Решение № 111 от 30.9.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 193/2024 г.

Производството пред Варненския апелативен съд е второ по ред – с Решение № 91/19.06.2023 г. състав на ВАпС е отменил присъда № 74/20.12.2022 г, постановена от Окръжен съд-Варна по НОХД № 853/2022 г и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд от разпоредителното заседание. Предмет на настоящата проверка по реда на чл.313 и сл. от НПК е законосъобразността на постановената втора присъда от ВОС - № 76/20.12.2023 г. по НОХД № 803/2023 г. Въззивното производство е образувано по бланкетна въззивна жалба от адв.А. Ж. от ВАК - защитник на въззивника Д. К. М., ЕГН •••••••••• против постановената втора осъдителна присъда. С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в извършване в условията на реална съвкупност на две престъпления, наказуеми както следва: по чл.116, ал.1, т.6, пр.последно и т.12 от НК, за това, че на 12.02.2021 г. умишлено и с особена жестокост умъртвил К.М.П., ЕГН •••••••••• и убийството представлява опасен рецидив. На основание чл.54 и чл.38а от НК ВОС наложил наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, при първоначален специален режим на основание чл.57, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС; по чл. 196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1 от НК, за това, че на 13.02.2021 г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи: един брой мобилен телефон марка „Huawei Р20 Lite Dual Lens 1: 2 2/26 ASPH" c IMEI № 869268043862781, черен на цвят на стойност 252, 00лв.; един брой телевизор марка „STARLIGHT", черен на цвят, модел 32DM6600 със сериен № STA322001197000390EL със захранващ кабел и дистанционно към него на стойност 175, 00лв.; един брой телевизор марка „STARLIGHT", черен на цвят, със сериен № STA321810142001166EL, модел 32DM3500 със захранващ кабел и дистанционно към него на стойност 131, 00лв.; един брой преносим компютър „NOTEBOOK ACER ASPIRE A315-34 1 ТВ", със сериен № NXHE3EX02F0170A8742N00 на стойност 310, 00лв., като всичко е на обща стойност 868, 00лв., от владението на К.М.П., ЕГН ••••••••••, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. На основание чл. 54 от НК ВОС наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим. С присъдата първата инстанция оправдала подсъдимия Д. К. М. по възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 199, ал.2, т.2, пр.1, вр. чл. 199 ал. 1 т. 4, вр. чл. 198 ал.1 от НК. Била ангажирана и гражданската отговорност на подс. М., който е осъден да заплати на гражданските ищци следните обезщетения за обезвреда на нанесените в резултат на деянието по чл.116 НК неимуществени вреди: на М. М. Д. ЕГН •••••••••• - сума в размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието -13.02.2021 г., до окончателното изплащане на сумата. на Ж. В. П. ЕГН •••••••••• - сума в размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието - 13.02.2021 г., до окончателното изплащане на сумата. С присъдата първоинстанционният съд е възложил сторените по делото разноски за заплащане от въззивника М.; присъдил е и дължимата държавна такса върху размера на уважените граждански искове. Оплакванията на защитата са свързани с процесуалната допустимост на извършената от първата инстанция преквалификация на деянието – от такова по чл.199 ал.2 т.2, вр.чл.199 ал.1, т.4 от НК (грабеж при опасен рецидив, придружен с убийство) в две други -такова по чл.116 НК и чл.196 от НК. Най- вече се оспорва възможността подс.М. да бъде признат за виновен по квалифициращия признак „особена жестокост“, доколкото подобно обвинение не било предявявано никога срещу подсъдимия. На следващо място адв.Ж. оспорва и доказаността на този признак, тъй като нанесените 17 удара се дължали на факта, че подсъдимият бил в състояние „близо до делириум“ в резултат на употребените наркотични вещества и алкохол. Оспорва се и извода на първата инстанция, че извършеното убийство представлява „особено тежък“ случай, дало основание и за налагане на наказанието Доживотен затвор. В крайна сметка се извежда искане за отмяна приложението на чл.38а НК. С писмено възражение повереникът на гражданските ищци и частни обвинители изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, мотивирайки се подробно с особености в проявите на дееца преди, по време и след деянието, с данните за съдимостта му, които преценени поотделно и съвместно сочат на невъзможност личната превенция да се постигне с наказание лишаване от свобода. Във възражението повереникът заема утвърдителна позиция по обосноваността на присъдата и приложението на материалния закон. Прави се искане и за присъждане на разноски за погребение на пострадалия. В съдебно заседание въззивникът в личната си защита заявява, че желае единствено намаляване на наложеното му наказание. Представителят на въззивната прокуратура намира жалбата за неоснователна, моли настоящата инстанция да потвърди първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и добре мотивирана. На първо място прокурорът изтъква, че авторството на деянието е доказано, а правната квалификация е правилна, за което са изложени убедителни мотиви. Първата инстанция правилно е отчела смекчаващите и отегчаващите отговорността на въззивника обстоятелства при индивидуализацията на наложеното наказание, което представителят на публичното обвинение намира за съответно както на личността на дееца, така и на стореното от него. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци също изразява становище за неоснователност на жалбата на подс.М.. В последната си дума въззивникът М. изразява съжаление за стореното. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за установено следното: Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество се преценява като неоснователна по следните аргументи: Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящата въззивна инстанция приема за безспорно установена следната фактическа обстановка: Д. К. М. на 02.10.2018 г. бил освободен от затвора в гр.Белене, където излежал наказание лишаване от свобода за срок от четири години и три месеца. През 2021 г. се установил в гр.Варна. Живеел на семейни начала със св.Я.А., от която имал и малолетно дете. Последната живеела към момента на деянието в с.Българево, с оглед тежко финансово положение на М., и липсата на условия за отглеждане на дете в квартирата, наета от тях в гр.Варна жк „Победа“, бл.8, вх.А, ет.1 ап.1. Д. М. бил наркоман и работел по строежите като общ работник. По този повод той познавал пострадалия К.П., който също работел като кофражист. Още в началото на 2021 г. подс.М. останал без работа – работодателят му го изгонил, тъй като се „друсал“ с наркотици. К.П. живеел сам в гр.Варна, ж.к.„Владислав Варненчик“, бл.1, вх.1, ет.7 апартамент №32. Често канел свои приятели и колеги в квартирата. Най- близките му били И.Б., А.М. - приятелка на Б., А. Д. - негова племенница. П. бил близък и с подсъдимия М., когото наричал „Д.“. П. ползвал два телефонни номера - 0877410069/на името на зет си Г.Д. / и 0893781755 на негово име. Той по често ползвал първия телефонен номер. В началото на 2021г. П. напуснал работата си в строителна фирма „Спецстрой“ по собствено желание. На 12.02.2021 г, в 17.47ч. пострадалият позвънил на подсъдимия М. на телефон 0876619951 и го поканил на гости. Подсъдимият се съгласил и в 20.52ч. бил пред жилището на пострадалия. Дотам стигнал придвижвайки се с ролери. Звъннал по домофона - по погрешка звъннал и на домофона на св.Е. И. (живущ в съседния на П. апартамент №31). Св. И. излязъл пред входната врата на апартамента си, за да види кой звъни и там се засякъл с П., който му казал, че позвъняването е за него, защото са му се обадили по телефона. Св.Е. И. се прибрал в апартамента и веднага погледнал на камерата за видеонаблюдение, кой е посетителя. Видял мъж с тромава походка, облечен в дебели дрехи и с раница на гърба - подс.М.. Необичайността на походката се обяснявала с това, че подсъдимият бил все още обут с ролери. Подсъдимият помолил пострадалия да му изпере дрехите (които носел в раницата), тъй като в неговата квартира нямало пералня Пострадалият се съгласил и заредил пералнята и я пуснал. След това двата седнали в кухнята и пили ракия. По-късно двамата пръснали прането да съхне върху различни мебели в спалнята. В 22.26ч. П. се обадил на свой приятел от гр.Шумен - св.Р.М.. Двамата провели дълъг разговор, тъй като отдавна не се били чували. Пострадалият споделил с М., че е в дома си с негов колега, с когото се черпят. Докато пострадалият провеждал този разговор, подсъдимият влязъл в банята на апартамента и скришом от К.П. (тъй като последният не одобрявал употребата на наркотици) си поставил венозно наркотично вещество. Тъй като изцапал с кръв, наложило се да чисти с душа. Телефонният разговор на К.П. със св.Р.М. приключил в 23: 46 на 12.02.2021 г. Малко след това пострадалият разбрал, че подсъдимият се е дрогирал отново и започнал да му се кара, че продължава с този си вреден навик. Пострадалият вече бил алкохолно повлиян в значителна степен. От своя страна – подсъдимият пък бил „надрусан“. Подс. М. се ядосал на думите му, хванал случайно намиращ се в близост чук за арматура и нанесъл множество удари /не по малко от седемнадесет/ в главата на седящия на дивана К.П.. След първия удар пострадалият вече бил в безсъзнание и паднал на лявата си страна, но подсъдимият продължил да го удря. След това взел нож и порязал шията му. След известно време завил главата на пострадалия с дрехи и завивка и се преоблякъл. В 02.00ч на 13.02.2021г. М. излязъл от дома на П. (преоблечен и обут с бели маратонки, който носел в раницата си) и отишъл до денонощния магазин за хранителни стоки, находящ се гр.