Мотиви към Решение № 406 от 24.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2869/2022 г.

Производството е по реда на чл. 17 и сл. ЗЕЕЗА. Образувано е въз основа на постъпило искане от прокурор в Софийска градска прокуратура (СГП), с правно основание чл. 14, ал. 4, т. 5 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА), за образуване на съдебно производство и постановяване на решение за допускане на екстрадиция на израелския гражданин Ш. Б. О. – роден на •••• г. в гр. Холон, Република Израел, израелец, израелско гражданство, разведен, неосъждан, с висше образование – инженер, месторабота преди задържането – съветник по „Маркетинг“ – експерт, собственик на онлайн магазин „И u=“, жител и живущ към настоящия момент – гр. София, ул. ••••, по негови данни – без адресна регистрация в Р Израел – ведно с документите по чл. 9 от ЗЕЕЗА, във връзка с молба за екстрадиция от съдебните власти на Конфедерация Швейцария. Издадената на 22.06.2022 г. от Председателя на Прокуратурата Кройцлинген, Конфедерация Швейцария, заповед за арест на израелският гражданин Ш. Б. О., по дело № SUV_K.2021.1100 и молбата за екстрадиция на същия от съдебните власти на Конфедерация Швейцария от 05.07.2022 г., са за провеждане на наказателно преследване по повод образуваното спрямо исканото за екстрадиране лице наказателно производство за извършени престъпления по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 49, ал. 1 от StGB – НК на Конфедерация Швейцария; чл. 146, ал. 2, вр. чл. 49, ал. 1 от StGB – НК на Конфедерация Швейцария, съставляващи многократна „измама“. В съдебно заседание, представителя на СГП поддържа депозираното писмено искане за постановяване на решение за допускане на екстрадиция на израелския гражданин Ш. Б. О., във връзка с искането за екстрадиция на съдебните власти на Конфедерация Швейцария. Посочва, че е налице валидна молба за екстрадиция, както и заповед за задържане на лицето от 15.02.2022 г., допълнена с такава от 22.06.2022 г. Сочи, че същите са издадени от компетентен съдебен орган на искащата държава, съдържат описание на деянията, за които се иска екстрадицията на лицето и извлечение от приложимите правни норми. Излага, че искането е във връзка с наказателно производство, водено срещу израелския гражданин Ш. Б. О. за престъпление „измама“, наказуемо с „Лишаване от свобода“ за срок до пет години, давностните срокове за преследване на което все още не са изтекли. Ангажира доводи, че деянието, във връзка с което се води наказателното производство пред съдебните органи на Конфедерация Швейцария, е съставомерно по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1 от българския НК, наказателното преследване за което също не е погасено по давност. Излага, че е установена безспорно идентичност между издирването и задържаното лице; налице са основанията за допускане на екстрадиция, визирани в чл. 5 от ЗЕЕЗА и отсъстват основанията да не бъде допусната екстрадицията, визирани в чл. 6 и чл. 8 от закона. Сочи, че исканото лице не страда от тежко заболяване, не му е предписана терапия и рискът за лицето при допускане на екстрадиция, е пренебрежимо нисък. Защитата на исканото лице – адв. Н. К. – САК, пледира искането за екстрадиция на подзащитния му Ш. Б. О., да бъде отхвърлено по съображения, че същият страда от аневризми в мозъка и няма гаранция, че при транспортирането му няма да настъпи спукване на тези аневризми, което може да доведе до летален изход за лицето. Намира, че макар престъплението, за което се води наказателното производство пред компетентните власти на Конфедерация Швейцария, да е такова и по българския НК и да не са налице формални пречки да се откаже екстрадицията на подзащитния му, такава не следва да се допуска, без да съществува сигурност, че здравословното му състояние позволява транспортирането му. Изтъква, че исканото лице е подложено на стрес във връзка с наказателната процедура и не може да се лекува, тъй като не е здравно осигурен, близо година е под „Домашен арест“ и не може да общува с лекари без преводач. Исканото за екстрадиране лице – Ш. Б. О., при упражняване правото си на лична защита, се присъединява към становището на защитника си и сочи, че не се чувства добре. В последната си дума, исканото лице моли да му бъде дадена възможност да се грижи за здравето си. Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността на отправеното искане, намира от фактическа страна следното: Преписка № 11211/2022 г. по описа на СГП, е образувана в СГП чрез ВКП, по повод предадено от Дирекция „МОС“ – МВР, с писмо № А – 6619/12.06.2022 г. искане на съдебните власти на Конфедерация Швейцария, разпространено чрез ШИС – А форма, за временно задържане с цел последваща екстрадиция на израелския гражданин Ш. Б. О. (S.B.O.), роден на •••• г. в гр. Холон, Република Израел, представил към момента на задържането му израелски паспорт тип Р с № ••••, издаден на •••• г. и валиден до •••• г. Израелският гражданин Ш. Б. О. е обявен за международно издирване в ШИС от швейцарските власти, въз основа на искане за международно издирване и временно задържане с цел последваща екстрадиция, издадено от Федералното Министерство на Правосъдието на Конфедерация Швейцария, с цел провеждане на наказателно производство за извършени престъпления по чл.146, ал.1, вр. чл.49, ал.1 от StGB – НК на Конфедерация Швейцария и чл.146, ал.2, вр. чл.49, ал.1 от StGB – НК на Конфедерация Швейцария, съставляващи многократна „измама“. На 15.02.2022 г. е издадена Заповед за арест на израелският гражданин Ш. Б. О. от Председателя на Прокуратурата Кройцлинген, Конфедерация Швейцария, по дело № SUV_ K.2021.1100, на основание Европейската конвенция за екстрадиция – за провеждане на наказателно преследване по повод образуваното спрямо исканото за екстрадиране лице наказателно производство, водещо се за извършени престъпления по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 49, ал. 1 от StGB – НК на Конфедерация Швейцария и по чл. 146, ал. 2, вр. чл. 49, ал. 1 от StGB – НК на Конфедерация Швейцария, съставляващи многократна „измама“. На 12.06.2022 г., в 07.20 часа, издирваният израелски гражданин е задържан на Летище София. С постановление на прокурор при ВКП от 12.06.2022 г., по пр. пр. № 6441/2022 г., е постановено задържане под стража на исканото лице Ш. Б. О. за срок до 72 часа, на основание чл. 13, ал. 5 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 64, ал. 2 от НПК и чл. 1, чл. 16 и чл. 22 от ЕКЕ, считано от 07.20 часа на 13.06.2022 г. – датата и часа на изтичане на 24-часовото му полицейско задържане. С постановление на прокурор при СГП от 13.06.2022 г. по пр. пр. № 11211/2022 г., е наложена забрана на Ш. Б. О. да напуска пределите на Р. България. С протоколно определение от 14.06.2022 г., постановено по НЧД № 2286/2022 г. по описа на СГС, НО, 23-ти състав, е оставено без уважение искането на прокурора при СГП за временно задържане за срок до 40 дни на исканото лице Ш. Б. О., като вместо това спрямо същия е взета мярка за неотклонение „Домашен арест“ за срок до 40 дни, която да се изпълнява на адрес гр. София, ул. ••••. Определението на СГС, НО, 23-ти състав от 14.06.2022 г. е потвърдено с протоколно определение от 21.06.2022 г., постановено по ВНЧД № 620/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд. На 22.06.2022 г. е издадена допълваща Заповед за арест на израелският гражданин Ш. Б. О. от Председателя на Прокуратурата Кройцлинген, Конфедерация Швейцария, по дело № SUV_ K.2021.1100, на основание Европейската конвенция за екстрадиция – за провеждане на наказателно преследване по повод образуваното спрямо исканото за екстрадиране лице наказателно производство, водещо се за извършени престъпления по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 49, ал. 1 от StGB – НК на Конфедерация Швейцария и по чл. 146, ал. 2, вр. чл. 49, ал. 1 от StGB – НК на Конфедерация Швейцария, съставляващи многократна „измама“ – подробно описани в така издадената Заповед за арест, във връзка с образуваното спрямо лицето наказателно производство по дело № SUV_ K.2021.1100 на Прокуратурата Кройцлинген, Конфедерация Швейцария. На 05.07.2022 г. е депозирана молба от Федерален департамент за правосъдие, Отдел „Екстрадиции“ на Конфедерация Швейцария до Министерство на Правосъдието на Р. България, за екстрадиране на израелския гражданин Ш. Б. О.. Към молбата са приложени Заповедта за арест на израелският гражданин Ш. Б. О., издадени от Председателя на Прокуратурата Кройцлинген, Конфедерация Швейцария по дело № SUV_ K.2021.1100 и извлечение от приложимите разпоредби от НК на Конфедерация Швейцария, придружени с превод на български език. С постановление на прокурор при ВКП от 15.07.2022 г., по пр. пр. № 6441/2022 г., е постановено предварително задържане под стража на исканото лице Ш. Б. О., за срок до 72 часа, на основание чл. 14, ал. 2 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 64, ал. 2 от НПК и чл. 1, чл. 16 и чл. 22 от ЕКЕ, считано от 17.30 часа на 15.07.2022 г. Със същото постановление е разпоредено на СГП в срока на задържане под стража за срок до 72 часа, да се изпълни процедурата по чл. 14, ал. 4, вр. ал. 2 от ЗЕЕЗА и да се внесе незабавно след получаване на материалите цялата преписка в СГС с искане да се постанови задържане на лицето, чиято екстрадиция се иска, до приключване на екстрадиционната процедура. Такова искане е внесено от прокурор при СГП в СГС – НО, на 18.07.2022 г. С протоколно определение от 18.07.2022 г., постановено по НЧД № 2776/2022 г. по описа на СГС, НО, 12-ти състав, по отношение на Ш. Б. О. е взета мярка за неотклонение „Домашен арест“, която да се изпълнява на адрес гр. София, ул. •••• и която да се контролира чрез средства за електронно наблюдение. На 18.07.2022 г. същият е освободен от ареста в гр. София, ул. „Г. М. Димитров“ № 42 на ОСИН – гр. София. Наказателното производство по дело № SUV_ K.2021.1100 се води пред Прокуратурата Кройцлинген, Конфедерация Швейцария за това, че израелският гражданин Ш. Б. О. е заподозрян в търговия с инвестиционни продукти през интернет платформа за продажба www.ai-markets.ch, като е извършвал това между м. януари 2020 г. и м. февруари 2021 г. Лицето е осъществявало контакти със швейцарски граждани и се е представяло като Ben Brenner, като чрез обещания за печалба и използване на фалшиви документи на английските данъчни служби, със съдействие на немско говорящ съучастник, е склонил пострадалите лица – Х.Т. и Ш.Й. да инвестират съответно сумите от 123 464.91 швейцарски франка и 742 919.70 евро. Пострадалите са направили транзакците с посочените парични суми, като не са получили никаква възвращаемост на средствата си към момент. За престъплението по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 49, ал. 1 от StGB, чл. 146, ал. 2, вр. чл. 49, ал. 1 от StGB, съставляващо многократна „измама“, НК на Конфедерация Швейцария предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок до десет години или парично наказание в размер на минимум 90 дни глоба. Наказателното преследване за престъпление с посочената правна квалификация, се погасява с изтичане на 15 години. Исканото за екстрадиране лице Ш. Б. О. е роден на •••• г. в гр. Холон, Република Израел, израелец, с израелско гражданство, разведен, неосъждан, с висше образование – инженер, месторабота преди задържането – съветник по „Маркетинг“ – експерт, собственик на онлайн магазин „И u=“, жител и живущ към настоящия момент – гр. София, ул. ••••, по негови данни – без адресна регистрация в Р Израел. Въз основа на така описаната фактология, настоящият съдебен състав формира следните правни изводи: Екстрадиционното производство е особен вид съдебно производство, в което на преценка подлежат лимитативно изброените в специалния закон (ЗЕЕЗА) предпоставки, ведно с тези, посочени в съответния международен договор, по който Р. България е поела ангажимент при молба за предаване да преценява въпросните предпоставки и компетентния съд да се произнесе по основателността на направеното искане. В конкретния случай правната основа, на която следва да се разглежда настоящия казус, са разпоредбите на ЗЕЕЗА обн., ДВ, бр. 46 от 03.06.2005 г., посл. изм., ДВ, бр. 45 от 07.06.2019 г.) и Европейската конвенция за екстрадиция (обн., ДВ, бр.8 от 24.01.1995г.). Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от ЗЕЕЗА, при постановяване на решението си, съдът следва да прецени наличието на условията по чл. 5 и чл. 6 от ЗЕЕЗА, както и дали не са налице отрицателните предпоставки по чл. 7 от ЗЕЕЗА, или предпоставките за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция, за да е допустимо предаването на лицето на издаващата държава. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗЕЕЗА, екстрадиция се допуска само когато деянието съставлява престъпление по българския закон и по закона на молещата държава, и за него се предвижда наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане на лицето за не по-малко от една година или друго по-тежко наказание. В процесния случай, искането за екстрадиране е отправено за лице, което е обвинено в извършване на деяния, наказуеми съгласно правото на Конфедерация Швейцария с „Лишаване от свобода” за срок до десет години. Същевременно, описаните в искането деяния, покриват основните признаци на престъпния състав по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1 от НК на Р. България. Законът не изисква пълно съвпадение на описанията на инкриминираните деяния (такова, с оглед спецификите на правните системи на различни държави, е трудно постижимо), като настоящият съдебен състав, след извършен анализ, констатира, че е налице необходимото препокриване. По делото е представена извадка от релевантното законодателство на молещата държава, касаещо повдигнатите обвинения, поради което и следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 5, ал. 3, вр. ал. 1 ЗЕЕЗА. Съдът намира, че са спазени и всички процесуални изисквания на ЗЕЕЗА: налице е образувано наказателно производство срещу исканото лице в молещата държава (чл. 2, ал. 1); искането е подадено в надлежна форма, от компетентен орган – съдебните власти на Конфедерация Швейцария и до компетентен орган – Министерство на правосъдието на Република България (чл. 9, ал. 1), с необходимите приложения (чл. 9, ал. 3). Искането и приложените към него документи в пълнота отразяват обстоятелствата, които българският съд следва да отчете, при преценката си относно основателността на искането. По отношение на абсолютните предпоставки за отказ от допускане на предаване, следва да се отчете следното. Разпоредбата на чл. 6 ЗЕЕЗА визира няколко отделни хипотези, в които Съдът е императивно обвързан да остави искането за екстрадиция без уважение – когато се касае за: български гражданин, освен ако това е предвидено във влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна; лице, на което е предоставено убежище в Република България; чужд гражданин, който се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България; или лице, което не е наказателно-отговорно съгласно българското законодателство. В конкретния по делото случай, исканото лице Ш. Б. О. няма българско гражданство; същият не е лице, на което е предоставено убежище в Република България; не се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България; не е лице, което е наказателно неотговорно съгласно българското законодателство. Не е налице, следователно, нито една от предпоставките, визирани в чл. 6 от ЗЕЕЗА, за отказ от допускане на екстрадиция. Допълнителни предпоставки за отхвърляне на искането се съдържат в разпоредбата на чл. 7 от ЗЕЕЗА. Съгласно посочения законов текст, екстрадиция се отказва: 1. за политическо или свързано с него престъпление, с изключение на престъпленията, които по силата на закон или на международен договор, по който Република България е страна, не се смятат за политически; 2. за военно престъпление, което не е престъпление по общото наказателно право; 3. ако лицето, чието предаване се иска, ще бъде съдено от извънреден съд в молещата държава или ако срещу него ще бъде приведена в изпълнение присъда, постановена от такъв съд; 4. ако екстрадицията има за цел преследване или наказване на лицето на основания, като раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения, или се прецени, че съществува риск положението на лицето да бъде утежнено поради някое от тези основания; 5. ако лицето ще бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание, или не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието съгласно изискванията на международното право; 6. за престъпление, което е амнистирано или за което наказателното преследване или изпълнението на наказанието е погасено по давност според законодателството на българската или на молещата държава; 7. когато в Република България за същото престъпление има влязла в сила присъда срещу лицето, чието екстрадиране се иска; 8. ако за престъплението законът на молещата държава предвижда или е наложено смъртно наказание, освен ако молещата държава даде достатъчно гаранции, че смъртното наказание няма да бъде наложено или ако е наложено – няма да бъде изпълнено или ще бъде заменено с друго. В конкретния по делото случай нито една от визираните в чл. 7 от ЗЕЕЗА допълнителни снования, при които се отказва екстрадиция на исканото лице, не е налице: наказателното преследване, водено пред компетентен орган в Конфедерация Швейцария срещу Ш. Б. О., не е за политическо или свързано с него престъпление, нито за военно престъпление, което не е престъпление по общото наказателно право; лицето, чието екстрадиране се иска, няма да бъде съдено от извънреден съд в молещата държава; екстрадицията няма за цел преследване или наказване на лицето на основания, като раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения, и не съществува риск положението на лицето да бъде утежнено поради някое от тези основания; няма каквито и да било данни лицето да бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание, или за това да не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието съгласно изискванията на международното право; престъплението, във връзка с което се иска предаване на лицето, не е амнистирано; наказателното преследване не е погасено по давност според законодателството на българската и на молещата държава; в Република България за същото престъпление няма влязла в сила присъда срещу лицето, чието екстрадиране се иска; за престъплението законът на молещата държава не предвижда смъртно наказание. Не са налице и основанията, визирани в чл. 8 от ЗЕЕЗА, при които може да се откаже екстрадиция. Съгласно посочения законов текст, екстрадиция може да се откаже: 1. за деяние, подсъдно на българския съд; 2. когато в Република България за същото престъпление наказателното производство е прекратено; 3. когато в Република България срещу лицето, чието екстрадиране се иска, има висящо наказателно производство за престъплението, за което се иска екстрадиция; 4. ако присъдата е била постановена задочно и лицето не е знаело за наказателното преследване срещу него, освен ако молещата държава даде достатъчно гаранции, че на лицето се осигурява повторно разглеждане на делото с право на защита; 5. за престъпление, което е извършено извън територията на молещата държава, когато законодателството на Република България не позволява провеждане на наказателно производство за такова престъпление. По делото не се установява престъплението, във връзка с което се иска предаване на лицето, да е подсъдно на български съд, доколкото същото не е извършено на територията на Р. България; исканото лице не е български гражданин и от деянията не са причинени вреди на български граждани; срещу лицето за същото престъпление не се е водило и няма висящо наказателно производство в Р. България; престъплението не е извършено извън територията на молещата държава. В обобщение, по отношение на относителните предпоставки за отказ от допускане на предаване, следва да се отбележи, че нито страните се позовават на някоя от хипотезите на чл. 8 ЗЕЕЗА, нито съдът, при извършване на дължимата служебна проверка, констатира такава. Не са налице основанията за отлагане на исканата екстрадиция или за временна екстрадиция, по смисъла на чл. 18 от ЗЕЕЗА, с оглед вече коментираната липса на данни да има висящо наказателно производство срещу исканото лице в Република България или за влязла в сила присъда, подлежаща на изпълнение в страната за престъпление, различно от това, за което е допусната екстрадицията. Пред настоящата инстанция защитата навежда доводи за влошено здравословно състояние на исканото лице, на което основание претендира да не бъде допускана екстрадицията му. Действително, видно от заключенията на назначените и изготвени основна и допълнителна комплексни съдебно – медицински експертизи по отношение на исканото лице, които настоящата инстанция изцяло кредитира, като прецени, че са обективи, компетентно изготвени, ясни, пълни и точни, исканото лице Ш. Б. О. страда от главоболие (възможна мигрена без аура), централен отоневрологичен синдром (в ремисия към момента, но с анамнеза за чести рецидиви на нарушено равновесие). От образни изследвания (КАТ и МРТ на главен мозък) са налице данни за аневризмални разШ.ения на мозъчни съдове. При преглед от вещите лица са установени данни за повишени стойности на артериалното кръвно налягане, което в контекста на анамнестичните данни за артериална хипертония по бащина линия означава, че лицето страда от това заболяване и се нуждае от ежедневно проследяване на стойностите на същото и от системно медикаментозно лечение. Налице са и данни за преживяна преди 15 години операция от доброкачествен тумор на горночелюстния синус в дясно. Към датата на неврологичния преглед на исканото лице – 15.05.2023 г., същото е без значима огнищна неврологична симптоматика, с леко повишени спрямо нормалните стойности на кръвното налягане, с продължаващи оплаквания от главоболие с двустранна темпорална локализация и нарушения на равновесието. Същевременно, вещите лица са категорични, че медицинското състояние на пациента не може да се приеме като тежко. Действително, налице е реална възможност за утежняване на състоянието на лицето от установеното аневризмално разШ.