Решение № 1752 от 24.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1092/2023 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД срещу Решение 13993/06.12.2022г. по гр.д. 47067/2022г. на СРС, 177 с-в, в частта с която са уважени срещу жалбоподателя, предявените от „ЗД Бул инс“АД иск по чл. 411 от КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 13701, 60 лева – регресно вземане за изплатено обезщетение за имуществени вреди на трето за делото лице по застраховка „Каско“, сумата от 609.68 лева мораторна лихва и е осъден за разноски. Изложени са оплаквания за неправилност на решението-неправилно не били кредитирани показанията на свидетеля Н.Ч. (водач на застрахованото при него по Г.О. МПС участвало в процесното ПТП) от които се установявало, че издаденото срещу нея наказателно постановление било отменено и тя нямала вина за ПТП, което изключвало неговата отговорност. Установявало се и че другия водач е карал с несъобразена скорост. Според САТЕ вината за ПТП била на другия водач. Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва. СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми. СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за частично основателна по следните фактически и правни съображения: Няма спор между страните за факта на ПТП-то, както и за наличието на застрахователни правоотношения по застраховките „Каско“ и „Г.О. на автомобилист“ и плащането на обезщетение по застраховката „Каско“ от ищеца на собственика на л.а. Мицубиши. Спорен е механизма на ПТП и вината на водачите. По спорните въпроси СГС приема следното: За да уважи изцяло иска СРС е приел, че водачът на л.а. Фиат е извършил заставане върху остров на платното за движение и е извършил преминаване от лента в лента без да съобрази преминаващият по тази лента л.а. Мицубиши и не е внимавала при управлението на автомобила като нарушила чл. 27 ЗДВП и чл. 25 ЗДВп. Мястото на ПТП-то е посочено и в САТЕ на стр. 3, абз 1, а именно в района на Блок N. 10 от ж.к. „Простор“, който е посочен и в протокола за ПТП като място на ПТП. В САТЕ се посочва „навлизане в лентата за насрещно движение“. Тази част от заключението не се кредитира от СГС. И двамата свидетели посочват, че имало „остров“ и че в процесния участък има две ленти за движение, но в противоположни посоки. По тези причини СГС не кредитира САТЕ и в частта по задачи 7 и 8 (относно броя ленти за движение в една посока и механизма на ПТП в частта му, че водачката на л.а. Фиат е завила надясно от лява лента за движение при две съседни попътни ленти и е навлизала в насрещна пътна лента). Показанията на свидетелите (двамата водачи участвали в ПТП) за мястото и за броя на лентите опровергават САТЕ в тази част, но са съвпадащи помежду си. Свидетеля- водач на л.а. Мицубиши сочи, че л.а. Фиат се е отклонил наляво и е навлязъл върху „остров“-пътна маркировка, след което е предприел завой надясно при късно подаден сигнал с мигач (пътепоказател) и за св. водач на л.а. Мицубиши нямало възможност да избегне удара. Свидетеля- водач на л.а. Фиат твърди да не се е отклонявала наляво. Същата сочи наличие на: „нещо като зебра“ по средата между двете ленти (явно има предвид пътната маркировка-остров) за завой наляво, като сочи, че е завила надясно докато говорела с дъщеря си и тогава настъпил удара. В съдебно заседание след изслушване на свидетелите вещото лице по САТЕ поддържа, че е невъзможно от техническа гледна точка, ако двете МПС-та са се движили едно зад друго, удар да настъпи между страничните им части. Посочва, че ако л.а. Фиат се е отклонил наляво и после е завил надясно, то е възможно възприемайки отклоняването наляво л.а. Мицубиши да се е опитал да премине отдясно на л.а. Фиат. В скицата към протокола за ПТП е отразено графично отклоняване наляво на л.а. Фиат и последващ десен завой. От скицата се установява, че отбивката за бл. 10 и ж.к. „Простор“ на практика представлява остър обратен завой надясно (спрямо посоката на движение на двата автомобила). Предвид горните доказателства СГС приема, че механизма на ПТП отговаря частично на посочения в протокола за ПТП, като разликата е в това, че л.а. Фиат не е навлязъл частично в насрещно платно, а като се е отклонил наляво е навлязъл в зона от пътното платно обозначена като забранена с пътна маркировка (остров) и след това е завил надясно. Идващият след него л.а. Мицубиши се движил със скорост около 70 км/ч (вж. изложеното от вещото лице в ОСЗ на СРС) и се е опитал да премине отдясно на л.а. Фиат (както е отразено и на скицата в протокола за ПТП). Причините за ПТП са, че водачът на л.а. Фиат е предприел маневра отклоняване наляво с цел завой надясно от забранено за навлизане там място-остров на пътното платно (което включва и островите §6, т.7 от ДР на ЗДВП) без да се убеди, че не създава опасност за движещите след него или преминаващи покрай него превозни средства (л.а. Мицубищи) и докато говори с пътник в колата, като от своя страна л.а. Мицубиши се е движел с неразрешена скорост (според изявленията на вещото лице 70 км/ч) и късно е видял подадения светлинен сигнал (подаването на такъв от водача на л.а. Фиат се посочва и от св. водач на л.а. Мицубиши), като така не е имал време да предприеме спиране /достатъчно намаляване на скоростта/, за да изчака завиването на л.а. Фиат. И двамата водачи според СГС в равна степен са допринесли за настъпване на ПТП-то. Правилен е изводът на СРС, че решението на административно наказателния съд не обвързва гражданския при преценка за наличието на противоправно поведение от водача на л.а. Фиат. Видно и от самото решение НП е отменено заради липса от обективна страна на осъществен признак (завиване от друга част на платното за движение) на чл. 35, ал. 2. Завиването е от друга част на „пътното платно“ – понятие по широко от „платно за движение“. Тоест отмяната на НП е продиктувана от формално несъответствие между описаното в АУАН и НП поведение и изискуемото от нормата на чл. 35, ал. 2 такова, за да е осъществен съставът на чл. 35, ал. 2. СГС не кредитира показанията на водача на л.а. Фиат в частта им, че не се е отклонявала и се е движела само в лентата-те противоречат на посочената от вещото лице невъзможност при твърдяната от този водач хипотеза на движение да настъпи странично съприкосновение между двете МПС- тогава ударът би бил в задната част на л.а. Фиат съответно предна част на л.а. Мицубиши. Освен това скицата на ПТП е подписана от нея без забележки. Предвид изложеното отговорността на ответника следва да се редуцира до половината от изплатеното от ищеца обезщетение на собственика на л.а. Мицубиши, а решението да се отмени за присъдената сума над размера от 6850, 00 лева, както и в частта му по иска за обичайни разноски над размера от 7, 50 лева, както и в частта по иска за мораторна лихва над размера от 304, 84 лева. В останалата осъдителна част решението следва да се потвърди. При този изход на делото и двете страни имат право на разноски за въззивна и за първа инстанция в размер на половината от сторените от съответната страна разноски съобразно крайния изход на делото. Въззивникът - ответник има право на разноски: от 143, 27 лева- за такса по въззивната жалба; юрисконсултско възнаграждение в размер на 50, 00 лева (половината от 100 лева пълен размер) за въззивното производство; 90, 00 лева за депозит за експертиза в първа инстанция (половината от платените 180); 50, 00 лева за депозит за свидетел-половината от платените 100). Въззиваемия ищец има право на разноски: 288, 28-половината от дължима за първа инстанция държавна такса; 150, 00 лева-половината от платения депозит за вещо лице; 50, 00 лева за депозит за свидетел-половината от платените 100); 75, 00 лева – половината от присъденото юрисконсулско възнаграждение; юрисконсултско възнаграждение в размер на 50, 00 лева (половината от 100 лева пълен размер) за въззивното производство. Делото е търговско и с оглед на цената иска настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване (Определение № 454 от 11.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 157/2025 г.; Определение № 496 от 1.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 178/2024 г., I т. о., ТК. Водим от гореизложеното Софийски градски съд, II-A въззивен състав