Решение № 15 от 4.2.2008 г. на Административен съд - Силистра по дело № 167/2007 г.

Производство по реда на глава XII, чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН и на основанията по чл. 348 от НПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН. С решение № 682 / 31.10.2007 г. по АНД № 625 / 2007 г. Силистренският районен съд гр.(СРС) е потвърдил наказателно постановление № 42-16 / 08.05.2007 г., издадено от началник отдел “Контрол” при ТД на НАП-Силистра, с което на основание чл.180, ал.3 от ЗДДС на “Брезентови изделия” АД - с.Цар Самуил е наложена имуществена санкция в размер на 50 лв. за нарушение разпоредбите на чл.55, ал.6 от ЗДДС /отм/, за това, че не е отразил фактура № 5042 / 27.10.2005 г. в регистъра по чл. 104 от ЗДДС и не е отразил начисления данък в справката-декларация за периода 01.10.2005 г. - 31.10.2005 г., а е направил това през следващия данъчен период, а именно – месец ноември, 2005 г. Касаторът “Брезентови изделия” АД-с.Цар Самуил моли съда да отмени горепосоченото решение и потвърденото с него наказателното постановление. Като касационни основания навежда нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касационната жалба ТД на НАП-Силистра, чрез юрисконсулт Стоилов, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Моли за отхвърляне на същата. Счита, че в наказателното постановление е изложено обстоятелствено извършеното нарушение, а в акта за установяване на административно нарушение/АУАН/, въпреки, че в един материален носител, се съдържат данни за множество извършени дейния, то е налице индивидуализиране на извършеното нарушение.Позовава се на правилното приложение на по-благоприятстващия закон – чл.180, ал.3 от ЗДДС, предвиждащ специална хипотеза за по-нисък размер санкция при изпълнение на задълженията по чл.55, ал.6 от ЗДДС в месеца, следващ месеца, в който е издадена данъчната фактура. Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна. Съдът, въз основа на съдържащите се в делото доказателства, като съобрази доводите и становищата на страните и като прецени оспореното решение в контекста на приложимите правни норми, прие за установено следното от фактическа и правна страна: По делото не се спори по установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. По делото е спорно дали вписаната в наказателното постановление като нарушена норма, а именно чл.55, ал.6 от ЗДДС е годна да ангажира административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и дали е осигурено правото на защита на нарушителя, след като цитираната в наказателното постановление като нарушена норма няма според жалбоподателя императивен характер. Сочи се, че АУАН е общ и не индивидуализира ясно извършеното нарушение, тъй като касае множество извършени констатации. Действително, разпоредбата на чл.55, ал.6 от ЗДДС, цитирана изолирано, не създава ясно впечатление за предписаното задължение за данъчния субект. Ясна представа за нормативно установените задължения обаче се получава от разпоредбите на чл. 25 от ЗДДС, чл.96, ал.1 от ППЗДДС /отм/, чл.55, ал.1, ал.5 и ал.6 от ЗДДС. Съгласно посочените разпоредби, регистрираното по ЗДДС лице може да начисли данък добавена стойност в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие. Данъчното събитие възниква по правилото на чл.25 от ЗДДС, т.е. на по-ранната от двете дати – датата на прехвърляне на собствеността в случая или от датата на плащането. Данъкът се счита за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл.104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация. Отразяването на документите по извършените облагаеми доставки и отразяването на начисления данък в счетоводството си и в дневника за продажби СЕ ИЗВЪРШВА НА ДАТАТА, НА КОЯТО СА ИЗДАДЕНИ / чл.96, ал.1 от ППЗДДС /отм/. Начисленият данък се включва в справката-декларация, отнасяща се за календарния месец, през който е издадена данъчната фактура./ чл.55, ал.5 от ЗДДС/. Всички тези задължения, съдържащи се в горецитираните разпоредби са изисквали спазване на следното предписано от нормите поведение от страна на жалбоподателя: “Брезентови изделия” Ад-с.Цар Самуил е имал възможност да прецени в кой от петте дни, следващ данъчното събитие, да издаде фактура съгласно разпоредбите на чл.25 от ЗДДС. Но издаде ли фактурата на определена дата, в случая това е 31.03.2006 г., жалбоподетелят, съгласно чл. 96, ал.1 от ППЗДДС /отм/ е следвало на същата дата да отрази тази фактура в счетоводството си и в специалния обобщителен регистър по чл.104 от ЗДДС. Също така, издал въднъж фактура през месец март, жалбоподателят е следвало да отрази този данък в справката-декларация именно за месец март. Жалбоподателят не е изпълнил цитираните задължения, така както нормативно са предписани, а е извършил отбелязванията в дневника за продажби и е отразил ДДС в справката-декларация ПРЕЗ СЛЕДВАЩИЯ МЕСЕЦ, касаещ фактурите, издадени през месец април. ТОВА НАРУШЕНИЕ, КАТО СПЕЦИАЛНА ХИПОТЕЗА, Е ПРЕДВИДЕНО В РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.180, АЛ.3 ОТ ЗДДС, която като по-благоприятна правилно е приложена от административно-наказващия орган. Просроченото, но все пак изпълнено в следващия месец задължение, се санкционира с по-лека санкция, а именно 51, 62 лева спрямо база от ДДС в размер на 206, 46 лева. Първоинстанционният съд правилно е потвърдил издаденото наказателно постановление въпреки непосочването на всички императивни разпоредби, цитирани по-горе, тъй като в същото време административно-наказващият орган /АНО/ е описал обстоятелствено в какво се състои извършеното нарушение НП № 42-23/08.05.2007 г., л.3 от материалите по първоинстанционното дело/. Също така съдът не възприема твърдението на жалбоподателя за липса на индивидуализация на нарушението в АУАН. Посредством и приложените справки, съставляващи неразделна част от акта за нарушения, се установява кой е нарушителят и какво нарушение е констатирано. Фактът, че в един материален носител се съдържат канстатации за множество нарушения, които са в достатъчна степен индивидуализирани, не опорочава и не променя характера на констативния акт, тъй като и в този вид той отговаря на изискванията на чл.40 от ЗАНН. Обобщавайки гореизложеното, е видно, че данъчно-задълженото лице е било запознато с естеството на неизпълнението въз основа на съставен съгласно изискванията на чл.40 от ЗАНН АУАН като правото му защита не е нарушено. Ето защо първоинстанционният съд, като е потвърдил процесното наказателно постановление, е издал законосъобразен съдебен акт. Следва да се отбележи, че въведеното от жалбоподателя касационно основание – необоснованост, не е в кръга касационни основания, посочени в чл.348 от НПК, към който препраща чл.63 от ЗАНН. При това положение, оплакването, като неотносимо, следва да не се коментира от касационната инстанция. Водим от гореизложеното, съдът