Решение № 1394 от 10.4.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 65/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Делото е образувано по жалба от д-р И. С. В., [ЕГН], с адрес гр.Плевен, [улица], •••; д-р Д. Д. У., [ЕГН] с адрес гр.Плевен, [улица]; д-р К. Б. Н., [ЕГН], с адрес гр.Плевен, [жк], вх.„•••; д-р В. Й. З. - М., [ЕГН], с адрес гр.Плевен, [жк] ••• и д-р А. П. Б., [ЕГН] с адрес гр.Плевен, [улица], вх."•••, подадена чрез процесуалния представител адв. Б. Б. от АК-Плевен, срещу Решение № 2153-14-94/20.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Плевен.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение поради противоречието му с материалноправните разпоредби - основание за оспорване по смисъла на чл.146, т.4 от АПК.

Оспорва се преценката на ответника за законосъобразност и правилност на направените по - рано от администрацията му фактически и правни изводи, че при постановяване на ЕР № 90254/23.01.2024 г., жалбоподателите като членове на ТЕЛК - ВТОРИ СЪСТАВ при УМБАЛ „Д-р Георги Странски" ЕАД - Плевен, са определили неправилно датата инвалидизиране на освидетелстваното лице и поведението им съставлява виновно нарушение на нормативните правила, регламентиращи експертизата на работоспособността - тези в чл.70, ал.5 от НМЕ и че от тяхното поведение и нарушение е настъпила щета за ДОО.

Излагат се твърдения, че не е налице спор по фактите, а същият се свежда до това дали при конкретните обстоятелства членовете на ТЕЛК са допуснали виновно нарушение на нормативните правила, регламентиращи експертизата на работоспособността, респективно налице ли е основание да им бъде търсена отговорност за причинена щета на ДОО. Сочи се, че за ангажиране на отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО не е достатъчна само отмяната на решенията на ТЕЛК, а е необходимо тези актове да са издадени в нарушение на нормативните разпоредби. Отговорността на лекарите по чл.110, ал.1, т.1 от КСО не е обективна, а субективна и основана на вина, т.е. - за ангажирането й не е достатъчно обективното настъпване на вреда за ДОО, а е необходимо вредата да е резултат на извършено виновно нарушение на нормативни разпоредби, даващо основание за ангажиране на отговорността за причинени щети на ДОО. Т. би било налице само когато членовете па ТЕЛК/НЕЛК са постановили решението си без да съобразят медицинската документация, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, когато са извели изводи в разрез с правилата на медицинската логика и технология за оценка на ТНР, както и когато не са спазени административнопроизводствените правила по отношение на форма и съдържание на решението. Във връзка с горното се твърди, че в случая липсват каквито и да е основания да бъде прието, че при постановяването на ЕР № 90254/23.01.2024 г., членовете на ТЕЛК, са извършили/допуснали нарушение на нормативните разпоредби, още по - малко пък виновно такова и в резултат на такова поведение са причинили щета на ДОО.

Вмененото от административния орган и администрацията му виновно поведение се изразява в това, че не е съобразен факта, че към момента на преценката и постановяване на ЕР № 90254/23.01.2024 г. освидетелстваното лице е работело по трудов договор и съответно - че са определили началната дата на инвалидизирането му в нарушение на нормата на чл.70, ал.5 от НME /според която: „Когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването"/. Сочи се, че това поведение би могло да бъде вменено и нарушението евентуално прието за извършено, само ако към момента на преценката и произнасянето си жалбоподателите действително са имали данни, че освидетелствания е в трудово правоотношение и въпреки това са определили началната дата на инвалидизирането му в разрез с нормата в чл.70, ал.5 от НМЕ.

Излагат се съображения, че ЕР № 90254/23.01.2024 г. е било постановено по реда чл.40 от ПУОРОМЕРКМЕ, т.е. по документи, без физическото присъствие и преглед на освидетелстваното лице; в предоставената медицинска документация, по която членовете на ТЕЛК, съгласно нормата в чл.62 от НМЕ, са били длъжни да извършат експертна преценка и да постановят експертно решение изобщо са липсвали каквито и да е данни, че освидетелстваният към датата на освидетелстването би могъл да бъде и е в трудово правоотношение; изпълнявайки задълженията си и спазвайки процедурата по чл.61 и сл. от НМЕ жалбоподателите са извършили експертна преценка и постановили експертно решение при съобразяване на данните за освидетелстваното лице в предоставената им медицинска документация по чл.62 от НМЕ.

