Решение № 589 от 17.1.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2377/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на Н. К. А., чрез адвокат Б., против Решение № 2153-15-285/04.10.2024г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата й срещу Разпореждане № 5711303615 от 31.05.2024г. на ръководител на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. В жалбата се сочи, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, постановен при нарушения на материалния и процесуалния закон, като се иска неговата отмяна и произнасяне по същество и прилагане на чл. 56, ал. 1 от АПК с прекратяване на административното производство пред административния орган. Твърди се, че органът неправилно отказва да приложи чл.56, ал.1 от АПК, при условие че с жалбата срещу разпореждането това изрично е заявено като искане от лицето. Претендират се разноски за производството. Ответникът - Директор на ТП на НОИ-Пловдив, е изпратил административната преписка по издаване на решението, ведно с жалбата. Представен е превод на документи. Чрез пълномощник оспорва жалбата, претендира юрисконсултско възнаграждение, възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение и по искането за разноски по административното обжалване на разпореждането. Съдът, след преценка на събраните доказателства, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото, намери за установено следното: Н. К. А. е подала заявление (структуриран електронен документ СЕД) за отпускане на пенсия за старост на 06.11.2023г. пред Германската компетентна институция (л.165 и превод на л. 319, 337 от делото), който е входиран в ТП на НОИ Пловдив с вх. № 2207-15-150/20.11.2023г. В заявлението няма заявено желание за отлагане на пенсията от България. Установено е, че А. има навършени 65 години, 11 месеца и 6 дни. От приложените от А. документи, събраната информация от пенсионните институции на Руската федерация и Германия, чрез обмен на документи и информация се установява, че лицето има 15 години, 7 месеца и 8 дни осигурителен стаж от трета категория в България в периода 03.01.1987г.-26.11.2002г.; 4 години, 1 месец и 19 дни осигурителен стаж в Руската федерация/Р.; 13 години, 11 месеца и 24 дни осигурителен стаж в Германия. При сумиране на осигурителния стаж се установява, че същият е 33 години, 8 месеца и 21 дни. С оглед изискванията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО за навършена за жени възраст от 62 години и наличие на 36 години и 4 месеца осигурителен стаж от трета категория, за г-жа А. се установило, че не са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст(ОСВ). С писмо с изх. № 2207-15-150-1/08.12.2023г. (л. 187 и сл.) ръководител „Пенсионно осигуряване“ е изискал представяне на документи за трудов и осигурителен стаж. Тъй като писмото не е получено на посочения адрес, то същото е обявено по чл. 1, ал. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за получаване в ТП на НОИ Пловдив. Издадено е Уведомително писмо с рег. № 2207-15-150-3/16.04.2024г.(л. 192), с което г-жа А. е уведомена, че към датата на подаването на заявление за отпускане на пенсия за ОСВ в Германския осигурителен институт на 06.11.2023г. и входирано в ТП на НОИ Пловдив на 20.11.2023г. не й достига осигурителен стаж за придобиване право на пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО в размер на 2 години, 7 месеца и 9 дни. Указано е, че може да внесе осигурителни вноски, в съответния изчислен и посочен в писмото размер (5782, 05лв.), по банков път, след подаване на декларация образец 8 в компетентната ТД на НАП. Писмото е получено лично от Н. А. на 17.04.2024г. за което тя се е подписала върху акта (л.192 гръб). Изпратени са писма по служебно запитване да началниците на съответните сектори в ТП на НОИ Пловдив, за информация за внесени осигурителни вноски от г-жа А. С писмо с изх. № 2207-15-150-5/14.05.2024г. началник отдел „Пенсии“ е получил информация, че сумите са внесени, за което е издадена служебна бележка. Видно от Справка на л. 195 от делото сума в размер на 5782, 05 лева е внесена от г-жа А. на 26.04.2024г. Това е потвърдено и по Служебна бележка с изх. № 2207-15-150-6/14.05.2024г. на старши инспектор по осигуряването на л. 196 от делото. С Разпореждане № 5711303615 от 31.05.2024г. на ръководител на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив е отпусната лична пенсия за ОСВ на Н. К. А. от 06.11.2023г. пожизнено по чл.68, ал.1-2 от КСО за навършена възраст 65год. и 11мес., за осигурителен стаж от ІІІ категория труд – 15 години, 7 месеца и 8 дни, осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО за 2 години, 7 месеца и 9 дни, осигурителен стаж превърнат към ІІІ категория труд 18 години, 2 месеца и 17 дни, осигурителен стаж, положен в чужбина – 18 години, 1 месец и 13 дни. Тоест изрично е посочено и съобразено, че г-жа А. се е възползвала от разпоредбата на чл.9а ал.2 от КСО - за заплащане на недостигащ за правото на пенсия стаж, тъй като към 26.04.2024г. има внесени осигурителни вноски. С жалба с рег. № 1012-15-373/13.09.2024г. (л.218) Н. А. е обжалвала разпореждането, с което й е отпуската пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, като е заявила, че иска то да бъде отменено и административното производство да бъде прекратено съгласно чл. 56, ал. 1 от АПК. С жалбата е заявила, че оттегля подаденото от нея заявление за отпускане на пенсия за ОСВ, в резултат на което иска прекратяване на административното производство. Директорът на ТП на НОИ Пловдив е разглеждал жалбата на А. срещу Разпореждане № 5711303615 от 31.05.2024г. на ръководител на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив и се е произнесъл с Решение № 2153-15-285/04.10.2024г., с което я е оставил без уважение. Приел е, че отпуснатата пенсия е по редовно подадено заявление пред Германската осигурителна институция на 06.11.2023г. Установен е наличният осигурителен стаж от 33 години, 8 месеца и 21 дни, който е допълнен за недостигашия от 2 години, 7 месеца и 9 дни с осигурителни вноски в размер на 5782, 05 лв., внесени лично от жалбоподателката, по указания, дадени с писмо с изх. № 2207-15-150-3/16.04.2024г. Приел е, че не е приложима хипотезата на чл. 56, ал.1 от АПК по повод искането за прекратяване на административното производство и отмяна на разпореждането, тъй като с произнасянето по искането с отпускане на пенсия за ОСВ, правото на лицето е реализирано и производството не е висящо. Решение № 2153-15-285/04.10.2024г. на директора на ТП на НОИ Пловдив е изпратено с писмо с обратна разписка до оспорващия и е получено лично на 08.10.2024г. (л.10). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена на 21.10.2024г., видно от поставения печат на административния орган, като е заведена с рег.№1012-15-433/21.10.2024г. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт по чл. 118, ал.1 от АПК, в законоустановения срок за обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Процесното решение е постановено по жалба против разпореждане на контролен орган за отпускане на пенсия за ОСВ. Разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2 б."а" от КСО определя ръководителя на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът, за компетентен орган, който се произнася по жалба срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. Оспореният акт е издаден и подписан от директора на ТП на НОИ - Пловдив, поради което обжалваният акт е издаден от надлежно оправомощен по смисъла на закона административен орган, притежаващ материална компетентност да издаде оспореното решение. Решението съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали неговото постановяване, както и не се констатират съществени пороци на акта. Видно от мотивите на атакуваното решение, административният орган е приел, че обжалваното пред него разпореждане е правилно и законосъобразно, тъй като са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО за отпускане на пенсия за ОСВ. Приел е, че не е приложима хипотезата на чл. 56, ал. 1 от АПК по заявеното в жалбата оттегляне на заявлението за отпускане на пенсия и искане за прекратяване на административното производство. При издаване на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като административният акт е постановен в съответствие с материалния закон и неговата цел. Органите на ТП на НОИ Пловдив са определили началния момент на отпускане на пенсията за ОСВ на А. от датата на подаденото от нея заявление – 06.11.2023г. Не е спорно, че осигурителният стаж на жалбоподателката е определен въз основа на представените от нея документи и тези получени от обмен от Германия и Руската федерация. От всички справки, извлечения от регистрите на ТП на НОИ Пловдив и получената с обмен информация се установява общ осигурителен стаж от 33 години, 8 месеца и 21 дни. Недостигащият стаж е указан на А. с Уведомително писмо с рег. № 2207-15-150-3/16.04.2024г.(л. 192). С него ясно е посочено, че производството по отпускане на пенсията й за ОСВ е по повод подаденото от нея заявление в Германския осигурителен институт на 06.11.2023г. и входирано в ТП на НОИ Пловдив на 20.11.2023г. Указано е, че може да внесе осигурителни вноски в размер на 5782, 05лв., за 2 години, 7 месеца и 9 дни недостигащ осигурителен стаж. Тя е упражнила правото си по чл. 9а, ал. 2 от КСО и е внесла сумата съгласно чл. 9а, ал. 3 от КСО, за което по делото са налични категорични доказателства. Административният орган е извършил преценка за наличието на предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО и тъй като лицето е отговаряло на изискванията за възраст и стаж, се е произнесъл положително и е отпуснал пенсия за ОСВ. В случая с оспорването пред горестоящия орган на Разпореждане № 5711303615 от 31.05.2024г. на ръководител на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив Н. А. е направила отказ от пенсиониране, като оттегля заявлението си за отпускане на пенсия и иска прекратяване на административното производство. Съгласно чл.56, ал.1 от АПК административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго. Административното производство има за своя цел произнасяне на административния орган по субективно материално административно право. С произнасянето на административния орган с административен акт или отказ приключва това административно производството пред него. След произнасянето административният орган може само да уведоми страните, да поправи явни фактически грешки или да отстрани непълноти. Възможността за прекратяване на производството по реда на чл. 56 от АПК е тази, която органът има, преди да се е произнесъл с краен административен акт. Когато се установи, че не са налице предпоставките за произнасяне, той отказва да се произнесе и прекратява производството, когато му е позволено от закона. Хипотезата да бъде прекратено административното производство след издаване на акт, който е и целта на същото това административно производство, няма. В конкретния случай по Заявлението на Н. А. за отпускане на ЛПОСВ е издадено Разпореждане № 5711303615 от 31.05.2024г. от ръководител на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, т.е. правото й е било вече реализирано с издаване на административния акт, поради което е неприложима нормата на чл.56 от АПК. Воля на заявителката да бъде прекратено производството, започнало по нейна инициатива, е можело да бъде реализирана единствено до произнасянето на административния орган по заявлението й. Заявителката е била наясно за административното производство, започнало по нейното заявление от 06.11.2023г. Съответно с кореспонденция от органите при ТП на НОИ Пловдив е уведомявана за хода на производството, като съответно е внесла и посочената сума за осигурителни вноски за недостигащия й осигурителен стаж. С административен акт й е определена ЛПОСВ, като едва след произнасянето тя е заявила оттегляне на заявлението за отпускане на пенсия в срока за обжалване и със самото обжалване. С оглед гореизложеното, съдът намира, че оспореното Решение № 2153-15-285/04.10.2024г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и Разпореждане № 5711303615 от 31.05.2024г. на ръководител на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив са правилни, постановени в съответствие на материалния закон и събраните доказателства. Жалбата на Н. А. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно от АПК, Административен съд Пловдив,