Варна, до бл.302 в ж.к.„Владислав Варненчик“, откъдето си купил хранителни продукти, тъй като хладилника в апартамента на пострадалия бил празен. В 02.14ч. той се върнал с продуктите. Подсъдимият преспал в жилището на убития от него К.П.. Решил да си набави средства като продаде по-ценните вещи на убития – два телевизора, GSM апарат и лаптоп. К.П. притежавал два телевизора марка „STARLIGHT"- първия черен на цвят, модел 32DM6600 със сериен № STA322001197000390EL и втория – също черен на цвят, със сериен № STA321810142001166EL, модел 32DM3500. И двата били закупени от св.Г.Д. (съпруг на сестрата на убития). Единият бил в кухнята, а другия – в спалнята. К.П. притежавал и мобилен апарат „Huawei Р20 Lite Dual Lens 1: 2 2/26 ASPH" c IMEI № 869268043862781 (закупен от сестра му М. М. Д.), и лаптоп „NOTEBOOK ACER ASPIRE A315-34 1 ТВ", със сериен № NXHE3EX02F0170A8742N00. Така на 13.02.2021 в 11.18ч. подс.М. изнесъл от входа на блока мобилен апарат марка „Huawei Р 2 0 Lite Dual Lens 1: 2 2/26 ASPH" c IMEI № 869268043862781 и телевизор марка „StarLight“, модел 32DM3500 и сер. № STA321810142001166EL, поставен в жълт кашон с размер на плазмен телевизор с рисунка на телевизор на него, облепен с черно тиксо. По пътя спрял таксиметров автомобил на „Транстриумф“ АД с водач св.Н.М., който го откарал до заложна къща „Линкеш“ на ул.“Капитан Райчо“, гр.Варна. Там подсъдимият продал телевизор марка „StarLight“, модел 32DM3500 и сер. № STA321810142001166EL, собственост на жертвата. В същото време откупил от заложната къща по-рано заложения си мобилен телефон. . В 22.04ч. на същата дата М. отново се върнал в жилището на жертвата, където отново пренощувал. На следващия ден - 14.02.2021г., в 06.22ч. подсъдимият излязъл от входа, като носел в себе си голяма бяла кутия с размерите на 32 инчов телевизор с прикрепена с тиксо към нея втора кутия с надпис „ACER“, пълна найлонова торба с логото на „Кауфланд“ и пълна раница на гърба и се прибрал в квартирата си в ж.к.“Победа“. Така подс.М. изнесъл от дома на К.П. и втория телевизор, поставен в оригиналния му кашон със стикер на доставчика Е-mag и имената на получателя Г.Д.. Този телевизор отнесъл в квартирата си в жк „Победа“, където по-късно бил установен от органите на разследването, поставен на шкаф и включен в ел.захранването. В жилището бил намерен и кашона. В 12.15ч телефона на Д. М. се позиционирал отново на клетки на квартирата му в ж.к. „Победа“, но СИМ-картата му с №359893904751 този път се намирала в апарата на жертвата с IMEI 869268043862780. Картата останала в този апарат до 13.10ч. В 12.38ч от банковата карта на убития К.П. е направен опит да се изтегли сумата от 400лв. от банкомат, монтиран на магазин „ЦБА“ на ул.„Тодор Пенев“, близо до квартирата на подс. М.. Транзакцията не е осъществена поради въведен грешен ПИН - код. В 16.42ч М. отишъл в заложна къща „Артес финанс“, находяща се на ул.“Капитан Райчо“ №58 в гр. Варна. Там предложил за продажба дрелка и виброшлайф, както и мобилен телефон. Служителят на заложната къща - свидетеля Е.А. обаче отказал да вземе вещите, защото се усъмнил, че са крадени. На следващи ден 15.02.2021 г., около 14.40ч подсъдимият се отправил отново към заложна къща „Артес Финанс“. Намерението му било да продаде или заложи лаптопа, отнет от квартирата на убития. Отворил вратата на заложната къща, но видял, че има много хора и продължил по ул. „Капитан Райчо“ в посока колхозния пазар. Около 21.00ч. Д. М. бил задържан от екип на полицията и отведен в Първо РУ - Варна. В него бил намерен мобилния телефон на жертвата - марка „HUAWEI“ с IMEI: 869268043862781, черен на цвят, без СИМ карта. В хода на наказателното производство са били назначени множество експертизи: Съгласно заключението на комплексната видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза се установява сходство в дрехите на лицата, заснети в 20.52ч на 12.02.2021г., в 02.00ч., 02.14ч, 11.18ч. и 22.04ч. на 13.02.2021г. и в 06.22ч. на 14.02.2021г. на камери, разположени във вход 1 на блок 1 в ж.к.„Владислав Варненчик“, гр.Варна; в 03.31ч. на 13.02.2021г. на камери на денонощен хранителен магазин в гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, до бл.302; от 13.32ч. до 13.55ч. на 13.02.2021г. и в 15.46ч. на 15.02.2021г. на камери, разположени в заложната къща „Линкеш“, находяща се гр.Варна, ул. „Капитан Райчо“ №18; в 16.42ч. на 14.02.2021г. на камери, разположени в заложна къща „Артес финанс“ в гр.Варна, ул.„Капитан Райчо“ №58 и в 16.48ч. на 14.02.2021г. на външна камера на заложна къща „Монопол“, находяща се гр.Варна, ул.„Капитан Райчо“ 45. При сравнение на снимките от криминалистическата регистрация на лицето Д. К. М., ЕГН •••••••••• на 16.02.2021г., както и на снимки на веществени доказателства, иззети от адрес гр.Варна, ж.к.„Владислав Варненчик“, бл.1, вх.1, ет.7, ап.32 и такива, иззети от адрес гр. Варна, ж.к.„Победа“, бл.8, вх.А, ет. 1, aп.1 са на едно и също лице. В хода на досъдебното производство е била назначена и дактилоскопна експертиза (т.2, л.121 и сл.). Видно от заключението й по Протокол № 23/22.06.2021 г. дактилоскопна следа №2, иззета от вътрешната страна на вратата на банята е оставена от ляв палец на лицето Д. К. М.. Съгласно изготвената в хода на досъдебното производство ДНК експертиза се установява ДНК профил от К.М.П. по изрезка от бяла маратонка, иззета при претърсване и изземване от адрес гр.Варна, ж.к. „Победа“, бл.8, вх.А, ет.1, aп.1 на 15.02.2021г. /квартира на подсъдимия/ - т.2, л.134 и сл. Поискана е била и предоставена информация от Централна кооперативна банка, от която е видно, че ATM устройство №062307, находящо се в магазин ЦБА-Победа с адрес гр.Варна, ул.„Тодор Пенев“, не разполага с монтирана камера за видеонаблюдение. Цитираният магазин не разполага с охранителни камери, обхващащи периметъра около банкомата. Предоставена е информация от „Емаг Интернешънъл“ ООД и „Спиди“ АД, от която се установява, че инкириминираните телевизори „Starlight“, са закупувани от съпруга на сестрата на убития К.П. - Г.Д.. Причината и времето на смъртта на пострадалия са изяснени от заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена след аутопсията на трупа на К.П., според което причината за смъртта е тежка черепно- мозъчна травма, довела до оток на мозъка с вклиняване, потискане на центровете на дишането и сърдечната дейност. При огледа на трупа са установени общо 17 травматични увреждания в областта на главата. Същите са получени приживе и са причинени от действието на твърди предмети с подчертани ръбове, както и такива с остър връх. Установена е една прободнопорезна рана по дясната повърхност на шията, която е резултат от действието на предмет с остър връх и един режещ ръб. Описаната рана е получена послесмъртно. Пияното му състояние също е установено по експертен начин, установено е и това че подсъдимият е ползвал амфетамини. Стойността на инкриминираните от обвинението вещи, отнети от жилището на пострадалия, а именно: мобилен телефон марка „Huawei Р20 Lite Dual Lens 1: 2 2/26 ASPH" c IMEI № 869268043862781, черен на цвят /252 лв./, телевизор марка „STARLIGHT", черен на цвят, модел 32DM6600 със сериен № STA322001197000390EL със захранващ кабел и дистанционно към него /175 лв./, телевизор марка „STARLIGHT", черен на цвят, със сериен № STA321810142001166EL, м о д е л 32DM3500 със захранващ кабел и дистанционно към него /131 лв./ и преносим компютър „NOTEBOOK ACER ASPIRE A315-34 1 ТВ", със сериен № NXHE3EX02F0170A8742N00 /310 лв./ е установена чрез назначената на досъдебното производство оценителна експертиза, която дава заключение, че тя възлиза общо на 868, 00лв По отношение личността на подсъдимия е била назначена и изготвена комплексна СППЕ. Експертното заключение на вещите лица сочи, че той не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата – психоза. Налице са данни за психически и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинираната употреба на психоактивни вещества; вредна употреба на бензодиазепини и метамфетамини. Към момента на деянието не е бил в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и не страда от умствено недоразвитие, т.е. той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психологическото изследване установява посредствена личност, но с умения за манипулиране на чуждото мнение и оневиняване и/или отричане на собствена вина. В състояние е да сдържа емоционалното си напрежение в ситуации на стрес. Възприема себе си благоприятно, склонен е съзнателно да скрива своите дефекти и конфликти. Липсва откровеност за същите. Самооценката, която е повишена неоснователно, се разминава с оценката на околните за него. Липсва самокритичност и емоционална зрялост. Не страда от психично заболяване, а наличните психически и поведенчески разстройства се дължат на злоупотребата с бензодиазепани и метамфетамини. Видно от изложеното и въззивната инстанция възприема за установена сходна фактическа обстановка и се солидаризира с изводите на първата инстанция по фактите. Тя е била извлечена от ВОС въз основа на анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: частично от дадените на етапа на съдебното следствие обяснения от подсъдимия, показания на разпитаните свидетели Г.Д., М. Д., А. Д. и Я.А., приобщените на основание чл.373 ал.1 от НПК свидетелски показания на С.К.С., И.С.С., И.К.Б., , А.А.М., Т.Я.П., К.Д. И., И.Т.Р., А.Л.Л., А.Р.Б., Д.А.А., М.В.Й., Ж. В. П., Е.П.Д. Е. И. И., Д.Г.Д., Н.Ю.С., Ж.Г.Ж., Н.Г.М., Ф.М. И., М.А.М., Т.И.К., Е.М.А., Т.Н.П., Р.М.М., И Д.С.С.., прочетените на основание чл. 282 НПК; заключения на назначените в предходната процесуална фаза медицински експертизи, допълнително заключение по ДНК експертиза, заключенията на СМЕ на ВД, Съдебно-техническа експертиза, Комплексна ВТЕ и ЛИЕ, Дактилоскопна експертиза, ДНК експертиза, СМЕ, Съдебно-оценителна експертиза, Комплексна психиатричнопсихологична експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие, справка съдимост, прочетените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства и писмени доказателствени средства, както и други писма и материали, имащи значение за изясняване на обективната истина по делото., изготвените по делото веществени доказателствени средства и приложените и предявени по реда на чл. 284 НПК. Въззивният прочит на посочените по-горе доказателствени източници позволя да бъдат споделени изводите на съда по отношение на установеността на основните факти, значими за предмета на доказване - авторството на деянието, времето и мястото на извършването му и средството на престъпление. Единственото различие е относно възприетото от първата инстанция за доказано заличаване на следи от подс.М.. Това твърдение се опровергава от установените и фиксирани при огледа на местопрестъплението множество следи от пръски и капки кръв из цялото жилище на жертвата. Подс.М. е оставил ролерите си и част от изпраните си дрехи. Безспорно подсъдимият се е преоблякъл след убийството, но от друг страна нито едно лице не е длъжно да се самоуличава в извършването на престъпление, било то като предоставя улики срещу себе си, било то като депозира самопризнания. Затова и спорът дали подс.М. действително не е запазил пълен спомен за поведението си по време на деянието и след него до задържането му е лишен от правна стойност, тъй като той така или иначе не е длъжен да дава обяснения (дори и да е запазил ясен спомен за събитията). Пред настоящия съд се поставя оплакване за допуснато от първата инстанция нарушение при извършеното преквалифициране на деянието от такова по чл.199, ал.2, т.2, вр.ал.1, т. 4 НК в съвкупност от две престъпления - по чл.116, ал.1, т.6 пр.последно и т.12 НК и по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194 от НК без обвинението да е било изменено по реда на чл.287 от НПК. Този състав на въззивния съд счита за допустима посочената преквалификация, понеже подсъдимият още с внесения в съда обвинителен акт се е защитавал по същите факти, съобразно които е била извършена преквалификацията. Когато не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, осъждането по друга правна квалификация, с прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, е процесуално допустимо, защото по този начин не се нарушава правото на защита на подсъдимото лице. В случая, въз основа на фактите, по които се е защитавал подсъдимия, първата инстанция е изпълнила задължението си да приложи материалния закон като е дала правилна правна оценка на извършеното, без да е налице изобщо изменение на фактическите обстоятелства като съвкупност от всички обстоятелства, значими за съставомерността на деянието. Казаното се отнася и за оспорения от защитата квалифициращ белег “особена жестокост”. В обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържа описание на механизма на причиняване на слъртта на К.П. – чрез нанасяне на множество удари все в областта на главата на жертвата с неустановен по делото твърд път предмет с характерни ръбове. Прокурорът ясно е посочил, че ударите са били нанесен със значителна сила, тъй като са довели до проникване в черепната кухина, засегнали са целостта на мозъка, в резултат на което са били потиснати центровете на дишането и на сърдечната дейност. Нещо повече – сред отегчаващите отговорността на подс.М. обстоятелства публичното обвинение е откроила проявената жестокост при убийството на К.П.. Затова подсъдимият не може да претендира, че е "изненадан" от възприетото от първата инстанция приложението на закона, защото защитата е била осъществявана в рамките на същите факти. Единствено тяхната правна оценка е била променена. На следващо място въззивният съд намира за нужно да отбележи, че независимо, че правилното приложение на материалния закон действително изисква осъждане за две, а не за едно престъпление, тази преквалификация не води до утежняване положението на подсъдимия. Това е така, доколкото се касае до по-леко наказуеми престъпления, които са извършени в съвкупност. Затова наказателно правното положение на подсъдимия не може да бъде влошено, понеже за изтърпяване на всеки един от тях се определя общо наказание измежду наложените за отделните престъпления. В конкретния случай първата инстанция се е съобразила както с изискването за reformacio in peus (доколкото предходно постановената осъдителна присъда е била отменена по жалба единствено на подсъдимия), така и в конкретния случай изобщо не може да се обсъжда приложение на разпоредбата на чл. 24 от НК, за се достигне дори до хипотетично утежняване положението на подс.