Твърди се, че ЕР № 90254/23.01.2024 г. е издадено от компетентен орган; в съответствие с административно - производствените правила в НМЕ; в съответствие с предоставената на ТЕЛК медицинска документация по чл.62 от НМЕ и съществуващите в нея данни за освидетелстваното лице; в съответствие с правилата и критериите в чл.62 от НМЕ за признаване на трайно намалена трудоспособност, степента й, началният й момент и срокът на инвалидизиране; след безспорно установена трайно намалена трудоспособност в границите, изрично определени в Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ и при безспорно установено основание за инвалидизиране, т.е. при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Ето защона жалбоподателите не може да бъде вменено виновно поведение и виновно извършено нарушение на нормативни разпоредби, включително при определяне на началния момент на инвалидизиране и придобиване на правото на пенсия на освидетелстваното лице, тъй като този момент е определен според предоставените им и известните им данни за трудовия статус на освидетелствания. В резултат на това липсва каквато и да е причинна връзка между тяхното поведение и настъпилата и твърдяна от административния орган щета за ДОО, респективно не са на лице нито фактически, нито правни основания за ангажиране на отговорността за вреди по чл.110, ал. 1, т. 1 от КСО.

Оспорват се доводите на административния орган, свързани с вменено на жалбоподателите виновно бездействие във връзка с обследване на трудовия статус на освидетелстваното лице и по служебното събиране на данни за евентуалната му трудова заетост.Твърди се, че ТЕЛК към датата на постановяването на процесното експертно решение не е имала достъп до регистрите на трудовите договори в НОИ и съответно обективно не са могли да извършат проверка дали инвалидизираното лице към датата на освидетелстването му би могло да е в трудово правоотношение.

Твърди се, че данните, въз основа на които се осъществява преценката на ТЕЛК по чл.61 от НМЕ са регламентирани от чл.62 от НМЕ и същите следва да е само въз основа на представената медицинска документация. Не е налице нормативна уредба към датата на постановяването на процесното експертно решение, която да е създавала конкретни права и задължения за ТЕЛК в производството по чл.61 и сл. от НМЕ, в частност - не е имало друга, която да е създавала права и задължения на ТЕЛК да събират данни за трудовата заетост и/или за временната неработоспособност на освидетелстваните лица, да им е осигурявала правото на достъп и фактически достъп до регистрите на трудовите договори и временната неработоспособност в НАП и НОИ /или до друг информационен регистър, съдържат такива данни/, да е създавала ред и правила за осъществяване на този достъп. Такава не е и конкретно цитираната от административния орган норма в чл.70, ал.1 от НМЕ - съдържанието и също ясно сочи, че тя регламентира основанието и отправните точки за определяне на датата на инвалидизиране, но не и задължения на ТЕЛК в самата процедура по чл.61 и сл. от НМЕ.

По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решението и потвърденото с него разпореждане. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

От ответника по делото – директор на ТП на НОИ - Плевен не е постъпил писмен отговор по жалбата, въпреки дадената му възможност с Определение № 520/05.02.2025 г. /л.47/.

В съдебно заседание оспорващите не се явяват и не се представляват. От процесуалния представител адв. Б. е постъпило писмено становище, в което поддържа оплакванията от подадената жалба и прави искане за присъждане на деловодни разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът не се явява, не се представлява и не ангажира становище по делото.

Административен съд - Плевен, втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и след цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Решение №2153-14-94/20.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено с писма с обратни разписки до оспорващите /л.л.11-19/. Получено е лично от К. Б. Н. на 10.01.2025 г., а за останалите получатели в разписките е посочено, че не е потърсено и е поставена дата 16.01.2025 г. Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена на 17.01.2025 г., видно от поставения на нея входящ номер на ТП на НОИ /л.3/. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирани лица, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване по делото е Решение № 2153-14-94/20.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Плевен, постановено по жалба вх. № 1012-14-220/25.11.2024 г. от д-р Ватовски, д-р У., д-р Н., д-р З.-М. и д-р Б.срещу Разпореждане № РО-5-14-01721001/14.10.2024 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Плевен. Със същото на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено И. С. В., Д. Д. У., К. Б. Н., В. Й. З.-М. и А. П. Б.-Ц. да внесат сумата по Ревизионен акт за начет № РМ-5-14-01699148/17.09.2024 г. в размер на 74, 21 лв. (седемдесет и четири лева и 21 ст.), от които главница 71, 39 лв. и лихва 2, 82 лв., който разход представлява неправомерно изплатена сума за пенсия на С. К. И. в резултат на отменен акт на медицинска експертиза - ЕР № 90254/23.01.2024 г. В оспорения административен акт е приета за установено следното фактическа обстановка:

