Решение № 3009 от 2.9.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 9993/2022 г.

Производството е образувано по предявени от ЗАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК •, със седалище и адрес на управление гр.С., пл. П. № • срещу Община В., ЕИК •, с адрес: гр. В., бул. „О. пр. п. № • обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.410, ал.1, т. 2 от КЗ във вр. с чл.49 вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 1248, 33 лв., представляващa сбор на заплатено застрахователно обезщетение по щета № • във връзка с ПТП от 21.12.2021 г. настъпило вследствие на попадане на л.а. марка Ауди с ДК № • в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на кръстовището на ул. „И.“ и ул. „Пр. П. С.“ в гр. В. в размер от 1223, 33 лв. и разноски по ликвидация на щетата в размер на 25, 00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК - 21.06.2022 г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 52, 71 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 28.01.2022 г. до 21.06.2022 г., за ко ито суми е издадена Заповед № • г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № • г. по описа на ВРС. В исковата молба ищецът, чрез адв. Б. Д. излага, че към датата на ПТП е обезпечавал застрахователното покритие по имуществена застраховка за л.а. Ауди с ДК № •, собственост на „В. О. К.“ ЕООД, обективирана в застрахователна полица № •, валидна до 24.05.2022 г. Сочи се, че на 21.12.2021 г., при преминаването на кръстовището на ул. „И.“ с ул. „Пр. П. С.“ в гр. В. застрахованият автомобил с шофьор Ж. А. Ж. попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно с приблизителни рамери, ширина около метър и дълбочина около 10 -12 см. В резултат на това били увредени предна и задна десни гуми, както и по летите им джанти. За ПТП ищецът съставил опис - заключение по щета № •, по която на „В. О. К.“ ЕООД било преведено застрахователно обезщетение от 1223, 33 лв. на 28.01.2022 г., като дружеството направило и ликвидационни разноски във връзка с щетата в размер на 25, 00 лв. Излага се, че причина за настъпване на застрахователно събитие е необозначената дупка на пътното платно, като на ответника била връчена регресна покана на 28.03.2022, но не последвало плащане. Излага, че в негова полза по ч.гр.д. №• на ВРС е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил. По изложените съображания моли за уважаване на иска и присъждане на законна лихва. Претендира разноски. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Община В., чрез. юрк. Б. Б. депозира отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Излага, че причина за настъпване на ПТП, съответно на щетите, е обстоятелството, че водачът на автомобилът не се е съобразил с императивната норма на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Сочи, че липсват доказателства дали водачът е карал със съобразена с пътните и метеорологични условия скорост съобразно изискването на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Поддържа се, че обезщетението е завишено, а вредите за възстановяване са в по-нисък размер. Излага се, че размерът на обезщетението следва да репарира действителните вреди към датата на настъпване на ПТП, като в противен случай ще се допусне неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на Община В.. Оспорва се механизма на ПТП. По изложените аргументи се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски. В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа изразената позиция по спора чрез процесуалния си предсдтавител. В о.с.з. ответникът не се представлява, с писмена молба по хода чрез процесулания си представител поддържа изразената позиция по спора, в което се прави и нарочно възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение платено от ищеца. След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна: По делото не е било спорно, а и от представената застрахователна полица № •/• г., предложение за сключване на застраховка от • г. и добавък 2/19.08.2021 г. към полицата, както и от свидетелство за регистрация част I и II на л.а. с ДК •, се установява, че ищецът е обезпечавал застрахователното покритие по имуществена застраховка за л.а. „Ауди“ с ДК № •, собственост на „В. О.К.“ ЕООД в периода 25.05.2021 г. – 24.05.2022 г., при общи условия. Със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „ГО“ от 23.12.2021 г. и декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“ от Ж. Ж., ведно с декларация от Г. Х., първият е уведомил застрахователя за ПТП настъпило на 21.12.2021 г. в гр. В. на кръстовището между ул. „И.“ и ул. „проф. П.Ст., осъществено под формата на попадане на л.а. Ауди с ДК № • в дупка на пътя, вследствие на което са изкривени два броя джанти и две скъсани гуми. Декларацията е попълнена и от свидетеля Г. И. Х., който е изложил, че ПТП е настъпило в гр. В., на ул. „И.“ и ул. „Пр. П. С.“, където с колата налетяли на няколко дупки, като направили снимки на мястото на инцидента, вследствие на който се скъсали две гуми и две 21 инчови джанти се изкривили. Към заявлението са приложени свидетелство за управление на МПС на Ж. А. Ж. и контролен талон № • г. По щетата образувана при ответника е изготвен опис на претенция № • г. и доклад по щета № •г., като в преписката се съдържат и следните доказателства: фактура № •г., писмо изх. № •г., писмо вх. № •г., писмо изх. № •г., преводно нареждане от 28.01.2022г. и 6 стр. снимков материал, като от всички съвкупно се установява, че застрахователят е констатирал следните увреждания по лекия автомобил: за подмяна гуми предна дясна и задна дясна Мишелин • с 90 % остатъчна стойност, предна и задна десни джанти за ремонт, първа степен. От посочените доказателства се установява и че за отстраняване на щетите застрахователят е определил обезщетение от 1223, 33 лв., която сума е платена на трето лице, посочено от застрахованото лице видно от преводно нареждане от 28.01.2022 г. С регресна покана изх. № • г., получена на 28.03.2022 г. ищецът е поканил ответника да му въстанови изплатеното обезщетение от 1223, 33 лв., на основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ вр. чл. 32 от ЗП. Ищецът е ангажирал и гласни доказателства по делото посредством разпита на свидетелите Ж. А. Ж. и Г. И. Х.. Първият свидетел сочи, че при процесния инцидент управлявал МПС „Ауди“, като бил с тъста си и трябвало да прибере детето си. Поддържа, че от бул. „Левски“ се отклонили на кръговото по ул. „П. Ст.“, а насреща идвал автомобил, когато свидетелят минал през дупка, която спукала и двете му гуми. Излага, че дупката била 50/50 см или 40/40 см, значително дълбока. Вторият свидетел сочи, че заедно със зет си – първият свидетел, пътували заедно при пътен инцидент през 2021 г. Сочи, че от бул. „Л.“ завили по ул. „П. Ст.“, когато попаднали на дупка точно на завоя и спукали предна и задна, десни гуми. Били накълцани. Излага, че зет му не карал бързо, тъй като улицата била тясна улица и не може да се кара бързо. По делото е прието заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза изготвена от вещото лице А. В., който сочи, че възможният механизъм на настъпване на ПТП е следния: на 21.12.2021 г. л.а. „Ауди А6 Авант“ с ДК № •, управляван от Ж. А. Ж., при движение в гр. В., по ул. „Пр. П. С.“, на кръстовището образувано с ул. „И.“, попада първо с предно дясно, а после със задно дясно колело в нарушение на пътната настилка - дупка на платното за движение, с дълбочина над 10 см., като при изкачването на колелата обратно на пътната настилка и съприкосновение с ръба на дупката се получават разкъсвания на странични слоеве на борда на автомобилните гуми, при което те се разхерметизират. Съгласно закючението при такъв вид увреждания е невъзможно автомобилните гуми да бъдат възстановени за безопасна и безаварийна експлоатация, поради което се заменят с нови. Вещото лице е посочило, че при изкачването на колелата обратно на пътната настилка са получени увреждания и по джанта предно дясно и задно дясно колело. Заключено е, че механизмът на настъпване на щетите отговаря на описания в заявлението за изплащане на обезщетение и в приложената декларация. Експертът сочи, че общият размер на средствата нужни за отстраняване на причинените щети от ПТП съобразно действащите към момента на събитието пазарни цени е в размер на 1653, 68 лв., от които: по 781, 84 лв. за предна и задна, десни гуми и по 45, 00 лв. за ремонт на предна и за задна, десни джанти. Излага се, че изплатеното от застрахователя обезщетение от 1223, 33 лв. съответства на нужните средства за отстраняването на причинените щети, съобразно действащата към момента на събитието методика за определяне на обезщетения по експертна оценка при застраховка автокаско, с приложено овехтяване за автомобилните гуми, съобразено с възрастта им и дълбочината на протектора им. Съгласно заключението направените разходи в размер на 25, 00 лв. за оглед и експертиза съответстват на обичайните такива при такъв тип щети. Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Предявените искове са с правна квалификация чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 вр. чл. 86, ал.1от ЗЗД. Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № • г. по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е възразил. Исковете са предявени в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За да възникне отговорността по чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с чл. 49 от ЗЗД е необходимо ищецът да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на следните кумулативни предпоставки: наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и увреденото лице, настъпването на застрахователното събитие в резултат от действието или бездействието на трето лице, на което ответникът е възложил по реда на чл. 49 от ЗЗД извършването на работа - в случая по поддържане на общински път, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили вреди в сочения размер, както и плащане от застрахователя на застрахователното обезщетение към увредения. Ищецът следва да установи и претенцията си за галавница по размер, както и изпадането в забава на ответника за нейното заплащане и размера на обезщетението за забава. В настоящия случай по делото не е бил налице спор, а и от събраната доказателствена съвкупност се установява по еднопосочен начин наличието на първата предпоставка, а именно валидно сключена застраховка „Каско”, с период на валидност 25.05.2021 г. – 24.05.2022 г., касаеща л.а. „Ауди“ с ДК № •, както и извършено плащане по нея на застрахователно обезщетение от 1223, 33 лв. На следващо място от представената пред застрахователя декларация за ПТП, съставения опис-заключение по щета, свидетелските показания на водача на застрахования автомобил Ж. Ж. и неговия спътник и Г. И. Х., както и от заключението на вещото лице по назначетната САТЕ, което съдът намира за пълно, обективно и компетентно, безспорно се установява, че при движение в гр. В., по ул. „Пр. П. С.“, на кръстовището образувано с ул. „И.“, автомобилът попада първо с предно дясно и задно дясно колело в необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което са настъпили щети по задна и предни десни гуми и задна и предна десни джанти. Вярно е, че описът е документ съставен от служители на ищеца, обективиращ в себе си изгодни за своя издател факти и обстоятелства, наред с което показанията на свидетелите водени от ищеца следва да се ценят по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото първият свидетел е лицето, което именно се ползва от покритието на процесната полица и което е управлявало автомобила при настъпване на ПТП, съответно има очевиден интерес от това да изключи своята вина за неговото реализиране, а другият свидетел е тъст на първия, т.е. двамата с в близка родствена връзка. Същевременно както описът, така и показанията си кореспондират едни с други, допълват се взаимно, а и извън формалната заинтересованост и връзка на родство, съдът не намира други основания, които да породят съмнение в казаното от свидетелите. По-важното обаче за да кредитира съдът визираните доказателства, в частност свидетелските показания като достоверни и като такива с висока доказателствена стойност, обаче е обстоятелството, че данните от тях напълно се подкрепят от заключението на допуснатата по делото САТЕ. Последното съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно и същото изрично потвърждава, че действителният механизм на настъпване на ПТП съответства на описания в исковата молба, както и вида на претъпените щети, които експертът е установил, че стоят в причинно-следствена връзка с ПТП. Следователно закючението, което се явява най-информативното и обективно доказателствено средство в процеса, подкрепя и допълва данните изведени от свидетелските показания, че процесните вреди са настъпили вследствие попадането на застрахования автомобил именно в необезопасена дупка на пътното платно. Същевременно заключението не е оспорено от ответника, а в преклузивните срокове по ГПК страната не е поискала и нова тройна експертиза, с която да опровергае евентуално изводите на експерта по първоначалната, независимо от липсата на процесуални или други пречки за формулиране на подобно доказателствено искане към съда. На следващо място не е спорно, че пътният участък, по който е настъпил пътният инцидент, представлява публична общинска собственост по аргумент от чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, съгласно който преминават в собственост на общините следните общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Според чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП предвижда задължение за лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Контролът относно изправността и състоянието на пътната настилка и пътните съоръжения в населените места се осъществява от служби за контрол, определени от кметовете на общините, на основание чл. 167, ал. 2 от ЗДвП. С оглед на посочената нормативна уредба и установеното по делото наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, съдът намира за доказано противоправното поведение (бездействие) на лицата, на които Община В. е възложила поддържането на пътното платно в изправно състояние. Същото е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие и неговия вредоносен резултат, която връзка се установява от заключението на съдебно-автотехническата експертиза и събраните свидетелски показания. На основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното, като обратно доказване не е проведено по делото. В тази връзка съдът намира за недоказано направеното от ответника възражение, че вина за ПТП има и водача на застрахования автомобил, т.е. че същият е съпричинил вредите, в която посока по делото не са събрани дори и косвени доказателства. Същевременно простият факт, че водачът не е успял да избегне необезопасената и несигнализирана неравност на пътното платно не е достатъчен сам по себе си за да се направи несъмнен извод, че той не е изпълнил задължението си по чл. 20 от ЗДвП да се движи със скорост, съобразена с пътните условия и със състоянието на пътя, защото задълженията за водача по чл. 20 от ЗДвП предполагат движение по път в изправно състояние или най-малкото наличие на сигнализация за неравности или препятствия по пътя, а в случая не се установи да е имало такава сигнализация. В обобщение, съдът приема, че ответната община носи отговорност за вредите причинени на застрахованото имущество при установеното в случая противоправно бездействие за неположена дължима грижа за поддържане на общинския път в изправно състояние и за обезопасяване и обозначаване на препятствията по него, като тази обективна отговорност произтича от правилото да не се вреди другиму. Следователно са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответната община по чл. 49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, а на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят по имуществената застраховка е встъпил в правата на застрахования срещу ответника като причинител на вредата настъпила от процесното ПТП, поради което предявеният от застрахователя регресен иск против Община В. се явява доказан по основание. Спорен по делото се явява и въпросът за размера на дължимото от застрахователя обезщетение. Във връзка с остойностяването на дейностите по отстраняване на вредите настоящият състав съобразява константната съдебна практика, че стойността на ремонта (разходи за материали и труд) следва бъде възможно най-близка до пазарните условия (в този смисъл Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС). Поради това за действителен следва да се приеме размерът на обезщетението за вредите от ПТП, съобразен със средните пазарни цена на труда. В тази връзка съобразно заключението на изготвената, неоспорена САТЕ, средствата нужни за отстраняване на причинените щети от ПТП по пазарни цени са в размер на 1653, 68 лв., поради което изплатената от ищеца застрахователна сума от 1223, 33 лв. е дори далеч под възстановителната стойност на процесната щета. Следователно регресната претенция е основателна именно в предявения размер от 1248, 33 лв., отчитайки и обичайните ликвидационни разходи от 25, 00 лв., чиито размер е потвърден от т.3 от заключението на САТЕ. Т.е. искът по чл. 410, ал.1 от КЗ следва да се уважи изцяло. Поради основателността на главната претениця основателна се явява и акцесорната за законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до нейното окончателно изплащане. По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху главното вземане съдът съобрази, че според нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно относимата в случая норма на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато задължението е без срок за изпълнение, какъвто е настоящия случай, длъжникът изпада в забава от деня на поканата. В конкретния случай, вземането на застрахователя е станало изискуемо от деня на изплащане на застрахователното обезщетение на застрахованото лице – 28.01.2022 г., но доколкото липсва установен срок за изпълнение на задължението на ответника, то последният изпада в забава от деня на поканата до него. В случая ответникът е получил регресната покана на 28.03.2022 г., видно от приложеното към нея надлежно оформено известие за доставяне, като не е спорно, че ответникът не е извършил плащане по нея респективно е изпаднал в забава от деня следващ нейното получаване, т.е. от 29.03.2022 г. Респективно претенцията на ищеца за обезщетение за забава за се явява основателна за периода 29.03.2022 г. – 21.06.2022 г. Досежно размерът съдът с помощта на публично достъпен лихвен калкулатор на законна лихва (https: //nraapp02.nra.bg/web_interest/start_int.jsp), изчисли, че същият възлиза на 29, 48 лв., до който размер претенцията за обезщетение за забава следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер от 52, 71 лв., както и за периода 28.01.2022 г. – 28.03.2022 г., като неоснователна. При този изхода на делото право на разноски имат както ищеца и така и ответника. Ищецът е доказал в настоящото производство сторени разноски възлизащи на 523, 98 лв., от които 73, 98 лв. доплатена държавна такса, 100, 00 лв. депозит за свидетели и 350, 00 лв. депозит за САТЕ и 386, 02 лв. разноски за заповедното производство, от които 360, 00 лв. адв. възнаграждение с ДДС и 26, 02 лв. за държавна такса. Съобразно постигнатия от ищеца правен резултат, от посочените суми на ищеца следва на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да се присъди сумата от 514, 62 лв. разноски за заповедното производство и 379, 12 лв. за заповедното по ч.гр.д. № • г. по описа на ВРС. Досежно направено с молбата по хода от ответника бланкетно възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възражение от ищеца, съдът намира, че същото е неоснователно доколкото претендираното в заповедното възлиза на минимума определен по реда на чл. 7, ал.7 вр. ал.2, т.1 вр. § 2а на ДР от Наредба № 1/09.07.2004 г. Ответникът е поискал присъждането на юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи по реда на чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от ЗПП в размер на 100, 00 лв., от който съобразно отхвърлената част от иска за обезщетение за забава на ответика да се присъди сумата от 1, 79 лв., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Воден от горното, съдът