Решение № 90 от 26.3.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1031/2023 г.

С Присъда от 12.11.2021 год., постановена по НОХД №1980/2019 год. по описа на СпНС - закрит, 19-ти състав, подсъдимият П. М. С. роден на •••••••• год. в гр. •••, българин, български граждА.н, неженен, с начално образовА.е, осъждан, с ЕГН: •••••••••• за ВИНОВЕН в това, че за периода от неустановена дата през месец ноември 2016 год. до 02.06.2017 год. в гр. •••, в условията на продължавано престъпление – с осем деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В. Г., чрез заплашване, да извърши нещо противно на волята й - да преведе в негова полза, на негово име и на името на различни лица – Е. П. М., Н. С. И., С. Б. Т., З. Р. И., С. В. Д., М. В. М., К. Д. Б., парични суми и с това причинил на М. Г. имотна вреда общо в размер на 5 794, 50 лв., като деянието е придружено със заплаха за убийство /при условията на чл. 213а, ал. 2, т. 1 от НК/ и деянието е извършено в условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан с определение на СГС по ЧНД №3534/2013 год. влязло в законна сила на 30.09.2014 год., с което по НОХД №8220/2011 год. по описа на СРС, по НОХД №1980/2012 год. по описа на СГС и по НОХД №3912/2012 год. по описа на СГС, му е определено едно общо наказА.е от осем години и шест месеца „Лишаване от свобода“ и на осн. чл. 24 от НК така определеното общо наказА.е е било увеличено с една година „Лишаване от свобода“, а именно на девет години и шест месеца „Лишаване от свобода“ за тежки умишлени престъпления, изпълнението на които не е било отложено по реда на чл.66 от НК, както следва:

1. На неустановена дата през месец ноември 2016 год. в гр. •••, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В. Г. чрез заплашване – казал й че „ако не му изпрати сумата от 150 лв., ще бъде залята с киселина, ще бъде изкормена и детето й ще изчезне, както и че ще се обади на д-р А. да й предостави информация във вреда на пострадалата“, да извърши нещо противно на волята й – да преведе в негова полза, на името на Н. С. И. парична сума в размер на 150 лв., като на 18.11.2016 год. М. Г. превела на името на Н. С. И. парична сума в размер на 150 лв. и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на 150 лв.;

2. На неустановена дата в началото на декември 2016 год. в гр. •••, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В. Г. чрез заплашване – казал й че „ще разчлени и детето й, ще разчлени майка й, както и баща й“, да извърши нещо противно на волята й – да преведе в негова полза, на името на Н. С. И. парична сума в размер на 200 лв., като на 05.12.2016 год. М. Г. превела на името на Н. С. И. парична сума в размер на 200 лв. и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на 200 лв.;

3. На 08.12.2016 год. в гр. •••, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В. Г. чрез заплашване – казал й че „ще я дебне, ще я преследва и ще я убие“, да извърши нещо противно на волята й – да преведе в негова полза, на негово име и на името на различни лица парични суми, както следва: на същата дата пострадалата направила три броя парични преводи на различни суми на различни лица, а именно – превела сумата от 1000 лв. на негово име, сумата от 489, 10 лв. на името на С. В. Д. и сумата от 489, 10 лв. на името на Е. П. М. и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на 1978, 20 лв., като деянието е придружено със заплаха за убийство /при условията на чл. 213а, ал. 2, т. 1 от НК/;

4. На 20.12.2016 год. в гр. •••, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В. Г. чрез заплашване – казал й че „ще я пресрещне пред болницата, ще я отвлече и ще я залее с киселина“, да извърши нещо противно на волята й – да преведе в негова полза на името на различни лица парични суми, както следва: на същата дата пострадалата направила сумата от 50 лв. на името на З. Р. И., както и на 27.12.2016 год. превела сумата от 50 лв. на името на М. Д. М., в последствие на отправената спрямо нея заплаха от 20.12.2016 год. и с това причинил на М. Г. имотна вреда общо в размер на 100 лв.;

5. На 16.01.2017 год. в гр. •••, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В. Г. чрез заплашване – казал й че „ще я одере жива, ще й счупи пръстите и ще й изкара червата“, да извърши нещо противно на волята й – да преведе в негова полза на името на К. Д. Б. парични суми както следва: на същата дата пострадалата превела сумата от 250 лв. на името на К. Д. Б., както и на 24.01.2017 год. превела сумата от 250 лв. на името на К. Д. Б., вследствие на отправена спрямо нея заплаха от 16.01.2017 год. и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на 500 лв.;

6. На 24.03.2017 год. в гр. •••, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В. Г. чрез заплашване – казал й че „ще изчезне и ще стане проститутка, че ще обезглави баща й, майка й и нея“, да извърши нещо противно на волята й – да преведе в негова полза на негово име и на името на С. Б. Т. парични суми, както следва: на същата дата пострадалата превела сумата от 300 лв. на негово име, както и сумата от 480 лв. на името на С. Б. Т., и на 31.03.2017 год. превела сумата от 100 лв. на името на С. Б. Т., вследствие на отправена спрямо нея заплаха от 24.03.2017 год. и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на 880 лв.;

7. На 25.04.2017 год. в гр. •••, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В. Г. чрез заплашване – казал й че „ако не му изпрати парична сума, ще разпрострА. неин видеоклип, съдържащ позорящи обстоятелства“, да извърши нещо противно на волята й – да преведе в негова полза на името на Н. С. И. сумата от 493, 15 лв. и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на 493, 15 лв.

8. На 22.05.2017 год. в гр. •••, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В. Г. чрез заплашване – казал й че „ако не му преведе пари, ще разпрострА. неин видеоклип, съдържащ позорящи обстоятелства“, да извърши нещо противно на волята й – да преведе в негова полза на негово име и на името на С. Б. Т. парични суми, както следва: на същата дата пострадалата превела сумата от 493, 15 лв. на името на С. Б. Т., и на 02.06.2017 год. превела сумата от 1000 лв. на името на С., вследствие на отправена спрямо нея заплаха от 22.05.2017 год. и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на 1493, 15 лв., поради което и на осн. чл. 214, ал. 3, т. 2 във вр. чл. 214, ал. 2, т. 1, във вр. ал. 1, във вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, алт. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. “А“ във вр. чл. 54 от НК, съдът го е осъдил и му е наложил наказА.е „Лишаване от свобода“ за срок от осем години и „Глоба“ в размер на триста лева, което наказА.е „Лишаване от свобода“ на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “А“ от ЗИНЗС е постановено да се търпи при първоначален „Строг“ режим, като подсъдимият е бил ОПРАВДАН в ЧАСТТА на квалификацията, че отделните деяния на продължаваното престъпление осъществяват един и същ състав на престъплението по чл. 214 от НК и в ЧАСТТА на квилификацията, че деянието по т. 7, че деянието е било е придружено със заплаха за убийство /извършено при условията на чл. 213а, ал. 2, т. 1 от НК/.

С присъдата, в предвид изхода на делото, подсъдимият С. е бил осъден на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените разноски по делото, които са в размер на 304, 98 лв., направени в ДП и дължащи се в полза на СДВР, както и сумата в размер на 120 лв., направени в първоинстанционното съдебно следствие и държащи се по сметка на първоинстанционния съд.

Против така постановената присъда, са постъпили в срок въззивни жалби както от страна на служебния защитник на подс. С. - адв. В. М., така и на лично основА.е от страна на подс. С.. В жалбата на подс. С. се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, без да се сочат конкретни обстоятелства във връзка с това твърдение и се иска въззивният съд да отмени присъдата. В жалбата на адв. М. се твърди, че присъдата е необоснована, постановена при съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, а по отношение на наказА.ето, същата се явява и несправедлива. В направеното допълнение към жалбата, адв. М. излага своите съображения за това, че СпНС /закрит/ е възпроизвел в мотивите на присъдата обвинителния акт, като не е изложил убедителни съображения относно възраженията на защитата във връзка с показА.ята на св. М. Г., чиито показА.я според защитата са вътрешно противоречиви, с превратното тълкуване на показА.ята на св. Н. И., св. С. Д., св. И. М., св. З. И., св. Х. М., св. М. М., св. Б., св. Б., св. С. Т. и при липса на съвместен анализ с показА.ята на св. М. и св. М.. Според защитата не се установява, от доказателствата по делото, основА.ето на което пострадалата Г. е превеждала инкриминирА.те суми в полза на подс. С., за да се приеме че подсъдимият е осъществил деянието по чл. 213а от НК. Претендира се, че съдът е възприел заключението на съдебнопсихиатричната експертиза на вещите лица Б. и К., от което не може да се направи категоричен извод за причинно-следствената връзка между действията на подсъдимия и установеното психическо съС.ие на пострадалата Г. – дали се касае за заплахи или ревност. В предвид на всичко изложено в жалбата и допълнението към нея, защитата иска САС да отмени присъдата и да постанови акт, с който да оправдае подс. С. поради недоказаност на така повдигнатото обвинение.

Доказателствени искА.я в жалбите не са били направени и срещу тях не са постъпили възражения от страна на прокуратурата.

В предвид дадените указА.я в отменителното решение на ВКС, настоящият съдебен състав на САС, проведе въззивно съдебно следствие, с назначаване и изслушване на повторна КСППЕ, касаеща психичното съС.ие на пострадалата М. Г.. В хода на съдебните прения, представителят на Апелативна прокуратура – София пледира, че подадените жалби от подсъдимия С. и защитника му, са неоснователни. Според прокуратурата, по делото са събрА. възможните доказателства, включително и в проведеното въззивно съдено следствие, въз основа на които в необходимата степен са изяснени фактите и обстоятелствата по делото. Въз основа на така установената фактическа обстановка, може да се направи правилен и законосъобразен извод, че се касае за деяния по чл.214, ал. 3, т. 2, във вр. ал. 2, т. 1 във вр. ал.1 във вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1 от НК, поради което на осн. чл. 338 от НПК апелативният съд да потвърди присъдата.

Адв. М., в качеството си на защитник на подсъдимия С., в пледоарията си изтъква, че в обстоятелствената част на изслушаната и приета във въззивното съдебно следствие КСППЕ, вещите лица са възпроизвели в обстоятелствената част протоколите от съдебните заседА.я, съдържащи показА.ята на свидетелите и липсва самостоятелна аналитична част, а заключението се гради единствено и само на показА.ята на пострадалата, които според защитата са противоречиви. Твърди се, че не е изяснен въпросът относно момента на възникване на констатираното от вещите лица тревожно депресивно разстройство у пострадалата Г., както и причината за това. В предвид на направения анализ от защитата на показА.ята на св. Г., се прави искане въззивната инстанция да анализира показА.ята на пострадалата и с оглед направените възражения и събрА.те доказателства в тяхната съвкупност, да постанови акт, с който подсъдимият С. да бъде оправдан. Не на последно място се твърди, че делото не е изяснено от фактическа страна.

Подс. С., в лична защита, поддържа изложението в жалбите и от защитника си, като твърди че поведението на пострадалата изцяло е било провокирано от възникнала ревност у същата, след като й е било заявено от него, че желае да прекрати връзката им.

В предоставеното му право на последна дума, подс. С. иска да бъде оправдан, тъй като не е виновен и всичко е било „по любов“.

Апелативен съд – София, НО, 3-ти състав, след като провери обжалваната част на присъдата, с оглед доводите на стрА.те и изцяло служебно по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира че жалбите са процесуално допустими, но разгледА. по същество - неоснователни. Съображенията за това са следните:

Пострадалата М. В. Г. в инкриминирА.ят период /м.ноември 2016 год. – 02.06.2017 год./ е работела като психолог в ПО към МБАЛ “Рахила А.“ АД гр. •••. Именно във връзка с работата си, св. Г., познавала и лицето А. Н. Д., която провеждала лечение във въпросното отделение. Д. поддържала телефонни контакти с подс. С., който в този момент изтърпяван наказА.е „Лишаване от свобода“ в СЦЗ. Разговорите били провеждА. често и в повечето случай пациентката била разстроена, което било забелязано и от св. Г.. Двамата, Д. и подс. С., се запознали чрез социалните мрежи, за което свидетелства св. П. /майка на Д./. В последствие, в периода м. 09 - м. 10.2016 год., подс. С. започнал да търси св. Г. под претекст информация относно лечението на Д.. Първият телефонен разговор между подсъдимия и св. Г. бил във връзка със здравословното съС.ие на Д., като молбата от страна на подсъдимия била да разговарят периодично по този въпрос. Последващите позвънявА.я, от подсъдимия до пострадалата, ставали вече на личния й телефон – 08••••••••, започнали да стават по - интензивни, почти през вечер, дори и в късните часове на деня, за което подсъдимият ползвал различни телефонни номера и темата на разговорите вече била по – лична, касаеща живота и на св. Г.. Подсъдимият демонстрирал, че знае с каква кола е пострадалата Г., къде я паркира, с какви дрехи е облечена в конкретния ден, имал и информация за навиците и предпочитА.ята й, за отделението, в което работела и персонала му. В първоначалните контакти със св. Г., подс. С. се представил под друго име – П. С. П., с което име бил известен и на Д., както й дал и невярна информация относно мястото, където изтърпява наказА.е „Лишаване от свобода“, сочейки като такова ТПО „Кремиковци“. В периода м. 10 – м. 11. 2016 год. подс. С. поискал в заем от св. Г. на сумата от 500 лв., но тъй като последната нямала възможност да го осигури в този размер, подсъдимият намалил размера на сумата на 200 лв. Така поисканата сума била преведена от пострадалата по пощата на други лица, посочени от подсъдимия, на които същият дължал пари. Тъй като били доброволно дадени в заем от св. Г., тази сума не е предмет на настоящото обвинение. През м. ноември 2016 год., подс. С. отново поискал от св. Г. да му изпрати пари, при което получил отказ, тъй като след изтичане срока на заема, свидетелката Г. така и не си получила обратно сумата от дадения вече паричен заем. След като естеството на разговорите им, до този момент, вече не мотивирали пострадалата да му осигурява искА.те суми, подс. С. решил да използва заплахи, чрез които да принуждава св. Г. за периодични парични преводи на посочени от него лица.

В предвид на това, за да получи искА.те през м. ноември 2016 год. от пострадалата Г. 150 лв., подс. С. й е отправил заплаха, че ако не изпрати посочената сума от 150 лв. „ще бъде залята с киселина, ще бъда изкормена и детето й ще изчезне, както и ще се обади на д-р А. да й предостави информация във нейна вреда и ще я изгонят от работа“. В следствие на тези заплахи, св. Г. на 18.11.2016 год. превела на св. Н. С. И. 150 лв. чрез „Български пощи“, по указА.ята дадени за лицето и за начина на превод от подс. С.. През м. декември 2016 год. отново, в телефонен разговор на неустановена дата с пострадалата Г., подс. С. отправил заплахи, в случай че пострадалата не му преведе искА.те от него суми от 200 лв. на посочено от него лице и начин, „ще разчлени детето й, ще разчлени майка й, както и баща й“. В следствие на тези заплахи, св. Г. превела на 05.12.2016 год. отново на Н. С. И. сумата от 200 лв. В показА.ята си св. Н. И. е заявила, че не познава подсъдимия и пострадалата, но по принцип е получавала парични преводи по „ЕКОНТ“ и „Български пощи“, в периода в който брат й - св. И. С. М. е бил в затвора. ОсновА.ето да получава преводи от непознати за нея лица било, че свидетелката при провеждА. с брат си свиждА.я пазарувала и доставяла и за други затворници стоки и храна. В последствие по посочения начин, чрез парични преводи, са й били възстановявА. направените за това разноски.

Вече, на 08.12.2016 год., подсъдимият е заявил в телефонния разговор с пострадалата, че не го е страх от затвора, дори и много години да му дадат като наказА.е, ще излезе, „ще дебне, ще я преследва и ще я убие“, като тя има право да избира детето й дали да живее или да умре. В следствие на така възприетата заплаха св. Г. превела 1000 лв. по сметка на затвора на името на подс. С. и сумите от по 489, 10 лв. на св. С. Д. и лицето Е. М. – майка на св. И. М.. Св. С. Д. е снаха на сестрата на подсъдимия С. – св. В. М. С.. Именно последната е уведомила св.С. Д., че на нейно име ще бъдат преведена парична сума от непозната жена, които следва да ги получи.

На 20.12.2016 год., подсъдимият отново провел телефонен разговор с пострадалата, в който я заплашил с думите „че ще я пресрещне пред болницата, ще я отвлече, ще я залее с киселина“. Обстоятелството, че подсъдимият е демонстрирал информация относно това в конкретни дни как е облечена, къде е паркирала колата пред работата, плашило св. Г. че подсъдимият може да осъществи заплахите си и отново превела 50 лв. на името на З. И., а по – късно във времето, на 27.12.2016 год., в резултат на същите заплахи превела още 50 лв. на М. М.. Съпругът на св. З. И. – Х. М. М. бил в затвора по същото време. Самата св. И.а не познавала подсъдимия, но тъй като съпругът й помагал на други затворници с пратки, свидетелката получавала преводи от непознати за нея лица, които представлявали възстановяване на похарчените от нея суми за тях. Св.М. М. също бил по това време в затвора, но той се познавал с подс. С., на когото давал пари и цигари на заем. Парите, които били му били дадени от пострадалата Г. представлявали възстановяване на похарченото от подсъдимия.

На 16.01.2017 год. подс. С. поискал от пострадалата сумата от 500 лв., като при направения отказ от нейна страна я заплашил, че „ще я одере жива, ще й счупи пръстите и ще й изкара червата“. В следствие на тези заплахи, св. Г. превела на 16.01.2017 год. по „Изи Пей“ 250 лв. на К. Б. и на 24.01.2017 год. още 250 лв. Св. К. Б. чрез св. В. Б., който бил също по това време в затвора осигурявала и на други затворници, включително и подс. С. цигари и пари за храна от лавката на затвора. С извършения принудителен превод от св.Г., подс. С. се е издължавал за тези услуги от св.Б.. Аналогични са и обстоятелствата на 24.03.2017 год., когато подс. С. поискал от пострадалата да преведе определена сума, като отправил заплахи спрямо нея след отказа й, че „ще изчезне и ще стане проститутка, че ще обезглавят баща й и майка ми пред нея“. В следствие на така отправеното, св. Г. превела 300 лв. на подс. С. по сметка на Затвора – ••• и чрез „Изи Пей“ 480 лв. на името С. Т., а на 31.03.2017 год. превела и още 100 лв. на С. Т.. Св. С. Т. бил приятел на св. В. Б. и получените пари от него били предадени на св.К. Б.. На 03.04.2017 год. подс. С. се обадил от непознат телефонен номер на св. Г. и като условие да прекрати действията си, пожелал пострадалата да се съблече гола пред камерата на телефона. При направения отказ от страна на Г., я заплашил „че ще ме убие, ще ме изкорми, ще запали къщата й докато спи“. В резултат на тези заплахи, св. Г. изпълнила и тези негови искА.я, като събличането й гола е било заснето на клип, който в последствие подсъдимият й изпратил на приложението „месинджър“. Така заснетия клип, послужил на подс. С., в разговора му на 25.04.2017 год. да й отправил закА., че ако не му изпрати поискА.те пари „че ще разпрострА. клипа на който е гола на нейни приятели“. В следствие на това, св. Г., превела 493, 15 лв. на Н. И., с които същата следвало да напазарува за подсъдимия.

Отново на 22.05.2017 год. подс. С. чрез заплахи „че ще разпрострА. видеоклипа на който св. Г. е гола, на различни хора и ще каже на управителя на болницата за видеоклипа, за да я изгони“, поискал да бъдат превени на негово име и я принудил да му преведе 1000 лв. в СЦЗ и на 02.06.2017 год. да бъдат преведени 493, 15 лв. на името на С. Т.. Част от лицата, както бяха посочени по – горе и на които били превеждА. сумите, не познавали подсъдимия или св. Г., или пък нито един от двамата. Тези преводи били използвА. от подс. С. да се издължи във връзка предоставени му стоки и услуги в затвора, чрез свиждане на други затворници с техни близки или от предоставени му пари от други затворници. В подкрепа на това са показА.ята на св. К. Д. Б., която е получавала пари по „Изи Пей“ докато мъжът й е бил в затвора; на св. М. М., който получил „някакви“ пари, тъй като в затвора оставил на подс. П. С. два телефона, за които са се разбрали, че ще му бъдат заплатени, като свидетелят не познавал Г., но според него е била от „многоте“ жени, които подс. С. е мамел и карал да превеждат пари; на св. С. В. Д., снаха на сестрата на подс. С. – св. В. М. С.; на св. З. Р. И., съпруга на Х. М. М., която не познавала подсъдимия и свидетелката Г., но е получавала е пари по Български пощи от непознати лица, тъй като съпругът й е помагал на „момчета“ в затвора с доставяне на цигари; на св. С. Б. Т., който не познава подсъдимия и пострадалата, но е направил услуга на негов познат в затвора – св. В. Б. да получи парични преводи на свое име, като сумите предавал на приятелката на свидетеля - Х.; на св. И. С. М. /брат на св. Н. И./, който познавал и се е виждал с подсъдимия в СЦЗ и на когото били доставените стоки от И., като в последствие на последната са превеждА. пари; на св. Х. М. М., който познава подсъдимия от затвора и живеел на съпружески начала със св. З. И.. Последната също пазарувала, носела продуктите на свиждане и после получавала преводи от различни лица.

Телефонните разговори, били инициирА. от страна на подсъдимия, били провеждА. непрекъснато във времето, от различни телефонни номера, а когато св. Г. не отговаряла на обаждА.ята, в последствие, са й били отправяни обиди, крясъци, заплахи по отношение на нея, детето й че ще бъде изкормено, баща й щял да върне от чужбина в ковчег, че щяла да бъде отвлечена и превърната в проститутка. Многократните обиди, заплахи, искА.я за пари присъствали на всяко обаждане. В последствие заплахите на подсъдимия прераснали и в това, че ако не бъдат удволетворени искА.ята му, щял да злепостави свидетелката пред нейния началник. Освен направените искА.я за посочените по – горе суми, на посочените лица и начини, подс. С. отправял спрямо пострадалата заплахи и във връзка да бъдат извършвА. от последната и други действия. Така през м. ноември или м. декември 2016 год., св. Г. снабдила подс. С. в затвора с мобилен апарат марка „Нокия“, червен на цвят и СИМ карти, което включвало и СИМ карта на нейно име, с предплатени импулси, за която закупувала и ваучери. В последствие, в началото на м. март 2017 год., след като св. Г. започнала да не отговаря на обаждА.ята на подс. С., последният й позвънил от непознат номер, на което обаждане Г. отговорила. В последвалия разговор, подс. С. поискал от пострадалата да се съблече гола пред камерата на телефона си, като в случай на отказ отправил заплахи, че ще я убие, ще изкорми детето й и ще запали къщата й. Същевременно я увещавал, че всичко щяло да приключи. Въпреки обещА.ето „всичко да приключи“, подс. С. й го изпратил и съобщил, че вече разполага и с компрометиращи материали за нея. Свидетелката сменила номера на телефона си, за да прекрати телефонния тормоз, но подсъдимият успял да се снабди, чрез профила й във „Фейсбук“ и приложението „Вайбър“, с телефонните номера на част от нейните познати. Тъй като вече не е могъл да се свързва с нея по телефона, започнал да звъни на нейните познати, с искане да й бъде предадено да му се обади или да му бъде предоставен телефонния й номер, като в противен случай ще разпрострА. нейни голи снимки и видеоклип в интернет пространството. Такива са били обаждА.ята до свидетелите М. и М., както и на пациенти на пострадалата.

В инкриминирА.я период здравето на св. Г. се влошило – високи стойности на кръвно налягане, загуба на тегло, затваряне в себе си, автоагресия, с мисли да сложи край на живота си. В резултат на тези здравословни проблеми, свидетелката Г., започнала да губила и частната си практика. Когато не отговаряла на обаждА.ята на подсъдимия, пострадалата била подложена на тормоз от него с непрекъснато звънене по телефона, което й пречело да мисли и работи, като превеждането на парични суми по искане на подсъдимия от друга страна, й осигурявали временно спокойствие. св. Г. разбрала от самата А. Д., че тя също е превеждала пари по посочената от Г. схема, както и за друг случай със съвсем друго момиче. Същата се страхувала и с оглед обстоятелството, че подсъдимият използвал като заплаха и репликата „Ти не знаеш ние колко сме“, „Аз имам една мечта, да ти построя къщичка без прозорци и врата“ и последната “Мен не ме мисли. Аз ще изляза от затвора, ще те пребия. Година, две, три мога да мизерствам, да живея в мизерия, но ще те убия. Ти си моята цел“. Пострадалата възприемала заплахите като реални и възможни, тъй като подсъдимият изтърпявал наказА.е лишаване от свобода, демонстрирал познанството си с други криминално проявени лица, като намеквал че тя не знае кои и колко са. Вече, с подкрепата на колегите си, пострадалата се решила и на 03.05.2017 год. подала жалба в прокуратурата. Посещенията й в затвора, също били мотивирА. преди всичко подсъдимият да спре с телефонните обаждА.я, с искА.ята си за парични преводи и да не изпълни заплахите си спрямо нея и нейните близки. Провеждането на удължено четири часово свиждане било без физически контакт. св. Г. е получавала два пъти пари от касиера на затвора, по нареждане на подсъдимия, които са били част от заплатените от нея суми, като това било бонус за „добро“ поведение от нейна страна спрямо подсъдимия. свидетелката Г. при посещенията на подсъдимия в затвора, се е опитвала да не показва страх. Понякога самите действия на подсъдимия, предхождащи искА.ята му за посещения в затвора, били с цел да мотивират пострадалата да осъществи тези свиждА.я. Така например, в резултат на настоявА.ята на пострадалата и дадените обещА.я че ще се държи добре, подсъдимият възстановил на пострадалата 500 лв. с РКО №1130 от 16.12.2016год. При това негово поведение, пострадалата се съгласила и осъществила с подсъдимия посещение в стая за интимно четричасово свиждане на 29.12.2016год., с желА.е да успее да спре упражнявА.я спрямо нея тормоз от подсъдимия. Аналогични са и обстоятелствата във връзка с изплатените от подсъдимия суми от 200 лв. с РКО №312 от 03.04.2017год., с искането му от същата дата и заснемването на клипа, отправените закА. че ако иска да приключи всичко и да спре да я изнудва за пари, трябва да се съблече гола пред камерата, включително и с отправени заплахи след нейния отказ, да внимава как кара автомобила си, тъй като може да й се случи нещо, че ще я убие като я изкорми докато спи и после ще запали къщата й. При свиждА.ята, подсъдимият се е държал добре, мило, поради и което оплаквА.я от пострадалата Г. срещу подс. С. не са могли да бъдат депозирА. пред затворническата администрация.

Видно от приетото заключение на изслушаната СПЕ на вещото лице д-р Е. Т. С. /л. 645 - л. 654, т. 2 НОХД №1980/2019 на СпНС - закрит/, се установява че А. Н. Д., разпитвана като свидетел до този момент, не може да дава годни свидетелски показА.я, с оглед констатираното спрямо нея психическо съС.ие – параноидна шизофрения с изразена промяна на личността, водеща до невъзможност правилно да възприема факти и да дава достоверни показА.я. Това нейно съС.ие, според вещото лице, е трайно и невъзвратимо. В предвид на това, първоинстанционнният съд правилно и законосъобразно е изключил същите от доказателствената съвкупност по делото и не е взел в предвид информацията, която същото лице е дало в хода на наказателното производство.

Налице е и СППЕ по отношение на пострадалата М. Г., като вещите лица Л. С. Б. и Л. С. К. /л.148-161, т.1 ДП/ са били разпитА. в съдебно заседание на 17.01.2020год. /л.208- 209 от НОХД № 1980/2019год. по описа на СпНС/. Същите са поддържали заключението по експертизата и на база на психологическото интервю на пострадалата Г., вещите лица са констатирали, че вследствие на травматичните отношения с подсъдимия, за които е съобщила пострадалата Г., същата е развила смесено тревожно-депресивно разстройство, което се характеризира едновременно със симптоми на депресия и тревожност, с проблеми в концентрацията, нарушение на съня, умора или липса на енергия, раздразнителност, тревожност, очакване на най-лошото, ниско самочувствие и усещане на безполезност. Посоченото разстройство не е същинско психично заболяване, а е от неврологичния спектър. Вещите лица са приели, че при пострадалата Г. появилото се невротично разстройство има пряка връзка с преживявА.ята и е свързано със заплахите и напрежението в отношенията й с подс. С., доколкото преди това не е имала такива оплаквА.я. В експертизата се твърди за формирана психична травма, не е възникнала от несподелена любов към подсъдимия, а от поведението му, свързано със заплашване с насилие и разгласяване на позорни и унизителни снимки и видео, публично в интернет пространството и на колеги и близки на пострадалата. Пострадалата е споделила с вещите лица и за мислите си за самоубийство с медикаменти от работното й място, в някой петъчен ден, когато там няма да има колеги. Вещите лица са уточнили, че св. Г. е клиничен психолог, здравно лице, но не и медицинско такова.

Подсъдимият е осъждан многократно за извършени деяния по чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК по НОХД №1022/2002 год. по описа на СГС, с лишаване от свобода в размер на 7 години; за деяние по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК по НОХД №8418/2005 г. по описа на СРС с три месеца лишаване от свобода; за деяние по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК по НОХД № 826/2007 год. по описа на СРС с наказА.е лишаване от свобода в размер на 8 месеца; за деяние по чл199, ал. 1, т. 3 от НК по НОХД №101/2007 г. по описа на СГС с наказА.е от 4 години и 8 месеца лишаване от свобода; за деяние по чл. 152, ал. 3, т. 5 и чл. 150 от НК по НОХД №2464/2008 год. по описа на СРС с наложено наказА.е от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода; за деяние по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК и по чл. 199, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 129, ал. 2 от НК по НОХД №776/2008 год. по описа на СГС с наложено общо най – тежко наказА.е лишаване от свобода на 4 години и 8 месеца; за деяние по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК по НОХД №500/2007 г. по описа на СГС с наложено наказА.е лишаване от свобода в размер на 4 години; по чл.199, ал. 1, т. 4 от НК по НОХД №2239/2007 год. по описа на СГС с наложено наказА.е лишаване от свобода в размер на 4 години; за деяние по чл. 199, ал. 1, т. 3 по НОХД № 1782/2009 год. по описа на СГС с наложено наказА.е 4 години; за деяние по чл. 199, ал. 1, т. 3, т. 4 във вр. чл. 129 ал. 2 от НК по НОХД №3912/2012 год. по описа на СГС с наложено наказА.е от 8 години и 6 месеца лишаване от свобода; за деяние по чл.131А, пр. 2, във вр. чл. 129, ал. 2 във вр. ал.1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК по НОХД №8220/2011 год. по описа на СРС с наложено наказА.е лишаване от свобода за срок от четири години; за деяние по чл. 199, ал. 1, т. 3, т. 4 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК по НОХД №3370/2011 год. по описа на СГС с наложено наказА.е лишаване от свобода в размер на 5 години и 2 месеца; за деяние по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК по НОХД № 1980/2012 год. по описа на СГС с наложено наказА.е лишаване от свобода за срок от пет години; за деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. чл. 130, ал. 1 от НК по НОХД №22669/2012 год. по описа на СРС с наложено наказА.е лишаване от свобода за срок от една година; за деяние по чл. 198, ал. 1 и чл. 150 от НК по НОХД №10922/2001 год. по описа на СРС с наложено едно общо най-тежко наказА.е лишаване от свобода за срок от три години.

Към момента на инкриминираното деяние, подс. С. е търпял наказА.е „Лишаване от свобода“ в размер на десет години, наложено му с Определение на СГС, НО, по ЧНД №3534/2013 год., изменено с Определение на АС-София, НО, 6-ти състав по ВНЧД №1088/2013 год., влязло в сила на 04.12.2013 год., с начало на изтърпяване на наказА.ето 27.08.2014 год. По посоченото определение е направена кумулация на наложените наказА.е по НОХД №3370/2011 год. по описа на СГС, по НОХД № 8220/2011 год. по описа на СРС, по НОХД №1980/2012 год. по описа на СГС и по НОХД №3912/2012 год. по описа на СГС, всичките дела с предмет грабеж при условията на опасан рецидив, включително и придружени със средни телесно повреди. /л. 444 на ВНОХД №1980/2019 год. по описа на АСпНС - закрит/.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събрА.те и приобщени доказателства пред първата инстанция по НОХД № 1980/2019год. по описа на СПНС- закрит, а именно:

Заповед №1182/27.12.2016 год. на Началника на Затвора – ••• за награда на подс. С. с „Удължено свиждане за срок от 4 часа на 29.12.2016 год. от13, 00 часа“ като подсъдимия ще бъде посетен на свиждането от М. Г. – партньорка /л. 58, т. 1 НОХД №1980/2019 год. по описа на СпНС/; Молба и РКО №1130/16.12.2016 год., издаден от Затвора – ••• за изплащане на М. В. Г. от сметка на подсъдимия на сума от 500 лв. /л. 76 т. 1 НОХД №1980/2019 год. по описа на СпНС/; Молба и РКО №312/03.04.2017 год., издаден от Затвора – ••• за изплащане на М. В. Г. от сметка на подсъдимия с изплатена сума от 200 лв. /л. 78 т. 1 НОХД №1980/2019 год. по описа на СпНС/; билети за свиждане, издадени на името на М. В. Г. с посочена свързаност „приятел“ на подсъдимия С. с номера, както следва №21/20.11.2016 год, №20/04.12.2016 год. №39/18.12.2016 год., №26/19.02.2017 год. и №44/19.03.2017 год. /л. 80 - 82 т. 1 НОХД №1980/2019 год. по описа на СпНС/; Справка изх. №20434/21.10.2019 год. на А1 България ЕАД /л. 126, т. 1 НОХД №1980/2019 год. по описа на СпНС/; Справка рег. №5694/22.10.2019 год. на МП ГД „ИН“ Затвора –••• /л. 127 от НОХД №1980/2019 год. по описа на СпНС/; Писмо рег. №5722/22.10.2019 год. на МП ГД “ИН“ Затвора –••• /л.132 от НОХД №1980/2019год. по описа на СпНС/; Писмо рег. №4750/10.07.2020 год. на МП ГД “ИН“ Затвора ••• и докладна записка в тази връзка /л. 287 - 289, т. 1 НОХД №1980/2019 год. по описа на СпНС/; разпечатка от Търговския регистър и регистър на ЮЛ с нестопанска цел относно актуално съС.ие на „Боряна“ ЕООД с вписан управител и едноличен собственик на капитала В. Х. В. и относно актуално съС.ие на ЕТ“Б. –С. Х.“ /л. 301 - 302, т. 1 НОХД №1980/2019 год. по описа на СпНС.; писма от Виваком БТК ЕАД с рег. №11867/07.08.2020 год., рег. №11868/07.08.2020 год. /л. 327 - 328 т. 1 НОХД №1980/2019 год. по описа на СпНС/; писмо изх. №7731/07.08.2020 год. и изх. №7707/06.08.2020 год. на „Теленор България“ ЕАД /л. 329 - 330, т. 1 НОХД №1980/2019 год. по описа на СпНС/; Писмо от „Български пощи“ ЕАД с приложени 6 броя пощенски парични преводи с получатели лицата Н. С. И., С. В. Д., Е. П. М., З. Р. И. и С. Б. Т. /л. 331 - 333, т. 1от НОХД №1980/2019 год. по описа на СпНС/; Писмо рег. №5069/27.07.2020 год. на МП ГДИН Затвора - ••• /л. 293, т. 1 НОХД №1980/2019 год. по описа на СпНС/; Справка А1 изх. №13023/09.08.2020 год. / л. 334, т. 1 НОХД №1980/2019 год. по описа на СпНС/ относно СИМ с №8935901990826551195, с мобилен № 08•••••••• - предплатена карта Прима на името на М. Г.; Справка изх. №12928/07.08.2020 год. на А1 /л. 343, т. 1 НОХД №1980/2019 год. по описа на СпНС/ за телефонни номера: •••••••••• – „Боряна“ ЕООД Дряново, активен от 30.06.2016 год. и до момента на справката, •••••••••• – Л. Н. И. от гр. •••, активен от 10.03.2015 год. и към момента /л. 126, т. 1 от НОХД №1980/2019 год. по описа на СпНС/; Справка от МП ГДИН Затвора – ••• от 14.12.2020 год. /л. 445, т. 2 НОХД №1980/2019 год. по описа на СпНС/, че не са постъпвали сигнали срещу П. С. от М. Г.; Протокол № 540/08.04.2017 год. – иззета СИМ „KOOPER mobile“ и 1 бр. маламашка. /л. 337, т. 1 НОХД 1980/2019 год. по описа на СпНС/; Протокол №1493/13.12.2016 год. иззет един мобилен телефон Нокия COPE 0556645 и 1 брой батерия Нокия 0670547 / л. 338, т. 1 НОХД №1980/2019 год. по описа на СпНС/; Справка изх. №12928/07.08.2020 год. на А1 България ЕАД /л. 343, т. 1 НОХД № 1980/2019 год. по описа на СпНС/; Писмо от МБАЛ „Р.А.“ ••• /л. 244, т. 1 НОХД №1980/2019 год. на СпНС – закрит/; Жалба от М. В. Г. с вх. №1168/04.05.2017 год. до РП – ••• /л. 28-30, т. 1 ДП/; Вносна бележка за сумата от 1000лв. на ОББ с дата 08.12.2016 год. с получател П. М. С. /л. 34, т. 1 ДП/; Протокол за предупреждение от 19.07.2017 год. на осн. чл. 65 от ЗМВР по отношение на подс.П. С. да не отправя заплахи по телефона на М. В. Г. /л. 57, т. 1 ДП/; вносна бележка на ОББ за сумата от 1000 лв. с дата 24.03.2017 год. с вносител М. Г. и получател П. С. /л. 101, т. 1 ДП/; вносна бележка на ОББ за сумата от 50 лв. с дата 27.12.2016 год. с вносител М. Г. и получател М. Д. М. /л. 99, т. 1 ДП//; вносна бележка на ОББ за сумата от 1000 лв. с дата 08.12.2016 год. с вносител М. Г. и получател П. С. /л. 100, т. 1 ДП/; вносна бележка на ОББ за сумата от 300 лв. с дата 24.03.2017 год. с вносител М. Г. и получател П. С. /л. 101, т. 1 ДП/; вносна бележка на ОББ за сумата от 1000 лв. с дата 02.06.2017 год. с вносител М. Г. и получател П. С. /л. 102, т. 1 ДП/; Разписка №01000532944994/24.01.2017 год. на Изи Пей за сумата от 245, 95 лв., с наредител М. Г. и получател К. Д. Б. /л. 103, т. 1 ДП/; Разписка №01000529663500/16.01.2017 год. на Изи Пей за сумата от 245, 95 лв., с наредител М. Г. и получател К. Д. Б. /л. 104, т. 1 ДП/; Разписка №01000560449622/31.03.2017 год. на Изи Пей за сумата от 100 лв., с наредител М. Г. и получател С. Т. /л. 105, т. 1 ДП/; Разписка №01000571197834/25.04.2017 год. на Изи Пей за сумата от 493, 15 лв., с наредител М. Г. и получател Н. С. И. /л. 106, т. 1 ДП/; Разписка №01000583661350/22.05.2017 год. на Изи Пей за сумата от 493, 15 лв., с наредител М. Г. и получател С. Т./л. 107, т. 1 ДП/; пощенски записи /л. 108, т. 1 ДП/ и фигуриращи в Справка от „Български пощи“ ЕАД - парични преводи с наредител М. В. Г. и получатели Н. С. И. за сумата от 150 лв. на 18.11.2016 год., Н. С. И. за сумата от 200 лв. на 05.12.2016 год., С. В. Д. за сумата от 489, 10 лв. на 08.12.2016 год., Е. П. М. за сумата от 489, 10 лв. на 08.12.2016 год., З. Р. И. за сумата от 50 лв. на 20.12.2016 год. и С. Б. Т. за сумата от 480 лв. на 24.03.2017 год. /л. 331 - 333, т. 1 НОХД №1980/2019 год. по описа на СпНС – закрит/; Справка от „Български пощи“ ЕАД за извършен единствен превод в периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2019 год., извършен на 12.12.2016 год. с наредител В. С. и получател М. Г. за сумата от 200 лв. /л. 227, т. 1 НОХД №1980/2019 год. по описа на СпНС-закрит/; Очна ставка между подсъдимия и пострадалата – л. 273, т. 1 на НОХД, от показА.ята на разпитА.те пред първата инстанция свидетели: св. М. В. Г. – л. 173 - 176, т. 1 НОХД и приобщените такива в с. з. на 05.12.2019 год. – л. 176, т. 1 НОХД, дадени в ДП л. 135-136, т. 1 на осн. чл. 281, ал. 5, във вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК и тези от с. з. 12.11.2021 год. /л. 737 - гръб, т. 2 НОХД/ и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, показА.ята дадени на 15.03.2019 год., съдържащи се на л. 181 - 182, т. 1 ДП; св. К. Д. Б. - л. 172, т. 1 НОХД, с. з. 05.12.2019 год.; св. М. М. – 176 - гръб, т. 1 НОХД, с. з. 05.12.2019 год., както и приобщените такива по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК и дадени на л. 145, т. 1 ДП; св. С. В. Д. - л. 178, т. 1 НОХД, с. з. 05.12.2019 год. и приобщените такива по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК и дадени на л. 146, т.1 ДП от 09.11.2018 год.; св.

М. М. – л. 179 - гръб, с. з. на 05.01.2019 год. НОХД; Св. М. Д. - л. 180, т. 1 НОХД, с. з. 05.12.2019 год.; св. В. Г. И. - л. 209 - гръб НОХД, с. з. 17.01.2020 г. св. Р. Р. С. - л. 210 - гръб, т. 1 НОХД с. з. 17.01.2020 год.; св. В. М. С. – л. 213 т. 1 НОХД, с. з. 17.01.2020 год.; св. Ю. М. М. - л. 211 - гръб, т. 1 НОХД, с. з. 17.01.2020 год. и приобщените такива по реда на чл. 281, ал. 5 във вр. ал. 1, т. 1 от НПК и дадени на 25.04.2018 год. на л. 140 - 141, т. 1 ДП; св. В. Н. Б. - л. 214 - гръб, т. 1 НОХД с. з. 17.01.2020 год.; св. З. Р. И. – л. 272, т. 1 НОХД с. з. на 30.06.2020 год.; отчасти на св. Р. Т. П. - л. 297, т. 1 НОХД с. з. 04.08.2020 год.; св. Л. Н. И. - л. 356, т. 2 от НОХД, с. з. 29.09.2020 год.; св. Н. С. И. – л. 427, т. 2 НОХД с. з. 16.11.2020 год.; св. В. Х. В. - л. 448, т. 2 НОХД, с. з. 12.01.2021 год.; св. С. Б. Т. – л. 482 – гръб, т. 2 НОХД с. з. 09.02.2021 год.; св. И. С. М. - л. 658, т. 2 НОХД, с. з. 16.07.2021 год.; св. Х. М. М. - л. 659, т. 2 НОХД, с. з. 16.07.2021 год.; отчасти от обясненията на подс. П. М. С., дадените в с. з. на 11.10.2019 год. /л. 97, т. 1/ и в с. з. на 30.06.2020 год. /л. 270 – гръб и сл, т. 1/ по НОХД №1980/2019 год. по описа на СпНС; от СПЕ на в. л. д-р Е. Т. С. /л. 645- 654, т. 2 НОХД/; от СППЕ на вещите лица Л. С. Б. и Л. С. К. /л. 148 - 161, т. 1 ДП/ и разпита им в с.з. на 17.01.2020 год. /л. 208 - 209 от НОХД/.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е изключил от доказателствения материал показА.ята на разпитаната като свидетел А. Н. Д., с оглед приетото заключение по СПЕ /л. 645 - 655, т. 2 НОХД №1980/2019 год. по описа на СпНС/, изготвена от в. л. д-р Е. Т. С. -Т. и коментирано по – горе в настоящите мотиви.

Във въззивното производство се проведе съдебно следствие, като в 26.01.2024 год. /л. 98 - 105 от ВНОХД № 1031/2023 год. по описа на АС - София/, беше приетото заключение на назначената и изслушана повторна КСППМЕ касаеща пострадалата Г. /л. 73 - 96, ВНОХД №1031/2023 год. по описа на АС - София/, след проведен разпит на вещите лица д-р Т. Б. К. и Г. Г. Г.. Свидетелските показА.я могат да бъдат обособени в няколко групи.

Свидетели, които не познавали лично пострадалата Г., но получавали на свое име парични преводи от същата, а част от тях не познавали и самия подсъдим. Такива свидетели са: 1/ св. К. Д. Б.; 2/ св. С. В. Д., снаха на св. В. М. С., 3/ св. В. Н. Б.; 4/ Св. З. Р. И., 5/ Св. Н. С. И., 6/ Св. С. Б. Т., 7/ Св. И. С. М., 8/ Св. Х. М. М.. Посочените свидетели изясняват мехА.зма по който са им били възстановявА. сумите на тях или техни близки при закупуване на продукти или извършени услуги на лица, изтърпяващи наказА.е лишаване от свобода в СЦЗ, в периода в който включително и от подсъдимия С. е изтърпявал там такова наказА.е.

Свидетели, които познавали подсъдимия или св. Г., но не излагат в показА.ята си обстоятелства, касаещи обвинението. Такива свидетели са: 1/ св.М. Д., която е със заболяване множествена склероза и познавала св. М. Г. във връзка с работата й в болницата като психолог, без да са си споделяли неща от личния си живот; 2/ св. В. Г. И., който пък познавал само подс. С. от 90-те години, но не знаел факти от личния му живот.

Свидетели, които са дали показА.я във връзка с телефонни номера, за които подсъдимият твърди, че са ползвА. от него по време на престоя му в затвора и са били осигурени от св. Г.. Такива свидетели са: 1/ Св.Л. Н. И., чието име е регистриран номер •••••••••• и който се ползвал от баща му Н. Х. И.. Свидетелят не познава М. Г. и не знае да е предоставяна картата на друг, както и да е бил загубен телефона; 2/ Св.В. Х. В., който чрез покупка на ЕТ „Б. – С. Х.“ е станал собственик на „Боряна“ ЕООД. Свидетелят не познава св. М. Г. и подс. П. С., както и че не му е известен телефонен номер ••••••••••, но дружеството му има регистрирА. 600 номера, които се ползват от нейни служители, като последните си заплащали и съответните такси. Същите не потвърждават обясненията на подсъдимия в посочената им част.

СтрА.те не спорят, че в инкриминирА.я период св. М. Г. е работела на длъжност „психолог“ към ПО на МБАЛ „Р.А.“ АД гр.•••, от където е познавала лицето А. Д., в качеството й на пациент в психиатричното отделение, че е имало превод на парични суми с наредител пострадалата и получатели подсъдимия и лицата, посочени по – горе, на които подсъдимият е дължал пари срещу предоставени му стоки и услуги, като първоначалната сума с превод от 200лв. е била дадена доброволно от св. Г., мотивирана от създалите се приятелски отношения в контактите помежду им. В тази връзка са налице както писмени доказателства, така и показА.я на свидетели, а именно: за деянието по пункт първи, касаещо неустановена дата през м. ноември 2016 год., по пункт втори, касаещо неустановена дата през м. декември 2016 год.и пункт седми, касаещо 25.04.2017 год. се отнасят показА.ята на св. Н. С. И. и пощенските записи за сто лева на 18.11.2016 год., за 200 лв. от 05.12.2016 год. на името на посочената свидетелка /л. 108, т. 1 ДП/ и разписка на Изи Пей от 25.04.2017 год. за сумата от 493, 15 лв. /л. 106, т. 1 ДП/; за деянието по пункт трети, касаещо дата 08.12.2016 год. се отнасят показА.ята на св. С. В. Д. и св. И. С. М., както и вносна бележка на ОББ за сумата от 1000 лв. с дата 08.12.2016 год. с получател П. М. С. /л. 34, т. 1 ДП/ и пощенски записи /л. 108, т. 1 ДП/ и фигуриращи в Справка от „Български пощи“ ЕАД с получатели С. В. Д. за сумата от 489, 10 лв. от 08.12.2016 год. и Е. П. М. за сумата от 489, 10 лв. от 08.12.2016 год.; за деянието по пункт четвърти, касаещо дата 20.12.2016 год. се отнасят показА.ята на св. З. Р. И. и св. М. Д. М., както и вносна бележка на ОББ за сумата от 50 лв. с дата 27.12.2016 год. с получател М. Д. М. /л. 99, т. 1 ДП/ и пощенски записи /л. 108, т. 1 ДП/ и фигуриращи в Справка от „Български пощи“ ЕАД - парични преводи с получател З. Р. И. за сумата от 50 лв. за деянието по пункт пети, касаещо дата 16.01.2017 год. се отнасят показА.ята на св. К. Д. Б., Разписка №01000532944994/24.01.2017 год. на Изи Пей за сумата от 245, 95 лв. /л. 103, т. 1 ДП/ и Разписка №01000529663500/16.01.2017 год. на Изи Пей за сумата от 245, 95 лв., с получател по двете К. Д. Б. /л. 104, т. 1 ДП/; за деянието по пункт шести и осми, касаещи дата 24.03.2017 год. и 22.05.2017 год. се отнасят показА.ята на св.С. Б. Т., разписка №01000560449622/31.03.2017 год. на Изи Пей за сумата от 100 лв. /л. 105, т. 1 ДП/, Разписка №01000583661350/22.05.2017 год. на Изи Пей за сумата от 493, 15 лв., с получател С. Т./л. 107, т. 1 ДП/, вносна бележка на ОББ за сумата от 300 лв. с дата 24.03.2017 год. и вносна бележка на ОББ за сумата от 1000 лв. с получател П. С. /л. 101 – л. 102, т. 1 ДП/; справка от „Български пощи“ ЕАД за парични преводи с С. Б. Т. за сумата от 480 лв. на 24.03.2017 год. /л. 331 - 333, т. 1 НОХД №1980/2019 год.

Не се спори и относно това, че пострадалата и подсъдимият са водели телефонни разговори, чиято тема първоначално е било здравословното съС.ие на Д., а в последствие и за личния им живот, че пострадалата е и посещавала подсъдимия в затвора, провеждайки и удължени четири часови свиждА.я в инкриминирА.я период. Видно от показА.ята на св. Р. Т. П., майка на Д., в които е посочила, че подсъдимият се е представял под друго име на дъщеря й – П. Р. Т., както и че е й е предоставял имена и ЕГН на други хора, на които дъщеря й е превеждала посочените от подсъдимия суми, може да се направи извод, че подс. С. е имал изграден модел на поведение с цел да постигне целите си. След като вече посоченият метод не въздействал при св. Г., подсъдимият пристъпил към заплахи спрямо св. Г., използвайки и информация от лично естество, получена чрез телефонни разговори и социални мрежи. Именно последното относно мотивацията на пострадалата да извършва инкриминирА.те преводи, е спорният момент между стрА.те. При преценка на събрА.те по делото доказателства, в тяхната съвкупност, въззивният съд също дава изцяло вяра на показА.ята на пострадалата Г.. Безспорно е, че пострадалата и подсъдимият са се познавали, като контактът между тях е бил осъществен по повод познанството на подсъдимия с лицето Д. и провеждА.те телефонни разговори между последните двама. В тази връзка освен показА.ята на св. Г., е налице и изявление на подсъдимия в направената очна ставка между подсъдимия и пострадалата. За тези взаимоотношения между подсъдимия и Д., свидетелства и майката на последната – св. Р. Т. П., в която част въззивната съдебна инстанция дава вяра. Посочената свидетелка е знаела, че дъщеря й се е запознала с някакво момче чрез социалната мрежа Фейсбук. В последствие същият е давал на дъщеря й имена и ЕГН на различни хора, за да им превежда пари, с обещА.я че сумите ще й бъдат върнати. В останалата част на показА.ята на св. Р. П. относно това, че именно пострадалата е поискала телефонния номер на подс. С., с оправдА.ето да помогне на дъщеря й А. Д., е в противоречие с показА.ята на пострадалата и заявеното от самия подсъдим при устроената очна ставка между пострадалата и него. Св. Р. П. е виждала, че св. Г. разговаря по телефона, но не е чувала съдържА.ето на разговорите и лицето с което Г. е говорела. При така заявеното, съдът възприема показА.ята в тази им част, единствено и само като изразено мнение от свидетелката.