С. И. е подала заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване въз основа на ЕР на ТЕЛК № 90254/23.01.2024 г., с което на лицето са определени 71% трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 15.01.2024 г. С Разпореждане № 16/29.02.2024 г. на ръководител ПО на И. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с начална дата 15.01.2024 г. При извършена проверка в информационната система на НОИ е установено, че към датата на постановяване на ЕР № 90254/23.01.2024 г., лицето е в трудово правоотношение с непрекъснат трудов договор и осигуровки. Съгласно чл. 70, ал. 5 от НМЕ, когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването. При така установените данни, ЕР № 90254/23.01.2024 г. е обжалвано от медицинската комисия към ТП на НОИ - Плевен по отношение на датата на инвалидизиране /ДИ/, по реда на чл. 98, ал. 4 от КСО пред HEJIK. Жалбата е разгледана и с ЕР на НЕЛК № 90882/10.05.2024 г. е променена датата на инвалидизиране, като новата дата е 23.01.2024 г. Във връзка с постановеното ЕР на НЕЛК № 90882/10.05.2024 г., е издадено ново Разпореждане № 42/04.06.2024 г. на ръководител ПО, с което е изменено първоначалното разпореждане от 29.02.2024 г. относно датата на отпускане на пенсията на И., като личната пенсия за ИОЗ е отпусната от 23.01.2024 г. От изложените обстоятелства става ясно, че с първоначално издаденото ЕР на ТЕЛК № 90254/23.01.2024 г. е определена дата на инвалидизиране 15.01.2024 г., която с ЕР на НЕЛК № 90882/10.05.2024 г. е променена на 23.01.2024 г., тъй като е установено, че към първоначално определената дата лицето работи по трудов договор. В тази връзка е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от Наредбата за медицинска експертиза, съгласно която, когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването.

Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. А съгласно ал. 3 на същата разпоредба за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане.

От изложеното по-горе става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между неправомерните действия на членовете на TEJIK и настъпилия резултат, тъй като ЕР на ТЕЛК № 90254/23.01.2024 г. е отменено в частта за датата на инвалидизиране и с ЕР на НЕЛК № 90882/10.05.2024 г. е определена нова дата на инвалидизиране. ЕР на ТЕЛК № 90254/23.01.2024 г. е отменено поради виновните действия или бездействия на лекарите, изразяващи се в допуснати от тях нарушения на задължителните разпоредби на нормативната уредба. Налице е щета на ДОО, възникнала в резултат на отмяната на ЕР на ТЕЛК № 90254/23.01.2024 г. Щетата се изразява в реално намаляване на имуществото на ДОО, поради извършените разходи за неправилно изплатена пенсия.

По възраженията, че членовете от състава на ТЕЛК нямат достъп до съответните регистри, водени от НОИ, поради което в случая не са могли да знаят, че лицето е в трудови правоотношения и има сключен трудов договор, ответникът е посочил следното:

Експертизата на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане е уредена в Глава четвърта от Наредба за медицинската експертиза. В чл. 61, ал. 1 от Наредбата са изброени показателите, които експертизата следва да определи. Наред със степента на трайно намалена работоспособност, потребността от чужда помощ и срока, срока на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност и др. показатели, медицинската експертиза трябва да определи и началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране). Съгласно чл. 70, ал. 5 от Наредбата, когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск (както е в случая), за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването. Отмененото експертно решение на ТЕЛК № 90254/23.01.2024 г. на С. К. И. е издадено в нарушение на чл. 70, ал. 5 от Наредбата. Законодателят е вменил на органа на медицинската експертиза задължението да определи правилно началната дата на инвалидизиране, съобразявайки я с обстоятелството дали лицето работи към момента на освидетелстването и съответно при постановяване на експертното решение. В тежест на органа на медицинската експертиза е проучването на въпроса за съществуващ трудов договор и обстоятелството дали лицето работи към момента на освидетелстването. Спецификата на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НМЕ предполага пълно и всестранно обследване здравния статус на освидетелстваното лице от страна на органа на медицинската експертиза. Това положение засяга и служебната проверка на данните за здравословния и трудовия и осигурителен статус на лицето, извън обхвата на представените от последното документи. Считат се за установени нанесените в резултат на отмененото експертно решение вреда на бюджета на ДОО, поради неправомерно изплатена пенсия на С. И. и допуснатите от органите на медицинската експертиза нарушения.

На тези основания подадената жалба по административен ред е отхвърлена, а разпореждането – потвърдено.

По преписката е приобщена жалбата подадена по административен ред /л.л.20-21/, в която са наведени съображенията относно спазването на материалния закон, наведени и в жалбата до съда.

Приобщено е и Разпореждане № РО-5-14-01721001/14.10.2024 г. на РКРДОО в ТП на НОИ – ПЛЕВЕН /л.22/, с което е разпоредено да се внесе сума в размер на 74, 21 лв., представляваща сума по Ревизионен акт за начет № РМ-5-14-01699148/17.09.2024 г. Приобщен е и посоченият ревизионен акт за начет /л.34/. Към същия е налице отделен анализ /л.35/, в който се сочи, че с Експертно решение № 90254/23.01.2024 г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ - гр. Плевен на С. К. И., [ЕГН] е определен процент на ТНР - 71%, с дата на инвалидизиране - 15.01.2024 г. С Разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване” № 16 от 29.02.2024 г. на И. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, с начална дата - 15.01.2024 г. При извършена проверка в информационната система на НОИ е установено, че лицето е с непрекъснат осигурителен стаж към датата на явяване пред ТЕЛК. С Решение № 1097/16.02.2024 г. на медицинската комисия към ТП на НОИ - Плевен не потвърждава датата на инвалидизиране на лицето. Експертното решение е обжалвано по реда на чл. 98 от КСО пред НЕЛК. Висшестоящата експертна комисия е разгледала жалбата като допустима и с Експертно решение на НЕЛК № 90882/10.05.2024 г. е променена датата на инвалидизиране на 23.01.2024 г., потвърдена с Решение № 3693/23.05.2024 г. от медицинската комисия към ТП на НОИ - Плевен. С Разпореждане № 42/04.06.2024 г. на ръководителя на ПО, на основание чл. 98, ал. 8 от КСО е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 23.01.2024 г. С оглед на така описаните обстоятелства и във връзка с разпоредбите на КСО, налице е причинно - следствена връзка между неправомерните действия на членовете на ТЕЛК и настъпилия резултат, а именно:

1.Експертното решение на ТЕЛК №90254/23.01.2024 г. е отменено по дата на инвалидизиране и с решение на НЕЛК е определена нова дата на инвалидизиране;

2. Наличие на щета на ДОО, възникнала в резултат на отмяната на експертното решение.

С Експертно решение на № 90882/10.05.2024 г. на Специализиран състав на НЕЛК по Психични, Вътрешни и ССЗ, и определена нова дата на инвалидизиране-23.01.2024 г., неправилно е изплатена сума на С. К. И., [ЕГН] за периода 15.01.2024 г.-22.01.2024 г. в размер на 71, 39 лв. главница.

По делото е приобщена Заповед № ЗР-5-14-01699134 от 16.09.2024 г. /л.36/, с която е възложено да се извърши частична ревизия по разходите на ДОО във връзка с отменени актове на медицинската експертиза.

По делото са приобщени следните експертни решения /ЕР/ и документи:

ЕР № 90254/23.01.2024 г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ - гр. Плевен /л.37/, с което на С. К. И., [ЕГН] е определен процент на ТНР - 71%, с дата на инвалидизиране - 15.01.2024 г. В същото е посочено относно трудова заетост: работи - професия, самоосигуряваща се.

С Решение № 1097/16.02.2024 г. медицинската комисия към ТП на НОИ - Плевен не се потвърждава това ЕР на ТЕЛК, по отношение на дата на инвалидизиране /л.38/.

Жалба от председателя на медицинската комисия до НЕЛК /л.39/, с която Експертното решение на ТЕЛК е обжалвано по реда на чл. 98, ал. 4 от КСО пред НЕЛК, във връзка с което е постановено Експертно решение на НЕЛК № 90882/10.05.2024 г. /л.40/, което отменя ЕР на ТЕЛК по отношение датата на инвалидизацията и постановява ново с дата на инвалидизация 23.01.2024 г. С Решение № 3693/23.05.2024 г. на медицинската комисия към ТП на НОИ – Плевен датата на инвалидизиране е потвърдена /л.41/.

С Разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване” № 16 от 29.02.2024 г. на И. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, с начална дата - 15.01.2024 г. по заявление подадено от лицето на 31.01.2024 г. /л.42/.

С последващо Разпореждане № 42 от 04.06.2024 г. на И. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, с начална дата - 23.01.2024 г. по заявление подадено от лицето на 31.01.2024 г. /л.43/.

В последващо Разпореждане от 05.06.2024 г. /л.43, гръб/ е посочено, че добросъвестно получените суми не се възстановят от И. на основание чл.114, ал.2 от КСО.

От становище на председателя на медицинската комисия /л.44/ е видно, че след като се описват постановените ЕР /посочени по-горе/, се сочи, че ЕР на ТЕЛК е изменено по отношение на ДИ и се прави заключение, че е нарушен чл.70, ал.5 от НМЕ от лекарите в ТЕЛК.

От справка на л.45 по делото е видно, че на С. И. са изплатени суми за пенсия в периода 15.01.2024 г. – 22.01.2024 г. в размер на 71, 39 лева главница и 2, 82 лева лихва, общо 74, 21 лева.

От заверен препис на МЕД, приобщен по делото, е видно следното:

С. З. – декларация от 17.01.2024 г. /л.л.75-76/, С. И. е поискала освидетелстване за трайно намалена работоспособност/вид и степен увреждане от ТЕЛК, като е посочила, че не получава пенсия, не работи и не се осигурява.

Приложено е Медицинско направление за ТЕЛК от 17.01.2024 г., издадено от личния лекар /л.л.78-79/, в което полето „лицето е в трудовоправни отношения“ е попълнено, като е посочено: „Корект 94 СС ООД, Плевен, управител“. Приложена е и производствена характеристика на И. /л.л.80-81/, в която същата е отбелязана като самоосигуряваща се в същото дружество.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”в” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за събиране на сумите по ревизионните актове за начет, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение № 2153-14-94/20.12.2024 г. е издадено от директора на ТП на НОИ – Плевен. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

Оспореното решение е писмено, издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО, спазена е изискуемата от закона писмена форма. Същото е постановено в съответствие с административнопроизводствените правила, като ревизията на разходите на ДОО е започнала въз основа на издадена заповед и е завършила с издаване на акт за начет, въз основа на който е издадено разпореждане. Същото е надлежно връчено. По подадените по административен ред жалби директорът на ТП на НОИ - Плевен се е произнесъл с процесното решение.

Относно съответствието с материалния закон, настоящият състав съобразява следното:

Производството по чл. 110 КСО представлява специална административна процедура за реализиране на отговорността на физическите или на юридическите лица за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. С посочената разпоредба законодателят цели да се търси поправяне на причинените от лицата щети на ДОО, защото фондовете на ДОО представляват обществени средства, които се разходват за покриване на определени социални рискове на осигурените лица. Законът предоставя на административния орган възможността да търси поправяне на вредите по специален административен ред, а не по общия исков ред - с цел бързина, ефективност и процесуална икономия, при съблюдаване правата на страните в административното производство и принципите за законност, истинност и справедливост, залегнали в основата на административния процес и намерили своята законова регламентация в АПК.

Отговорността за причинените щети се поражда при наличие на пряка причинна връзка между противоправното поведение на дееца и настъпилия вредоносен резултат. Причинната връзка не се предполага, а се доказва във всеки конкретен случай.

В случая въз основа на ЕР № 90254/23.01.2024 г. на ТЕЛК Втори състав на С. К. И. е постановено разпореждане от ръководител ПО, по силата на което е отпусната и изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 15.01.2024 г. С Експертно решение на НЕЛК № 90882/10.05.2024 г. посоченото експертно решение на ТЕЛК Втори състав при УМБАЛ „Георги Странски“ ЕАД гр. Плевен е отменено по отношение на датата на инвалидизиране, като е определена и нова дата на инвалидизиране - 23.01.2024 г., поради факта, че към датата на медицинското направление – 15.01.2024 г., И. е работила и е била самоосигуряващо се лице, което е посоченото и в самото ЕР на ТЕЛК.

С оглед новата дата на инвалидизиране с разпореждане на Ръководител на ПО в ТП на НОИ Плевен е изменена и началната дата на отпускане на пенсията на И. и изплатената за периода от 15.01.2024 г. до 22.01.2024 г. такава се явява неоснователно изплатена.

