Решение № 47 от 14.4.2025 г. на Районен съд - Петрич по дело № 66/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от А.И.У. - А., управител на "А.У.А" ЕООД, със седалище и адрес на управление /населено място/, с ЕИК: •••, против Наказателно постановление № 314а-73/30.12.2024 г. на ВПД Началник РУ – П. при ОДМВР – Б., с което за извършено нарушение на чл. 16, ал. 2 от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/, на основание чл. 34а, ал. 1 от същия закон на „А.И.У. - А.“ ЕООД, собственик – управител е наложена имуществена санкция в размер на 3000, 00 /три хиляди/ лева. С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като се излагат доводи за неправилно приложение на материалния закон и поради неправилно определяне на отговорното лице. Навежда се, че нарушените законови разпоредби не предвиждат ангажиране на отговорността за допустителство. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление № 314а-73/30.12.2024 г. на ВПД Началник РУ – П. към ОДМВР – Б., като неправилно и незаконосъобразно. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание за дружеството жалбоподател, редовно призовани се явява упълномощен процесуален представител. Същият поддържа жалбата и иска отмяна на НП. Не претендира присъждане на разноски. Административнонаказващият орган – ВПД Началник РУ П. при ОДМВР - Б., редовно призован не се явява, не се представлява. Районна прокуратура – Б., ТО – П., не изпраща представител и не взема становище по делото. По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведено съдебно заседание на 27.02.2025 г. Разпитани бяха свидетелите З.П.Я., И. Г. Д. и Г. Й. П.. ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Безспорно се установи по делото, че на 12.10.2024 г., по повод подаден сигнал за силна музика, екип от служители на РУ-П. в състав И. Г. Д. и Г. Й. П. е изпратен на проверка в ресторант – кетъринг „В.“, находящ се в гр. П., ул."Ал.С." № •••. Около 23: 05 часа при пристигането си на място полицейските служители установили, че заведението работи, има посетители и се чува лек шум от тонколона. Разговаряли с управителя на заведението – А.И.У.-А." която обяснила, че е наясно със забраната за озвучаване след 23: 00 часа и тъкмо спирали музиката. Свидетелят И. Г. Д. издал Разпореждане по чл. 64 от ЗМВР, с което писмено разпоредил на А.И.У. - А., да спазва разпоредбите на чл.16а, ал. 3 от ЗЗШОС, след което музиката била спряна и не бил получаван повторно сигнал. За извършената проверка мл. инспектор И. Г. Д. съставил Докладна записка рег. № 314р-20409/14.10.2024г. до Началника на РУ – П., който, с резолюция разпоредил да се състави АУАН. В изпълнение на тази резолюция, на 02.12.2024 г. мл. инспектор И. Д. съставил АУАН срещу А.И.У.-А." управител на ресторант–кетъринг "В.", за това че на 12.10.2024 г. около 23: 15 часа в гр. П., ул. "Ал.С." №•••, като управител на търговски обект ресторант - кетъринг "В.", стопанисван от "А.У. - А." ЕООД с ЕИК•••, е допуснала озвучаване от обекта и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, реакционни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 23: 00 часа до 08: 00 часа. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 16, ал.2 от ЗЗШОС. Въз основа на така съставения акт, ВПД Началник РУ – П. при ОДМВР – Б. издал атакуваното НП № 314а-73/30.12.2024 г., в което изцяло възприел описаната в акта фактическа обстановка, и за нарушение на чл. 16, ал. 2 от ЗЗШОС, на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС наложил на „А.И.У. - А.“ ЕООД, собственик – управител на ресторант кетъринг „В.та, имуществена санкция в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева. НП е връчено лично и срещу подпис на А.И.У. на 08.01.2025 г., в законоустановения срок – 17.01.2025 г. е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба. В съдебното заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят И. Г. Д., свидетелят по акта Г. Й. П. и свидетел очевидец, работещ като сервитьор в ресторант "В." – З.П.Я.. Полицейският служител И. Д., който е и актосъставител потвърждава, че при проверката е установен слаб шум от тонколона, че музиката е спряна след указание и че по-късно, след резолюция, е съставен АУАН в присъствието на управителя, която е съдействала и подписала акта. Свидетелят по акта Г. П. описва идентична обстановка, но твърди, че актът е съставен в РУ–П. и после връчен, като не е присъствал при връчването. Разпитан е също така и З.Я., сервитьор в заведението, който посочва, че музиката е била спряна около 22: 55 ч., преди идването на полицаите. Според него в заведението е имало само шум от говорещи клиенти. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна. Съображения: Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и НП като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и всички изисквания на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление. В настоящия случай, актът е издаден от компетентно длъжностно лице – И. Г. Д., в качеството му на ст. полицай при РУ - П., НП е издадено от компетентен орган - ВПД Началник Районно управление - П. при ОДМВР - Б., на основание чл. 36 и чл. 37, във връзка с чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС и Заповед № 8221з-829/23.07.2019 г. на Министъра на МВР. Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от открИ.е на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок, поради което са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН. И двата акта са съставени в изискуемата от закона писмена форма. Независимо от изложеното следва да се отбележи, че при разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон. В изпълнение на своето правомощие по проверка на законосъобразността на административнонаказателния акт, съдът установява следното: Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, се поддържа, че на 12.10.2024 г., около 23: 15 часа, в /населено място/, А.