Решение № 141 от 17.5.2024 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 452/2022 г.

Производството по делото е образувано по повод искова молба от Г. С. П. е ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр.Б., к-с „Л.“ бл.№ •, ет.•, ап.•, чрез пълномощник адв. Ана Иванова Панайотова, със съдебен адрес: гр.Бургас 8000, ул. „Васил Априлов“ № 16, ет.3, офис 1 против „Деми - 67” ЕООД с ЕИК 147016261, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ул. „Д-р Нидер“ № 1, представлявано от управителя Д. С. Д., чрез пълномощник адв. Пламен Козаров от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас 8000, ул. „Патриарх Евтимий“ № 50, да бъде осъдено да заплати сумата от 60 000 лв., предявена частично от 100 000 лв., представляваща договорено, но неизпълнено задължение за изплащане на част от печалбата за две години по договор за съвместна дейност от 14.10.2020г., ведно със законната лихва считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и да заплати направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, между Г.П. и „ДЕМИ - 67“ ЕООД (с наименование на латиница „DEMI-67“ ЕООД) е налице сключен договор за сътрудничество и съвместна дейност от 14.10.2022г., като страните са обединили сили и средства за извършване на дейност: инвестиции и експлоатация на Сграда за обществено хранене - „Бистро Воденицата“, представляваща имот с идентификатор 07079.618.3.16 по КККР на Бургас, находящ се в гр.Бургас, „Приморски парк“ с площ от 472 кв.м., състоящ се от масивна сграда и склад от 92 кв.м. и организирана търговска площ от 380 кв.м., със срок 5 години, т.е. до 14.10.2025г. В чл.6 от договора е установено правото на печалба на всяка от страните - по 50 %. Сумата, която следва да бъде изплатена от управителя на ответното дружество до 31.10. на всяка година е не по-малко от 50 000 лв. С нотариална покана връчена на ответника на 07.11.2022г., същият е бил уведомен в 7-дневен срок да изплати дължимите за 2 години общо 100 000 лв. В свой отговор, Д.Д. в качеството си на управител е заявил, че такъв договор не е бил сключван. С контролна покупка от 09.11.2022г. в 12: 39 ч. е било установено, че обектът работи. Твърди се неизпълнение на постигнатата в чл.6 ал.1 и 2 от договора уговорка за изплащане на сумата от 50 000 лв., както и заплащане на дължимата лихва за забава, която се претендира от завеждане на исковата молба. Ответникът до момента не е заплатил никаква част от тези суми. Подаденият отговор на исковата молба съдържа възражения за нередовност на исковата молба, поради неяснота на правните твърдения: претендира се възнаграждение по двустранен, възмезден договор или такова от печалба от дейността на гражданско дружество по чл.357 от ЗЗД. По същество се твърди неоснователност на претенциите. Не се отрича подписването на договора от 14.10.2020г., но счита, че от него не ставало ясно дали се касае за такъв за съвместна дейност или за гражданско дружество. Пълномощникът на ответната страна счита, че става дума за договор за гражданско дружество по чл.357 от ЗЗД поради използваните термини. По-нататък дружеството заявява, че договорът всъщност е недействителен, тъй като законният представител на дружеството не е изразил воля за сключването му - изтърпявал е наказание лишаване от свобода за срок от 1 година по НОХД № 3818/2017г. по описа на РС- Бургас от 14.07.2022 (вероятно 14.07.2020г.) до 12.04.2021г. в Окръжния затвор - Бургас. Не е упълномощавал и други лица за сключването му. Първата страница е с различен шрифт от останалите, текстове се разминават, а положеният подпис не е на Д. Д.. Цит. е заповед на министъра на здравеопазването № РД-01-143/ 20.03.2020г. във връзка с усложняващата се епидемична обстановка с последица затваряне на обществените заведения, поради което и липсвала икономическа логика и здрав смисъл в подписването на такъв договор. Предвид и решение на Народното събрание от 13.03.2020г. за обявяване на извънредно положение, е налице форсмажорно обстоятелство, което освобождава страните от изпълнение задълженията им по договора. Бездействието на страните продължило и след отмяната на извънредното положение на 01.04.2022г. В случай, че договорът е действителен и е за ДЗЗД, то никоя от страните не е направила уговорените в чл.2 вноски и инвестиции, същите не са били детайлизирани. Не са и представени доказателства за извършването на някаква дейност. А след като няма такава, липсват както направени разходи, така и реализирани приходи, които да се разпределят. От друга страна, търговският обект не бил собственост на ответника и той не би могъл да го предостави за съвместно ползване. Станал е държател към 30.10.2022г. по силата на наемен договор със собственика „Благоустройствени строежи“ ЕООД след проведен конкурс, в подписването на който Г.П. не е участвала. Или договорът не е бил реализиран, а е останал само като намерение. Поради това и ответното дружество реализира приходи от дейността си в обекта единствено за себе си и не дължи плащане на уговорените в договора суми. От друга страна, ако се приеме, че е бил сключен договор за съвместна дейност, то такава изобщо не е била реализирана, останала е само като намерение при пълно бездействие на страните. Липсват разходи и съотв.приходи. Поради това и не би могла да се направи рекапитулация на приходите след изваждане на направени разходи. С оглед неоснователността на главния иск, твърди се неоснователност и на акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на лихва. Претендират се разноски. Постъпилата допълнителна искова молба съдържа твърдения, че Д.Д. лично е подписал договора, като екземпляр се съхранява и при него и много добре знае за съществуването му. При условията на евентуалност счита, че следва да се приложи чл.301 от ТЗ, доколкото ответното дружество е започнало търговска дейност в обекта, т.е. изпълнява договора, осчетоводило го е, вписало е задълженията по него в ГФО, извършено потвърждаване на салда във връзка с инвентаризация на активите и пасивите. Ответното дружество в депозирания отговор на допълнителната искова молба твърди, че все още няма яснота относно твърденията в исковата молба. Нормата на чл.301 от ТЗ се отнася единствено за договори, сключени без представителна власт, доколкото ищцата твърди, че процесният договор е сключен от представляващи ответното дружество. Всъщност от „Деми - 67” ЕООД научили за договора едва с получаването на нотариалната покана на 10.11.2022г. и с писмен отговор са оспорили истинността на договора и поискали препис за запознаване. Това ищцата изпълнила едва с връчване на исковата молба. Затова и не е налице приложение хипотезата на чл.301 от ТЗ. Договорът не е бил завеждан в търговските книги на ответника, а търговската си дейност извършва на основание договор с друго лице. За периода 01.01.2021 - 31.12.2022г. ответното дружество било инвестирало в обекта общо 1 791 398 лв. за стоки, материали, консумативи и др., за 2021г. сумата е 687 467 лв. и за 2022г. - 1 033 931 лв. Дори да се приеме, че договорът е действителен и е за ДЗЗД, то дължимата сума следва да се изведе след приспадане на дължимите от ищцата вложения, разходите на ответника и разпределена съобразно дяловете. В съдебно заседание ищцата чрез своя пълномощник изрази становище, че поддържа иска, като претенцията следва да бъде уважена в пълен размер. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ответникът, чрез своя процесуален представител, пледира съдът да отхвърли претенцията като неоснователна и недоказана. Ангажира единична и тройна съдебно-почеркови експертизи. Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното. Исковата молба е допустима, като разгледана от надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК, внесена беше дължимата държавна такса. Налице е правен интерес у ищцовата страна. Претенцията има правното си основание в чл. 361 ал.1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл.6 ал.2 от договора от 14.10.2020г. Видно от представените по делото доказателство, на 14.10.2020 г. между страните е сключен договор за съвместна дейност, с който съдружниците са се съгласили да обединят усилията си за извършване на стопанска дейност, изразяваща се в инвестиции и експлоатация на сграда за обществено хранене с идентификатор 07079.618.3.16 по КККР на гр. Бургас. Страните са се договорили, управлението на дружествените работи и представителството пред трети лица да се осъществява от съдружника „Деми - 67“ ЕООД. В чл. 6 от договора е предвидено, че всеки от съдружниците има право на част от печалбата на дружеството, а именно 50%, като печалбата се определя и изплаща от управляващия съдружник „Деми - 67“ ЕООД до 31.10. на всяка текущ година и не следва да бъде по – малко от 50 000 лева. С договор за наем от 30.10.2020 г., ответникът „Деми - 67“ ЕООД е станал наемател на процесния обект – сграда за обществено хранене с идентификатор 07079.618.3.16 по КККР на гр. Бургас. От документа е видно, че имотът е собственост на „Благоустройствени строежи“ ЕООД, а договорът е сключен след проведен открит публичен конкурс за отдаването му под наем за срок от пет години. С нотариално покана от 07.11.2022 г., ищцата поканила ответното дружество да заплати сумата от 100 000 лева, представляваща дължимо плащане за 2021 г. и 2022 г. по описания договор за съвместна дейност. В отговор на поканата, управителят на ответното дружество уведомил ищцата, че дружеството не било сключвало с нея договор за съвместна дейност от 14.10.2020 г. По делото са изслушан и приети единична и тройно съдебно – графлогични експертизи, които дават заключение, че подписът положен на втора страница от договора, под името Д. С. Д. е положен именно от това лице. От удостоверение № 279/2020 г. на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията – Затвор Бургас, се установява, че Д. С. Д. е изтърпял присъда по НОХД 3818/2017 г. на Районен съд – Бургас в размер на една година, като е постъпил в затвора на 14.07.2020 г. и е освободен на 12.04.20212 г. От представена по делото справка от началника на затвора – Бургас е видно, че управителят на ответното дружество е изтърпявал наказанието лишаване от свобода за посочения по – горе срок, като по - голямата част от присъдата е изтърпяна в затворническо общежитие и лицето е работило на външен работен обект „Мони 95“ – гр. Бургас, без охрана. Процесният договор притежава необходимите характеристики на договор за гражданско дружество съобразно чл.357-364 от ЗЗД. Гражданското дружество представлява специфична общност, включващо както обща цел, така и съвместна дейност и съпритежание на имущество, подчинени на тази цел. Съгл. чл. 359, ал. 1 ЗЗД всичко, което се придобива от дружеството, е обща собственост на съдружниците. Ако друго не е уговорено, печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно на техния дял, съгласно чл. 361, ал. 1 ЗЗД. Уговорката за изключване на участник от част от печалбата е недействителна съгласно ал. 2 на същата разпоредба. Неоснователни се явяват наведените от ответника възражения за недействителност на посочения договор, тъй като същият не бил подписан от управителя на дружеството - Д. Д.. От представената по делото справка от началника на Окръжен затвор - Бургас е видно, че управителят на ответното дружество Д. С. Д. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в размер на една година, в периода от 14.07.2020 г. до 12.04.2021 г., по присъда № 49/ 19.03.2018 г. по НОХД № 3818/2017 г. на Районен съд – Бургас. В справката е посочено още, че в периода от 30.07.2020 г. до края на присъдата, лицето е било настанено в Затворническо общежитие „Ж.“, което е без охрана, като на 14.10.2020 год. (датата на сключване на процесния договор) е напуснал общежитието, като е бил на работа във външен работен обект – „Мони 95“ – гр. Бургас. Посочени са и датите, на които лицето е ползвало домашен отпуск и свиждане с близки извън затворническото общежитие. От изслушаните и приети по делото единична и тройна съдебно – почеркови експертизи, които съдът цени като компетентно изготвени, безпристрастни и пълни, се установява, че подписът положен на втора страница от договора, под името Д. С. Д., е положен именно от управителя на ответното дружество „Деми - 67“ ЕООД. Вещите лица и по двете експертизи са категорични, че върху договора няма следи от пренасяне на подписи от един документ върху друг, нито пренасяне, чрез различни други техники (сканиране, ксерографиране, принтиране с тампонен печат и др.), няма подмяна на страниците, както и различия в шрифтовете и мастилата, с които са изписани страниците на договора. От описаните доказателства се налага извода, че договорът за съвместна дейност от 14.10.2020 год. е подписан от Д. С. Д. – управител на „Деми - 67“ ЕООД, същият е действителен и е породил своето действие между страните по него. Анализът на подписания между страните договор за гражданско дружество сочи, че страните са изразили воля да обединят усилия за извършване на съвместна стопанска дейност в областта на общественото хранене която ще се осъществява в заведение за обществено хранене – Бистро Воденицата (имот с идентификатор 07079.618.3.16 по КККР на гр. Бургас). След сключване на договора за съвместна дейност, ответникът „Деми - 67“ ЕООД от свое име е сключил договор за наем от 30.10.2020 г., с който е наел процесния обект за срок от пет години. В чл. 4, т. 11 от договора е посочено, че наемателят няма право да преотстъпва или пренаема обекта нито частично, нито изцяло, или да стопанисва и ползва същия съвместно с трети лица, под каквото и да е било форма. По делото не се събраха доказателства, дружеството да е осъществявало съвместната с ищцата дейност, с каквато цел е създадено. Действително, с исковата молба е представен фискален бон, от който е видно, че е направена покупка в ресторант „Воденицата“, гр. Бургас, Приморски парк, което свидетелства, че обектът е действащ, но от документа не се установява експлоатацията на обекта да се извършва от гражданското дружество на страните. Издателят на документа е „Деми - 67“ ЕООД, с ЕИК 147016261. Други доказателства за извършвана от страните съвместна дейност не са представени. В чл. 6, ал. 1 от договора за съвместна дейност от 14.10.2020 г. е предвидено, че всеки от съдружниците има право на част от печалбата от дейността на дружеството, съответна на определената му, а именно 50%. Договорено е още, че печалбата се определя и изплаща от управляващия съдружник до 31.10. на всяка текуща година и не следва да бъде по – малка от 50 000 лева. Систематичното място на разпоредбата е в раздел „Разпределение на резултатите от съвместната дейност“. Както бе посочено по-горе, по делото не е установено съдружниците да са извършвали съвместна дейност, още по – малко да са реализирали каквато и да е печалба от такава. Печалбата представлява сума, която остава след като се приспаднат разходите. Наред с изложеното съдът счита, че с договорката в чл. 6, ал. 2 от договора е в нарушение на разпоредбата на чл. 361 ал. 2 от ЗЗД. Предвиденото по чл. 6, ал. 2 от договора явно противоречи на закона, понеже предвижда разпределяне на печалба без оглед на това реализирана ли е такава, нито нейния размер. Ал. 2 от разпоредбата на чл. 6 от договора противоречи и на ал. 1 от същата, която предвижда право на част от печалбата за всеки от съдружниците, съответна на определената му с договора, а именно 50%. Изложеното води до извод за недействителност на тази договореност, т. е. тя следва да се замести от императивната норма на чл. 361, ал. 1 от ЗЗД. Поради изложените съображения предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на делото и направеното от ответника искане за присъждане на направените по делото разноски, съдът счита, че последните следва да бъдат възложени на ищеца. При този изход на спора и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, Г. П. следва да заплати в полза на ответника разноски, които са в общ размер на 6 880 лв., съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и включваща платени депозити за експертизи и възнаграждение за адвокат. Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд