Решение № 12949 от 24.11.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2286/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от „КРЕПС 77“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.•, представлявано от управителя С. Г. С., чрез адв.Р. М. от ВАК, срещу Решение № 997 от 13.08.2025 г., постановено по АНД № 72 по описа на Варненски районен съд за 2025 г., с което е потвърдено НП № 03-014417/ 17.12.2024 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000, 00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, като касаторът е осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради несъответствие с материалния закон и процесуалните правила. Оспорват се фактическите изводи на районния съд и изразеното в решението становище за доказаност на нарушението. Твърди се, че оценката на събраните доказателства е неправилна, както и че отхвърлянето на направеното искане за събиране на допълнителни такива е препятствало реализирането на защитната линия на дружеството. Отрича се установеното при проверката лице да е полагало труд за касатора, като се поддържа, че годни доказателства в подобна насока не са налични. Изтъква се, че съставеният АУАН е втори по ред за същото нарушение, а направените в тази връзка възражения неоснователно са игнорирани от въззивния съд. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени издаденото наказателно постановление. В условията на евентуалност се иска да бъде приложена нормата на чл.28 от ЗАНН, да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС или да бъде намален размера на наложената санкция до законоустановения минимум. Ответникът по касационната жалба –директорът на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, чрез пълномощник-ст. юрисконсулт Н. Т., депозира писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на жалбата, респ. за правилност на постановеното решение. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се представлява. Ответникът по касационната жалба също не изпраща представител. Депозира писмена молба, с която поддържа изложеното в отговора на касационната жалба становище. В съдебно заседание се явява представител на Окръжна прокуратура – Варна, който изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна: Производството пред Варненски районен съд е образувано по жалба от „КРЕПС 77“ ООД срещу НП № 03-014417/ 17.12.2024 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000, 00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ. За да постанови обжалваното решение, въззивният състав е приел следната фактическа обстановка: На 20.08.2024г. лицето В. И. Б. извършвало дейност по продажба на сладолед на клиенти на щанд, находящ се в [населено място], к.к. “Зл. пясъци“, срещу хотел „Адмирал“, стопанисван от въззивното дружество „Крепс 77“ ЕООД, като отмервало грамаж, приемало плащания и издавало касови бележки. Около 21, 30ч. на посочената дата от служители на „ДИТ“ Варна, между които и св. Н. А. Г., била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство. Проверяващите поканили Б. да попълни декларация във връзка с извършването на проверката и същият изготвил такава, в която отразил, че имената му са И. М. Ц., че изпълнява длъжността „продавач- консултант“ в търговския обект, при работно време от 14 часа до 22 часа, при договорено трудово възнаграждение от 933 лева месечно, два почивни дена седмично и един час почивка в работния ден. При запознаване с отразените в декларацията факти, на 21.08.2024г. св. Г. установила, че са налице несъответствия в декларираните данни, при което била предприета повторна проверка на обекта. Там било установено, че същото лице отново извършва дейност по продажба на сладоледи. В предоставената му повторно за попълване декларация Б. отразил действителните си лични данни, както и че изпълнява длъжността „продавач-консултант“ в търговския обект, при работно време от 14 часа до 22 часа, при договорено трудово възнаграждение от 933 лева месечно, два почивни дена седмично и един час почивка в работния ден. От страна на управителя на дружеството били дадени обяснения, че има сключен договор с лицето И. М. Ц., който поради заболяване е помолил Б. да го замести, без да уведоми за това работодателя. Във връзка с тези констатации на 04.11.2024год. св. Г. съставила акт за установяване на административно нарушение на дружеството-касатор за това, че като работодател е допуснало до работа В. И. Б., [ЕГН], без да има сключен с него трудов договор в писмена форма. В съдържанието на акта били описани обстоятелствата около извършване на нарушението и била дадена правна квалификация по чл.62, ал. 1 от КТ вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Актът бил предявен и връчен на управителя на дружеството, който депозирал писмени възражения срещу него в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, които обаче били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 17.12.2024г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, като наложил на касатора наказание имуществена санкция в размер на 2000, 00 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ. За установяване на изложената фактическа обстановка съдът е изслушал показанията на свидетелите Н. А. Г. и И. М. Ц., като ги е кредитирал изцяло, с оглед преценката, че същите са последователни и съответни на приложените писмени доказателства. Отдал е особено значение на показанията на св.Г. и е съобразил, че същата е очевидец на извършеното нарушение и е установила непосредствено полагането на труд от страна на Б. в два отделни дни. Преценил е и че изявленията й кореспондират на данните от попълнената от посоченото лице декларация, в която той е удостоверил обстоятелства относно изпълняваните от него трудови функции. Въз основа събраните доказателства съдът е счел изложената фактическа обстановка за безспорно установена. За да потвърди наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна. Счетено е, че същото, както и съставеният акт, са издадени от надлежни органи, в кръга на тяхната компетентност. Не е констатирано нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, като е прието, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление са спазени установените в ЗАНН срокове и процедури, както и че същите съдържат изискуемите от цитираните разпоредби реквизити. Отхвърлено е като неоснователно възражението, че за същото нарушение е бил съставен АУАН, който е бил отменен, като е формиран извод, че повторното съставяне на акт не е опорочило административнонаказателното производство. Изводът на АНО за безспорната установеност на процесното нарушение е споделен като единствено възможен, предвид събраните по делото доказателства, а приложението на материалния закон е оценено като правилно. Прието е, че при правилна правна квалификация на нарушението е било наложено и надлежно наказание, в размер малко над минималния, предвиден в закона, за изменението на което не са установени основания. По подробно изложени съображения са отхвърлени и доводите, че лицето В. Б. не е било ангажирано за изпълнение на трудови функции от самото дружество, като е прието, че събраните по делото доказателства и обстоятелствата, при които е установено нарушението, не кореспондират на тезата на санкционираното лице. Не са споделени и възраженията относно попълнената от Б. декларация във връзка с извършената проверка, а съдържанието на наказателното постановление е счетено за достатъчно ясно и надлежно мотивирано, във връзка с което не е установено правото на защита на касатора да е било ограничено. С тези съображения ВРС потвърдил изцяло НП, като присъдил в полза на АНО и юрисконсултско възнаграждение. Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: Обжалваното решение е валидно, но неправилно в частта, в която се приема липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Настоящият състав споделя фактическите изводи на въззивния съд. Правилно ВРС е счел за доказано извършването на описаното в наказателното постановление нарушение. При субсидиарното прилагане на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата, като не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. ВРС е събрал необходимите и относими доказателства и е изложил последователни мотиви относно тяхната оценка. Правилно, въз основа събраните доказателства, е счетено за доказано по несъмнен начин, че лицето В. Б. е изпълнявало функции, представляващи трудови такива. Споделя се и извода, че правната квалификация на нарушението е определена правилно от АНО. Настоящият състав се съгласява с изложените от въззивния съд мотиви в тази им част, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК. Касационният съдебен състав споделя и становището, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в предвидените за това срокове, както и че описанието на обективираното в него нарушение е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си. Основателни се явяват обаче изложените в касационната жалба възражения по повод обстоятелството, че наказателното постановление е издадено въз основа на втори по ред АУАН. От постъпилото в хода на съдебното производство копие на Резолюция №3/18.10.2024г. е видно, че за процесното нарушение първоначално е бил съставен АУАН № 03-2400399/13.09.2024г. Наказващият орган е установил, че същият не е подписан от актосъставителя, поради което е прекратил административнонаказателното производство по съставения акт, поради наличие на съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано. След влизането в сила на резолюцията е съставен нов АУАН с № 03-014417/04.11.2024г., въз основа на който е било издадено и обжалваното наказателно постановление. В тази връзка се поставя въпросът допустимо ли е съставянето на АУАН, след като образуваното административнонаказателно производство е било прекратено по реда на чл.54, ал.1 от ЗАНН (в случая-по т.7 от цитираната норма). ВАдмС в настоящия си състав приема, че съставяне на втори по ред АУАН, след като вече е било налице прекратяване на административно-наказателното производство по реда на чл. 54 от ЗАНН, е незаконосъобразно. Случаите, при които се прекратява административно-наказателното производство, са изрично посочени в разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН и всички те по своя характер изключват реализирането на административнонаказателна отговорност. След като е приложил посочената разпоредба, наказващият орган се е произнесъл, като е изключил ангажирането на отговорността на дружеството за конкретното деяние, тъй като е намерил наличието на такива пороци на издадения акт, които не биха могли да бъдат санирани по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. При наличието на такова произнасяне, образуването на нова административна преписка, със съставянето на нов акт срещу същото лице, по същите факти, е било недопустимо, защото така се е стигнало до повторно установяване на едно и също поведение, но с нов акт, въз основа на който се развива нова процедура по ангажиране административната отговорност на нарушителя, а в административнонаказателния процес, както и в наказателния, е налице забрана за образуване на повече от едно производства спрямо един и същи деец и за едно и също деяние. Съгласно чл.24, ал.1, т.6 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, ако спрямо същото лице за същото деяние има незавършило производство, влязъл в сила съдебен акт, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. В случая образуваното първоначално административнонаказателно производство е било прекратено с резолюция на наказващия орган, което и обуславя недопустимостта повторно такова производство да бъде образувано за същото нарушение срещу същото лице. В теорията и съдебната практика еднозначно се приема, че правилото “non bis in idem” се прилага с оглед фактите, предмет на приключилото или висящо наказателно производство. В случая безспорно фактите, предмет на производството по първоначално съставения акт за установяване на административно нарушение, който е прекратен с посочената резолюция, са идентични с тези по акта, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление, а образуването на ново административнонаказателно производство, след прекратяването му по реда на чл.54 от ЗАНН, е недопустимо. Това становище се споделя и в практиката на съдилищата, като в тази насока са напр. Решение №1587/30.06.2014г. на АдмС-Варна по к.а.н.д. №1023/2014г., Решение №1538/30.04.2024г. на АдмС-Стара Загора по адм.д. №164/2024г. Решение №6096/18.10.2019г. на АдмС-София по адм.д. №8222/2019г. и мн. др. Действително, налице са и съдебни актове, в които се приема, че ЗАНН, като специален закон, съдържа особен ред за отстраняване на допуснати нарушения на изискванията за законосъобразност на наказателното постановление, поради което нормите на НПК се третират като неприложими. Приема се според някои от съдилищата, че преценката за нарушение на принципа “non bis in idem” следва да се извършва с оглед правилото на чл.17 от ЗАНН, както и че няма пречка след произнасяне по реда на чл.54 от ЗАНН да се състави нов АУАН, ако нарушителят не е бил наказан и ако не са изтекли съответните за това срокове. При тази разлика в тълкуването на нормативната уредба съдът взе предвид Мотивите към проекта за изменение и допълнение на ЗАНН от 2020г., (предложената законодателна промяна е въведена с ДВ, бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.). В т.6 от мотивите се обосновава необходимостта от осъвременяване и допълване на уредбата на резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство, както и от въвеждане на съдебен контрол върху акта, с който се слага край на производството. Предлага се детайлна уредба на реквизитите, които следва да съдържа резолюцията, реда за влизането й в сила и възможността за възобновяване на административнонаказателното производство, приключило по този ред. Изтъква се, че съобразно действалата към този момент правна регламентация резолюцията не подлежи на оспорване, а производството, приключило по реда на чл.54 от ЗАНН не подлежи и на възобновяване. Целта на предложените изменения е да не се допуска да влязат в сила незаконосъобразни актове на администрацията. При тази обосновка е очевидно разбирането на законодателя, че резолюцията по чл.54 от ЗАНН създава стабилно правно състояние, при което по-нататъшното ангажиране на отговорността на извършителя е недопустимо и поради това са предложени изменения, които да предоставят възможност за съдебен контрол на тази актове по инициатива на заинтересованите лица. При действащата нормативна уредба и предвид изложените от законодателния орган съображения съдът приема, че с прекратяване на производството на основание чл.54 от ЗАНН се преклудира правната възможност за повторно съставяне на АУАН за същото нарушение, като висящността на производството може да бъде възстановена само въз основа съдебен акт, постановен по реда на чл.54, ал.8 от ЗАНН. Налице е следователно съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в хода на административнонаказателното производство, което обуславя и извод за неправилност на обжалваното решение. Същото подлежи на отмяна на това основание, като следва да бъде отменено и обжалваното наказателно постановление. Независимо от изхода на спора, на касатора не следва да се присъждат разноски, доколкото такова искане не е направено пред настоящата инстанция. Водим от горното, касационният състав