М.. В този смисъл виж Решение № 377 от 17.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1239/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Лада Паунова По приложението на закона: При така приетата за установена фактичска обстановка, първата инстанция е приложила правилно и материалния закон. Утвърдено е от теорията и практиката, че по-тежко квалифицираният състав на грабежа, в който подс. Д. М. е бил обвинен, е съставно престъпление и включва в себе си две деяния - кражба и принуда /в случая убийство/, които са функционално свързани. В Решение № 354 от 13.X.1994 г. по н. д. № 61/94 г., I н. о., докладчик съдията Н.Ф. се сочи: В хипотезата на чл. 199, ал. 2, т. 2 НК убийството изпълнява служебна роля по отношение отнемането на вещта, което е основно. Посредством убийството деецът сломява съпротивата на пострадалия и улеснява последващото отнемане на вещта. Тази обективна връзка между двете действия трябва да е отразена в съзнанието на дееца. Когато липсва субективната връзка - деецът извършва убийството с някаква друга цел и след това по внезапно решение отнема вещта, налице е реална съвкупност от две престъпления (убийство и кражба), а не грабеж с убийство по чл. 199, ал. 2, т. 2 НК. В конкретния случай подобна функционална връзка между двете деяния липсва. Подсъдимият М. е умъртвил К.П., тъй като двамата са се скарали. Умисълът за убийството е възникнал инцидентно, реализиран е бързо, без предварителна подготовка и с изразена жестокост. След това подсъдимият решил да се възползва от ситуацията и да открадне вещи от дома на жертвата. Затова и извършената от първата инстанция преквалификация на фактите, срещу които подсъдимият се е защитавал, е правилна и се споделя и от въззивния съд с известни уговорки. В този смисъл е и съдебна практика на Върховния касационен съд - Р № 68/2009-I н. о. ВКС; Р № 522/2009-III н. о. ВКС; Р № 508/2011-II н. о. ВКС; Р № 377/2016-III н. о. ВКС; Р № 17/2018-III н. о. ВКС. По отношение на квалификацията по т.6 пр. 4 на чл.116 от НК, оспорена от защитата: В практиката си ВКС на РБ приема, че убийството с особена жестокост характеризира начина на извършването му и личността на дееца, изразени в ярост, свирепост, отмъстителност, садизъм, а особено мъчителният начин на убийство трябва да се преценява с оглед броя и начина на нанесените удари, причинените болки и страдания на пострадалия, вследствие на което той изживява тежки предсмъртни мъки. В друго свое решение (Решение № 86 от 11.II.1970 г. по н. д. № 1/70 г., II н. о.) ВС е доразвил разбирането си, като е посочил, че ако изживените болки и страдания са повече от тези при обикновения случай на убийство, то престъплението следва да се квалифицира като такова, извършено по особено мъчителен начин за пострадалия. За да бъде квалифицирано убийството като извършено с особена жестокост ВКС е указвал, че е нужно да се съобразят начинът на действие и характерът на нанесените удари. Например, ако последните са от такъв характер и са извършени по такъв начин, че не са извън рамките на обикновените случаи на наранявания, то и убийството следва да се квалифицира като обикновено такова. Като убийство с особена жестокост следва да се квалифицира само тогава, когато ударите - един или повече, са нанесени с ярост, са тежки и със силно поразяващо действие. ВКС приема, че и единственият удар понякога е достатъчен, за да квалифицира убийство като такова с особена жестокост, щом като е бил толкова силен, че е пронизал изцяло тялото на жертвата, счупен е изцяло черепът й, клана и рязана е като животно и пр. Това е така не само защото самите удари са били тежки и жестоки, но и защото те сами по себе си характеризират дееца като особено жесток. От изложеното се вижда, че има съществена разлика между убийство, извършено по особено мъчителен начин за убития, и убийство с особена жестокост, и тази разлика съобразно с доказателства в делото и установената фактическа обстановка трябва да бъде разкривана във всеки конкретен случай. В настоящия случаи убийството не е извършено по особено мъчителен начин за убития, защото той смъртта му е настъпила бързо, още с първото нараняване, но е налице убийство с особена жестокост, тъй като ударите са били многобройни, нанесени с чук и значителна сила в главата на жертвата. Това за подсъдимия не е било достатъчно – въпреки, че разбил черепа на К.П., той нанесъл и прободно-порезна рана на шията му с нож послесмъртно. Интензитетът на извършеното явно надхвърля необходимото за причиняване на смъртта на пострадалия П.. Това, заедно с използваното средство, сочи за характерова особеност и личностна деградация на подсъдимия, водещи до безчовечно отношение, изключителна ярост и ожесточение към жертвата. Подсъдимият е сторил това в състояние на вменяемост, въпреки установената по делото употреба на алкохол и психоактивни вещества. Безспорно неговите задръжки са били отслабени, но не и изцяло илиминирани, за да се обсъжда т.нар. намалена вменяемост. Горното дава основание и на въззивната инстанция да приеме наличието на квалифициращия белег на убийството „особена жестокост” и да отхвърли възражението на защитата. Единствената незаконосъобразност допусната от първостепенния съд /констатирана служебно/ е по отношение на осъждането на подс.М. за две от вещите, предмет на престъплението кражба – лаптоп и телевизор, изнесени от дома на убития на 14.02.2021 г. Видно от диспозитива на обвинителния акт времевия диапазон за осъществяване на съставното престъпление грабеж с убийство, вменено в обвинение срещу подс.М., е ограничен от 23.46ч. на 12.02.2021 г. до 11.18ч на 13.02.2021г. Сам прокурорът в обвинителния акт е посочил, че телевизор марка „STARLIGHT", черен на цвят, модел 32DM6600 със сериен № STA322001197000390EL и лаптоп NOTEBOOK ACER ASPIRE A315-34 1 ТВ", със сериен № NXHE3EX02F0170A8742N00 са били изнесени от подсъдимия М. заедно /кашоните им били залепени с тиксо един за друг/ на 14.02.2021г. Горното сочи, че предявеното обвинение подс.М. да извършил кражба на всички вещи на 13.02.2021 г. е недоказано, а съдът не може да излиза извън рамките, очертани от обвинението и да осъди подсъдимия по непредявено обвинение. Не може да бъде спроделена тезата на първата инстанция, че още на 13.02.2021 г. подсъдимият М. е установил владение върху всички инкриминирани вещи. Безспорно с настъпването на смъртта на К.П. на 12.02.2021 г. владението на собственика е било прекъснато, но подсъдимият е установил своята фактическа власт върху вещите едва когато се е насочил към отнемането на всяка конкретна вещ. Тога обаче се е случвало в два последователни дни, което е прието и от обвинението и от първата инстанция. Обвинение за втората дата /14.02.2021г/ обаче не е било повдигано. Затова и макар подсъдимият М. да е откраднал и тези две вещи, но е сторил това на друга дата, различна от посочената от публичното обвинение, въззивният съд намира, че присъдата следва да бъде коригирана в тази й част. По отношение на оплакването на защитата за несправедливост на наложеното наказание „Доживотен затвор“: Въззивната жалба е неоснователна и относно заявената явна несправедливост на наложеното безсрочно изолационно наказание. При определяне вида на адекватното наказание на въззивника в конкретния случай първоинстанционният съд е формирал избора си измежду три алтернативи, посочени в санкцията на чл.116 от НК – „Доживотен затвор без замяна”, „Доживотен затвор” и „Лишаване от свобода”. За да наложи безсрочно изолационно наказание от системата на наказанията по българското наказателно право, ВОС правилно е отчел, че извършеното престъпление се характеризира с изключителна тежест, която обосновано е изведена от броя на квалифициращите признаци, включени в състава на обвинението /деянието е при опасен рецидив и с особена жестокост/ както и от допълнително извършеното посегателство срещу собствеността на К.П.. Тежестта на деянието обосновано е изведена и от данните относно съдимостта на подсъдимия М., извън тази определила квалификацията „опасен рецидив“, подробно коментирана от първата инстанция, поради което няма да се преповтаря и от въззивната. Тук следва да се допълни, че М. е осъждан за разнообразна престъпна дейност – от кражби на имущество, правоуправление на МПС след употреба на наркотици, до особено брутални престъпления против личността и половата неприкосновеност, при това извършени в затвора гр.Белене. Въпреки изтърпяното от подсъдимия серизно наказание – 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, подс.М. отново е осъществил престъпление по чл.354а, ал.5 само 7 месеца след излизането си от пенитенциарното заведение. Към датата на извършване на деянието подсъдимият М. е бил на 32 годишна възраст, баща на едно малолетно дете, с основно образувание, което е дало основание на първата инстанция да достигне до извод, че подс.М. разполага с ресурс за поправяне и затова е било отхвърлано като справедливо извънредното наказание доживотен затвор без замяна. Основания за допълнително редуциране на наказанието спрямо подсъдимия М. чрез определянето му на лишаване от свобода ВАпС не намира. Цялостната характеристика на престъплението, което се състои в умишлено умъртвяване на 52 годишен мъж в собствения му дом, в който подсъдимият е бил поканен, определят изключителната тежест на деянието, предвид наличието на допълнителни утежняващи факти извън рамките на квалификацията. Изключителната тежест на престъплението се обуславя и от данните за личността на дееца, характеризиран от експертите психиатър и психолог като личност с разминаване на самооценката с оценката на околните, при което липсва самокритичност, с емоционална незрялост, егоцентричност и нисък самоконтрол. Агресивен, резистентен към корекция, самоуверен, социално ловък, експанзивен, екстравертиран. Посредствена личност, но с умения за манипулиране на чуждото мнение и оневиняване и/или отричане на собствена вина. В състояние е да сдържа емоционалното си напрежение при стрес. Възприема себе си благоприятно, склонен е съзнателно да скрива своите дефекти и конфликти. Липсва откровеност за същите. Самооценката, която е повишена неоснователно, се разминава с оценката на околните за него. Липсва самокритичност и емоционална зрялост. Подсъдимият М., въпреки наложените и изтърпени предходни наказания не е коригирал поведението си, напротив разнообразната му престъпна деятелност ексалира с убийство на негов познат, който се е опитвал да му помага. С оглед изложеното и въззивната инстанция намира, че са изпълнени предпоставките на чл.38а от НК, поради което и наложеното на подсъдимия наказание „Доживотен затвор“ се явява справедливо, тъй като посредством този вид наказание могат да бъдат постигнати целите на наказанието по чл. 36 от НК спрямо подсъдимия Д. М.. Наказанието доживотен затвор, по смисъла на чл. 38а от НК съобразно практиката на ЕСПЧ, е съвместимо и с чл. 3 от Конвенцията, с оглед законово установената възможност за преразглеждане на присъдата и перспективата за освобождаване на осъдения съгласно разпоредбата на чл. 38а, ал. 3 от НК. По изложените съображения, присъдата на Варненския окръжен съд следва да бъде потвърдена в частта на наложеното наказание „Доживотен затвор“. По отношение на престъплението кражба – отмереното наказание също се преценява от въззивния съд за справедлива санкция за стореното от подсъдимия. Първата инстанция е наложила наказание лишаване от свобода под средния размер, предвиден в санкцията на специалната норма. Всъщност отекчаващите отговорността на подс.М. обстоятелства са преобладаващи – деянието се отличава с упоритост и незачитане не само на собствеността, но и на човешкото достойство. Подсъдимият две нощи е прекарал в дома на убития и е изнасял вещи, които продавал, за да се сдобие с наркотици. Затова и въззивния съд не намира основания за корекция на наказанието, въпреки въззивната намеса по присъдата в тази й част. От друга страна обаче са налице предпоставките по чл.23 от НК за групиране на двете изолационни наказания. Първата инстанция не е сторила това, което налага и намеса на въззивния съд. Приложение на чл.24 от НК изобщо не подлежи на обсъждане, доколкото по- тежкото наказание, което следва да бъде наложено за съвкупонстта от двете престъпления е доживотен затвор, което е извън приложното поле на института на увеличаване на наказание, наложено по реда на чл.23 от НК. Въззивната инстанция извърши служебна проверка на атакуваната присъда и в нейната гражданско-осъдителна част и не констатира допуснати нарушения от първостепенният съд, както при допускането за съвместно разглеждане в наказателния процес на гражданските искове, при конституирането на допълнителните страни в наказателния процес, така и при уважаването на деликтната претенция. ВОС е изложил убедителни доводи за формиране на справедливия размер на дължимото обезщетение, обсъждайки съществувалите близки роднински връзки между убития К.П. и неговата майка и сестра, техните отношения на взаимопомощ, подкрепа и обич. В писменото възражение на гражданските ищци и частни обвинители се отправя искане до въззивната инстанция за присъждане на разноски, направени за погребението на К.П.. Това искане не може да бъде разгледано в настоящото наказателно производство, тъй като по съществото си представлява претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, претърпяни в резултат на убийството на К.П., което обаче не е било предявено своевременно, нито пък е било допуснато за съвместно разглеждане в наказателното производство при първоначалното разглеждане на делото. Константна и неизменна е практиката на ВКС на РБ, че гражданските претенции могат да бъдат предявени от пострадалите до даване ход на съдебното следствие пред първата инстанция при първоначалното разглеждане на делото. В конкретния случай в писмената молба на адв.Д. И. – повереник на пострадалите /л.49 и сл. от НОХД № 853/2022 г. на ВОС/ се иска единствено приобщаване на писмени доказателства за разноски за погребение, но няма искане за присъждане на общетение за имуществени вреди, което би объвразало съда със задължение за произнасяне. Съобразявайки горното, въззивният съд намери, че оплакването на защитата за завишеност на наложеното от първата инстанция наказание за несподелимо. Водим от горното и на основание чл.337 и чл.338 от НПК, въззивният