Решение № 284 от 30.7.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1413/2024 г.

С присъда от 24.04.2024 г. на Софийския градски съд – Специализиран наказателен съд /закрит/, НО, 19 състав по НОХД № 1874/2020 г. подс. Х. П. Х., ЕГН ••••••••••, роден на •••••••• г. в гр •••, с постоянен адрес: гр •••, ул. „•••" № •, българин, български гражданин, неосъждан, е признат за НЕВИНЕН по повдигнатото му обвинение, че в периода от неустановена дата в началото на месец август 2017 г. до 09.07.2018 г., на територията на гр. София, се сговорил с И. С. К., ЕГН: ••••••••••, да върши на територията на страната - гр. София, престъпления по чл. 354а, ал.1 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и, чрез които се цели да се набави имотна облага, поради което и на основание чл. 304 от НПК, е ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 6 НК.

Със същата присъда подс. Х. П. Х., ЕГН ••••••••••, роден на •••••••• г. в гр. •••, с постоянен адрес: гр. •••, ул. „•••" № •, българин, български гражданин, неосъждан, е признат за НЕВИНЕН и по повдигнатото му обвинение, че на 01.08.2017 г. в Ринг мол София в гр. София, ул. „Околовръстен път" № 214, в условията на продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, разпространил като продал на служител под прикритие № 27 (двадесет и седем), високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, които са включени в Приложение № 2 към чл. 3, т. 2 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, Списък на " Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина ", както следва:

1. На 01.08 2017 г около 12: 20 часа в Ринг мол София в гр. София, бул. „Околовръстен път" № 214, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, разпространил, като продал на служител под прикритие № 27 (двадесет и седем) високорискови наркотични вещества /включени в Приложение № 2 към чл. 3, т. 2 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, Списък на "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина"/ - кокаин, с него тегло 0, 98 /нула цяло деветдесет и осем / грама, със съдържание на активния компонент - кокаин 83, 8 %, на стойност 274, 40 /двеста седемдесет и четири лева и четиридесет стотинки/;

2. На 01.08.2017 г., около 13: 30 часа, в Ринг мол София, в гр. София, ул, „Околовръстен път" № 214, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, разпространил, като продал на служител под прикритие № 27 (двадесети седем) високорискови наркотични вещества /включени в Приложение № 2 към чл. 3, т. 2 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, Списък на " Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната "и ветеринарната медицина"/- кокаин, с нето тегло 19, 92 /деветнадесет цяло деветдесет и два / грама, със съдържание на активния компонент - кокаин 83, 8 %, на стойност 5577, 60 лв. /пет хиляди седемдесет и седем лева и шестдесет стотинки/, поради което и на основание чл. 304 от НПК, е ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Със същата присъда подс. Х. П. Х., ЕГН ••••••••••, роден на •••••••• г. в гр. •••, с постоянен адрес: гр. •••, ул. „•••" № •, българин, български гражданин, неосъждан, е признат за НЕВИНОВЕН и в това, че 09.07. 2018 г. в гр. София, в съучастие с Ц. Д. М., ЕГН ••••••••••, като подбудител - умишлено склонил Ц. Д. М., - извършител, да извърши следното престъпление: в жк „Студентски град" до бл. 10, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, да разпространи, като продаде на И. С. К., високорискови наркотични вещества /включени в Приложение № 2 към чл. 3, т. 2 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, „Списък на растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина"/- кокаин, с нето тегло 4, 82 /четири цяло осемдесет и два/ грама, със съдържание на активния компонент -кокаин 76 %, на стойност 1349, 60 /хиляда триста четиридесет и девет лева и шестдесет стотинки/, поради което и на основание чл. 304 от НПК, е ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр чл. 20, ал. З вр. ал. 1 НК.

С присъдата подс. И. С. К., ЕГН ••••••••••, роден на •••••••• г., в гр. •••, живущ в гр. •••, ул "•••" № •, българин, българско гражданство, неосъждан, ЗА НЕВИНЕН по повдигнатото му обвинение, че в периода от неустановена дата в началото на месец август 2017 г. до 09.07.2018 г., на територията на гр. София се сговорил с Х. П. Х., ЕГН ••••••••••, да върши на територията на страната - гр. София престъпления по чл. 354а, ал. 1 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и, чрез които се цели да се набави имотна облага, поради което и на основание чл. 304 от НПК, е ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл. 321, ал.6 НК.

Със същата присъда подс. И. С. К., ЕГН ••••••••••, роден на •••••••• г., в гр. •••, живущ в гр. •••. ул. "•••" № •, българин, българско гражданство, неосъждан, е признат за ВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение, че на 09.07. 2018 г. в гр. София, в жк „Студентски град" до бл. 10, в лек автомобил Ауди А 3, с рег. № ••••••••, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества /които са включени в Приложение № 2 към чл. 3, т. 2 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, Списък на "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина"/ - кокаин, 4, 82 /четири цяло осемдесет и два/ грама, със съдържание на активния компонент - кокаин 76 %, на стойност 1349, 60 /хиляда триста четиридесет и девет лева и шестдесет стотинки/, като е ОПРАВДАН в частта на обвинението, че на същата дата и място е придобил наркотичното вещество от Ц. Д. М., ЕГН ••••••••••, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 НК вр. чл. 54 от НК, му е наложено НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ, изтърпяването на което е ОТЛОЖЕНО, на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила и наказание ГЛОБА в размер на 5000 лв.

С присъдата подс. Ц. Д. М., ЕГН ••••••••••, родена на •••••••• г. в гр. •••, живуща в гр. •••, ул. "•••" № •, ет. •, ап. •, българка, българско гражданство, неосъждана, е призната за НЕВИННА по повдигнатото й обвинение, че на 09.07. 2018 г. в гр. София, в жк. „Студентски град" до бл. 10, като извършител, в съучастие с Х. П. Х., ЕГН •••••••••• - подбудител, който умишлено я склонил да извърши престъплението, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, разпространила, като продала на И. С. К., ЕГН ••••••••••, високорискови наркотични вещества /които са включени в Приложение № 2 към чл. 3, т. 2 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, Списък на "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина"/ - кокаин с нето тегло 4, 82 /четири цяло осемдесет и два/ грама, със съдържание на активния компонент - кокаин 76%, на стойност 1349, 60 /хиляда, триста четиридесет и девет лева и шестдесет стотинки/, поради което и на основание чл. 304 от НПК, е ОПРАВДАНА по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

Със същата присъда подс. Ц. Д. М., ЕГН ••••••••••, родена на •••••••• г. в гр •••, живуща в гр. •••, ул."•••" № •, ет. •, ап. •, българка, българско гражданство, неосъждана, е призната за НЕВИННА и по повдигнатото й обвинение, в това че на 09.07.2018 г в гр. •••, ул. „•••", № •, ет. •, ап. •, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, държала високорискови наркотични вещества/които са включени в Приложение № 2 към чл. 3, т. 2 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, „Списък на Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина" / - 0, 41 грама метилендиоксиметамфетамин /МDМА/, със съдържание на активния компонент -/МDМА/ 35, 5 %, на стойност 10, 25 /десет лева и двадесет и пет стотинки/, поради което и на основание чл. 304 от НПК, е ОПРАВДАНА по повдигнатото й обвинение в престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК.

На основание чл. 354А, ал. 6 от НК съдът е ОТНЕЛ в полза на държавата наркотичните вещества, предмет на обвиненията, а именно:

• кокаин, с него тегло 0, 98 /нула цяло деветдесет и осем / грама, със съдържание на активния компонент - кокаин 83, 8 %, на стойност 274, 40 /двеста седемдесет и четири лева и четиридесет стотинки/;

• кокаин, с нето тегло 19, 92 /деветнадесет цяло деветдесети два / грама, със съдържание на активния компонент - кокаин 83, 8 %, на стойност 5577, 60 лв /пет хиляди седемдесет и седем лева и шестдесет стотинки/;

• кокаин, с нето тегло 4, 82 /четири цяло осемдесет и два/ грама, със съдържание на активния компонент - кокаин 76 %, на стойност 1349, 60 /хиляда, триста четиридесет и девет лева и шестдесет стотинки/;

• 0, 41 грама метилендиоксиметамфетамин /МDМА/, със съдържание на активния компонент -/МDМА/ 35, 5 %, на стойност 10, 25 /десет лева и двадесет и пет стотинки.

На основание чл. 189, ал 1 от НПК, съдът е осъдил подс. И. С. К. да заплати по сметка на ГДБОП разноските, направени по делото, а именно - 438, 56 лв.

Срещу присъдата е постъпил въззивен протест и допълнение към него относно оправдателната част на присъдата, а по отношение на подс. И. С. К. и относно размера на наложеното наказание. Развиват се доводи за неправилно приложение на материалния закон, като се изразява несъгласие с изводите на първата инстанция, че обвиненията по отношение и на тримата подсъдими не са несъмнено доказани. Излагат се съображения, че са налице доказателства за съпричастност на подсъдимите Х., М. и К. към извършване на престъпленията, за които са им предявени обвинения, а именно разговорите помежду им, изготвените ВДС, реализираната сделка по разпространение на наркотични вещества на служители под прикритие. Предлага се друг анализ на доказателствените източници. По отношение на явната несправедливост на наложеното на подс. К. наказание, не се излагат доводи.

В заключение са прави искане за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова, с която подсъдимите Х. П. Х., Ц. Д. М. и И. С. К. да бъдат признати за виновни по предявените им обвинения, а наложеното на подс. К. наказание, да бъде увеличено.

Срещу първоинстанционната присъда е постъпила и въззивна жалба и допълнение към нея от А. Б., защитник на подс. И. С. К.. Във въззивната жалба се развиват оплаквания за това, че атакуваната присъда е неправилна, незаконосъобразна, постановена при съществени процесуални нарушения и наложеното на подс. К. наказание е явно несправедливо. Сочи се, че в мотивите към присъдата е налице превратно тълкуване на доказателствата, пренебрегната е информацията, която се съдържа в тях и така първият съд се е отклонил от заложения в чл. 13 и чл. 14 НПК стандарт. Изтъква се, че доказателствата по отношение на подс. К. следва да бъдат разделени в дре групи – една относно държането на наркотични вещества и друга – относно целта за разпространение. Подчертава се, че първостепенният съд не е коментирал намирането на наркотичните вещества в автомобила на подс. И. К.. Сочи се, че не е ясно по какъв способ е приобщен разговорът между разследващия и подс. К.. Изразява се и несъгласие с това, че претърсването и изземването е извършено в съответствие с изискванията на НПК, тъй като в действителност е проведено с участието само на едно поемно лице. Изтъква се, че неправилно е бил разпитан като свидетел експертът Б. Р.. Развиват се съображения във връзка с практиката на ЕСПЧ и заключението на Генералния адвокат по дело С-209/22 на СЕС. Счита, че не следва да се кредитират показанията на св. С., че от показанията на св. Б. може да се направи извод, че при него е налице пълна липса на спомен, както и че извършеното разпознаване е опорочено.

Излагат се и доводи, че при определянето на наказанието неправилно не е приложена разпоредбата на чл. 55 НК.

В заключение е отправено искане атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подс. И. С. К. да бъде признат изцяло за невинен и оправдан или на основание чл. 335, ал. 1 НПК атакуваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснато съществено процесуално нарушение, или на основание чл. 337, ал. 1, т. 3 НПК атакуваната присъда да бъде изменена, като се намали размера на наложеното на подс. И. К. наказание, а в оправдателната част – присъдата да бъде потвърдена.

Постъпило е и възражение от подсъдимите Х. Х. и Ц. М. чрез защитника им – А. Б., в което се анализират доказателствените източници и се развиват доводи, че обвиненията по отношение на подсъдимите Х. и М. не са несъмнено доказани, както и че е налице явна полицейска провокация.

В съдебно заседание представителят на САП не поддържа депозирания въззивен протест, но счита, че жалбата на защитника на подс. И. К. е неоснователна. След собствен анализ на доказателствените материали прокурорът от САП намира, че са налице основания за промяна в изразената от обвинението позиция, че подс. Х. Х. е осъществил съставите на престъпление по чл. 321, ал. 6 и чл. 354а НК, а подс. Ц. М. – престъпление по чл. 354а НК и подс. И. К. – престъпление по чл. 321, ал. 6 НК.

По отношение на осъждането на подс. И. К. за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК счита, че доказателствата са несъмнени и категорични, а наложеното наказание е справедливо. Развива доводи, че в хода на цялостното наказателно производство са събрани всички необходими и относими доказателствени материали за изясняване на делото и са изчерпани процесуалните възможности за събирани и проверка на доказателствата. Изтъква, че събраните доказателства и доказателствени средства, както и установените чрез специални разузнавателни средства и приложените по тях веществени доказателствени средства, заместващи думи и изрази, визирани във въззивния протест, не могат да се интерпретират като категорични доказателства за извършено конкретно престъпление. Подчертава, че кодираният език има за цел да скрие истинският смисъл на комуникацията, но всякаква интерпретация на отделни думи или фрагменти от разговори, трябва да се прави в контекста на конкретно разкрити факти. Изтъква, че е налице дефицит на други убедителни доказателства в насока, че се касае за наркотични вещества с цел разпространение и то в условията на престъпен сговор, тъй като не е изключено наркотичните вещества да са за лична употреба.

Развива и доводи, че с оглед установената по делото фактология, не може да се приеме, че обвинението по отношение на подсъдимите Х., К. и М. за престъпленията, за които са оправдени, е доказано по несъмнен начин. Изтъква също, че близкото познанство между подсъдимите не може да доведе само по себе си до извод за съгласувано съгласие за постигане на тяхна обща цел.

В заключение предлага атакуваната присъда на първостепенния съд, като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена изцяло.

Защитникът на подсъдимите Х. и М. – адв. Б. поддържа депозираното възражение, в което е изложила подробни доводи за това защо подсъдимите Х. и М. следва да бъдат оправдани. Подчертава, че както във възражението, така и пред първата инстанция са изложени подробни аргументи за оправдаването на подсъдимите Х. и М., които не счита за нужно да преповтаря. В заключение моли първоинстанционната присъда, с която подсъдимите Х. и М. са признати за невинни и оправдани, да бъде потвърдена.

Подс. Х. Х. в лична защита изразява съгласие с казаното от неговия защитник и няма какво да добави.

Подс. Ц. М. в лична защита също изразява съгласие с казаното от защитника си и няма какво да добави.

Защитникът на подс. И. К. – адв. Б. изтъква, че във въззивната жалба и допълнението към нея е изложил подробни аргументи за това защо счита, че по отношение на неговия подзащитен не са налице достатъчно доказателства за виновността му и ги поддържа. Излага съображения, че действието по претърсване и изземване е опорочено, а първостепенният съд се е опитал да санира процесуалното нарушение чрез показанията на едно от поемните лица. Изтъква, че в нарушение на процесуалния закон е разпитан експерт, който е присъствал и е вписан в протокола, както са взети данни и от разследващ полицай. Ако се примат доводите му за допуснати съществени процесуални нарушения, счита че не е необходимо да се говори за виновността на подс. И. К.. Изтъква, че по отношение на целта за разпространение на наркотичното вещество са ползвани показанията на напълно компрометирани свидетели.

В заключение моли първоинстанционната присъда в осъдителната част, с която подс. И. К. е признат за виновен и осъден да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан по обвинението, за което е осъден, а в оправдателната част – присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена.

Подс. И. К. в лична защита поддържа казаното от неговия защитник и няма какво да добави.

В последната си дума подс. Х. Х. моли присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена.

В последната си дума подс. Ц. М. моли присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена.

В последната си дума подс. И. К. моли да бъде оправдан.

Софийският апелативен съд като прецени изложените във въззивния протест и допълнението към него, както и във въззивната жалба и допълнението към нея доводи, становището на страните и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.

