуги, оказани в административната и в съдебната фаза по обжалване на ревизионния акт и на решението на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика". За защитата в административната фаза на производството „Лев ойл“ EООД следвало да заплати на адвокатското дружество възнаграждение в размер на 72 821 лева без ДДС в срок до 14.01.2011 г. "Лев ойл“ ЕООД е подало възражение срещу ревизионния доклад. Това възражение било изготвено и предадено на дружеството от Адвокатско дружеството “Р. и съдружници“, съгласно протокол от 26.01.2011г. Адвокатското дружество издало на „Лев ойл“ EООД фактура № 0000001922 от 14.01.2011г., съгласно която за изготвяне на възражение срещу Ревизионен доклад № 1002640/21.12.2010г., за обжалване и защита срещу издадения ревизионен акт, за процесуално представителство и защита, се дължи сумата 87 385, 20 лева, от които възнаграждение - 72 821 лева и ДДС - 14 564, 20 лева. На 14.01.2011 г. въпросната сума била преведена от дружеството „Ес Ди Петролиум“ ЕООД по сметката на Адвокатско дружеството “Р. и съдружници“ по банков път, въз основа на споразумение от 10.01.2011 г., подписано между „Лев ойл“ ЕООД и „Ес Ди Петролиум“ ЕООД. Впоследствие е издаден Ревизионен акт № 261002640 от 11.02.2011г. от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, с който е определено задължение на „Лев ойл“ ЕООД за данък върху добавената стойност за периода 01.08.2008 г. – 28.02.2010 г. Ревизионният акт бил обжалван пред директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите. С Решение № 323/19.04.2011г. директорът на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив потвърдил Ревизионен акт № 261002640/11.02.2011г., в частта относно задължението на „Лев ойл“ ЕООД за данък върху добавената стойност в размер на 3 089 386, 18 лева заедно с лихви за забава и го е отменил в частта за непризнат данъчен кредит за сумата от 15 813, 80 лeва с лихви за забава. С Решение № 1577/09.07.2013г. по адм.дело № 1265/2011 г. по описа на Административния съд-Пловдив Ревизионен акт № 261002640/11.02.2011г. е отменен в частта за задълженията на дружеството за периода август 2008г. – септември 2009г., включително и за месец декември 2009 г., както и в частта, в която е доначислен данък върху добавената стойност за разликата над 65 331, 68 лева до пълния установен размер на задълженията за същите отчетни периоди, ведно със съответните лихви за забава. С Решение №7494/ 03.06.2014 г. по адм.дело №11245/2013 г. по описа на Върховния административен съд решението на Административния съд – Пловдив е отменено в частта, в която е доначислен данък върху добавената стойност за разликата над 53 975, 94 лева до 65 331, 68 лева, ведно със съответните лихви за забава. Вместо отменената част от решението съдът постановил друго, с което отменил ревизионен акт № 261002640 от 11.02.2011 г. в частта, в която на „Лев Ойл” ЕООД за периода август 2008 г. до септември 2009 г. е доначислен данък върху добавената стойност за разликата от 53 975, 94 лева до 65 331, 68 лева, ведно с лихви за забава. С Решение №12377/17.10.2014 г. по същото дело на ВАС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 7494 от 03.06.2014 г. За изясняване на спорните обстоятелства при първоначалното разглеждане на делото съдът е допуснал извършване на съдебно-счетоводна експертиза. Според приетото по делото експертно заключение, с Ревизионен акт № 261002640/11.02.2011г. по отношение на „Лев Ойл" ЕООД са установени задължения, както следва: главница - 3 105 200, 03 лева и лихва за забава - 558 336, 45 лева или общо общо 3 663 536, 48 лева. С Решение № 323/19.04.2011г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите Националната агенция за приходите ревизионният акт бил потвърден за задължения от 3 089 386, 18 лева главница и 554 019, 57 лева лихва за забава. С Решение № 1577/09.07.2013г. по адм.дело №1265/2011 г. по описа на Административния съд-Пловдив размерът на задълженията на „Лев ойл“ ЕООД бил установен на 65 331, 68 лева главница и 13 957, 53 лева лихва за забава. С Решение № 12377/17.10.2014г. по адм. дело № 1145/2013г. по описа на Върховния административен съд задълженията на "Лев ойл“ ЕООД окончателно били определени на 50 576, 09 лева главница и 11 398, 30 лева лихва за забава или общо - 62 074, 39 лева. В заключението на вещото лице е посочено още, че заплатената сума за адвокатски хонорар за изготвяне на възражение срещу Ревизионен доклад № 1002640/21.12.2010 г. и за обжалване и защита срещу Ревизионен акт №261002640/11.02.2011г. пред директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ е в размер на 87 385, 20 лева съгласно фактура № 0000001922/14.01.2011г. Размерът на претендираното обезщетение възлизал на 98, 3 % от заплатения адвокатски хонорар от 87 385, 20 лв. или на сумата от 85 899, 65 лева. Експертът е посочил, че приходът по фактура № 0000001922/14.01.2011г. е осчетоводен в счетоводството на Адвокатско дружество Р. и съдружници", като е дебитирана сметка 5031 „Разплащателна сметка в левове" и е кредитирана сметка 4111 „Клиенти в левове". Според експертът изтеклата върху главницата лихва за забава за периода от датата на плащане на адвокатското възнаграждение - 14.01.2011г. до датата на внасяне на исковата молба в съда - 14.03.2019г. възлизала на 71 520, 18 лева. С оглед изясняване на спора от фактическа страна при първоначалното разглеждане на делото е допуснато извършването на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. В допълнително заключение вещото лице е посочило, че в счетоводството на „Лев ойл“ ЕООД е отразено съществуващо задължение на „Ес Ди Петролиум" ЕООД към „Лев Ойл" ЕООД към месец януари 2011 г. Фактура № 0000001922/14.01.2011г. е осчетоводена в счетоводните регистри на „Лев ойл" ЕООД, като е дебитирана сметка 602 „Разходи за външни услуги" и е начислен данък за покупките по дебита на сметка 4531 „Начислен данък за покупките" срещу кредитиране на сметка 401 "Доставчици". В счетоводството на „Ес Ди Петролиум" ЕООД е отразено задължение към „Лев ойл" ЕООД по фактура № 0020000023/15.11.2010г., която според експертът е погасена частично и е извършено плащане в размер на 87 385, 20 лева. Въз основа на споразумение от 10.01.2011г. „Ес Ди Петролиум" ЕООД е заплатило съществуващо задължение на „Лев ойл" ЕООД към Адвокатско дружество" Р. и съдружници" в размер на 87 385, 20 лева. Според вещото лице, имало извършено прихващане на сумата, дължима по фактура №0000001922/14.01.2011г. към „Адвокатско дружество "Р. и съдружници", със сумата по фактура 0020000023/15.11.2010г., с получател „Ес Ди Петролиум" ЕООД, като е дебитирана сметка 401 „Доставчици" и е кредитирана сметка 411 „Клиенти". Като писмени доказателства по делото от страна на ответника са представени и са приобщени към доказателствения материал по далото справка-декларация за ДДС за януари 2011 г. и дневник за покупки на „Лев ойл“ ЕООД за месец януари 2011 и месец февруари 2011 г. Представени от страна на пълномощника на ищеца и приобщени към доказателствения материал по делото са и документите, въз основа на които е изготвено експертното заключение. Във връзка със заявеното от Националната агенция за приходите оспорване на споразумението от 10.01.2011г. между „Лев ойл“ ЕООД и „Ес Ди Петролиум" ЕООД, съдът е изслушал обясненията на управителя на ищцовото дружество С. Б., която го е подписала, както и И. Р., управляващ съдружник в Адвокатското дружество „Р. и съдружници“. Съобразно дадените обяснения от Б. същата е заявила, че споразумението, подписано от нея, е сключено, тъй като сметките на „Лев ойл“ EООД били блокирани. Свидетелката Р. е дала показания, че „Лев Ойл“ ЕООД е клиент на адвокатското дружество, в което тя е управляващ съдружник, включително и по времето, в което е сключен договора за правна помощ и съдействие. Свидетелката водила делото на дружеството. Всички уговорени възнаграждения за извършените правни услуги са били платени. Органите по приходите запорирали сметките на „Лев ойл“ ЕООД, поради което плащането било извършено от „Ес Ди Петролиум“, тъй като друг не би предоставил на дружеството заем при започнало ревизионно производство срещу него. С Решение № 1668/30.09.2020 г. постановено по адм.дело №3086/2019 г. по описа на Административния съд-Пловдив е осъдена Национална агенция за приходите да заплати на „Лев ойл“ ООД със седалище и адрес на управление Стара Загора обезщетение в размер на 54 360, 93 лева за имуществена вреда, представляваща разноски за административно обжалване, причинена от частично отменения по административен и по съдебен ред ревизионен акт № 261002640/11.02.2011г., издаден от органите по приходите в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – Пловдив, заедно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 9815, 18 лева, изтекла за периода 03.06.2017 г.-14.03.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2019г. до окончателното й изплащане, и разноски в размер на 2531, 82 лева. Отхвърлена е претенцията в останалата част в размер на 31 538, 72 лв. до пълния предявен размер на 85 899, 65 лв. главница и мораторна лихва в размер на 61 706, 17 лв. до пълния предявен размер от 71 521, 35 лв. С решение № 12118 от 26.11.2022г. на ВАС, постановено по адм.дело № 13127/2020г. е отменено решение № 1668/30.09.2020 г. по адм.дело №3086/2019 г. по описа на Административния съд-Пловдив в частта, в която Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на „Лев ойл“ ООД със седалище и адрес на управление Стара Загора обезщетение в размер на 54 360, 93 лева за имуществена вреда, представляваща разноски за административно обжалване, причинена от частично отменения по административен и по съдебен ред ревизионен акт № 261002640/11.02.2011г., издаден от органи по приходите на Териториалната дирекция - Пловдив на Националната агенция за приходите, заедно с лихвата за забава върху тази сума в размер на 9815, 18 лева, изтекла за периода 03.06.2017 г. - 14.03.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2019г. до окончателното й изплащане, и разноски в размер на 2531, 82 лева, и вместо него е постановено отхвърляне на предявените от „Лев ойл“ ООД със седалище и адрес на управление Стара Загора срещу Националната агенция за приходите искове: за заплащане на обезщетение в размер на 54 360, 93 лева за имуществена вреда, представляваща разноски за административно обжалване, причинена от частично отменения по административен и по съдебен ред ревизионен акт № 261002640/11.02.2011г., издаден от органи по приходите на Териториалната дирекция - Пловдив на Националната агенция за приходите; за заплащане на обезщетение в размер на 9 815, 18 лева, представляващо изтеклата за периода 03.06.2017 г. - 14.03.2019 г. върху главницата от 54 360, 93 лева лихва за забава, и законната лихва върху главницата от 54 360, 93 лева, считано от 14.03.2019 г. до окончателното й изплащане, като е оставено в сила решение № 1668/30.09.2020 г. по адм.дело №3086/2019 г. по описа на Административния съд-Пловдив в отхвърлителната му част. В съдебното решение е прието, че не са доказани законоустановените предпоствки за ангажиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на Национална агенция за приходите, като не е доказана по безспорен начин настъпване на имуществена вреда в патримониума на „Лев ойл” ООД. По искане на „Лев ойл” ООД, е инициирано производство за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, за което пред петчленен състав на ВАС е било образувано адм. д. № № 3476/2022г. Твърденията на дружеството са били, че е налице на основание по чл. 239 т. 5 от АПК тъй като „Лев ойл" ООД е било лишено от правото ефективно да участва в двуинстанционното разглеждане на делото, както и основание по чл.239, т.1 от АПК, като за доказване на наличието на това основание, е представено ново писмено доказателство, прието в съдебно заседание на 03.11.2022г., а именно: заверено копие от Допълнително споразумение от 14.01.2011г. към договор за процесуално представителство и защита от 10.01.2011г., сключено между „Лев ойл" ЕООД и „Адвокатско дружество Р. и съдружници", за което се твърди, че е било открито в последствие от управителя на ищеца С. Д. Б.. В производството по отмяна на влязлото в сила решение, от страна на процесуалния представител на НАП, е оспорено така представеното Допълнително споразумение от 14.01.2011г., с мотиви, че съставлява привиден документ, съставен за нуждите на производството, който не е съставен на датата, посочена в него, а в много по-късен момент. С Решение № 3989/06.04.2023г. по адм. д. № 3476/2022г. петчленният състав на ВАС не е уважил това възражение, отменил е решение № 12118/26.11.2021г. на ВАС по адм. д. № 13127/2020г. на основанието по чл. 239, т.1 от АПК и е върнал делото за ново разглеждане от Административен съд - Пловдив с мотив, че представеното допълнително споразумение от 14.01.2011г. съставлява ново писмено доказателство от съществено значение за правилното решаване на делото и установяване на изискуемата от чл.1, ал.1 от ЗОДОВ причинно-следствена връзка. Отхвърлил е искането на „Лев ойл”ООД за отмяна на влязлото в сила решение, на основанието по чл. 239, т.5 от АПК. Във връзка с Решение № 3989/06.04.2023г. по адм. д. № 3476/2022г. петчленният състав на ВАС, е образувано и настоящото съдебно производство. В хода на производството по делото са представени нотариално заверени копия от Договор за обжалване, процесуално представителство и защита от 10.01.2011г. и от Допълнително споразумение от 14.01.2011г. към Договор за обжалване, процесуално представителство и защита от 10.01.2011г. В проведеното по делото публично съдебно заседание на 25.09.2023г. са представени и оригиналите на въпросните писмени доказателства, като е констатирано съответствие с представените по делото нотариално заверени копия, и оригиналите са върнати на процесуалния представител на ищеца. От страна на пълномощника на ответника е заявено оспорване на автентичността на подписа, изпълнен „За възложител“ в така представеното Допълнително споразумение към Договор за обжалване, процесуално представителство и защита от 14.01.2011г. на осн. чл. 193 от ГПК, с чл.144 от АПК с оглед на което е открито производство по оспорване истинността на документ – автентичността на подписа „За възложител“ в цитираното допълнително споразумение. С оглед откритото производство по оспорване автентичността на подписа по чл.193, от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК са изслушани обясненията на управителя на „Лев ойл” ООД С. Д. Б., по реда на чл.176 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК. По предявеното Допълнително споразумение към Договор за обжалване, процесуално представителство и защита от 14.01.2011г. на лист 19, от делото, Б. е потвърдила автентичността на подписа, като е заявила, че подписът положен „За възложителя“ на допълнително споразумение към Договор за обжалване процесуално представителство и защита от 10.01.2011г. е нейният подпис, като на датата, която е посочена в Допълнителното споразумение- 14.01.2011г. се е подписала и на екземпляра от същия. С оглед възраженията на ответника във връзка със Допълнителното споразумение от 14.01.2011г. към Договор за обжалване, процесуално представителство и защита от 10.01.2011г. е допуснато извършване на съдебно-графологична експертиза на вещото лице С. П. А.. В представеното заключение с вх.№ 899 от 16.01.2024г. по допуснатата експертиза вещото лице е посочило следното по отношение на Договора за обжалване, процесуално представителство и защита от 10.01.2011г.: Налице са различия в двата представени екземпляра от Договора за обжалване, процесуално педставителство и защита от 10.01.2011г., представени съответно в съдебно заседание на 16.12.2019г. и в съдебно заседание на 23.09.2023г., по отношение начина на оформяне, на изписването, на съдържанието на съответните текстове, на положените подписи за възложителя и за адвокатското дружество. Двата представени екземпляра, съответно на Договора за обжалване, процесуално представителство и защита от 10.01.2011г. са копия от различни документи. В представеното заключение с вх.№ 8772 от 21.05.2024г. по допуснатата експертиза вещото лице С. П. А. е посочило следното по отношение на Допълнителното споразумение от 14.01.2025г. от Договора за обжалване, процесуално представителство и защита от 10.01.2011г.: Копията на отпечатъците от печатите за възложителя и за адвокатско дружество(положени в копията на Допълнително споразумение от 14.01.2024г., представени съответно на 03.11.2022г. пред ВАС и на 25.09.2023 по делото), са поставени с различно взаимно разположение спрямо останалите реквизити, като печатен текст, подписи: ”За възложителя” и „За адвокатското дружество”. Копията на подписите „За възложителя” и „За адвокатското дружество” положени в двете копия се различават по размер и по взаимно разположение на елементите, изграждащи структурите на подписите. Копията на допълнителното споразумение от 14.01.2011г. (представени съответно на 03.11.2022г. пред ВАС и на 25.09.2023 по делото) се различават помежду си по размера на шрифтовете, размера на междуредията, на разстоянията между думите и буквите. Вещото лице е отбелязало в забележка, че чрез изследването, което е направило, не може да се потвърди или отрече съществуването на оригинални документи от които да са копията, обект на експертизата. Заключението на вещото лице С. П. А. е изцяло оспорено от процесуалния представител на ищеца, като необосновано и некомпетентно изготвено, като е допуснато извършването на повторна съдебно - графологична експертиза. Заключението на вещото лице М. Д. С. – експерт в Сектор „Базова Научно-техническа лаборатория” при ОД на МВР Пловдив, с вх.