Въззивният съд, за да приеме изложената по – горе фактическа обстановка, даде вяра на показА.ята на пострадалата св. М. Г. и във връзка с упражнената принуда спрямо нея от подс. С., чрез отправяне на заплахи, в резултат на което я е принудил да извърши нещо противно на волята й - да преведе в негова полза, чрез преводи на негово име или на трети лица парични суми. Познати и колеги на пострадалата са установили, че същата е променила поведението си и то в период, съвпадащ с периода на контактите си с подсъдимия. Това обстоятелство мотивирало св. М. да попита Г. за случващото се, още повече че е получил телефонно обаждане от непознато нему лице с предложение да му бъдат предоставени компрометиращи неща за св. Г.. В проведения разговор, св. Г. му обяснила, че има проблеми с въпросното лице, което я е тормозело, заплашвало, обиждало. Според свидетеля М., М. Г. изглеждала уплашена, стресирана, притеснена.

Обстоятелството, че подсъдимият е бил инициатор на контактите с пострадалата, се подкрепя и от показА.ята на свидетелите М. и М., относно това, че подсъдимият им се е обаждал за да възстанови контакта си с пострадалата, тъй като след като същата е сменила телефонният си номер, подсъдимият нямал връзка с нея. Св.М. в показА.ята си пред съда е заявил, че през 2017 год. е получил позвъняване от непознат номер и човекът насреща е попитал дали го интересуват мърсотии за М.. Първоначално, свидетелят, не се сетил за коя М. става въпрос и отговорил, че няма интерес. В последващ разговор с Г., последната му споделила, че има личен проблем. Св. М. също в разпита си пред съда потвърждава, че е получил две обаждА.я по телефона, от лице, което му се представило като И.. Същият му казал обидни и срамни думи срещу М. Г., а именно че е „мръсница, курва, използвачка, че има снимки от отделението, предоставени му от св. Г.“. В проведеният разговор със св. М. Г. за случващото се, същата му обяснила, че има проблеми и му разказала всичко, включително и че не е предоставяла информация за телефонния му номер. В приобщените, чрез прочитане на показА.ята му на осн. чл. 281, ал. 5 във вр. ал. 1, т. 1 от НПК и дадени на 25.04.2018 год. /л. 140 - 141, т. 1 ДП/, които свидетелят е потвърдил в с. з., се разказва, че през м.март 2017год. св. М. Г. споделила за сериозни проблеми с мъж, който бил разбил интернет паролата й и по този начин разполагал с номерата на нейни познати, на част от които безразборно звънял и може по този начин да се е снабдил и с неговия телефонен номер и да последва обаждане и до него. Мъжът за когото говорела св. Г., бил в затвора. Св. М. действително получил обаждане на номера си 08•••••••• от номер 08••••••••. Мъжки глас му казал, че е приятел на М., която не си вдигала телефона и поискал да й предаде да му се обади, тъй като щяло да стане лошо за нея - имал нейни компрометиращи снимки и видеоклипове – порнографски, както и че може да ги качи в интернет. Последвали и други обаждА.я от същия телефонен номер, на които св. М. започнал да не отговаря. Свидетелят получил обаждане и от друг номер и когато отговорил, разпознал по гласа, че е същото лице. Свидетелят отново му отказал да предостави информация за новия телефонен номер на пострадалата, като заявил че няма нищо общо с техните взаимоотношения. Свидетелят М. в разговора си с пострадалата разбрал, че лицето не се казва И., а П. и че същият я изнудвал с искане да му заплати 2000лв. за да не разпространява порнографския материал с нейно участие, включително да я остави на мира и да престане да я тормози.

По отношение показА.ята на св. В. М. С. /л. 213 т. 1 НОХД с. з. от 17.01.2020год./, сестра на подсъдимия, не се спори че двете с пострадалата са се познавали и са се срещали, включително и че заедно са ходили до СЦЗ, при което Г. е останала в колата, а свидетелката провела сама свеждане с брат си. Изложеното не противоречи и на показА.ята на св. М. Г., в тази им част. Свидетелката също така не отрича, че Г. й е превеждала пари, за да провежда свиждане с подсъдимия и да пазарува за тази цел храна, цигари. Но тази свидетелка не знаела дали пострадалата е посещавала подсъдимия в затвора, както и не говори за мотива на Г.. По отношение на върнатите пари от св. С. на пострадалата, съдът възприема, че това представлява връщане на заети суми от пострадалата на подсъдимия в самото начало на инкриминирА.я период, които пострадалата е потърсила от св. С., след като първоначално заетата сума не й е била върната от подсъдимия.

Пострадалата не отрича, че е посещавала подс. С. в СЦЗ четири пъти, като само първият път е по нейна доброволна инициатива, тъй като е искала да види дали лицето, с което разговаря, съществува реално, а посещенията в последствие, били мотивирА. от обещА.ята на подсъдимият да я остави на мира и да не изпълни заплахите си. Сходни са били и мотивите й за да достави на подсъдимия телефон и СИМ карта чрез Еконт на името на Н. С. И., които в последствие са му били предадени. Заплахата се изразявала в това, че ако не изпълни това искане, подсъдимият щял да се обади на д-р А., придружено с изпращане на клип, заснет от ПО, където снимането е било забранено. В резултат на заплахата, св. Г. на 02.03.3017 год. изпратила телефона си, марка „Нокия“, с ваучерна карта на Мобилтел, регистрирана на нейно име и с номер 08•••••••• на лицето Н. И.. В последствие св. Г. била уведомена по телефона от подс. С., че същите са били получени от него в затвора.

Отново, на 03.04.2017 год. около 21, 00 часа, подс.С. й се е обадил от непознат номер, поискал да си говорят чрез мейсънджъра на Фейсбук, поискал св. Г. да включи камерата си. Думите, които отправил към нея били, че ако иска да приключи всичко това и той да спре да иска пари от нея, „трябва да включи камерата си и да се съблече гола пред нея“, като в противен случай “ще я убие, ще я изкорми, ще запали къщата й докато спи, да внимава как кара колата си, тъй като може да се случи нещо“. В резултат на заплахите, които били възприети като реални, св. Г. удволетворила искА.ята му. Подс. С. я е заснел на клип, който в последствие й изпратил по телефона. Свидетелката изключила телефона си и на другия ден – 04.04.2017 год., когато го включила, получила обаждане от неин познат, който й казал че на стрА.цата си в социалната мрежа Фейсбук е писала груби неща за отделението, срещу директора и срещу всички нейни познати. От 04.04.2017 год., подс. С. започнал да звъни на познати на св. Г. /З. Б. и бившия й мъж – М. Б., д-р М. М., д-р Ю. М./, като е търсел новия й телефонен номер. В последствие, подс. С. се е сдобил с него и отново, на 03.05.2017 год. й се обадил и я заплашил с думите „нали знаеш какво точно се случи с жалбата на А., че изчезна, ти не знаеш ние колко сме, и как тя сама ще го откара до гробището, за да я закопае, както и ще пусне видеоклипа на всичките й познати“.

Съдът не кредитира обясненията на подс. С., поради следните съображения:

В дадените обяснения от него в с.з. на 11.10.2019 год. по НОХД №1980/2019 год. по описа на СпНС /л. 97, т. 1/, е заявил че познава пострадалата М. Г. от работата й в СЦЗ, която била там стажантка през 2016 год., спечелвайки нейното внимА.е чрез жестове, подаръчета. Видно от справка рег. №5694/22.10.2019 год. на началник СЦЗ 1-ва категория /л. 127, т. 1 НОХД/, Г.а не е работела там. При така установеното обстоятелство, не може да се даде вяра и на твърдяното, че тя започнала всеки ден да го вика по различни поводи при себе си, като при тези срещи и по този начин се влюбила в него, включително и че тогава му е предоставила телефонен апарат с карта, за да може да поддържа контакт с него.

Липсват доказателства, които да подкрепят неговите обяснения и в тази им частта относно твърдяното, че пострадалата му е доставила през 2016 год. телефон „Хуауей“, черен с карта № 08•••••••• и след направена от него забележка за непрекъснато й „досаждане“ по телефона, същата си е отмъстила като е изпратила дежурния да му вземе телефона. Приложената справка рег. №5722/22.10.2019 год. от затвора /л. 130, т. 1 НОХД/ за извършени три броя претърсвА.я в спалното помещение на подс. С., установява че вещите, иззети с протокол №567/27.12.2016 год. са унищожени, вещите с протокол №1493/13.12.2016 год. не съдържат СИМ карти /иззет един мобилен телефон Нокия COPE 0556645 и 1 брой батерия Нокия 0670547 – л. 338, т. 1 НОХД/ и с протокол №54№/08.04.2017 год. е иззета СИМ на А1 №893590199082655119 /л. 337, т. 1 НОХД/. Налице е справка А1 изх.№13023/09.08.2020 год. /л. 334, т. 1 НОХД/, с №8935901990826551195 и мобилен № 08••••••••. Същата е предплатена карта Прима, издадена на името на М. Г., което не съвпада с обясненията на подсъдимия, но е в подкрепа на св. Г., която не отрича че е предоставила на подсъдимия телефон, но по искане и принуда на подсъдимия, тъй като се е чувствала застрашена от заплахите му. Към момента на направената справка, картата не е активна и исканата информация от съда за обаждА.ята и СМС не може да даде дадена, тъй като срокът на съхранение на същата е 6 месеца съгласно чл.251 от ЗЕС, който срок е изтекъл. За начина на снабдяване в други случаи с телефонни апарати от подсъдимия в затвора, са показА.ята на св. М. М. /176- гръб, т.1 НОХД/, който напускайки затвора поради изтърпяване на наказА.ето, е оставил на подс. П. С. два телефона. Уговорката за това е била, същите, да му бъдат заплатени в последствие, което е станало като същият е получил паричен превод от пострадалата.

По искане на защитата е допуснат като свидетел Р. Р. С.. При разпита му в с. з. на 17.01.2020 год /л. 210 - гръб, т. 1 НОХД/, същият и е заявил, че познава подс. С. от затвора. Свидетелят имал обикновен телефон, който давал да се ползва от други затворници, включително и от подс.С., но всеки е ползвал своя СИМ карта. Свидетелят чувал, че подсъдимият си говорел с жена на име М., която му е и идвала на свиждане, включително и 4 часово такова. Според него двамата са се обичали, а връзката им продължила 2 – 3 години, което не отговаря на обективните данни по делото, включително и на обясненията на подсъдимия. При едно претърсване на килията му, телефонът на свидетеля е бил взет от затворническата администрация, а за неговото притежА.е св. С. е бил наказан, но същият не свидетелства относно притежаван и иззет от подсъдимия телефон. Свидетелят знаел, че подс. С. пиел някакви хапчета, разменял ги и за цигари, но не знаел как се е снабдявал с тях. Относно обясненията на подсъдимия, че с пострадалата имали съвместни дейности по търговия с таблети и ривотрол /периода септември – декември 2016 год./, като последният св. Г. снабдявала дори чрез рецепти, издадени от д-р М., липсва конкретизация на кой лица е ставала тази продажба, както и че в резултат на осъществените продажби са били превеждА. парични суми чрез пощенски записи от подсъдимия на Г., която впоследствие е разпределяла сумите на различни лица. В доказателствата по делото са налице две молби, с нареждане от подсъдимия до счетоводството на затвора и в резултат на които са били изплатени на пострадалата Г. съответно суми от 500 и 200лв. /л. 76 т. 1 и л. 78 т. 1 НОХД №1980/2019 год. по описа на СпНС/. Така изплатените суми не покриват твърдените от подсъдимия суми и броят на твърдените плащА.я, както и не са налице доказателства св. М. да е имал достъп до ривотрол. Установено е, че св.М. не е имал право да издава рецепти за такъв медикамент.