У.-А., в качеството на управител на ресторант-кетъринг "В.", е допуснала озвучаване от обекта за времето от 23: 00 ч. до 08: 00 ч. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 16, ал. 2 от Закона за защита от шума в околната среда, каквато разпоредба изобщо не съществува. Дори и да се приеме, че е допусната техническа грешка и органът е имал предвид т. 2 от чл. 16, вместо ал. 2, то последната не отговаря на фактическото описание на деянието – фактическото обвинение е за допускане озвучаване на обект, а т. 2 на чл. 16 ЗЗШОС е свързана с определяне на компетентни длъжностни лица от съществуващите структури в общинската администрация, за контрол и осъществяване на дейностите, свързани с ограничаване на шумовите нива в околната среда. При така изложеното, съдът намира, че е налице нарушение на материалния закон, тъй като е допусната неправилна квалификация на деянието – не е приложена правилната материалноправна разпоредба, под чийто фактически състав да се субсумира твърдяното нарушение. От друга страна, в резултат на коментираното обстоятелство, е налице пълно несъответствие между фактическото обвинение и правната квалификация на вмененото административно нарушение. Последното, от своя страна, води до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като последният не е имал възможност да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен (фактическото или посоченото с правната квалификация), респективно срещу какво следва да се защитава, и представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Така констатираното нарушение на закона е особено съществено и не може да бъде санирано в настоящото производство, поради което влече след себе си незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Паралелно с посоченото, оспореният административен акт страда и от други пороци. В казуса, както в АУАН, така и в НП се твърди, че жалбоподателят "допуска" озвучаване на обекта, т.е. изпълнителното деяние на вмененото на жалбоподателя административно нарушение е посочено като допустителство. Съгласно чл. 10 от ЗАНН при административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. Доколкото административното обвинение е за нарушение на правило, установено в Закона за защита от шума в околната среда, а цитираният закон не съдържа разпоредба касателно ангажиране на административнонаказателната отговорност за допустителство, то и отговорността на жалбоподателя като допустител в конкретния случай е незаконосъобразно ангажирана. Отделно от изложеното и за прецизност, съдът намира за необходимо да посочи също така, че в общия случай допустителят допуска извършването или довършването на нарушението от друго лице, той бездейства и макар, че има възможност не попречва на извършителя на деянието. В тази връзка, дори и при такова незаконосъобразно ангажиране на отговорността на жалбоподателя, както в акта, така и в наказателното постановление също липсват съставомерни елементи от фактическата страна на вмененото нарушение – не са изложени каквито и да е факти и обстоятелства по отношение на това друго лице извършителят на нарушението, който чрез озвучаване нарушава забрана въведена с чл. 16а ЗЗШОС, липсва описание на самото нарушение, както и с кои свои действия или поведение жалбоподателят не е препятствал озвучаването в обекта. Не на последно място, съдът намира, че в настоящия случай наказващият орган е приложил неправилно и материалния закон и по отношение на наложеното наказание, което се явява абсолютна предпоставка за отмяна на атакуваното НП. Както бе посочено по – горе, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС, която предвижда наказание "глоба" от 500 до 1000 лева за физическите лица и имуществена санкция в размер от 3000 до 6000 лева за юридическите лица и едноличните търговци, при констатиране на нарушение по чл. 16а, ал. 1- 5. От посоченото е видно, че субекти на отговорността за неизпълнение на задължението по 16а, ал.2 ЗЗШОС могат да бъдат както физическите лица, така и юридическите лица. В настоящия казус, АУАН е съставен срещу физическото лице А.У.-А., за това, че като управител на търговски обект е допуснала озвучаване от обекта за времето от 23: 00 часа до 08: 00 часа. Същевременно, при определяне размера на санкцията обаче, АНО е наложил наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 лева, което не съответства на предвидения в санкционната разпоредба размер за нарушения, извършени от физически лица, а е предвидено за нарушения, извършени от юридически лица. В тази връзка, съдът намира, че така определеният от АНО размер не съответства на формулираното фактическо обвинение, което е особено съществено нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на горепосоченото НП. Предвид всичко изложено, съдът приема, че в настоящия казус административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е реализирана незаконосъобразно, в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Правораздаването, особено в частта му касаеща налагане на административнонаказателни санкции не може да почива на предположения, а следва да се ръководи единствено от доказани по безспорен начин конкретни и точни факти и обстоятелства. По тези съображения, съдът следва да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, в какъвто смисъл е и константната практика на касационната инстанция / Решение 1179 от 28.06.2023 г. по КНАХД № 96/2023 г. по описа на Административен съд - Б., Решение № 1091 от 19.05.2023 г. на АдмС - Б. по КНАХД № 175/2023 г., Решение № 575 от 10.03.2023 г. на АдмС - Б. по КНАХД № 65/2023 г., Решение № 442 от 17.02.2023 г. на АдмС - Б. по КНАХД № 27/2023 година/. Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът