РЕШЕНИЕ

№ 201

гр. С.З., 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20245500900337 по описа за 2024 година Предявеният иск е по чл. 79, от ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се посочва, че на 06.02.2015 г. между “Б.Д.” АД и кредитополучателя Я. А. Х. е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти (Договора), по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 64 542, 39 лева /шестдесет и четири хиляди петстотин четиридесет и две и 0, 39 лева/ за заплащане на такси за обучение.

Към Договора за кредит са приложени Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които са подписани от кредитополучателя и представляват неразделна част от сключения договор за кредит.

Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, като съгласно чл. 3 от Договора, гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съобразно учебния план за съответната специалност и образователно- квалификационна степен.

Съгласно условията на Договора кредитът е усвояван на части чрез преводи по банковата сметка на висшето училище не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър. Всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение за съответния семестър и се извършва по сметка на Т.У., М.Ф. - гр. С.З. след представяне на документ, издаден от учебното заведение и удостоверяващ качеството на Кредитополучателя на студент с право да се запише за следващ семестър, а именно Уверение на основание чл.10, ал.З от Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД).

На база представени Уверения по чл.10, ал.3 от ЗКСД кредитът е усвояван, както следва: на 06.02.2015г. - 5867, 49 лв.; на 28.09.2015г. - 6845, 41 лв.; на 12.02.2016г. - 6845, 41 лв.; на 10.09.2016г. - 6845, 41 лв.; на 14.02.2017г. - 6845, 41 лв.; на 29.09.2017г. - 6845, 40 лв.; на 13.02.2018г. - 6845, 41 лв.; на 25.09.2018г. - 6845, 41 лв.; на 18.02.2019г. - 6845, 41 лв.; на 30.09.2019г. - 3911, 63 лв.

За предоставения кредит кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща на кредитора фиксирана лихва в размер на 7 % годишно. Съгласно т. 10.2 от Общите условия лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. Съгласно чл. 5 от Договора кредитът се погасява чрез разплащателна сметка на кедитополучателя с равни месечни вноски съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Съгласно чл. 6 от Договора падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28-мо число на месеца.

Съгласно представените от кредитополучателя Уверения по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност “Медицина”, в която ответникът се е обучавал, е 10.2020 г. Ето защо, гратисният период по чл. 3 от Договора е до 28.11.2021 г., съответно първата падежна дата е 28.11.2021 г. като кредитът е следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 1019, 34 лева.

Съгласно чл. 17.1. от Общите условия към договора за кредит при допусната забава за плащане на вноска на падежна дата, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.

Ищецът „Б.Д.” АД твърди, че е изпълнила задълженията си по сключения на 06.02.2015 г. Договор за целеви потребителски кредит и е предоставила кредит за заплащане на такси за обучение на кредитополучателя съгласно условията на чл. 4 от договора за кредит. Невнасянето в срок на договорените месечни погасителни вноски от страна на кредитополучателя съставлява неточно и непълно изпълнение на поетите от последния договорни задължения, а именно кредитът да се погасява с месечни вноски съгласно погасителен план. Към датата на подаване на исковата молба е налице неизпълнение в размер на 19 месечни вноски, както следва:

Дата:

Вноска:

Дата:

Вноска:

28.11.2022 74, 14 лв. 28.12.2023 1019, 34 28.12.2022 1019, 34 лв. 28.01.2024 1019, 34 28.01.2023 1019, 34 лв. 28.02.2024 1019, 34 28.02.2023 1019, 34 лв. 28.03.2024 1019, 34 28.03.2023 1019, 34 лв. 28.04.2024 1019, 34 28.04.2023 1019, 34 лв. 28.05.2024 1019, 34 28.05.2023 1019, 34 лв.

28.06.2023 1019, 34 лв.

28.07.2023 1019, 34 лв.

28.08.2023 1019, 34 лв.

28.09.2023 1019, 34 лв.

28.10.2023 1019, 34 лв.

28.11.2023 1019, 34 лв.

Общият размер на просрочената сума е 18422, 26 лева, като от тях просрочена договорна лихва в размер на 8522, 77 лева и просрочена главница в размер на 9899, 49 лева.

Поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски е допусната забава в плащанията над 90 дни, на основание т. 17.2 от Общите условия във връзка с чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, за Банката е възникнало договореното потестативно право да обяви вземането си за главница по договора за кредит за предсрочно изискуемо. Доколкото по своята правна същност обявяването на задължението за предсрочно изискуемо е едностранно волеизявление, което съставлява субективно потестативно право, за да настъпят правните последици, в резултат на упражняването му, е необходимо изявлението да достигне до неизправния длъжник.

Предвид изложеното, поради наличие на неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя и на основание т. 17.2 от общите условия към договора за кредит, с предявяване на исковата молба “Б.Д.” АД обявява кредита за предсрочно изискуем в размер на пълния му неизплатен остатък.

Съобразно трайно установената съдебна практика исковата молба по естеството си представлява покана за плащане, като с нея могат да се упражняват и преобразуващи права, каквото е правото на банката-кредитор да обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение. Ето защо, моли съда да приеме, че предсрочната изискуемост по процесния Договор за кредит е надлежно обявена най-късно от момента на получаване на препис от настоящата искова молба от кредитополучателя, като на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК вземе предвид това обстоятелство при постановяване на решението по делото.

