Решение № 521 от 1.11.2023 г. на Софийски окръжен съд по дело № 653/2023 г.

Производството е по реда на чл. 538, ал. 2, вр. чл. 278 от ГПК Образувано е по частна жалба подадена от П. С. С. – молител в пъровинстанционното производство, в качеството й на настойник на поставения под пълно запрещение М. Д. Я., чрез процесуалния й представител – адв. Г. Д. от САК, срещу определение № 762 от 08.09.2023 г. на РС – Ботевград, постановено по гр. д. № 1483/2023 г., по описа на същия съд. С атакуваното определение първостепенният съд е отхвърлил молбата на молителката с правно основание чл. 165, ал. 4, вр. с чл. 130, ал. 3 от СК да бъде разрешено на напълно запретеното лице, чрез настойника си, да се разпореди с недвижимото си имущество, като прехвърли два свои, конкретно индивидуализирани в молбата, недвижими имота на настойника си срещу задължението на последната да го издържа и гледа. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Поддържа се, че наличните парични средства (наследени спестявания и получавана социална пенсия) били крайно недостатъчни, за да покрият издръжката на запретеното лице. Полаганите от жалбоподателката грижи били единствено в изпълнение на нейния морален ангажимент, поради което поддържа, че единственият начин да се гарантира получаването на необходимата издръжка за запретения е чрез поемането от нейна страна на договорно задължение. Неправилен бил и изводът на съда, че напрактика е поискано отчуждаване на цялото имущество на запретеното лице, тъй като той бил собственик и на други имоти. Моли съда да отмени обжалвания акт и да постанови нов, с който да разреши извършването на исканото разпореждане с имуществото на поставения под пълно запрещение. Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, от лице имащо интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съдът, след като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, и прецени данните по делото, намира от фактическа страна следното: С решение № 442/23.12.2022 г., постановено по гр.д. 148/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, което е влязло в сила на 01.02.2023 г., М. Д. Я. е поставен под пълно запрещение. Със Заповед № 1/05.04.2023 г. органът по настойничество и попечителство е посочил за настойник на М. Я., П. С., за заместник- настойник Ц. К. и за членове на настойническия съвет В. Ц. и В. В.. В протокол от 28.08.2023 г. настойническият съвет е изразил мнение, че не противоречи на интересите на поставеното под запрещение лице, извършването на разпореждане с част от притежаваните от него недвижими имоти. Производството пред РС – Ботевград е образувано по молба от П. С. С., действаща в качеството й на настойник на М. Д. Я., с искане първоинстанционния съд да разреши извършването на разпореждане с имуществото му, в полза на настойника. Разрешението било поискано за прехвърляне на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор............. по КК и КР, находящ се в гр. Б., ул. „К. А. Б.“ №.., с площ: 733 кв. м., с предишен идентификатор: ............. и номер по предходен план: ..., квартал.., парцел.., заедно с построените в него сгради, подробно индивидуализирани в молбата, както и за една втора идеална част от поземлен имот с идентификатор............. по КК и КР, находящ се в гр. Б., ул. „.-..“ №.., с площ: 816 кв.м. и номер по предходен план: .., .., .., квартал: .., заедно с цялата построена в имота сграда с идентификатор............. със застроена площ: 47 кв. м., брой етажи: 2 и предназначение: вилна сграда – еднофамилна, срещу задължението на С. да поеме цялата издръжка и грижи за прехвърлителя, като се запази правото му на ползване върху първия, от така посочените, недвижими имоти. Поддържа се в молбата и в частната жалба, че предоставяните до момента грижи и издръжка от страна на настойника се базират единствено на нейния морален ангажимент, като в интерес на запретеното лице е това задължение да бъде юридически гарантирано чрез сключване на договор. Посочено е, че имотът, находящ се на ул. „А. Б.“ №.., се нуждае от ремонт на покрива, както и от изграждането на вътрешен санитарен възел. Дейностите са необходими, тъй като запретеното лице живее в процесния имот. От представените към молбата писмени доказателства – удостоверение за наследници на Д. Я. И., нотариални актове, скици на поземлени имоти, удостоверения за данъчни оценки и решения на поземлена комисия и на общинска служба по земеделие гр. Б., се установява, че М. Д. Я. е собственик, по наследяване, на редица имоти, в това число и на процесните два, за които е поискано разрешението за разпореждане, макар не всички да са негова изключителна собственост. Видно от удостоверение за наследници на Й. Г. В. и извлечение по сметка от 31.03.2023 г. на ОББ, запретеното лице е наследник и на наличната по банковата сметка, на своята починала майка, сума в размер на 5 347, 58 лева. Съгласно разпореждане № 22223859009/01.07.2022 г. на ТП на НОИ – С. о., М.Я. получава социална пенсия за инвалидност в размер на 531, 05 лева месечно. С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил искането, тъй като е приел, че запретеното лице все още може да се издържа чрез наличните си парични средства, като интересът му не налага отчуждаване на процесните недвижими имоти. В мотивите е посочено и че сключването на подобен алеаторен договор между запретено лице и настойника му, поставя запретеният в уязвима позиция, доколкото при евентуално неизпълнение, последният не би могъл самостоятелно да изрази правно валидна воля за разваляне на договора. С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл. 165, ал. 4 от СК при разпореждане с имущество на лице под настойничество се прилага чл. 130, ал. 3 и ал. 4, изречение първо от СК. Разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от СК посочва, че извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги на детето (в случая на поставения под пълно запрещение) се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на неговите интереси. Преценката следва да бъде извършена от съда, изхождайки от обстоятелството дали и до каква степен това разпореждане е свързано с удовлетворяването на нуждите на лицето. Преценката следва да бъде извършена с оглед особеностите на конкретния случай, както по отношение на нуждите, за удовлетворяването, на които се поддържа, че е необходимо извършването на разпореждането, така и с оглед особеностите на разпореждането с имуществото, което се иска да бъде разрешено, но винаги при отчитане интереса на поставеното под запрещение лице, който трябва да е безусловно и по категоричен начин установен. В настоящия случай безспорно е, че в интерес на поставеното под запрещение лице - М.Я., е определената му за настойник П. С. да полага грижи за него. Това нейно задължение е законово закрепено в нормата на чл. 164, ал. 3 от СК. Съгласно текста на разпоредбата задължението на настойника касае извършването на действия по управление на имуществото на поставения под запрещение, представителството му пред трети лица и полагане на грижи за него. За тази дейност настойникът не следва да бъде овъзмездяван – тя е почетна (чл. 164, ал. 1 от СК). Средствата за издръжка на поставения под запрещение следва да се осигуряват по възможност от неговото собствено имущество, като настойникът не е длъжен да предоставя лични средства. В правомощията на съда е и преценката дали исканото разпореждане е в интерес на поставеното под запрещение лице, предвид конкретната му нужда и данните за притежаването от него имущество. Въззивният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 130, ал. 3 от СК за даване на разрешение за разпореждане с недвижимо имущество. Не е в интерес на запретения да се лиши от собствеността си върху процесните имоти (независимо от запазването на правото на ползване върху един от имотите), доколкото той разполага с парични средства, които могат да подсигурят издръжката му към настоящия момент. Според разпоредбите на Семейния кодекс, цитирани по-горе, разпоредителните сделки с имущество на напълно запретени са изключение. Това изключва възможността за издаване на търсеното разрешение, когато са налични други възможности за задоволяване нуждата на такова лице. Не съществува никаква пречка настойникът да поиска разрешение от районния съд за разпореждане с паричните средства на запретеното лице (наследен влог и получавана пенсия), които да покриват текущите му нужди за издръжка, без да е необходимо отчуждаването на процесните имоти. Предвид гореизложеното неоснователно е възражението в частната жалба, че е следвало първоинстанционният съд да даде разрешение за отчуждаване само на един от имотите. Не беше безспорно установено и твърдението на настойника- жалбоподател, относно необходимостта от извършване на ремонтни дейности в един от процесните имоти – обитаван от запретенто лице. Настоящият състав намира, че дори при наличието на доказателства в обратна посока, поисканото разпореждане се явява в противоречие с интереса на лицето. От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че освидетелстваното лице разполага и с други недвижими имоти, като единствено процесните два са жилищни. В подобна хипотеза за удовлетворяване нуждата от наложителен ремонт, в интерес на лицето би било отчуждаването именно на тези други имоти – ниви, ливади и овощни градини, а не на единствените му жилищни имоти, един от които той обитава. Констатираната недоказаност на изискуемите предпоставки, съгласно чл. 165, ал. 4, вр. чл. 130, ал. 3 от СК, не изключват възможността на жалбоподателката, съгласно чл. 538, ал. 3 от ГПК, при наличието им в последващ момент, да подаде нова молба за разпореждане с процесните недвижими имоти. Това се подкрепя и от практиката на ВКС, съгласно която сключването на подобен тип алеаторен договор между поставеното под запрещение лице и неговия настойник, от една страна не противоречи на задълженията на настойника по чл. 164, ал. 3 от СК, от друга страна – не би могло да се квалифицира принципно като несъответстващо на моралните принципи, нито противоречащо на закона. Предвид всичко изложено Софийски окръжен съд намира определението на Районен съд – Ботевград за законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила, а така подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, съдът