Първостепенният съд е събрал необходимите гласни и писмени доказателствени материали, а именно: обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите: служители под прикритие 27 и 28, А. Р. Г., Г. К., дадени в съдебно заседание след сваляне на защитата на свидетеля - запазване на тайна на самоличността му и като свидетел с тайна самоличност в досъдебното производство, О. Ш.-А.. Н.-С., В. Д., Н. А., Х. К., В. И., Й. К., А. К., Б. Р., Р. М., Т. П., М. Б. Б., заключенията на експертизите, а именно: протокол за извършена физикохимична експертиза № 18/НАР-90, изготвена от вещо лице Л. И., находящ се на л. 62- ри - л. 63-ти, том V от ДП, протокол за извършена физикохимична експертиза № 18/НАР-131, изготвена от вещо лице С. Й., находящ се на л. 69-и - л. 70-и, том V от ДП; протокол за извършена физикохимична експертиза № 19/НАР-754, изготвена от вещо лице Л. И., находящ се на л. 75-и - л. 76-ти, том V от ДП; протокол за извършена физикохимична експертиза № 510-Х/2018, изготвена от вещо лице С. В. С., находящ се на л. 80-и - л. 81-ви, том V от ДП; протокол за извършена физикохимична експертиза № 19/НАР-753, изготвена от вещо лице Л. И., находящ се на л. 90-и - л. 91-ви, том V от ДП; протокол за извършена физикохимична експертиза № 511- Х/2018, изготвена от вещо лице С. В. С., находящ се на л. 95-и - л. 96-и, том V от ДГ1; съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, изготвена от вещо лице Р. В. Ш., находяща се на л. 104-ти - л. 106-ти, том V от ДП; съдебно икономическа експертиза /СИЕ/, изготвена от вещо лице Р. В. Ш., находяща се на л. 2-ри - л. 41-ви, том XVI от ДП; протокол за извършена дактилоскопна експертиза № 18/ДКТ- 254 от находяща се на л. 137-ми - л. 138-ми, том VIII от ДП, експертните справки, протоколите за претърсване и изземване, и за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени доказателства, справките за съдимост, В ДС от прилаганите спрямо лицата СРС, справките за съдимост и др. писмени доказателства по делото, както и от приобщените веществени доказателства.

Въз основа на съвкупната оценка на доказателствените източници се установява следното.

През 2017-2018 г. подсъдимите Х. Х. и Ц. М. живеели на семейни начала в гр. •••, ул. „•••" №•, ет. •, ап. •. Освен това жилище, в което пребивавал с подс. М., пъдс. Х. ползвал и друго на адрес: гр. •••, кв. ••• ул. „•••" •, ап. •. Двамата имали и дете. Били в приятелски отношения с подсъдимия И. К. и съпругата му - св. А. К.. Подс. М. и св. К. работили заедно във фризьорски салон, а подсдимите Х. и К. се чували по мобилните телефони и се виждали често.

Подс. Х. Х. бил в приятелски отношения със св. Й. К., на когото викал по прякор - Т., който живеел в •••. Св. К. при идванията си в София често му се обаждал и се виждали. През 2018 г. св. К. и подс. Х. започнали общ бизнес - отглеждане на гъски и продажба на гъши дроб. Подс. Х. Х. бил в приятелски отношения и със св. Р. М. и познавал св. Г. К.. През 2017-2018 г. свидетелят А. Г. работил в ГДБОП. Получил оперативна информация с неясен източник за лица занимаващи се с разпространение на наркотици, сред които Х. Х., И. К., Р. М., Й. С. К., Г. К. С., Х. Н. К. и Б. А. Ф.. През 2017 г. за лицата било издадено разрешение за прилагане на СРС по преписка на ГДБОП- подслушване, проследяване, разследване чрез служители под прикритие и доверителна сделка.

Свидетелят Г. слушал на акаунт СРС по преписката на ГДБОП, а след образуване на досъдебно производство СРС прилагани по искане на СпП. На база на тези СРС предположил, че лицата разпространяват наркотици. Свидетелят не чул лично да се споменават наркотици, но правил предположение, че се касае за такива от начина на изразяване в част от разговорите. Лицата казвали „ела да ти дам тук, „ела там", „скрий се" и други такива, според него глупави неща, като например „може ли да свършим работа", „ за колко", „50", които изрази означавали според св. Г., че са във връзка разпространение на наркотици. За това съдил от дългогодишната си практика в ГДБОП.

Във връзка с разрешените СРС - разследване чрез служител под прикритие и доверителна сделка, двама служители под прикритие /СП/ с номера служител под прикритие 27 /СП27/ и служител под прикритие 28 /СП28/ по неустановен начин и инициатива установили контакт с подс. Х. Х. и си уговорили среща на 01.08.2017 г. в София Ринг мол.

На срещата присъствали СП27, СП 28, св. Р. М. и подс. Х.. Не се установява категорично, дали е присъствал и св. Г. К., тъй като за това обстоятелство са налице противоречиви доказателства за начина, по кйто се е появил на срещата, точно къде е седял, ако е бил там, какво е чул или видял, как се е придвижил да мястото на срещата, каква е била неговата роля и т. н.

СП27 говорил само италиански език, а СП28 — български и английски. Подс. Х. не говорил италиански, а само български и английски, поради което св. М. превеждал по време на срещата от италиански на български и обратно.

Срещата на 01.08.2017 г. се провела в пицария „Виктория", в гр. София - Търговски център Ринг мол. Подс. Х. пристигнал с Мерцедес, черен на цвят, е рег. № ••••••••. На срещата СП27 попитал за възможността подс. Х. и св. М. да доставят наркотици. След нея СП27 и СП28 предали на полицейските служители по разработката обекти, в които с експертни справки и впоследствие - с експертизи се установило, че се съдържат наркотично вещество - кокаин 0, 98 грама, със съдържание на активния компонент - 83, 8 %, на стойност 274, 40 лв. и кокаин - 19, 98 гр., със съдържание на активния компонент - 83, 8 %, на стойност 5577, 60 лв. Обяснили, че подс. Х. и св. М. им го продали и, че говорили за възможностите за доставка на по-голямо количество.

На 27.08.2017 г., около 13, 00 - 13, 30 часа, двамата служители под прикритие се срещнали отново със св. Р. М. и подс. Х. Х. в Ринг мол. На срещата отново се повдигнал въпросът за доставка на по-голямо количество кокаин. По делото не се установява как и кога са се разбрали за провеждане на срещата. След нея служителите под прикритие дали информация на разследващите, че са разговаряли за доставка на по-голямо количество кокаин - 1 или 2 кг.

На 28.08.2017 г. около 13: 00 часа, двамата служители под прикритие провели среща със св. Р. М. и подс. Х. Х. в ресторант „•••" - гр. •••, на ул. „•••", срещу блок № 30. Подс. Х. го нямало в началото на срещата, но дошъл по-късно. Единият от служителите се оттеглил, а другите обядвали заедно. След срещата двамата служители под прикритие подали информация, че са договорил сделката за 2 кг. кокаин.

На 29.08.2017 г., около 12: 00 часа, съгласно споделеното от двамата служители под прикритие за постигната уговорка за доставка на наркотик полицаите се приготвили да реализират сделката, с цел разкриване и доказване дейността на групата. Служителите под прикритие отишли отново до ресторант „Виктория" в София Ринг мол, за да се срещнат с подс. Х. и св. М. и да направят доверителна сделка за 2 кг. кокаин. Още един служител на полицията седял на съседната маса, за да даде парите. Срещата не се състояла по неизяснени причини. Св. М. и подс. Х. не се явили на срещата. Съответно, сделката не се реализирала.

През 2017 и 2018 г. спрямо подс. Х., подс. К., св. Р. М. и св. Х. Н. К. били експлоатирани СРС, от които били изготвени ВДС. Част от разговорите се сторили съмнителни на св. Г. и той приел, че се отнасят за наркотици.

На 24.08.2017 г. в 11: 50 подс. Х. се чул по телефона със св. Й. К. и се разбрали да се видят в София. По-късно в същия ден те се разделили. Разговорът със св. К. бил подслушан и записан от служителите на ГДБОП, вкл. св. Г. разбрал за този разговор. Към полицията в гр. Пловдив бил подаден сигнал, че в св. К. е възможно да има наркотици. До гр. Пловдив св. К. бил задържан от полицията и в автомобила му било намерено наркотично вещество. За случая било образувано ДП 133/2017 г. на ОДМВР- Пловдив за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. По-късно подс. Х. провел разговор със св. Р. М., в който му обяснил, че „Т." е паднал в Пловдив. За намереното в колата му вещество К. сключил споразумение с ОП- Пловдив по НОХД 1759 от 2017 г./ т. 8, л. 124 ДП/.

Със СРС била документирана и среща между подс. Х. и подс. К. в автомобил на ул. „•••" 30 в 19: 33: 41 часа на 21.06.2018 г. /т. 2 ВДС/ св. Г. слушал разговори между подс. Х. и подс. К., на който те си уговаряли срещи и предположил, че на тези срещи двамата си разменяли наркотици.

През 2018 г. св. О. Ш.-А.. Н.-С. и Р. Б. употребявали наркотици - кокаин, които купували от различни лица, сред които подс. И. К.. Те му се обаждали на тел. № - 08•••••••• и се уговаряли, къде да се видят, след което се срещали и осъществявали покупката. Цената на половин грам кокаин била около 50-60 лв.

По същото време спрямо подс. К. и подс. Х. отново били прилагани СРС. Със СРС бил записан разговор между подс. К. и св С.. Св. С. от телефонен номер 08•••••••• разговарял с подс. И. К. с телефон номер 08•••••••• на 29.06.2018 г. в 09: 36: 37 часа и се уговорили да се видят на „Хепи". Този разговор се сторил подозрителен на разследващите и след задържане на подс. К. и подс. Х. на 09.07.2018 г., разпитали св. С. за характера на отношенията му с подс. К., като свидетелят признал, че е купувал от него наркотици. Той посочил телефонния номер, на който разговарял с подс. К. и го разпознал в хода на досъдебното производство.

По време на разследването са проведени, записани и чути разговори между подс. Х. Х. с телефонен номер 08•••••••• и подс. Ц. М. с телефонен номер 09••••••••, които св. Г. приел, че се отнасят за наркотици и, за които разследващите изготвили ВДС. Това са следните разговори:

На 17.06.2018 г. в 10: 10: 50 часа между подс. Ц. М. и подс. Х. бил проведен, записан и чут по време на разследването скандал относно това, че подс. М. изгонила подс. Х., защото не одобрявала, че мъжът й употребявал наркотици. От разговора става ясно, че Ц. е ядосана, защото предната вечер мъжът й е употребявал наркотици в дома им, въпреки твърденията му, че не са били негови.

На 17.06.2018 г. в 12: 00: 15 часа е проведен, записан и чут по време на разследването скандал между подс. Ц. М. и подс. Х.. От разговора става ясно, че подс. М. не одобрява постъпката на мъжа й и това, че е употребявал наркотици и децата им са вцдели баща си в неадекватно състояние и наркотичните вещества на масата. Става ясно също, че Ц. не разбира желанието на мъжа си да употребява наркотични вещества.

На 17.06.2018 г. в 12: 53: 42 часа е проведен, записан и чут разговор, в който подс. Х. се извинява на подс. М. за постъпката си от предишната вечер. От разговора става ясно, че тя смята, че не е редно да се употребяват наркотични вещества пред децата. От разговора се разбира, че събирането предишната вечер е било по случай парти за рожден ден на децата.

На 09.07.2018 г. в 18: 10: 27 часа бил проведен и записан и телефонен разговор между подс. И. К. и подс. Х. Х.. Подс. И. К. казал на подс. Х. Х., че отива на кино и ще му звънне към девет, но подс. Х. му отговорил, че към девет вече няма да е в София. Подс. И. К. го питал, как тогава ще се видят, но подс. Х. му казал да мине през „Ц.". Тогава И. К. питал подс. Х., дали там ще е „това" и подс. Х. отговорил положително.

На 09.07.2018 г. в 18: 21: 51 часа бил проведен телефонен разговор между подс. Ц. М. и подс. Х. Х.. Подс. М. питала подс. Х. Х. къде е сложил „нещото, което тя трябвало да вземе с нея и дали трябва да получи някакви пари, при което не последвал отговор от подс. Х. и разговорът приключил.

Тези разговори били чути и записани от участвалите в разследването лица и полицията предприела множество претърсвания и изземвания, с цел разкриване престъпна дейност на лица, за които имали съмнения за участие в ОПГ за разпространение и държане на наркотици.

С разрешение на съдия са извършени множество претърсвания и изземвания и лични обиски, както следва:

На 09.07.2018 г. е извършен обиск на подс. Х. П. Х. при който са иззети телефони Nokiaи Iphone, за които е заявил, че Iphone и сим картата са негови, а Нокията и другата сим карта не са негови.

На 10.07.2018 г. е извършено претърсване и изземване на адрес гр. •••, кв. ••• ул. „•••" •, ап. • ползван от подс. Х. П. Х. при което не са намерени и иззети вещи от значение на делото.

На 09.07.2018 г. е извършено претърсване и изземване в лек автомобил „Мерцедес" Е550 с ДКН •••••••• ползван от подс. Х. П. Х., при което са иззети: мобилен телефон „Вlаск Веггу" със сим карта, сим карта на „Теленор", сим карта на, , М-tel', петдесет и пет банкноти по 50 лева, чанта за лаптоп, в която е намерено пликче с бяло прахообразно вещество и също така е иззет и лекия автомобил. За иззетите вещи подс. Х. Х. заявил, че телефонът и сим картите са негови, иззетите пари са на фирмата в която работил, а бялото прахообразно вещество - че е лекарство за прочистване на черния дроб. Лекият автомобил е собственост на бащата на подс. Х. П. Х. - П. Х. П.. Прахообразното вещество било изследвано по делото с експертизи и експертни справки /Справка 2310-Х/2018/10.07.2018 г. и е-за 19/НАР-753/22.07.2019 г./, които установяват, че в обекта, иззет от мерцедес Е550, •••••••• - не се намират следи от наркотици и не съдържа забранени субстанции.

На 10.07. 2018 г. е извършено претърсване и изземване на адрес гр. •••, кв. •••, ул. „•••" №19, обитаван от подс. Х. П. Х., при което не са намерени и иззети вещи имащи значение за делото.

На 10.07. 2018 г. е извършено претърсване и изземване на адрес гр. •••, ж.к „•••", бл.•, вх. •, ет. •, ап. •, обитаван от подс. И. С. К., при което не са намерени и иззети вещи имащи значение за делото..

На 09.07.2018 г. е извършено претърсване и изземване на адрес: гр. •••, ул. „•••" №•, ет. •, ап. •, обитаван от св. Р. Б. М., при което са иззети: лаптоп с надпис „SPECK" и поставена в него карта; един брой Айпад, модел А1599 с калъф; един брой Айпад, модел А1396, без поставена сим карта; един брой Айпад, модел А1337, е калъф и без поставена в него сим карта; един брой Айпад, модел А1455 с червен калъф. Иззети са също три броя мобилни телефони - мобилен апарат Нокиа модел 6110, без поставена сим карта и батерия; мобилен апарат Нокиа модел 8800Е-1, без сим карта и батерия; един брой мобилен телефон „Самсунг" модел 8М-0350, с поставена батерия и без поставена сим карта. За иззетите вещи в протокола са дадени обяснения, че те се ползват от децата на Р. М. и Р. М.. На 09.07.2018 г. е извършен обиск на св. Й. С. К., при който е иззет мобилен телефон Iрhопе със сим карта, за който Й. К. заявява, че е негов.

На 09.07.2018 г. е извършено претърсване и изземване на лек автомобил „Мерцедес" Е350, с рег.№ ••••••••, управляван от св. Й. С. К., при което не са намерени и иззети вещи от значение за делото.

На 10.07.2018 г. е извършено претърсване и изземване на адрес: гр. •••, ул. „•••" №14, обитаван от св. Й. С. К., при което не са намерени и иззети вещи от значение за делото.

На 09.07. 2018 г. е извършен обиск на Н. Х. С., при който е иззет мобилен телефон „Нокия" със сим карта, за който Н. С., заявява, че е негов.

На 09.07.2018 г. е извършено претърсване и изземване на лек автомобил марка „Тойота", модел „Ярис" с рег.№ ••••••••, ползван от Н. Х. С., при което е иззет мобилен апарат марка „Самсунг", заедно с един брой сим карта, за който Н. С. заявява, че апаратът е негов и го използва.

На 10.07.2018 г. е извършено претърсване и изземване на заведения „Street Ьаг", находящо се на адрес: гр. •••, ул. „•••" №42а, обитавано от Н. Х. С., при което не са намерени или иззети вещи от значение за делото.

На 10.07.2018 г. е извършено претърсване и изземване в къща на адрес: гр. •••, ул. „•••" № 12, обитавана от Н. Х. С., при което не са намерени и иззети вещи от значение за делото.

На 09.07.2018 г. е извършен обиск на Х. Н. К., при който не са намерени и иззети вещи от значение за делото.

На 10.07.2018 г. е извършено претърсване и изземване на адрес: гр. •••, кв. •••, ул. „•••" № •, ап. •, обитаван от Х. Н. К., при което са иззети пари, мобилен телефон Iрhопе с поставена сим карта и сгъвка от алуминиево фолио, съдържаща кафяво прахообразно вещество. За иззетите вещи Х. К. дал обяснения в протокола, че иззетият телефон е негов, намерените пари са на приятелка на съпругата му, а за намерената и иззета сгъвка с кафяво прахообразно вещество, твърди, че не знае.

С експертни справки и експертизи е установено, че веществото е хероин, като разследването срещу К. за държането му е отделено в друго производство /постановление на СП на корицата на т. 1/.

На 10.07.2018 г. е извършено претърсване и изземване в лек автомобил марка „БМВ", модел „320 Д", е рег. № ••••••••, ползван от Х. Н. К., при което не са намерени и иззети вещи от значение за делото.

По неотложност са извършени множество претърсвания и изземвания и лични обиски, които са одобрени от съда с разпореждания, приложени в том 8, при които са иззети вещи както следва (том 4):

На 09.07.2018 г. е извършен обиск на подс. И. С. К., при който не са намерени и иззети вещи от значение за делото.

На 09.07.2018 г. е извършен обиск на подс. Ц. Д. М., при който са иззети мобилен телефон Iрhопе със сим карта и пари. В протокола Ц. М. дава обяснения, че иззетите вещи са нейни.

На 09.07.2018 г. е извършено претърсване и изземване в лек автомобил Ауди АЗ с рег. номер ••••••••, ползван от подс. И. С. К., при което са намерени и иззети една опаковка спейс бек, съдържаща бяло прахообразно вещество; два мобилни телефони - мобилен телефон с марка Нокия със сим карта и мобилен телефон Айфон със сим карта. Иззет е и автомобила. За иззетите вещи подс. И. К. дава обяснения, че вещите са негови, като за отговор на въпрос на разследващия дали има забранени вещества и предмети в автомобила, подс. И. К. отговорил, че има една опаковка спейс бек е бяло прахообразно вещество - кокаин, което е иззето.

Установено е с назначените по делото експертизи и експертна справка, че веществото представлява кокаин - с нето тегло 4, 82 /четири цяло осемдесет и два/ грама, със съдържание на активния компонент - кокаин 76 %, на стойност 1349, 60 /хиляда, триста четиридесет и девет лева и шестдесет стотинки /Справки 2309-Х/2018/10.07.2018г., 510- Х/2018/12.09.2018г., и експертиза 18/НАР-131 /09.02.2018/.

На 10.07.2018 г. е извършено претърсване и изземване на лек автомобил марка „Мерцедес" модел МL320 ЦДИ с рег. номер ••••••••, при което не са намерени и иззети вещи от значение за делото.

На 09.07.2018 г. е извършен обиск на Р. Б. М., при който е иззет един брой мобилен телефон с марка „Айфон 7" със сим карта, за който св. Р. М. заявява, че е негов.

На 09.07.2018 г. е извършено претърсване и изземване на адрес: гр. •••, ул. „•••" № •, ет. •, обитавано от св. Й. С. К., при което не са намерени и иззети вещи от значение за делото.

На 10.07.2018 г. е извършено претърсване и изземване в жилище на адрес: гр. •••, ул. „•••" № •, ет. •, ап. •, обитавано от подс. Ц. Д. М., при което са иззети един брой найлоново пликче съдържащо един брой хапче с формата на шестоъгълник, розово на цвят и с лого „q р"; един самозалепващ се прозрачен плик съдържащ множество по-малки самозалепващи се прозрачни найлонови пликчета; банкноти пари на стойност 11 950 лева и 900 щатски долара. Подс. Ц. М. дава обяснения в протокола за иззетите вещи, като заявила, че намерените банкноти са изработени и спестени от дейността й като фризьор, а за намереното хапче и самозалепващи се пликчета, заявява, че не знае на кого са. Установено е с експертни справки и експертизи по делото, че хапчето съдържа наркотик - МОМА- 0, 41 грама метилендиоксиметамфетамин /МDМА/, със съдържание на активния компонент - /МDМА/ 35, 5 %, на стойност 10, 25 /десет лева и двадесет и пет стотинки/ - Справка Х/2018/10.07.2018 г. и експертиза 19/НАР- 754/22.07.2018 г. Възприетите от първата инстанция фактически положения изцяло се основават на доказателствените източници по делото, като при съвкупната оценка на събраните доказателствени материали не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК е анализирал обясненията на подсъдимите, свидетелските показания, заключенията на приетите по делото експертизи, писмените и веществените доказателствени източници и подробно е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на голяма част от свидетелите, на обясненията на подсъдимите, като е посочено в какви части и по какви причини показанията на част от свидетелите не се кредитират. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване.

Въззивната инстанция изцяло споделя направения от решаващия съд доказателствен анализ, тъй като той е пълноценен и всеобхватен, поради което не намира за необходимо да го преповтаря дословно, а при дължимия собствен анализ на доказателствените материали ще внесе някои допълнения и уточнения, но не може да направи значими по-различни изводи, от тези до които е достигнал първостепенният съд.

Въззивният съд проведе въззивно сдебно следствие, като допусна допълнителен разпит на подс. Х. и св. М., както беше разпитан и св. Я.. Нужно да се отбележи, че допълнителните обяснения на подс. Х., както и показанията на св. М. и тези на св. Я. не водят до съществена промяна в така възприетат фактология, а внасят единствено някои уточнения.

Видно е от цялостното развитие на наказателния процес пред първата инстанция, а и от мотивите към присъдата, че решаващият съд е взел необходимите мерки за разкриване на обективната истина. Нито едно доказателство или доказателствено средство не е било подценено или надценено, доказателствените материали не са тълкувани превратно, а според действителното им съдържание и информативност.

Правилно първата инстанция е приела, че доказателствените материали по делото не са съвсем еднозначни и еднопосочни.

Подсъдимите Х. и М. са дали обяснения, подс. Х., включително и пред въззивния съд. И двамата отричат да са извършили, което и да е от престъпленията, в които са обвинени.

Подс. К. не е дал обяснения.

Независимо от противоречията между някои доказателства и доказателствени средства въззивният съд, както и първият съд, прима, че по отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК от подсъдимите К. и Х., изобщо не са налице доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Единствената информация, свързана с това обвинение се съдържа в показанията на св. А. Р. Г. - полицай в ГДБОП, участвал в разработката срещу подсъдимите, разпитан на 13.01.2021 г. за фактите, които е възприел лично по време на проверката на ГДБОП /т. 1, л. 138- 140/.

От показанията му се установява, че е работил в ГДБОП по преписка, разследваща група, която разпространява наркотици, главно кокаин, в гр. София. Според него в тази разработка се проверявали няколко човека, които гравитират около Х. П. Х. и свидетеля Р. М.. Свидетелят Г. твърди, че подс. Х. е обикалял около дилърите и ги е снабдявал с кокаин, а подс. И. К. е получавал от него наркотик и го е разпространявал на дребно ниво. Видно е обаче от показанията на цитирания свидетел, че той не излага свои лични възприятия, а прави предположения, тъй като лично не е видял лицата да си предават наркотици. Свидетелят е заявил, че по случая са хванати няколко количества кокаин, които били отделени в други досъдебни производства. Споменава само един такъв предполагаем случай. Според него, преди време подс. Х. продал наркотик на св. Й. К., който по-късно бил спрян от патрулка на входа на Пловдив и в автомобила му били открити 50 гр. кокаин и 200 гр. трева, за което бил осъден по друго дело. Свидетелят обаче лично не е възприел подс. Х. да е предал наркотика на св. К., но предположил, че го е направил.

Свидетелят Г. дава сведения и за това, че подс. Х. често се срещал с подс. К., че имало няколко срещи между служители под прикритие и подс. Х. и св. Р. М., че св. Р. М. и подс. Х., били много близки, срещали се често, били заедно на срещите с агентите под прикритие и били задържани по време на реализацията, но в св. М. не били установени наркотици. Св. Г. обаче е изказал единствено предположения, че тези срещи са били свързани с размяна на наркотични вещества, тъй като няма никакви лични възприятия за това. В показанията си св. Г. е заявил също, че е виждал срещи между подс. Х. и св. М., подс. Х. и подс. К. и между подс. Х. и св. Й. К.. Свидетелят обаче, отново без лични възприятия, е предположил, че при тези срещи са се разменяли наркотици. В показанията на посочения свидетел се съдържа и следващо предположение, че в пликове, които са носили на част от срещите е имало наркотици, но той не е видял съдържанието на пликовете. Св. Г. е разказал и, че знае, че св. К. и подс. Х. са развивали бизнес е патки, но отново предполага, че тези дейност е започнала след реализацията, при която двамата били задържани. Видно е от показанията на цитирания свидетел, че той е слушал на акаунт СРС по делото и не е чул лично подс. Х. да споменава наркотици или др. подобни, но прави предположение, че се касае за такива от начина на изразяване в част от разговорите. Цитирал е изрази като „ела да ти дам тук, „ела там", „скрий се" и други такива, според него глупави неща, като например „може ли да свършим работа", „ за колко", „50", които изрази означавали, според св. Г., че са във връзка разпространение на наркотици. Предположенията си св. Г. изградил въз основа на дългогодишната си практика в ГДБОП. От тази цялата група, която според него се занимавала с наркотични вещества, някои от членовете им станали приятели, защото започнали да съдействат на държавата, като им разкриват хора, които разпространяват наркотици, а други - подсъдими.

По отношение на подс. М. св. Г. е заявил, че според него тя не се занимава е разпространение на наркотици, но предполага на база съдържание на подслушан разговор, че в деня, в който я арестували била помолена от подс. Х. да предаде някакво количество на подс. И. К. и случайно попаднала в разработката. В разговора не се споменавало наркотици, но по начина по който говорили свидетелят предположил, че се касае за такива.

Първостепенният съд много прецизно е анализирал показанията на цитирания свидетел и с основание е приел, че от показанията му изобщо не може да се направи категоричен извод за организирано участие на подсъдимите Х. и К. в разпространение на наркотични вещества.

Очевидно е, че показанията на св. Г. са изградени единствено на база предположения, без лични възприятия. От друга страна тези предположения не са подкрепени от други годни доказателствени материали.

Във връзка с показанията на св. Г. и обвинението за организирано участие на подсъдимите Х. и К. в разпространение на наркотици, първата инстанция внимателно и подробно е обсъдила показанията на св. Г. К. и ВДС от прилаганите СРС.

Така в показанията на св. Г. К., дадени като свидетел с тайна самоличност в ДП - свидетел с идентификационен номер 342 /т. 1, л. 45 ДП/, преди разсекретяване на самоличността му по негово искане в съдебната фаза, липсва информация, която да обслужи нуждите на това обвинение. В показанията си св. Г. К. е заявил, че подс. Х., св. Р. М. и лице на име Б. са продавали наркотици в София, но в тези показания липсва информация за съвместна престъпна дейност подсъдимите Х. и К., а тя се отнася до други лица, които не са свързани обвинението по чл. 321, ал. 6 от НК. От друга страна, те се различават от втория екземпляр на показанията на свидетеля, които са били поставени в плика със самоличността му и са приложени на л. 439, т. 2 от съдебното дело. Отделно от това цитираният свидетел се е отрекъл пред първия съд от тези свои показания, като е посочил, че полицията му е казала, какво да говори, срещу ангажимент да му уредят прекъсване на изпълнението на присъдата. С оглед на изложеното първостепенният съд правилно е заключил, че този свидетел не е надежден и не може единствено въз основа на негови, при това колебливи твърдения, да се приемат за установени по несъмнен начин каквито и да е факти.

Що се отнася до ВДС от прилаганите СРС, то те обсъдени в съвкупност с показанията на свидетелите Г. и К., също не установяват нито преки, нито пък верига от косвени доказателства, които да докажат участие на подсъдимите в престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК.

Видно е от материалите по делото, че по искане за използване на СРС рег. КВ 421137- 001-12/77- 265/14.03.2018 г. на СП е издадено разрешение по ЧНД 557/2018 г. на СНС за прилагане на следните способи-наблюдение, подслушване, проследяване, проверка на кореспонденция и документиране, спрямо подс. И. К. за срок от 2 месеца, считано от 19.03.2018 г. То е продължено за период от 2 месеца, считано от 19.05.2018г. с разпореждане по ЧНД с-1109/2018г. на СНС, издадено въз основа на ЯВ 421 137-001 -12/77-488/16.05.2018 г. За тези действия има изготвен видеозапис за подс. И. К. в автомобил на ул. „•••" 30 в 19: 33: 41 часа на 21.06.2018 г. Телефонът, който е подслушван е с номер 08••••••••, 1МЕ1: 353272076709950.

Установява се също, че по искане за използване на СРС рег. КВ 421137-001-12/77- 261/14.03.2018 г. на СП е издадено разрешение по ЧНД С- 553/2018 г. на СНС за прилагане на следните способи-наблюдение, подслушване, проследяване, проверка на кореспонденция и документиране, спрямо подс. Х. Х. за срок от 2 месеца, считано от 19.03.2018 г. То е продължено за период от 2 месеца, считано от 19.05.2018 г. с разпореждане по ЧНД С- 1113/2018 г. на СНС, издадено въз основа на ЯВ 421137-001 -12/77-492/16.05.2018 г. Въз основа на тези действия има изготвен видеозапис за подс. Х. Х. в автомобил на ул. „•••" 30 в 19: 33: 41 часа на 21.06.2018 г. Телефоните, които са подслушван на Х. са с номер 08•••••••• и 08••••••••.

Двата видеозаписа документират среща между подсъдимите Х. и К., но не установяват, какво е станало на тази среща. Не съдържат информация от която да се направи извод, че двамата да са си разменили наркотици.

В Том 2 - ВДС е описано съдържанието на записаните телефонни разговори между подс. И. К. на телефонен номер 08•••••••• и подс. Х. Х. на телефонен номер 08••••••••. Това са следните разговори:

В разговор №2 от 26.03.2018 г. в 16: 24: 45 часа те се разбират да се срещнат в пет и половина на „Бесо".

В разговор №4 от 04.04.2018г. в 10: 56: 47 часа те се разбират подс. И. К. да остави някакви документи за подс. Х. при жена си.

В разговор № 5 от 06.04.2018 г. в 17: 14: 30 часа двамата говорят, че предишната вечер подс. И. К. се е напил, защото детето му е имало рожден ден. В разговора подс. И. К. споменава на подс. Х., че ако иска „нещо' да каже, защото следващите дни няма да има никой, но не се разбира точно за какво става дума.

В разговор №6 от 22.04.2018 г. в 9: 57: 55 часа подс. И. К. споменава на подс. Х., че мисли да ходи с жена си до Дупница да ядат кюфтета, но се разбират да се видят преди това.

В разговор № 8 от 25.04.2018г. в 15: 05: 44 часа подс. И. К. и подс. Х. се разбират да пият кафе.

В разговор № 9 от 26.04.2018 г. в 10: 22: 57 часа подс. И. К. и подс. Х. се разбират да се видят пред дома на подс. Х.. В разговор №10 от 12.05.2018 г. в 23: 07: 15 часа подс. И. К. и подс. Х. се разбират да се видят, след като подс. Х. вземе „Ц.".

В разговор №14 от 14.06.2018 г. в 20: 35: 57 часа подс. И. К. и подс. Х. се разбират да се видят на следващата сутрин в девет и половина преди подс. К. да започне работа в десет.

В разговор № 15 от 14.06.2018 г. в 21: 51: 42 часа подс. И. К. и Х. се разбират подс. Х. да мине през подс. К. вместо да се виждат на следващия ден.

В разговор №16 от 16.06.2018 г. в 19: 55: 14 часа подс. И. К. и подс. Х. се разбират подс. Х. да мине през К. към девет -девет и половина.

В разговор №17 от 21.06.2018 г. в 12: 54: 26 часа И. К. и Х. се разбират да се видят, като Х. ще отиде до К. в Княжево към седем. В разговор № 18 от 21.06.2018 г. в 19: 21: 12 часа И. К. обяснява на Х. как да стигне до къщата в Княжево, която се намира на ул. „•••" №30.

В разговор №19 от 21.06.2018 г. в 19: 33: 53 часа подс. Х. казва на подс. И. К., че е пристигнал на адреса.

В разговор №24 от 26.06.2018 г. в 15: 12: 21 часа подсъдимите Х. и К. се разбират отново да се чуят след малко.

В разговор №30 от 09.07.2018 г. в 12: 42: 29 часа подс. К. казва на подс. Х., че се прибира от Варна и се разбират да се видят като се върне към осем и половина - девет.

В разговор №31 от 09.07.2018 г. в 18: 10: 27 часа подс. И. К. казва на пъдс. Х., че отива на кино и ще му звънне към девет, но подс. Х. му съобщава, че към девет вече няма да е в София. Подс. И. К. го пита как тогава ще се видят, а подс. Х. му казва да мине през Ц.. Тогава подс. К. пита подс. Х., дали там ще е „това" и Х. отговаря положително.

Същите разговори са приложени и в Том 1 - ВДС, в който е описано съдържанието на СРС - подслушване, прилагани спрямо подс. Х. Х.. Това са разговори №: 1; 4; 5; 8; 9; 10; 11; 15; 16; 17; 19; 23; 24.

Както правилно е посочил и първият съд, очевидно е от съдържанието на записаните разговори, че те не са от естество да подпомогнат обвинителната теза, тъй като въз основа на тях не може еднозначно да се направи извод за причината за срещите, които уговарят помежду си подсъдимите Х. и К.. Информация за престъпен сговор между подсъдимите К. и Х. не се съдържат и в показанията на св. Г. за срещата на подс. К. и св. Й. К., на която предполага, че са предадени наркотични вещества. Установено е несъмнено от показанията на св. К. и справката по делото в т. 8, л. 124 от ДП, че в него са намерени наркотици, за които е осъден, но той е заявил, че те нямат нищо общо с подс. Х.. От друга страна показанията на св. Г. за тези обстоятелства, представляват единствено предположения, поради което не могат да послужат като годна доказателствена основа за извеждането на каквито и да било категорични изводи.

В тази връзка е разпитан и св. Й. К. /т. 2 от съдебното дело, л. 403-404/. Показанията на този свидетел са анализирани детайлно и от първостепенния съд, поради което въззивната инстанция, като се солидаризира с направения анализ, намира, че не следва го преповтаря дословно. Единствено може да се обобщи, че този свидетел е дал сведения за познанството си с подс. Х., за бизнеса, който са развивали и, че не знае нищо за организирана престъпна група за разпространение на наркотици. Свидетелят е признал, че през 2017 г. е осъждан за притежание на наркотици, но е заявил, че подс. Х. Х. няма нищо общо с това.

Цитираните показания на свидетеля с нищо не допринасят за обвинителната теза. Те обаче с основание са кредитирани от първия съд, тъй като в тях се съдържат данни за факти и обстоятелства, лично възприети от свидетеля. Следва да се подчертае, че показанията на този свидетел, не се оборват от други доказателствени материали по делото, а показанията на св. Г. почиват единствено на предположения, направени на базата на оперативна информация и подслушани разговори, които не са еднозначни и хармонични.

Правилно първата инстанция е приела също така, че за обсъжданото обвинение не се съдържа и значима за предмета на доказване информация в СРС по делото, а именно:

В Том 6 са приложени протоколи за ВДС - звукозапис от разговори на св. Р. Б. М. с телефонен номер 3598••••••••, като разговорите са от периода 24.08.2017 г. до 29.08.2017 г. Към датата на инкриминираното деяние в „Ринг Мол", София на 1.08.2017 г. няма записани разговори.

Разговор №1 е между св. Р. М. и подс. Х. Х. е друг телефонен номер - 3598••••••••. Разговорът е от 24.08.2017 г. /датата на задържане на св. К./ в 19: 20: 53 часа.

В същия том се намират и ВДС-и от СРС-та прилагани по отношение на подс. Х. П. Х. като същият разговор е под №37. В разговора се споменава лице с прякор „Т.", като се обяснява, че „Т." е паднал в Пловдив.

Въззивният съд, както и първата инстанция, приема, че този разговор се отнася до св. Й. К.. Такова заключение се налага въз основа на следното: в разговор с №35, в явен том 6 подс. Х. Х. разговаря с мъж, който ползва телефонен номер 3598••••••••, когото нарича „Трошчице" и „Трошка" и, с когото си уговарят среща на 24.08.2017 г. в 11: 50 часа. Малко по-късно се провежда разговор със св. Р. М., в който подс. Х. обяснява на св. М., че „Т." е паднал в Пловдив. В том 1 от ВДС под разговор №18 е записан разговор с мъж, ползващ същия телефонен номер 3598••••••••, в който подс. Х. и мъжът си говорят, че ще колят някакви животни. Разговорът е от 26.06.2018 г. Касае се за дни преди задържане на подсъдимите. От разпита на свидетеля Й. К. в съдебно заседание се установява, че той и подс. Х. към този период са имали общ бизнес с гъски и са планирали да колят гъски, което води до извода, че този разговор се провежда между подс. Х. и св. К., а „Т." е св. Й. К.. От изложеното до тук може да се заключи, че св. че М. и подс. Х. са знаели за причината за задържането на св. К. в гр. Пловдив, но това по никакъв начин не допринася за доказване на обвинението по чл. 321, ал. 6 от НК, повдигнато на подсъдимите Х. и К.. Предвид на обсъдените до тук доказателствени източници и въззивният съд достигна до извода, че по делото липсват годни и еднопосочни доказателства, които да установяват, че отношенията между подсъдимите Х. и К. не са просто отношения между приятели, чиито приятелки към онзи момент, сега съпруги, работят заедно в един фризьорски салон. Така това обвинение не е доказано по несъмнен начин.

Във връзка с обвинението срещу подс. Х., че на 01.08.2017 г. в Ринг Мол София в гр. София, ул. „Околовръстен път" № 214, в условията на продължавано престъпление е разпространил без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, като е продал на служител под прикритие № 27 (двадесети седем), около 12, 20 ч. високорискови наркотични вещества - кокаин, с него тегло 0, 98 /нула цяло деветдесет и осем / грама, със съдържание на активния компонент - кокаин 83, 8 %, на стойност 274, 40 лв. и след това около 13: 30 часа - 19, 92 гр. кокаин 83, 8 %, на стойност 5577, 60 лв. - престъпление по чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, информация се съдържа в обясненията на подс. Х., показанията на свидетелите М. и К., показанията на служители под прикритие № 27 и 28, заключенията на физикохимичните и оценителна експертиза.

Именно по отнощение на това обвинение въззивната инстанция допусна въззивно съдебно следствие и подс. Х. даде допълнителни обяснения, св. М. допълнителни показания и беше разпитан св. М. Я., който през 2017 г. е бил служител на ГД БОП и ръководител на Звеното за разследване чрез служител под прикритие. Вече беше посочено, че допълнителните обяснения на подс. Х. и показанията на свидетелите М. и Я. не водят до промяна във вече установената фактология по делото.

Така подс. Х. последователно твърди в обясненията си, че със служителите под прикритие го е запознал негов познат на име А. - Б., под предлог, че се интересували от търговия с гъши дроб, с каквато се занимавал към момента. Италианецът се свързал с него по телефона, като св. Р. М. превеждал разговора. Твърди, че на първата среща в София Ринг мол, освен него, св. Р. М. и двамата служители под прикритие бил и св. Г. К., с когото се познавали и имали уговорка да ходят да гледат някаква нива. Б. не дошъл на срещата, но му дал пакет да го предаде на италианците, като казал, че е подарък за тях. Твърди, че не е знаел, какво има в пакета. Говорили с италианците за продуктите, които предлагат, като св. М. превеждал. По някое време св. М. му казал, че италианецът пита, дали могат да му намерят наркотици. Твърдял, че Б. го насочил към тях за това. Питал и за възможността да му доставят оръжие. Италианецът питал за пакета от Б. и те му дали да си го вземе от колата.

За втората среща, подс. Х. разказва, че е закъснял много, че св. Р. М. е разговарял със служителите под прикритие и те са го подтиквали да им достави наркотици, обещавали добра печалба и добро бъдеще и издигане в този бизнес. Заявява, че двамата със св. М. се притеснили и решили да прекъснат отношенията си с тези хора. Изтъква също, че тези хора били активната страна, търсили ги многократно по телефона и се опитали да ги убедят да им доставят наркотици, без значение на цената.

Предвид допълнителните обяснения на подс. Х. и допълнителните показания на св. М., въззивният съд, както и първата инстанция няма основание да не се довери и на първоначалните обяснения на подс. Х., за това че активната страна при разговорите за наркотици са били агенти под прикритие 27 и 28, нито за това, че е предал пакет, предаден му от лицето на име Б., за да го предаде на италианците, с мотив, че е подарък за тях, поради това, че липсват достатъчно надеждни доказателства, които да оборват тези негови твърдения, а напротив, налични са доказателствени средства, които го подкрепят.

Първостепенният съд е отчел двояката природа на обясненията на подсъдимия – като доказателствено средство и средство за защита, но с основание е приел, че в конкретния случай не са налице такива убедителни доказателствени източници, които да повлияят на достоверността на обясненията, дадени от подс. Х.. Нужно е да се подчертае, че в показанията си служителите под прикритие дават доста уклончиви отговори за това как се е стигнало до разговора за наркотици. От друга страна обаче в подкрепа на обясненията на подс. Х. са последователните показания на св. Р. М. /т. 2 от съдебното дело, л. 584-590, а и тези дадени пред въззивния съд. В същата насока са и показанията на св. Г. К., дадени пред първия съд /т. 2 от съдебното дело, л. 546-550/. Този свидетел обаче въззивният съд намира за ненадежден, поради което не се доверява на заявеното от него, още повече, че присъствието му на срещата се поставя под съмнение. Независимо от това еднопосочно се установява, че на първата среща със СП27 и СП28 са били подс. Х. и св. М., че на срещата е следвало да дойде лице на име А. - Б., който ги е свързал с тях, отказал се е да идва в последния момент и е хвърлил в колата плик за италианците, като им казал, че е подарък за тях.

В противоречие с тези данни са показанията на СП27 и СП28, които са разказали, че на първата среща са присъствали само те, св. Р. М. и подс. Х. Х., както и че предадените от тях обекти са съдържали наркотик, продаден им от подс. Х.. Показанията на служителите под прикритие обаче не са достатъчни, за да се приемат за установени фактите, които твърдят. Това е така, тъй като се касае се за данни събрани чрез СРС - разследване чрез служител под прикритие и доверителна сделка, за които важи забраната на чл. 177, ал. 1 от НПК, която предвижда, че обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните от специалните разузнавателни средства. За този вид свидетелски показания важи и забраната на чл. 124 НПК, присъдата да се основава само на показанията на служители под прикритие.

От друга страна видно е от протоколите от съдебните заседания, че на тези свидетели са били зададени въпроси, как е осъществена връзката с подс. Х. и св. М. и как се е стигнало до разговор за доставка на наркотични вещества, на които те изобщо не дават конкретни отговори. Установява са от материалите по делото, че към инкриминирания период по отношение на подс. Х. са прилагани СРС /т. 6 от ВДС/, но не са представени ВДС за записани разговори между подс. Х. и св. М. от една страна и служителите под прикритие от друга. Не са записани и разговорите между тях и служителите под прикритие по време на проведените срещи, въпреки разрешените СРС към момента.

Предвид на изложеното с основание първият е заключил, че поради забраните на чл. 177, ал. 1 и 124 от НПК и липсата на други явни доказателства, които да подкрепят показанията на служителите под прикритие, не са налице достатъчно годни доказателствени материали, които да опровергават обясненията на подс. Х. и показанията на св. М. и К.. В показанията на служител под прикритие с идентификационен № 28/СП28/ от 09.04.2021г. /т. 1 от съдебното дело, л. 221-228/ се съдържат следните данни, които засягат единствено обвинението на подс. Х. Х. за разпространения на наркотични вещества, които продал на СП27 и СП28:

На 01.08.2021г. СП 28 и служител под прикритие с идентификационен № 27 /СП27/ се срещнали с подс. Х. П. Х., в пицария „Виктория", в гр. София - търговски център Ринг МОЛ. Свидетелят не дава показания, как се е стигнало до тази първа среща и кой е бил неин инициатор, както и кой е проявил интерес към търговия с наркотици пръв. Според СП28, подс. Х. разговарял на английски език със служител под прикритие с идентификационен № 27, който го попитал, дали има кокаин в себе си и той отговорил положително и предложил мостра, която била в автомобила му. Служител под прикритие с идентификационен № 27 казал, че ако му хареса качеството може да поръча 1 кг. или 2 кг. кокаин, а подс. Х. - че може да набави и по-голямо количество. Отишъл до Мерцедеса и отворил багажника. Подал нещо на СП27. Той се отдалечил и след няколко минути се върнал, казал че е доволен от качеството и поискал 20 гр. кокаин. Подс. Х. поискал 800 евро и потвърдил, че може да го достави за около час или два. Около 13: 30 отново се срещнали във „Виктория". С него бил друг мъж, който по-късно разпознал като св. Р. Б. М.. Св. М. владеел италиански и тъй като СП№ 27 се представял за италианец двамата разговаряли на този език, който СП28 не разбирал. СП28 не питал впоследствие, какво са си говорили СП27 и св. Р. М. на италиански. Подс. Х. и св. М. разговаряли помежду си на български, но свидетелят не дава показания за какво са си говорили, като твърди, че не разбрал, въпреки че разбира български език. Впоследствие подс. Х. поканил СП № 27 да го последва до колата и двамата се отдалечили.

След няколко минути, телефонът на св. Р. М. звъннал и той отишъл към автомобила Мерцедес, в който били служител под прикритие № 27 и подс. Х. Х.. СП28 ги последвал. Там СП27 и св. Р. М. си говорили на италиански език. СП27 отишъл до автомобила, с който се придвижвали агентите под прикритие, а св. М. и подс. Х. се отдалечили с техния автомобил. От СП28, СП27 разбрал, че е купил 20 гр. кокаин. В барчето на автомобила видял прозрачен полиетиленов плик, две по-малки прозрачни самозалепващи се пликчета, като във всяко от тях имало прахообразно вещество на бучки и едно малко прозрачно пликче, съдържащо същ бяло прахообразно вещество. След около 5 минути се срещнали с друг служител на МВР, запечатали вещите и съобразно инструкцията ги предали.

На 27.08.2017 г., съгласно предварителна уговорка между служител под прикритие с идентификационен №27 и някой от двамата – св. М. или подс. Х., около 13: 00 часа двамата служители под прикритие се срещнали отново с Р. М. в Ринг мол. Около 13: 30 часа дошъл и подс. Х.. Целта на срещата била договаряне на по-голямо количество кокаин. СП28 чул подс. Х. да разговаря на български език със св. Р. М., питал дали са договорили всичко и той потвърдил, че всичко е договорено и няма проблем. Подс. Х. попитал св. М., дали е казал, че сделката може да се състои най-рано след няколко дни и той потвърдил. Подс. Х. питал св. М., колко е поръчал служител под прикритие с идентификационен № 27, той каза „2-ка", от което свидетелят разбрал, че е поръчал 2 кг. кокаин. Подс. Х. казал, че няма проблем и започнали да си говорят - откъде и как ще го събират, как ще го събират и мешат.