Допуснатото от кредитополучателя неизпълнение на договора за кредит обосновава правния интерес на “Б.Д.” АД от предявяване на претенцията по съдебен ред с искане за осъждане на ответника за дължимите суми.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Я. А. Х. (••••, GB••••), гражданин на В., дата на раждане: 12.07.1995 г.; съгласно Документ за самоличност: Паспорт № ••••, издаден на 11.09.2013г. от В., с адрес във В.: •••• и адрес в Р Б. - гр. С.З., •••• да заплати на “Б.Д.” АД дължимите суми по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 06.02.2015 г., както следва:

• 81 043, 55 (осемдесет и една хиляди и четиридесет и три и 0.55) лева - (формирана от усвоена сума по кредита в размер на 64542, 39 лв. и капитализирана в съответствие с т. 10.2 от Общите условия лихва в размер на 23250, 42 лв., начислена през гратисния период), ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане:

• 8570, 05 (осем хиляди петстотин и седемдесет и 0.05) лева - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 28.12.2022 г. до 30.05.2024 г.;

• 739, 88 (седемстотин тридесет и девет и 0.88) лева - лихва за забава за периода от 28, 10.2022 г. до 30.05.2024 г. Моли за присъждане на направените в настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

В случай, че исковете бъдат уважени частично, моли разноските на ищеца да бъдат изчислени по съразмерност и след компенсация.

С отговора на исковата молба, особеният представител на ответника оспорва изцяло предявените искове от по основание и размер, и счита същите за неоснователни и недоказани.

Счита, че Договор за целеви потребителски кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти е недействителен поради неспазване на разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗПК, като в нарушение на тази разпоредбата ищецът не е извършил оценка на кредитоспособност на кредитополучателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.1 ЗПК, преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република Б. за оценка на кредитоспособността на потребителите.

Посочва, че в случая няма данни и не са предсатвени никакви доказателства Банката да е изпълнила това свое задължение.

Твърди, че банката не е проучила в достатъчна степен неплатежоспособността на клиента си, като следва да понесе сама рисковете от това. Договорът е сключен в полза на банката, без на кредитополучателя да са разяснявани рисковете от изпадането му в невъзможност да заплаща погасителните вноски Счита, че представения от ищеца погасителен план не отговаря на изискванията на ЗПК. Счита, че целият Договор за целеви потребителски кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти е нищожен във вр. чл.22, вр. чл.11, ал.2, чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК поради липсата на подписани общи условия, поради липсата на посочена обща сума дължима от заемателя и начина на формирането й, поради липсата на посочен размер на възнаградителната лихва, поради липса на погасителен план, респ. посочване в погасителния план на последователността на разпределение на вноските по договора измежду различните суми - главница, възнаградителна лихва и ГПР.

Прави и възражение против посочения в Договор за целеви потребителски кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти ГПР. Счита, че същия е грешно посочен и приложим ГПР, Последното представлява нелоялна търговска практика, тъй като има скрити такси, поради които кредитора се е обогатил допълнително. С оглед на което, процесния договор за заем е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с 22 от ЗПК. В процесният договор ищецът е посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита и по конкретно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР. В тази връзка, счита, че следва да се има предвид, че съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи /лихви, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число и тези, които са дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина следва по ясен, недвусмислен и разбираем начин за потребителя да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще направи и които пряко са свързани с кредитното правоотношение. Твърди, че в настоящия случай, липсва яснота за посочените обстоятелства.

Предвид горното, счита, че евентуалното кредитно правоотношение между страните е недействително на основание чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗКП, поради което не е в състояние да породи правни последици. С оглед на това, евентуално платената от ищцовото дружество сума на ответника, е платена при начална липса на основание и същата не може да се претендира на договорно основание, за чието съществуване не са налице безспорни доказателства.

Възразява срещу размера на претендираната лихва. Посочената методика в годините се е променила, като в тази връзка от претендираната сума не става ясно каква е била приложимата лихва за целият период на договора, с оглед на което и размерът на последната е грешен и при това положение не се дължи.

Възразява срещу дължимостта на претендираната главница, както по размер, така и по основание. Счита, че целият процесен договор е недействителен, поради противоречие с императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за задълженията и договорите. Смята, че ако се установи, че в действителност целият Договор за целеви потребителски кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти е недействителен, то основанието, на което се претендират процесиите суми не би трябвало да е Договор за целеви потребителски кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти, а неоснователно обогатяване на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1, а именно - при начална липса на основание. Поради грешното основание, на което се претендират сумите и строго формалния характер на производството, в случай, че се установи, че целият договор е недействителен, моли съда да отхвърли исковата молба като изцяло неоснователна.

В случая сумата не е претендирана на това основание, в случай че същата е погасена по давност.

Отделно от това, съгласно чл.8 от Договор за целеви потребителски кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти, кредита е обезпечен с държавна гаранция. В този случай, няма никакви данни и доказателства дали ищеца се е възползвал от тази гаранция и не се е обезпечил преди подаване на настоящата искова претенция.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит, Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Посочва, че в настоящия случай, видно от представения от ищцовото дружество Договор за потребителски кредит, сключен с ответника, размерът на използвания шрифт при съставяне на договора е очевидно по-малък от 12. Следователно договорът не съответства на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК документът, който го обективира да бъде с шрифт не по-малък от 12.

На основание, чл.22 ЗПК, при неспазване на изискванията на чл.12, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен. Нищожността е изначална и не може да бъде санирана. Нищожността е уредена от императивна правна норма, действаща към момента на сключване на договора.

Посочва, че в настоящия случай визуално става ясно, че използваният шрифт е по-малък от 12, което е в нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК и само на това основание води до недействителност на договора за потребителски кредит. Счита, че за подобна визуална преценка не са необходими специални знания по смисъла на чл.195, ал.1 ГПК.

Твърди, че процесният Договор за потребителски кредит е недействителен и на още едно основание - неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК.

Според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК погасителният план трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността, датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай погасителен план отделно от договора не е представен, като част от посочената информация е инкорпорирана в самия договор за кредит, като са посочени брой на седмични плащания и общ размер на седмичните плащания, дата на първото седмично плащане и ден от седмицата, в който се дължат плащанията. И от тази информация обаче не могат да се направят изводи за конкретните параметри на дължимите суми, тъй като не е посочен размер на главница и лихви във всяка една погасителна вноска. Липсата на подробна разбивка лишава от възможността ответникът - потребител да е наясно внасяйки парична сума за погасяване на своя дълг, коя част от него точно погасява. Основната цел на ЗПК е да гарантира правата и защити интересите на икономически по-слабата страна, а именно на потребителите, които следва да са информирани относно разпределението на заплатените от тях суми. При тези данни и на основание чл.22 ЗПК, намира, че процесният договор за кредит е недействителен и на още едно основание - поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК. Видно от представения от ищеца погасителен план, същия не е подписан от ответника.

Също, така прави възражение за непосочване на условията за прилагане на лихвения процент, което е в противоречие с чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора е посочено, че годишният лихвен процент е 31, 82%. Липсва обаче уговорка за условията за прилагането му. Липсва уточнение на базата, върху основа на която се начислява лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Т.е. не става ясно как е разпределен лихвеният процент във времето - върху цялата дължима главница или е съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. Действително, при фиксирана лихва не се прилага изискването за предоставяне информация за последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми, но това изискване е относимо към чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, а не към чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, която разпоредба твърдя, че е нарушена. Ирелевантно е дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му или поне от цялостното съдържание на договора и погасителния план към него да може непротиворечиво и без съмнение да се изведе какъв е начинът на начисляване на лихвения процент, съобразно главницата по договора. Това изискване не е изпълнено от ищцовото дружество. В договора е посочен единствено размерът на лихвения процент. В този смисъл намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК, която е императивна и води до недействителност на договора за потребителски кредит.

В случай, че съдът приеме че Договора е действителен, прави и следните възражения:

По договорния си ангажимент банката е заплатила 10 такси за учебната 2015-2019г. в общ размер от 64 542.39 лева.

Съгласно раздел IV, т.10.1. и т.10.2. от Общите условия на „Б.Д.“ АД за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД начисляваната по време на гратисния период възнаградителна лихва се капиталириза годишно/ Начислената по този начин възнаградителна лихва през гратисния период е в общ размер на 16 501.16 лева, с оглед на което общият размер на главницата се претендира в размер на 81043.55 лева. Съгласно погасителния план, именно така формираният общ размер на главницата, ведно с текущо начисляваната договорна лихва, се дължи считано от първа падежна дата 28.11.2021г. на равни месечни погасителни вноски от по 1019, 34 лева (с изключение на последната изравнителна вноска от 1020, 89 лева с падеж 28.10.2031г.).

Счита за безспорно, че капитализирането на лихвите към главницата, съответно начисляването на лихва върху лихва противоречи на императивната забрана, установена в чл.10, ал.З от ЗЗД, като счита същата за нищожна т. 10.2 от ОУ за процесния договор.

Счита за неоснователно искането за присъждане на главница в размер на 81 043, 55 лева, обоснован с прибавянето на капитализираната договорна лихва, което от своя страна обосновава и неоснователност на претендираната договорна лихва в съответния размер, както и на обезщетението за забава. Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.1 от ЗКСД капитализирането на лихвите към главницата, съответно начисляването на лихва върху лихва противоречи на императивната забрана, установена в чл.10, ал.3 от ЗЗД, като счита за нищожна разпоредбата на т. 10.2 от ОУ за процесния договор.

Излага съображения, че предвид качеството на задълженото лице и вида на договора, е налице договор за кредит, сключен с потребител, съгласно пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, по отношение на който е приложимо защитното законодателство на чл.143 и сл. ЗЗП по силата на изричното препращане в чл.17, ал.5 от ЗКСД. На основание чл.20 и чл.23 от ЗКСД банката има право да начисли възнаградителна лихва в максимален размер от 7% за времето на гратисния период като уговорката за по-висока лихва е нищожна. Посочва, че от изложението в исковата молба, както и от сумата на претендираната главница се установява, че ежегодно е извършвано капитализиране на лихви към главница, както и начисляването на възнаградителна лихва е извършвано като е олихвяван сборът на главница и договорна лихва при това с натрупване през всяка следваща година от периода. Този начин на капитализиране води до чувствително нарастване на задължението по кредита. Установява се, че е допуснато начисляване на лихва върху лихва през всяка година до изтичане на гратисния срок, което представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.З от ЗЗД. Твърди, че това лихвяване противоречи на закона, доколкото е извършено не по отношение на търговец, което законът допуска, а по отношение на потребител на финансова услуга. Счита, че е налице недопустимо начисляване на лихва върху лихва /акумулиране на скрити лихви/, което е в пряко противоречие с разпоредбата на чл.20 ЗКСД, който предвижда забрана за уговаряне на възнаградителна лихва в по- висок от фиксирания по договора размер от 7%. Тези уговорки противоречат както на закона, така и на потребителската защита в чл.143 -146 ЗЗП. Те са нищожни като противоречащи на чл.20 от ЗКСД и на чл.10, ал.З ЗЗД.

Посочва, че разпоредбата на чл.24 от ЗКСД предвижда начина на формиране на общото задължение по целевия кредит, а именно: сбора от отпуснатите средства и лихвата за срока от кредита. Очевидно е, че не е предвидено прилагането на капитализация на лихвата към размера на отпуснатия кредит, както и анатоцизъм на лихвата. Наличието на уговорка в т.10.2 от Общите условия към договора, а именно, че лихвата се капитализира годишно, независимо, че са приподписани от кредитополучателя, е в отклонение от индивидуалното договаряне и противоречи на изискванията за потребителска защита по този вид договори. Такава клауза е неравноправна по смисъла на чл.143, т.10, т.13 и т.19 от ЗЗП.

