Решение № 336 от 17.12.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 347/2024 г.

Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. ГПК по приети за разглеждане въззивни жалби срещу различни ЧАСТИ от решение № 134/26.03.2024 г., (поправено с решение № 236/23.05.2024г.), постановени по електронно дело 20233100900251 (ТД 251/2023 г.) по описа на Окръжен съд – Варна: 1. на осъден застраховател ЗД „БУЛ ИНС“АД, в частта, с която са били уважени обективно съединени претенции на две пострадали лица-пътници, увредени при ПТП, причинено от застрахован водач за присъждане на застрахователно обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилист за неимуществени вреди поради понесени телесни увреждания, съответно в размери над 3000 лв. до присъдените 7000 лв. в полза на А. О. Е. и над 130 000лв. до присъдени 200 000лв. в полза на А. К. М., ведно с присъдени, съответни на тези части, законни лихви; 2. на пострадалата А. К. М., в част, с която нейната претенция за неимуществени вреди е била отхвърлена за горница над 200 000лв. до размер от 280 000 лв. и 3. на пострадалия А. А. М., в част, с която неговите също обективно съединени претенции към същия застраховател по същото вредоносно събитие са били редуцирани и отхвърлени за горница над 70 000 лв. до предявен частичен размер от 140 000 лв. за неимуществени вреди и над 1567.78лв. до претендирани 2239.68лв. за имуществени разходи, ведно със съответните законни лихви за тези горници до окончателното им изплащане, както и в частта, с която са били разпределени разноските между насрещните страни. В производството по подготовка на делото и неговото насрочване с определение № 470/02.08.2024 г., настоящият съд се е произнесъл по допустимостта и редовността на обжалването, като е докладвал и оплакванията на жалбоподателите. Въззивникът ЗД „БУЛ ИНС“АД, чрез пълномощника си адв. И., излага оплаквания за необоснована с критериите за справедливост преценка на установените от първата инстанция факти относно вида на телесните увреждания, възстановителния процес и последиците върху психиката на пострадалите А. М. и А. Е., която е довела и до неправилно завишаване на компенсацията над възприетите в съдебната практика размери за такива случаи, ненадхвърлящи суми от 130 000лв. за средната повреда и 3000 лв. за леката. Оплаквания се сочат и по неправилно съобразяване на икономически ориентири (лимити на застрахователно покритие) и ежегодните темпове на увеличаване на обезщетенията. Двамата въззиваеми пострадали, чрез пълномощника адв. К. оспорват оплакванията като необосновани и излагат насрещни доводи за подценяване на критериите за справедливост при обезщетяването на телесни увреждания, довели до трайни физически последици (осакатяване на долния крайник на М. и белези от нараняване на Е.) и психологично травмиране, както и за неотносимост на посочените от въззивника размери, определени при друга икономическа конюнктура. Като въззивница А. К. М., чрез адв. К., излага наред с тези доводи и допълнителна подробна обосновка на по-висок паричен еквивалент на понесените вреди, като се позовава на установените по делото конкретни обстоятелства: множеството фрактури, довели до ампутация на част от стъпалото, шест операции и продължаваща нужда от рехабилитация, значителните неудобства при лечението, рани от пролежаването и проблемите с адаптацията към невъзвратимото осакатяване, преждевременното пенсиониране и невъзможността за полага адекватни грижи за детето си, влошения външен вид и повишената депресивна симптоматика и неефективната преработка на преживения инцидент и необратимите последици от него. Въззивникът А. А. М., чрез адв. К., обосновава сходни оплаквания за необоснованост на размера на обезщетението за неговите увреждания при несъобразен адекватно от първата инстанция вид(съчетани средни по степен травми на различни части от глава, гърди, таз, крайници, животозастрашаващ травматичен шок), приложено лечение (вкл. интубиране и медикаментозна кома), остатъчни ограничения на движенията и затруднения на паметта като последици въпреки продължително лечение обездвижване, пропуснатата възможност за спортни занимания и дотогавашна трудова заетост, загубата на очаквано дете, промените в поведението му поради още непреработена реакция на стресовото преживяване. Отделно само въззивникът М. се оплаква за необоснованост на изводите на съда за допълнителното намаляване на определения от първа инстанция размер, въпреки че възраженията на застрахователя за съпричиняване са били опровергани. Сочи, че защитата, предприета в срока за отговор е била основана само на липсата на обезопасяване с колан, поради което отчитането на превишаване на скорост от пострадалия водач като основание за редукция е в нарушение на процесуалните правила. Същевременно изводът за принос от 20 % поради неупотреба на предпазното средство не е бил обоснован със сигурно установено намаляване на вредите без преобръщане, а значението на възпиращото му действие е било отречено от експертите по отношение на най-значимите за вредите тежки травми на горни и долни крайници и гърдите. Подробно са изложени съображения по приложението на закона, изискващ не предположение, а сигурност на доказана пряка връзка на посоченото от ответника неправомерно поведение на пострадалия и самото причиняване на събитието или вредоносните му последици. И двамата въззивници считат, че значимите за справедливото обезщетяване обстоятелства не са били оценени адекватно при определяне на размерите на компенсациите съответно и на повишен жизнен стандарт през 2022г., който според задължителната практика налага завишаването им до поне 280 000лв. за М. и поне до нередуцирана част от 140 000лв. за М.. Въззиваемият застраховател, чрез пълномощника си е заявил отделно становище по тези жалби. Оплакванията както по справедливото остойностяване на вредите, така и на установения принос на М. се оспорват с доводи за правилно установени факти и правни изводи от първата инстанция. Сочи, че управлението на МПС с превишена скорост е идентично със самоувреждане, което остава извън застрахователно покритие (чл. 477 КЗ и чл. 493 КЗ) и затова редукцията на това основание не е в резултат на възражение за съпричиняване, а поради отчитане на обем на деликтна отговорност на застрахован водач. Насрещно бланкетно посочва, че определената степен на редукция дори е занижена и подържа евентуално своето възражение за съпричиняване. Доводите по прилагане на критериите за справедлива оценка на вредите изцяло съвпадат с оплакванията му по претенцията на М. и Е., а становище по претенция на М. не е изложено. В пледоариите си по същество пред въззивния състав страните, чрез техните процесуални представители, със същите доводи поддържат исканията си за отмяна на съответно обжалваните части. Общият пълномощник на пострадалите пледира за потвърждаване на основателно уважените части от претенциите на тримата пострадали, както и за допълнително присъждане на горниците до поисканите от водача М. и пътника М. размери като дължими остатъци до справедлив размер на значителни негативни промени в здравето и живота на увредените лица, без отчитане на ненадлежно предявено основание за съпричиняване, евентуално след съобразяване на доказателствата, които опровергават на значението на липсата на предпазен колан за понасяне на съществените увреждания. В писмено становище представителят на застрахователя обосновава неоснователност на оспорените горници на претенциите с посочване на конкретна практика за вреди, сходни с тези на ищцата А. М. и пледира за адекватно отчитане на конкретни обстоятелства за постигане на справедлив и съответен на финансовите нужди на пострадалите размер към конкретна икономическа обстановка, без да се абсолютизират установени в закона лимити на отговорността. Насрещните страни претендират за определяне на разноски за настоящото производство, като пълномощникът на ищците е обявил безплатно предоставена адвокатска услуга, а размерите на разходите на ответника -застраховател са конкретизирани в списък по чл. 80 ГПК (л.82) и са оспорени като прекомерно заплатени възнаграждения. За да се произнесе по въззивните жалби, въззивният състав съобразява следното: Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства в обжалваните части на уважени и отхвърлени размери на предявени от пострадали от ПТП лица преки претенции срещу застрахователя на автомобилиста, причинил телесни увреждания и психически страдания на всеки от ищците – увредени като водач и пътници в един и същ автомобил. Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове, предявени на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на поискани, но неизплатени от застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност“, обезщетения като справедлив еквивалент за причинени имуществени и неимуществени вреди, посочени като пряк резултат от настъпил на 04.08.2022 г., на път III-904, 22 между с. Пчелник и гр. Долни Чифлик удар между автомобила „Ауди“, модел „А6“, рег. № ••••• управляван от ищеца М. и автомобила „Мерцедес“, модел „Ц200“ рег. № •••••“, управляван от отнелия предимството му в нарушение на маркировка при ляв завой застрахован при ответника водач Й.Ю.. Ищецът М. е обосновал своите съединени частични искове като е посочил комплекс от негативно засягане на физическото му здраве(съчетана травма на глава със сътресение на мозъка, счупвания на ребра и лопатка на гръден кош, счупване на тазова кост и множество охлузвания на различни части на тялото и крайниците, с травматичен шок, пневмоторакс, наложили спешна реанимация с изкуствена вентилация и последвало продължително лечение с принудително обездвижване на легло, довело до амбулаторно отстраняване на тъкан от лекувана декубитална рана и домашно възстановяване с множество прегледи за овладяване на болки, главоболие и световъртеж и други неврологични симптоми), нарушения на психо- емоционалната му сфера(осъзната опасност за живота му, безпокойство поради зависимост от подкрепа по време на възстановяването, продължителна реакция на острия стрес с нарушение на съня, нервност и напрежение, влошено самочувствие и ограничаване на социалните контакти). След допуснато изменение този иск се поддържа до сума от 140 000лв.(част от дължими 160 000лв.), като наред с нея са съединени и претенции за възстановяване на изплатени за лечението на същите увреждания разходи за закупуване на медикаменти (изброени в подробен списък) в пълен размер от 2239лв. и само част от 50 лв. от направени също по повод лечението транспортни разходи. Ищцата М. е обосновала своята предявена в пълен размер, увеличен до 320 000лв., претенция за неимуществени вреди на твърдения за увреждането й като пътничка на задна седалка в същия автомобил, понесла болки и страдания от нараняване в областта на дясно стъпало, довело до осакатяване, въпреки проведеното незабавно болнично лечение с поредица от шест хирургични интервенции, при които са били последователно отстранявани увредени тъкани на пръсти и до 1/3 от стъпалото. Посочила, че затрудненията в движението й по време на лечението и възстановяване в домашни условия, както и липсата на перспективи за възстановяване на походката й без необходимото протезиране, значително влошили начина й на живот и психическото й състояние, като освен стреса при произшествието и чувството на зависимост поради нужда от помощ в ежедневието, настъпила промяна в емоциите й – станала раздразнителна и с променливи настроения, имала нощни кошмари, изпитвала страх и безпокойство за бъдещото си, ограничила контактите си поради срама от влошения си външен вид на инвалид. Наред с тези неимуществени вреди, тази пострадала също е съединила претенция за имуществени вреди в сборен размер на 2028, 09 лева, компенсиращи закупените лекарства, санитарни материали и транспортни разноски. Ищецът Е., е посочил като вредоносна само травма в областта на главата и по-леки охлузвания по тялото, лекувани в домашни условия с обезболяващи медикаменти, но е обосновал търсения комплексен пълен еквивалент в размер на 7000лв. и с психологически последици от пътния инцидент, проявени като силен стрес, изживян от него като пътник на предна дясна седалка в същия автомобил, довел до негативна симптоматика (избухливост и тревожност, проблеми със съня, панически страх от автомобили) и промени в общуването (ограничил излизането от дома и контактите си). Всеки от ищците е добавил и претенция за законна лихва, считано 04.08.2022г, като е посочил, че от тази дата застрахователят е бил уведомен за претенциите, но въпреки представените документи за установяване на ПТП и травмите, не е получил обезщетение. Макар застрахователят да е оспорил в отговора на исковата молба както отговорността на водача на застрахования автомобил, така и своята забава, пред настоящата инстанция се поддържа само оспорването на размерите на определените над справедливи стойности обезщетения за неимуществени вреди за безспорно понесени телесни увреждания, причинени