Мотиви към Решение № 62 от 22.3.2023 г. на Районен съд - Харманли по дело № 409/2021 г.

Мотиви към Решение № 62 от 22.03.2022г., постановена по НАХД № 409 по описа за 20221г. на РС-Х. РП-Хасково, ТО-Х. е внесла постановление по реда на чл. 375 и следващите от НПК, с което предлага Д. ИЛЧ. Г. да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено административно наказание по чл. 78а от НК за извършеното от него престъпление по чл. 325б, ал. 1 от НК, а именно на 10.01.2021г. в землището на гр. М., обл. Хасково, като проявил жестокост (пробол с вила за селскостопанска работа) към гръбначно животно - куче от женски пол, от породата “Гонче - Барак“, черно-кафяво на цвят, дългокосместо с много добра охраненост, с тегло около 25кг, на възраст 4-5 години собственост на АТ. Д. АТ. от гр.М., му е причинил противозаконно смърт. В съдебно заседание РП-Хасково, ТО-Х., редовно призовани, не се явяват и не изпращат представите. Защитникът на обвиняемия – адвокат А. пледира за оправдаването му. Счита, че в хода на проведеното съдебно следствие не са събрани доказателства, от които по безспорен начин да се доказва описаната в фактическа обстановка. Защитникът адвокат А. дори твърди, че са събрани доказателства, от които по категоричен начин се опоровергава участието на обвинямия в извършване на процесното деяние, каквито били повторната експертиза и липсата на биогичен материал по вещественото доказателство. Акцентира, че обвинителната теза се подкрепяла единствено от показанията на свидетелите З.А. и А.А., които обаче оценява като житейски нелогични. Осъжда възможността показанията на тези свидетели да се използват в частта, в която са възприели самопризнанието на обвиняемия. Завършва пледоарията си, позовавайки се на принципа, че осъдителна присъда не може да почива на предположения. Обвиняемият Д.И.а Г. поддържа становището на защитника си. Твърди, че несправедливо е обвинен в извършване на престъпление и не е виновен. В хода на съдебното следствие дава подробни обяснения, като отрича да е извършил процесното деяние. В последната си дума моли да бъде признат за невинен. В хода на съдебното следствие обвиняемият Г. се възползва от възможността да даде обяснения. Обвиняемият Г. споделя, че има малко стопанство в гр. М., в което отглежда животни, включително и зайци. Отглежданите животни използвал за прехрана на семейството си. Твърди, че на 10.01.2021г. около 09: 00 часа обвиняемият Г. отишъл да нахрани животните си, когато видял, че в стопанството му е проникнало куче, което разкъсва зайците му. Ето защо се обадил на К., взел го от дома му и го докарал до стопанството си. Обвиняемият Г. разказва, че когато пристигнали с К. кучето било още там, направили опити да го изкарат, но не успели. Обвиняемият Г. бил посъветван от К. да подаде жалба в полицията. След това обвиняемият Г. го закарал до тях, навръщане още от колата се обадил на собствениците на кучето, за да потърси сметка от тях. Обвиняемият Г. посочва, че към 09: 30 часа се обадил на З. като го попитал защо не си връзват кучетата. Възникнал спор помежду им дали З. и А. имат или не отвързано куче и това, което е умъртвило петте заека тяхно ли е или не. Обвиняемият Г. попитал дали няма да му заплатят зайците, като му било отговрено да ги задържи, за да им се направи аутопсия. Обвиняемият Г. разказва, че се е съгласил и събрал зайците в един чувал, който оставил на вратата на тяхното стопанство. Обвиняемият Г. уточнява, че зайчарниците му били на височина около 95-100 см, поради което счита, че обикновено диво животно не може да мине, но кучето спокойно можело да разкъса клетката и да извади заек оттам. Обвиняемият Г. след като приключил разговора изгонил кучето, събрал зайците, сложил ги в чувал и ги вързал на портичката на стопанството на А., както му бил казал, че ще направил. Свършил си задълженията по грижа към отглежданите от него животни и към 10 -10 и нещо се прибирал в дома си. Обвиняемият Г. уточнява, че след като напуснало очертанията на неговото стопанство, кучето се промушило под оградата на стопанската сграда, която граничила с неговото стопанство и това на З. и А.. Кучето се мушнало под оградата и избягало в посока на тяхното стопанство. Изрично посочва, че кучето не било избягало на пътя или друго място. Обвиняемият Г. разказва, че по-късно му се обадил К. и му казал, че от гр. Х. тръгвала оперативна група, тъй като имало убито куче на съседите му. Предупреден бил да си стои вкъщи и да чака оперативната група. Оперативната група го извикала в управлението, за да опише какво бил направил. Обвиняемият Г. разказвал, че там, където се било свряло кучето, била прибрана стопанската му вила. Когато се опитвали с К. да извадят кучето изпод зайчарника, вилата се мърдала. Полицаите поискали да я вземат и обвиняемият Г. им я предал. Обвиняемият Г. уточнява, че кучето се било свряло под зайчарника, където обикновено държал вилата си. При опитите им да го изгонят, кучето се местело и вилата се местела с него. Кучето, което обвиняемият Г. видял под зайчарника, било ловно куче, рошаво, около 30 кг, беше тъмно на цвят, тъмно или кафяво. Когато било изправено, било с дълги крака, но като било свито, изглеждало малко. Няколко дни 3-4 след случката обвиняемият Г. твърди, че май бил видял същото куче, но не е сигурен. При предявяване на снимките от албума към протокола за оглед на местопроизшествие обвиняемият Г. посочва, че кучето, което е видял и това на снимките си приличат по козината на гърба, но муцуната на това от снимките била поиздължена. Това, което обвиняемият Г. бил видял имал нещо светло на гърдите, но не може да каже дали козината му е такава или се е било изцапало от варта, с която били деинфектирани зайците. Съдът като съобрази събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал на основание чл. 378, ал. 2 от НПК намери за установено от фактическа страна следното: Обвиняемият Д. ИЛЧ. Г. е роден на •••г. в гр. Х., българин, български гражданин, разведен, неосъждан, с висше образование, работи в „ПИМ“ ООД Хасково, цех М., с адрес гр. Х., ж.к. „Д.“, бл. •••, вх. •, ет. •, ап. ••, ЕГН ••••••••••. Той не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагането на административно наказание и няма данни да е нарушавал обществения ред. Обвиняемият Г. живеел в гр. М. и там притежавал недвижим имот, представляващ вила с дворно място. В дворното място обвиняемият Г. отглеждал зайци, които използвал за лична употреба с цел прехрана на семейството му с екологично чиста храна. Вилата на обвиняемия Г. била съседна на недвижимия имот на свидетелите З. и А.А.и. Техният имот също представлявал вила с дворно място. Свидетелите З. и А.А.и били ловджии и в дворното си мястото отглеждали около 6-7 броя кучета, които взимали с тях на лов. Едно от тях било женско, от породата „Гонче-Барак“, черно-кафяво на цвят, дългокосместо с много добра охраненост, с тегло около 25 кг., на възраст 4-5 години. Същото било собственост на свидетеля А.А., като кучето му било подарък. Свидетелите А.А. и З.А. имали само едно куче от породата „Гонче-Барак“. Имотът на З. и А.А.и бил ограден с мрежена ограда, като делял обща ограда с този на обвиняемия Г.. Както обвиняемият Г., така и свидетелите А. и З.А.и не живеели във вилните си имоти, а само ги посещавали. На 10.01.2021г. сутринта, преди да отидат на лов, свидетелите З.А. и А.А.и отишли до вилното си място в гр. М. и взели част от ловните си кучета с тях. В двора на имота им останало женското куче от породата „Гонче-Барак“, като същото оставили отвързано. На 10.01.2021г. сутринта около 09: 30 часа обвиняемият Д. ИЛЧ. Г. отишъл до вилното си място в гр. М., за да нахрани зайците си. Като пристигнал установил, че пет броя от зайците му са умъртвени, а под дървена постройка, представляваща зайчарник, се намирало едно куче от женски пол, от породата “Гонче - Варак“, черно-кафяво на цвят, дългокосместо с много добра охраненост, с тегло около 25 кг., на възраст 4-5 години. Обвиняемият Г. разпознал кучето като това на съседа му – свидетеля А.А.. Обвиняемият Г. предположил, че това куче е умъртвило зайците му затова се обадил по телефона на свидетеля КР. СТ. ИВ.. Свидетелят КР. СТ. ИВ. по това време работел като младши полицейски инспектор в Участък – М. при РУ-Х. на ОД на МВР-Хасково. На 10.01.2021г. свидетелят К.И. се намирал в дома си, тъй като не бил на работа. На 10.01.2021г. свидетелят К.И. получил обаждане от непознат номер. Лицето се представило като Д.Г. и заявило, че има стопанство в гр. М., където отглеждал животни, в момента бил там и видял, че има убити зайци. Свидетелят К.И. заявил, че ще отиде на място. Ето защо обвиняемият Г. отишъл и го взел си личния си автомобил марка „Фолксваген“ модел „Венто“ с рег. № Х••••КХ. Когато пристигнал в дворното място на вилата на обвиняемия Г., свидетелят К.И. видял петте броя умъртвени зайци без видими следи и кръв по тях. Обвиняемият Г. и свидетелят К.И. започнали разговор помежду си, като обвиняемият Г. му казал, че зайците са убити от кучето на А.А.. При въпрос защо мисли така обвиняемият Г. му отговорил, че кучето още се намира в стопанството му и го показал на свидетеля И.. Под дървената постройка, представляваща зайчарник, свидетелят К.И. установил куче, което лежало на дясната си страна под нея. Кучето било черно на цвят с кафяви крака. Свидетелят К.И. и обвиняемият Г. се опитали да изгонят кучето от там с викове, но не могли. Свидетелят К.И. видял, че от лявата страна на кучето под зайчарника имало вила. След като не успели да изгонят кучето свидетелят К.И. посъветвал обвиняемия Д.Г. да подаде жалба за случилото се и по повод, на която да бъде извършена проверка. След този разговор обвиняемият Г. закарал свидетелят К.И. до дома му. Докато свидетелят К.И. бил при обвиняемия Г., кучето било живо и здраво. След като се върнал обвиняемият Г. взел една вила с три метални рога и дървена дръжка и нанесъл с нея шест прободни рани в областта на гръдния кош от лявата страна на кучето, с което причинил смъртта му. След това обвиняемият Г. провесил трупа на кучето на входната врата на вилата на свидетелите З.А. и А.А., като кучето било завързано с главата нагоре. Обвиняемият Г. събрал зайците и ги поставил в чувал, който също завързал на входната врата на вилата на свидетелите З. и А.А.и. Обвиняемият Г. се обадил по телефона на свидетеля З.А., тъй като двамата работели заедно и имал неговия номер. По това време свидетелят З.А. бил с брат си – свидетеля А.А. на лов заедно с ловната дружинка. Когато обвиняемият Г. се обадил, свидетелят З.А. и свидетелят А.А. били в ловния заслон заедно с останалите членове на ловната дружинка. Свидетелят З.А. включил високоговорител на телефона и разговорът с обвиняемия Г. бил чут от свидетелите П.П. – председател на ловната дружинка от гр. М. и свидетелят А.А.. Обвиняемият Г. казал на свидетеля З.А., че кучето на брат му изяло 5 от зайците му и затова той убил кучето, след което го вързал на вратата. Свидетелят З.А. предложил на обвиняемия Г. да снима кучето, за да видят дали е тяхно, а обвиняемият Г. отговорил, че като се приберат ще го видят, тъй като е вързано на вратата. Обвиняемият Г. казал на свидетеля З.А., че намушкал кучето с вила и го вързал на вратата на вилата на свидетелите З. и А.А.и. Около 15: 30 часа на същия ден 10.01.2021г. свидетелите З.А. и А.А. се прибрали до вилата си. Там намерили провесен на входната врата на вилата трупа на куче от женски пол, от породата “Гонче - Барак“, черно-кафяво на цвят, дългокосместо с много добра охраненост, с тегло около 25 кг., на възраст 4-5 години, което разпознали като кучето на свидетеля А.А.. Кучето било вързано със сезал за врата с главата на горе, като коремът му гледал към пътя. Коремната кухина на кучето била разтворена и червата му били навън. На входната врата на вилата свидетелите З.А. и А.А. намерили и закачен чувал, в който имало труповете на 5 бр. зайци. Заварвайки по този начин входната врата на вилата си свидетелят З.А. се обадил на обвиняемия Г. и му казал да дойде до вилите, за да се разберат, а обвиняемият Г. отговорил, че нямало какво да се разбират. След този разговор свидетелят А.А. се обадил на тел. 112 и заявил, че е намерил убито ловното си куче. Около 15-16 часа на 10.01.2021г. свидетелят К.И. получил обаждане от оперативен дежурен в РУ-Х. към ОД на МВР – Хасково за получен сигнал на телефон 112, че пред вратата на АТ. Д. АТ. имало убито куче, провесено на вратата. След обаждането свидетелят К.И. посетил местопроизшествието. Пристигайки на място видял, че има вързано куче, провесено на вратата, а до него имало разпилени зайци. За кучето свидетелят К.И. не бил сигурен дали е същото като това, което видял под зайчарника на обвиняемия Г.. И двете кучета имали черно и кафяво, но според свидетелят И. едното май имало повече косми по муцуната. Зайците обаче били същите като тези, които бил видял в стопанството на обвиняемия Г. по-рано същия ден. Свидетелят К.И. съобщил в РУ-Х. и на място пристигнала оперативна група от служители на РУ-Х. към ОД на МВР-Хасково. Свидетелят К.И. се обадил и на обвиняемия Д.Г.. Обвиняемият Г. пристигнал на място заедно с оперативната група. Тогава свидетелят К.И. му казал, че са се обадили по телефона, че има убито куче и че свидетелят А.А. е казал, че обвиняемият Г. го е убил. Обвиняемият Г. отрекъл това да е вярно и заявил, че кучето се било наръгало само. Пристигналата оперативна група извършила оглед на местопроизшествието от 18: 40 часа до 19: 00 часа, за което съставили протокол и направили снимки, включени в албума към него. Труповете на животните били предадени на ветеринарен лекар при ОС-Хасково. На 10.01.2021г. обвиняемият Г. предал 1 брой вила с три зъба, съхранявана на вилата му с протокол за доброволно предаване. В хода на съдебното производство е изготвена съдебномедицинска експертиза на веществено доказателство, а именно на приобщената с протокол за доброволно предаване вила. Съгласно заключението по вещественото доказателство не са открити биологични следи. В хода на досъдебното производство са били назначени ветеринарна съдебномедицинска експертиза и допълнителна ветеринарна съдебномедицинска експертиза. Съгласно заключението на вещото лице д-р В. причината за настъпване на смъртта на кучето е била проникващи рани, като в дълбочината им са перфорирани важни органи като бял дроб и стомах и намиращите се в гръдната и коремна кухина кръвоносни съдове. При огледа на трупа на кучето са констатирани рани в областта на гръдния кош от лявата страна. Били установени признаци на насилствена смърт. Проникващите рани на гръдната кухина продължавали в белия дроб и стомаха. В гръдната и коремната кухина се наблюдавали кръвоизливи. Имало перфорация на стомаха и на белия дроб. Кожата около раните била разкъсана, а коремната кухина отворена. Червата били извън коремната кухина, като липсвали парчета от тънките черва. Далакът на кучето също бил разкъсан на части. Механизмът на причиняване на смъртта на кучето бил механично въздействие върху организма му, довело до разединяването на тъканите и нарушаване на жизненоважните му органи и системи. Вещото лице е посочило като евентуален предмет, с който да са осъществени нараняванията като вила за селскостопанска работа. Смъртта на петте заека според заключението на вещото лице е настъпила в резултат на травмите, кръвоизливите и множествените фрактури, като според вещото лице същите са били причинени от друго животно. При огледа на зайците също била констатирана насилствена смърт. При петте заека били установени сходни находки, а именно травми и кръвонасядания в различни области на тялото. Имало и разкъсване на меките тъкани и фрактури. Механизмът на настъпване на смъртта на зайците бил механично въздействие на твърди предмети, според вещото лице най-вероятно зъби на друго животно. Смъртта на всички животни била настъпила за период от 30 минути до 1 час. В заключението по допълнителната експертиза вещото лице е отговорило на въпроса дали е възможно смъртта на кучето да е възникнала в резултат на механичното въздействие на вилата, приобщена като веществено доказателство по делото, тъй като формата и размерите на раневите отверсия били получени след проникване на вилата и повдигане на тялото на кучето, откъдето се били получили и допълнителните разкъсвания на раните. При изслушване на вещото лице в хода на съдебното следствие д-р В. разяснява, че раните освен прободни са и разкъсни, тъй като първоначално е проникнато във вътрешните органи, а в резултат от тежестта на самото животно са се получили и разкъсвания на органите. Уточнява се, че отварянето на коремната кухина и липсващите части от червата на кучето могат да се обяснят с нахапване от друго животно. Вещото лице уточнява, че броят на прободните рани не може да бъде уточнен поради разкъсванията на самия труп на кучето, като посочва, че е възможно да има 6 прободни рани, а не четири. Поради същата причина не може да бъде уточнено колко удара са нанесени. Категорично отхвърля възможността нараняванията да са причинени от капан или при самонараняване. В хода на съдебното следствие е допусната допълнителна съдебна ветиринарно- медицинска експертиза. Съгласно заключението по нея констатираните по кучето рани са прободно-разкъсни, като се наблюдават прободни, а разкъсванията са в резултат на прободните. Нараняванията и пораженията на кучето са в резултат на въздействие с твърд тъп предмет, като могат да бъдат причинени с вила за селскостопанска работа. Диаметърът на нанесените прободни рани съвпадал с установените размер на вещественото доказателство по делото. Предвид разположението на прободно-разкъсните рани по трупа на кучето можело да се направи извод, че същото е било изправено, а ударите са нанесени от лявата му страна. Категорично се изключва възможността кучето да се е самонаранило, тъй като уврежданията са с голяма дълбочина и били причинени от външно механично въздействие. Не можело да се установи ъгъл на прободните рани. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че при изготвянето на заключението не е извършило измервания на диаметъра на прободните рани. Въпреки това вещото лице поддържа заключението си, че вила може да бъде предметът, с който са нанесени раните. В хода на съдебното следствие е изготвена повторна ветеринарно-медицинска експертиза. Съгласно заключението по назначената повторна ветеринарно-медицинска експертиза на процесното куче са причинени два вида рани: шест броя прободни рани и един брой разкъсна рана. Шестте броя прободни рани били причинени от нараняване с остър предмет с кръгло или заоблено напречно сечение, характеризиращи се с малък отвор и дълъг раневи канал. Тези рани били причинени в гръдната и коремната област от лявата страна на трупа. Разкъсната рана била в коремната област от лявата страна на трупа с изпадане на коремни органи, като стените на раната не били равни, а зеенето било силно изразено. Според заключението установените травматични наранявания най-вероятно са били причинени от силно външно механично въздействие /два удара/ с остър предмет/и върху организма на кучето, които от своя страна са довели до увреждане и спиране на дейността на важни за организма тъкани, вътрешни органи (бял дроб, стомах) и кръвоносни съдове. Уточнено е, че разкъсната рана в коремната боласт от лявата страна на трупа с изпадане на коремни органи по външни характеристики няма общо с механизма на получаване на прободните рани, като посочва, че най-вероятно това нараняване е било получено след смъртта на животното. Вещото лице счита, че с голяма степен на вероятност може да се посочи, че именно с вещественото доказателство по делото са били причинени шестте броя прободни рани. Уточнява се, че прободните рани са били причинени от един и същи предмет, имайки предвид тяхната форма, големина и разположение. Разкъсната рана обаче в коремната област била с голям размер, неправилна форма и не приличала на останалите, съответно не можело да се направи извод, че с вещественото доказателство може да се причини такава рана. Предвид моментът на изготвяне на експертизата, когато трупът на животното не е бил наличен, вещото лице посочва, че не може да отговори на въпроса за размера на прободните рани и съответствието им със зъбите на вещественото доказателство. Към момента на нараняването кучето е било изправено или приклекнало, а лицето, което е нанесло ударите се е намирало от лявата страна на кучето. В заключението по повторната експертиза се изключва вероятността нараняванията на кучето да са резултат от самонараняване. Изрично се посочва, че те са резултат от външно механично въздействие върху организма на кучето. Разкъсната рана на коремната област според вещото лице е причинена след смъртта на кучето от друго животно. Вещото лице изразява предположение, че трите зъба на вилата отговарят на шестте прободни рани, доколкото са разположени в една равнина, приблизително с един и същи размер и разстоянието между тях съответства на зъбите на вилата. По отношение на ъгъла на прободните рани вещото лице посочва, че към момента на изготвяне на експертизата те не могат да бъдат определени. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че не може да определи кои от шестте прободни рани са нанесени първи, но с категоричност може да бъде посочено, че не са нанесени от един удар. Основаната причина за смъртта на животното, която се посочва, е перфорирани на кръвоносните съдове и най-вече на белия дроб. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетели А.А., З.А., П.П., К.И., частично обясненията на обвиняемия Д.Г., както и заключенията по допуснатите експертизи и писмените доказателства и доказателствени средства. Времето и мястото на извършване на деянието се установяват по безспорен начин от събраните по делото доказателства. От протокола за заявено устно съобщение за извършено престъпление, от протокол за оглед на местопроизшествие, от протокол за доброволно предаване, от докладните записки и от свидетелските показания се установяват както дата на извършване на деянието, така и мястото. Установява се, че на 10.01.2021г. между 09: 30 часа и 15: 00-16: 00 часа е било умъртвено процесното женско куче от порода „Гонче Барак“, собственост на свидетеля А.А.. В посочените писмени доказателствени средства е отразена датата на съставянето им, а същите са изготвени в деня, когато животното е намерено мъртво. Сутринта на същия ден свидетелите А. и З.А. са оставили кучето живо и здраво в двора на своята вила. При тръгването си от двора на обвиняемия Г. свидетелят К.И. е видял, че кучето е живо и здраво. Когато свидетелите А. и З.А.и се прибират, те намират убито женското куче от порода „Гонче Барак“ завързано на входната врата към двора на вилата им. Ето защо единственият възможен извод е, че животното е било умъртвено на 10.01.2021г. в посочения времеви интервал и това се установява по безспорен начин. По подобен начин и от същите доказателствени източници съдът изведе изводите си относно мястото на извършване на деянието. По делото по ясен и категоричен начин се установява, че вилата на обвиняемия Г. и вилата на свидетелите А. и З.А.и се намират в гр. М.. От свидетелските показания и от протокола за оглед на местопроизшествие ведно с албума към него се доказа къде е било намерено убитото животно. От изготвените по делото множество съдебно ветеринарно-медицински експертизи се доказа и причината за настъпване на смъртта на процесното куче, а именно – наличието на прободни рани, които са довели до разкъсване на кръвоносни съдове, които от своя страна са причинили кръвоизливи, проникване в гръдната и коремната кухина и перфориране на белия дроб и стомах. Двете вещи лица са категорични в изводите си относно причината за настъпване на смъртта и относно произхода на разкъсната рана на корема с изпадане на коремни органи и липсващи части от тънките черва и от далък. При изслушването им в съдебно заседание и двете вещи лица уточняват, че разкъсването на коремна кухина е рана, различна по вид от прободните такива. Предвид вида на нараняването, наличието на липсващи части от коремните органи и местоположението на трупа на животното и двете вещи лица посочват, че това нараняване произхожда с голяма степен на вероятност от друго животно, нанесено е след смъртта и не стои в причинно- следствена връзка с нея. Механизмът на осъществяване на телесните увреждания довели до умъртвяване на животното според настоящият съдебен състав се установява с категоричност от събраните по делото доказателства. От заключенията на вещите лица се установява механизмът на причиняване на раните, довели до смъртта на животното. Прободните рани са причинени от силно външно механично въздействие върху организма на кучето. Категорично се изключва възможността животното да се е самонаранило. В заключението по повторната съдебно ветеринарно- медицинска експертиза вещото лице дори посочва, че нараняването е осъществено с остър предмет с кръгло или заоблено напречно сечение, характеризиращи се с малък отвор и дълъг раневи канал. Двете вещи лица посочват, че прободните наранявани биха могли да бъда причинени от удар със селскостопанска вила, като с голяма степен на вероятност посочват като средство за извършване на престъплението – вилата, приобщена като веществено доказателство, предадена от обвиняемия с протокол за доброволно предаване от 10.01.2021г. Вещите лица, изброяват шест на брой прободни рани, като следва да се отбележи, че в първоначално изготвената съдебно ветеринарно-медицинска експертиза вещото лице д-р В. посочва четири прободни рано, но при изслушването му в съдебно заседание промяна изводите си и разяснява защо всъщност раните са шест на брой. Въпреки липсата на точни измервания на разстоянието между прободните рани, дълбочина на проникване и размера на отвора, за да бъде възможно с категоричност съпоставянето им с отстоянието между зъбците на вещественото доказателство и техния размер, вещите лица посочват, че именно с такава вила са нанесени процесните прободни рани. От подробните разяснения на вещите лица стана ясно, че подобно съвпадение с точност няма как да съществува поради текстурата на самите органи, действието на физични и биологични закономерности – като вкочаняването близките часове след смъртта и отпускането на тъканите след това. Вещите лица неколкократно разясняват спецификите на живото тяло и особеносттите свързани с това. От заключенията на вещите лица и дадените разяснения се установява, че прободните рани са причинени с най-малко два удара, като нанасящият ударите е бил от лявата страна на животното, което от своя страна е било изправено или приклекнало. Мястото на удара съответства и на свидетелските показания на свидетеля К.И., който посочва, че кучето е лежало на дясната си страна. Основен спорен момент по делото е дали от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства може да се направи извод за авторството на деянието. Преки доказателства и доказателствени средства в тази насока липсват, но събраните косвени такива според настоящия съдебен състав се намират в такава логическа последователност, че правят единствено възможен изводът, че деянието е осъществено от обвиняемия. Защитата акцентира на обстоятелството, че основните доказателствени средства, въз основа на които се гради обвинителната теза, са показанията на свидетелите А.А., З.А. и П.П. и то в частта, в която са възприели извънсъдебни признания на обвиняемия. Оспорва се допустимостта на подобен вид доказателствени средства. Преди да направи същинския си доказателствен анализ съдът следва да посочи, че не намира пречка лица, възприели извънсъдебни признания на обвиняемия да бъдат разпитвани като свидетели и техните показания да бъдат противопоставени на обясненията му. Действително в съдебната практика съществуват различни становища по този въпрос, видно и от цитираните съдебни решения от защита. Следва да се отбележи обаче, че множеството решения, в които ВКС е имал повод да се произнесе по възможността да се използват показанията на свидетели, възприели самопризнания на обвиняем, касаят различни хипотези, а именно на така наречените „оперативни беседи“ и разпит на полицейски служители. В много от разглежданите случаи досъдебното производство е било образувано и е следвало спрямо обвиняемия да се извършват действия по разследване, а не оперативни действия с извънпроцесуален характер и именно поради тази причина същите са недопустими. Настоящият случай не е такъв. Свидетелите А.А., З.А. и П.П. нямат качеството полицейски служители, не са извършвали оперативни действия с извънпроцесуален характер. Те са възприели направените самопризнания от обвиняемия в съвсем различно качество и много преди образуването на досъдебно производство. Показанията на свидетелите А.А., З.А. и П.П. относно направените извънсъдебни признания от обвиняемия представляват производни доказателства. Няма процесуална пречка въз основа на тях да се постанови осъдителна присъда, ако са подкрепени с други косвени или преки доказателства. Свидетелите З.А., А.А. и П.П. не са очевидци на факта на умъртвяване на кучето, но същите лично са възприели казаното от обвиняемия. Те не разказват, че са видели как обвиняемият умъртвява кучето на свидетеля А.А., а какво са пряко и непосредствено са чули да им казва обвиняемия. Следва да се посочи, че в наказателното производство не съществува забрана за използване на производни доказателства, а единствено тяхното значение е стеснено предвид източника на сведения за факта на доказване. Единствено за пълнота следва да се посочи, че в съдебната практика дори битува становище, че показания на свидетел, с които се възпроизвеждат извънсъдебни признания на обвиняемия, са преки доказателства – така Решение № 489 от 25.03.2010г. постановено по н.д. № 475 по описа за 2009г. на ВКС, I н.о., решение № 507 от 15.11.2011г., постановено по НОХД № 2602 по описа за 2011г. на ВКС, I н.о., решение № 1114 от 14.02.2006г. постановено по НОХД № 506 по описа за 2005г. на ВКС, I I н.о. и решение № 561 от 03.02.2012г., постановено по НОХД № 2660 по описа за 2011г. на ВКС, I н.о Съдът намира, че показанията на свидетелите А.А., З.А. и П.П. се подкрепят от останалите доказателства по делото. На първо място е протоколът от огледа на местопроизшествието и албума към него. Трупът на кучето е намерен точно по начина, по който обвиняемият е заявил, че е оставен. Не само трупът на кучето е бил намерен по идентичен с извънсъдебното признание на обвиняемия начин, но и убитите от кучето зайци, собственост на обвиняемия. Труповете на кучето и на зайците са оставени от двете страни на входната врата на вилата на свидетелите А.А. и З.А.. На следващо място умъртвяването на кучето е извършено със средство, имащо същите характеристики като посоченото в извънсъдебните признания на обвиняемия. Видно от заключението по назначената повторна съдебна ветеринарно-медицинска експертиза прободните рани са причинени с остър предмет с кръгло или напречно сечение, характеризиращи се с малък отвор и дълъг раневи канал. Свидетелят К.И. се обажда именно на обвиняемия Г., за да му каже, че кучето на съседите му е убито. При разговор помежду им обвиняемия Г. заявява, че кучето се е самонаръгало. Откъде обвиняемият Г. е знаел, че причината за смъртта на животното са прободни рани. Към момента на това негово изявление не е била извършена аутопсия, за да се установят нараняванията и причината за настъпването на смъртта на животното. Напротив към 10.01.2021г. при извършване на оглед и наличието на видимо голямо разкъсване на коремната кухина и изпадане на коремните органи от нея по-логично би било да се помисли, че причината за смъртта е това разкъсване, а не пробождане. Още повече, че обвиняемият Г. отрича да е виждал убитото животно. Ето това изявление на обвиняемия Г. е единствено в подкрепа на тезата за авторството на деянието. Няма откъде обвиняемият Г. да е знаел, че кучето е умряло от наръгване. Единствената причина за това негова изявление е била това, че той е наръгал кучето и е знаел предварително точно от какво е умряло. Косвено доказателство представлява и обстоятелството, че свидетелите А. и З.А.и веднага са потърсили сметка именно от обвиняемия Г.. Преди да се обадят на телефона 112, те са се обадили на обвиняемия с предложение да се разберат помежду си. На следващо място мястото на нараняванията – от лявата страна, съответства на разположението на кучето в стопанството на обвиняемия. Съгласно гласните доказателствени средства кучето е лежало на дясната си страна под един от зайчарниците на обвиняемия, тоест лявата му страна е била открита. Житейски нелогична и неподкрепена от доказателствата е тезата, че някой друг е бил кучето, а не обвиняемия. Ако се приемат обясненията на обвиняемия Г. за достоверни на 10.01.2021г. към 10 – 10 и нещо, той си е тръгнал от стопанството си в гр. М., като е оставил на входната врата на вилата на свидетелите А.и чувал с трупове на зайци. Към момента на тръгването му на тази врата е имало единствено оставения от него чувал със зайци, но не и труп на куче. Около 15: 30 часа свидетелите А. и З.А.и са се прибрали и са заварили на входната си врата убито женското им куче от породата „Гонче- Барак“. Това означава, че в периода от 10-10 и нещо до около 15: 30 часа неизвестно лице е минало покрай вилата на свидетелите А.и и без конкретен мотив е убило кучето на свидетеля А.А. и то по идентичен начин с описан по-рано от обвиняемия Г., знаел е това куче на кого е и съответно е завързал трупа му на вратата на вилата на собственика му, както обвиняемият Г. е посочил, и то до чувал пълен с трупове на зайци. Това означава, че за период от 5 часа в почивен ден зимата при лошо време се е намерило лице, което да се разхожда с остър предмет с кръгло или напречно сечение, характеризиращи се с малък отвор и дълъг раневи канал, подобно на вила, което без причина е убило точно това куче, което е умъртвило зайците на обвиняемия Г. по-рано, точно по начина, който обвиняемият Г. е заявил, оставил го по идентичен начин и не му е направило впечатление, че го оставя до чувал с умъртвени зайци. За пълнота следва да се посочи, че интервалът от време е дори по-малък, тъй като от провесването на кучето до намирането му от свидетелите А. и З.А.и е трябвало да мине време, през което друго животно да разкъса коремната му кухина и да откъсне части от тънките черва и далака на кучето. Подобно развитие на събитията е нелогично и неподкрепено от доказателствения материал, клонящо към невъзможно. Друго косвено доказателство са обясненията на самия обвиняемия. Обвиняемият Г. не отрича, че на процесната дата и час е намерил 5 убити заека от отглежданите от него. Разказва, че е видял куче в стопанството и се е обадил на свидетеля К.И.. При разговор със свидетеля К.И. обвиняемият Г. е заявил, че кучето е собственост на свидетеля А.А., в подкрепа на което е и последващото обаждане. Обвиняемият Г. не отрича, че именно той е събрал зайците и ги е поставил в чувал на входната врата на двора на свидетелите А.и. В тази част съдът кредитира обясненията на обвиняемия Г., доколкото се подкрепят от останалия доказателствен материал. В останалата част обясненията на обвиняемия Г. съдът цени като защитна теза, предвид двояката природа на обяснения на обвиняем. Обясненията на обвиняемия Г. в другата им част не само не се подкрепят от доказателствения материал, но се и опровергават от него и остават изолирани. Поради изложените мотиви за механизма на деянието и неговото авторство съдът счита, че обясненията на обвиняемия са недостоверни. Обстоятелството, че обвиняемият Г. е знаел, че кучето, което е умъртвило зайците му е собственост на свидетеля А.А., че е потърсил защита на правата си чрез обаждането на свидетеля К.И. и обаждането на свидетеля А.А. и че не отрича, че именно той е събрал зайците и ги е поставил в чувал на портата на вилата на свидетелите А.и обосновава наличието на мотив за извършване на престъплението от страна на обвиняемия и съответно е в подкрепа на приетата от съда фактическа обстановка, съответно за авторството на деянието. В подкрепа на защитната теза е обстоятелството, че по приобщената като веществено доказателство селскостопанска вила няма следи от биологичен материал. Няма спор, че процесната вила е предадената от обвиняемия Г., въпреки отчупването на един от роговете, предвид изричните изявления на обвиняемия Г., че предявената в съдебно заседание е вила е предадената от него. Липсата на биологичен материал по вещественото доказателство не нарушава логическата верига създадена от останалия доказателствен материал. Липсата на биологичен материал по тази вила може да се обясни по различни начини, които не изключват авторството на деянието. От умъртвяването на животното до предаването на вилата е минал период от 6 и повече часа, в които обвиняемият Г. е имал възможност да почисти вилата и да заличи следите от престъплението. Същевременно останалия доказателствен материал сочи на единствено възможен извод за авторството на деянието от обвиняемия. При тези мотиви и анализ на преките и косвени доказателства и доказателствени средства, на първичните и производните такива поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира, че те образуват такава логическа верига, която води до установеност на авторството на деянието. Фактическа констатация за съдебното минало и характеристичните данни на обвиняемия съдът изведе от приложените справки за съдимост и характеристична справка. На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че обвиняемия Д.Г. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325б, ал. 1 от НК. Субект на престъплението по чл. 325б, ал. 1 от НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Обвиняемият Д.Г. е наказателноотговорно лице по смисъла на чл. 31, ал. 1 от НК. Той е на възраст, която позволява ангажирането на наказателната му отговорност, същевременно е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи към момента на извършване на инкриминираното деяние. От обективна страна, за да е довършено престъпление, е необходимо да е проявена жестокост към гръбначно животно в резултат, на която да е причинена противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане. Нормата на чл. 325б от НК е бланкетна, което означава, че съдържанието и се попълва от други правни норми. В конкретния случай това са съответните норми от Закон за защита на животните /ЗЗЖ/ и Закон за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/. С нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗЗЖ е въведена забрана за проява на жестокост към животните, а в ал. 2 от същата разпоредба са изчерпателно изброени действията и бездействията, които законът дефинира като проявява на жестокост. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗЗЖ проявява на жестокост към животно представляват и действията по чл. 151 от ЗВМД. Съгласно чл. 151 от ЗВМД причиняването на страх, нараняване, болка, страдание, стрес или смърт на животни, освен в случаите, посочени в чл. 117, ал. 1, т. 10, 11 и 12, чл. 139а, чл. 139б, чл. 159, ал. 3, чл. 160, ал. 2 и чл. 179, ал. 3, или при самозащита е забранено. Общоизвестно е, че кучетата са средноголеми бозайници, подвид на вълка, и са гръбначни животни. Това обстоятелство е научно-известен и ноторен факт и не подлежи на доказване. Безспорно по делото се установява, че на процесното куче е причинена насилствена смърт, като вещите лица категорично отхвърлят възможността нараняванията, довели до смъртта му, да са причинени от самонараняване. Нараняванията довели до смъртта на кучето са перфориране на кръвоносни съдове, белия дроб и стомаха, довело до вътрешен и външен кръвоизлив и нарушаване дейността на жизненоважни органи. За тези наранявания се установява, че са от външно механично въздействие и са причинени от остър предмет с кръгло или напречно сечение, характеризиращи се с малък отвор и дълъг раневи канал. Тези наранявания стоят в причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта на животното. Следователно налице е и този елемент от обективна страна да е причинена смърт. Същата е причинена противозаконно. В чл. 160 от ЗВМД са изброени случаите, когато е допустимо да се умъртви гръбначно животно, а именно ликвидиране на заразни болести, дератизация, нападение на хора от животно и самозащита, практикуване на лов по реда на ЗЛОД и на риболов по ЗРА, наличие на животни с неустановен произход. Обвиняемият умишлено е причинил смърт на гръбначно животно извън хипотезите на чл. 160, ал. 2 от ЗВМД, доколкото от приетата за установена фактическа обстановка не се констатира наличието, на което и да е от основанията за допускане на умъртвяване на животно. Всяко умъртвяване на животно извън случаите, когато законът го допуска, е проява на жестокост към животното по смисъл на чл. 7, ал. 2 от ЗЗЖ и е противозаконно. Доколкото в настоящия случай обект на посегателството е гръбначно животно, деянието осъществява и състава на престъпление по чл. 325б от НК. Единствено за пълнота следва да се посочи, че дори и процесното куче евентуално да е проявило агресия към обвиняемия, което не се твърди и не се установява, отново умъртвяването му по процесния начин ще е противозаконно, защото в тези хипотези се предвижда извършването на евтаназия и то от ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика с лицензиран ВМП. Предвид изложените до момента мотиви съдът намира, че обективните елементи на престъплението, в извършването на което обвиняемият е обвинен, безспорно са налице. От субективна страна обвиняемия Д.Г. е действал при форма на вината пряк умисъл, тъй като е предвиждал общественоопасните последици и искал настъпването им. За субективното отношение на дееца към деянието се съди по обективно изразеното му поведение. Предвид начина на извършване на деянието не може да се приеме друг извод за субективното отношение на обвиняемия към него. Смъртта на процесното гръбначно животно е причинена в резултат на нарушаване целостта на жизненоважни органи и кръвоносни съдове, предизвикване на тяхното разкъсване и кръвоизливи. Средството, с което е осъществено деянието, е предмет с кръгло или заоблено напречно сечение, най- вероятно селскостопанска вила, нараняванията са причинени с нанасянето на няколко удара. Средството, броя на ударите, насочеността им към меките тъкани водят до единствено възможен извод, че обвиняемият Г. е искал настъпване на смъртта на животното. Това обстоятелство се установява и от последващите действия на обвиняемия – обаждането да съобщи, че е убил кучето, както и връзването му за портата на вилата на свидетелите З. и А.А.и. По изложените съображения, съдът признава обвиняемия Д. ИЛЧ. Г. за виновен в извършването на престъплението по чл. 325б, ал. 1 от НК. Предвиденото от закона наказание за извършване на престъпление по чл. 325б, ал. 1 от НК е лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. Обвиняемият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност и от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Не е налице някоя от пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК. Поради това съдът освободи Д.Г. от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК и му наложи административно наказание „Глоба“. Предвиденото административното наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК е „Глоба“ в размер от хиляда до пет хиляди лева. Съгласно чл. 78а, ал. 5 от НК когато извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. В случая за престъплението по чл. 325б, ал. 1 от НК се предвижда наказание „Глоба“, но кумулативно предвиденото не е по-леко. Това означава, че размерът на административното наказание не е обвързан от нормата от особената част на НК. При индивидуализацията на наказанието като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на обвиняемия, добрите характеристични данни и процесуалното му поведение. Наред със смекчаващите отговорността обстоятелства съдът отчете и наличието на отегчаващите вината такива. Деецът се характеризира с ниска степен на обществена опасност предвид чистото му съдебно минало и добри характеристични данни, но деянието се отличава с по-висока степен на обществена опасност от други такива. Обвиняемият Г. е извършил деянието с изключителна агресия. Нанесъл повече от един удар с предмет, който би могъл и при един удар да доведе до фатален изход. След извършването на деянието обвиняемият Г. е пренесъл трупа на животното, завързал го е през устата за входната врата към вилата на свидетелите З. и А.А.и и е оставил животното да виси по този начин. В хода на съдебното следствие не се събраха каквито и да е било данни кучето да е проявило агресия към обвиняемия. Напротив от показанията на свидетеля К.И. се установява, че кучето дори се е било свило под един от зайчарниците и е стояло там. Няма данни това куче или друго от тези собственост на свидетелите А. и З.А.и друг път да е влизало в двора на обявиняемия и да е умъртявявало негови зайци. Няма данни за предходни пререкания между обвиняемия Г. и свидетелите А. и З.А.и по повод на отглежданите в съседни дворове животни. Процесният инцидент е първи и обвиняемият Г. още при него, без да е имало предходни такива, които да доведат до ескалация, проявява жестокост и убива животното с ясното съзнание, че то не е бездомно и с неустановен произход, а е собственост на неговите съседи. Вместо да потърси защита на правата си по законов ред обвиняемият Г. предприема действия по саморазправа и създаване на правосъдие според закона на талиона, възприети от него. Тези обстоятелства при извършване на престъплението съдът прие като утежняващи вината такива и завишаващи обществената опасност на деянието. При определяне на размера на наказанието на обвиняемия съдът взе предвид и материалното и имотното му състояние. Видно от попълнената собственоръчно от него в хода на досъдебното производство декларация обвиняемия притежава движим и недвижим имот и реализира трудови доходи в размер на около 1000 лева. При наличието както на отегчаващи, така и смекчаващи вината обстоятелства при малък превес на смекчаващите съдът намира, че наказанието следва да се определи в близък размер до неговата среда. С оглед на всички тези обстоятелства съдът счете, че справедливото наказание за извършеното от обвиняемия деяние е „Глоба“ в размер на 2000 лева. На основание чл. 189, ал. 3 от НК в тежест на обвиняемия бяха възложени сторените в досъдебната и в съдебната фаза на наказателното производство разноски. Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: