Решение № 2604 от 20.11.2025 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2538/2025 г.

Производството е образувано по жалба на С. И. Б., ЕГН ••••••••••, и С. И. Е., ЕГН ••••••••••, против Рeшение № 2748/04.02.2025 г. по преписка вх. № 2748/10.02.1992 г. на Общинска служба по Земеделие – гр. Созопол в частта му в раздел III, т. 1, т. 2 и т. 3, с които е отказано възстановяване правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти или части от тях: нива от 3, 300 дка, нива от 2, 200 дка и нива от 1, 709 дка, всички в землище на гр.Ч., местност Акра. В жалбата са изложени оплаквания, че в обжалваната част решението е постановено при неспазване на установената от закона форма – липса на мотиви, допуснатите съществени нарушения на административно производствени правила, неспазване на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се решението да бъде обявено за нищожно, евентуално отменено като незаконосъобразно и съдът да постанови решение, с което възстанови правото на собственост в стари реални граници. Общинска служба по Земеделие – гр. Созопол не взема становище по жалбата. От приетите по делото доказателствата се установява следната фактическа обстановка. Жалбоподателите С. И. Б. и С. И. Е. са наследници по закон на Ж.Д.З., бивш жител на гр.Ч., починал на •••• год. С. И. Б. е подала заявление с вх. № 2748/10.02.92 г. за възстановяване в стари реални граници на притежаваните от наследодателя Ж.Д.З. земеделски земи в землището на с. Ч., сред които и три ниви, заявени под № 9, 10 и 19 от заявлението, а именно нива от 3.300 дка, нива от 2.200 дка и нива от 8.200 дка (процесната част от нея е 1. 709 дка), трите находящи се в местността Акра в землището на с. Ч. (процесните имоти). С протокол № 2748 от 01.03.1993 г. на Поземлена комисия – гр. Созопол е признато правото и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне в полза на наследниците на Ж.Д.З. в общ размер на 120, 100 дка в землището на с. Ч., сред които и трите процесни ниви. С Решение № 2748 от 27.03.2000 год. на Поземлена комисия – Созопол на наследниците на Ж.Д.З. е отказано възстановяване на правото на собственост в стари реални граници по отношение на нивите от 3. 300 дка и 2.200 дка и е отказано да се признае правото на собственост върху 1. 79 дка от нива с площ 5.500 дка, всички в м. Акра в землището на с. Ч.. С Решение № 10 от 19.06.2019 год. по адм. дело № 1/2019 год. по описа на Районен съд – Бургас е прогласено за нищожно Решение № 2748 от 27.03.2000 год. от Поземлената комисия – Созопол поради липса на компетентност на състава на постановилата го комисия и преписката е върната на ОСЗ – Созопол за издаване на законосъобразен акт. С Решение № 2748/08.07.2020 год. на Общинска служба по земеделие – гр. Созопол на наследниците на Ж.Д.З. е отказано възстановяване правото на собственост в стари реални граници по отношение на нивите от 3. 300 дка и 2.200 дка и е отказано да бъде признато правото на собственост върху нива от 5.500 дка, всички в м. Акра в землището на с. Ч.. С Решение № 260000 от 27.04.2022 год. по адм. дело № 2/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас в тези части Решение № 2748/08.07.2020 год. на Общинска служба по земеделие – гр. Созопол е отменено като незаконосъобразно поради липса на мотиви („МНО“, „Попада в с. Атия“, „1.709 дка МНО“), като преписката е върната на административния орган за повторно произнасяне с административен акт по отношение на посочените имоти, който да е надлежно мотивиран съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. С раздел III, т. 1, т. 2 и т. 3 от Решение № 2748 от 04.02.2025 год. на Общинска служба по земеделие – гр. Созопол (обжалваното решение) е отказано възстановяване правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти или части от тях: нива от 3, 300 дка, нива от 2, 200 дка и нива от 1, 709 дка, всички в землище на гр.Ч., местност Акра. По отношение на всеки от трите имота са изложени мотиви за постановения отказ, както следва: „Имотът попада в обект на Министерство на отбраната. На основание чл. 24, ал. 3 от ЗСПЗЗ правото на собственост на държавата върху земеделските земи, предоставени на Министерството на отбраната за цели, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната, се запазва в места и размери, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната. При отпадане на необходимостта, свързана с отбраната и сигурността на страната, тези земеделски земи се включват в Държавния поземлен фонд с решение на Министерския съвет. Според чл. 24, ал. 3 от ЗСПЗЗ е достатъчно земеделските земи да са предоставени на Министерството на отбраната за цели, непосредствено свързани с отбраната и сигурността на страната. В случая, по отношение на имота е налице хипотезата, предвидена в чл. 24, ал. 3 от ЗСПЗЗ, които фактически и правни констатации мотивират настоящия отказ за възстановяване на имота“. С Решение № 144 от 28.02.2005 г. на Министерски съвет са обявени за имоти частна държавна собственост посочени имоти публична държавна собственост, управлявани от Министерство на отбраната, като в точка 1, б. а) е посочен имот, намиращ се в землището на. Ч., местността „Акра“, № 000016 по плана за земеразделяне на землището на с. Ч., община Созопол, представляващ поземлен имот с площ 375 606 кв. м. заедно с постройките в него - 36 сгради, подробно описани в Акт за държавна собственост № 0612 от 20.11.2003 г. Същият имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 81178.3.196 по кадастралната карта на гр. Ч., е отнет поради отпаднала нужда от Министерство на отбраната с Решение № 537 от 23.07.2010 г. на Министерски съвет имот и предоставен за безвъзмездно управление на областния управител на област Бургас. Със Заповед № 3C-131 от 09.08.2010 год. на Министъра на отбраната е разпоредено да се извърши фактическо предаване на имота в срок до 09.08.2010 г. За имота е съставен Акт за частна държавна собственост № 6559 от 03.12.2012 г., в който е посочено, че сградите на бившето военно поделение 1381 в поземления имот са премахнати като компрометирани в конструктивно отношение. По делото е прието неоспорено от страните заключение на вещото лице М., от което се установява, че процесните три ниви са идентифицирани на картата на инж. Д. Й. с № № 14, 83 и 86, както следва: нивите с № 14 с площ 3.300 дка и с № 86 с площ 2.191дка (2.200 дка по документи), както и невъзстановената част от нива с № 83 и площ 1.709 дка (цялата 8.200 дка) попадат в поземлен имот с идентификатор 81178.3.196 съгласно действащата кадастрална карта, с изключение на 0.551 дка от нива с № 86, попадащи в поземлен имот с идентификатор 81178.3.195, който представлява Военно поделение, но видимо не се ползва като такова. В поземлени имоти с идентификатори 81178.3.195 и 81178.3.196 няма сгради и изградена инфраструктура на местата, където попадат процесните имоти, има останки от старите обекти на бившето военно поделение, гъсти храсти и паразитни дървесни видове, част от старите алеи са се превърнали в черни пътища. По отношение на двата поземлени имота няма данни някога да е променян статутът на земята от земеделска земя в територия с друго предназначение. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Постановените по реда на ЗСПЗЗ решения на Общинските служби по земеделие са индивидуални административни актове, които следва да отговарят на условията за законосъобразност по чл. 146 АПК – да са постановени от компетентен орган, в предвидената от закона форма, да са спазени процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването им и да са съобразени с целта на закона. Съгласно § 19, ал. 1 от ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г.) обжалването на индивидуалните административни актове, издавани по реда на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му, се извършва пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК. Настоящата жалба е процесуално допустима – подадена е против подлежащ на обжалване административен акт, от лица с правен интерес и в законовия срок, поради което следва да бъде разгледана по същество. Жалбата е неоснователна. При извършване на дължимата служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК съдът не констатира пороци по чл. 146 АПК, които да обосноват извод за нищожност или незаконосъобразност на обжалваното решение. Не може да се приемат доводите на жалбоподателите, че обжалваното решението е нищожно на основание чл. 177, ал. 2 АПК поради противоречие с Решение № 260000 от 27.04.2022 год. по адм. дело № 2/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което Решение № 2748/08.07.2020 год. на Общинска служба по земеделие – гр. Созопол е било отменено поради липса на мотиви („МНО“, „Попада в с. Атия“, „1.709 дка МНО“), като преписката е върната на административния орган за повторно произнасяне с административен акт по отношение на посочените имоти, който да е надлежно мотивиран съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В обжалваното решение по отношение на всеки един от трите процесни имота са изложени мотиви, въз основа на които е поставен отказът за възстановяването им в стари реални граници, а именно – имотът попада в обект на Министерство на отбраната. Възпроизвеждането на разпоредбата на чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ в мотивите на решението следва да бъде ценено от съда при извършване на преценката за законосъобразност на отказа по същество, но не може да обоснове извод за нищожност на обжалваното решение. Следва да се отбележи и обстоятелството, че настоящото производство е трето по ред съдебно производство по обжалване на решение на ОСЗ – Созопол, с което се отказва възстановяване на процесните имоти, а отмяната му за трети пореден път би противоречала на интереса на самите жалбоподатели да бъде постановен стабилен акт, с който претендираните от тях права за възстановяване на процесните имоти да бъдат окончателно признати или отречени – след изминал период от повече от 30 години от подаване на заявлението за възстановяване пред административния орган. По отношение на законосъобразността на обжалвания отказ за възстановяване съдът приема следното. На основание чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Посочената разпоредба предвижда изключение от общото правило на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, съгласно което се възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 28а, ал. 2 ППЗСПЗЗ, която гласи, че бившите собственици, чиито земи не могат да бъдат възстановени поради проведени мероприятия по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби, имат право на обезщетение по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Дефинитивната норма на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ предвижда неизчерпателно кои са строителните дейности (наземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп линии и др.) и съоръжения (канали, мостове, корекции на реки, язовири, диги, помпени станции, резервоари, пречиствателни станции, открити рудници, хвостохранилища, водоеми, открити паропроводи, нефтопроводи и др.), които не позволяват възстановяване на собствеността. Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ не въвежда изискване да са били спазени процедурите по отреждането на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, за законност на строителството, както и за предоставянето на сградите или другите съоръжения за стопанисване на определена държавна организация. Не е установено изискване и за площта на сградите и вида на конструкцията им, както и за начина им на прикрепване към земята. Достатъчен е обективният факт на извършено строителство или за осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. В хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ се имат предвид имоти както извън, така и в чертите на регулацията, застроени или засегнати от предвидено мероприятие. Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности. Така осъщественото комплексно благоустройствено мероприятие върху земеделска земя преди влизане в сила на ЗСПЗЗ представлява пречка за реституцията на земята. Дали е налице пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ се преценява към момента на влизане в сила на реституционния закон, като преценката проведено ли е мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността, се извършва въз основа на легалните определения в §1в, ал. 1 и 2 ДР ППЗСПЗЗ. В горния смисъл е постановена трайна съдебна практика на ВКС (Решение №70/22.06.2010 г., постановено по гр.д. №674/2009г. по описа на ВКС, I г.о., Решение №108/25.07.2012г., постановено по гр.д. №1291/2010г. по описа на ВКС, I г.о., Решение №147/19.07.2010г., постановено по гр.д.№7/2009г. по описа на ВКС, I г.о., Решение №226/19.11.2013г., постановено по гр.д.№3136/2013г. по описа на ВКС, II г.о., Решение №329/11.10.2011г., постановено по гр.д.№1277/2010г. по описа на ВКС, I г.о., Решение №77/09.03.2010г., постановено по гр.д. №4209/2008г. по описа на ВКС, I г.о., Решение № 301/24.06.2010г., постановено по гр.д.№494/2009г. по описа на ВКС, I г.о., Решение № 183 / 1.11.2016 г. по гр. д. № 702 / 2016 г., I г.о. и др.), както и на Административен съд – Бургас (Решение № 5 от 3.01.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. д. № 2943/2018 г., Решение № 754 от 17.04.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. д. № 262/2019 г., Решение № 1386 от 23.11.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. д. № 1618/2022 г., Решение № 9453 от 22.11.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. д. № 1186/2024 г., Решение № 4752 от 21.06.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. д. № 748/2024 г.). В процесния случай се установява, че върху заявените за възстановяване три ниви в м. Акра, гр. Ч., попадащи в поземлен имот № 81178.3.196 по КК на гр. Ч. и една частично в поземлен имот с идентификатор 81178.3.195 по КК на гр. Ч., е било проведено мероприятие по смисъла на §1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ – към момента на влизане в сила на реституционния закон на 01.03.1991 г. е бил изграден обект на отбраната, а именно военно поделение 1381 с построени в него 36 бр. сгради. Следователно е налице пречка за възстановяване на собствеността върху тези имоти в стари реални граници и на основание чл. 10б, ал. 1 ЗЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 2 ППЗСПЗЗ наследниците на Ж.Д.З. е следвало да бъдат обезщетени. За този извод е без значение обстоятелството дали жалбоподателката С. Б. е подала или не заявление за обезщетяване със земя или бонове за нивите в м. Акра, които не са й възстановени като попадащи във военни зони (с оглед изключването от доказателствата по делото на заявлението й от 27.10.1994 г. на л. 81 по делото). С оглед меродавния минал момент за извършване на преценка за наличие на пречките за възстановяване по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ правно ирелевантни са и обстоятелствата, че към настоящия момент в поземлен имот № 81178.3.196 по КК на гр. Ч. военното поделение е ликвидирано и изградените в него 36 сгради са бракувани и съборени, както и че управлението върху имота е предадено от Министерството на отбраната на областния управител поради отпаднала нужда за отбраната на страната. Този извод важи и по отношение на соченото от вещото лице обстоятелството, че имот с идентификатор 81178.3.195 по КК на гр. Ч. се води Военно поделение, но не личи да се ползва по предназначение. В тази връзка следва да се отбележи, че последващото отпадане на необходимостта, свързана с отбраната и сигурността на страната няма отношение към хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, а има значение за приложението на разпоредбата на чл. 24, ал. 3, изр. 2 и ал. 8 ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ гласи, че правото на собственост на държавата върху земеделските земи, предоставени на Министерството на отбраната, на Министерството на вътрешните работи и на други ведомства за цели, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната, се запазва в места и размери, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната, съответно министъра на вътрешните работи или ръководителя на ведомството. При отпадане на необходимостта, свързана с отбраната и сигурността на страната, тези земеделски земи се включват в Държавния поземлен фонд с решение на Министерския съвет. На основание чл. 23, ал. 5 ЗСПЗЗ земите по ал. 2 са държавна собственост, а съгласно ал. 7 собствениците им се обезщетяват по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Ал. 8 предвижда, че в случаите по ал. 3 при отпадане на необходимостта, свързана с отбраната и сигурността на страната, по искане на бившия собственик или неговите наследници областният управител отменя отчуждаването, ако лицата не са били обезщетени. При съпоставка между разпоредбите на чл. 10б, ал. 1 и чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ може да се направи извод, че за приложението на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ е меродавно наличието на проведено мероприятие върху земеделска земя, а за приложението на чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ е достатъчно да се касае за земеделска земя, предоставена на Министерството на отбраната за цели, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната – без значение дали върху нея е проведено мероприятие по смисъла на § 1в от ДР на ЗСПЗЗ. Поради това за наличието на пречката за възстановяване по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ не е необходимо да е издадено решение на Министерски съвет по чл. 24, ал. 3, изр. 1 ЗСПЗЗ. Затова ирелевантни по делото са доводите на жалбоподателите, че в секретното Приложение № 1 към ПМС № 232 от 29.11.1993 г. за изпълнение на чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ не са включени земи от землището на гр. Ч.. На основание чл. 10б, ал. 5 ЗСПЗЗ земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в ал. 1, са държавна собственост. Съгласно чл. 7, ал. 4 ЗДС собствеността върху имоти - публична държавна собственост, не подлежи на възстановяване. Разделянето на държавната собственост на публична и частна е извършено за първи път с разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Конституцията на Република България от 1991 г., макар там да не са дефинирани критериите на това разделяне, и едва през 1996 г. в чл. 2 от ЗДС е посочено конкретно кои държавни имоти представляват публична държавна собственост (Решение № 74 от 8.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4750/2019 г., I г. о.). Съобразно чл. 6, ал. 1 ЗДС имоти и вещи - публична държавна собственост, които са престанали да имат това качество, се обявяват за имоти и вещи - частна държавна собственост, с решение на Министерския съвет. Поради това следва да се приеме, че процесният имот поземлен имот № 81178.3.196 по КК на гр. Ч. е бил публична държавна собственост още към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, като едва с Решение № 144 от 28.02.2005 г. на Министерски съвет е бил обявен за имот частна държавна собственост. Следователно не е било необходимо решение на Министерски съвет по чл. 24, ал. 3, изр. 1 ЗСПЗЗ по отношение на процесния земеделски имот, върху който е проведено мероприятие съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, за да се приеме, че държавата е запазила правото си на собственост върху него. По изложените съображения съдът приема, че не са налице предпоставките за възстановяване на процесните имоти в стари реални граници в полза на жалбоподателите, поради което решението на ОСЗ – Созопол се явява законосъобразно, а жалбата против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на делото жалбоподателите нямат право на разноски. Административният орган не е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което такива не следва да му се присъждат. Така мотивиран, съдът