По изложените съображения размерът на капитализираната през гратисния период възнаградителна лихва към главницата, следва да бъде изключен от задължението, като евентуално се присъдят само реално изплатените от банката учебни такси.

Отделно от това моли съда да приложи и ТР1/2020г. от 27.04.2022г. на Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия.

Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на пълномощника на ищцовото дружество по ч.гр. дело №1180/2021г. по описа на Районен съд град Казанлък, както и в настоящото производство.

В случай, че съдът уважи исковата претенция, моли съда на основание чл.78, ал.8 ГПК, да намали претендираното от ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение до минималните размери.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искови претенции от Б.Д. АД, като неоснователна и недоказана, както и поради нищожност на договора.

Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът заявява, че поддържа предявения иск, като оспорва основателността на възраженията, направени от ответника, чрез упълномощения процесуален представител, с отговора на исковата молба, като в тази връзка моли съда да има предвид и следното:

Счита за неоснователно и недоказано твърдението на ответника, че са неправилно изчислени размера на задължението за главница, капитализирана лихва, лихва за забава и санкционна лихва. Съгласно процесния Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 17.02.2015г., за предоставения кредит кредитополучателят заплаща фиксирана лихва в размер на 7 % годишно. Лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като се капитализира годишно. При така предвидените условия е извършена капитализация на следните дати: 06.02.2016г. - 581, 10 лева, 06.02.2017 г. - 1596, 11 лева, 06.02.2018г. - 2638, 24 лева, 06.02.2019г. - 3787, 93 лева, 06.02.2020г. - 4926, 25 лева, 06.02.2021г. - 5465, 04 лева и 18.10.2021г. - 4255, 75 лева. Общият размер на капитализираната към главницата лихва е 23250, 42 лева/двадесет и три хиляди двеста петдесет лева и четиридесет и две стотинки/. Срокът за издължаване на главницата и лихвата започва да тече след изтичане на гратисния период. Видно от представените уверения от Т.У., крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност „Медицина“, в която Я. А. Х. се е обучавал, е 10.2020г. Това обосновава гратисен период по заплащане на погасителните вноски до 11.2021г. и съобразно заложеното в чл.6 от Договора за кредит - първа падежна дата е 28.11.2021г. Считано от тази дата кредитът е следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 1019, 34 лева. След изтичане на гратисния период кредитополучателят не е извършвал каквито и да било плащания по кредита. По силата на чл.17.1. от Общите условия, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорената лихва и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Съгласно чл. 17.2. от Общите условия, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата - със законна лихва по чл.86 от ЗЗД. Предвид посочената по-горе липса на плащане за 10 поредни месеца (общо 304 дни забава), за Б.Д. е възникнало потестативното право да отнеме преимущество на договорения срок за издължаване на кредита, като го обяви за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от исковата молба на кредитополучателя. Допуснатото от кредитополучателя неизпълнение на договора за кредит е обосновило правния интерес на Б.Д. от предявяване на претенцията по съдебен ред с настоящия иск и на основание чл.124, ал.2 от ГПК с искане за осъждане на ответника за посочените в петитума на исковата молба суми.

Счита за неверни твърденията на ответната страна, че не са спазени изискванията на законодателя за предоставяне на разбираем за потребителя език, по ясен и разбираем начин, цялата информацията по договора. Договорът за кредит и приложенията към него са съставени на български език и са подписани от ответника на всяка страница, като същите са неразделна част от договора и имат задължителна сила за страните. Посочва, че в подкрепа на твърдението, че Я. А. Х. се е запознал със съдържанието на договора и приложенията му е извършеното в договора допълнение/отметка, че текстът на настоящия договор е преведен на англ. език от преводач, което отразява обективно постигнатото съгласие между страните. Посочва, че видно от приложеният договор, същият е сключен в писмена форма, на хартиен носител, със съответният изискуем от закона шрифт в съответствие с приложимия ЗКСД. Посочва, че процесуалният представител на ответника не прилага доказателства, удостоверяващи че шрифтът е „очевидно по-малък от 12“, както и не представя доказателства, с които е установил този факт. Счита тези твърдения за голословни и бланкетни, които не кореспондират с приложените по делото писмени доказателства.

Счита, че доводите на представителя на ответника за наличието на недействителни клаузи в договора за кредит и по-конкретно на т. 10. 2 от ОУ, тъй като същата допуска анатоцизъм, чрез капитализиране на възнаградителни лихви към главницата и последващото им облагане с договорни лихви и защото влиза в колизия с чл. 24, ал. 1 от ЗКСД, са неоснователни. Излага съображения, че капитализацията на лихва и анатоцизъмът не са тъждествени понятия, като конкретно в случая следва да се има предвид, че лихвата при договора за кредит по своята правна и икономическа природа, съставлява цена /възнаграждение/, което се заплаща на банката за ползването на предоставените на кредитополучателя парични средства, което възнаграждение има различен характер от лихвата за забава, визирана в ЗЗД. В настоящия случай, предвид специфичният вид на кредитиране с продължителен период, през който кредитополучателя не дължи изпълнение, договорната лихва се явява добавена стойност на капитала, който банката отчуждава за временно ползване от длъжника. В тази връзка следва да се отчете, че според разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗКСД общият размер на задължението на кредитополучателя, се формира след изтичане на гратисния период и включва главница, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит. В случая по силата на закона дължимата лихва за ползване на средствата по отпуснатия студентски кредит, е включена в общия размер на дълга за погасяване, което погасяване започва едва след изтичане на нормативно определен гратисен период. Ето защо уговорката за начисляване на лихва по време на гратисният период, която се капитализира годишно не противоречи на чл. 24, ал. 1 от ЗКСД, тъй като не предвижда ред формиране на задължението различен от законоустановения. Вярно е, че в чл. 10, ал. 3 от ЗЗД е предвидено, че олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ, респективно че анатоцизмът е допустим само съобразно наредбите на БНБ. В случая обаче е създаден специален режим за капитализиране на лихви за банките отпускащи кредити по ЗКСД. На следващо място следва да се отчете, че уговорката за капитализация, за разлика от уговорките за анатоцизъм, има новационен характер, защото с нея към неизискуема главница се прибавят неизискуеми лихви по време на гратисния период на кредита. На основание чл. 23 от ЗКСД върху главницата по кредита се начисляват лихви, но не се дължи плащането им /не настъпва техният падеж/, а същите впоследствие се прибавят към главницата, с което на практика задължението се новира. Предвид изложеното, ищецът счита, че не е налице недействителност на клауза от договора за кредит, респективно, че липсва пречка за капитализиране на акумулираните през гратисния период възнаградителни лихви към главницата и последващото им облагане с договорна лихва.