Спорно по делото е дали този разход на средства от ДОО е в пряка причинно-следствена връзка с нарушение на нормативните разпоредби от страна на членовете на ТЕЛК при издаване на отменения акт на медицинската експертиза.

От данните по делото се установява, че в МЕД на лицето С. К. И. се съдържат доказателства, че същата към датата на прегледа – 23.01.2024 г., работи и е осигурена. Същото е видно както от производствената характеристика, в която е посочена като самоосигуряващо се лице в ООД „Корект 94 СС“ /л.80/, така и от медицинското направление за ТЕЛК, издадено от личния лекар /л.78/, в което е посочено, че е управител на „Корект 94 СС“ ООД. В самото отменено по отношение на датата на инвалидизиране ЕР на ТЕЛК изрично е посочено, че работи и че е самоосигуряващо се лице. С оглед на това настоящият съд приема, че на членовете на ТЕЛК е било известно към датата на прегледа в ТЕЛК – 23.01.2024 г., че И. е осигурено лице по смисъла на КСО и работи. Вярно е, че в заявлението за освидетелстване, подадено от нея /л.л.75-76/ е посочено, че не работи и не се осигурява, но с оглед наличието на други официални документи от МЕД съставът на ТЕЛК правилно е отразил в постановеното от него ЕР на ТЕЛК, че същата работи. С оглед на това отразяване, следва да се приеме, че на състава на ТЕЛК – настоящи жалбоподатели, е било известно, че И. е осигурено лице, а самите те са отбелязали факта, че е самоосигуряваща се.

Действително към датата на освидетелстването 23.01.2024 г. членовете на ТЕЛК не са имали служебно задължение и служебен достъп за справки в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система. Едва с допълнението на чл.39, ал.2, т.1 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, Държавен вестник бр. 23 от 19.03.2024 г., в сила от 21.06.2024 г., на членовете на ТЕЛК е дадено правомощие да извършват проверка и достъп до данните от електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система. До този момент обаче членовете на ТЕЛК са били длъжни да се произнасят въз основа на документите, представени в МЕД на лицето, съгласно редакцията на приложимата норма. В случая в МЕД са били налице документи, от които е видно, че лицето е осигурено, извършвало е дейност, за която подлежи на осигуряване. Самите членове на ТЕЛК са установили това от приложените в адм. преписка доказателства и са го отразили в издаденото от тях ЕР. Въпреки това обаче не са определили датата на инвалидизиране в съответствие с изискванията на чл.70, ал.5 от НМЕ, съгласно която разпоредба: „Когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването.“ Същата разпоредба обхваща и случаите, когато освидетелстваното лице полага труд като управител на търговско дружество, за което подлежи на осигуряване и се самоосигурява съгласно КСО.

С оглед на горното съдът приема, че постановеното порочно относно датата на инвалидизиране ЕР на ТЕЛК, което е отменено по отношение на тази дата, е издадено в нарушение на нормативните разпоредби. Въз основа на това порочно и впоследствие отменено по отношение на ДИ решение, е изплатена пенсия за периода 15.01.- 22.01.2024 г., в който период въз основа на влязлото в сила ЕР на НЕЛК И. не е била с ТНР.

Следователно в случая членовете на ТЕЛК виновно са нарушили разпоредбата на чл.70, ал.5 от НМЕ, като са издали ЕР, което е отменено по отношение на ДИ. Въз основа на това отменено ЕР И. неоснователно е получавала пенсия в периода 15.01.-22.01.2024 г. /периода между ДИ, посочено в отмененото ЕР на ТЕЛК, и ДИ, посочена в ЕР на НЕЛК/, и получената от нея в този период сума представлява щета за ДОО. Налице е пряка връзка между отмененото ЕР на ТЕЛК и вредата, доколкото пенсията е получавана именно въз основа на това отменено ЕР на ТЕЛК.

При това положение съдът счита, че са налице всички материално-правни предпоставки за търсене на отговорност на жалбоподателите по реда на чл. 110, ал.1, т.1 от КСО.

С оглед на това, решението е постановено и в съответствие с целта на закона – да се възстановят нанесените щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, причинени от акт на медицинската експертиза, който е отменен поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването му.

С оглед на изложеното, решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на съществените административно производствени правила, в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Въпреки благоприятния за ответника изход на делото, разноски не му се дължат, тъй като присъждане на такива не е поискано.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, втори състав,