РЕШЕНИЕ

№ 12885

гр. София, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20211110140369 по описа за 2021 година Предявен е осъдитилен иск по чл.59 КТ във връзка с чл.222, ал.3 КТ.

В исковата молба ищецът А. Р. П. твърди, че от 09.01.1985г. до 20.09.2020г. е работил в системата на МВР и има прослужен трудов стаж от общо 30 години, 7 месеца и 17 дни, както следва: от 09.01.1985г. до 01.03.1993г. като специалист и главен специлист (8 години, 1 месец и 22 дни); от 01.03.1993г. до 10.04.1999г. на военизирана щатна длъжност по ЗМВР (6 години, 1 месец и 9 дни) и от 03.05.2004г. до 20.09.2020г. по трудов договор в ответната Д”УССД” при МВР (16 години, 4 месеца и 17 дни). Трудовото му правотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10, предл.1 КТ поради придобиване право на пенсия със заповед № УРИ 5785з-2016/25.08.2020т. на директора на Д”УССД” пи МВР. Според ищеца бившият му работодател не му изплатил полагащото му се еднократно допълнително обезщетение по чл.42, ал.2 от колективния трудов договор (КТД) в МВР в размер на 4 месечни брутни възнаграждения, дължимо на работещи над 25 години в системата на МВР, като отказал да включи при изчисленията на трудовия стаж прослуженото от ищеца време по ЗМВР.

Искането на ищеца към съда е да осъди ответника да му заплати еднократно допълнително обезщетение по чл.42, ал.2 КТД в МВР от 2019г., дължимо при прекратяване на трудово правоотношение със служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с непрекъснат трудовстаж в МВР над 25 години в размер на 3 957, 24 лв (чл.59 КТ във връзка с чл.222, ал.3 КТ), заедно със законната лихва върху това обезщетение от 20.09.2020г. до окончателното плащане, както и разноски по делото.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявения иск. При устните състезания в заседанието на 19.10.2022г. адвокатът на ищеца е пледирал за уважаване на иска. Изложените в хода на съдебното производство доводи за основателността на иска са посочени и в представените на 19.10.2022г. писмени бележки от пълномощника на ищеца, озаглавени „Допълнителни пояснения и възражения по отговора на исковата молба”.

Ответната страна – ДИРЕКЦИЯ „УПРАВЛЕНИЕ НА СОБСТВЕНОСТТА И СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ” ПРИ МВР оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер видно от изявленията на пълномощника му в представения на 13.08.2021г. отговор на исковата молба. Твърди се, че липсва доказателство ищецът да е член на синдикат, подписал КТД, рег. № 812100-19523/27.12.2019г., респективно да се е присъединил към същия по реда и при условията на чл.7 КТД. Изтъква се, че прослуженото време от ищеца по трудово правоотношение в МВР е общо 24 години, 6 месеца и 9 дни и е за периодите: от 09.01.1985г. до 01.02.1989г. и от 03.05.2004г. до 20.09.2020г., а през периода от 01.03.1993г. до 10.04.1999г. ищецът е бил държавен служител по смисълая на ЗМВР, като при освобождаването му от длъжност със заповед № К-1271/29.03.1999г. на Министъра на вътрешните работи на ищеца е било изплатено обезщетение по чл.261, ал.1 ЗМВР/отм./, поради което този стаж не е включен при изисляване на обезшетенията по чл.42 КТД, защото означава ищецът да получи два пъти обезщетение с гратификационен характер, което е недопустимо. Отбелязва се, че обезщетението по чл.42, ал.1, т.2 КТД от 6 месечени заплати е изплатено на ищеца при прекратяването на трудовото му правоотношение с ответника.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на иска. При устните състезания в заседанието на 19.10.2022г. юрисконсулт на ответника е пледирал за отхвърляне на иска. Доводи за неоснователността му са посочени и в представените на 19.10.2022г. писмени бележки от пълномощника на ответника.

Софиийски районен съд, 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на ищцовата страна по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за установено следното:

Относно процесуалния ред за разглеждането на иска:

Въпреки, че предявеният осъдителен иск по чл.59 КТ във връзка с чл.222, ал.3 КТ произтича от трудово правоотношение между страните, той не е сред изброените в чл.310 ГПК, поради което следва да бъде разгледан не по реда на чл.310 –чл.317 ГПК, а по общия исков ред по чл.124 и сл. ГПК.

Относно основателността на предявения иск:

Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Страните не спорят, че между тях е същесвувало трудово правоотношение, което е прекратено със заповед № УРИ 5785з-2016/25.08.2020г. на директора на Д”УССД” при МВР на основание чл.328, ал.1, т.10, предл.1КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 20.09.2020г. Уволнителната заповед е представена с исковата молба.

Като писмено доказателство по делото е приета Служебна бележка, рег. № 120/14.04.2022г. от председателя на Националния синдикат на гражданската администрация /НСГА/ в МВР, от която се установява, че ищецът е бил редовен член на тази синдикална организация през цялата 2019г. и до месец септември 2020г. Следователно възражението на ответника за недоказаност на синдикалното членство на ищеца е неонователно.

В настоящото съдебно производство и двете страни са представили Колективен трудов договор от 2019г. между Министъра на вътрешните работи и синдикални организации, сред които и Националния синдикат на гражданската администрация /НСГА/ в МВР, чийто член е бил ищецът.

Според чл.42, ал.1, т.2 от КТД при прекратяване на трудовото правоотношение със служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване, ако непрекъснатия трудов стаж е над 10 години се изплащат 6 месечни брутни възнаграждения. Страните не спорят, че при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца му е било платено обезщетение по чл.42, ал.1, т.2 от КТД от 6 брутни заплати.

Съгласно чл.42, ал.2 от КТД когато служителят има трудов стаж в МВР над 25 години, на него му се изплаща освен обезщетението по чл.42, ал.1, т.2 от КТД и допълнително еднократно обезщетение в размер на 4 месечни брутни възнаграждения.

Спорът между страните по настоящото дело е дали за ищеца е възникнало вземане за допълнителното еднократно обезщетение чл.42, ал.2 от КТД.

Твърдението на ищеца, че има стаж в системата на МВР от 30 години, 7 месеца и 17 дни (т.е. повече от 25 години, колкото се изисква по чл.42, ал.2 КТД ) е недоказано. Ответникът изрично го оспорва, като твърди, че ищецът няма стаж в МВР над 25 години.

По делото е доказано чрез представеното с исковата молба Удостоверение, обр. УП-3 № 578500-7057/15.09.2020г., че ищецът има осигурителен стаж, изчислен по реда на чл.38 и чл.39 НПОС за периода от 03.05.2004г. до 20.09.2020г., т.е. 16 години, 4 месеца и 17 дни. Това не се оспорва от ответника. Страните не спорят, че за този стаж (който е над 10 години, но не и 25 години) на ищеца е било изплатено обезщетение по чл.42, ал.1, т.2 от КТД от 6 брутни заплати.

С исковата молба ищецът е представил и Удостоверение № 5485, издадено на 11.04.1999г. (т.е. преди повече от 20 години), което обаче не е подписано, не е подпечатано, като дори не е посочено лицето (чрез вписване на имената и длъжността му), което го е написало. Поради тези причини това удостовеение не може да бъде кредитирано като писмено доказателство, съответно посочения в него трудов стаж не може да се приеме за безспорно доказан.

Други документи, удостоверяващи трудов стаж на ищеца в системата на МВР през периода от 09.01.1985г. до 01.03.1993г., не са представени по настоящото дело.

Относно трудовия стаж на ищеца през периода от 01.03.1993г. до 10.04.1999г. ответникът е представил Акт за встъпване в длъжност от 01.03.1999г. и заповед № К 1271/4 от 29.03.199г. от МВР за освобождаване от длъжност.Тези документи не са достатъчни за установяване непрекъснатостта на трудовия стаж, но ответникът не оспорва този стаж. Посоченият трудов стаж на ищеца обаче е с обща продължителност 6 години, 1 месец и 9 дни (според посоченото от ищеца в исковата молба) и дори и да бъде прибавен към установения стаж от 16 години, 4 месеца и 17 дни, не е достатъчен за да стане целия стаж на ищеца в системата на МВР над 25 години, който е необходим, за да възникне за него вземане за обезщетение по чл.42, ал.2 КТД.

Същественото е, че според твърдението на ответната страна за трудовия стаж в системата на МВР от от 01.03.1993г. до 10.04.1999г. ищецът е получил обезщетение по чл.261, ал.1 ЗМВР/отм./. Това твърдение на ответника не е доказано, но не се оспорва от ищеца.

Според чл.261, ал.1 ЗМВР /1997г. - отм./, който е действал към датата на освобождаването от длъжност на ищеца през 1999г. на освободените от служба служители на МВР се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на токлова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. Съгласно чл.261, ал.2 ЗМВР /1997г- отм./ при повторно освобождаване от служба от дължимото обезщетение по ал.1 се приспада обезщетението, получено при предишното уволнение.

Получаването на обезщетение по чл.261, ал.1 ЗМВР /отм./ изключва плащането на последващи еднократни обезщетения при прекратяване на трудово или служебно правоотношение поради прослужен стаж (каквито са и обезщетенията по чл.42, ал.1, т.2 КТ и по чл.42, ал.2 КТД) за същия периода на трудовия стаж, тъй като това означава съответният служител в МВР да получи два пъти обезщетение за прослужен един и същ стаж. Следователно ищецът не може да получи обезщетение по чл.42, ал.2 КТД за трудовия стаж през периода от 01.03.1993г. до 10.04.1999г., тъй като вече е получил еднократно обезщетение по чл.261, ал.1 ЗМВР /1997г. - отм./ за този стаж.

Поради посочените причини по настоящото дело не е доказано, че за ищеца е възникнало претендираното от него вземане за допълнителното еднократно обезщетение чл.42, ал.2 от КТД. Предявеният иск по чл.59 КТ във връзка с чл.222, ал.3 КТ е неосонвателен и следва да бъде отхъврлен.

Относно разноските по делото:

На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като искът е отхъврлен.

Ответната страна претендира присъждане на направените юрисконсултско възнаграждение, каквото и се полага, тъй като е предсталявана по делото от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено. Безплатността на производството по трудовоправните спорове, установена в разпоредбата на чл.359 КТ, се отнася до задължението на работника или служителя за плащане на разноски към съда (държавна такса, разноски за свидетели и вещи лица), но не го освобождава от отговорността му за разноските, направени от другата страна по делото за адвокат, когато тя е спечелила съдебния спор - в тези случаи платения от противната страна адвокатски хонорар, респективно дължимото юрискосултско възнаграждение, не може да бъде за сметка на бюджета на съда, както е с останалите разноски по делото. Поради това съдът следва да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение, чийто размер следва да бъде определен според действащата редакция на чл.78, ал.8 ГПК – 50 лв. В останалата му част до пълния предявен размер от 300 лв искането на ответника за юрисконсулско възнаграждение следва да бъде отхвърлено.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ: