Решение № 1184 от 6.11.2023 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 3049/2023 г.

Производството по делото е образувано по повод подадена молба с правно основание чл. 19 ЗГР от С. А. Й.-Ф. от гр. П., обл.П., с искане за постановяване на съдебно решение за промяна на личното /собственото/, бащино име /презиме/ и фамилното му име, основана на твърдения за наличие на важни обстоятелства, налагащи промяната. Искането е мотивирано с обстоятелството, че с тези имена молителят е известен сред близките си и в мюсюлманската общност, към която принадлежи, а също така и с обстоятелството, че роднините му са мюсюлмански имена, като баща му се е казвал Ш. Е. Ю.. Ангажирани са писмени и гласни доказателства в подкрепа на искането. Заинтересованата страна Община П. в качеството й на издател на акта за гражданско състояние, чиято промяна се иска, редовно призована за насроченото по делото съдебно заседание, не се представлява. Не взема становище по молбата. Районна прокуратура – П., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. Не взема становище по молбата. Съдът като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното: Подадена е молба, в която се посочва, че молителя и неговото семейство са с етническа принадлежност и самосъзнание - турци. Баща му Ш. Е. Ю. е роден през 1935 година, като непосредствено след раждането му, неговите баба и дядо са му дали имената Ш. Е. Ю. и така той бил записан в Акта му за раждане. Въпреки, че са искали презимето и фамилията му да нямат окончание, , -ов“, е записан е това окончание на презимето и фамилията му. Майка му А. А. Й. е родена през 1932 година, като непосредствено след раждането й, неговите баба и дядо са й дали имената Анче Карагьозава. Желанието им е било имената й да бъдат без окончание, , - ва“, но им е било обяснено, че не може. През 1932 година нейните родители са искали да я запишат с имена с турско звучене, но не им е било разрешено. Сочи, че още при раждането му, неговите родители са искали да бъде записан в Акта му за раждане с турски имена с оглед турската им принадлежност и самосъзнание. Искали са да носи лично име М., презиме Ш. /турското име на баща му/ и турската фамилия на баща му, но без окончание, , -ов“, а именно - Ю.. Тогава са им обяснили, че не могат да го запишат в Акта за раждане с тези имена и трябва да изберат други - български, които да отговарят на българските имена на баща му. Така майка му и баща му го записват с имена с българско звучене и в Акта за раждане, издаден през 1967 година е записан с имена с българско звучене, въпреки желанието им да носи имената „М. Ш. Ю.”, съобразени с етническата им принадлежност. Сочи, че въпреки вписването в Регистрите на населението и в Удостоверението му за раждане на имена с българско звучене, още след изписването му от болницата и прибирането им от родилното отделение вкъщи, в ромската махала на гр. П., майка му и баща му го наричали с името - М. и го представят пред всички с това име. Представили са го пред хората с имената М. Ш. Ю.. Твърди се, че още от раждането му всички роднини, близки, познати, приятели и съседи са го наричали и са се обръщали към него с името М.. Винаги са се обръщали към него с това име, така се обръщали към него и към момента. Всички близки и познати, роднини и съседи знаели, че е сина на Ш., от рода Ю.. Той самият се възприема само и единствено с турските имена, които са му дали неговите родители, и с които бил известен между хората и в общността, където живее - М. Ш. Ю.. Когато се запознава с някой човек се представя с тези имена, тъй като идентифицира себе си именно с тях. Иска и хората да го възприемат и знаят с тези му имена. Сочи, че през 2000 година депозирал молба пред Районен съд П. за промяна на имената му с турско звучене съобразно етническата и религиозната му принадлежност. С решение на Районен съд П. била допусната промяна на имената му. В последствие Окръжен съд П. отменил тази промяна, като единствената причини тогава била, че хората от техният етнос масово искали да променят имената и официално в документите им за самоличност да бъдат записани с имена с турско звучене, така както са известни в обществото. На 10.07.2003 година сключил граждански брак в Берлин, Германия, с жена, която е немска гражданка. Тогава добавил към фамилията си и нейната фамилия. С тази жена били разделени повече от 19 години. Не поддържа никаква връзка с нея, не знае къде се намира тя, нищо не го свързва с нея. Нищо не го свързва и с немското звучене на фамилията й. След фактическата им раздяла създал друго семейство с жена от България, която е от тяхната етническа общност. Винаги е искал да промени имената си, така както той се възприема и представя в обществото и така, както всички знаят, че се казва. Във всичките му лични документи да е записан с имената „М. Ш. Ю.”. Това желание е породено освен от факта, че името „С.“, презимето „А.“ и фамилията „Й.-Ф.“ са чужди за него, а и от това че всички хора от неговото обкръжение знаят и го идентифицират е имената М. Ш. Ю.. Сочи, че произхожда от етническа група, в която след 1989 година всички носели имената, с които се идентифицират и с които се възприемат в обществото, имена, подобни на неговото име - М. Ш. Ю. и с подобно звучене, с което той се възприема и хората го знаят. Не се идентифицира и възприема е имената С. А. Й.-Ф., липсва каквато и да било родова идентичност. Въпреки, че официално в личните ни документи много от хората с моята етническа принадлежност и по- голямата част от семейството му са записани с едни имена, реално той и неговите близки, познати, роднини се възприемали и общували в общността посредством имената им с турско звучене. Когато някой познат го види на улицата, той се обръщал към него с имената М. Ш. Ю.. Реално хората не знаели другите му имена и не знаели как е записан в документа му за самоличност - личната му карта. Категоричното му желание е да носи имената - лично име, презиме и фамилия, така както е известен в обществото. Оформен е петитум с който се иска от съда след като докаже основателността на твърденията си, да постанови Решение, с което да ДОПУСНЕ промяна на личното, бащиното и фамилното му име в регистрите за гражданско състояние при Община П., като вместо имената „С. А. Й.-Ф.”, бъда записан с лично, бащино и фамилно име „М. Ш. Ю.”. Разпитаните по делото свидетели И. С. Я. и А. А. А. сочат в показанията си, че молителят е известен в обществото с мюсюлманското име М. Ш. Ю.. Молителят произхожда от турско етническо семейство, като роднините му носят турски имена Никой не познавал молителя с името С.. Всички се обръщали към него с имената М. Ш. Ю.. СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна: По делото са приети представените към молбата по чл.19 от ЗГР писмени доказателства, от които се установява гореизложената фактическа обстановка. За изясняване на делото от фактическа страна са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите И. С. Я. и А. А. А., посредством показанията на които се установява, че ищецът е известен в обществото с имената М. Ш. Ю., вкл. сред познатите и приятелите си, и всички го наричат с тези имена. Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна: Основателността на молбата с правно основание чл. 19, ал.1 ЗГР вр. чл.531 ГПК за допускане на исканата промяна се предпоставя от категоричната установеност по делото наличието на поне един от фактическите състави на този текст: името да е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно, което не се твърди в настоящия случай, или важни обстоятелства да налагат това. В настоящия случай се твърди наличието на важни обстоятелства изразяващи се в това, че ищецът не е известен в обществото с имената С. А. Й.-Ф. сред близките, роднините, колегите и приятелите си, а всички го познават като М. Ш. Ю.. Същевременно няма императивни изисквания относно начина на формиране на личното, бащиното и фамилното име на едно лице, които евентуално да има опасност да бъдат заобиколени по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. За да се допусне промяна в собственото, бащиното и фамилното име, следва да са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР – в конкретния случай да са налице важни обстоятелства, които да налагат исканата промяна. Такова важно обстоятелство се явява и доказаната по несъмнен начин известност на ищеца в обществото не с имената С. А. Й.-Ф., а с имената М. Ш. Ю.. Това се установи по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез показанията на разпитаните свидетели. Тези показания кореспондират на фактите, изложени в исковата молба, като освен това са непротиворечиви, логични и вътрешно убедителни, поради което съдът ги кредитира с доверие и извлича изводи от тях. Предвид изложеното, то несъмнено са налице важни обстоятелства, обуславящи допускане на исканата промяна в трите имена на ищеца. На това основание съдът намира, че молбата следва да бъде уважена, като се допусне исканата промяна в посочения по-горе смисъл. Уважаването на молбата за промяна на фамилното име на ищеца, е не само проява на предвидена в закона юридическа форма за закрепване на установилото се фактическо положение, свързано с идентификацията на лицето, но би довело и до преодоляване на евентуалните затруднения свързани със словесното обозначение на физическото лице в документите му за самоличност. Анализът на важността на тези обстоятелства, води до извода, че същите налагат да бъде допусната исканата промяна, съобразно което, съдът намира за осъществена твърдяната от молителя. Събраните по делото гласни доказателства, които съдът възприема като логични, последователни и еднопосочни, водят до извода, че молителят е възприел собственото име М. като свое. Използвал е съзнателно това име, за да се идентифицира пред обществото, в т.ч. в социалните мрежи. С името М. е познат сред роднините си и в общността, към която принадлежи. Субективното му желание също е да носи собственото име М.. С оглед установеното по делото обстоятелство, че бащата на молителя е с имена Ш. Ю.ов, съдът намира, че няма пречка да бъде уважено и желанието на молителя да приеме за свое бащино име Ш., а за фамилно име фамилията на неговия род – Ю.. На това основание съдът намира, че молбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, като следва да се допусне промяна на името на молителя. Мотивиран от така изложените съображения, Районен съд – П.