ение на мозъчни артерии, като при напредване и развитие на тези съдови аномалии и руптура на аневризма на мозъчен артериален съд, е налице висок леталитет. Рискът за настъпване на усложнения с руптура на аневризма, обаче, се оценява от вещите лица като изключително нисък – 0.9 % за период от пет години. Липсват сигурни данни от изследвания, показващи повишаване на риска за руптуриране на мозъчна аневризма при обстоятелства, свързани с правораздаването и транспортирането на лица. Не съществуват и абсолютно обективни данни, които да насочват към бързо и сигурно увеличаване на риска за руптура на неруптурирала мозъчна аневризма при условията на въздушен и наземен транспорт. Нещо повече – съществуват способи за ограничаване на възможните рискове от руптура на аневризма, чрез транспортирането на лицето в седнало или легнало положение, както и за неутрализиране на основния рисков фактор за руптура на аневризма – повишеното кръвно налягане, чрез прием на медикаменти. Допълнително в тази връзка следва да се посочи, че не се установява увеличение на големината на първоначално констатираната аневризма при съпоставка между двете експертни изследвания, проведени с интервал от шест месеца. С оглед изложеното следва да се приеме, че актуалното здравословно състояние на исканото лице Ш. Б. О., позволява провеждането на екстрадиционно производство и предаването му за съдене на компетентните съдебни власти на Конфедерация Швейцария. Не са налице обективни данни, въз основа на които да може да се приеме за безспорно, че провеждането на екстрадиционно производство и транспортирането му до молещата държава, задължително би довело до увеличаване на риска от руптура на аневризма. Доводите на защитата в противния смисъл, настоящата инстанция намира за неоснователни. Предвид изложеното, СГС в този си състав, допусна предаването на израелския гражданин Ш. Б. О. – роден на •••• г. в гр. Холон, Република Израел, израелец, израелско гражданство, разведен, неосъждан, с висше образование – инженер, месторабота преди задържането – съветник по „Маркетинг“ – експерт, собственик на онлайн магазин „И u=“, жител и живущ към настоящия момент – гр. София, ул. ••••, по негови данни – без адресна регистрация в Р Израел – въз основа на искане за екстрадиция от съдебните власти на Конфедерация Швейцария – Заповед за арест на израелският гражданин Ш. Б. О., издадена на 22.06.2022 г. от Председателя на Прокуратурата Кройцлинген, Конфедерация Швейцария, по дело № SUV_ K.2021.1100, на основание Европейската конвенция за екстрадиция – за провеждане на наказателно преследване по повод образуваното спрямо исканото за екстрадиране лице наказателно производство, водещо се за извършени престъпления по чл.146, ал.1, вр. чл.49, ал.1 от StGB – НК на Конфедерация Швейцария и по чл.146, ал.2, вр. чл.49, ал.1 от StGB – НК на Конфедерация Швейцария, съставляващи многократна „измама“ – подробно описани в така издадената Заповед за арест във връзка с образуваното спрямо лицето наказателно производство по дело № SUV_ K.2021.1100 на Прокуратурата Кройцлинген, Конфедерация Швейцария. Предвид изхода на делото, Съдът осъди исканото за екстрадиране лице Ш. Б. О. да заплати сумата в размер на 2646 (две хиляди шестотин четиридесет и шест) лева, за направените по делото разноски във връзка с изготвените КСМЕ и допълнителна КСМЕ – в полза на Държавата и по сметка на СГС, както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК – 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист – за присъдените разноски. За решението на СГС, незабавно следва да се уведоми издалия конкретната Заповед за арест орган – Прокуратурата, Кройцлинген, Конфедерация Швейцария, по дело № SUV_ K.2021.1100 – за постановеното решение по настоящото производство. За решението на СГС, незабавно следва да се уведомят след влизане в сила на настоящото решение – МП на Република България, както и ВКП на Република България – за издаване на постановление за изпълнение на решението, с което е допуснато предаването на исканото за екстрадиране лице Ш. Б. О.. Предвид изхода на делото и на основание чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА, съдът взе мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ спрямо лицето Ш. Б. О. – до фактическото му и окончателно предаване на швейцарските съдебни власти. Така мотивиран, Съдът постанови своето решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.