Решение № 31 от 24.4.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 236/2022 г.

С присъда № 35/23.11.2021 г. по НОХД № 713/2021 г., Окръжен съд – Бургас е признал подсъдимия А. С. Я., роден на..г. в гр. Айтос, обл. Бургас, ЕГН: ••••••••••, за виновен в това, че на 18/19.01.2021 г., в къща, находяща се на ул. „А... в гр. Карнобат, обл. Бургас, използвайки желязна ножица с дължина 65 см. и метален ключ за автомобилни гуми с Г-образна форма с дължина 30 см., по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост умишлено умъртвил Е. С. Я. ЕГН •••••••••• от гр. Карнобат, обл. Бургас, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 предложение второ и трето, вр. чл. 115 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от осемнадесет години, което да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал.1, т.1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият А. Я. е бил задържан, считано от 19.01.2021 г. На основание чл. 189, ал. 3 вр. ал. 1 от НПК съдът е осъдил подсъдимия А. Я. да заплати в полза на държавата направените в наказателното производство разноски в общ размер от 2 791.28 лева, както следва: 1 659.28 лева – разноски от ДП по сметка на ОД на МВР – Бургас и 1132.00 лева – съдебни разноски по сметка на Окръжен съд – Бургас. С присъдата съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото, постановявайки за част от тях - дрехи и обувки /подробно описани в присъдата/, да се върнат на подсъдимия А. С. Я., а за друга /подробно описани в присъдата - средствата, с които е извършено престъплението, дрехите на пострадалия, вещи намерени на местопроизшествието и тампони, чрез които са иззети доказателства/ - да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени като вещи без стойност. В предвидения от закона срок присъдата е обжалвана от подсъдимия А. С. Я., чрез защитника му адв. В. Р. от АК – Бургас. В жалбата се релевират оплаквания за необоснованост на фактическите и правни изводи на съда относно възприетата квалификация на деянието по т.6, предл. 2-ро на чл. 116, ал.1 от НК – убийството да е извършено по особено мъчителен начин, както и се навежда доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Поддържа се, че нанесените със сила удари по тялото на пострадалия са довели до изпадането му в кома, поради което не би могло да се приеме, че убийството е извършено по особено мъчителен начин. Сочи се, че при индивидуализиране на наказанието на подс.Я., съдът не е отчел в пълна степен смекчаващите отговорността обстоятелства - направеното от последния признание за извършеното престъпление и проявеното съдействие в хода на разследването, съществено допринесло за разкриване на обективната истина, безукорното му процесуално поведение, способствало бързото приключване на процеса, както и мотива за извършване на деянието. Направено е искане пред въззивния съд да упражни правомощието си по чл. 337, ал.1, т.1 от НПК, да измени присъдата, като оправдае подсъдимия по обвинението по т.6, предл. 2-ро на чл. 116, ал.1 от НК, както и да намали размера на наложеното му наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на жалбата. Счита, че процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство по Глава 27 от НПК, съобразно реда, по който е протекъл процесът - чл. 372, ал. 3 вр. чл. 371, т. 1 от НПК. Намира повдигнатото на А. Я. обвинение за доказано по несъмнен начин, включително по отношение на фактите, обуславящи квалификация на деянието по т.6, предл. 2-ро и предл. 3-то на чл. 116, ал.1 от НК. В подкрепа на горното прокурорът изтъква разясненията на вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза на труп - Г.М., дадени в съдебно заседание пред БОС, че дори най-силният удар да е бил нанесен първи, то смъртта не е настъпила веднага, както и че в сънено състояние хората изпитват болка, дори по-голяма от обичайната. Обсъждайки подхода на първоинстанционния съд при индивидуализиране наказанието на подсъдимия, прокурорът намира, че същият не търпи критиката, отправена от защитника на подсъдимия. Сочи, че съдът е извел и анализирал в пълнота всички налични смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като определената при условията на чл. 54 от НК санкция от 18 години лишаване от свобода съответства на критерия за справедливост. Намира, че изтъкнатите в жалбата обстоятелства са взети предвид както при определяне вида на наказанието, като е наложено най-лекото по вид от трите предвидени в закона за конкретното престъпление, така и при неговия размер, който е определен малко над средния при диапазон от 15 до 20 години лишаване от свобода. С горните аргументи прокурорът пледира жалбата на подсъдимия и неговия защитник да бъде оставена без уважение, а присъдата на ОС-Бургас - потвърдена. Пред въззивния съд жалбоподателят подсъдим А. С. Я. се явява лично и със служебния защитник - адвокат В. Р. от АК-Бургас, който поддържа жалбата ведно с доводите, развити в нея за неправилност на присъдата. Обсъждайки приетата от съда правна квалификация на деянието, защитникът изтъква, че подсъдимият неправилно е признат за виновен по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2-ро от НПК. Поддържа, че пострадалият Е. Я. е изпаднал в тежка и мигновена кома веднага след нанасяне на първия удар, при което същият не е бил в състояние да изпитва силна болка и страдание от следващите удари. Противното според защитата би означавало пострадалият да реагира на ударите, като се предпазва от тях с ръце, а в случая такива защитни рани, сочещи на отбранителни действия, не са установени от експертизата. Поради това и намира, че изводът на съда за причинена по особено мъчителен начин смърт на жертвата, е неправилен. Аргументирайки явна несправедливост на наложеното наказание, защитникът поставя акцент върху мотивите на подсъдимия да извърши деянието, а именно агресивното поведение на брат му Е. Я. и страхът му да не се върне към живота на бездомник и клошар. Като следващ аргумент изтъква личното явяване на подсъдимия в полицейското управление още преди началото на работния ден и направеното от него признание, че е извършил престъпление, което негово поведение намира, че е облекчило разследването и е допринесло съществено за разкриване на обективната истина. Смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства сочи също, че напредналата му възраст, изрядното му процесуално поведение, обективното излагане на фактите в обясненията му и неблагоприятното му социално и семейно положение, довели до формирането на мироглед без морални устои. Моли въззивния съд да измени присъдата, като оправдае подсъдимия по обвинението по т.6, предл. 2-ро на чл. 116, ал.1 от НК, както и да намали размера на наложеното му наказание лишаване от свобода под средния такъв, предвиден за съответното престъпление. Възползвайки се от правото си на лична защита и последна дума, подсъдимият Я. изразява съгласие с доводите на защитника, пресъздава конфликтните си отношения с жертвата, изказва съжаление за случилото се и моли съда да му намали наказанието. Депозираната въззивна жалба, изходяща от защитника на подсъдимия Я., като подадена от лице, с правата по чл. 318, ал. 6 от НПК, в посочения в чл. 319, ал. 1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, се установява като процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата за неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т. 1 от НПК. Подсъдимият А. Я. и неговият защитник са изразили съгласие да не се провежда разпит на свидетелите, посочени в обвинителния акт, с изключение на свидетеля А.Х.С., както и да не се изслушват вещите лица – З.Л.Б. – изготвила химически експертизи с №№ 16/21.01.2021г. и №17/22.01.2021г.; Р.К. и Б.М. - изготвили в състав две химико-токсикологични експертизи; П.Д.М. – изготвила ДНК експертиза – Протокол №21/ДНК-23 от 01.02.2021г., а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит и експертните заключения от досъдебното производство. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 3 от НПК, ОС-Бургас е одобрил изразеното съгласие за съкратена процедура, приемайки че съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени по НПК. В условията на проведеното съкратено съдебно следствие по т. 1 на чл. 371 от НПК, първоинстанционният съд провел разпит на свидетелите А.Х.С. и К.А.М. /вторият, разпитан за първи път в съдебно заседание по искане на страните/, както и непосредствено изслушал вещото лице – д-р Г.М., изготвила назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза. Преценявайки необходимост от изясняване на обстоятелствата от кръга по чл. 102, т.3 от НПК, съдът е допуснал и назначил комплексна психиатрично-психологична експертиза, заключението по която приобщил съобразно реда по чл. 282, ал. 1 от НПК – с прочитане на експертното заключение и разпит на вещите лица д-р Р.М. /психиатър/ и Й.Й. /психолог/. В рамките на развитата процесуална дейност ОС-Бургас е събрал всички необходими за правилното решаване на делото доказателствени материали, на основата на чийто задълбочен анализ и правилна оценка е изяснил делото от фактическа страна. Обсъждайки поотделно и в съвкупност данните, изводими от гласните, писмените и веществените доказателствени източници и експертните заключения, първостепенният съд е очертал фактология по казуса, която въззивната инстанция счете, че следва да коригира единствено по отношение на обстоятелствата възникнал ли е конфликт процесната вечер между пострадалия и подсъдимия и през какъв интервал от време същият е нанасял ударите, причинили смъртоносните наранявания на жертвата. Приетите от въззивния съд в горната насока различни фактически положения, следва да се посочи, че не са с характер и естество да повлияят правната квалификация на деянието. Касае се за факти, въведени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които в отличие от първата инстанция, въззивният съд намери за доказателствено обезпечени и доколкото същите имат отношение към деянието, следва да бъдат отчетени в спецификата на обстановката по казуса. По делото се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият А. С. Я., по прякор „Мекото“, е роден на.. г. в гр. Айтос. Същият е българин, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан. Израснал в семейство с шест братя и една сестра – пострадалият Е. С. Я. /известен с прозвището „Д.“/, Я. Я. /починал на 22.02.2020г./, свидетелите С. Я., Н. Я., А. Я., А. Я. и С.И.. Подс.Я. живеел съвместно с брат си - пострадалия Е. Я., в къща, находяща се в гр. Карнобат на ул. „А.... Жилището, което обитавали, се състояло от една стая, в която имало две легла, гардероб, шкаф и маса. До къщата имало изградено и друго самостоятелно помещение – стая, с отделен вход, ползвана от брат им – свид. Н. Я. по прякор „И.“, който около седмица преди инкриминираната дата се преместил да живее в дома на своя син – свид. А. С.. В същия имот била разположена и къщата на сестра им – свид. С.И.. В близост живеели и други техни роднини – братя, племенници и братовчеди. Подсъдимият А. Я. и брат му - пострадалият Е. Я., не се разбирали много добре, карали се често, особено когато били под въздействието на алкохол. В спорове помежду си двамата понякога прибягвали до физическа разправа. Отношенията между тях се изострили още повече след смъртта на майка им, когато започнали взаимно да си оспорват правото на обитаване на семейната къща, като се стигало до там всеки един да гони другия от жилището. На 18.01.2021 г. около 14, 30-15, 00 часа свид. Н. Я., брат на подсъдимия и пострадалия, който седмица по-рано се преместил да живее в къщата на сина си –свид. А. С., минал през къщата на братята си, за да ги покани на гости, но не намерил никого. Същият ден до около 16, 00 часа подс. А. Я. обикалял улиците на гр. Карнобат, търсейки метални отпадъци и фасове, от които да си свива цигари със закупен от него насипен тютюн. След това същият отишъл в дома на свид. А. С. на ул. „Р.. в гр. Карнобат, където последният живеел съвместно със свид. Г.Г., а от около седмица и с баща си – свид. Н. Я., който се преместил временно при тях. Там подс. Я. вечерял и пил ракия заедно с брат си Н. Я., а свид. С. пил бира. Престоят на подсъдимия в дома на свид. С. продължил не повече от час и половина – два, след което той си тръгнал. На същата дата, около 15, 00 часа, пострадалият Е. Я. посетил сестра си С.И. в дома й, намиращ се на същия административен адрес - ул. „А... и на няколко метра от обитаваната от него и подсъдимия жилищна постройка. Пострадалият помогнал на сестра си с прибирането на дървата за огрев в салмата, след което се прибрал в дома си. Докато пострадалият Е. Я. пребивавал в дома на свид. И., последната забелязала, че той носи в себе си бутилка от 0, 25 л. ракия „Пещерска“, от която вече бил пил и му направила забележка да спре да употребява алкохол. По-късно през деня пострадалият Е. Я. отново излязъл от дома си и около 20, 00 часа преминал по улицата пред дома на свид. А. С.. Виждайки пострадалия през прозореца, свидетелите Н. Я. и А. С. го поканили да им гостува, но той отказал. Тъй като изглеждал много пиян, свид. А. С. решил да го съпроводи до дома му. Достигайки до къщата, свид. С. помогнал на пострадалия да влезе вътре, настанил го в леглото му, както бил облечен с дрехите и го завил с юргана, тъй като в жилището било много студено. По това време подс. А. Я. не бил в къщата. Оставяйки пострадалия да лежи на леглото, свид. С. се прибрал в дома си и двамата с баща си продължили да пият, след което си легнали да спят. Прибирайки се около 22, 00 часа в къщата при брат си – пострадалия Е. Я., подсъдимият го заварил да спи с дрехите и завит с юрган на леглото, разположено срещу вратата на стаята. Подс.Я. седнал да се нахрани. Междувременно пострадалият се пробудил и между двамата възникнала поредната разправия, конкретният повод за която е останал неизяснен. В рамките на водения спор пострадалият блъснал масата, на която се хранил подсъдимият, при което чинията и вилицата му паднали на пода. Подс.Я. спрял да се храни, седнал на своето легло в стаята и запалил цигара. Известно време след това пострадалият отново си легнал в леглото, както бил с дрехите, завил се с юргана и заспал обърнат на дясната си страна, с лице към стената и с гръб към вратата на стаята. Оставайки буден, подсъдимият взел решение да убие брат си. В изпълнение на замисленото подс.Я. взел в ръце метална ножица за рязане на арматура с две пластмасови дръжки и дължина 65 см, която била опряна на стената до леглото на брат му, приближил се до последния и му нанесъл няколко последователни удара с режещата част на инструмента в областта на окосмената част на главата. В резултат от нанесените удари, от главата на пострадалия потекла кръв, той се размърдал и паднал от леглото на земята заедно с юргана, с който бил завит, като започнал да издава звуци. Виждайки, че брат му е жив, подсъдимият оставил ножицата и взел метален ключ за автомобилни гуми с Г-образна форма с дължина 30 см., и с него му нанесъл още няколко удара в областта на главата. Въпреки сериозните наранявания пострадалият Е. Я. продължавал да издава звуци и да движи тялото си. Тогава подсъдимият оставил гаечния ключ и отново взел арматурната ножица, с която нанесъл на брат си още удари в главата. След последният нанесен удар подсъдимият видял, че от главата и от устата на пострадалия потекла кръв, той замлъкнал и тялото му останало неподвижно. Подсъдимият Я. покрил тялото на брат си с юргана, за да не го гледа. След това седнал на своето легло и започнал да обмисля какво да предприеме. Същият преценил, че не може да съобщи за случилото се на брат си Н. Я. или на друг от роднините. Подсъдимият не разполагал с личен телефон и не потърсил медицинска помощ, нито се обадил в полицията. Разсъждавайки върху стореното, подсъдимият се унесъл и задрямал. Събуждайки се в определен момент през нощта, подс.Я. установил, че брат му продължава да лежи неподвижно на пода и не дава признаци на живот. Рано сутринта на 19.01.2021г. подсъдимият Я. излязъл от дома си и отишъл до разположен наблизо монетен кафеавтомат, за да събере малко фасове. Там срещнал свид. А.М., която му услужила с монети, за да си закупи кафе. Вземайки си топла напитка, подсъдимият се прибрал в дома си, изпил я, изпушил една цигара, след което събрал свои вещи в две чанти и се отправил към сградата на РУ на МВР-Карнобат. По пътя си, подсъдимият срещнал свид. А.С., негов дългогодишен познат от махалата, който по това време изхвърлял пепел в контейнера за боклук пред къщата си. Подсъдимият помолил свид. С. за цигари и пари за кафе. Последният не разполагал с пари, но му дал четири цигари. В разговор между двамата подсъдимият му споделил, че е убил брат си, но не съобщил повече подробности, а продължил по пътя си. Приближавайки полицейското управление, около 07.10 часа подсъдимият срещнал свид. Х.И., който отивал на работа. Свид. И. дал на подс.Я. пари за кафе, като междувременно се поинтересувал къде отива. Подсъдимият съобщил на свидетеля, че отива в затвора, защото е убил брат си. Около 07.40 часа на 19.01.2021г. свид. Н.А., служител в РУ на МВР Карнобат, дошъл на работа в управлението и видял подс. Я. да стои до автомата за кафе пред входа на сградата, а на земята до него имало две чанти. Свидетелят се поинтересувал какво прави подсъдимият пред районното управление, в отговор на което подс. Я. споделил, че късно предната вечер е убил брат си Е. Я.. Пред свидетелите Н.А. и Т.Д., последният на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ-Карнобат, Я. разказал в подробности какво се е случило. При съобщените данни за извършено тежко престъпление, Я. бил задържан със заповед на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР. За проверка на данните, заявени от подсъдимия, на домашния адрес на последния бил изпратен полицейски патрул. Същата сутрин на 19.01.2021 г. около 06.30 часа свид. Н. Я. се събудил и запалил печката в дома на сина си. Веднага след това същият се отправил към близкия кафеавтомат, като се отбил в къщата на двамата си братя – подс. А. Я. и пострадалият Е. Я., за да ги покани да пият заедно кафе в дома на сина му. Тъй като вратата на къщата им не била заключена, свид. Н. Я. я отворил и влязъл. Същият видял, че юрганът на едно от леглата е на пода, масата отместена встрани, на земята разхвърляне вещи, а по килима петна, приличащи на кръв. Притеснен от гледката в дома на братята си, които не били там, свид. Н. Я. отишъл в дома на син си - свид. С. и му разказал за видяното. Впоследствие двамата, придружени от свид. Г. се върнали обратно в къщата на подсъдимия и пострадалия. Възприемайки обстановката в стаята, свид. С. разгърнал намиращия се на пода юрган и открил тялото на пострадалия Е. Я. - студено и неподвижно. Тримата свидетели веднага отишли до къщата на свид. С.И., на която разказали за случилото се. По-късно свид. В.А. подала сигнал на телефон 112. Пристигналите в дома на подсъдимия и пострадалия полицейски служители установили наличието на труп и запазили местопроизшествието. С пристигането на оперативно-следствена група били предприети действия по разследване – извършен бил оглед на местопроизшествието в интервала от 09.30 часа до 12.00 часа на 19.01.2021г., с което първо действие било образувано и досъдебното производство по делото /спр. л.62-95 от ДП/. При извършения оглед в къщата, обитавана от подсъдимия и пострадалия, били открити множество петна от червена течност по юргана, намиращ се на пода в стаята, по двете възглавници, които били върху леглото на пострадалия, по тапетите на стената в съседство с леглото на жертвата, както и по откритите в помещението метална ножица за арматура и Г- образен гаечен ключ. На пода в стаята бил открит трупът на пострадалия Е. Я., който лежал върху дясната си страна с гръб към входната врата на помещението, с ръце, свити в лактите, лявата ръка прибрана към гърдите, а дясната ръка към лицето. По двете ръце на трупа били установени петна от засъхнала червеникавокафява течност. Трупът лежал върху юрган, като по завивката в областта на главата и торса на трупа били открити множество петна от червеникава течност. Около и под носа и челото на трупа била видима засъхнала червеникава течност, а на пода под главата на трупа имало петно червеникава течност с диаметър 70 см в най-широката му част. При огледа били намерени и иззети множество предмети, сред които ножица за арматура с обли дръжки /запечатана със стикер ВД № Н 2414/ и Г-образен метален ключ за гуми /запечатан със стикер ВД № Н 2411/. Осъществените при условията на неотложност действията по изземване на вещи от дома на подсъдимия и пострадалия, имащи отношение към разследваното деяние, получили съдебна санкция - определение № 4 от 20.01.2021г. по ЧНД № 46/2021г. по описа на Окръжен съд-Бургас /спр. л.100 от ДП/. В хода на разследването бил извършен оглед на веществени доказателства, обект на който били намерените в дома на подсъдимия и пострадалия Г-образен гаечен ключ и метална ножица за арматура. Констатациите при огледа, включващи характеристиките на обследваните вещи, както и намерените по тях следи и зацапвания били отразени в протокол, придружен с фотоснимки /спр. л. 124-127 от ДП/. При извършеното на 19.01.2021г. по реда на чл.158 ал.3 от НПК освидетелстване на подс. А. Я. по тялото на последния не били установени следи от увреждания. Иззети били образци за химическо и сравнително ДНК изследване - материал от устната кухина, изрезки от нокти от лява и дясна ръка, венозна кръв, както и дрехите, с които бил облечен, и обувките /спр. л.102-114 от ДП/. Гореизложените фактически констатации, които не се различават съществено от възприетите такива в мотивите на първоинстанционната присъда /изключая частта, в която БОС е приел, че прибирайки се вечерта на инкриминираната дата в дома си, подс.Я. е заварил брат си Е. Я. да спи и в това негово състояние, без да влиза в конфликт с него, преценявайки, че е пиян, е взел решение да го убие в определен момент след 22.00 ч. на 18.01.2021г. до около 07.00 ч. на 19.01.2021г., нанасяйки му първоначално няколко удара, а впоследствие, след кратко прекъсване - още няколко удара/ въззивният съд направи въз основа на задълбочен анализ и собствена оценка на всички гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както и експертни заключения, приобщени по делото по съответния процесуален ред, а именно: частично от обясненията на подс. А. Я., дадени от него в хода на проведеното пред първоинстанционния съд съкратено съдебно следствие /спр. л 134-136 от НОХД № 239/20 г. на ЯОС/, както и приобщените на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК обяснения от 19.01.2021 г., дадени в присъствието на защитник пред разследващ орган /спр. л.9-10 от ДП/; показанията на свидетелите Н.А. А. /спр. л. 29 от ДП/, Т.И.Д. /спр. л. 30 от ДП/, Г.В. Г. /спр. л. 31 от ДП/, А. Н. С. /спр. л.32-33 от ДП/, Н. С. Я. /спр. л.34-35 и л.36 от ДП/, В.Д.А. /спр. л.38 от ДП/, С. С.а И. /спр. л.39 и л.40 от ДП/, А.В.М. /спр. л.42 от ДП/, Х.С. И. /спр. л.43 от ДП/, С. С. Я. /спр. л.45 от ДП/, А. С. Я. /спр. л.47 от ДП/, А. С. Я. /спр. л.49-50 от ДП/, Б. Я. Я. /спр. л.52 от ДП/, М. Я. С. /спр. л.54 от ДП/, И. Я. С. /спр. л.56 от ДП/, В. Я. С. /спр. л.58 от ДП/, Я.БМ. /спр. л.60 от ДП/, дадени в досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им на основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК, депозираните в условията на непосредственост и устност пред първостепенния съд показания на свидетелите А. Х. С. /спр. л.133-134 от НОХД №713/2021г. на БОС/ и К. А.ов М. /спр. л.132 гръб-133 от НОХД№713/2021г. на БОС/; от изготвените в хода на ДП експертни заключения: съдебномедицинска експертиза на труп № 8/ 2021г. от 20.01.2021г., изготвена от вещото лице д-р Г.М. /спр. л.129-131 от ДП/; химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 16 от 21.01.2021г. /спр. л. 135 от ДП/ и химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 17 от 22.01.2021г. /спр. л. 133 от ДП/, двете изготвени от вещото лице З.М.Л.Б. - специалист към БНТЛ към ОДМВР - Бургас; съдебна химико-токсикологична експертиза рег.№ И- 1442 от 23.02.2021г. /спр. л.137, 138 от ДП/ и съдебна химико-токсикологична експертиза рег.№ 1443 от 23.02.2021г. /спр. л.140, 141 от ДП/, двете изготвени от вещите лица Р.К. и Б.М.; Протокол № 21/ДНК – 23 от 01.02.2021 г. за извършена биохимична ДНК експертиза /спр. л.143-147 от ДП/, изготвена от вещото лице П.Д.М., приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им на основание чл.373, ал. 1 вр. чл. 283 от НПК; от заключението на вещите лица д-р Р.М. и Й.Й. по назначената в хода на съдебното дирене комплексна психиатрично-психологична експертиза /спр. л. 110-123 от НОХД № 713/2021 г. на БОС/; от приложените по делото и приобщени към доказателствения материал по същото чрез прочитането им на основание чл. 283 от НПК писмени и веществени доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие от 19.01.2021г. и фотоалбум /спр. л.62-95 от ДП/, надлежно одобрен в частта относно иззетите като веществени доказателства предмети и проби с определение №4 от 20.01.2021г. по ЧНД № 46/ 2021г. по описа на Окръжен съд-Бургас /спр. л.100 от ДП); протокол за оглед (освидетелстване) на подс.А. Я. от 19.01.2021г. и фотоалбум /спр. л.102 - 114 от ДП/; протокол за оглед на труп (аутопсия) и фотоалбум /спр. л.115 - 123 от ДП/; протокол за оглед на веществени доказателства от 16.02.2021г. и фотоалбум /спр. л.124 – 127 от ДП/; справка за съдимост на подс. А. Я. /спр.л.13-16 от ДП и л.55-58 от съдебното производство/; заповед за полицейско задържане на подс. А. Я. от 19.01.2021г. /спр. л.181 от ДП/; справка от ГДИН-МП-гр.София относно изтърпените от подс. Я. ефективни наказания „Лишаване от свобода“ /спр. л.18 от ДП/; препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници на пострадалия Е. Я. /спр. л.173, 164 от ДП/; определение № 9 от 22.01.2021г. по ЧНД №52/ 2021г. по описа на Окръжен съд-Бургас за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо подс.Я. /спр. л.26, 27 от ДП/; веществените доказателства: метална ножица за рязане на арматура и метален Г-образен гаечен ключ, вещите и пробите, иззети при освидетелстването на подс. А. Я. и при огледа на трупа на Е. Я., както и останалите веществени доказателства, въведени в доказателствената маса при извършване на съответните действия по разследването, описани подробно в съставените протоколи за тях. Обсъждайки наличната по делото доказателствена съвкупност, въззивният съд се присъединява към становището на първата инстанция относно несъмнената установеност на всички релевантни за процеса факти и обстоятелства, на плоскостта на които следва да бъде решен въпросът за наказателната отговорност на подс.А. Я.. Правилно при изясняване на въпроса за причината, довела до смъртта на пострадалия Е. Я., съдът се е доверил на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на труп № 8/2021 г. /спр. л. 129-131 от ДП/. От заключението на същата е видно, че при огледа и аутопсията върху трупа на Е. С. Я. е установено наличието на тежка черепно-мозчна травма, фрактури на черепния покрив и черепната основа, контузионни огнища на мозъчното вещество, белодробен оток, емфизем на белия дроб, увеличени размери на сърцето, атеросклеротични промени по интимата на съдовете, и седем разкъсно-контузни рани в областта на главата. В експертизата е представено подробно описание на установените в областта на главата на жертвата наранявания – брой, вид и характеристики на същите, като е дадено заключение, че сред тях не са налице защитни такива. Изразено е становище, че при нанасяне на ударите, довели до съответните травматични увреждания, пострадалият най-вероятно е бил в легнало положение. В заключението е отразено, че травмите отговарят да са получени от удари с твърди тъпи и ръбести предмети, като е възможно същите да са в резултат от удари с гаечен ключ и метална ножица за желязо. Ударите според експертизата са били нанесени с достатъчна сила, за да предизвикат установените наранявания и последвалата от тях смърт на жертвата. Непосредствената причина за настъпване на смъртта на Е. Я. според експертното заключение е тежката черепно-мозъчна травма, довела до несъвместими с живота увреждания на мозъка и неговите структури. Разяснявайки пред съда експертната си позиция по поставените задачи, вещото лице, изготвило СМЕ – д-р М., е категорична по отношение на установената при аутопсията върху трупа на пострадалия Е. Я. причина за смъртта му. Потвърждава също, че външните белези на травматичните увреждания по тялото на пострадалия не свидетелства за наличие на такива, които да са с характера на защитни наранявания. В отговор на конкретно поставени въпроси от страните, експертът е посочил, че преценка относно това каква е била последователността на нанесените удари /кой от тях е бил първи и кой втори/, довели до установените общо седем травми в областта на главата на жертвата, не може да бъде направена, но убедително може да се приеме, че ударът, който е причинил хлътване на части от черепа в черепната кухина и е предизвикал разкъсване на мозъчната обвивка, е бил нанесен с най-голяма сила. Допуска, че с оглед характера на травмата, причинена от този отличаващ се с по-голяма сила удар, е възможно същият да се е явил решаващ за смъртта на жертвата. Уточнява обаче, че с нанасянето само на този удар, без да се отчитат останалите, смъртта на жертвата не би настъпила веднага, а след интервал от около десет минути, през който пострадалото лице ще се намира в т.нар. „светъл“ период. Разяснява също, че външните белези на установените травматични увреждания не сочат на типично наслагване на удар върху удар, а на частично такова и то само в единия край на раните, където е налице препокриване на ударите. Акцентирайки върху обстоятелствата, че прагът на болка и страдание е строго индивидуален за всеки отделен индивид, вещото лице ангажира становище, че в случая независимо от данните за алкохолно повлияване на пострадалия, той е могъл да изпитвал болка от нанесените му удари, особено при удара, който е причинил хлътване на черепа. Убедително е защитено от вещото лице и становището, че в сънено състояние на жертвата, ако се приеме, че такова е било на лице, последната не е лишена от усещанията на болка, нито от възможността да съзнава причиняването на увреждания по тялото и последиците от тях, а напротив – в такава ситуация жертвата е поставена в състояние на по-голям стрес поради изненадващия характер на ударите /спр. л.72 гръб –л.73 от НОХД № 713/21г. на БОС/. Извеждайки фактите по казуса, първата инстанция с основание е кредитирала и останалите, изготвени по делото експертизи - химически, химико-токсикологични, ДНК експертиза на веществени доказателства, както и назначената и изготвена в хода на съдебното дирене комплексна психиатрично-психологична експертиза, заключенията по които не се оспорват от страните от гледна точка както на компетентността на вещите лица, изготвили същите, така и във връзка с обективността на резултатите, които отразяват на основата на извършения анализ и изследване на предоставените им обекти. Констатирайки при самостоятелна проверка, че представените по делото експертизи са отговорили с необходимата обоснованост и категоричност на поставените им въпроси, както и че вещите лица са базирали изводите си на научните си познанията в съответните области и данните, съдържащи се в материалите по делото, въззивният съд се присъединява към разбирането на първата инстанция относно значимостта им при изясняване на релевантните за казуса обстоятелства. Видно от данните, обективирани в заключението на назначената по делото ДНК експертиза (Протокол № 21/ДНК – 23 от 01.02.2021 г. на БНТЛ при ОД на МВР – Бургас /спр. л.143-147 от ДП/, чийто обект на изследване са били намерените при огледа и иззети от дома на подсъдимия и пострадалия 1 бр. ножица за метал /арматура/ и 1 бр. метален Г-образен ключ за гуми /посочени в експертизата като обекти с №№1 и №2/, същите установяват, че петната по работната част на двата инструмента представляват човешка кръв с ДНК профил, показващ пълно съвпадение с ДНК профила на пострадалия Е. Я.. Изследването на дръжките на двата инструмента според експертизата доказва наличие на клетъчен материал в различно съотношение от две лица от мъжки пол, като биологичният материал в основното количество има ДНК профил, напълно съвпадащ с ДНК профила на подсъдимия А. Я.. Съгласно заключението, източник на биологичния материал в по-малкото количество по дръжките на същите инструменти е пострадалият Е. Я.. Интерпретирайки получените от изследването на двата обекта резултати, експертът е посочил, че по тях не се доказва присъствие на биологичен материал от трето лице. Обсъждайки горното експертно заключение, съдът правилно е заключил, че обективираните в него резултати напълно кореспондират с данните, съобщени от подс.Я. в обясненията му относно средствата, които е използвал, за да нанесе смъртоносните удари по тялото на пострадалия. В случая, доказаното по експертен път присъствие по дръжките на двата технически инструмента на клетъчен материал в основното количество с ДНК профила на подс.А. Я., свидетелства за това, че именно чрез тях последният е причинил уврежданията по главата на пострадалия, каквито са и признанията, направени от него в обясненията му. До този извод води и установената от експертизата принадлежност на биологичния материал по работната част на двата изследвани обекта, за която е видно, че е на пострадалия Е. Я.. Адекватна е и дадената от съда оценка на представените по делото експертизи – химически и химико-токсикологични, на които е било възложено изследването на иззетите по съответния ред кръвни проби от трупа на пострадалия Е. Я. и от подс.А. Я.. Извършеният физико-химически анализ на иззетата при аутопсията кръвна проба от трупа на Е. Я. е видно, че установява наличие на етилов алкохол в концентрация 2, 20 промила – протокол №16/21.01.2021г. / спр. л.135 от ДП/. Изготвената по делото химико-токсикологична експертиза на пробата кръв, взета от трупа на жертвата, сочи отсъствието на наркотични вещества / спр. л.140-141 от ДП/. Извършените химическо и химико-токсикологично изследва на кръвните проби, взети от подс. Я., съгласно представените експертни заключения, не установяват наличие на алкохол в кръвта му, както и употреба на наркотични вещества. /спр. л.133, л.137 - 138 от ДП/. Професионално обоснована и юридически издържана е и реализираната от първостепенния съд преценка на обективираните в комплексната психиатрично-психологична експертиза научни мнения и изведените въз основа на тях заключения, относими към предпоставящата наказателна отговорност вменяемост на подс. А. Я. и психическото състояние на последния към момента на осъществяване на инкриминираното деяние. Проведеното за целите на назначената по делото комплексна експертиза психиатрично и психологично експертно освидетелстване на подсъдимия А. Я. /спр. л.110-123 от НОХД №713/2021г. на БОС/, видно от същото, не разкрива наличие при последния на някакво обременяване в наследствеността с психични заболявания или зависимости към психоактивни вещества и алкохол. Възприето е в експертизата, че към датата на инкриминираното деяние – 18/19.01.2021г., както и към датата на изследването, подс. Я. е разбрал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си. Не са налице според експертите данни, които да потвърдят наличието на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Същият се сочи, че е със съхранен спомен от преживяното, подрежда събитията правилно по отношение на хронология, място, същност и значимост. Поведението на освидетелствания Я. непосредствено, по време и след извършеното деяние, е опредено като подредено и прагматично целенасочено. Към датите на освидетелстването експертите констатират наличие при подсъдимия на нормалпсихологично мотивирано поведение, изключващо психопатологична продукция като нарушение в отделните психични сфери – съзнание, мислене, възприятия, емоции, памет и интелект. Ангажирано е заключение за психична годност на подсъдимия да участва в наказателния процес, както и способност на последния правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях. Потвърдена е също и годността на подс.Я. да търпи наказание лишаване от свобода, в случай на признаване на вината му за извършеното престъпление. На основата на обективен анализ на наличните по делото данни, както и събраните такива при проведеното с подс.Я. интервю, вещите лица са достигнали до заключение, че при осъществяване на инкриминираното деяние последният не е бил в състояние на уплаха, смущение или раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или друго противоправно действие, от което да е било възможно да настъпят тежки последици за дееца или негови близки. Психичното състояние, в което същият се е намирал по време на извършване на деянието, експертите определят като относително стабилно. Агресивното поведение при него се сочи, че е било мотивирано от ескалирането на чувства с негативен емоционален заряд, които макар и силни, не достигат интензитета на йерархично по-високо поставените афект /физиологичен/ и силно раздразнение. Емоционалното състояние на подсъдимия към този момент, което според експертите попада в обхвата на обикновено раздразнение, не обуславя нарушаване на способността му да разбира свойството и значението на извършеното, нито на способността му да ръководи действията си, съответно и не би могло да се определи като кратковременно или продължително разстройство на съзнанието. Поведението на освидетелствания Я. по време и след деянието, вещите лица са определили като подредено и адекватно, т.е., не би могло да се приеме, че при реализиране на инкриминираното деяние същият е действал в състояние на физиологичен афект. Очертавайки при проведеното специализирано изследване личностния профил на подс.Я., експертизата е дала заключение, че характерово същият е демонстративен тип – с повишена способност към демонстрация в поведението. Сред характеризиращите индивидуалността на А. Я. особености, експертите са посочили способността му да установява контакти с лекота, склонността му към фантазьорство, притворство, украсяване на собствената личност, демонстриращ висока приспособимост към хората, емоционална лабилност. Констатирано е отсъствие при него на дълбоки чувства, а също и склонност към интригантство. Отличава се според експертите с повишен егоцентризъм, жажда за съчувствие, с нереална самооценка, служещ си с измама, умело прикривана с невинно изражение. Изведена като резултат от проведените тестове е също свойствената за подсъдимия периодична смяна на настроенията /циклотимен тип темперамент/, както и зависимостта от външни събития /радостни- предизвикващи при него активност в различни аспекти; печални събития – обуславящи при него забавяне на реакциите и мисленето, потиснатост и т.н./. Интелектът на подсъдимия е определен в гранични стойности, интересите му са посочени като ограничени, трудовите навици – неустойчиви, криминализацията – ранна. Личностово-характеровата структура на подс.Я. според експертизата е оформена в дисхармонично функциониращо семейство и разкрива редица проблеми в личностен и социален план и по отношение на ценностната система, с натрупано вътрешно недоволство, които вещите лица сочат като причина за дисхармонични отношения със заобикалящия свят, криминални прояви и безотговорност. Обсъждайки данните по делото в контекста на поставената им задача да изследват и анализират съществувалите между подс.Я. и жертвата /негов брат/ отношения, както и разбирането на подсъдимия за извършеното деяние, съставът експерти е обосновал извод, че възникналата в нощта на инкриминираната дата конфликтна ситуация между двамата братя е по скоро плод на начин на живот, отколкото на влияние на алкохол или други причини. Прието е, че подс.А. Я. е бил в състояние на обикновено раздразнение, като същият е действал под влиянието на кумулирани негативни емоции, но рационално и подредено, с ясното съзнание, че наранява сериозно брат си. Според експертизата независимо, че демонстрира чувство на вина за извършеното деяние, подсъдимият не е способен и не проявява емпатия и разбиране по отношение на жертвата. При изслушване на вещите лица в съдебно заседание, същите са потвърдили становището си, че състоянието, в което подс. Я. се е намирал по време на извършване на деянието – обикновено раздразнено състояние и обикновено алкохолно опиване, не е повлияло неговите способности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си. Защитават разбирането си, че ситуацията, предшестваща деянието, не е била с нищо по-различна или по-особена от многото други предходни ситуации от миналото на двамата братя – подсъдимия и жертвата. Интерпретирайки резултатите от проведеното специализирано изследване на подсъдимия, експертите разясняват, че изведените такива от многофакторния личностен въпросник /високи стойности в скалата лъжа и ниски стойности в скалата валидност/, свидетелстват за това, че последният демонстрира стремеж да представи себе си в най-добра светлина. Поради това и информацията, която той е дал с отговорите си на теста като недостоверна, не подлежи на интерпретация. Обсъждайки останалите тестови резултати от изследването, както и от проведеното интервю, експертите подчертават, че същите разкриват отсъствието на дълбоки чувства у подсъдимия, склонност при него към завишаване на егоцентризма, без да се интересува от другите около него и жажда за самочувствие. Изтъкват склонността му да си служи с измама и да лъже с невинно изражение, което свое заключение експертите подкрепят с констатираното от тях неволно признание на подс.Я. в хода на събеседването, че всъщност не съжалява, че е ударил с ножицата брат си Е. в „тиквата“, продължавайки да нанася удари само в тази част от тялото му. Анализът на обективираните в експертизите заключения на вещите лица сочи на кореспонденцията им с обясненията на подс. А. Я., в които същият е описал механизма на осъществяване на престъпното деяние, като комплексното им обсъждане способства установяване на фактите, очертани по-горе. Процесуално законосъобразен подход съдът е проявил и в оценката си за достоверност на приобщените по делото гласни доказателствени източници. Показанията на свидетелите са обсъдени с нужното внимание, при условното им отграничаване в две групи – първата, включваща лицата, които възпроизвеждат личните си възприятия за случилото се през деня на инкриминираната дата, но преди осъществяване на убийството, а именно С.И., Я.М., Н. Я., А. С. и Г.Г., както и тези от тях, които са срещнали подсъдимия рано сутринта на 19.01.2021г., след като престъпното деяние е било реализирано от последния - А.М., А.С., Х.И., Н.А. и Т.Д., и втората – родственици и познати на подсъдимия и жертвата, които свидетелстват за техни лични качества, както и за отношенията в семейството и помежду им – свидетелите В.А., С. Я., А. Я., А. Я., Б. Я., М. С., И. С., В. С. и К. М.. Изведената от свидетелските показания на посочените по-горе лица доказателствена информация, нужна за правилното решаване на делото, е на основата както на самостоятелното им обсъждане, така и при съпоставка помежду им, като същите са оценени съобразно действителния им смисъл, и с отчитане от съда на подкрепящите ги или противопоставящите се на изводимите от тях доказателства други такива, изходящи от останалите свидетели, писмените доказателства и експертни заключения. По този начин крайният резултат на доказателствения процес по фактите е обективиран от първата инстанция по един ясен, убедителен и несъмнен начин, позволяващо както на страните в процеса, така и на въззивния съд да проследят волята на съда и неговото вътрешно убеждение. Солидаризирайки се изцяло с преценката на първата инстанция за относимостта и достоверността на приобщените по делото свидетелски показания, и установените посредством тях релевантни факти, въззивният съд счете за ненужно да преповтаря обективираните в тази насока съображения на съда /л.10-13 от мотивите към присъдата/, които са пространни и основани на обективен анализ на тези доказателствени източници. Следва само да се отбележи, че изяснявайки значимите за процеса факти и обстоятелства, касаещи личните взаимоотношения между подсъдимия и жертвата /негов брат/, които се поставят като акцент в тезата на защитата за по-благоприятно третиране на подсъдимия, съдът правилно е приел за доказателствено обезпечено съществуващото между двамата в годините назад, а също и към датата на деянието неразбирателство, провокирано от множество обстоятелства, сред които финансовата несигурност на двамата, честата употребата на алкохол от тях, претенциите на всеки да е стопанин на жилищната постройка, която обитавали, и не на последно място личностово-характеровите особености на всеки от братята. Фактическите констатации в горната насока съдът обосновано е извел на базата на извършен обстоен анализ на показанията на свидетелите, установяващи се като близки родственици на подсъдимия и жертвата - от една страна, и от друга – на показанията на разпитаните непосредствено в хода на съдебното дирене свидетели, извън родствения им кръг, а именно А.С. и К. М., всеки от които, пресъздава собствените си впечатления за личните качества на подсъдимия и пострадалия, отношенията между тях, а също и различни ситуации от тяхното битие. Обсъждайки информацията, която отделните групи свидетели съобщават, с отчитане на близостта в отношенията им с подсъдимия и жертвата, съдът аргументирано е защитил позицията си, че отсъстват основания за проява на недоверие към който и да е от тях, съответно и към сведенията, които те представят. В случая обосновано е прието, че добросъвестността на разпитаните свидетели не е компрометирана, като различията, проследими в техните показания относно проявите на подсъдимия и пострадалия в различни ситуации от живота им преди инкриминираната дата, разкриващи отношенията помежду им, са напълно обясними от гледна точка на обстоятелствата, които ги свързват с двамата. Видно от показанията на разпитаните свидетели Я.М., Н. Я., С.И., А. С., С. Я., А. Я., А. Я., Б. Я., И. С. и В. С., които са родственици на подсъдимия и жертвата, живеещи в близост до общия им дом, същите еднозначно съобщават, че двамата злоупотребявали с алкохол и между тях често възниквали конфликти. Споделяйки за отношението си към двамата братя и описвайки качествата, които всеки притежава, преобладаваща част от свидетелите представят пострадалия Е. Я. като добронамерен, щедър, отзивчив, работлив и винаги готов да помага на близките си човек, във връзка с което съобщават, че са изпитвали по-топли чувства към него, отколкото към подс.Я.. Последният е описан от тях като лош, студен, избухлив и мързелив човек, който е лежал в затвора и поради това не бил възприеман добре от всички свои близки. Някой от свидетелите дори твърдят в показанията си, че са присъствали в обстановка, в която подсъдимият отправял закана към пострадалия, че ще го убие, които негови изявления обаче сочат, че не очаквали да се реализират – свидетелите Н. Я., С.И., А. Я., Б. Я. и И. С.. Поддържа се от една част от свидетели също, че процесната жилищна постройка на ул. „А... в гр.Карнобат първоначално е била обитавана от пострадалия Е. Я., който впоследствие се съгласил да приюти брат си – подс.А. Я., след като последният напуснал работата си като пазач на язовир. Според тези свидетели пострадалият полагал грижи за своя брат – подс.Я. - давал му пари, осигурявал му храна, въпреки което последният изявявал претенции за къщата, гонейки го понякога от нея. За подобно поведение на подсъдимия свидетелства С.И., а свид. А. Я. изразява личното си убеждение, че подсъдимият е искал да живее сам в къщата. За наличието на спорове, конфликти и пиянски свади в отношенията между подсъдимия и пострадалия свидетелстват също и техните познати А.С. и К. М., които съдът е разпитал в условията на непосредственост и устност в хода на съдебното следствие. Свидетелят К. М., който демонстрира неутралност в отношенията си към двамата братя А. и Е. Я.и, съобщава, че под въздействието на алкохол те често се карали, като всеки претендирал къщата да е негова и искал от другия да я напусне. Твърди, че е виждал подсъдимия да спи в салмата, както и че е пускал последния поне пет-шест пъти да спи в дома му, след като брат му го е гонил от къщата. Свид. А.С. от друга страна поддържа твърдение, че подс.А. Я. никога не е гонил брат си от къщата, а подобно поведение било обичайно за пострадалия, когато е под въздействието на алкохол. В такива случаи по данни на свидетеля, подсъдимият спял по строежи или на жп гарата. Същият свидетел разказва и за случаи около три месеца преди инкриминираната дата, в които заварвал подсъдимия да спи в салмата, покрит с найлон. Анализирайки посочените по-горе свидетелски показания поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд се присъединява към разбирането на първата инстанция, че същите само привидно бележат противоречие, като в действителност в общата си насоченост разкриват насложени във времето негативни нагласи у подсъдимия и жертвата относно съвместното им съжителстване в процесната жилищна постройка, които настроения под въздействието на алкохол са провокирали груби спорове, ескалиращи до физическа разправа, а често и до това всеки един от тях да гони другия от къщата. При обсъждане на депозираните пред него обяснения на подс.А. Я., съдът е съобразил двояката им същност като доказателствено средство и като средство за защита, във връзка с което правилно е приел, че оценката им за достоверност следва да бъде извършена при изследване както на тяхната пълнота, убедителност, вътрешна съгласуваност и логическа последователност, така и на основата на внимателната им съпоставка с останалите обективни доказателства. Въззивният съд принципно се съгласява с оценката на този глА. доказателствен източник, подробно и аргументирано изложена в мотивите на първоинстанционната присъда, като намира обаче, че сред съображенията на първата инстанция, с които е приела за истинни обясненията на подсъдимия в определена тяхна част, а в друга отхвърлила поради липса на подкрепящи ги доказателства, са налице такива, които се нуждаят от корекция. Правилно на първо място първата инстанция е достигнала до заключение, че детайлният разказ на подсъдимия при разпита му на досъдебното производство за случилото се на инкриминираната дата в по- голямата си част съвпада с изнесеното от него в хода на съдебното следствие, като единственото явно несъответствие, съществено по своя характер, касае последователността, динамиката и интервала от време, през който е нанасял удари по тялото на пострадалия. В отличие от твърденията на подсъдимия при разпита му на досъдебното производство, че веднага след нанасяне на първите два-три удара с ножицата за арматура по главата на пострадалия, докато последният спял на леглото, обърнат с гръб към него, при последвалото му падане на земята, чувайки, че мърмори, е пристъпил веднага към нанасяне на следващи удари, но този път с гаечния ключ / спр. л.9-10 от ДП/, в обясненията си пред съда същият е описал обстановка, според която нанесените от него удари по главата на брат му не са били в кратка последователност, а в интервал от 10-15 минути, през което време е пребивавал извън стаята „дремейки и чудейки се какво да прави“ /спр. л.134- 135 от НОХД № 713/2021г. на БОС/. В тези свои обяснения подсъдимият е посочил, че след първоначално нанесените няколко удара по главата на пострадалия, виждайки кръвта, избягал навън, като едва след около 10-15 минути се върнал обратно в стаята и когато видял, че брат му е в съзнание, паднал на земята, и му се заканва, взел гаечния ключ и му нанесъл „фаталния удар“ по главата. Именно така изведените противоречия в представянето на фактите по случая, са дали основание на съда да ползва процесуалния инструментариум по чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.3 от НПК и да приобщи към доказателствената съвкупност обясненията на подсъдимия от ДП, след прочитане на които същият е видно, че не ги е отрекъл, а напротив, обявил е за вярно всичко, което е разказал за случващото се в стаята, за собственото му „влизане, излизане, ядене, последователността и инструментите“, с които е удрял брат си /спр. л.135-гръб от НОХД № 713/2021г. на БОС/. При така изведените противоречия в обясненията на подсъдимия първостепенният съд е защитил разбиране, че с кредит на доверие следва да се ползват тези, дадени от последния в съдебната фаза на процеса, аргументи за което е почерпил от данните, обективирани в комплексната психиатрично- психологична експертиза и по конкретно, от обстоятелствената част на експертното заключение, отразяваща споделеното от подсъдимия при беседата му с вещите лица относно случилото се на инкриминираната дата. Констатирайки, че версията, която Я. е представил в хода на експертното обследване на личността му, съвпада с поддържаната такава от него в обясненията му пред съда - включваща твърдения на последния, че след първите нанесени удари напуснал къщата за известно време, а след като се върнал и видял брат си на пода, му нанесъл още удари, първата инстанция е направила преценка за достоверност именно на тези негови твърдения. В случая обаче, съдът не е съобразил, че провежданите от вещите лица беседи с освидетелстваното лице за целите на възложеното им експертно изследване, нямат никаква доказателствена стойност и поради това от тях не могат да се извеждат доказателства, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. В този смисъл и споделените от подсъдимия пред експертите факти и обстоятелства във връзка с инкриминираното деяние, не биха могли да послужат за проверка нито на валидно дадени от него в хода на процеса обяснения /в досъдебната и съдебната фаза/, нито на който и да е друг доказателствен източник. Известно е, че експертизата по своята характеристика е особен способ за събиране на доказателства - тя не е нито доказателство, нито доказателствено средство, а чрез нея, използвайки специалните знания на експерти от определена област на науката и техниката, се правят изводи от едни известни по делото факти за други, които не са известни и за които именно са били назначени. Макар в част от случаите експертното заключение да извежда нови факти на базата на изследване на вече известни такива, то никога не възпроизвежда непосредствено възприети факти така, както би ги възприел всеки, дори и без специални знания в дадената област. Затова и съпоставката, която съдът е направил между разказа на подсъдимия пред състава експерти и съдържанието на неговите обяснения, дадени на досъдебното производство и по-късно - в хода на съдебното следствие, на базата на която е приел, че кредит на доверие заслужава версията на последния за прекъсване на нападението над брат му с интервал от около 10-15 минути, е неприемлива. Неправилно по-нататък, давайки вяра на изнесените от подсъдимия в съдебно заседание твърдения за прекъсване от негова страна на нападението спрямо пострадалия с интервал от около 10-15 минути, съдът е приел, че същите се подкрепят и от заключението по съдебномедицинската експертиза, в частност от допълнително дадените в съдебно заседание разяснения от вещото лице относно периода от време - интервал от около 10 минути, определен като „светъл“, в рамките на който установените по тялото на пострадалия наранявания биха довели до настъпване на неговата смърт /спр. л.73 от НОХД № 713/2021г. на БОС/. Излагайки съображенията си в тази насока, първата инстанция не е отчела, че експертното становище на д-р М. по въпроса за времето на настъпване на смъртта касае само последиците от нанесения най-силен удар по главата на пострадалия, а именно този, който е предизвиквал хлътване на части от черепа навътре в черепната кухина и разкъсване на мозъчните обвивки, а не леталния изход, като последица от констатираните общо седем травми по главата на жертвата. Пренебрегнато е също и обстоятелството, че по делото липсват категорични доказателства, на основата на които да се направи заключение за последователността на нанасяне на ударите, в частност кой от различните по сила удари е бил нанесен първи и кой втори, или последен. Такова е и заключението на вещото лице – медик, което описвайки локацията и характеристиката на травмите, при направена констатация, че същите не свидетелстват за типично наслагване на ударите, изтъква невъзможността да се определи поредността на тяхното нанасяне. Съобразявайки горното, въззивният съд не намери основание да се съгласи с изводите на първата инстанция, че кредит на доверие следва да бъде даден на обясненията на подсъдимия от съдебната фаза на процеса, в които същият описва динамика на нанасяне на ударите по тялото на пострадалия, включваща интервал от време /около 10-15 минути/ между първоначалните няколко удара и последващите такива, довели до смъртта му. Проявата на подобно поведение на подсъдимия при умъртвяване на жертвата не може да намери своята доказателствена обезпеченост. Следва да се отчете и това, че самият подсъдим също не е категоричен по отношение на фактите, съобщени от него за първи път в съдебно заседание, касаещи периодичността на нанасяне на ударите. Запознавайки се със съдържанието на своите обяснения от досъдебното производство в процедурата по чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК, подсъдимият е видно, че не настоява за истинност на изнесените пред съда факти, а напротив, заявява, че всичко, което е разказал на досъдебното производство за случващото се в стаята, за собственото му „влизане, излизане, ядене, последователността и инструментите“, с които е удрял брат си, е вярно /спр. л.135-гръб от НОХД № 713/2021г. на БОС/. Отчитайки тези данни, при собствената преценка за достоверност на обясненията на подсъдимия съобразно вътрешната им логичност и последователност, както и на основата на съпоставката им с останалите обективни данни по делото, въззивният съд достигна до заключение, че при констатираните противоречия, доверие следва да бъде дадено на обясненията му от досъдебното производство, снети от последния само ден след датата на инкриминираното деяние – 19.01.2021г. в присъствието на защитник. Поради това и в рамките на правомощията си по чл. 316 от НПК прие нови фактически положения относно последователността и интервала от време, през който подсъдимият е нанасял смъртоносните удари по тялото на пострадалия, а именно, че всички седем удара са нанесени през кратък промеждутък от време, включващ само необходимото такова за подсъдимия да замени ползваните от него средства - ножица за арматура с гаечен ключ и последващата им нова замяна при нанасяне на финалните удари. По-нататък, в отличие от първата инстанция, въззивният съд не намери основание да оцени като недостоверни обясненията на подсъдимия в частта, в която същият излага твърдения за възникнал в нощта на инкриминираната дата конфликт между него и брат му, обусловил по-късно решението му да пристъпи към реализиране на инкриминираното деяние. В случая, отказът на първостепенния съд да кредитира последователно поддържаните в горната насока твърдения на подсъдимия, е обоснован единствено с това, че те не могат да бъдат проверени чрез съпоставка с другите събрани по делото доказателствени материали. Предложената аргументация не се споделя от настоящия състав на въззивния съд. На първо място, обясненията на подсъдим по дело не могат да бъдат отхвърлени и определени като израз на защитната му позиция само въз основа на това, че той има интерес от благоприятен за него изход на процеса. Те не могат да бъдат игнорирани и по съображения, че няма други доказателства, които да ги подкрепят или чрез които да бъдат проверени. В разглеждания казус е вярно, че преки свидетели на обстановката в дома на подсъдимия и жертвата, предшестваща инкриминираното деяние, не са налице, което затруднява процеса по доказване на поведението на всеки един от тях, включително на факта възникнало ли е или не пререкание между двамата и на каква основа. Това обаче не води автоматично до извод, че версията на подсъдимия за възникнал конфликт е изолирана. Тя би била такава, ако се опровергава от останалите доказателства или ако се констатира, че е житейски нелогична и неубедителна сама по себе си. В случая разказът на подсъдимия за възникналата конфликтна ситуация с брат му /жертвата/, при която последният обърнал масата, на която се хранил, довело да изпадане на чинии и прибори на земята, не бележи самостоятелни логически дефицити, нито пък може да се приеме като житейски недостоверен. Още повече, че по делото са събрани достатъчно по обем и съдържание гласни доказателствени източници, с които се разкрива, че подобни битови скандали между двамата братя не са били изолиран случай, а напротив – изявата им е била честа, особено след употребата от един от тях или от двамата на алкохол, каквато се установява да е била и ситуацията в процесната вечер /установена на базата на физико-химичен анализ алкохолна концентрация в кръвта на жертвата Е. Я. – 2, 20 промила/. Освен това, обсъжданата част от обясненията на подсъдимия, не само че не се оборва от другите доказателства, а и при внимателната съпоставка с тях, се установява да е подкрепена в някой конкретни детайли. Така от вниманието на съда е убягнало обстоятелството, че при огледа на местопроизшествието - дома на двамата братя, на пода в стаята са били намерени картонени чаши и вилица за хранене /описани в протокола за оглед – л.79-82 от ДП/, като видно от фотоалбума към огледния протокол, сред намиращите се на земята вещи, в близост до масата, се забелязват също пепелник и стъклена чиния – зелена на цвят, с остатъци от храна / спр. л.85, л.86 от ДП/. Посочените обективни данни въззивният съд счита, че подкрепят заявеното от подсъдимия относно обстановката същата вечер в дома му и по конкретно, че двамата с пострадалия са се скарали, в хода на който словесен конфликт последният е предизвикал събаряне на масата за хранене и това е довело до изпадане на чиниите и приборите на земята. Отчитайки, че събраните по делото доказателства не опровергават твърденията на подсъдимия в горната насока, въззивният съд намери, че в тази част обясненията на последния необосновано са определени от първата инстанция като израз единствено на защитна позиция, а не на годно доказателствено средство. Приемайки от своя страна да ги цени в полза на възприетите изводи по фактите, въззивният съд измени очертаните такива от първата инстанция в мотивите на съдебния акт съобразно правомощието си по чл. 316 от НПК. Приетото за установено от въззивния съд, че в нощта на инкриминираната дата между подсъдимия и пострадалия е възникнал конфликт, не предпоставя промяна в следващите изводи на съда относно недоказаност на твърденията на подс.Я. за упражнено в рамките на протеклия конфликт спрямо него физическо насилие от страна на жертвата. Обсъждайки заявеното от последния, че преди деянието брат му Е. го удрял с юмруци по главата и ребрата, съдът правилно е отбелязал, че тези му твърдения се явяват напълно опровергани от констатациите при освидетелстването му, сочещи на отсъствие на каквито и да е следи от физически наранявания или травми по тялото и главата му. Що се отнася до поддържаната от подсъдимия версия, че същата нощ за пореден път е бил гонен от пострадалия да напусне общия им дом, то в контекста на установеното от гласните доказателствени източници, че подобни прояви на всеки от двамата братя при разпра между тях, не са били изключение, може да се приеме, че и в процесната вечер отново е имало подобно изявление от страна на употребилия значително количество алкохол пострадал. Това обаче по никакъв начин не може да бъде ценено като обстоятелство, оправдаващо нападателните действия на подсъдимия, за които е безспорно установено, че са предприети в един следващ момент от вечерта, а именно, след като брат му си е легнал да спи в леглото. Коректно на следващо място съдът е констатирал, че пресъздадената от подсъдимия в обясненията му на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса обстановка относно случилото се на инкриминираната дата, с признанието му за авторство на деянието и с посочване от негова страна на времето, мястото, средствата и начина на умъртвяване на жертвата, с локализиране на ударите в областта на главата, както и поведението му след убийството, е убедително подкрепена от останалите, събрани по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, и експертните заключения. Поради това и няма основание в съответната им част, същите да не бъдат кредитирани при извеждане на фактите по казуса. Проверката, извършена от въззивния съд на съставените в хода на разследването протоколи за действия по разследването - протоколи за оглед на местопроизшествие, за освидетелстване /оглед на лице/, за оглед на труп, за оглед на веществени доказателства ведно с фотоалбуми към тях установи, че същите са изготвени в съответствие както с общите правила на чл.129 и сл. от НПК, така и при съобразяване със специалните изисквания за конкретното процесуално действие. Видно е, че протоколът за извършено действие по разследването в хипотеза на неотложност /оглед на местопроизшествие, при който са иззети лични вещи на подсъдимия и пострадалия/ е одобрен от съдия, при спазване на законоустановения срок, което го установява като годно доказателствено средство за извършването на съответното действие, за реда, по който е било извършено и за събраните с него доказателства. Отчитайки валидността на всички съставени протоколи по чл. 128 от НПК, въззивният съд прие, че ОС-Бургас основателно се е позовал на тях в подкрепа на застъпените изводи по фактите. Важно е да се подчертае, че корекцията, която въззивният съд направи по отношение на някой от приетите от БОС факти - относно възникнал процесната вечер спор между двамата братя и следващите действия на подсъдимия, предприети, след като пострадалият се е унесъл в сън - нанасяне на седем удара по главата на жертвата с метални инструменти в кратък интервал от време, без прекъсване на нападението, не се отразява на цялостната преценка за правилно извършена оценка на доказателствата и обоснованост на съществените фактически изводи, направени от първостепенния съд. Освен това, доколкото тази промяна, обусловена от разликата в подхода на двете инстанции при оценката за достоверност на обясненията на подсъдимия, не се отнася до съставомерни признаци, а само касае изграждане на цялостна фактическа картина в нейната динамика, то въвеждането й не дава отражение върху правните изводи, до които е достигнал БОС. Основавайки се на фактите, чиято установеност бе приета за доказателствено обезпечена в процеса, въззивният съд намери, че правните изводи на първата инстанция за осъществен от подс. А. Я. престъпен състав на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 от НК, са в съответствие със закона. Доводите на защитата, насочени към оспорване на квалификацията по т.6, предл. 2-ро на чл. 116 от НК – деянието да е извършено по особено мъчителен за жертвата начин, не почиват на обективен прочит на материалите по делото и поради това същите се явяват неоснователни. Обективните параметри на разглежданата деятелност, както правилно е посочил окръжният съд, включват действия на подс.Я. по нанасяне на множество удари – седем на брой, с ножица за арматура и Г - образен гаечен ключ в теменната, челната и тилната част на главата на пострадалия, в резултат на което на последния е причинена тежка черепно-мозъчна травма, довела до несъвместими с живота увреждания на мозъка и неговите структури, и до смъртта му. Обосновано, изхождайки от заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, което не е оспорено от страните, съдът е приел наличието на пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия по нанасяне на удари с метални предмети по главата на пострадалия /докато първоначално същият е бил в сънено състояние, легнал на леглото, а впоследствие пробудил се от ударите и изпаднал от леглото/ и последвалата смърт на последния. Позовавайки се на конкретно проявеното поведение на подс. Я., насочено към нанасяне на удари с метални предмети - ножица за арматура и гаечен ключ по тялото на пострадалия /в областта на главата/, както и изхождайки от механизма на причинените увреждания, установен по данни от съдебномедицинската експертиза, броят на ударите, тяхната сила и интензивност, и не на последно място - данните за психическото здраве на подсъдимия, първостепенният съд аргументирано е извел наличието на пряк умисъл у последния за убийство. Обсъждайки с необходимата задълбоченост заключението на СМЕ, с констатациите направени в него относно насоката и броя на нанесените удари, както и за механизма на нанасянето им /докато пострадалият е бил в легнало положение/, първостепенният съд правилно е достигнал до извод, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Както в теорията, така и в съдебната практика безпротиворечиво е прието, че изводите за субективната страна на деянието се изграждат върху доказаните по делото реални действия на подсъдимия, които обективират формираните в съзнанието му представи. За умисъла на дееца – дали е пряк или евентуален, дали е за убийство или за телесна повреда - се преценява от начина на извършване на престъплението и по-конкретно от механизма и средствата на нанасяне на удари на жертвата, от броя на ударите, тяхната сила и локализация, както и от обективно причинените увреждания. Според обвързващите указания на върховната ни съдебна инстанция, дадени с Постановление № 2/1957 г., изменено и допълнено с Тълкувателно постановление № 7/1987 г. на Пленума на ВС на РБ, "за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата с оръжие, и други обстоятелства". Съблюдавайки посочената съдебна практика, първостепенният съд правилно е характеризирал разгледаното деяние като убийство, извършено при пряк умисъл. Отчитайки психическата годност на подсъдимия и данните за неговия общообразователен и интелектуален капацитет, съдът основателно е приел наличие на знание у последния, че използваните от него средства – метални инструменти - ножица за арматура и гаечен ключ, са напълно годни да причинят на нападнатото лице тежко увреждане, от което да настъпи неговата смърт, тъй като мястото, към което са концентрирани ударите – в областта на главата на жертвата, представлява жизнено важна област от човешко тяло. Същият е имал съзнанието, че действа с особена жестокост, както и че умъртвява пострадалото лице по особено мъчителен начин, т. е. квалифициращите признаци на деянието са обхванати от умисъла на дееца. С убедителна аргументация съдът е защитил и позицията си относно характеризиращите деянието квалифициращи признаци по т. 6, предл. 2-ро и 3-то на чл. 116 от НК. За да е налице квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 от НК следва да се установи чрез доказателствата, събрани по делото, че са използвани особен начин, средства или механизъм на въздействие върху телесния интегритет на пострадалия, в резултат на което той е претърпял значителни болки и страдания, продължителни по времетраене, прекомерни по своето естество, отличаващи се по интензитет и характеристики от обичайните наранявания, водещи до смъртен изход. В разглеждания случай приемайки, че убийството е извършено по особено мъчителен за жертвата начин, съдът правилно се е позовал на данните от медицинската експертиза, свидетелстващи за броя на нараняванията по тялото на жертвата, механизма на причиняването им, силата на ударите, характера на уврежданията и свързаните с тях болки и страдания. Установява се от експертното заключение, както и от разясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание – д-р М., че вследствие нанесените удари, на пострадалия Е. Я. са причинени седем разкъсно-контузни рани в областта на главата, при отсъствие на наранявания, които да имат белезите на защитни такива. Обсъждайки характеристиките на констатираните травми, вещото лице заема категорична позиция, че последователността на ударите и тяхната периодичност не е възможно да бъдат изведени по експертен път. Сочи обаче, че ударът, който е причинил хлътване на части от черепа в черепната кухина и е предизвикал разкъсване на мозъчната обвивка, може да бъде отличен като такъв, който е бил нанесен с най-голяма сила, както и че е възможно същият да се е явил решаващ за смъртта на жертвата. Уточнявайки по-нататък, че прагът на болка и страдание е строго индивидуален за всеки отделен индивид, вещото лице ангажира становище, че в случая независимо от данните за алкохолно повлияване на пострадалия, той е могъл да изпитва болка от нанесените му удари, особено при удара, който е причинил хлътване на черепа. Преценявайки последиците от този удар, отличен като нанесен с най- голяма сила, вещото лице е изразило становище, че сам по себе си, същият не би довел до незабавно настъпване на смъртта на пострадалия. Според експерта смъртта в този случай би настъпила след около 10 минути, в рамките на което време жертвата ще се намира в т. нар. „светъл период“. В отговор на поставени му от страните и съда въпроси, експертът е посочил също, че съненото състояние на пострадалия, ако се приеме, че такова е било на лице, не е фактор, който да лиши последния от усещанията на болка, нито от възможността да съзнава причиняването на увреждания по тялото и последиците от тях, а напротив – в ситуация на сън жертвата е поставена в състояние на по-голям стрес поради изненадващия характер на ударите /спр. л.72 гръб –л.73 от НОХД № 713/21г. на БОС/. Съобразявайки така изведените по експертен път данни, въззивният съд намира, че първата инстанция правилно е приложили материалния закон, квалифицирайки деянието като убийство, извършено по особено мъчителен начин за жертвата. Следва отново да се спомене, че внесената от въззивния съд корекция във фактологията, очертана в мотивите към атакуваната присъда, касаеща последователността и интервал от време, през който са нанасяни ударите, причинили смъртоносните наранявания на жертвата, не се явява предпоставка за промяна на правната квалификация на деянието, извършено от подс.Я., включително в аспекта, претендиран от защитата. В случая за характеристиката на деянието по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 от НК, е без особено значение обстоятелството дали първият и последният удар по тялото на пострадалия са били нанесени в интервал от около 10-15 минути, както е приела първата инстанция, или всички установени посредством медицинската експертиза общо седем травми по главата на жертвата са следствие от нанесени серия удари през кратък промеждутък от време, до каквито фактически изводи достигна въззивният съд. Това е така, тъй като преценката дали смъртта е настъпила по "особено мъчителен начин за убития" не се извършва единствено на основата на установените данни за продължителността на претърпените от жертвата болки и страдания, а изисква съобразяване на всички обстоятелства, разкриващи механизма на причиняване на травмите, използваните средства, броя, интензитета и локализацията на ударите, които в комплексната си насоченост позволяват да се направи извод извършено ли е убийството по начин, който да е съпроводен с повече мъки за жертвата, отколкото при обикновената смърт /в т. см. Решение № 593 от 6.XI.1991 г. по н. д. № 326/91 г., II н. о. на ВС; Решение № 154 от 26.IV.1990 г. по н. д. № 153/90 г., I н. о. на ВС/. Според цитираното решение № 154 от 26.IV.1990 г. на ВС „убийството ще бъде извършено по особено мъчителен начин и тогава, когато са нанесени ред смъртоносни удари, след което е последвал смъртоносният удар, при което смъртта настъпва няколко минути след това“. В конкретиката на установените по делото факти е несъмнено, че въпреки съненото състояние и концентрацията на алкохол в кръвта, пострадалият е изпитвал значителни болки, страдания и чувство на безпомощност, изживявайки предсмъртна агония, съзнавайки неминуемо настъпването на смъртния изход. Тези усещания са били продължителни, като се има предвид, че ударите, които подсъдимият му е нанесъл /по данни от СМЕ/ са седем на брой и всеки от тях е съсредоточен в уязвима част от тялото му – главата, а с един от тях, идентифициран от вещото лице като най-силен, е причинил хлътване на части от черепа в черепната кухина и е предизвикал разкъсване на мозъчната обвивка. По данни от медицинската експертиза се установява, че травмите по главата на пострадалия не свидетелстват за типично наслагване на удар върху удар, въпреки което според разясненията на вещото лице в някой от наранените области е налице частично препокриване на ударите. Тези обективни данни позволяват извод, че с всеки следващ удар болката, изпитвана от пострадалия, е ставала все по-остра и непоносима. Фактът, че дори и нанесеният с най- голяма сила удар по главата на пострадалия според становището на вещото лице не е могъл да доведе до незабавната му смърт, също сочи на това изпитваните болки и страдания да са били със сериозен интензитет, независимо дали посоченият удар е бил първи, втори или последен в серията нанесени такива от подсъдимия с използваните от него средства - ножица за арматура и гаечен ключ. Изхождайки от горното, въззивният съд не прие за основателни възраженията на защитата, насочени към оспорване на извода на съда за причинена по особено мъчителен начин смърт на жертвата. Поддържаните от защитника твърдения, че пострадалият Е. Я. е изпаднал в тежка и мигновена кома веднага след нанасяне на първия удар, изключващо възможността за него да се отбранява, както и да изпитва силна болка и страдание от следващите удари, се явяват категорично опровергани както от заключението на съдебномедицинската експертиза и допълнителните разяснения на вещото лице при изслушването му в съдебното заседание пред първата инстанция, така и от обясненията на самия подсъдим, в които същият поддържа, че след нанасяне на първите няколко удара, брат му Е. е продължил „да мърмори и да мърда“. Именно поради това подсъдимият твърди, че е пристъпил към нанасяне на следващите удари с гаечен ключ, като едва след като са изминали около пет минути от последния нанесен удар, при който от главата на брат му потекла кръв, подсъдимият сочи в обясненията си, че същият е „спрял да мърда“ /спр. л.10 от ДП/. Необходимо е по-нататък да се посочи, че отсъствието на защитни наранявания по тялото на пострадалия, данни за което се съдържат в СМЕ, е напълно обяснимо от гледна точка на съдържащото се в кръвта му количество алкохол, установено по данни от химическата експертиза да е 2, 20 промила /спр. л.135 от ДП/, а също и поради факта, че е бил нападнат в гръб /обърнат с лице към стената/ и докато заспива, или вече унесъл се в сън, с нанесени му серия тежки удари по главата, осуетяващо възможността му са самоотбрана. Вярно според въззивната инстанция съдът е оценил също и доказателствата в подкрепа на квалификацията по т. 6 предл. 3-ро на чл. 116 от НПК. Според Постановление № 2/57 г. на Пленума на ВС признакът "особена жестокост" е налице, когато при извършване на убийството деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. В практиката безспорно се приема, че особената жестокост е качество на дееца, което може да се обективира, от една страна, в поведението му – начин на осъществяване на деянието, използваните средства, и от друга - в личностните му качества, в проявеното отношение към пострадалия и страданията му / Решение № 7/82 г., ОСНК; Решение № 12/96 г., ІІ н. о., ВС; Решение № 107/96 г., ІІ н. о., ВС; Решение № 586/83 г., ІІ н. о., ВС; Решение № 226/95 г., І н. о., ВС и др. /. Поддържа се също така становище, че особената жестокост трябва да е проявена към момента на извършване на деянието, а не да характеризира дееца изобщо /Решение 403/93 г., І н. о., ВС/. В конкретиката на разглеждания казус, първостепенният съд правилно е преценил, че поведението на подс. Я., обхващащо от една страна начина и използваните средства за нанасяне на удари по тялото на пострадалия – тежки метални инструменти с груба повърхност - ножица за арматура и гаечен ключ, броя и локализацията на ударите – седем удара, концентрирани в областта на главата, и от друга – субективното му отношение към пострадалия, разкриват проява на особена жестокост. Фактическите обстоятелства по делото, установяващи механизма на причиняване телесните увреждания на пострадалия, както и данните от съдебномедицинската експертиза, даващи сведения за медико-биологичните характеристики на тези увреждания, ясно сочат, че употребената от дееца сила, интензитетът, насочеността и броя на ударите, са такива, надхвърлящи необходимото за причиняване на общественоопасните последици. Както вече бе посочено по-горе, реализирайки нападение над пострадалия, подс.Я. му е нанесъл общо седем удара в областта на главата, част от които с ножица за арматура, а друга – с гаечен ключ. Съсредоточавайки ударите с тежки, ръбести, метални предмети в уязвима област от тялото - главата, подсъдимият е упражнил също значителна сила и интензитет, за което свидетелстват данните от медицинската експертиза. Видно от заключението на СМЕ, изследвайки травмите, получени от жертвата, вещото лице е приело, че същите са в резултат на удари, които са нанесени с достатъчна сила, като един от тях, отличаващ се с по-голяма сила от останалите, е причинил хлътване на части от черепа в черепната кухина и е предизвикал разкъсване на мозъчната обвивка. Макар по експертен път да не може да се изведе последователността на ударите и тяхната периодичност, изхождайки от времевата картина, описана от самия подсъдим в обясненията му на досъдебното производство, оценени от въззивния съд като такива с по-висока степен на достоверност от дадените в хода на съдебното дирене, несъмнено е, че нараняванията на пострадалия са причинени за относително кратко време. Жертвата не е имал възможност да се отбранява поради голямото количество употребен алкохол и състоянието на сън, в което се е намирала първоначално, както и предвид реализираното в гръб нападение, с бързото нанасяне на смъртоносни удари, които несъмнено се явяват сломяващи всякаква съпротива, дори без жертвата да е силно повлияна от консумирания алкохол. Ожесточението, с което са нанасяни ударите върху пострадалия, когато последният се е намирал в почти безпомощно състояние, очертават също проявено от подсъдимия бездушие и коравосърдечност. Още повече, че жертвата в случая е брат на подсъдимия. Съгласно константната практика на ВКС в редица решения, за да бъде квалифицирано убийството като извършено с особена жестокост, е нужно да се съобразят начинът на действие и характерът на нанесените удари - един или повече, нанесени с ярост, тежки и със силно поразяващо действие. В Решение № 431/15.08.1970 г. по н. д. № 373/70 г., ІІ н. о. на ВС, е възприето разбиране, според което, за да е налице "особена жестокост" не винаги е необходимо да са нанесени множество удари или рани, въпреки че в конкретния случай броят на нанесените удари също е израз на яростта и жестокостта, с които е действал подсъдимия при извършването на инкриминираното деяние. Безспорно този квалифициращ признак е налице, щом като от начина на нанасянето на ударите може да се заключи, че деецът е проявил голяма жестокост. В контекста на изложеното, съобразявайки конкретната насоченост на действията на подс. Я., въззивният съд изцяло се солидаризира с възприетата от първата инстанция квалификация на деянието по т. 6 предл. 3-то на чл. 116 от НК. В подкрепа на горните изводи съдът правилно е отчел и особените характеристики на дееца, изведени в психолого-психиатричната експертиза, определящи го като личност с натрупано вътрешно недоволство, емоционално лабилен, с изявена склонност към нарушаване на правовия ред, неспособен на емпатия и разбиране към жертвата. В случая тези негови личностни черти се явяват ясно изразени не само в механизма, по който е реализирал деянието, а и в посткриминалното м у поведение, разкриващо хладнокръвие и овладяност на реакциите му – покриване на трупа на пострадалия с юрган, за да не възприема жестоката гледка, търпеливо изчакване на утрото, задоволяване на личните потребности от кафе и цигари, с последвало посещение в полицейското управление, за да се предаде като автор на убийство. Изложените аргументи сочат на неоснователност на претенцията във въззивната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Не са налице основания за оправдаване на подсъдимия по квалификацията по т.6, предл.2-ро на чл. 116, ал.1 от НК – деянието да е извършено „ по особено мъчителен начин за убития“, каквото искане защитата поставя пред настоящата инстанция. Въззивният съд се присъединява към изводите на първата инстанция относно липсата в казуса на данни, които да сочат на поведенческа проява на пострадалия, поставяща подсъдимия в условията на реално застрашаващо телесната неприкосновеност и живота му нападение, водещо до реакция на отбрана от страна на последния по начина и със средствата, с които е реализирано инкриминираното деяние. Макар в изводите си по фактите на обвинението въззивният съд да прие, че в нощта на инкриминираната дата между двамата братя – А. и Е. Я.и е възникнал конфликт, съпроводен с действия от страна на пострадалия по събаряне на масата, върху която се е хранил подсъдимият, то съществото на тези нови фактически положения не налага правни изводи, различни от приетите такива от първата инстанция, а именно за отсъствието на хипотеза по чл.12 ал.1, ал.2 или ал.4 от НК. По делото не са събрани доказателства, които да установяват предприети от пострадалия спрямо подсъдимия действия, имащи характер на нападение по смисъла на чл. 12 ал.1 от НК, с характеристиките, изведени в т.2 на ППВС №12 от 29.ХI.73 год. по н.д. №11/73 год., поради което и няма основание да се счете, че нанасяйки смъртоносните удари с метални инструменти по тялото на пострадалия, подс.Я. се е намирал в състояние на неизбежна отбрана. Напротив, нападението на подсъдимия спрямо жертвата, която е била обърната с гръб към него и се е намирала в състояние на сън, съставлява гневна и отмъстителна реакция, плод на ескалиралите във времето конфликтни отношения между двамата, като в цялата си изява, включваща нанасяне на седем последователни удара, соченото нападение обективира умисъл за причиняване на смърт. Постановената от първостепенния съд присъда не е протестирана от прокурора. Същата е атакувана пред настоящата инстанция единствено от подсъдимия А. Я. чрез служебния му защитник, който наред с оплакването за нарушение на закона, оспорва и справедливостта на отмерената му от първоинстанционния съд санкция лишаване от свобода. След като подложи на внимателна преценка атакувания съдебен акт и в санкционната му част, въззивният съд намери следното: Доводите за явна несправедливост на отмерената на подс.Я. санкция, развити в контекста на претенцията за неправилно квалифициране на деянието по т.6, предл.2-ро на чл. 116, ал.1 от НК, както и с наведени съображения за неадекватно дадена от съда оценка на смекчаващите отговорността обстоятелства, в частност - на признанието на дееца за извършеното престъпление и мотивите за неговото осъществяване, са неоснователни. При решаване на въпроса за наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи за извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 вр. чл. 115 от НК, първоинстанционният съд е съобразил законоустановената наказуемост на това престъпление към датата на неговото извършване – 18/19.01.2021 г., а именно лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. След обсъждане и оценка на обстоятелствата, имащи отношение към индивидуализацията на наказателната отговорност, съдът е приел, че наказанието на подс. Я. следва да се определи при условията на чл. 54 от НК съобразно предвидената за престъпния състав първа санкционна алтернатива, и е наложил на последния 18 години лишаване от свобода. В обсега на установените по делото факти, въззивната инстанция не установи наличие на нови обстоятелства, извън очертаните релевантни такива от решаващия съд при индивидуализация на наказателната отговорност на подс. Я.. Анализирайки обхватно същите, ОС-Бургас се е съобразил както с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и личността на дееца, така и със смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, без неоправдано да подцени или надцени някой от отчетените като такива. Обоснован се явява изводът на съда, че извършеното от подсъдимия престъпление бележи висока степен на обществена опасност, не само с оглед на резултата – настъпилата смърт на пострадалия Е. Я., негов брат, но и с оглед механизма на осъществяването му, както и с оглед наличието на няколко /две/ квалифициращи обстоятелства и тяхното естество. Деянието е извършено хладнокръвно, с използване на метални инструменти – ножица за арматура и гаечен ключ, с който за кратко време са нанесени общо седем удара в главата на жертвата като уязвима област от човешкото тяло. Механизмът на осъществяване на убийството – докато пострадалият е в сънено състояние и неочаквано за него, п р и отсъствието на открита провокация, също очертава неговата тежест, както и характеризират личността на дееца в негативен облик. Не следва да се подценява и фактът, съзнаван от подсъдимия, че брат му се е намирал под силното влияние на употребения същата вечер алкохол, поставящо го допълнително в позиция да не е в състояние да се противопостави на осъщественото спрямо него нападение. Обстоятелствата, характеризиращи деянието като такова, извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин за жертвата, съдът правилно е преценил, че доколкото обуславят съставомерността на деянието по текста на повдигнатото срещу подс. Я. обвинение по т. 6, предл. 2 и 3 на чл. 116, ал. 1 от НК, не могат да се вземат допълнително предвид като смекчаващи или отегчаващи обстоятелства при лимитиране на наказателната отговорност /чл. 56 от НК/. Действително, броят на квалифициращите признаци на извършеното престъпление предвид, че сам по себе си не е елемент от състава на последното, няма пречка да се цени на плоскостта на отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства /Решение № 329 от 14.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 257/2009 г., I н. о., НК/, в каквато насока изводите на съда се явяват правилни. Изследвайки задълбочено данните по делото, носещи информация за личността на подс. Я., въззивният съд се солидаризира с изводите на ОС - Бургас, че същите характеризират в отрицателен план дееца. Фактическите констатации сочат на тежка криминална обремененост на подсъдимия, датираща от неговата непълнолетна възраст /спр. л.13-16 от ДП/. Данните от представената по делото справка за съдимост разкриват, че като последица от предходни осъждания, подсъдимият многократно е търпял ефективни наказания лишаване от свобода, очевидно без ефективно постигната превенция. Несъмнено е при тези сведения за личността на подсъдимия, допълнени и от конкретната му престъпна проява, предмет на разглеждане но настоящото дело, че снизходителният подход при отмерване на наказанието му, не би имал за последица поправянето му, преследвано от закона. Адекватно и съобразно действителната им тежест съдът е оценил характеризиращите в положителен аспект личността на подсъдимия данни, сред които са личното му явяване пред органите на полицията с признание за извършено престъпление, оказаното от него съдействие за разкриване на обективната истина и не на последно място – обективираната в заключението на комплексната психиатрично-психологична експертиза информация относно дисхармоничната семейната среда, в която същият е израснал като фактор, повлияващ формирането на личността му, по отношение на който собствените му избори са невалидни. Обосновано в тази връзка съдът е приел, че мярката за наказателно въздействие върху подсъдимия за извършеното от него престъпление не следва да бъде определяна в максималната й тежест според първата алтернатива, предвидена в закона от 20 години лишаване от свобода, а в справедливото й измерение същата изисква редукция до 18 години лишаване от свобода. Неоснователно в жалбата на защитника на подсъдимия се поддържа, че съдът не е съобразил естеството и реалната тежест на отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства, за които счита, че дават основание за определяне на санкция в размер под средния предвиден такъв в закона за съответното престъпление. Следва да се посочи, че при идентифициране на обстоятелствата по делото, обуславящи по-благоприятна санкция за подсъдимия, първата инстанция се е ангажирала с акуратния им анализ, като на основата именно на тяхната характеристика и тежест е аргументирала и налагането на наказание под предвидения максимум от 20 години и в близост до средния размер за съответната алтернативна санкция, с оглед възможността за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК. Демонстрираният от първостепенния съд подход в оценяването на процесуалната активност на подс.Я. в разкриване на обективната истина, въззивният съд споделя напълно, намирайки също, че отчитането на това обстоятелство като такова, обуславящи необходимост от прилагане на по-нисък интензитет на репресия за превъзпитанието и поправянето му, е съобразно действителната му тежест. Въззивният съд обаче не може да се съгласи с довода на защитата, че мотивът на подсъдимия да извърши убийството, следва да бъде разчетен като обстоятелство, смекчаващо неговата вина. Независимо, че по делото бяха събрани достатъчно доказателства, на основата на които първата и въззивната инстанция приеха за установено, че взаимоотношенията между подсъдимия и жертвата са били съпроводени с чести конфликти, достигащи понякога до там подсъдимият да бъде прогонван от брат си извън дома, то спомената конфронтация по никакъв начин не може да се счете, че оправдава извършването на убийство. В случая, нищо в семейно - битовите отношения между двамата братя, включително очертаните такива в нощта на инкриминираната дата, не свидетелства за прояви на пострадалия, които да са поставяли в опасност живота на подсъдимия, в отговор на което последният да има оправдание за това, че посяга на живота му, каквото в действителност е сторил. Въз основа на горното, настоящият състав на въззивната инстанция намери за неоснователни възраженията на защитата, че отмереното от ОС- Бургас наказание от 18 години лишаване от свобода не е съобразено с броя и действителната тежест на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства. При отчетения комплекс от смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс.Я. обстоятелства и относителната тежест на всяко едно от тях, намаляването на наказанието би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе преди всички за неговото поправяне и превъзпитание. Ето защо и съдът прие, че искането на защитника на подсъдимия за редуциране на отмерената санкция лишаване от свобода под средния размер, предвиден в закона за съответното престъпление, е без основание. Законосъобразно, след като е наложил наказание от 1 8 години лишаване от свобода, съдът е определен първоначален режим за изтърпяването му – "строг", на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗИНЗС. Правилно съдът е приложил нормата на чл. 59, ал. 1 от НК, като е приспаднал времето, през което подсъдимият А. Я. е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от 19.01.2021 г. В съответствие с изискването на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е присъдил и разноските по делото, осъждайки подс. Я. да заплати направените такива в хода на досъдебното производство - 1 659, 28 лева по сметка на ОД МВР-Бургас и сума в размер на 1 132, 00 лева - разноски, направени в съдебната фаза на процеса, по сметка на Окръжен съд - Бургас. Липсват основания за изменяване на съдебния акт в частта, касаеща разпореждането с веществените доказателства по делото. След извършена на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат изменяване на присъдата в останалата й част или нейното отменяване. Мотивиран от горното и на основание чл. 338 от НПК, Бургаският апелативен съд