Не се подкрепят от доказателствата по делото и обясненията на подс. С., в дадените в с. з. на 30.06.2020 год. по НОХД №1980/2019 год. по описа на СпНС /л. 270 – гръб и сл, т. 1/. Според същите мотивът на пострадалата непрекъснато да му е дава пари е, за да има комуникация с него, че той е бил „човекът, който й е давал криле“. В тази връзка, освен показА.ята на пострадалата Г., са налице и показА.я на свидетелите М. М., М. М. и Ю. М.. Св. М. М., в периода от 15.04.2015 год. до 03.03.3018 год. е изтърпявал наказА.е лишаване от свобода в СЦЗ и е бил в една група с подс. С., който нищо не му е споменавал за лице с името М. Г.. В приобщените чрез прочитане показА.я на осн. чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК и дадени на л. 145, т. 1 ДП в разпита му от 18.10.2018 год., които свидетелят е поддържал, се споменава името на М. Г. но във връзка с обстоятелството, че по сметката си в ЦСЗ св.М. е получил 50 лв. /27.12.2016год./ от въпросното лице за дадени от него цигари на подс. С.. Според посочения свидетел, М. Г. „сигурно е някоя от познатите на П.“, тъй като подс. С. е измамник и мами различни жени, избирайки жертвите си посредством приложението „Вайбър“ - изписва произволен номер, виждал профилната снимка и започвал чат, последван и с разговори. След излизането си от затвора, свидетелят М., по молба на св. Б., е посочил своето ЕГН и е получил по „Изи Пей“ 1000лв. отново от името на М. Г. /края на м.март/, която сума е била като заплащане на два смарфона дадени от св. Б. на подс. С.. Анализът на посочените свидетелски показА.я, подкрепят показА.ята на св. Г., в отделни части – за обстоятелствата сочени от пострадалата, на които всеки един от посочените свидетели конкретно е възприел. Приобщените показА.я чрез прочитането, в посочените части, са били потвърдени от свидетелите в съдебно заседание, с уточняване, че не си спомнят, което е разбираемо от изминалия период от време. Въззивната съдебна инстанция взе в предвид и обстоятелството, че се касае за прочитане на свидетелските показА.я, дадени в ДП по реда на чл.281, ал.4, а в по – голямата част и по ал.5 във вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, в отделните части, за които принципно свидетелите са били разпитА. и са дали такива в съдебно заседание, но доколкото се касае за точност относно дата, място, име, израз и т.н. и с оглед изминалия дълъг период до разпита им в съдебната фаза. При така изложеното, не може да се приеме, че осъдителната присъда е постановена изцяло на свидетелски показА.я, дадени в ДП и приобщени в с.з. по посочения по – горе ред.

В предвид на изложеното, настоящата въззивна съдебна инстанция кредитира изцяло показА.ята на св. Г., преценени същите с оглед останалите събрА. по делото доказателства и в предвид направения разбор на показА.ята на посочените по – горе свидетели. От своя страна, същите са последователни и логични. В съдебно заседание св. Г. е дала показА.я, които с оглед изтеклия период от време, довел до липсата на спомен за конкретни обстоятелства – времето на събитията, конкретните думи и изрази на подсъдимият, телефонни номера, от които са се обаждал подсъдимият, както и тяхната последователност, са послужили да бъдат приобщени и части от показА.ята й, дадени на досъдебното производство, чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4 или по ал.5 във вр. ал. 1 от НПК, които свидетелката е заявила, че поддържа.

Във връзка със съС.ието на пострадалата в инкриминирА.я период, в производството по делото са били изслушА. две експертизи. Първата Съдебно психиатрична и психологична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Л. С. К. – психиатър и Л. С. Б. – магистър психолог, е била изготвена в хода на ДП. Посочените вещи лица, са дали заключение че осв. М. В. Г. не боледува от същинско психично заболяване и не се води на отчет в психиатрично заведение. С оглед споделеното от пострадалата, вещите лица са приели в заключението си, че закА.те на подс. С. са предизвикали у Г.а смесено тревожно- депресивно разстройство, при което симптомите на депресия и тревожност се срещат едновременно. Характеризира се с проблеми в концентрацията, умора или липса на енергия, раздразнителност, тревожност, очакване на най-лошото, чувство за безнадежност, ниско самочувствие, усещане за безполезност. Според вещите лица, отправените заплахи са предизвикали у нея реален страх, че ще бъдат изпълнени.

В настоящото въззивно производство, бе назначена и изслушана Комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Т. Б. К. – съдебен експерт-психиатър и Г. Т. Г. – съдебен експерт – психолог. И тези вещи лица са стигнали до извода, че заплахите, предмет на обвинението са могли да възбудят у пострадалата страх от осъществяването им. Възприетите закА. са в контекста на формиралите се между пострадалата и подсъдимия отношения на контрол и подчинение, обуславящи психотравмено преживяване и емоционална доминанта, които са се отразили значимо върху поведението, включително и мотивацията на действия, които иначе освидетелстваната Г.а не би предприела /преводи на пари в полза на подсъдимия, посещението му в затвора, заснемване на клипове и снимки, предоставяне на телефонни апарати в затвора/. В проведения разпит на вещите лица в с.з. на 26.01.2024год. /ВНОХД № 1031/2023год. по описа на САС/, вещите лица са уточнили че освен показА.ята на св. Г., са взели всички останали доказателства по делото и констатираното при извършеното й наблюдение – наличие на вълнение, разплакването й на няколко пъти, езика на тялото й, който съответствал на разказаното от нея. Според вещите лица констатирА.ят страх и тревожност у пострадалата не може да се дължи на други фактори, извън поведението на подсъдимия. Констатираното тревожно депресивно съС.ие не е психиатрично заболяване в тесния смисъл на думата, а е невротично депресивна ситуация, която има реактивна генеза и е в следствие на определена причина. Вещите лица са констатирали у пострадалата тревожно депресивно съС.ие и психотравмени отношения, като именно психотравмата е мехА.зма, от които се наблюдава тази картина при освидетелстваната, а от тук и по – скоро объркано, неубедително изложение, с желА.е да забрави този епизод в живота си. Според вещите лица, ако интелектуалния й капацитет е бил съхранен, ако не е на терена на психотравмата, пострадалата ще направи по – удачно, убедително и рационално изложение с дати и описА.е на клинична картина. По данни на пострадалата, вещите лица са разбрали, че майка й е с невроза, неврастения и реактивна депресия, както и че има дядо по бащина линия с шизофрения. Въпреки това, вещите лица не са установили при пострадалата психично заболяване в тесния смисъл на думата, а посочените заболявА.я на нейните роднини не се предават задължително на наследниците, като по – скоро може да определят някакви черти на характера, като при освидетелстваната има известна лабилност на емоцията, но същата е нормален човек, който нормално е вграден в социума. Според вещите лица е напълно възможно при констатирА.те травматични отношения, осв. Г. да изпълнява каквото и да й е казано, включително и в ролята й на жертва да има някаква привързаност към насилника. Действията на осв. Г. са действия породени от отчаяние, от страх, от тревожност за себе си и детето й, а не от ревност, т.с. от страх да бъде изместена от някой друг.

При така възприетото от фактическа страна, настоящия въззивен съдебен състав на САС приема за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционният съд, че за да мотивират св. Г. да извършва преводи в полза на подсъдимия, на негово име или на името на други лица, подс. С. е отправял заплахи срещу живота и здравето на пострадалата и на нейните близки, срещу нейното достойнство, посочени по – горе в мотивите, като по този начин упражнили психологически натиск над нея.

По отношение на наведените доводи в жалбите /на подсъдимия С. и на неговия защитник – адв. М./, въззивната съдебна инстанция намира следните за неоснователни и поради следните причини:

Във връзка с твърденията на жалбоподателите относно пълнота на мотивите на първата инстанция, същите съдържат отговор на поставените изисквА.я в чл. 305 от НПК, налице е обсъждане на събрА.те по делото доказателства и правните изводи направени въз основа на установената фактическа обстановка и по никакъв начин не може да се приеме, че е налице липса на мотиви, което да представлява основА.е за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. На следващо място, настоящата въззивна инстанция като инстанция и по същество, изложи на собствено основА.е мотиви във връзка с доказателствата по делото и изведената въз основа на тях фактическа обстановка, както и отговор на направените доводи от стрА.те в процеса. Във връзка с показА.ята на пострадалата Г., е налице направен разбор по – горе в настоящите мотиви, при което е дадена вяра на тях, като е налице и аргументация в кои части и защо не се дава вяра на обясненията на подсъдимия и на отделни свидетели. При преценката на обясненията на подсъдимия, се взе в предвид че същите са освен доказателствен източник, също така е и средство на защита, поради което същите бяха обект на много внимателна оценка на фона на останалия доказателствен материал по делото, по – горе в настоящите мотиви. Относно твърденията за незаконосъобразност на присъдата, по чл. 214, ал. 3, т. 2 във вр. ал. 2, т. 1 във вр. ал. 1 във вр. чл.213а, ал.2, т.1, във вр. чл. 26, ал.1, във вр. чл.29, ал. 1, б. „а“ от НК, с мотив че обвинението е недоказано, въззивният съд счита и същото за неоснователно, с оглед изложените мотиви защо и въз основа на кои доказателства намира, че подс. С. е осъществил деянието както от обективна, така и от субективна страна.

Не са допуснати и съществени процесуални нарушения по тълкуването и оценката на доказателствения материал, което само по себе си да е довело до необоснованост на присъдата. В мотивите на първоинстанционната присъда, СпНС е обсъдил всички относими към посочената обжалвана част на присъдата доказателства и тяхната съвкупност, дал е отговор на кои доказателства дава вяра и защо.

По отношение на съдържА.ето на телефонните разговори, св. Г. е посочила конкретните думи и заплахи, отправени от подсъдимият, като поведението й след същите и предприетите от нея действия са били в следствие на тях.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, САС възприема направените изводи от първата инстанция, че е налице доказаност на обвинението по чл.214, ал.3, т.2 във вр. ал.2, т.1 във вр. чл.213а, ал.2, т.1, алт.1 във вр. чл.26, ал.1, във вр. чл.29, ал.1, б.“А“ от НК спрямо подс.С.. От обективна страна деянието е извършено с действия, изразяващи се в заплашване с насилие, осъществено от подсъдимият, като за периода от неустановена дата през месец ноември 2016 год. до 02.06.2017 год. в гр. •••, в условията на продължавано престъпление – с осем деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В. Г., чрез заплашване, да извърши нещо противно на волята й - да преведе в негова полза, на негово име и на името на различни лица – Е. П. М., Н. С. И., С. Б. Т., З. Р. И., С. В. Д., М. В. М., К. Д. Б., парични суми и с това причинил на М. Г. имотна вреда общо в размер на 5 094, 50лв., като по – голяма част от деянията, включени в продължаваната престъпна дейност са придружени със заплаха за убийство относно пострадалата и нейните близки /при условията на чл. 213а, ал. 2, т. 1 от НК, касаеща обвинението в пунктове от 1 до 6 вкл./, както и че ще разпрострА. неин видеоклип, съдържащ позорящи обстоятелства /пунктове 7 и 8 от обвинението/ и деянието е извършено в условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан с определение на СГС по ЧНД №3534/2013 год. влязло в законна сила на 30.09.2014 год., по НОХД №8220/2011 год. по описа на СРС, по НОХД №1980/2012 год. по описа на СГС и по НОХД №3912/2012 год. по описа на СГС, с което му е определено едно общо наказА.е от осем години и шест месеца „Лишаване от свобода“ и на осн. чл. 24 от НК така определеното общо наказА.е е било увеличено с една година „Лишаване от свобода“, а именно на девет години и шест месеца „Лишаване от свобода“ за тежки умишлени престъпления, изпълнението на които не е било отложено по реда на чл.66 от НК.

По отношение на разликата в приетия от въззивния съд размер на причинената имотна вреда от 5 094, 50 лв. и възприетото от първата инстанция за същата в размер на 5 794, 50 лв., така както е посочено в обвинителния акт, САС взе в предвид наличието на доказателства за възстановяване на една малка част от дадените парични суми от пострадалата и която не следва да се третират като настъпила вреда в резултат на престъплението. В тази връзка са налице РКО №1130/16.12.2016 год. на Затвора ••• /л.76, т.1 от съдебното производство по НОХД №1980/2019 год. по описа на СпНС - закрит/ за изплатена от подсъдимия на пострадалата сума от 500 лв. и РКО № 312/03.04.2017 год. на Затвора ••• /л. 78, т.1 от съдебното производство по НОХД №1980/2019 год. по описа на СпНС - закрит/ за изплатена от подсъдимия на пострадалата сума от 200 лв. Посочените суми, като върнати такива, не могат да бъдат свързА. конкретно с някое от деянията по чл.214 от НК, поради което същите не водят до промяна на квалификацията и оправдаване на подсъдимия за което и да било деяние, включено в продължаваната престъпна дейност.

Налице е и още един паричен превод от ПС София 25 кл на сума от 200лв. с подател св.В. С. и получател пострадалата М. Г. до поискване, който е изплатен на 12.12.2016 год. от ПС ••• Ц /л.227, т. 1 НОХД №1980/2019 год. по описа на СПНС/. Видно от показА.ята на св. Г., същото представлява връщане на доброволно предоставения от нея заем, в началото на познанството й с подсъдимия. Като такъв, сумата по същият не е предмет на обвинението.

Заплахите, съдържащи се в изразите, последователността на последните, са били възприети от пострадалата Г. в гр. •••, чрез телефонни разговори в инкриминирА.я период. Общественоопасните последици на състава се изразяват с принудителното въздействие върху адресата на изнудването - пострадалата Г., която е изпитала тормоза от страна на подсъдимия, упражняван с цел да я накара да извърши вредоносно имуществено разпореждане, при което пострадалата е решила да се разпореди с искА.те парични суми, противно на действителната й воля. Пострадалата Г. е предприела искА.те действия от подсъдимия С., като същите са в пряка причинно – следствена връзка с психическо въздействие върху нея чрез отправените заплахи за причиняване на смърт /пунктове 1 – 6 вкл./ и отправени заплахи за разгласяване на позорящи обстоятелства /пунктове 7 и 8/. Деянието е постигнало посочения в нормата на чл.214 от НК резултат – пострадалата е превела парите на посочените лица и на него самият, като по този начин е увредено нейното имущество в посоченият по – горе размер - 5 094, 50 лв.

От субективна страна: деянието е извършено от подсъдимия С. при пряк умисъл като форма на вината и специална цел за облагодетелстване – съзнавал е, че св. Г. не желае да превежда парични суми в негова полза, по негова сметка или по сметка на трети лица. Подсъдимият е предвиждал, че с поведението си и отправените заплахи към св. Г., може да възникне страх у последната, което е и целял, за да се облагодетелства по посочения начин.

Деянията са извършени от подсъдимият в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като са осъществени от подсъдимия през непродължителен период от време /от неустановена дата през месец ноември 2016 год. до 02.06.2017 год./, както и при една и съща обстановка и при еднородност на вината /пряк умисъл/, като всяко от тях самостоятелно осъществява признаците на различни състави на едно и също престъпление /чл. 214, ал. 3, т. 2 от НК/ и от обективна и субективна страна представлява продължение на предходното. Правилно и законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че се касае за осъщестевни различни, а не еднакви състави на престъпление по чл. 214 от НК. Всички деяния се квалифицират за извършени при условията на опасен рецидив, каквато е правната норма на чл. 214, ал. 3, т. 2 от НК, но част от тях са с квалификация във вр. чл. 214, ал. 2, т. 1 във вр. чл.213а, ал. 2, алт. 1 /пунктове от 1 - 6 от обвинителния акт/, а други само във вр. чл. 214, ал. 1 от НК /пунктове 7-8 от обвинителния акт/, тъй като последните не съдържат обстоятелства, класифициращи деянията със закана за убийство. Именно и във връзка с тези изводи, първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия в частта на квалификацията, че отделните деяния на продължаваното престъпление осъществяват един и същ състав на престъплението по чл. 214 от НК, както и по отношение на квалификацията, че деянието по пункт 7 – изнудване чрез заплаха, че „ако не му изпрати парична сума, ще разпрострА. неин видеоклип, съдържащ позорящи обстоятелства“, е придружено със заплаха за убийство, т.с. да е извършено при условията на чл. 213а, ал. 2, т. 1 от НК. В тази връзка, постановената присъда следва да бъде изменена и подсъдимият бъде оправдан и касателно това обвинението, по пункт 8 – изнудване, извършено на 22.05.2017 год. чрез заплашване, с думите „ако не му преведе пари ще разпрострА. неин видеоклип, съдържащ позорящи обстоятелства“, тъй като и това деяние не съдържа квалификацията във вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 от НК /заплаха за убийство/.

Правилен и законосъобразен е извода на първата инстанция, че се касае за цялостна престъпна дейност, извършена в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, тъй като подс. С. е осъждан за тежки умишлени престъпления, с групиране на наказА.ята „Лишаване от свобода“ по ЧНД №3534/2013 год. по описа на СГС, в сила от 30.09.2014 год., като му е определено едно общо наказА.е, с приложение на чл. 24 от НК, „Лишаване от свобода“ в размер на девет години и шест месеца, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК.

Предвиденото в закона наказА.е за деянията, за които подсъдимият С. е бил признат за виновен, предвижда наказА.я „Лишаване от свобода“ от 5 до 15 години и „Глоба“ до 500 лева, както и възможност съдът да постанови конфискация по една втора от имуществото на виновния. При определяне на размера на наказА.ята, първоинстанционният съд се е позовал както на отегчаващите, така и на смекчаващи вината обстоятелства, като е приел превес на вторите и е определил размер на наказА.ето под средният предвиден в закона.

Като смекчаващи вината обстоятелства, се явяват както е възприел и първоинстанционният съд условията, способствали за извършване на деянието, създадени от самата пострадала, както и възстановената част на причинената парична вреда на пострадалата.

Като отегчаващи вината обстоятелства, САС възприема изводите на първата инстанция, че следва да бъдат отчетени като такива предходните осъждА.я на подсъдимия С., извън тези послужили за квалификацията във вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ от НК. Отегчаващо се явяват и броя на деянията в инкриминирА.я период и обстоятелството, че деянията са извършени в период на изтърпяване на наказА.е „Лишаване от свобода“ в СЦЗ.

С оглед на обстоятелството, че въззивното производство е иницирано единствено и само по жалба на подсъдимия, при липса на протест, въззивната инстанция се съгласява с определеното наказА.е при превес на смекчаващи вината обстоятелства, а именно „Лишаване от свобода“ в размер на осем години и „Глоба“ в размер на 300 лв., без приложение на алтернативно предвиденото наказА.е „Конфискация“.

Въз основа на изложеното, въззивната инстанция не намира основА.е за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК и намаляване на размера на определените наказА.я от първата инстанция, като не приема за основателни и направените възражения за несправедливо определен размер на наказА.ята.

В предвид изхода на делото, СпНС правилно и законосъобразно е осъдил подсъдимия С. да заплати направените разноски в производството по делото, който са в размер на 304, 98 лв. и се дължат по сметка на СДВР като такива направени в ДП и в размер на 120 лв. по сметка на СпНС като направени такива в първоинстанционното съдебно производство.

В настоящото производство беше проведено въззивно съдебно следствие, с допусната и приета Комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза. Във връзка със същата, на вещите лица Т. Б. К. и Г. Г. Г. бяха присъдени сума за положен от тях труд въз основа на представени Справки – декларации на осн. чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № Н-1 от 2023 год. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица в размер на 421, 20 лв. за всеки един от тях и сумата в размер на по 78, 80 лв. за всеки един от двамата за явяването и разпета им в съдебно заседание. Така изплатената обща сума от бюджетните сметки на САС в размер на 1000лв. представлява направени разноски във въззивното производство и с оглед изхода на делото, подсъдимия С. следва да бъде осъден да заплати и тях.

Присъдата в останалата й част, извън отразеното за измененито й, чрез оправдаване на подсъдимия С. относно деянието по пункт 8 – изнудване, извършено на 22.05.2017 год. чрез заплашване, с думите „ако не му преведе пари ще разпрострА. неин видеоклип, съдържащ позорящи обстоятелства“, да е осъществено със заплаха за убийство и относно намаляване общия размер на причинената имотна вреда от 5 794, 50 лв. на 5 094, 50 лв., следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Водим от гореизложеното, Апелативен съд – София, НО, 3-ти състав.