РЕШЕНИЕ

№ 57

гр. Перник, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20231720102685 по описа за 2023 година Образувано е по искова молба на М. С. М., ЕГН: •••••••••• и М. С. М., ЕГН: •••••••••• чрез адв. Д. М. от АК-Перник, срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК: 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че всеки един от ищците НЕ ДЪЛЖИ на ответника в качеството си на наследници на С. М. С. следните суми съобразно ½ ид.ч. от наследствените им дялове: сумата от 269, 08 лева – главница, представляваща стойност на ползваната, но незаплатена услуга за доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на питейни води за периода от 18.10.2006 г. до 06.04.2010 г., сумата от 61, 61 лева – обезщетение за забава за периода от 11.01.2007 г. до 13.05.2010 г., както и направените по заповедното производство разноски в размер на 12, 50 лв., за които суми е издаден срещу наследодателя им изпълнителен лист от 30.06.2010 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 13.09.2010 г. по ч.гр.д. №3529/2010 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са претендирани по изп.д. № 1338/2010 г. по описа на ЧСИ С. Б., поради погасяване на сумите по давност. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и обезщетение за забава за съответните периоди били начислени от ответника за водоснабден имот. Доколкото същите не били заплатени ответното дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу наследодателя на двамата ищци, като в тази връзка било образувано ч.гр.д. № 3529/2010 г. г. по описа на Пернишкия РС. В хода на последното била издадена заповед за изпълнение като с нея наред със сумите за главница и обезщетение за забава в полза на дружеството били присъдени и разноските по делото. След влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3529/2010 г. по описа на Пернишкия РС за вземанията по заповедта на дружеството бил издаден и изпълнителен лист от 30.06.2010 г. За събиране на вземанията си дружеството образувало изп.д. № 1338/2010 г., като последното валидно да прекъсне давността изпълнително действие било извършено на 21.12.2010 г. Била изтекла погасителната давност за вземанията. Било видно от удостоверението за наследници на С. М. С., че същият бил починал на 09.04.2016 г. и ищците били негови наследници. Позовава се на чл. 429, ал. 2 ГПК и чл. 60, ал. 1 ЗН. Цитира т. 14 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2 /2013 г. на ОСГТК на ВКС. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор. Същият заявява, че на основание чл. 237 ГПК признава иска и моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, тъй като дружеството не било дало с поведението си повод за завеждане на делото. Не оспорва, че ищецът има задължения към дружеството за посочената в исковата молба стойност и период. Делото било перемирано, тъй като по него нямало предприети изпълнителни действия. Не били дали повод за образуване на настоящото производство, тъй като не били предприемали нови изпълнителни действия срещу длъжника. Прави възражение ри условие на евентуалност относно размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Моли да бъде постановено решение при признание на иска по чл. 237 ГПК и разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.

В съдебно заседание проведено на 17.01.2024 г. ищците се представляват от процесуален представител по пълномощие адв. Д. М. от АК-Перник, който изразява становище, че поддържа исковата претенция и моли за нейното уважаване, като прави изрично искане за постановяване на решение при признание на иска. Претендира сторените по делото разноски и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Ответното дружество е депозирало становище на 16.01.2024 г. чрез юрисконсулт З. П., в което моли съдът да се произнесе с решение при признание на иска Моли съдът да не присъжда разноски в полза на ищеца по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не били налице двете кумулативни предпоставки, а именно ответника не бил дал повод с поведението си за предявяване на иска. Моли съдът да им присъди разноски.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С отговора на исковата молба ответникът е направил изрично изявление за признание на иска. С оглед представените, писмени доказателства от ищеца по делото, искът се явява основателен, което не се оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК от двамата ищци са основателни и доказани и следва да бъде уважени.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По разноските:

Ищците са поискали да им бъдат присъдени сторените по делото разноски, за което са представили списък по чл.80 от ГПК. В отговора на исковата молба ответникът е признал иска, като е поискал от съда да му бъдат присъдени сторените по делото разноски на основание чл.78, ал.2 от ГПК, с оглед направеното признание на иска. Ищците чрез процесуалния си представител адв. Д. М. са поискали от съда да бъде постановено решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК. С оглед на изложеното съдът следва при постановяване на настоящото решение да изследва налице са предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК за присъждане на разноски на ответната страна. Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за образуване на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Разпоредбата визира отклонение от общия принцип на чл.78, ал.1 от ГПК за разпределяне отговорността за разноските в исковия процес, независимо дали се постановява или не решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК. За да е налице повод за завеждане на делото по причина поведението на ответника, необходимо е той да претендира отричаното вземане въпреки противопоставянето на ищеца, т. е. да е налице правен спор за дължимостта на вземането. За да е дал повод за завеждане на делото ответникът трябва да е предприел съдебни действия или да оспорва предявения иск за несъществуване на вземането. Следва да бъде посочено, че с изтичането на давностния срок възниква право за длъжника да се позове на давността чрез възражение и да откаже изпълнение, ако такова се претендира от кредитора. Ако това е сторено, но кредиторът продължава да претендира вземането, налице е правен спор и повод ищецът да отрече съществуването на вземането по съдебен ред. В този смисъл са Определение № 188 от 17.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 722/2022 г.; Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г.; Определение № 2858 от 2.11.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. № 3264/2021 г. и др. Съдът намира, че в случая са налице и двете предпоставки, които сочат на отпадане отговорността на ответника за разноските в производството. С отговора на исковата молба ответното дружество е заявило, че признава иска – признава настъпилия нов факт с правно значение – изтичане на погасителната давност спрямо процесното вземане. Следователно ответникът признава и твърдения от ищеца факт, че по изп. дело № 1338/2010 г по описа на ЧСИ С. Б. след 21.12.2010 г. не са извършвани никакви други изпълнителни действия насочени към принудително събиране на процесното вземане. В тази връзка съдът намира, че ответникът се е дезинтересирал от изпълнението, а след прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 21.12.2012 г. и не е предприел действия за продължаване на изпълнението. Нещо повече, към датата на образуване на настоящото дело е било ясно, че изп. дело № 1338/2010 г. по описа на ЧСИ – С. Б. е било прекратено още към 21.12.2012 г., поради перемпция, като ответникът до прекратяването на изпълнителното дело не е искал възобновяване на действията по принудително изпълнение с посочване на друг изпълнителен способ, нито след прекратяването му е образувал ново изпълнително дело. По делото няма данни длъжникът да се е позовавал пред взискателя на изтекла погасителна давност, след което позоваване взискателят да е продължавал да иска изпълнение. Няма събрани по делото доказателства, от които да може да се установи, че след прекратяване поради перемпция на изпълнителното дело към 21.12.2012 г. и датата на предявяване на иска, ответникът да е канил ищеца да плати процесните суми, въпреки погасяването им по давност, както и да е предприемал нови действия по принудително изпълнение. Не се установява още ищеца да е правил възражения пред ответника за погасяване на вземанията по давност и той по някакъв начин да се е противопоставил. В горния смисъл съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ответника е признал, че не се дължи принудително изпълнение на процесното вземане, което е погасено по давност, и след изтичане на давността не е предприел никакви действия по принудително изпълнение, поради което разноските по делото следва да бъдат възложени върху ищеца. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, което ищеца следва да заплати на ответника.

Като прецени, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК и не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, съдът прие, че срещу ответника следва да се постанови решение при признание на иск, с което предявените искове следва да се уважат изцяло, като се признае за установено, че не се дължат сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №4444 от 13.09.2010 г. по описа на ПРС за 2010 година и издадения въз основа на същата изпълнителен лист от 30.06.2010 г. по отношение на наследодателя на ищците, за събирането на които суми е било образувано изп. дело № 1338/2010 г по описа на ЧСИ С. Б.

Ръководен от гореизложеното, съдът