№2805 от 18.02.2025г., оспорено от процесуалния представител на ответника, се свежда до следното: Налице е пълно съвпадение между двата представени екземпляра, съответно от Договора за обжалване, процесуално представителство и защита от 10.01.2011г. и от Допълнителното споразумение от 14.01.2011г., по отношение на съдържание(в т.ч страните по договора, в предмета, на договора, в сумите за плащане по договора, в сроковете по договора и т.н.) оформление ( в т.ч вид на ползвания шрифт, разположение на текста, начин на номерацията, последователност на думите в началото и в края на всяка страница и т.н.), с изключение на положените подписи и отпечатъци от печати, както и пред кой съд да имат представителна власт. Налице са посочените от ответника несъответствия. Установените несъответствия се дължат на нецеленасочени/неумишлени/неманипулативни действия и имат по-скоро случаен или корекционен характер на една от страните по договора. Двата представени екземпляра, съответно от Договора за обжалване, процесуално представителство и защита от 10.01.2011г. и от Допълнителното споразумение от 14.01.2011г. не са копия от един и същи документ. Същите са два екземпляра от един и същи договор. При сравнение на двата екземпляра на един и същи документ - подписите и местата на полагането им в двата екземпляра, не следва да са идентични и е очаквано, нормално да не съвпадат по начина на подписване и по мястото на полагане на подписа. Възможно е двата екземпляра на един и същи документ да не са идентични (по размер на шрифта, по разстояние между думите/знаците/символите в една от думите), но да имат буквално едно и също съдържание и да са подписани от едни и същи лица. След анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна: Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /Доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., изм., бр. 30 от 2006 г./ Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на АПК, като се касае за специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост на административните съдилища по чл.128, ал.1, т.5 от АПК. В разпоредбата на чл.204 от АПК са въведени специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на ал.3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието. Тоест, когато твърдяните вреди са настъпили от нищожен административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на нищожността или незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче в исковото производство, сезираният съд да установи нищожността на акта, респективно незаконосъобразността на действието или бездействието, преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт по чл.149, ал.5 от АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт. Към този ред препраща и изричния текст на чл.19, ал.1 от Закона за Национална агенция за приходите, съгласно който агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, а съобразно ал. 2 от същия член обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна. В настоящият случай, съобразно фактическите твърдения в исковата молба се претендират вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред – Ревизионен акт /РА/ № 261002640/11.02.2011г. и Ревизионен доклад № 1002640 от 21.12.2010г., съставляващ неразделна част от него, издадени от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, частично отменен в резултат на административното и съдебно обжалване. Разпоредбата на чл.205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая такова юридическо лице, съгласно чл.2, ал.2 от Закона за Националната агенция за приходите, е Национална агенция за приходите, като исковете за обезщетение са предявени спрямо надлежно процесуално легитимиран ответник. При така изложеното, настоящият състав на съда намира, че исковите претенции са процесуално ДОПУСТИМИ, като предявени от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения в исковата молба, че като юридическо лице «Лев ойл» ООД е претърпяло вреди от незаконосъобразен административен акт, издаден от административен орган по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Разгледани по същество същите са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ. Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс. За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - както имуществени, така и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на Държавата и общините. Тук под вредоносен резултат /вреда/ следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага на увредения, а под "пряка и непосредствена" се разбира тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или бездействието на съответния административен орган, по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Казано с други думи, причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за разпределение на доказателствената тежест, като за да бъде уважен искът за вреди, следва да е проведено пълно главно доказване на фактите от хипотезата на правната норма. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. В случая решаващият орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, издал решението, с което е частично отменен ревизионният акт е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения. Това по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност във фазата на административното обжалване. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт. В случая налице е ревизионен акт, частично отменен във фазата на административния и съдебния контрол. Производството по оспорване на ревизионния акт в конкретният случай се е развило по реда на ДОПК, като е приключило окончателно във фазата на оспорването по съдебен ред. Разпоредбата на чл. 161 ДОПК, предвижда, че на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция, съразмерно уважената част на жалбата, като съдът е в правото си да редуцира тези разноски при определени предпоставки. В глава осемнадесета на ДОПК "Обжалване на ревизионния акт по административен ред", в която систематично място имат разпоредбите на чл. 152 - чл. 155 няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден, като този въпрос не е засегнат в глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред". Налице е законова празнота и в ДОПК, и в АПК относно понесените от страната разноски в това производство. Издаденото решение на Директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив също не съдържа разпореждане относно разноските. За страната в оспорването по административен ред съществува единствено възможността да претендира като претърпени вреди, направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред, каза се, препраща разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, а съобразно ал. 2 обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна. В случая са налице са всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, а именно: Ревизионен акт /РА/ № 261002640/11.02.2011г. и Ревизионен доклад № 1002640 от 21.12.2010г., съставляващ неразделна част от него, частично отменен в резултат на адвинистративното и съдебно обжалване, и относно тази законоустановена предпоставвка не съществува спор по делото; 2. вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред, съответстваща на отменената част от РА и 3. причинна връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат – необходимостта поради липса на специални юридически знания лицето да използва защитник, който да му окаже съответното съдействие. В случая, спорни в процеса са имуществената вреда от отменения административен акт, разглеждана като неблагоприятна последица настъпила в патримониума на „Лев ойл” ООД, съответно наличието на изискуемата причинно-следствена връзка между отменения акт и настъпилата вреда, като законоустановени предпоставки за ангажиране на отговорността. С оглед доводите на ответника в тази насока следва да се отбележи, че в казуса е доказано по безспорен начин, както основанието за плащане, а така и размера на заплатеното адвокатското възнаграждение. Според Договора за обжалване, процесуално представителство и защита, сключен между „Лев ойл”ЕООД и Адвокатско дружество „Р. и съдружници” от 10.11.2011г. е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 72 821 лева, без ДДС, и включващо услугите по изготвяне на възражение срещу ревизионния доклад и изготвяне на жалба пред Директора на Д „ОДОП” срещу ревизионния акт. Съответно, едновременно със сключването на договора за обжалване, процесуално представителство и защита между „Лев ойл” ЕООД и Адвокатското дружество, на същата дата - 10.01.2011 г. е сключено Споразумение между „Лев ойл” ЕООД и трето лице - „Ес Ди Петролиум" ЕООД, съгласно което двете страни се договарят „Ес Ди Петролиум" ЕООД да плати задължението на „Лев ойл" ООД в размер на 87 385.20 лв. с ДДС към „Адвокатско дружество Р. и съдружници" за проучване и анализ на РД № 1002640/2112.2010 г. и приложенията към него, за изготвяне на възражение до Директора на съответната дирекция на ТД на НАП срещу РД № 1002640/21.12.2010 г., за проучване и анализ на издадения РА и приложенията към него и за изготвяне на жалба до Директора на съответната Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП срещу издадения РА. Съобразно посоченото в споразумението, страните са се договорили, че преведената сума ще бъде приспадната от задълженията на „Ес Ди Петролиум" ЕООД'' към „Лев ойл " ООД. Споразумението от 10.01.2011 г. е било оспорено при първначалното разглеждане на делото от процесуалния представител на ответника. В тази връзка, от страна на „Лев ойл" ООД, по делото е представен оригинала на документа, разпитани са като свидетели лицата, които са подписали документа от името на двете дружества, назначена е съдебно - счетоводна експертиза, която е извършила съпоставка на договореното с този документ и отразеното в търговските, данъчните и счетоводни регистри на трите дружества - „Ес Ди Петролиум" ЕООД, „Лев ойл" ООД и „Адвокатско дружество „Р. и съдружници". От основното и от допълнителното заключение на ССЕ, приети без оспорване при първоначалното разглеждане на делото пред АС Пловдив, е установено, че Споразумението е отразено в търговските, данъчните и счетоводни регистри на въпросните три дружества, чрез което се установява, че заплащането на адвокатски хонорар на Адвокатското дружество в размер на 87 385.20 лв. с ДДС, е извършено за сметка на „Лев ойл" ООД. В производството по отмяна на влязлото в сила решение е представено заверено копие от Допълнителното споразумение от 14.01.2011г. към Договора за обжалване, процесуално представителство и защита от 10.01.2011 г., сключено между „Лев ойл” ЕООД и „Адвокатско дружество „Р. и съдружници”, като в настоящото производство същото е представено в нотариално заверено копие и в оригинал за констатиране на съответствие. От съдържанието на това доказателство е видно, че с него „Лев Ойл" ЕООД и Адвокатско дружество „Р. и съдружници са се съгласили, че дължимото възнаграждение от възложителя на адвокатското дружество в размер на 72 821, 00 лв. без ДДС за обжалването по административен ред, ще бъде заплатено при невъзможност за плащане от възложителя, от трето лице, различно от възложителя чрез банков превод на посочената в договора банкова сметка. Освен това страните по Допълнителното споразумение са се договорили, че адвокатското дружество е съгласно да приеме плащането по договора и фактура № 0000001922/14.01.2011г. от възложителя или от трето лице, вместо възложителя, като надлежно заплатено. Представянето на гореописаното ново доказателство в производството за отмяна се е наложило, тъй като обстоятелствата във връзка със заплащането от страна на „Ес Ди Петролиум" ЕООД на задължението на „ЛЕВ ОЙЛ" ЕООД не са били оспорени при първоначалното разглеждане на делото и едва в окончателното си решение касационният съд, е изключил от доказателствения материал събраните дотогава писмени и гласни доказателства, установяващи наличие на договореност за погасяване на задължението за заплащане на дължимия адвокатски хонорар за административното обжалване на отменения ревизионен акт № 261002640/11.02.2011 г. от друго лице, различно от възложителя „Лев Ойл" ЕООД, а именно: „Ес Ди Петролиум" ЕООД. В производството по отмяна изрично е прието, че доколкото в конкретната хипотеза страната е била поставена в процесуална изненада и в невъзможност да представи визираното доказателство, поради извършените нови фактически установявания в касационното производство, то депозираното в това производство Допълнително споразумение от 14.01.2011г. към Договор за обжалване, процесуално представителство и защита от 10.01.2011г., бидейки новооткрито писмено доказателство, което е съществувало към момента на съставянето му, е от съществено значение за правилното решаване на казуса, за установяване на изискуемата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ причинно-следствена връзка и за изхода на правния спор. Така в настоящото производство, въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства и експертните изводи по приетите съдебно-графологични експертизи, съдът намира за установено, че между предоставените екземпляри от Договора от 10.01.2011 г. и от Допълнителното споразумение от 14.01.2011г. към Договора от 10.01.2014 г., при първоначалното разглеждане на делото, при производството по отмяна, и в настоящото производство, не са налице смислови разминавания, като същите представляват не идентични, а еднообразни екземпляри на едни и същи документи. В тази връзка следва да се отбележи, че вещите лица потвърждават наличието на технически различия в оформлението на представените в производството по отмяна на влязло в сила решение и в настоящото производство Договор от 10.01.2011г. и Допълнително споразумение от 14.01.2011г., но в случая, както се установява от заключението на вещото лице по допуснатата повторна ССЕ, което се кредитира като обективно и компетентно изготвено, в случая, се касае за различни екземпляри от един и същи договор, които не могат да бъдат приравнени на копия от един и същи документ, поради което и не може и не следва да има идентичност между тях, в поддържания от ответника аспект. Доказа се безспорно също така, че Договора за обжалване, процесуално представителство и защита и Допълнителното споразумение от 14.01.2011г. отговарят на действителното правно положение, тъй като са намерили отражение в счетоводните регистри на трите дружества, а именно на „Лев Ойл" ООД, на „Ес Ди Петролиум" ЕООД и на „Адвокатско дружество Р. и съдружници" през съответния период, което от своя страна обосновава и достоверността на датата на сключването им, защото същите са възпроизведени в документи подадени в НАП, изследвани от вещото лице по приетите две ССЕ. Нещо повече, тези факти са потвърдени и от други документи по делото, издадени от трети лица каквито са платежните нареждания, издадени от банките. При това положение следва да се приеме, че е Договорът за обжалване, процесуално представителство и защита от 10.01.2011г. и Д. С. от 14.01.2011 г. към Договора за обжалване, процесуално представителство и защита от 10.01.2011 г., са автентични и верни документи, които следва да бъдат ценени наред с другите доказателства по делото, като достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между извършеното плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за правна защита и съдействие. В този смисъл и оспорването от страна на ответника се явява неоснователно. За предоставеното адвокатско съдействие, процесуално представителство и защита, Адвокатското дружество е издало и фактура № 0000001922 от 14.01.2011г. на „Лев ойл, в която конкретно е посочен предметът на получената от ищеца адвокатска услуга, а именно: ”Изготвяне на възражение срещу РД № 1002640/21.12.2010 г. и обжалване и защита срещу издадения РА, съгласно договор за обжалване, процесуално представителство и защита от 10.01.2011 г. (съгласно чл. 3.1, 1)". Фактурата е намерила отражение в подадените дневници по ЗДДС и на двете дружества („Лев ойл" ООД и Адвокатското дружество) за данъчен период м.01.2011 г. - факти доказани по безспорен начин и от двете приети заключения на вещото лице по ССЕ по делото. Действително, установява се от събраните доказателства по делото и не се оспорва от ищеца, че плащането на дължимото от „Лев ойл” ООД адвокатско възнаграждение е извършено в пълен размер по банков път от „Ес Ди Петролиум" ЕООД от името и за сметка на „Лев ойл" ООД по банкова сметка на Адвокатското дружество, за което е представено по делото и писмено доказателство с достоверна дата - платежно нареждане за кредитен превод. Тези факти са проверени и установени и от заключението на вещото лице по допуснатата основна ССЕ, приетото без оспорване по делото при първоначалното негово разглеждане.Представеното платежно нареждане за кредитен превод, на основание чл. 14 и 15 от Закона за платежните услуги и платежните системи и Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки - удостоверява и ефективното получаване на същата сума в банковата сметка на Адвокатското дружество и е писмено доказателство с достоверна дата, удостоверяващо факта на получаване от страна на Адвокатското дружество на сумата на договореното възнаграждение. Както вече бе казано, плащането на адвокатското възнаграждение е намерило отражение и в счетоводните и данъчни документи на_„Ес Ди Петролиум" ЕООД, на „Лев ойл" ООД и на „Адвокатско дружество Р. и съдружници", както и е намерило отражение и самото приспадане, договорено със Споразумението от 10.01.2011 г. между първите две дружества. Тези факти са безспорно установени от основното и допълнително заключение на ССЕ, приетите без оспорване при първоначалното разглеждане на делото. Те се потвърждават и от представените по делото при първоначалното разглеждане по АХД № 3086/2019 г. на АС Пловдив допълнителни писмени доказателства за „Ес Ди Петролиум" ЕООД и за „Лев ойл" ООД. В този контекст, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - дадените по реда на чл. 175 и 176 ГПК във връзка с чл. 177, ал. 1, т. 2 ГПК обяснения от управителя на „Лев ойл" ООД, С. Б., както и от експертните заключения по приетите ССЕ, безспорно се установява и съгласието на страните по Договора от 10.01.2011г., Споразумението от 10.01.2011г. и Допълнителното споразумение от 14.01.2011г. адвокатските хонорари, дължими за защитата срещу РД и РА да бъдат платени от трето лице, поради наложените запори от НАП на сметките на дружеството „Лев ойл" ООД. Доколкото в казуса е безспорно установено, че адвокатския хонорар по Договора за обжалване, процесуално представителство и защита от 10.01.2011г. е платен изцяло и е получен от адвокатското дружество, то ирелевантен е въпроса как е платено, дали от самия ищец или чрез трето лице, с което по-късно „Лев ойл" ООД се е разчел. Адвокатският хонорар в случая е платен с цел защита срещу административен акт на първата възможна и задължителна фаза - обжалване пред горестоящия административен орган, което е задължително, за да се обжалва РА по съдебен ред - в конкретния казус административният акт е отменен на 98.3 % с оглед проведеното административно и съдебно обжалване, с влязло в сила Решение на ВАС. Следователно в случая адвокатското възнаграждение за процесуална защита, във връзка с оспорването по административен ред несъмнено следва да се квалифицира като имуществена вреда – намаление на имуществото на засегнатото лице с размера на адвокатското възнаграждение, непосредствено произтичаща от незаконосъобразен административен акт, която с оглед частичната отмяна на ревизионния акт, се претендира в размер на 85 899, 65 лв. с ДДС, съответстващ на отменената част от РА. Настоящият съдебен състав приема, и че вредите са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. явяват се адекватно следствие от увреждането - чл. 4 от ЗОДОВ. Заплатеното адвокатско възнаграждение е типична, нормално настъпила и необходима последица от незаконосъобразния административен акт и защитата, която се е наложила срещу него, именно поради незаконосъобразната дейност на администрацията и необходимостта поради липса на специални юридически знания, лицето да използва защитник, който да му окаже съответното съдействие. Непосредствеността на вредите е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправния резултат и тяхната обусловена свързаност с него. В обсъждания контекст и по отношение на възражението на ответника, че сумата на начисления ДДС по издадената данъчна фактура № 0000001922 от 14.01.2011г. за адвокатски услуги не съставлява имуществена вреда за дружеството, доколкото заплатения ДДС по същата е възстановен на дружеството чрез механизма на приспадане и възстановяване на ДДС, следва да се отбележи следното: В случая данъчната основа на заплатения от ищеца адвокатски хонорар за предоставените адвокатски услуги по въпросната данъчна фактура, в размер на 72 821, 00 лв., респективно съответстващата на отменената част от РА сума на данъчната основа в размер на 71 538, 05 лв. съставлява имуществена вреда за него и тя е в пряка, причинно-следствена връзка с отменения като незаконосъобразен ревизионен акт. Начисления ДДС по фактурата за ползваните адвокатски услуги при административното обжалване на ревизионния акт в размер на 14 564, 20 лв., респективно съответстващата част от него в размер на 14 316, 60 лв., не съставлява имуществена вреда. В тази насока е необходимо да се посочи, че от събраните доказателства по делото се установява по безпротиворечив начин, а и този факт не се и оспорва от ищеца, че същият е приспаднал като данъчен кредит заплатения от него ДДС по въпросната фактура, издадена от регистрирания по ЗДДС адвокат, поради което за дружеството не е налице имуществена вреда, тъй като не е намаляло имуществото му с неговия размер. Ищецът в случая, не е бил краен потребител по фактурата за предоставените адвокатски услуги, а е приспаднал начисления му по фактурата данък, като същият му е ефективно възстановен. Казано с други думи, по отношение на начисления ДДС по фактурата за предоставени адвокатски услуги, съответстващ на отменената част от РА, не е налице претърпяна имуществена вреда в патримониума на дружеството - ищец в размер на 14 316, 60 лв. В обсъждания контекст следва да се посочи, че защитата, която се дължи с уважаването на иска по чл.1 ЗОДОВ не трябва да надхвърля целта му, а именно да обезщети реалните вреди, понесени от лицето. Тя не следва да е средство за неоснователно обогатяване. В конкретния случай, ДДС, начислен върху адвокатския хонорар, действително се явява неделима част от дължимото за плащане от клиента по смисъла на §2а от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но това не означава, че във всички случаи клиентът е намалил имуществото си с размера на заплатения ДДС. Част от механизма на ДДС е приспадането на заплатения данък от платеца му и понасянето на данъка в тежест от крайния потребител. Преди да се присъди като обезщетение размера на начисления ДДС по фактурата за ползвани адвокатски услуги, следва да се даде отговор на въпроса, дали ищецът е бил краен потребител по предоставените адвокатски услуги или той е приспаднал начисления му по фактурите данък. В случая от доказателствата по делото се установи, че ищецът е приспаднал начисления и заплатен от него ДДС по въпросната фактура за ползваните адвокатски услуги, поради което за него за тази сума не е налице вреда, тъй като не е намаляло имуществото му с неговия размер. Така и в този смисъл са Решение № 4381 от 14.04.2020г. на ВАС, постановено по адм. дело № 14627/2017г., Решение № от 30.06.2021г. на ВАС, постановено по адм. дело № 2027/2021г. и други, постановени по аналогични казуси По отношение на възражението на ответника досежно размера на обезщетението по чл.1 от ЗОДОВ, настоящата инстанция намира, че определеният размер на адвокатското възнаграждение не е прекомерен. В случая размерът на адвокатското възнаграждение съответства изцяло на материалния интерес по частично отменения РА, на фактическата и правна сложност на оспорването му, както и на активната позиция на процесуалния представител на ищеца, както пред административния орган, така и в проведения понастоящем исков процес. Безспорно са налице извършени надлежни процесуални действия, изложени правни аргументи, които са възприети като основателни и са послужили за отмяна на ревизионния акт. Тъкмо ефикасността на защитата, в случая обосновава и дължимостта на обезщетението в уговорения размер. Изложените по-горе съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразния РА(частично отменен по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди в размер на данъчната основа на заплатения от ищеца адвокатски хонорар за предоставените адвокатски услуги по процесната данъчна фактура № 0000001922 от 14.01.2011г., съответстваща на отменената част от РА, в размер на 71 538, 05 лв., като не са настъпили претендираните имуществени вреди в размер на 14 316, 60 лева, представляващи начислен ДДС по процесната фактура за ползваните адвокатски услуги при обжалването на РА, съответстващ на отменената част от РА. Следователно, исковата молба е основателна и като такава ще следва да бъде уважена в посочения размер за сумата от 71 538, 05 лв., като за останалата част, до пълния предявен размер от 85 899, 65 лв, а именно за сумата от 14 316, 60 лв. ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Спрямо посочения размер на главния иск от 71 538, 05 лева ще следва да бъде присъдено обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата. С оглед възражението на ответника за погасяване по давност на претенцията за лихва, следва да се отбележи следното. Съгласно Тълкувателно решение ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. д.№ 3/2004г. на ОСГК на ВКС, при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата, съответно моментът на дължимостта на законната лихва и давността за предявяване на иска за обезщетение, е моментът на решението, с което се отменя унищожаемият административен акт. В конкретния случай ревизионният акт е отменен окончателно с решение на ВАС № 7494/03.06.2014г. по адм. д. № 11245/2013г. и това е началният момент за предявяване на иск по ЗОДОВ и началния момент за дължимостта на законна лихва. Съгласно чл. 111 б. „в" от ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с тригодишен давностен срок, като в случая не се установява наличието на някое от обстоятелствата по чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД за спиране и прекъсване на давността. Следователно дължими в случая са единствено лихвите за последните три години преди предявяването на исковата молба /на 15.03.2019г. пред Административен съд -София/, т. е. за периода от 14.01.2011г. до 14.03.3016г. вкл., претендираните лихви за забава, са погасени по давност. Следователно дължими са лихви за забавено плащане на парично задължение върху главница в размер на 71 538, 05 лв., за периода от 15.03.2016г. до 15.03.2019г., които се констатираха в размер на 21 781, 50 лв. Ето защо и претенцията за заплащане на мораторна лихва върху главницата е основателна и доказана и ще следва да се уважи в размер на 21 781, 50 лв., като за останалата част, до пълния предявен размер от 71 521, 35 лв, а именно за сумата от 49 739, 85 лв. ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Съответно, спрямо посочения размер на главния иск от 71 538, 05 лева, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху посочената главница, считано от датата на предявяване на иска – 15.03.2019г. до окончателното плащане, като за разликата до пълния претендиран размер на главницата, искът ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 887, 50 лв. разноски за заплатени държавни такси и възнаграждения за вещо лице. Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца и адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 8 133, 33 лв., съразмерно уважената част от иска. В случая, с оглед възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да се посочи, че същото не е прекомерно, и съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на активната позиция на процесуалния представител на ищеца. С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника депозит за вещо лице в размер на 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, определено в съответствие с чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.