Счита за неправилни и необосновани твърденията на ответника за недействителност на целият процесен договор, че представеният погасителен план не отговаря на изискванията на ЗПК, че е приложен грешно посочен ГПР. Относно тези възражения смята, че същите не кореспондират на приложените от ищцовата страна писмени доказателства, както и не се представят други такива, на които се основават. Процесният договор е сключен в съответствие на Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Клаузите на последния са съобразени изцяло със законодателната уредба на Р Б. в тази област и не са в противоречие на ЗКСД и ЗПК.

Предвид възражението, че кредитът е обезпечен с държавна гаранция и не са приложени доказателства дали ищецът се е възползвал от тази гаранция и не се е обезпечил преди подаване на настоящата искова претенция, съгласно Общите условия т. 15.1 МОМН погасява непогасената част от кредита при настъпване на изискуемост на кредита. Посочва, че видно от исковата молба, както и приложените писмени доказателства, Б.Д. обявява кредита за предсрочно изискуем в размер на пълния му претендиран и неизплатен остатък с предявяване на самата искова молба. Ищецът посочва, че е направил искане съдът да приеме, че предсрочната изискуемост по Договора е обявена на ответника с получаването на препис от подадената искова молба. Тоест, счита този факт за достатъчно доказателство, че банката в качеството си на кредитор не е получила погасяване на своята претенция и не се е възползвала до момента от гаранцията на МОМН.

Постъпил е допълнителен отговор, с който особения представител на ответника оспорва изцяло всички твърдения на ищеца в допълнителната искова молба. Счита, че твърденията и възраженията на ищеца, посочени в допълнителната искова молба са неоснователни.

Изцяло поддържа всички твърдения и възражения направени с писмения отговор. Оспорва подадената допълнителна искова молба.

Твърди, че са неправилно изчислени размера на задължението за главница, капитализирана лихва, лихва за забава и санкционна лихва, което обстоятелство се установява от самия Договор и начина на формиране на главница, капитализирана лихва и лихва. Счита за неоснователно и противоречащо на закона към главницата да се прибавя и капитализирана лихва в размер на 23 250, 42лв.

Счита за неоснователно искането за присъждане на главница в размер на 81 043, 55 лева, обоснован с прибавянето на капитализираната договорна лихва, което от своя страна обосновава и неоснователност на претендираната договорна лихва в съответния размер, както и на обезщетението за забава. Разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.1 от ЗКСД считм, че капитализирането на лихвите към главницата, съответно начисляването на лихва върху лихва противоречи на императивната забрана, установена в чл.10, ал.3 от ЗЗД, като счита за нищожна разпоредбата на т. 10.2 от ОУ за процесния договор.

Позовава се на Тълкувателно решение № 295/22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. на ВКС, II т.о.

Твърди, че не е доказано банката да е предоставила на потребителя към момента на сключване на договора за кредит подробна информация, която да позволи да се прецени икономическите последици от клаузата за риска от капитализирана лихва за финансовите му задължения, за които ще му бъде икономически трудно да понесе, както и да е разяснила на потребителя реално икономическите аспекти и рискове на клаузата за капитализиране. Предоставената от банката информация, декларирана в сочената клауза, че е възможо капитализиране на лихва, че това ще рефлектира върху размера на дълга, в посока повишаването му, не води до извод, че е налице „достатъчна информираност“ на потребителя.

Твърди, че кредитополучателя, не е бил запознат и не е разбирал икономическият смисъл и правните последици на посочените разпоредби, клаузата се базира на неясни условия на договора като от съдържанието на договора и събраните доказателства не може да се установи, че действително кредитополучателят е разбирал икономическия смисъл и правните последици на посочените в клаузата разпоредби.

Излага съображения, че съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Твърди, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия (чл. 146, ал. 2 ЗЗП), като тежестта на доказване, че определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца. В този смисъл се позовава на съдебна практика.

Сочи, че дори и да е номинално прибавено към главницата, по своето основание вземането за лихви продължава да е вземане за лихви, защото по произход то няма нищо общо с първоначалното договорно основание, на което вземането за главница е възникнало.

Уговорките, по които страна е физическо лице - потребител, за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, са нищожни на основание чл.26, ал.4, във вр. с чл.10, ал.З ЗЗД, тъй като е налице анатоцизъм, доколкото Наредба № 9/03.04.2008г. /отм./ или друга наредба на БНБ не предвижда възможност за олихвяване на изтекли лихви.

Намира за несъстоятелно възражението на Б.Д., че не се е обезпечил с гаранцията по чл.8 от Договора, тъй като обявява кредита за предсрочно изискуем в размер на пълния му претендирай и неизплатен остатък с предявяване на самата искова молба. Счита, че този факт не е достатъчно доказателство, че Банката, в качеството си на кредитор, не е получила погасяване на своята претенция и не се е възползвала до момента от гаранцията на МОМН.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е установено, че на 06.02.2015 г. между “Б.Д.” АД и кредитополучателя Я. А. Х. е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти (Договора), по силата на който Банката се задължила да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 64 542, 39 лв. за заплащане на такси за обучение.

Срокът за издължаване на кредита 120 месеца, считано от изтичане на гратисния период /чл. 1 и 2 от договора/. Последният е уточнен като понятие в приложените Общи условия на банката към този вид договори, които също са приподписани от кредитополучателя и са неразделна част от договора /чл. 11 от договора/. С чл. 3 от договора е уговорено, че гратисният период за издължаване на главницата и лихвата обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно – квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ като сумата за всяка държавна такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение, посочено в документа, удостоверяващ качеството студент, като преводът се извършва не по – късно от последната дата за плащане на таксата за съответнитя семестър /чл. 4 от договора/. Освен общите условия, към договора е приложен и погасителен план, изготвен след изтичане на гратисния период, от който се изяснява, че ответникът е бил задължен след изтичане на гратисния период да заплаща на равни месечни вноски от по 1 019, 34 лв. предоставения кредит /ежемесечно след дата 28.11.2021 г., тъй като падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28 – мо число на месеца – чл. 6 от договора/. Съгласно чл. 7 от договора, за предоставения кредит ответникът дължи фиксирана лихва в размер на 7% на годишна база, която се начислява и по време на гратисния период.

Съгласно чл. 5 от договора е предвидено погасяване на кредита съобразно погасителен план на равни месечни вноски. Срокът за издължаване на главницата и лихвата започва да тече след изтичане на гратисния период като плащане на първата вноска по плана може да бъде изискано не по-рано от изтичане на 1 месец след това /чл. 11. 1 от ОУ/.

Видно от съдържанието на клаузите на чл. 2 от договора, чл. 3, чл. 5 от същия и Общите условия към договора, ведно с погасителния план, се установява че крайната падежна дата на договора е 28.10.2031 г. Според чл. 10. 2 от ОУ, лихвата по договора се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. Съгласно чл. 17. 2 от ОУ, поради допусната забава в плащане на погасителните вноски, банката обявява вземането си по договора за предсрочно изискуемо с връчване препис от исковата молба на ответника. Съгласно цитираната клауза от ОУ, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта, а след тази дата – с размера на законната лихва. С чл. 18. 1 от ОУ са уговорени случаите на неизпълнение на договора, при които кредиторът има право да преведе кредита в предсрочна изискуемост, една от които е неплащане на падеж на три последователни погасителни вноски. Правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем се упражнява чрез отправяне на покана за отстраняване на неизпълнението в срок от 2 седмици от получаване на поканата като след изтичане на този срок настъпва предсрочната изискуемост на кредита – чл. 18. 2 от ОУ.

Съгласно представените по делото Удостоверения по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД, издадени от Т.У. - С.З., М.Ф., с което учебното заведение удостоверява, че Ш.Д.Ч. е студент със специалност „Медицина“, срокът на обучение е 6 години, а срокът за полагане на последния държавен изпит: месец октомври 2020 г. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза експертиза се установява следното:

Съгласно предоставеното извлечение от сметка № BG38STSA 930000 22272061, съответстваща на посочената в т.4.2 и т.5 от договора, като кредит в размер общо на 64 542, 39лв. е усвоен в пълен размер на 10 етапа:

5867, 49лв. на 06.02.2015г., с вписано основание: усвояване на КТП - етап 1, GB12071995/•••• /референция 001 060222015 0199 000588 000025 0000000002241556//;

6845, 41лв. на 28.09.2015г., с вписано основание: усвояване етап вх.н 5101/28092015, GB12071995/•••• Iреференция 001 28092015 0199 000259 000156, 0000000022415561/;

6845, 41лв. на 12.02.2016г., с вписано основание: усвояване етап вх.н 721/11022016, GB12071995/•••• /референция 001 12022016 0199 000259 000007, 0000000022415561/;

6845, 41лв. на 10.09.2016г., с вписано основание: усвояване етап вх.н 1765/10092016, GB12071995/•••• /референция 001 10092016 0199 000563 000093, 0000000022415561/;

6845, 41лв. на 14.02.2017г., с вписано основание: усвояване етап вх.

765/10022017, GB12071995/•••• /референция 001 14022017 0199 000563 000036, 0000000022415561/;

6845, 40лв. на 29.09.2017г., с вписано основание: усвояване етап вх.

5177/20092017, GB12071995/•••• /референция 001 29092017 0199 000563 000018, 0000000022415561/;

6845, 41лв. на 13.02.2018г., с вписано основание: усвояване етап вх.

0318/12.02.18, GB12071995/•••• /референция 001 13022018 0199 000324 000020, 0000000022415561/;

6845, 41лв. на 25.09.2018г., с вписано основание: усвояване етап вх.

5515/20092018, GB12071995/•••• /референция 001 13022018 0199 000324 000020, 0000000022415561/;

6845, 41лв. на 18.02.2019г., с вписано основание: усвояване етап вх.

2875/16022019, GB12071995/•••• /референция 001 18022019 0199 000351 000004, 0000000022415561/;

3911, 63лв. на 30.09.2019г., с вписано основание: авт.усвояване на КТП 4745/23092019, •••• /референция 001 30092019 0199 000273 000039, 0000000022415561/;

6845, 41лв. на 14.02.2020г., с вписано основание: усвояване етап вх.

23011000338/140220, GB12071995/•••• /референция 001 14022020 0199 000351 000035, 0000000026388902/;

Съответно на същите дати получените въз основа на процесиня договор суми са превеждани по сметката на Т.У. в У.Б. с №BG••••, с основание: семестриална такса, ••••, фак. № 100082002122.