На 28.08.2017 г. около 13: 00 часа, двамата служители под прикритие провели среща със св. Р. и Х. в ресторант „•••" - гр. •••, на ул. „•••", срещу блок № 30. Служител под прикритие №28 останал в колата а служител под прикритие с идентификационен № 27 обядвал заедно със св. Р. М.. Подс. Х. го нямало в началото на срещата, но дошъл по-късно и тримата обядвали заедно.

На 29.08.2017 г., около 12: 00 часа, съгласно постигната договорка двамата свидетели под прикритие отишли отново до ресторант „Виктория", за да се срещнат с подс. Х. и св. М. и да направят доверителна сделка за 2 кг. кокаин. Още един служител на полицията седял на съседната маса, за даде парите.

Срещата не се състояла по неизяснени причини.

Сходна информация дава и СП 27 в показанията си от 09.06.2021 г. /т. 1 от съдебното дело, л.248-251/.

Сочи, че през месец август 2017 година бил в гр. София. Срещал се с различни хора, сред които бил и св. Р. М., с който преговаряли за покупка на наркотици. Имало няколко срещи, в които освен св. М. участвал и подс. Х. П.. В пицария „Виктория" била първата му среща с подс. Х. П., който му предложил да купи от тях наркотик - кокаин за около 800 евро. Купил от св. М. и подс. Х. П. 20 гр. кокаин за 800 евро, но не помни, кой от двамата му го е продал. Говорили на италиански. Уговорили по-голяма сделка, разменили си телефонните номера и се уговорили след известно време пак да се видят. На следваща среща в ресторант „•••" разговаряли да купи от тях два килограма кокаин на цена около 37 000 (тридесет и седем хиляди) евро на килограм. На тази среща първо дошъл св. Р. М., а след това – подс. Х. П.. Уговорили се да се видят на следващия ден, но срещата не се състояла поради неявяване на св. М. и подс. Х. П. и сделката не се реализирала. Не е сигурен, кой е говорил италиански, мисли, че е подс. Х. П.. За голямото количество наркотик е говорил със св. Р. М.. Не е сигурен как са се запознали с подс. Х. и св. М. и кой е повдигнал темата за закупуване на наркотик.

В показанията на СП27 по протокол за разпит пред съдия в ДП от 13.06.2018 година, приложени в том 1, на л. 71-л. 73 на ДП, прочетени пред съда по реда на чл. 283 от НПК, се съдържат твърдения, че подс. Х. П. му е казал, че продава кокаин и му е дал в колата първо 20 гр. кокаин на 01.08.2017 г. за 800 евро и после заедно със св. Р. М. са договаряли продажба на 1 кг. за 37 000 евро. В тези показания свидетелят е разаказал също, че на 27.08.2021 г. са разговаряли със св. Р. М. за осъществяване на сделка с 1 кг. кокаин, като подс. Х. П. се е присъединил към тях, а на следващият ден са имали уговорена среща с подс. Х. П. и св. Р. М. за осъществяване на сделката с 1 кг., кокаин, на която никой не е дошъл. Според свидетеля, св. Р. М. е над подс. Х. П. в тази дейност.

От изложеното е видно, че показанията на служителите под прикритие в основните си части са непротиворечиви и взаимно допълващи се. Основното противоречие в показанията на тези двама свидетели е относно това, с кого е разговарял служителят под прикритие № 27 във връзка със сделките. От една страна СП27 заявява, че е разговарял с подс. Х. П. и е получил кокаина от него. От друга св. СП28 свидетелства, че СП27 е разговарял основно със св. Р. М. на италиански.

Първостепенният съд правилно е приел, че това противоречие не е от особено значение. Прието е за установено, че подс. Х. Х. е разговарял първоначално със СП27 на английски език, т.е. между тях е била възможна директна комуникация. В същото време обаче се констатира, че голяма част от разговорите са водени със св. М. на италиански. И двамата служители под прикритие заявяват, че при даване на първата мостра кокаин, св. Р. М. е бил отдалечен, от което следва извод, че ако се докаже това деяние, тя би следвало да е предадена от подс. Х. Х., а при втората - на мястото са били и св. М. и подс. Х. / СП27 е запомнил подс. Х. Х. с презимето му – П. /, т.е. възможно е всеки от тях да е предал наркотика, ако се докаже извършено такова деяние.

От заключенията на ФХЕ и експертните справки се установява, че предадените за изследване вещества са наркотици - кокаин, както и процентното съдържание и количеството.

С основание първостепенният съд е приел, че показанията на СП27 и СП28 кореспондират на заключенията на експертизите, но естеството на всички тези доказателства, обсъдени както поотделно, така и осъвкупност и във взаимна връзка помежду си, не позволява обвинението и присъдата да се основават единствено на тях. Тук следва да се отбележи, че данните за самото придобиване на наркотичното вещество и по- нататъшното му движение отново се основат само на показанията на СП27 и СП28, които обаче в своята цялост са уклончиви и непрецизни.

Първоинстанционният съд правилно е съобразил разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от НПК, която предвижда, че обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните от специалните разузнавателни средства. В случая се касае за данни, събрани чрез СРС - доверителна сделка и разследване чрез служители под прикритие. Данните, както от свидетелските показания на СП27 и СП28, така и от веществените доказателства, които те са предали и по този начин са приобщени по делото и от експертизите, които са изготвени върху тях, са данни от прилагане на СРС и за тях важи забраната на чл. 177 от НПК. Нужно е да са събрани и други доказателствени източници, които не произхождат от прилагането на СРС, за да се приеме за доказано обвинението на прокуратурата, че на 01.08.2017 г. в Ринг Мол София в гр. София, ул. „Околовръстен път" № 214, в условията на продължавано престъпление в Ринг Мол София, подс. Х. е разпространил без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, като е продал на служител под прикритие № 27, кокаин е него тегло 0, 98 грама и нето тегло 19, 92 гр. В конкретния случай обаче доказателства, които не са с произход СРС, по делото не са установени. Необходимо е да се посочи също, във ВДС не са налични записани разговори, които да са от значение за това обвинение.

Предвид на изложеното въззивната инстанция се солидаризира с извода на пъвостепенния съд, че обвинението за разпространение на наркотични вещества от подс. Х. не е доказано по несъмнен начин.

Останалата част от показанията на служителите под прикритие - за договорената сделка с 1 или 2 кг. кокаин нямат отношение към повдигнатите обвинения, тъй като такава сделка не се е състояла по неизяснени причини.

Свързани с това обвинение по отношение на подс. Х. - за разпространени наркотични вещества, продадени на СП27 и СП28, са показанията на свидетелите М. и К.. Така на 29.04.2022 г. е разпитан св. Р. М./т. 2, л. 583-591 от съдебното дело/. В показанията си свидетелят дава информация, че че е присъствал на срещата в София Ринг Мол заедно с подс. Х., като неговата задача е била да превежда от италиански език на български език. Свидетелят е заявил, че тематиката на срещата трябвала да бъде продажба на гъши дроб за Италия. Лицето, с което разговарял св. М. на срещата, така нареченият италианец - СП27, сменил темата на разговора за това, че желае да закупи наркотици от св. М. и подс. Х.. Според думите на св. М., на срещата е присъствал и св. Г. К., като той е знаел, че Г. е връзката на подс. Х. с италианеца и другото лице, което е било представено като негова (на италианеца) охрана. При първата среща в „Ринг Мол" италианецът попитал св. М., дали могат да им бъдат уредени наркотици, но св. М. заявява, че подс. Х. е нямал представа за какво им говорят. Според показанията на свидетеля, до автомобила на подс. Х. е ходил само италианецът и той не е виждал двамата да се оттеглят някъде заедно. Св. М. твърди, че не е знаел подс.Х. да се е занимавал с наркотици или да е приемал наркотични вещества. Заявил е, че при втората среща, която се е провела в гръцки ресторант в Слатина, италианецът му е казал, , че му трябва пистолет и през цялото време е обръщал темата към наркотици. Св. М. твърди също, че не знае, дали след това подс. Х. Х. е продължил да се вижда с лицата. Свидетелят потвърждава, че са имали уговорка и за трета среща, но тя не се е състояла. Св. М. е изтъкнал, че никога не е правил превод, в който подс. Х. Х. е поемал ангажимент да търси наркотици на италианеца. Св. Р. М. съобщава, че не е виждал подс. И. К. преди задържането му.

Тук е нужно да се отбележи, че показанията на св. М., дадени пред въззивния съд, са сходни с тези, депозирани пред първия съд и въз основа на тях възприетата от първостепенния съд фактология, не би могла да се промени.

От значение за обсъжданото обвинение са и показанията от 13.04.2022 г. на св. Г. К. К./т. 2, л.546-551 от съдебното дело/. Свидетелят е признал, че се е занимавал с производството на марихуана, но е заявил, че никога не е продавал на подс. Х. Х.. Св. К. сочи, че имал купувач, когото познавал под името А./Б./. Свидетелят знаел, че подс. Х. Х. се занимава с отглеждането на гъски за гъши черен дроб, с продажбата на коли и, че е имал интерес към криптовалутите. Разказва, че е имал делови отношения с подс. Х. по отношение на негов парцел, който искал да развива в областта на земеделието, за производство на билки и цветя. В показанията на св. К. се съдържа и информация, че сестрата на А. живее в Западна Европа и е намерила клиент за гъши черен дроб от Италия, с когото подс. Х. Х. и св. Р. М. трябвало да се видят. Преди срещата Б. съобщил, че няма да може да присъства на нея, но дал плик, който бил подарък за италианеца. СВ. К. е заявил, че е присъствал на срещата между подс. Х. Х. и св. Р. М. с италианеца и още един човек, който свидетелят описва като човек, който прилича на военен, но от показанията му става ясно, че не е разбрал темата на тази среща да са наркотици. Според показанията на св. К., по време на срещата в „Ринг Мол" главно св. М. е провеждал разговор с италианеца и по негови спомени подс. Х. не е участвал в разговора. От показанията си свидетелят е заявил, че не си спомня точно до коя кола са отишли и кои точно са отишли, но според него единият със сигурност е бил италианецът, а другият най- вероятно е бил св. Р. М., тъй като двамата са водили разговор. Св. К. твърди, че не е знаел подс. Х. Х. да се занимава или да разпространява наркотични вещества. Изтъква също, че с подс. Х. никога не са си говорили за наркотици. В показанията си свидетелят св. К. твърди, че знае, че Х. си има жена - подсъдимата Ц. М., но никога не я виждал и също твърди, че не познава и друия подсъдими - И. К.. По отношение на показанията на св. К. следва да се посочи, че той първоначално е бил разпитван по делото като свидетел с тайна самоличност. По негово искане, изразено в с.з. на 19.11.2021г./т. 2, л. 368 от съдебното дело/, с определение на първия съд от 03.12.2021г./т. 2, л. 408 от съдебното дело/ е снета мярката за защита, тъй като свидетелят е заявил, че няма основания да се страхува за живота и здравето си и иска да каже истината. След снемане на мярката за защита е разпитан в съдебно заседание /т.2, л. 546-551 от съдебното дело/. Твърди, че по време на излежаването на своята присъда - лишаване от свобода, е бил разпитан по делото и е подписал протокол за защитен свидетел, без да му бъде обясненото от служебните лица, какво подписва, както и че му е казано от полицията, какво да говори срещу подс. Х., срещу ангажимент да уредят прекъсване изтърпяването на наказанието му - лишаване от свобода. На основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 281, ал. 4 от НПК са били прочетени показанията на свидетеля от ДП, които той отрича. В тях е заявил, че му е известно, че подс. Х., св. Р. М. и Б. разпространяват наркотици в София. Във връзка с дадената от св. К. информация, че е присъствал на срещите между св. Р. М., подс. Х. Х. и служителите под прикритие, първостепенният съд правилно е приел, че дадените показания от посочения свидетел, не съответстват на показанията на служителите под прикритие, които са заявили, че на срещата са присъствали само те, св. Р. М. и подс. Х. Х., но са в корелация със заявеното от св. Р. М. и подс. Х. Х.. С основание първият съд е счел, че доколкото по делото липсват явни доказателства, които да подкрепят показанията на служителите под прикритие, както и факта, че св. М. и подс. Х. също твърдят присъствието на св. К. на срещата, не е безспорно установено, кой казва истината за това обстоятелство и то е останало неизяснено. Така показанията на св. К. могат да бъдат кредитирани единствено за обстоятелствата, които се подкрепят еднопосочно и от дреги доказателствени източници. В тази връзка първата инстанция е изложила подробни съображения за забраните на чл. 177 и чл. 124 от НПК, показанията на СП27 и СП28, двояката природа на обясненията на подсъдимия и правния интерес на св. М., които въззивният съд напълно споделя и не се налага да ги преповтаря. В заключение са налага извода, че не са налице обективни доказателствени източници, които да подкрепят едната или другата версия за случилото се.

Предвид на всичко изложено и въззивната инстанция, както и първият съд достигна до извода, че обвинението по отношение на подс. Х., че на 01.08.2017 г. е разпространил наркотични вещества, които продал на СП 27 и СП28, не е несъмнено доказано.

Очевидно е от материалите по делото, че в подкрепа на обвинението са само данни, събрани чрез прилагане на СРС - разследване чрез служители под прикритие и доверителна сделка, както и показания на служители под прикритие и свидетел с тайна самоличност. Приобщените наркотични вещества и експертизите върху тях също са също с произход - прилагане на СРС. За всички тези доказателствени източници е налице законова забрана осъдителна присъда да почива единствено на тях (чл. 124 и чл. 177, ал. 1 от НПК). Съчетанието на няколко такива доказателства и доказателствени средства също не е от естество да послужи за произнасяне на осъдителна присъда. Правилно първият съд е посочил, че законодателят е предвидил тези забрани, за да не може никой да бъде осъден единствено въз основа доказателства, чиято надеждност и достоверност реално не могат да бъдат проверени в публичен процес. В конкретния казус не са налице доказателствени материали, които не произхождат от СРС и показания на свидетели с тайна самоличност, които да ги подкрепят. От доказателствените материали по делото - обясненията на подс. Х. и показанията на св. М., се установява нещо различно, а именно, че служителите под прикритие са се опитвали да провокират подс. Х. и св. М. към търговия с наркотични вещества. Така цялостната реализация по отношение на подс. Х. за разпространение на наркотични вещества доста наподобява на полицейска провокация, каквито доводи са залегнали във възражението, депизирано от подс. Х. чрез защитника - А. Б.. По отношение на наркотика, който служителите под прикритие са предали, по делото е установино, че Б., който е следвало да присъства на срещата е предал на подс. Х. запечатан пакет, който да предаде на италианеца, чието съдържание не е било видно. По делото не е изяснено, а и няма как обективно да бъде установено дали този пакет е съдържал наркотичните вещества, предадени от служителите под прикритие. Ясно е очертано противоречието между показанията на свидетелите и обясненията на подс. Х. от една страна и показанията на служителите под прикритие – от друга, които дават сведения за три обекта, предадени на два пъти в рамките на един и същи ден, а не на един пакет. Поради това по делото остава неясно дали подс. Х. е дал на служителите под прикритие предадените от тях по делото наркотични вещества или не.

Във връзка с намереното в автомобила на подс. К. наркотично вещество, следва да се отбележи следното.

На 09.07.2018 г. е извършено претърсване и изземване на лек автомобил „Ауди АЗ" е рег. номер ••••••••, ползван от подс. И. С. К. /т. 4, л. 5 ДП/, в което МПС са били подс. К. и св. К., при което са намерени и иззети една опаковка спейс бек, съдържаща бяло прахообразно вещество; два мобилни телефона - мобилен телефон е марка Нокия със сим карта и мобилен телефон Айфон със сим карта. Иззет е и автомобила. За иззетите вещи подс. И. К. дава обяснения, че вещите са негови, като в отговор на въпрос на разследващия дали има забранени вещества и предмети в автомобила, подс. И. К. отговорил, че има една опаковка спейс бек с бяло прахообразно вещество - кокаин, което е иззето.

Претърсването е извършено в Студентски град, пред пицария „Кампанела", непосредствено след като са се срещнали с подс. Ц. М.. На 09.07.2018 г. е извършен и обиск на подс. Ц. Д. М. /т.4, л. 4 ДП/, при който са иззети мобилен телефон Iphопе със сим карта и пари. В протокола подс. Ц. М. дава обяснения, че иззетите вещи са нейни.

Иззетото от подс. К. вещество е изследвано и са изготвени експертизи и експертни справки, които установяват, че се касае за кокаин, както и количеството и процентното съдържание на активното вещество, а със СИЕ - стойността му.

Следва да се посочи, че възраженията на адв. Б., защитник на подс. К., по отношение на това обвинение са правени и пред първата инстанция, която е дала обстоен отговор и въззиният съд се солидаризира със съображенията на първия съд, пореди което не е нужно дословно да ги повтаря, но ще внесе някои допълнения.

Във връзка с това обвинение първостепенният съд подробно е обсъдил показанията на свидетелите св. С. и Б., както и протоколите за разпознаване.

На 13.01.2021 г. е разпитан свидетелят О. Ш.-А.. Н.-С., който е дал показания единствено по отношение на обвинението на подс. К.. Свидетелят е разказал, че през 2018 г. е ползвал наркотици, които е купувал. Чували се по телефона с дилъра на наркотици, виждали се с него на различни места в София и си купувал кокаин - по половин грам, на стойност 50-60 лв. Взимал кокаин от общо три лица. За тези обстоятелства го извикали в ГДБОП, където дал показания и разпознал човека, от когото купувал наркотик по снимки, дал на полицаите и номера, с който е говорил за да си поръча наркотичното вещество и разказал всичко, което му е известно. Питали го и за други хора, които не познавал. Търсил човека от личния си номер - 08••••••••- старият му номер.

На основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК първостепенният съд е прочел показанията на свидетеля, /явен том 5, лист 43 от ДП/, които свидетелят е заявил, че поддържа. В тях са заявени идентични факти и е посочен номера, на който се свързвал с лицето, което го е снабдявал с наркотик- 08••••••••.

С основание първият съд е дал вяра на показанията на този свидетел и свързания с тях протокол за разпознаване. Това е така, тъй като свидетелят е дал последователни и еднозначни показания, които демонстрират тяхната правдивост и достоверност. Както правилно е отбелязала и първата инстанция св. С. не е спестил и неблагоприятните за него факти, свързани с държането и употребата на наркотик в миналото му. Поначало показанията на цитирания свидетел в съдебната фаза на процеса са в корелация с тези от досъдебното производство, като известните непълноти напълно логично се обяснят с изтеклия немалък период от време между двата разпита. Видно е от материалите по делото, че свидетелят е разпознал подс. К. като лицето, от което си е купувал наркотично вещества /т. 5, л. 45 ДП/.

От вниманието на първия съд не е убягнало, че протокола за разпознаване не е съвсем коректен, доколкото в съдържанието му освен имената на св. С., се сочи и още едно лице като разпознаващ. Правилно първата инстанция е приела, че този недостатък не е от естество да опорочи изцяло протокола, тъй като в него се съдържат и данните на свидетеля и по-важно, той е потвърден от него. Поначало от цялостните показания на свидетеля и протокола за разпознаване, в допълнение, несъмнено се установява, че подс. К. се е занимавал с разпространение на наркотични вещества към инкриминирания период.

Цитираните показания на св. С. не могат да послужат за обосноваване на обвинението по чл. 321, ал. 6 от НК, защото не са налице доказателства за участие на подс. Х. при доставката на наркотичните вещества на този свидетел. Предвид на това, че не са заловени количества наркотик, разпространени от подс. К. на св. С., тези показания имат значение единствено като доказателство за това, че подс. К. е разпространявал наркотични вещества, което установява специалната цел на държането на намереното в автомобила му при претърсването на 09.07.2018 г. наркотично вещество. Правилно първият съд е отчел, че поканията на св. С. се потвърждават и от данните от ВДС в т. 2. В тези материали по делото е установен разговор между св. О. С. с телефонен номер 08•••••••• и подс. И. К. с телефон номер 08••••••••. Така в разговор № 27 от 29.06.2018 г. в 09: 36: 37 часа И. и С. се уговорят да се видят на „Хепи".

От значение за обвинението на подс. К. за държане на наркотично вещество, с цел разпространение имат са и показанията на св. Б.. На 18.05.2023 е разпитан св. М. Б. Б. /т.З, л. 683-685 от съдебното дело/. Свидетелят е заявил пред първия съда, че няма спомени, какво е говорил в досъдебното производство. Признал, че е употребявал наркотици в периода 2018 година, преди да замине в чужбина. Поради липса на спомени на свидетеля, на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК са били прочетени показанията на св. М. Б., дадени пред орган на ДП, приложени в том 5 на л. 47 и л. 48 ДП, които той потвърждава. От показанията на свидетеля от досъдебното производство се установява, че през 2018 г. е ползвал наркотици, които е закупувал от лице, с което се е свързвал на тел. № 088416941, за който е констатирано, че е ползван от подс. К.. От Изложеното следва, че подс. К. е снабдявал св. Б. с наркотици през 2018 година. Както първостепенният така и въззивният съд дава вяра на показанията на този свидетел от досъдебното производство, тъй като те са потвърдени от него пред първата инстанция.

С оглед на изложеното и предвид обстоятелството, че показанията на цитираните свидетели са в корелация и с други доказателствени източници, възизвният съд счита, че следва да даде вяра на техните показания, а възражението на адв. Б., че се касае за компрометирани свидетели, намира за неоснователно.

Както показанията на св. С., така и показанията на св. Б. обаче не са от естество да обосноват по несъмнен начин обвинението по чл. 321, ал. 6 от НК, поради липсата на доказателства за участие на подс. Х. при доставяне на наркотичните вещества, които са продавани от подс. К. на св. Б.. Така показанията на цитирания свидетел са от значение само за това, че подс. К. е разпространявал наркотични вещества, от което се извежда и специалната цел на държането на намереното в автомобила му при претърсването на 09.07.2018 г. наркотично вещество.

Правилно първият съд не е възприел като годно доказателствено средство протокола за разпознаване на л. 49, т. 5 от ДП, тъй като видно от съдържанието му в него неправилно е посочено разпознаващото лице. В случая това би следвало да е св. Б., който е разпитан преди разпознаването и потвърждава подписа си в протокола пред съда, но в него е посочена самоличността на друго, неустановено лице, което няма никакво отношение към настоящото производството. Така цитираният протокол не е в съответствие с разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от НПК.

Във връзка с обвинението по отношение на подс. К. първостепенният съд е обсъдил и показанията на свидетелите Д. и А. - поемни лица, присъствали на претърсването на автомобила на подс. К. на 09.07.2018 година.

На 22.02.2021г. е проведен разпит на св. В. Д. /т. 1, л. 186-187 от съдебното дело/. Свидетелят е работил като главен готвач в пицария „Кампанела" в Студентски град. Свидетелят е бил поемно лице на претърсване на автомобила на подс. К.. От показанията му се установява, че е валяло дъжд, 4-5 полицаи оглеждали и ровили в някакъв автомобил пред заведението. Свидетелят твърди, че не разбрал дали са намерили нещо, подписал някакви листове, които не прочел и му обещали да не го викат в съда.

По реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 от НПК, първият съд е прочел показанията му в том 7, л. 2-3 от ДП, които той не потвърждава. За намерените в автомобила неща заявява, че са ги опаковали пред него в самото заведение, но не е видял къде са ги намерили. Потвърдил е, че подписът под протокола е негов.

На същата дата е разпитано и другото поемно лице при претърсването на автомобила - свидетелят Н. А. /т. 1, л. 187-188 от съдебното дело/. Той е разказал, че че в автомобила, около радиото, е било намерено пликче с бяло вещество и отделно полицаите го извикали да му покажат няколко телефона, след което се подписал. И той потвърждава, че е валяло дъжд, не помни колата и кой я е отключил. Докато претърсвали колата били навън, а след това - в самото заведение.

На основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 281, ал. 4 от НПК са първостепенният съд е прочел показанията на свидетеля от 09.07.2018 г., приложени на л. 4 от том 7 на ДП, които той потвърждава.

С оглед показанията на посочения свидетел първоинстанционният съд правилно е приел, че са спазени правилата на НПК при проведеното претърсване на автомобила.

Видно е от материалите по делото, че са били са осигурени поемни лица, които са имали възможност да наблюдават извършването на процесуално следственото действие. Обстоятелството, че поемното лице – св. Д. се е отнесъл с пренебрежение и незаинтересованост към случващото се и не е запомнил действията, на които е бил свидетел, поначало не опорочават извършването на процесуално следственото действие. Другото поемно лице – св. А. дава обективни показания и съобщава, че видял, че е намерено пликче с бяло вещество, което е било иззето.

По делото са разпитани служителите на МВР, които са присъствали по време на претърсването на автомобила.

От разпита на св. Т. А. П. от 13.04.2022/т. 2, л.552-554 от съдебното дело/ става ясно, че той е присъствал на претърсването на автомобила на подс. И. К., след което е присъствал и на претърсването на жилището му. По времето на претърсването св. П. е работил в „ГДБОП" в отдел „Наркотици". Поради изтеклия период от време той няма ясни спомени от този момент, поради което показанията на този свидетел не допринасят за изясняване на делото.

На 13.04.2022 е разпитан и св. Б. Х. Р. /т. 2, л. 554-555 от съдебното дело/.

От показанията му се установява че той е присъствал на обиска на автомобила на подс. И. К., в който е намерено малко количество наркотик в качеството му на експерт по време на обиска. В показанията си е заявил, че на мястото на претърсването не е направен полеви тест, а намереното вещество само е иззето и запечатано.

По отношение на този свидетел е необходимо да се посочи, че за него не важи забраната по чл. 118, ал. 2 НПК, тъй като той не е от кръга на лицата извършвали действия по разследването, както и разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи. Функциите на експерта – технически помощник са спомагателни и са свързани със специалните технически познания на лицето в определена област, като по естеството си не са свързани със същината на действията по разследването. Поради това и липсва законова пречка такова лице да бъде разпитано в качеството на свидетел за обстоятелства, които е възприел лично по време на извършването на определено процесуално следствено действие.

С оглед на изложеното и въззивният съд намира, че първата инстанция с основание е дала вяра на показанията на цитирания свидетел, защото те са в корелация с отразеното в протокола за претърсване и изземване, а също и с показанията на поемното лице – св. Н. А.. Св. Б. Х. е дал показания за личните си възприятия и липсват обективни основания, въз основа на които да се заключи, че показанията му са недостоверни или продиктувани от заинтересованост или предубеденост.

Предвид на изтъкнатите съображения и въззивният съд достигна до извода, че от доказателствените материали по делото - протокол за претърсване и изземване на лекия автомобил, показания на свидетелите С., Б., Д. и А., протокол за разпознаване от св. С. и заключенията на ФХЕ и СИЕ, се доказва обвинението, че на 09.07.2018 г. подс. К. е държал наркотично вещество - кокаин, в автомобила си с цел разпространение.

По отношение на обвинението на подс. Х., че е подбудил подс. Ц. М. да разпространи наркотичното вещество, намерено в автомобила на подс. К., а на подс. М. - че го е разпространила, като го е занесла от дома си и го е предала на подс. К., относими доказателствени източници са показанията на св. Г., данните от ВДС - телефонен разговори № 31 от 09.07.2018 г. в 18: 10: 27 часа между подс. И. К. и подс. Х. Х. /т. 2 ВДС/ и разговор №25 от 09.07.2018 г. в 18: 21: 51 часа между подс. Ц. М. и подс. Х. Х. (т. 1ВДС), протокол за претърсване и изземване на лекия автомобил на подс. К., показания свидетелите Д., А. и К.. От протокола за претърсване и изземване в лекия автомобил и показанията свидетелите Д. и А., както и заключенията на експертизите, се установява безспорно, че в автомобила на подс. К. на 09.07.2024 г. е намерено описаното в обвинението наркотично вещество.

Подсъдимата М. е дала обяснения /т. 3 от съдебното дело, л. 710/ и е заявила, че не е вярно, че е държала наркотично вещество, нито, че е предала наркотик на подс. К.. Разказала, че никога не се е занимавала с такива неща, нито е ползвала наркотици, както и че преди задържането й е имала среща със съпругата на К. - А. К., за да й предаде ключ за салона, в който работят, тъй като била рано на работа на другия ден.

От разпита на св. А. К. от 03.12.2021 година /т. 2, л. 404- 407 ДП/ се изяснява, че е съпруга на подс. И. К., с подс. М. са работили заедно като фризьорки, а подсъдимите И. К. Х. Х. са приятели, които се чували често по телефона и се виждали и контактували често. Посочила е, че е била заедно с подс. И. К. вечерта, когато е бил задържан, заедно с подс. Ц. М.. Заявила е, че е трябвало да се срещнат с подс. М. вечерта, за да й предаде ключове за салона и хапчета за тренировки. След като спрели и Ц. дошла до колата й предала ключовете и хапчетата, които били в блистер и били задържани. След което бил претърсен автомобила.

Свидетелката е отрекла да й е известно подс. Ц. М. да е носила наркотици или да употребява такива.

Въззивният съд също счита, че показанията на цитираната свидетелка следва да бъдат кредитирани, защото тя е възпроизвела свои лични възприятия и показанията й не са оборват от други доказателства или доказателствени средства, а напротив, напълно логични и последователни са и дават информация за обстоятелствата, свързани със задържането на подсъдимите и близките им приятелски отношения.

Отношение към обвинението на подс. М. има разговор №31 от 09.07.2018 г. в 18: 10: 27 часа, в който подс. И. К. казва на подс. Х. Х., че отива на кино и ще му звънне към девет, но подс. Х. му отговаря, че към девет вече няма да е в София. Подс. К. го пита как тогава ще се видят, но подс. Х. му казва да мине през „Ц.". Тогава подс. И. К. пита подс. Х., дали там ще е „това" и подс. Х. отговаря положително.

В разговор №25 от 09.07.2018 г. в 18: 21: 51 часа подс. Ц. М. пита подс. Х. Х. къде е сложил „нещото, което тя трябвало да вземе с нея. След това подс. Ц. М. задава и въпрос на подс. Х., дали трябва да получава някакви пари, при което не последва отговор от подс. Х. и разговора приключва.

Така цитираните разговори са се сторили подозрителни на св. Г.. Вярно е, че тяхното съдържание може да доведе до известни съмнения в полицейските служители, които преди това са получили оперативна информация, че подсъдимите Х. и К. се занимават е търговия на наркотици.

Цитираните разговори обаче не съдържат никаква конкретика и не са от естество да установят предаването на наркотика от подс. М. на подс. К.. Както беще посочено подс. М. и К. са отрекли наркотика да е предаден на подс. К. от подс. М., а са изтъкнали друга причина на срещата им - предаване на ключ и хапчета за тренировки от едната жена на другата. Както правилно и отбелязал първият съд, липсват очевидци, които да са видели предаване на наркотичното вещество, а осъдителната присъда не може да почива само на данни от СРС, нито на предположения. Не са налице и категорични доказателства, че това вещество е предадено на св. К. от подс. М. преди задържането им и за това, че подс. Х. е накарал подс. М. да направи това.

Предвид на изложените съображения и въззивният съд достигна до заключението, че тези обвинения не са доказани по несъмнен начин.

По отношение обвинението на подс. Ц. М., че е държала в дома си наркотично вещество, първият съд правилно е отчел като относими доказателствени източници единствено протокола за претърсване и изземване от 09.07.2024 г, заключението на ФХЕ и СИЕ върху това вещество, и показанията на св. И.. Установено е от доказателствените материали по делото, че на 10.07.2018 г. е извършено претърсване и изземване в жилище на адрес: гр. •••, ул „•••" № •, ет. •, ап.•, обитавано от подс. Ц. Д. М., при което са иззети един брой найлоново пликче съдържащо един брой хапче с формата на шестоъгълник, розово на цвят и с лого „q р"; един самозалепващ се прозрачен плик съдържащ множество по-малки самозалепващи се прозрачни найлонови пликчета; банкноти пари на стойност 11 950 лева и 900 щатски долара /т.З, л. 16 ДП/. Подс. Ц. М. е дала обяснения за иззетите вещи в протокола като заявявила, че намерените банкноти са изработени и спестени от дейността й като фризьор, а за намереното хапче и самозалепващи се пликчета, е заявила, че не знае на кого са.

Тук само за пълнота и яснота следва да се подчертае, че дадените от едно лице обяснения в протокол за претърсване, изземване, обиск и т. н., нямат никаква доказателствена стойност за наказателния процес, тъй като представляват обяснения, събрани по непредвиден в закона ред.

С изготвените по делото ФХЕ и експертни справки и СОЕ, е установено, че хапчето съдържа наркотично вещество - 0, 41 грама - 3, 4 метилендиоксиметамфетамин /МОМА/, със съдържание на активния компонент -/МОМА/ 35, 5 %, на стойност 10, 25 /десет лева и двадесет и пет стотинки.

На 20.10.2021 г. е разпитан св. В. Т. И., който е участвал като поемно лице при претърсване на адреса. От показанията му се установява, че е извикан да участва в действието и е запомнил, че са намерени пари, за които подсъдимата не е дала обяснения.

От протокола за претърсване и изземване се установява, че в жилището, освен пари е намерено наркотичното вещество.

Правилно първостепенният съд е кредитирал показанията на свидетеля, защото той не е свързан със страните по делото, възпроизвел е свои лични възприятия максимално точно и последователно и липсват обективни данни, от които да се заключи, че свидетелят е заинтересован или предубеден от изхода по делото. Фактът, че е забравил за намереното наркотично вещество е обясним предвид изтеклия период от време, а също и поради това, че се касае за вещ - 1 хапче, което е възможно да не му е направило впечатление. От друга страна той е потвърдил данните в протокола за претърсване и изземване - че е извършено това действие, че е съставен протокол, в който са описани намерените вещи, че е подписан от присъстващите. Показанията на свидетеля потвърждават описаното в протокола, който е съставен по реда на НПК и е доказателствено средство за фактите, описани в него.

Въз основа на цитираните доказателствени източници правилно първоинстанционният съд е приел за установено, че наркотичното вещество е намерено в дома, в който са живели подсъдимите Х. и М., но липсват категорични доказателства, които да установяват, че подс. М. е знаела, че вещта - хапче, е наркотик.

Първостепенният съд е направил извод, че е възможно хапчето да оставено на мястото от подс. Х. и да е негово, доколкото данни за това, че подс. Х. е употребявал наркотици, а подс. М. не е одобрявала това се съдържат във ВДС (т. 1 ВДС).

В тези материали по делото са записани описаните във фактическата част разговори между подс. Х. Х. е телефонен номер 08•••••••• и подс. Ц. М. с телефонен номер 09••••••••.

Това са следните разговори:

В разговор №12 от 17.06.2018 г. в 10: 10: 50 часа между подсъдимите М. и Х. е записан скандал - Ц. М. изгонила Х., защото не одобрявала това, че мъжът й е употребявал наркотици. От разговора става ясно, че подс. М. е ядосана, защото предната вечер мъжът й е употребявал наркотици в дома й, въпреки че той твърди, че не са били негови.

В разговор №13 от 17.06.2018 г. в 12: 00: 15 часа е записан отново скандал между подсъдимите Ц. М. и Х.. От разговора става ясно, че подс. М. не одобрява постъпката на мъжа й и това, че е употребявал наркотици и децата им са видели баща си в неадекватно състояние и наркотичните вещества на масата. Установява се, че Ц. не разбира желанието на мъжа си да употребява наркотични вещества.

В разговор №14 от 17.06.2018 г. в 12: 53: 42 часа подс. Х. се извинява на подс. Ц. М. за постъпката си от предишната вечер. Подс. Ц. М. заявява, че има време и място за употребяване на алкохол и наркотици, но не е редно да се употребяват наркотични вещества пред децата. От разговора се и разбира, че събирането предишната вечер е било по случай парти за рожден ден на децата.

Действително от тези разговори може да се заключи, че е по-вероятно намереното единично хапче да е оставено от подс. Х., отколкото да е на подс. Ц. М.. Така или иначе тези изводи са хипотетични и почващи на предположения и не могат да послужат за нуждите каквото и да било обвинения нито по отношение на подс. М., нито по отношение на подс. Х.. От друга страна липсват каквито и да било доказателства, че хапчето е оставено на мястото от подс. М., а също и да знаела, че хапчето представлява наркотик и съзнателно да го държи в дома си.

Предвид на изложеното правилно първата инстанция е приела, че обвинението по отношение на подс. М. за държане на тази таблетка наркотично вещество е недоказано от субективна страна.

По делото са изготвени и приети множество експертизи /подробно описани от първия съд/, които допринасят за изясняване на фактологията по делото. От тях се установява вида, количеството на иззетите вещества и процентната концентрация на наркотичното вещество. Приложени са и експертни справки, които са направени преди назначаване на експертизите, като те допълват експертизите по отношение на установяване на първоначалното количество на наркотичните вещества, тъй като малко количество от тях е използвано при изготвяне на експертните справки.

И въззивният съд, както и първата инстанция, възприема заключенията на изготвените по делото експертизи, тъй като те са изготвени от компетентни вещи лица със специални знания в съответна научна област, отговорили са пълноценно на поставените въпрос и са обосновани. Липсват и обективни данни някое от вещите лица да предубедено или заинтересовано от изхода на делото.

Що се отнася до съдебно-счетоводна експертиза по делото, то тя няма никакво отношение, доколкото касае движение на парични средства, което не е свързано с обвинението.

По делото са събрани и други доказателства, които нямат връзка с повдигнатите обвинения.

Първият съд е посочил, че на 13.01.2021 е разпитан св. Х. Н. К. /т. 1, л. 142-243 от съдебното дело/. Свидетелят е дал показания само за задържането му при реализацията, направена от ГДБОП по случая. Установява се, че че когато са задържани подсъдимите Х. и К. е бил задържан и той, и е бил претърсен дома му, при което не било взето нищо. Свидетелят е разказал за отношенията между подсъдимите Х. и М., за това, че подс. Х. се занимавал с отглеждане на птици и че познава св. Р. М., който е в приятелски отношения с подс. Х.. Въззивният съд, както и първата инстанция счита, че показанията на цитирания свидетел не допринасят за по-пълно, обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като нямат отношение към повдигнатите обвинения.

С разрешение на съдия и последващо одобрение от съдия са извършени множество претърсвания и изземвания и лични обиски (том 3 и 4), чието съдържание е подробно описано във фактическата чат на мотивите.

Протоколите са изготвени по реда на НПК, част - с разрешение на съдия, а други - при неотложност, с последващо одобрение от съдия, описани са иззетите вещи, присъствали са поемни лица, дадена е възможност на лицата да направят искания, бележки и възражения и да дадат обяснения. С оглед на изложеното въззивният съд намира, че тези протоколи са годни доказателствени средства.

По делото в съответствие с разпоредбите на ЗСРС и НПК, са били използвани специални разузнавателни средства и са изготвени веществени доказателствени средства и съответни протоколи за това процесуално действие. С основание първата инстанция е приела, че този процесуален способ за събиране на доказателства е използван законосъобразно, в съответствие с нормативните изисквания, поради което и доказателствените източници са процесуално валидни и годни.

Първият съд подробно е описал и други разговори, които нямат отношение към предмета на доказване по делото, тъй като от тях се установява единствено телефона на св. К. и съдържат информация за това, че задържането му е било обсъждано от подс. Х. и св. М.. Въззината инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд, поради което не се налага да преповтаря дословно цитираните разговори.

Нужно е да се подчертае обаче, че към датата на инкриминираното деяние в Ринг Мол - София, на 1.08.2017 г., няма записани разговори.

В явен том 6 е приложен един единствен разговор към датата 1.08.2017 г., когато се е провеждала срещата между подс. Х. Х. и агентите под прикритие, който е разговор №5 на л.11 и в който подс. Х. съобщава на неустановено лице с телефонен номер 3598••••••••, че ще ходи до „Ринг Мол", за да се среща с някакъв човек. В този том има много разговори от съдържанието, на които може да се направи предположение, че подс. Х. разговаря с различни лица като част от разговорите са с не много ясно съдържание. Нито едно от тези лица не може да бъде идентифицирано като другия подсъдим - И. К., тъй като телефоните номера не съответстват на неговите, установени по делото. Предвид на изложеното цитираните разговори нямат отношение по повдигнатото обвинение за престъпен сговор с подс. И. К. за разпространение на наркотични вещества.

Без значение за предмета на доказване по делото са и протоколите за оглед на веществени доказателства - телефони на подсъдими и свидетели в т. 7. Направен е оглед на телефони, вкл. телефон Блекбери, иззети от подсъдимите Х. Х., И. К. и Ц. М.. В писмен вид е представена информацията, която може да има отношение към делото - записани съобщения в паметта на телефона, между които и въззивният съд не съзира, които да допринасят за изясняване на фактите по делото.

Така на л. 38, т. 7 е записано съобщение от лице, записано като Р.З, със съдържание: „Вземи везната и след 5 мин. долу", което е възможно да се отнася до търговия с наркотици, както и до други неща, но нито има безспорни доказателства за целта на разговора, нито за лицето, написало съобщението. При това положение съобщението, дори обсъдено във взаимна връзка с другите доказателства не допринася за доказване на обвиненията срещу подс. Х.. Предвид на всички изложени съображения и въззивният съд достигна единствено до заключението, че несъмнено доказано е само обвинението по отношение на подс. К. за държане на наркотично вещество - кокаин в автомобила му, с цел разпространение.

С оглед на възприетата за установена фактология от правна страна въззивната инстанция споделя изложените от първостепенния съд доводи.

Видно е от материалите по делото, че подсъдимите Х. П. Х. и И. С. К. са обвинени в престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК - в това че са се сговорили да вършат на територията на страната - гр. София, престъпления по чл. 354а, ал. 1 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и, чрез които се цели да се набави имотна облага.

Ясно е от правната теория и утвърдената съдебна практика, че престъплението по чл. 321, ал. 6 НК „сговаряне за извършване на престъпления" между две или повече лица е самостоятелно престъпление, при което следва да се установи съгласуването на волите на минимум две лица да се вършат престъпления. При него, за разлика от участието в ОПГ - чл. 321, ал. 1-5 НК, липсват изискването за трайност и структурираност на групата, създадена да върши престъпление, но следва да се установи дали е налице предварително установено съвместно решение на извършителите да вършат престъпления, които се наказват с повече от три години лишаване от свобода, т.е. повече от едно престъпление, от които да получават имотни облаги. Държането с цел разпространение и разпространението на наркотици е престъпление, което се наказва с над три години лишаване от свобода, но по делото не се събраха доказателства, които да установяват, че подсъдимите Х. и К. са взели решение, т.е. че са съгласували волята си, за извършване на такива престъпления.

Както беше обсъдено и по-горе от материалите по делото се установява, че подс. К. е държал с цел разпространение наркотично вещество в автомобила си на 09.07.2018 г. пред Пицария „Кампанела" в гр. София. Налице е информация, че е продавал наркотик на свидетелите С. и Б. на неустановени дати през 2018 г., но не се събраха доказателства, този наркотик да му е предоставян от подс. Х., нито между двамата да е налице общо решение за разпространение и държане с цел разпространение на наркотични вещества.

Данни за извършено престъпление по чл. 321, ал. 6 НК се съдържат единствено в показанията на св. Г. - служител на ГДБОП, който е участвал в реализацията, но при разпита му се установи, че той изказва предположения на база оперативна информация и подслушани неясни разговори, които е приел за съмнителни, а не е възприел лично предаване на наркотик между двамата подсъдими. Подслушаните разговори също не могат да се тълкуват еднозначно, тъй като липсва конкретика. Показанията на цитирания свидетел и съдържанието на разговорите тази насока бяха обсъдени подробно по-горе, поради което не е необходимо да са преповтарят. Обстоятелството, че подсъдимите К. и Х. и техните съпруги са в приятелски отношения и често контактуват помежду си не е от естество да обоснове извод за това, че подсъдимите Х. и К. са съгласували волята си, изпълнявали са обща воля и са преследвали обща престъпна цел, което е определящ белег за престъпление по чл. 321 ал. 6 НК.

Поради липсата на категорични преки доказателства, а също така и поради липсата на единна верига от косвени доказателства, които да водят до еднозначни изводи за осъществена престъпна дейност, не може да са заключи, че това обвинение е доказано по несъмнен начин, а присъдата не може да почива на предположения.

С оглед на изложеното подсъдимите Х. и К. правилно на основание чл. 304 НПК са оправдани по цитираното обвинение.

На подс. Х. П. Х. е повдигнато обвинение и за това, че на 01.08.2017 г. в Ринг мол - София в гр. София, ул. „Околовръстен път" № 214, в условията на продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, разпространил като продал на служител под прикритие № 27, високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, които са включени в Приложение № 2 към чл. 3, т. 2 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, Списък на „Растения и вещества е висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от оупотребата е тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина", както следва: 1. На 01.08.2017 г., около 12: 20 часа в Ринг мол София, в гр. София, бул. „Околовръстен път" № 214, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, разпространил, като продал на служител под прикритие № 27, високорискови наркотични вещества - кокаин, с него тегло 0, 98 грама, със съдържание на активния компонент - кокаин 83, 8 %, на стойност 274, 40 лв.; 2. На 01.08.2017 г., около 13: 30 часа, в Ринг мол София, в гр. София, ул, „Околовръстен път" № 214, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, разпространил, като продал на служител под прикритие № 27, високорискови наркотични вещества - кокаин, с нето тегло 19, 92 грама, със съдържание на активния компонент - кокаин 83, 8 %, на стойност 5577, 60 лв. - престъпление по чл. 354а, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

За да е налице от обективна страна осъществено съставомерно деяние по посочения текст следва да се установи, че подсъдимият е разпространил високорисково вещество - кокаин, за което е налице забранителен режим за притежание, съхранение, разпространение и употреба, при обстоятелствата, описани в обвинителния акт.

От субективна страна, следва да се установи, че деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл - че подсъдимият е разбирал противоправния характер на извършваното деяние, както и общественоопасните му последици, но въпреки това е искал настъпването им.

Престъплението се квалифицира като продължавано престъпление, когато е извършено чрез две или повече деяния, които осъществяват състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при еднородност на вината, при които последващите се явяват продължение на предшестващите от обективна и субективна страна.

Както първостепенният, така и въззивният намира, че и това обвинение не е несъмнено доказано според законовите критерии.

Във връзка с това обвинение подробно анализирани показанията на служители под прикритие 27 и 28, показанията на св. Г., данните в експертните справки на предаденото от тях вещество и в експертизите, които установяват, че предаденото вещество е кокаин, както съдържанието му, количеството и чистотата на активното вещество.

Тези доказателствени източници обаче, обсъдени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, не способстват за несъмнена доказаност на обвинението, тъй като една страна съгласно съгласно чл. 124 НПК е забранено обвинението и присъдата да се основават само на данни от разпити на свидетели с тайна самоличност и служители под прикритие, а от друга – съгласно и чл. 177 от НПК, е забранено обвинението и осъдителна присъда да почиват само на данни от прилагане на СРС. В настоящия казус както данните от показанията на служителите под прикритие, така и данните от експертизите и веществените доказателства произтичат единствено от прилагане на СРС - разследване чрез служител под прикритие (172, ал. 1 НПК), а за показанията на СП27 и СП28 важи и забраната на чл. 124 от НПК.

Отделно от това, показанията на св. Г. също не са от естество категорично да обосноват обвинението. Това е така, защото този свидетел не възпроизвежда свои лични възприятия, а съобщава това, което е чул за развитието на разследването от агентите под прикритие и прилаганите СРС.

При това положение и предвид липсата на други години доказателствени източници, които да в синхрон с показанията на служителите под прикритие и данните събрани от прилагане на СРС обвинението за извършено от подс. Х. престъпление по чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, не е доказано по несъмнен начин, поради което правилно подс. Х. е оправдан и по това обвинение.

По отношение на подс. Х. П. Х. е повдигнато обвинение и за това, че 09.07. 2018 г. в гр. София, в съучастие с Ц. Д. М., като подбудител - умишлено склонил Ц. Д. М., - извършител, да извърши следното престъпление: в жк „Студентски град" до бл. 10, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, да разпространи, като продаде на И. С. К., високорискови наркотични вещества /включени в Приложение № 2 към чл. 3, т. 2 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, „Списък на растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина"/ - кокаин, с нето тегло 4, 82 грама, със съдържание на активния компонент -кокаин 76 %, на стойност 1349, 60лв, - престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. З вр. ал. 1 НК.

Обвинение за същото престъпление, но в качеството на извършител, е повдигнато и на Ц. Д. М. – за това, че на 09.07.2018 г. в гр. София, в жк „Студентски град" до бл. 10, като извършител, в съучастие с Х. П. Х. - подбудител, който умишлено я склонил да извърши престъплението, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, разпространила, като продала на И. С. К., високорискови наркотични вещества /които са включени в Приложение № 2 към чл. 3, т. 2 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, Списък на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина"/ - кокаин с нето тегло 4, 82 грама, със съдържание на активния компонент - кокаин 76 %, на стойност 1349, 60лв. - престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал.1 НК.

Както правилно е посочил първият съд, за да е налице от обективна страна подбудителство към извършване на престъпление трябва да се установи, че подсъдимото лице /в случая Х./ умишлено е склонил другиго - извършителя на престъплението/в случая Ц. М./, към извършването му. За да се докаже, че подс. Х. е извършил това престъпление следва да се установят негови действия, с които е подбудил подс. М. да го извърши, съответно за подс. М. следва да се установят съзнателни действия по разпространение на високорискови наркотични вещества, без разрешение.

Информация за тези обвинения отново се съдържа в показанията на св. Г. и в доказателства придобити чрез СРС - техен разговор от датата на деянието 09.07.2018 г., в който подс. Х. казва на подс. М. да вземе нещо, без да посочва какво и да го занесе на подс. К. и друг разговор от същата дата между подсъдимите К. и Х., в който подс. Х. казва на подс. К. да мине през „Ц.".

Придобитите доказателства в случая, не са достатъчни, за да се постанови осъдителна присъда съгласно чл. 177 от НПК, който забранява обвинението и присъда да почива само на данни от прилагане на СРС.

Показанията на св Г. вече бяха обсъдени нееднократно и не е необходимо отново да се праповтаря, че те не са от естество да подкрепят обвинителната теза.

Вярно е, че е безспорно установено, че в автомобила на подс. К. на 09.07.2018 г., след като се е срещнал е подс. М., е намерено наркотично вещество - кокаин, но няма нито преки, нито система от косвени доказателства, които да установяват категорично, че то му е предадено от подс. М., а не е било в колата отпреди срещата им. Изброените по-горе доказателсвени източници не могат да се противопоставят на обясненията на подс. М. и показанията на св. К., че са се срещнали за да си предадат двете жени ключа за общия им фризьорски салон и хапчета за тренировки.

С оглед на всичко изложено възизвната инстанция се солидаризира с извода на първостепенния съд, че не са доказани повдигнатите обвинения по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал.1 НК – за подс. М. и по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 20, ал., вр. ал.1 НК – за подс. Х., нито от обективна, нито от субективна страна, поради което правилно на основание чл. 304 НПК двамата подсъдими са оправадни по тези обвинения.

Подс. Ц. Д. М. е обвинена и в това че на 09.07.2018 г. в гр. София, ул. „•••", № 131-133, ет.2, ап. 12, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, държала високорискови наркотични вещества/които са включени в Приложение № 2 към чл. 3, т. 2 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, „Списък на Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина"/ - 0, 41 грама метилендиоксиметамфетамин /МОМА/, със съдържание на активния компонент - /МОМА/ 35, 5 %, на стойност 10, 25 лв. - квалифицирано като престъпление по чл.354а, ал. 1 от НК.

Първоинстнационният съд е объсидил противоречието в обвинителния акт във връзка с това, че от една страна в диспозитива се сочи, че подсъдимата е държала високорисково наркотично вещество - 0, 41 грама метилендиоксиметамфетамин /МОМА/, със съдържание на активния компонент -/МОМА/ 35, 5 %, на стойност 10, 25 лв., което отговаря на престъпление по чл. 354А, ал. 3 от НК, а от друга - престъплението е квалифицирано по чл. 354А, ал. 1 от НК, което съответства на държане на високорискови наркотични вещества със специална цел - за разпространение.

В конкретния случай обаче това противоречие е без значение докалкото не се доказва по несъмнен начин подс. М. да осъществила както състава на престъпление по чл. 354а, ал. 3, така и по чл. 354а, ал. 1 НК и същата е оправдана по предявеното й обвинение.

Така, за да се твърди, че е налице държане с цел разпространение на високорисково наркотично вещество, от обективно страна е нужно да се установи безсъмнено, че във фактическо владение на подсъдимата е налице високорисково вещество - МОМА, за което е налице забранителен режим за притежание, съхранение, разпространение и употреба, при обстоятелствата, описани в обвинителния акт.

По делото безспорно е установено, че в жилището, ползвано от подс. Ц. М. е намерено на датата, посочена в обвинителния акт 1 хапче, съдържащо МОМА, което е наркотично вещество, подлежащо на контрол съгласно Списък II от Конвенцията на ООН за психотропните вещества от 1971 г. и се намира в Списък I към чл. 3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарна медицина".

За несъмнена доказаност на обвинението по чл. 354а, ал. 1 НК е необходимо също категорично да се установи, че във фактическа власт на подсъдимата е било такова вещество, без разрешение, което тя е целяла да го разпространи. А за държането на наркотични вещества по чл. 354А, ал. 3 от НК, който съответства на словесния диспозитив на обвинителния акт - да се установи, че във фактическото й владение се е намирало такова вещество, без да е необходимо установяване на специална цел - за разпространение.

Както при обвинение по чл. 354А, ал. 1 НК, така и при обвинение по чл. 354А, ал. 3 НК, от субективна страна е нужно несъмнено да се докаже, че че деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл - че подсъдимата е разбирала противоправния характер на извършваното деяние, както и общественоопасните му последици, но въпреки това е искала настъпването им, а в случаите на престъпление по чл. 354А, ал. 1 от НК, следва да се установи и специална цел - да разпространи веществото.

Обективно в настящия казус е установено, че във фактическа власт на подс. М. - в жилището, ползвано от нея и от Х., се е намирало описаното по-горе хапче, представляващо високорисково наркотично вещество.

Не се доказа от субективната страна обече, че подсъдимата е държала съзнателно забранената вещ в дома си. В жилището, в което е намерено хапчето са живели подсъдимите М., Х. и тяхното дете. Налице е информация от ВДС чрез прилаганите СРС - описаните по- горе разговори между подс. М. и подс. Х., че подс. Х. е употребявал наркотици, а М. не е одобрявала това. При това положение напълно възможно е това едниствено хапче да е било оставено на мястото, от което е иззето от подс. Х., а предвид белезите му - хапче, подс. М. да не е имала представа за това какво е то есетеството си. Поначало по делото липсват доказателствени ицзточници, които по някакъв начин да водят до извод, че подс. М. е държала наркотични вещества било за собствене употреба, било с цел разпрастранение. Както правилно е подчертал и първия съд, дори св. Г. е заявил пред съда, че не са имали данни тя да се занимава с наркотици и случайно, покрай подс. Х., с когото към момента е живяла на семейни начала, е попаднала в разработката и реализацията.

Така установената по делото фактология, изведена въз основа на обстоен и прецизен анализ на всички доказателства и доказателствени средства, дава основание да се заключи, че подс. Ц. М. не е осъществила обективните и субективни признаци на състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК, нито пък по чл. 354а, ал. 3 НК, поради което и правилно е оправдана по предявеното й обвинение.

По отнашение на подс. И. С. К. е повдигнато обвинение и в това, че на 09.07.2018 г. в гр. София, в жк „Студентски град" до бл. 10, в лек автомобил „Ауди АЗ", с рег. № ••••••••, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите е придобил от Ц. М. и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества /които са включени в Приложение № 2 към чл. 3, т. 2 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, Списък на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина"/ - кокаин, 4, 82 грама, със съдържание на активния компонент - кокаин 76 %, на стойност 1349, 60лв. - престъпление по чл.354а, ал. 1 НК.

В настящия случай е установено категорично от обективна страна, че подс. К. е държал на високорисково наркотично вещество - кокаин, за което е налице забранителен режим за притежание, съхранение, разпространение и употреба, при обстоятелствата, описани в обвинителния акт. Кокаинът е наркотично вещество, подлежащо на контрол съгласно Списък II от Конвенцията на ООН за психотропните вещества от 1971 г. и се намира в Списък I към чл. 3, ал.2 от Заона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарна медицина". Веществото е намерено и иззето от ползвания от него автомобил, в който той се е намирал към момента. Тези обстоятелства бесъмнено се установяват от протокола за претърсване и изземване, от показанията на поемните лица и експертизите и експертните справки - за вида и количеството на веществото.

От субективна страна се констатира, че деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл - че е разбирал противоправния характер на извършваното деяние, както и общественоопасните му последици, но въпреки това е искал настъпването им, както и със специална цел - разпространения на наркотични вещества.

Данни за това, че подс. К. съзнателно е държал веществото действително се съдържат в записаното в протокола за претърсване, че сам е посочил веществото. Нужно е да се посочи обаче, че това изявление на подс. К. представлява обяснение от негова страна, което не е събрано по предведения в закона ред. Независимо от това обаче вече беше посочено, че наркотичното веществое намерено в автомобила ползва от подс. К., а това, че е държал високорисковото наркотични вещества - кокаин, именно с цел разпространение се доказва от показанията на свидетелите С. и Б., от протокола за претърсване и изземване, показанията на св. Г. и данните придобити, чрез СРС.

С оглед на изложените по-горе съображения и въззивният съд, както и първостепенният, приема, че е доказано по несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна, че подс. К. е осъществил състава на пресътпелие по чл. 354а, ал. 1 НК, поради което правилно е бил признат за виновен и осъден за това престъпление.

Правилно, предвид недоказаността на обвинението по отношение на подс. М., първостепенният съд е оправдал подс. К. за това на същата дата и място, да е придобил наркотичното вещество от подс. Ц. Д. М.. При индивидуализацията на наказанието първата инстанция прецизно е отчела смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно чистото съдебно минало на подсъдимия, неголямото количество намерено наркотично вещество, фактът, че е семеен и трудовоангажиран, от което следва, че той не е лице със завишена обществена опасност. От друга страна самото престъпление също не разкрива по-висока степен на обществена опасност от обичайната за този вид престъпления. В допълнение като смекчаващо отговорността обстоятелство възизвният съд взе предвид и значителната продължителност на наказателното производство – около 7 години. Действително делото се отличава с известна фактическа и правна сложност, но тези негови характеристики не са в пълно съответствие с продължителността на процеса. Така продължителното времетраене на наказателното производство, без да е обстоятелство с изключителен характер, следва да бъде отчетено като обстоятелство от категорията на смекчаващите.

Въззивният съд, както и първата инстанция не констатира по отношение подс. К. да са налице обстоятелства, които отегчават отговорността му.

При това положение отмереното в минимален размер наказание - две години „лишаване от свобода”, е достатъчно за постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК най-вече, да се поправи подсъдимия към спазване на закона и добрите нрави.

Налице са и предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 НК, а именно изпълнението на наказанието да бъде отложено за определен изпитателен срок, в конкретния случай тригодишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.

За да приложи разпоредбта на чл. 66 от НК, първият съд правилно е взел предвид, че подсъдимият не е осъждан, няма данни да представлява висока обществена опасност и наказанието е под три години.

С оглед на изложеното се налага извода, че за постигане целите на наказанието не е необходимо ефективното му изтърпяване. Определеният изпитателен срок е достатъчен за да се въздейства на лицето предупредително и възпиращо, тъй като, ако извърши умишлено престъпление по време на изпитаталния срок, подсъдимият би изтърпял и отложеното наказание.

Предвид на изложените по-горе съображения, правилно е отмерен и размерът на наложеното наказание глоба, а именно глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

В принцип план във връзка с индивидуализацията на наказанията е необходимо да се посочи, че наказанието е установена от закона мярка за държавна принуда, налагана от съда на лице, извършило престъпление, която се изразява в засягане на определени права и интереси на лицето, показва отрицателната оценка на държавата относно това лице и неговото деяние, има за цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително- възпитателно. Така наказанието според българския законодател не е обикновено възмездие, а има конкретно определени цели, визирани в чл. 36 НК. Наказателният кодекс поначало подчертава преобладаващото значение на задачата за поправяне на престъпния деец при преценката относно приложението на института на условното осъждане, без разбира се да игнорира въздействието, което последното ще окаже върху останалите членове на обществото. Прилагането на института на условното осъждане всякога е свързано с изграждане на положителен извод, че целите на наказанието ще бъдат постигнати и без изолирането на лицето в пенитенциарно заведение.

За пълнота на изложението е нужно да се отбележи, че принципно абстрактната обществена опасност на деянието е намерила своя законодателен израз при определянето на съответната санкция за конкретното престъпление. При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието се отчита не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец.

При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Надценяването на значението на генералната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретните подсъдими, поради което би се явило несправедливо. Общопревантивното въздействие на наказанието се осигурява единствено посредством справедливостта му.

Първостепенният съд се е произнесъл и по веществените доказателства, като на основание чл. 354А, ал. 6 от НК, е отнел в полза на държавата наркотичните вещества, предмет на обвиненията, а именно: кокаин, с него тегло 0, 98 /нула цяло деветдесет и осем / грама, със съдържание на активния компонент - кокаин 83, 8 %, на стойност 274, 40 /двеста седемдесет и четири лева и четиридесет стотинки/; кокаин, с нето тегло 19, 92 /деветнадесет цяло деветдесети два / грама, със съдържание на активния компонент - кокаин 83, 8 %, на стойност 5577, 60 лв. /пет хиляди седемдесет и седем лева и шестдесет стотинки/; кокаин, с нето тегло 4, 82 /четири цяло осемдесет и два/ грама, със съдържание на активния компонент -кокаин 76 %, на стойност 1349, 60 /хиляда, триста четиридесет и девет лева и шестдесет стотинки/;

0, 41 грама метилендиоксиметамфетамин /МОМА/, със съдържание на активния компонент -/МОМА/ 35, 5 %, на стойност 10, 25 /десет лева и двадесет и пет стотинки.

Независимо от оправдателната присъда за част от престъпленията, правилно първата инстанция е приложила разпоредбата на чл. 354а, ал. 6 от НК и е отнела предмета на престъплението- иззетите наркотични вещества в полза на държавата, доколкото се касае за вещи, чието притежание е забранено и за императивна разпоредба на закона.

С оглед изхода на делото първоинстанзционният съд с основание е приложил разпоредбта на чл. 189, ал. 1 от НПК и предвид осъдителната присъда спрямо подсъдимия И. С. К., го и осъдил да заплати по сметка на ГДБОП разноските, направени по делото, а именно - 438, 56 лева.

В заключение следва да се подчертае, че поначало доказателствените материали са събрани и проверени от първоинстанциония съд съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 13 НПК. Съдът е провел съдебно следствие при спазване на процесуалните правила и изследвал всички обстоятелства, предмет на доказване, посочени в чл. 102 НПК.

Неоснователни са оплакванията залегнали във въззивния протест, свързани с оценката на доказателствените източници. Първостепенният съд е направил подробен и прецизен анализ на всички доказателствени материали, като ги е оценил както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Вътрешното убеждение на първата инстанция, която се е ръководила от закона, е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Анализът на всички доказателствени материали е подробен и задълбочен, а по същество е правилен.

В заключение може да се обобщи, че правните доводи на първостепенния съд, като юридическа конструкция са принципно верни и законосъобразни, поради което изцяло са възприети от въззивнана инстанция.

По изложените съображения, депозираният въззивен протест, а и въззивната жалба на подс. И. К. следва да бъдат оставени без уважение.

С оглед на изложеното по-горе и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК Софийският апелативен съд, 8 състав