от застрахования автомобилист. Своевременно в първата инстанция е било предявено и възражение за съпричиняване на вредоносните последици, основано само на твърдения за нарушение от страна на всеки от пътуващите на задължение за обезопасяване(чл. 137а от ЗДвП), довело до по-тежки телесни увреждания, които не биха настъпили, в случай че лицето е било с поставен предпазен колан. Пред настоящата инстанция това възражение се поддържа само по отношение на пострадалия водач М., но наред с позоваване и на други обстоятелства, които не са били посочени от ответника в първата инстанция. Нито в отговора, нито в заседанието след доклада по това възражение, ответникът не е посочвал като принос на водача неправомерното управление със скорост над разрешената за съответния пътен участък. Фактите относно скоростта на движение на автомобила на увредения водач М. са били разкрити по делото най-късно при изготвяне и приемане на комплексната експертиза. След като се е запознал с нея, пълномощникът на тази страна е поставил конкретни въпроси по други установени от вещите лица обстоятелства в депозираното становище по събиране на доказателствата относно механизма на причиняване на уврежданията. Нито в становището(л. 466 от делото на ВОС), нито в следващата го пледоария по същество обаче се излага каквото и да е позоваване на новоузнатите факти, с които да се въведе и друго основание на възражението (Решение №61/13.07.2022 по к.д. №237/2021 на ВКС I т.о.). Затова въззивният съд намира, че съпричиняването може да бъде изследвано и установявано само по отношение на последиците от липсата на възпиращото действие на предпазен колан. Не може да се възприеме довода на въззиваемия застраховател в отговора по жалбата на ищците за отчитане на противоправно поведение на М. като основание за изключен застрахователен риск. От една страна, несвоевременното позоваване на този факт изключва надлежното му въвеждане в предмета на делото и като защита срещу възникването на изключителната отговорност на застрахования водач на другия автомобил, а от друга страна, установяването му по повод изследване на механизма на причиняване на сблъсъка и последиците му не ангажира служебно съда да прилага посоченото от застрахователя правило, изключващо покритието на риска при самоувреждане. Нормите на чл. 477 ал.1 и 3 и чл.494 ТЗ уреждат покритие на риска от увреждане на трети лица, различни от застрахования водач, респективно изключват покритие в полза на самия виновен застрахован, а в случая такъв е водачът Ю., а не М.. Няма никакво основание за служебно отчитане и на независимо съизвършителство на деянието, доколкото при установяване на механизма на ПТП вещите лица са изследвали и възможностите на всеки от водачите да предотврати сблъсък и за отрекли наличие на такава, дори и при спазено ограничение в скоростта от М., поради близкото разстояние на създадената опасност при отнемане на предимството му от застрахования Ю.. Затова въззивният съд няма да изследва значението на принос поради превишена скорост и ще се ограничи в обсъждане на посочените от застрахователя факти на неправомерно необезопасяване на пътуващите. Така, предмет на въззивен контрол остават само обжалваните частични претенции на М. за неимуществени и имуществени (само заплатени медикаменти) вреди, вкл. редуцираните им поради признато съпричиняване части; претенцията за неимуществени вреди на М. само за пълен размер над 130 000 до 280 000 лв. и само част над 3000лв. от уважената претенция на Е. за неимуществени вреди. В тези части произнасянето е съответно на сезирането и решението е допустимо. Не са обжалвани и остават извън контрол на настоящия съд уважения отчасти иск на М. за пътни разноски и присъждането на имуществени разходи за медикаменти и транспорт на М., както и отхвърлянето на размера на претенцията й за неимуществени вреди над 280 000лв. до предявения пълен размер от 320 000лв., след изричното уточняване на сезирането на въззивния съд с молбата от 21.08.24г (л. 73 от настоящо дело). Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна: По иска на пострадалия водач М.: Доколкото въззивните оплаквания са сведени единствено до обосноваността на преценката за справедливост по установените обстоятелства по причиненото от застрахования увреждане, въззивният съд възприема като безспорни следните, установени в първа инстанция с прието заключение на комплексна експертиза, факти: след удар с предна дясна част в неправомерно завиващ л.а. „Мерцедес“, управляваният от пострадалия М. автомобил се отклонил в дясно, обърнал се е на десен борд и се е „сурнал“ по платното, след което се върнал обратно в ляво и поради откъсване на колело при стъпване отново на платното се е преобърнал вече през ляв борд и през таван, като общото движение до установяване на място е достигнало 149 м., изминати изцяло поради началната енергия на силата на удара на високо ускорения автомобил „Ауди“, срещнал като препятствие почти неподвижен напречно застанал друг автомобил (придвижил се само на 1.5м). Няма спор и по начина, по който са били нанесени телесните увреждания на всеки от пътуващите в преобърнатия автомобил. Водачът М. е понесъл значителни по интензитет удари в различни части от тялото - в областта на гърдите, гърба и раменете, довели до травмата на гръдния кош със счупването на кости на ребро и лопатката, увреждането на белите дробове, пневмоторакс, който е бил комбиниран с мозъчно сътресение и допълнителен удар на главата и счупване на тазова кост и други по –леки увреждания в поясна област и крайниците, като това съчетание на наранявания се е проявило с клинична картина на травматичен шок, изразен със нарушение в дишане и хемодинамика, застрашаващи непосредствено живота на пациента и налагащи спешна реанимация с изкуствена вентилация и седиране до кома за четири денонощия до възстановяване на показателите. Всички тези увреждания са установени с образни изследвания и документация и потвърдени от съдебния медик. Няма спор, че този пострадал е продължил лечение и след изписване от болницата, като фрактурите не са изисквали оперативно наместване и фиксиране и са зараснали напълно, но принудителното обездвижване на цялото тялото е довело до инфектиране на охлузните рани и поява на нова рана на петата от залежаване, която е била третирана неколкократно за отстраняване на некротирала тъкан. Въпреки продължаващи периодично консулти, прегледи и терапии, възстановяването на движението на ставите на рамото и на таза не е приключило, като при освидетелстването на този пострадал от експерта е установено, че част от движенията на дясна ръка нагоре от рамото са с ограничен периметър и с намалена мускулна сила и пълното клякане е невъзможно. Експертите са констатирали, че липсват данни за употреба на колан от водача(наличния в автомобила е заварен при огледа в неактивирано положение), но липсва и типична за непоставен колан „воланна“ травма поради предпазното действие на активираната въздушна възглавница. Считат, че най-сериозното животозастрашаващо увреждане е резултат от високоенергийното въздействие на удар в раменна и странична гръдна област, поет вътре в автомобила от деформациите на купето, който не би бил осуетен и при възпиране на движението на тялото напред от поставен колан. Не зависят от такова директно възпиране и фрактурите на таза, причинени от пренесени през крайници механични сили, чието действие не се блокира от колан, като общото заключение на техническия и медицинския експерти е категорично, че обезопасяването би осуетило само удар в терена след обратното превъртане в ляво и отварянето на левите врати, когато тялото е изпаднало извън купето. Като несъмнена последица на това изпадане медикът конкретизира само разкъсната рана на главата(зацапана с почва и трева), но за всяко от другите увреждания значението на предпазното действие на колана е съмнително. При обясненията на конкретно поставени въпроси пред първоинстанционния съд, инж. М. е потвърдил, че дори и при допустима скорост от 90 км/ч, началния удар(свързван с тежкото комплексно увреждане на гърдите, таза и мозъчното сътресение от рязката смяна на инерционните сили) пак би бил високо енергиен, но вероятно не би довел до преобръщането, но д-р Г. е пояснила, че при всяко препредаване на ускорение над естествената за организма собствена скорост с добавена скорост над 10 км/ч е високо травматично. Затова вещите лица са дали заключение, че само конкретната рана на главата със сигурност не би била последица от удар без преобръщане поради завишената скорост и със употребен колан. За въззивния съд няма никакво съмнение в професионалната преценка, извършена от вещите лица при сравнение както на следите от физическото съприкосновение на телата при сблъсък(фиксирани в огледен протокол и фотоалбум от разследващи органи с удостоверителна компетентност), така и болничната документация и образните находки на увреждания към момент, непосредствено след инцидента и състояние на пациента след продължителното и поетапно лечение и рехабилитацията. Затова няма основание да се приеме фактическия извод на първата инстанция за реална проява на несъмнено установеното рисково поведение на водача М., управлявал своя автомобил със скорост, превишаваща с над 20 км/ч принципно високата разрешената скорост от 90 км/ч и без поставен обезопасителен колан. Като кредитира изводите на вещите лица, въззивният съд намира, че единственият сигурен резултат от този повишен риск е една разкъсна рана на главата, чието отражение в общия вредоносен резултат е пренебрежимо. Няма съмнение, че коланът не би ограничил интензитета на съществените увреждания, а както вече съдът обоснова, превишаването на скоростта не може да бъде обсъждано като самостоятелно основание, а само доколкото е причинило преобръщането, определящо значимост на задържането на тялото на пътника в купето. Отделно от това, няма и сигурност, че и при допустима скорост високоенергийният първи удар в областта именно на мястото на водача – предна дясна част нямаше да доведе също до навлизане на детайли в купето и също толкова интензивно увреждане на гърдите, рамото и таза, които са породили както травматичния шок, така и фрактурите, водещи до комплекса от физическите болки и психическите страдания и провокирали лечението, усложненията и промените в бита и психичния комфорт на това лице. При това положение, оплакването в жалбата на този пострадал за необоснованост на приложената редукция се оказва основателно. При липса на конкретно доказан сигурен принос именно на посоченото от застрахователя противоправно поведение в общата причинно следствена – верига, който да може да се обособи като ясен резултат на поетия неправомерно риск, възражението за съпричиняване остава неоснователно. В тази насока е и установената практика по прилагане на чл. 51 ал.2 ЗЗД, разяснен в т. 7 от ПП 17/63 г. на ВС (Решение №27/22.06.2022 по к.т.д №239/2021 на ВКС І т. о.; Решение №50122/15.01.2024 по к.т.д №1766/2022 на ВКС ІІ т. о., както и цитираната в жалбата на тази страна). Това налага въззивният съд да прецени самостоятелно и установените в първата инстанция обстоятелства, за определяне на паричен еквивалент на комплексните последици от уврежданията, в рамките на сезирането с частичен иск(т.2 ТРОСГТК 3/2016 на ВКС). В първата инстанция са били отчетени обстоятелства, които не са оспорени пред настоящия съд и са установени въз основа на заключения на комплексната експертиза, отделно освидетелстване на ищеца М. от психолог и показания на свидетели от близък родствен кръг с преки впечатления от промените в бита и поведението на личността на пострадалия в хода на продължаващ възстановителен процес. Въззивният съд препраща към мотивите на първата инстанция в тази част и намира за доказани следните обстоятелства, които следва да се преценят при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост (според указанията в т. 11 от ППВС 4/68 за приложението на чл. 52 ЗЗД): Понесени са значителни по интензитет в началото и намаляващи постепенно физически болки и страдания, продължили повече от година и половина след инцидента и в резултат на реализирана тежка съчетана травма в областите на гърди, рамо и таза, мозъчно сътресение и по-леки увреждания, с неблагоприятна перспектива за пълно възстановяване на обема на движение без продължаване на рехабилитация на ставите на рамо и таз. В началния етап комбинацията от уврежданията са били с толкова значим и ясно изразен интензитет на животозастрашаващ травматичен шок, че реанимацията е изисквала изкуствено обдишване. Състоянието на предсмъртен ужас, породено от компрометираната жизнена функция по дишане, съчетано с осъзнаване на неблагоприятната медицинска перспектива и безнадеждност, е оказало макар и за кратко (от момента на ПТП до привеждане на пациента в щадяща медикаментозна кома) изключително силно стресово за психиката на личността въздействие. Макар всяко от понесените телесни увреждания да е средно по интензитет, едновременното им настъпване усложнява състоянието на пациента, като изключва типичен за фрактури на възстановителен процес. Комбинирани са интензивна реанимация на гръдната травма, съпроводена с пневмоторакс без плеврални изливи и принудително пролежаване след извеждането на пациента от седиране, необходимо за консервативното лечение на фрактури в различните части на тялото, които не могат да бъдат обездвижвани без да се застраши функция на вътрешните органи. Това комплексно увреждане е довело както до по-продължителен болничен престой(общо две седмици), така и до по-дълго от обичайното домашно лечение на фрактурите за повече от 2 месеца за раменна лопатка и до 4-5 месеца за таза, чието двустранно засягане е ограничило обичайно раздвижване на долни крайници, поради липса на възможна опора при натоварване на противоположен крайник. Възстановяването е било усложнено и от раните на пета и гърба от принудителното залежаване, за които са прилагани допълнително амбулаторни интервенции до 4 месеца, след които са останали трайни белези по тялото на пациента. Следва да бъдат отчетени и значителните негативни емоционални изживявания, продължаващи през цялото време на все още неприключило физическото възстановяване, което е протичало в домашни условия с ежедневна нужда от битова подкрепа. Освен притесненията по нуждата от приемане чужда помощ за това ежедневно обгрижване, липсата на възможност да излиза от дома и да поддържа контакти в своята социална среда извън домакинството допълнително е травмирала дотогава активно занимаващ се със спорт(картотекиран като футболист) млад човек(23год.), осъзнаващ функцията си на глава на младо семейство(сватбата му била месец преди катастрофата) и влошените му възможности да осигурява средствата за издръжка по обичайния за него до тогава начин(с работата си като кранист в чужбина). Съществено травмиращо значение за пострадалия има не само тревожно-депресивната симптоматика (установена от експерта като продължаваща реакция на инцидента), но и промяната в себеоценката поради забавения темп на възстановяване от телесните увреждания, изживяване на безизходица и обвинения за травмирането на другите пътници, между които и бременната му съпругата (пътувала до ищцата М.) и последвала загуба на очаквано от нея дете. Продължаващите с постепенно намаляване на интензитет болки в хода на неприключил все още възстановителен процес, съпътстващи ежедневието на пострадалия, несъмнено са били съчетани с негативните емоционални преживявания и също постепенно намаляващ психологичен дискомфорт, който като пряко отражение на затрудненията при движение на крайниците също ще се проявява и в бъдеще. С оглед на така установените по идентичен начин от двете инстанции факти, въззивният съд самостоятелно оценява критериите при приложение на чл. 52 ЗЗД по т. 11 от ППВС 4/68 за справедливо остойностяване на комплекса от негативни последици за пострадалия от причиненото от застрахования водач физическо увреждане и стресогенното събитие. Справедливостта налага отчитане не само на среден размер на обезщетения за типично физическо увреждане на множество части от тялото, ограничаващи функции както на горен, така и на долни крайници и животозастрашаващ травматичен шок със съответни типични реакции на остър стрес от такова травматично събитие, но и на остатъчни продължаващи за неопределен бъдещ период на продължаващо и вече надхвърлящо три пъти обичайните срокове възстановяване на двигателни дефицити, съпътствано както с физически болки, така и с продължително непълно преработване на реакция на стреса и значителна промяна в себеоценката на личността. Това налага определяне на паричен еквивалент над средния, обичаен за увреждане на възстановени пострадали, размер. За прилагане на точната мяра за обществена справедливост съдът съобразява и съдебната практика при определяне на обезщетения при комплексни телесни повреди от подобен характер. Въззивният съд съобразява, че в практиката са определяни размери, достигащи до 140 000 - 300 000лв. (Решение №50067/29.06.2023 по т.д. №1166/2022 на ВКС, 1 т.о., Решение №223/04.04.2024 по к.д. №413/2023 на ВКС, ., III г.о., Решение № 50079 от 30.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1300/2022 г., II т. о., ТК, Решение № 50191 от 31.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2206/2021 г., I т. о., ТК Решение № 161 от 17.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2783/2018 г., II т. о., ТК, Решение № 50133 от 9.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 1760/2021 г., II т. о., ТК) за животозастрашаващи увреждания от 2015г – 2017г. Динамиката на икономическите процеси дори налага завишаване на стойностите, съответно на повишаването на жизнения стандарт и инфлационните процеси и затова съдът преценява, че определения в първата инстанция (преди неоснователната редукция) размер от 100 000лв. не достига дори усреднени стойности. Затова, поисканата част от само 140 000лв. според въззивният съд не покрива справедливата компенсация на един по-висок паричен еквивалент, актуализиран към релевантния за настъпване на увреждането момент на 2022г., съгласно изискванията на чл. 52 от ЗЗД за всестранно отчитане на всички ползвани в практиката критерии (Решение № 103 от 9.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2546/2019 г., II т. о., Решение № 9 от 4.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 185/2021 г., II т. о., ТК и мн.др.). Като се има предвид, че вредите, не се ограничават само до изживените в момента на самото травматично събитие болки и страдания, а продължават, макар и с намаляваща интензивност, да характеризират живота на пострадалия М. (търсещ медицински консултации за неотшумяващи симптоми и в хода на въззивното производство) и ще влияят негативно на неговото физическо състояние и емоционална сфера, съдът намира, че несъмнено дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да надхвърли поисканата част, като именно един по-висок размер би бил съответен както на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период, така и действително претърпените от ищецът вреди. Въззивният съд намира, че оплакванията на пострадалия за необосновано подценяване на тези негативни последици са основателни и претенцията е доказана за цялата предявена част. Доколкото точният размер на горницата до справедливото обезщетение не е предмет на частичния иск, въззивният съд не дължи определянето му извън частта, с която е сезиран. Няма спор и по установените факти на направените разходи за медикаменти и санитарни материали, като вещото лице е потвърдило, че те са от вид, необходим за лечението на увреждания от типа, понесени от този пострадал. Общата доказана сума на тези разходи първата инстанция е установила на 2239.68лв., и поради по-горе изложените съображения за липса на основание за отчитане на съпричиняване, въззивният съд намира за основателна в цялост и тази претенция за имуществени вреди. В заключение жалбата на ищеца М. се оказва изцяло основателна и затова обжалваните отхвърлителни части по неговите претенции следва да се отменят, като допълнително му се присъдят отказаните остатъци до предявените размери. По иска на пострадал пътник М.: Освен вече коментираните общи за съединените претенции обстоятелства по настъпване на застрахователното събитие, пред въззивния съд няма спор и по начина, по който са били нанесени телесните увреждания на пътничката, седяла на задна седалка в дясно (зад съпруга й Е. и до съпругата на М.) в преобърнатия автомобил. Според вещите лица травмата на дясното ходило е получена при притискането му в резултат на механично въздействие при обръщането и суркането по десен борд, като възможните позиции на долен крайник не зависят от употреба на колан и такова увреждане може да бъде понесено независимо от обезопасяване на пътника. Затова въззивният съд изцяло възприема изводите на първата инстанция за неоснователност на възражението за съпричиняване на увреждането с поведението на тази пътничка. Премазването на дясното ходило на М. е довело до множество открити фрактури на пръстите и непълната им травматична ампутация, като това начално състояние на крайника е било установено с образни изследвания в спешен център непосредствено след инцидента. Назначеният от първа инстанция съдебен медик е потвърдил и проведеното етапно лечение с общо шест оперативни интервенции в рамките на над двумесечен престой в болница (на 04.08.2022 г., 25.08.2022 г., 1.09.2022 г., 21.09.2022г., 03.10.2022 г. и 17.10.2022 г.), при които последователно при пълна анестезия са били премахвани безвъзвратно увредени пръсти и невъзстановими тъкани от стъпалото около глезенна става и оперативния чукан, които некротирали въпреки третирането и защитата с вакуумна превръзка. При последната операция била трансплантирана взета от бедрото на пострадалата кожа и с нея бил покрит кожен дефект и пациентката била изписана от болницата на 21.10.2022 г. за продължаване на лечението в домашни условия с предписан физиотерапевтичен курс. Видно от представен пред настоящия съд амбулаторен лист, оплакванията на М. продължават въпреки добре зарасналите оперативни белези, а движенията в ставата са ограничени поради оток, като за преодоляването им лекуващият специалист е предписал проектиране на индивидуална протеза. Вещото лице Г. е категорична, че с ампутацията на 1/3 от стъпалото е постигнато максимално съхраняване на органите, но това увреждане не може да се квалифицира по друг начин, освен като осакатяване, тъй като не позволява осъществяване на опорно – двигателните функции на крайника, а за да може да започне да се придвижва самостоятелно пострадалата има нужда от протезиране, което на настоящия етап все още не е осигурено и пациентката има постоянна нужда от чужда подкрепа при движение. При така установените факти въззивният съд намира за неоснователно оплакването за надценяване на степента на увреждането, причинено на тази пътничка. Действително, стъпалото не е било отстранено изцяло, но несъмнено липсващата му част има съществено значение за запазване на равновесието, а както вещото лице пояснява в отговорите си пред съда, дори и добавянето на протеза само донякъде ще възстанови функцията за самостоятелно ходене, а болките и страданията ще съпътстват целия живот на осакатеното лице. В първата инстанция са били отчетени и допълнителни обстоятелства, които застрахователят не е отчел в предложеното с отговора по иска обезщетение, но са установени въз основа на заключението на психолога, провел изследване по задачите, възложени от съда относно промените в емоциите и психиката на увредената пътничка след края на лечението й, както и по показанията на свидетелите за обстоятелствата, при които ясно са проявени симптомите за такава промяна. Въззивният съд препраща към мотивите на първата инстанция и в тази част и намира за доказани следните обстоятелства, които следва да се преценят при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост (според указанията в т. 11 от ППВС 4/68 за приложението на чл. 52 ЗЗД): Към момента на настъпване на произшествието ищцата е била на 22 години, осъзнаваща като водеща ценност в ежедневието си функцията на работеща майка на дете на 4 години, чието самочувствие е изграждано именно на базата на грижи и равнопоставеност с бащата на детето в общото домакинство на семейството. Осакатяването на крака й е предизвикало силни болки, потискани медикаментозно в продължителен период на болничен престой, в който са се редували оперативни интервенции под анестезия и разочарования от очаквания резултат за подобряване на състоянието на стъпалото до финалното оформяне на остатък от крайника с кожна пластика от друга част от тялото й, което допълнително е причинило нови физически болки и душевен дискомфорт, както и осъзнаване на безвъзвратното инвалидизиране и загрозяване. Увреждането е ограничило съществено социалната активност на пострадалата, която вместо да поеме обичайната си функция в семейството си след лечението, сама е имала нужда от ежедневно обгрижване и помощ и това рязко е влошило самооценката й. Следва да бъдат отчетени и значителните негативни емоционални изживявания, продължаващи през цялото време на затруднено движение, което протича в домашни условия с ежедневна нужда от битова подкрепа. Установено е, че М. изпитва срам от своя външен вид, влошен от ампутацията и белезите и симптомите на непреработена реакция на стресогенното събитие (изживян страх от животозастрашаващ инцидент) и последвалата го екзистенциална криза при инвалидизиране, продължават необичайно дълго, като личността й все още не се е примирила с физиологичната загуба и продължава да търпи психологични негативи, които неминуемо ще се проявяват и в бъдеще. Затрудненията по справянето с психотравмата произтичат и от все още несигурни резултат от протезирането на крайника и усещането й за безполезност, поддържано и от влошеното общуване с малкото й дете, дотогава обгрижвано изключително от нея. Тези специфични обстоятелства налагат определяне на паричен еквивалент в размер, обичаен за невъзстановими загуби на двигателна функция поради осакатяване на долен крайник. За прилагане на точната мяра за обществена справедливост съдът отчита съдебната практика при определяне на обезщетения при телесни повреди и психически травми от подобен характер. Въззивният съд съобразява, че в практиката са определяни размери за увреждания от 2019г., достигащи до 140 000 – 150 000лв. (Решение №50148/28.02.2023 по к.д. №925/2021, на ВКС II т. о., Решение №50060/12.03.2024 по к.д. №246/20221 на ВКС I т. о., ТК). По ниските размери до 100 000лв. за случаите, посочени от застрахователя във въззивната жалба се отнасят за друг икономически период към 2016 г., а в превратно цитираното от застрахователя Решение №50001/21.02.2023 по к.д. №2399/2021 на ВКС II т. о., размер от 100 000лв. е приет за недостатъчен при икономическата обстановка от 2019г. Затова признатия от ответника размер от само 130 000лв. не може да е адекватен на еквивалента на вреди при осакатяване на младата жена, която и за в бъдеще ще търпи сигурни вреди, дори и при благоприятно приключване на предписаното протезиране и възстановяване на придвижването й с такова помощно средство. Динамиката на икономическите процеси до момента на инвалидизирането дори налага завишаване на стойностите, съответно на повишаването на жизнения стандарт и инфлационните процеси и затова съдът преценява, че определения в първата инстанция размер от 200 000лв. достига именно актуализирани усреднени стойности на справедлив еквивалент за такова увреждане. Оплакването на застрахователя за необосновано завишаване на обезщетението не е основателно, защото справедливостта изисква компенсация с по-висок паричен еквивалент, актуализиран към релевантния за настъпване на увреждането момент на 2022г., съгласно изискванията на чл. 52 от ЗЗД за всестранно отчитане на всички ползвани в практиката критерии (Решение № 103 от 9.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2546/2019 г., II т. о., Решение № 9 от 4.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 185/2021 г., II т. о., ТК и мн.др.). Като се има предвид, че вредите, не се ограничават само до изживените в момента на самото травматично събитие болки и страдания, а ще продължават да съпътстват ежедневието на пострадалата М. до края на живота й, това по- високо по размер обезщетение отразява и тенденциите в повишаване на стандарта на живот, отразяван в периодичното завишаване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди. Въззивният съд не намира основание да завишава обезщетението до поискания от пострадалата размер от 280 000лв. Обосноваване на такава сума изисква доказване на по значителни съпътстващи увреждани или със сигурност изключено дори и при бъдещо протезиране възстановяване на възможност за самостоятелно придвижване. Посочените в жалбата на пострадалата случаи, разглеждани в съдебната практика не съответстват на конкретното увреждане, което тя е получила и последиците от него (освен премазването на ходилото при нея няма други телесни увреди, няма начално животозастрашаващо състояние, няма по-тежки остатъчни последици в повече от един крайник или неврологично блокиране на тазови резервоари, психотравма нарушаваща когнитивни функции и др.подобни усложнения). Посочените в жалбата продължаващи оплаквания, от една страна не са установени като препятстващи протезирането, предписано именно след преценка на актуалното към 15.10.2024г. обективно състояние, а от друга страна при този преглед лекуващият лекар е обявил и установени с образни изследвания деформации на кости на подбедрицата, които обаче не са свързани със застрахователното събитие, а с предходен оперативно лекуван през 2009г. инцидент. Засягането на тези кости, вкл. и остеопорозата им не е установено като последица от размачкването на стъпалото, изследвано от назначените експерти. Затова и тези последици не могат да се отнесат към комплекса от увреждания, които да бъдат компенсирани като вреди, причинени от застрахования автомобилист, за да се завиши още размерът на обезщетението. Въззивният съд намира, че оплакванията и на двете насрещни страни за несправедливо надценяване или подценяване на подлежащите на компенсиране неимуществени вреди са неоснователни. Постановеното решение по претенцията на тази пострадала следва да се потвърди и в двете обжалвани части. По иска на пострадал пътник Е.: Както вече се посочи, безспорно е причиняването на телесното увреждане при същия пътен инцидент и на пътника на предна дясна седалка, който е ударил главата си в твърд предмет(вероятно в страничната колонка на купето при сурването) и е получил разкъсно- контузна рана в дясно-теменна област, като характеристиките й не позволяват да се определи конкретния удар, но доколкото движението на главата не се ограничава от употреба на колан, такова нараняване не е изключено дори и пътника да е бил надлежно обезопА.. Въззивният съд изцяло възприема изводите на първата инстанция за неоснователност на възражението за съпричиняване на увреждането с поведението на този пътник. Непосредствено след инцидента при приема в спешен център състоянието на пациента е преценено като неизискващо специално лечение и след обработката на раната и медикаментозна профилактика срещу тетанус му е било препоръчан консулт само при поява на нови неврологични симптоми. Нито в медицинската документация, нито в свидетелските показания за поведението на това лице след инцидента се намират данни за други наранявания или последвало влошаване на физическото здраве на пациента. При освидетелстването му в хода на процеса, назначеното вещо лице медик потвърждава, че пострадалият е физически напълно възстановен без да е прилагано друго лечение. Освен лекото телесно нараняване обаче първата инстанция е отчела и психически последици от острия стрес и протичане на реакцията на адаптация при този пострадал, въз основа на събраното заключение на психолога. Ищецът Е. е преодолял несъмнено преживяната психотравма като тревожната симптоматика с прояви на нарушения на съня и главоболие е продължила около месец, като самият пострадал е споделил, че притесненията му са били повече за жена му(пострадалата пътничка М.а), която останала на лечение в болницата, а в последствие се нуждаела от неговите грижи, а инвалидизирането й променило живота на семейството като цяло. Съдът е отчел, че острата реакция на стреса от интензивното преживяване на ситуация, пряко застрашаваща индивида, е отшумяла без специализирана подкрепа в период от не повече от два месеца до степен на възстановяването на трудовата функция на този пострадал, като постепенно е преодолян и началния силен страх от шофиране. При това положение, оплакванията на застрахователя да завишаване на обезщетението, определено общо както за физическо увреждане, така и за по-интензивни начални психически страдания не са основателни. Неоспореният от този въззивник размер от 3000лв. е адекватен само на леко телесно увреждане, но не покрива и несъмнено по-тежкия стрес от изживяване на сблъсък с неколкократно превъртане на автомобила и то в момент, в който пътникът на предната седалка е осъзнавал, че с него пътува и съпругата му, без да има възможност да я предпази, както и страданията в бъдеще, свързани с поддържането на травматичния спомен за инцидента при ежедневен контакт в общото домакинство с инвалидизираната М.. Тези специфични обстоятелства налагат и според въззивния съд обезщетението да бъде завишено до присъдените 7000лв., като справедлив паричен еквивалент на целия комплекс от негативни последици. При този краен извод, решението на първата инстанция следва да се потвърди за обжалваната, основателно присъдена горница. Уважаването на главните претенции на всеки от пострадалите води до основателност и на акцесорните искания за присъждане на законна лихва върху присъдените главници. Оплаквания по установения момент на забава на застрахователя не са сочени, а при проверка въззивният съд констатира, че специалния закон(чл.429 ал. 3 КЗ) е правилно издирен и приложен, като препраща в тази част към мотивите на първата инстанция. Затова също присъжда лихвите, считано от 11.8.2022 г.(уведомяване на застрахователя с приложен протокол за ПТП, удостоверяващ вредоносното застрахователно събитие) до окончателното изплащане на сумите. По разноските: При този изход на спора пред въззивната инстанция, на преразглеждане подлежат само определените от първата инстанция разноски в производството по претенцията на М.. При определяне на дължимите като разноски в първа инстанция суми обаче, съдът не е разграничил размери по всяка от съединените претенции, като е съобразил, че пълномощникът на тримата ищци е упражнявал общо тяхната защита и е определил както общо възнаграждение на адв. К. за безплатно предоставени услуги на осн. чл. 38 ЗАдв., така и общо дължими в полза на ответника разноски. Страните не са оспорили по реда на чл. 248 ГПК този обобщен подход и затова и въззивният съд се придържа към него. Размерът от 18 173.20лв. е бил определен, като съразмерна на уважените претенции част от хонорар за цялостно представителство на всички ищци по всички съединени искове. При отчитане на съотношението на основателните искове към общото сезиране (210700, 87/471 317, 77), въззивният съд намира, че първата инстанция е приела като принципно дължим на адвоката за безплатно предоставени услуги неоспорен сборен хонорар от 40651, 72лв. Към същата основа, въззивният съд прилага новото съотношение след допълнително присъдени на М. суми (351302, 77/471 317, 77) при което дължимата на адвоката част, съразмерна на основателните искове вече възлиза на 30300, 28лв. Така, към вече присъдената в полза на адв. К. сума следва да се допълни горница от 12127, 08лв. Аналогично, възложените на ищците (също като сбор без разграничаване по глави) разноски, следва да се редуцират, съответно на отхвърлени неоснователни претенции (120 015/471 317, 77) и само в този размер да се възложат на ищците. Общият размер от 33 360лв. на възприети по списъка на ответника определен от първата инстанция (след отхвърляне на възражение за прекомерност) следва да се редуцира до само 8494, 69лв. Насрещните искания за определяне на разноски в настоящото производство следва да бъдат съобразени с ограниченията на обжалваемия интерес. Основателна е само жалбата на М. в целия обжалван сборен размер от 70672.02лв. и затова съдът намира за адекватен на обема на услугата по защита на този въззивник хонорар от 5000лв.(вкл. ДДС). Макар да не достига до минимум, определен в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, въззивният състав отчита, че задължителния характер на този акт е отречен като несъвместим с принципи на Евроинтеграцията (решение на СЕС C-438/22) и затова този размер се определя въз основа на конкретните обстоятелства, определящи усилията на адвокат, приел да изпълни възложена услуга без предварително заплащане. В случая защитата на ищеца е идентична като установени факти и правни доводи с тези в първата инстанция и затова не може да е равна по размер с първично обосноваване на тезата на страната, за чието обосноваване адвокатът вече е получил своето възнаграждение. Неоснователността на останалата част от жалбата (по претенцията на ищцата М.) принципно поражда право на разноски в полза на съответно въззиваемия застраховател, който е обявил заплатен хонорар на своя адвокат по такава защита в размер на 8520лв. Същата страна обаче е предявила и своя неоснователна жалба по същата претенция, за чието изготвяне и обосноваване същият адвокат е получил възнаграждение 7560лв. Като съпоставя оплакванията на насрещните страни, въззивният съд преценява, че предмет на защитата са само критериите за справедливост, които нямат стойностно изражение и са идентично обосновани и като оплаквания и като насрещна защита и затова разноските следва да останат в тежест на всяка от страните, така както са ги направили (респективно липсва осъдена страна, която да поеме възнаграждението за безплатно предоставена услуга на ищцата по тази претенция). По останалата част от неоснователната жалба на застрахователя (по претенцията на Е.) правото на разноски в полза на въззиваемия също е обусловено от обема на защита, ограничен изцяло до прилагане на принцип на справедливост при установени вече от първа инстанция факти и затова според указанията на ТР ОСГТК6/2012 адекватен на такъв обем на услугата е краен размер не повече от 600лв. Затова такава сума следва да се добави към дължимия от подалия неоснователна въззивна жалба застраховател в полза на адвоката на въззиваемия Е.. Допълнителното присъждане на сума в полза на освободения от задължение за внасяне на такси ищец М. налага и допълване на възложените на ответника задължения в полза на бюджета със сума от 2800лв. за такса в първа инстанция и 1400лв. за въззивното обжалване, на осн. чл. 78 ал.6 ГПК. Така мотивиран, съставът на Варненски апелативен съд