Съгласно клаузите на Договора и Общите условия общият размер на кредита към 28.11.2021 г. /първа падежна дата след изтичане на гратисния период/ е:

87 792, 81лв. - главница, включваща преведена по разпл. сметка на кредитополучателя сума общо в размер на 64 542, 39лв. + капитализираната лихва в размер на 23250, 42лв. и 512, 12лв. - договорена лихва за периода от изтичане на гратисния период /банката е приела дата: 28.10.2021 г./ до 28.11.2021г.

Към датата на изготвяне на заключението са извършени плащания по кредита по първите дванадесет погасителни вноски и частично по тринадесета погасителна вноска с падеж: 28.11.2022г., за общо 13 181, 18 лв., в това число:

6 428, 02 лв. - дог. лихва;

6 749, 26 лв. - главница;

3, 90 лв. - санкц. лихва, Последното плащане по процесния заем е извършено на 27.03.2023г. в размер на 927, 25лв., с които са погасени 466, 58лв. - главница и 460, 67лв. - дог. лихва.

След тази дата до 04.04.2025г. няма отразени транзакции по двете сметки - разплащателна /с № BG••••/ и кредитна /11/00000000 22415561/.

По извлечение от счетоводната система за кредитна сметка №11/0000000022415561 по процесния договор, към датата на исковата молба: 31.05.2024г. неплатените месечни вноски са 19 броя за общо 18 422, 26лв., съответно по отделно - 8522, 77лв. - просрочена дог. лихва и 9899, 49лв. - просрочена главница.

Месечна вноска с падеж: 28.11.2022г. не е погасена изцяло с внесена сума за погасяване на кредита на 27.03.2023г. в размер на 927, 25лв., с които е доплатена лихва и частично главница по 13-та вноска, като е останал непогасен остатък - 74, 15лв. - главница.

По данни от счетоводната система и приложеното по делото извлечение от счетоводните книги, непогасените задължения по Договора за кредит към датата на подаване на исковата молба /31.05.2024г./ възлизат на:

81043, 55лв. - главница, от които падежирала 9899, 49лв.

8570, 05лв. - възнагр. лихва от 28.12.2022г. до 30.05.2024г., по падежирали погасителни вноски подробно отразено в т.4 от констативно- съобразителната част на заключението.

739, 88лв. - лихва за забава от 28.10.22г. до 30.05.24г.

Непогасените задължения по Договора за кредит към датата на връчване на исковата молба на ответника /22.11.2024г./, възлизат на:

81043, 55лв. - главница, от които падежирала 12632, 48лв.;

11248, 92лв. - възнаградителна лихва;

1268, 35лв. - лихва за забава.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че процесния спор попада в предметния обхват на Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), уреждащ условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа (чл. 1 ЗКСД). В настоящия случай, с оглед качеството на задълженото лице и вида на договора, съдът намира, че е налице договор за кредит, сключен с потребител съгласно пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, по отношение на който е приложение намират разпоредбите на чл. 143 и сл. ЗЗП по силата на изричното препращане в чл. 17, ал. 5 ЗКСД.

От представените доказателствата безспорно се установява наличието на валидно правоотношение по договор за целеви потребителски кредит, сключен съобразно специалните правила на Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Установява се усвояването на кредита с превеждане на семестриалните такси по сметка на "Т.У." – С.З.. Съдът намира, че процесният договор за кредит ведно с приложените ОУ и погасителен план установяват възникването на действително правоотношение по договора за целеви потребителски кредит. Договорът е в съответствие на предвидените в ЗКСД изисквания за форма и реквизити съгласно утвърдените, като клаузите му са изцяло съобразени с чл. 7, чл. 17, чл. 18, ал. 3, чл. 19, чл. 24 и чл. 20 от ЗКСД. Не се установява недействителност на договора съгласно чл. 17, ал. 6 от ЗКСД. Клаузите на договора са ясни, точни и разбираеми.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от ЗКСД, страните са уговори, че за срока на обучение, който обхваща времето от сключване на договора до изтичане на една година от първата датата за провеждане на последния държавен изпит, има гратисен период на договора, през който не се дължи плащане на главницата и лихвите, като за времето на гратисния период банката начислява лихви по кредита. От представените удостоверения се установява, че датата на последния държавен изпит за ответника е м. октомври 2020 г. Това означава, че гратисният период е изтекъл на 31.10.2021 г. и след тази дата, на 28 – мо число според уговорките, се поражда задължението на ответника да погасява получения кредит и лихвите по него. По делото е установено, че ответникът е извършил плащания по кредита по първите дванадесет погасителни вноски и частично по тринадестета погасителна вноска с падеж: 28.11.2022г., за общо 13 181, 18 лв., след което не са извършени други плащания, поради което за “Б.Д.” АД е възникнало правото да направи кредита предсрочно изискуем, съгласно т. 17.2 от Общите условия към договора. Доколкото ищецът изрично се е позовал в исковата молба и е налице редовно връчване на същата на особения представител на ответника, настоящият съд приема, че кредиторът надлежно е обявил на длъжника предсрочната изискуемост на задължението по договора за кредит. При предявяване на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление, че кредиторът упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на преписа от исковата молба на ответника представлява надлежно уведомяване за настъпилата изискуемост на дълга, вкл. когато това връчване е извършено на назначен на ответника особен представител /в този смисъл решение № 86/27.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2118/2019 г., I т. о., решение № 198/18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о/.

Същевременно разпоредбата на чл. 17, ал.5 от ЗКСД изрично регламентира приложение за договора за кредит по този закон и на нормите на чл.143-148 от ЗЗП, които уреждат неравноправните клаузи в потребителските договори. Т.е. законодателят изрично е признал на ответника качеството на потребител на услуга по ЗКСД, като се прилагат и тези разпоредби на ЗЗП наред със специалните разпоредби на ЗКСД. Съдът служебно следи за наличието на фактически и/или прави обстоятелства, обуславящи неравноправност на клаузи в потребителски договор. С оглед естеството на спора, съдът следва да се произнесе по валидността на договорните клаузи и едва след това досежно дължимостта на претендираната сума /за главница и лихви/ по договора за кредит. Съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно и неизчерпателно са посочени някои неравноправни клаузи. Същите, съгласно разпоредбата на чл.146ал.1 ЗЗП, са нищожни, с изключение на тези, които са индивидуално уговорени, а предвид ал.2 на визирания текст, не са индивидуално договорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при ОУ. С оглед правилото на чл.146ал.4 ЗЗП, доказателствената тежест е на банката, която трябва да докаже, че спорните клаузи са резултат на индивидуално договаряне с потребителя. Клаузите на чл.1 от договора, в който е уговорен размера на отпуснатия кредит и чл.2 от договора- в който е уговорен срокът за изплащане на кредита /120месеца след изтичане на гратисния период, чрез погасителни вноски, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора/, съдържат уговорки относно основния предмет на договора. Съдът счита, че клаузите на чл.1 и чл.2 от договора за кредит, както и клаузите на чл.3- относно гратисния период за издължаване на главницата, чл.5- относно разплащателната сметка на кредитополучателя, по която се усвоява кредитът и по която следва да се внасят погасителните вноски, чл.6- относно падежната дата за издължаване на месечните вноски, са изразени по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл.145ал.2 ЗЗП, поради което и доколкото касаят основния предмет на договора, те не следва да се преценяват като неравноправни. Клаузата на чл.7 от договора за кредит предвижда, че кредитът се олихвява с фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7% на годишна база. Следователно клаузата съдържа конкретизирано по размер задължение на кредитополучателя и доколкото се отнася до основния предмет на договора- възнаградителната лихва по договора за кредит и е формулирана по ясен и разбираем начин съгласно изискванията на чл.145, ал.2 ЗЗП, тя не следва да се преценява като неравноправна. Следва да се отбележи, че дължимата лихва по този вид целеви потребителски договор е законодателно определена с разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗКСД и тя не може да надхвърля 7% пункта.

Не е неравноправна и клаузата на чл.17, т.1 от ОУ към договора за кредит, съгласно която при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10% пункта. Не е неравноправна и клаузата на чл.17, т.2 от ОУ, че при допусната забава в плащането на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10% пункта. Практиката приема, че „Не е неравноправна клауза от договор за потребителски кредит, която предвижда, при обявяване на предсрочна изискуемост, остатъкът от кредита да се отнася в просрочие и до предявяването му по съдебен ред да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10% пункта.“ Относно валидността на клаузата за капитализиране на възнаградителната лихва чл.10.2 от ОУ към договора, съгласно която лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно и последващото и олихвяване, съдът счита, че: Капитализирането на възнаградителната лихва, договорена в чл.7 от процесния договор, която е и законодателно уредена в чл.20ал.1 ЗКСД, върху непогасената главница само по себе си не е забранено от закона, освен ако не води до анатоцизъм. Освен това е предвидено в съдържанието на Типовия договор по чл.7 ЗКСД, като договорните клаузи възпроизвеждат именно параметри, заложени в чл.10ал.2 /годишно капитализиране на лихвите по време на гратисния период/ и чл.27ал.1 от типовия договор, съгласно която общия размер на задължението на кредитополучателя се формира от главница, равна на сумата на реално отпуснатите средства за такси и лихва, дължима за срока на договора за кредит, в това число и капитализираните годишно лихви през гратисния период. Нито в закона, нито в договора обаче има изрично правило, което да урежда олихвяването на включената в погасителните вноски капитализирана лихва, натрупана през гратисния период. Ето защо съдът приема, че следва да се приложат общите правила за договаряне, допускащи свободно формиране на волята на страните, доколкото не се накърняват законови императивни забрани. Или в случая възнаградителната лихва, договорена в чл.7 за гратисния период, се дължи по силата на чл.23, ал.3 ЗКСД във връзка с чл.24, ал.1 ЗКСД, при това като компонент от главницата, защото такава е била волята на страните по договора.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че по данни от счетоводната система и приложеното по делото извлечение от счетоводните книги, непогасените задължения по Договора за кредит към датата на подаване на исковата молба /31.05.2024г./ възлизат на 81 043, 55лв. - главница, 8570, 05лв. - възнагр. лихва от 28.12.2022г. до 30.05.2024г. и 739, 88лв. - лихва за забава от 28.10.22г. до 30.05.24г.

Предвид гореизложеното съдът намира, че Я. А. Х. следва да заплати на “Б.Д.” АД по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 06.02.2015 г. главница в размер на 81 043, лева - (формирана от усвоена сума по кредита в размер на 64542, 39 лв. и капитализирана в съответствие с т. 10.2 от Общите условия лихва в размер на 23250, 42 лв., начислена през гратисния период), ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане: 8570, 05 лева - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 28.12.2022 г. до 30.05.2024 г. и 739, 88 лева - лихва за забава за периода от 28, 10.2022 г. до 30.05.2024 г. Ищецът „Б.Д.“ АД е направила следните разноски: държавна такса в размер на 3 614, 14 лв., възнаграждение за особен представител в размер на 7 878, 27 лв., възнаграждение за съдебно – икономическа експертиза в размер на 527, 78лв. На основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Или така общият размер на разноските е 12 320, 18 лв.

С оглед изхода на делото Я. А. Х. следва да заплати на “Б.Д.” АД направените по делото разноски в размер на 12 320, 18 лв.

Водим от горните мотиви, съдът