Решение № 6419 от 24.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 11615/2024 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал.1, изр.2 ЗАНН, вр. с чл.208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на „Кауфланд [държава] ЕООД Енд Ко“ КД, ЕИК, срещу решение № 4390 от 06.10.2024 г. по н.а.х.д. № 6020/2024г. на Софийски районен съд, НО, 17-ти състав. С решението е потвърдено наказателно постановление № 759138-F746813/27.02.2024 г., издадено от началник на отдел „ОД-София“, Дирекция „ОД“ в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 278б, ал. 3 ДОПК, на „Кауфланд [държава] ЕООД Енд Ко“ КД е наложено наказание „имуществена санкция“, в размер на 74 411 лева, за нарушение на чл. 127и, ал. 1 ДОПК вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-5/29.09.2023 г на МФ. В касационна жалба са наведени доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в АУАН и НП липсват ясно описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Поддържа се, че непосочването в АУАН и НП на кода по КН на СВФР, страната на изпращане, превозното средство и мястото на влизане в страната е довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. Твърди се, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като АУАН бил съставен в присъствието на свидетели, които не са присъствали на проверката. Акцентира върху обстоятелството, че АУАН и НП са постановени при неизяснена правна квалификация. Излагат се съображения, че несъответствието на санкцията с тежестта на нарушението се възприема в практиката на СЕС като нарушение на принципа на пропорционалността. Иска се отмяна на решението, както и на НП. Претендират се разноски. В съдебно заседание касаторът чрез адв. Т. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът Началник на отдел „Оперативни дейности“ София при Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП чрез юрк. Й. оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност. Представителят на Софийска градска прокуратура счита жалбата за неоснователна. Административен съд София - град, ХХ-ти касационен състав като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Пред настоящата инстанция са ангажирани писмени доказателства: справки за извършени нарушения, заповед за утвърждаване на стоките с висок фискален риск. С обжалваното решение СРС е потвърдил наказателно постановление № 759138-F746813/27.02.2024 г., издадено от началник на отдел „ОД-София“, Дирекция „ОД“ в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, с което на „Кауфланд [държава] ЕООД Енд Ко“ КД е наложено наказание „имуществена санкция“, в размер на 74 411 лева, за неизпълнено задължение по чл. 127и, ал. 1 ДОПК вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-5/29.09.2023 г на МФ. Решението на районния съд е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. В решението си СРС е възприел следната фактическа обстановка: На 27.11.2023 г. в 15: 32 ч. била извършена проверка, обективирана в протокол за извършена проверка № 010102849846_3/27.11.2023 г., в [населено място], общ. Раковски, централен склад на „Кауфланд [държава] ЕООД енд Ко“ КД, във връзка с осъществяване на ВОП на стоки по протокол 050902849846_1/26.11.2023, съставен на ГКПП Кулата, като превозваната стока представлява маслиново масло и неговите фракции, дори и рафинирани, но не химически променени: необработено маслиново масло “Extra virgin“ (14315.84 кг.) и стойност по фактура № 203449/24.11.2023 т. - 95 114, 88 евро (с левова равностойност 186 028 лв.). В хода на проверката било установено, че лисват данни за предварително деклариране на превозваната стока до влизане на транспортното средство на територията на страната на 26.11.2023 г. (протокол 050902849846_1/26.11.2023 г. на ЕКПП Кулата). За превоз на стока с висок фискален риск не бил представен уникален номер на превоза. Съставен е АУАН № F746813/05.12.2023 г. от главен инспектор по приходите в НАП - ЦУ на „Кауфланд [държава] ЕООД енд Ко“ КД за нарушение на 127и от ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба №Н-5/29.09.2023 г. на МФ. АУАН е бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, който го подписал без възражения. Не са депозирани и писмени такива срещу АУАН в законоустановения за това срок. Въз основа на АУАН е издадено и НП № 759138-F746813/27.02.2024 г. от началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“, който е оправомощен по силата на заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, с което на основание чл. 278б, ал. 4 от ДОПК на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 74 411, 00 (седемдесет и четири хиляди четиристотин и единадесет) лева. При така установената фактическа обстановка СРС е приел, че не са налице съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на обжалваното НП. Въззивната инстанция е разгледала спора по същество и след преценка на доказателствата, приобщени по делото е приела за безспорно установено от обективна страна извършването на вмененото нарушение, с посочената стока и при описаните в НП обстоятелства, като е потвърдила НП с наложеното наказание в законоустановения фиксиран размер. АССГ възприема изцяло, съобразно чл. 220 АПК, вр. с чл. 63в ЗАНН, установената от СРС фактическа обстановка. Разпоредбата на чл. 127и от ДОПК предвижда, че при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на [държава], всеки отделен превоз на стоки с висок фискален риск (СВФР), който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за превоза до влизане на транспортно средство на територията на страната. Декларирането се извършва чрез подаване по електронен път на данни съгласно приложение № 1 по реда на чл. 48. Нормата на чл. 15, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на СВФР на територията на [държава] предвижда, че „лице, което предварително е декларирало данни за превоз на СВФР, може по електронен път да коригира подадените данни за превоза по реда на чл. 48 в сроковете по чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1, чл. 10, чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал.1 и съгласно съответното приложение“. В настоящия случай от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства безспорно се установява, а и не се оспорва от страните, че „Кауфланд [държава] ЕООД енд Ко“ КД не е изпълнило задължението си по чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, като не е декларирало предварително данни за превоз на стоки в висок фискален риск от друга държава-членка на ЕС. Съгласно чл. чл. 278б, ал. 3 от ДОПК, лице, което не изпълни задължение по чл. 127и, ал. 1 - 5, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци в размер на 40 на сто от данъчната основа на превозваната стока по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, но не по-малко от 5000 лв. В случая размерът на санкцията е определен правилно, предвид стойността на стоката. По делото е установено, че процесните превозвани стоки, а именно необработено маслиново масло “Extra virgin“ с тегло 14315.84 кг. е СВФР, тъй като попада в списъка на СВФР с кодове по Комбинираната номенклатура, утвърден със заповед № ЗМФ - 543/03.08.2023 г. на министъра на финансите. Със заповед № ЗМФ - 543/02.08.2023 г. на Министъра на финансите към датата на нарушението е бил утвърден списък на стоки с висок фискален риск с кодове по Комбинираната номенклатура съгласно приложението на заповедта. В списъка на стоките с висок фискален риск са включени и видовете стоки, чиито превоз е установен в настоящия случай, а именно: маслиново масло “Extra virgin“ с код по комбинирана номенклатура /КН/ 1509 20 00: маслиново масло и неговите фракции, дори рафинирани, но не химически променени: необработено маслиново масло “Extra virgin“. Съгласно чл. 4 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. списъкът на стоките с висок фискален риск се утвърждава със заповед на министъра на финансите по мотивирано предложение на изпълнителния директор на НАП, издадена на основание чл. 127а, ал. 7 от ДОПК, заповедта и списъкът се публикуват на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите в деня на издаването на заповедта, като в заповедта се определя срок за влизането й в сила, който не може да бъде по-кратък от 3 дни. Изложените от касатора множество възражения, настоящия касационен състав намира за неоснователни по следните съображения: На първо място неоснователно е твърдението на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в непосочването на приложимия за процесната стока код по Комбинираната номенклатура и на страната на изпращане, което води до невъзможност да се извърши преценка дали се касае за ВОП или за внос. Независимо, че кодът по КН 1509 20 00 е посочен в ПИП от 27.11.2023 г., в АУАН и НП детайлно е описана СВФР - необработено маслиново масло “Extra virgin“ и неговите фракции, дори рафинирани, но не химически променени“. При това положение касаторът е бил наясно каква е СВФР, данни за чийто превоз е следвало да декларира предварително. От приложените писмени доказателства се установява и страната на изпращане – Р [държава], която не е „трета страна“, поради което ал.4 на чл.127и ДОПК е неприложим. Установяват се и превозното средство и мястото на влизане в страната, чието непосочване води до липсата на елементи от фактическия състав на вмененото нарушение. На следващо място, според касатора в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения – липса на фактическо описание на нарушението, както и АУАН е съставен в присъствието на свидетели, които не са присъствали на проверката. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН изрично допуска при невъзможност на свидетелите, присъствали при извършването или установяването на нарушението, актът да се състави в присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбележи в акта. От съдържанието на АУАН се установява, че същият е съставен в присъствието на двама свидетели по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, поради което не е допуснато твърдяното от касатора съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН. Обратно на твърдяното в касационната жалба както в АУАН, така и в НП се съдържа подробно описание на всички факти и обстоятелства от значение за преценка дали е осъществен фактическият състав на процесното нарушение, съобразно изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. В случая както в АУАН, така и в НП ясно е посочено, че на 27.11.2023 г. в 15: 32 ч. проверяващ екип е посетил адреса на разтоварване на стоката с висок фискален риск в [населено място], общ. Раковски във връзка с осъществяване на ВОП на стоки протокол 050902849846_1/26.11.2023, съставен на ГКПП Кулата. Посочен е вида на стоката, предмет на нарушението, стойността и количеството й, както и изпращач, получател, държава от която се внася на територията на страната, превозното средство, с което се превозва стоката, т.е. всички относими към предмета на делото обстоятелства. Посочени са и нарушената и санкционната норма. Налице е съответствие между описанието на нарушението и посочените норми. Като е достигнал до същите правни изводи, съставът на въззивния съд е постановил правилно решение. Касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. В случая, дружеството е санкционирано за административно нарушение по чл. 127и, ал. 1 от ДОПК и чл. 8, ал. 1 от Наредба Н-5, които норми са напълно ясни. Те въвеждат задължение при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително да декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на страната и да потвърди получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането и на мястото на получаване/разтоварване. Ясни са задълженията на лицата, при нарушение на които ще бъдат санкционирани. Я. е и санкционната норма – 278б, ал. 3 от ДОПК. Т.е. спазено е изискването за законоустановеност на нарушението и наказанието. Размерът на санкцията за нарушението, също не създава предпоставки за съмнение в непропорционалност. Нормата на чл. 278б от ДОПК, предвижда: „Лице, което не изпълни задължение по чл. 127и, ал. 1 - 5, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци в размер на 40 на сто от данъчната основа на превозваната стока по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, но не по-малко от 5000 лв“. Санкцията е обусловена от стойността на предмета на нарушението. Отделно, в явно маловажни случаи чл. 28 от ЗАНН дава възможност да не се наложи наказание, т.е. административните органи и съдът разполагат с възможност при явно несъответствие на обществената опасност на деянието с предвидената санкция да не я приложат. Няма основание да се приеме, че е налице непропорционалност на санкцията при тези възможности. В същото време, съставът на СРС е обсъдил въпроса с приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай. Няма основание, конкретното деяние да се приеме за маловажен случай. Стойността на необявената стока не е незначителна, за да се приеме, че деянието не е застрашило или е застрашило в незначителна степен охраняваните отношения. Целта на санкцията е преди всичко превантивен – да въздейства предупредително и възпиращо на дееца, с цел да не допуска подобни нарушения. Размерът на наложената санкция не е прекомерен, предвид охранявания интерес – сигурността на фиска. В рамките на наведените касационни основания и при извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК съдът не констатира неправилност и незаконосъобразност на решението на СРС, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора се явява неоснователно. При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 и 4 ЗАНН, основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определено на основание чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и съобразено с фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното, Административен съд - София град, XX-ти касационен състав