РЕШЕНИЕ

№ 560

Пловдив, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXXI Касационен състав, в съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ЗДРАВКА ДИЕВА Членове: МАРИАНА МИХАЙЛОВА ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ При секретар РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и с участието на прокурора БОЙКА АНГЕЛОВА ЛУЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ канд № 20247180702400 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по касационна жалба подадена от "Тин Груп" ЕООД с ЕИК 201098451, със седалище и адрес на управление: [населено място], „Атон“ № 1 А, представлявано от Б. С. – управител, чрез адв. А., против Решение № 1037/02.08.2024г., постановено по адм. дело № 3213/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление №763019-F741457 от 25.03.2024г. на Заместник директор на ТД на НАП - [населено място], с което на „ТИН ГРУП“ ЕООД, ЕИК 201098451, със седалище и адрес на управление: [населено място], „Атон“ № 1 А, представлявано от Б. С. – управител на основание чл.180в, ал.3, във връзка с чл.180в, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 14570.54 лв. /четиринадесет хиляди петстотин и седемдесет лева и 54 стотинки/ лева за извършено административно нарушение по чл.176в, ал. 6 от ЗДДС, във връзка с чл.176в, ал.1, т.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят "ТИН ГРУП" ЕООД, чрез пълномощника адв. А., иска да се отмени решението, както и потвърденото с него НП, по възражения, изложени в касационната жалба. Излага доводи за незаконосъобразност и за неправилност. Възразява, че от ПРС неправилно е прието, че към момента на представяне на гаранцията срокът е бил изтекъл, като се сочи, че срокът изтича на 25.08.2023 г., в който срок гаранцията е била представена.

Възразява се относно размера на определената санкция, като се сочи, че размерът на банковата гаранция не отговаря на следващия се размер, съгласно чл. 176в, ал.2 от ЗДДС и се твърди, че неправилно размерът е изчислен на база на дължимото обезпечение за месец юли, вместо за месец август.

Излагат се доводи, че наложеното наказание е непропорционална спрямо извършеното нарушение и не е съобразено с тежестта на нарушението и степента на обществените последици.

Изложени са и твърдения, че дори да се приеме, че е налице извършване на административно нарушение на посочените правни норми, то неправилно не е приложен чл. 28 от ЗАНН. Претендират разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба -заместник директор на ТД на НАП – [населено място], чрез юрисконсулт Манолева, по подробно изложени съображения в о.з. на 19.12.2024 г., счита, че касационната жалба е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Пловдив, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд - Пловдив е бил сезиран с жалба против НП № №763019-F741457 от 25.03.2024г. на Заместник директор на ТД на НАП - [населено място], с което на "ТИН ГРУП" ЕООД, на основание чл.180в, ал.3, във връзка с чл.180в, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 14570.54 лв. /четиринадесет хиляди петстотин и седемдесет лева и 54 стотинки/ лева за извършено административно нарушение по чл.176в, ал. 6 от ЗДДС, във връзка с чл.176в, ал.1, т.1 от ЗДДС.

От фактическа страна е установено, че дружеството-жалбоподател е данъчно задължено лице, което за периода 01.08.2023г. - 24.08.2023г. е извършило облагаеми доставки на течни горива по приложение №35 от ППЗДДС със ставка на ДДС 20 на сто и с обща стойност на данъчните основи над 25 000лв., за които не са налице изключенията по чл.176в, ал.8 от ЗДДС, не е предоставило в ТД на НАП - Пловдив ново обезпечение в пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция в законоустановения срок - до 23.08.2023г. вкл., а именно не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока по предходно обезпечение, предоставено под формата на банкова гаранция №••• с изх. №•••., последно удължена с Промяна №8 с №961 DGI 116551ASFD с изх.№0361-71-002229 от 07.09.2016г., на стойност 100 000 лв. със срок на действие - до 07.09.2023г.

За данъчен период 01.08.2023г. - 24.08.2023г. е дружеството извършило облагаеми доставки на течни горива по приложение №35 от ППЗДДС /втечнен нефтен газ и други газообразни въглеводороди с код по КН 27111900 и с код по КН 27111397, газьол с код по КН 27102011 и код по КН 27101943, бензин с код по КН 27101245/ със ставка на данъка 20 на сто, за които не са били налице изключенията по чл.176в, ал.8 от ЗДДС, с обща стойност на данъчните основи в размер на 305072, 90лв., описани в приложение №2, неразделна част от АУАН.

Размерът на дължимото обезпечение за периода 01.08.2023г.- 24.08.2023г. е бил определен по реда на чл.176в, ал.2 от ЗДДС - върху данъчната основа на извършените облагаеми доставки на течни горива по приложение №35 от ППЗДДС със ставка на данъка 20 на сто за м.07/2023г., за които не са били налице изключенията по чл.176в, ал.8 от ЗДДС.

Констатирано е, че за данъчен период 01.07.2023г. - 31.07.2023г. „ТИН ГРУП“ ЕООД е извършило облагаеми доставки на течни горива по приложение №35 от ППЗДДС /втечнен нефтен газ и други газообразни въглеводороди с код по КН 27111900 и с код по КН 27111397, бензин с код по КН 27101245, газьол с код по КН 27102011 и код по КН 27101943/ със ставка на данъка 20 на сто, с данъчна основа над 25 000 лв., описани в приложение №1, неразделна част от АУАН, с данъчна основа - 291 410, 68 лв., като е определено, че размерът на дължимото обезпечение по чл.176в, ал.6 от ЗДДС възлиза на 58 282, 14 лв. и следва да бъде предоставено в ТД на НАП - Пловдив в 14-дневен срок преди изтичане на срока по предходното обезпечение, а именно - до 23.08.2023г. вкл.

Със заявление по чл.176в, ал.10 от ЗДДС с вх. №165542303491097 от 25.08.2023г и Вх.№16-21514 от 25.08.2023г. дружеството-жалбоподател е предоставило обезпечение - банкова гаранция - с Промяна №9 с Изх.№0836-77-001207 от 24.08.2023г., към банкова гаранция №961 DGI 116551ASFD с изх.№0361-71-002229 от 07.09.2016г. в размер на 100 000 лв., с която валидността на гаранцията била продължена до 07.09.2024г.

Прието било от АНО, че дружеството-жалбоподател е предоставило дължимото се обезпечение след изтичане на срока.

Нарушението било прието за извършено на 24.08.2023г. в [населено място] и било открито на 29.08.2023г. с приключване на проверка по установяване на факти и обстоятелства, за която бил съставен протокол №П-16001623165296- 073-001/29.08.2023г.

Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с №Ф741457 от 26.10.2023г. за нарушение на разпоредбата на чл.176в, ал.6 от ЗДДС, вр. чл.176в, ал.1, т.1 от ЗДДС.

Актът бил връчен на представляващия дружеството и бил подписан без възражения, като такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН, a въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

В хода на съдебното производство пред въззивния съд като свидетел е разпитан актосъставителя, който е потвърдил фактическите констатации, изложени в съставения АУАН.

Последвало е издаване на процесното НП, с което на „ТИН ГРУП“ ЕООД, на основание чл.180в, ал.3, във връзка с чл.180в, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 14570.54 лв. /четиринадесет хиляди петстотин и седемдесет лева и 54 стотинки/ лева за извършено административно нарушение по чл.176в, ал. 6 от ЗДДС, във връзка с чл.176в, ал.1, т.1 от ЗДДС.

За да потвърди НП, районният съд е приел, че нарушение има и то несъмнено е установено и правилно квалифицирано, в хода на административнонаказателното производство не са извършени съществени нарушения, ПРС е посочил, че не са налице основания за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН.

В тази връзка е посочено, че с Решение №2076 от 08.11.2022г. по АНД №3730/2022г. по описа на РС-Пловдив II н.с., потвърдено с Решение №1414/24.07.2023г., постановено по КАНД №1227/2023г. по описа на Административен съд - Пловдив и влязло в сила на 24.07.2023г. веднъж жалбоподателят вече е бил освобождаван от отговорност с мотиви, че е налице маловажен случай отново за нарушение по чл.176в, ал.6 от ЗДДС, като с окончателен съдебен акт дружеството е било предупредено, че ако извърши същото по вид нарушение в едногодишен срок, ще му бъде наложено административно наказание. Решението е влязло в сила, както се посочи, на 24.07.2023г., а настоящото нарушение е било извършено с акт на бездействие на 24.08.2023г., когато е изтекъл срокът за правомерно изпълнение на задължението на жалбоподателя, като от датата 24.07.2023г. до 23.08.2023г. е изтекъл срок по-малък от един месец, а не от една година, поради което не е възможно да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Решението е обосновано с всички събрани по делото доказателства, като са изложени мотиви по отношение на всички възражения на жалбоподателя, включително за датата на извършване на нарушението, съответствието между словесното описание на извършеното нарушение и дадената в АУАН и НП правна квалификация, съобразно изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Изложени са аргументи относно начина на изчисляване на размера на имуществената санкция и съобразяването му с предвидения механизъм на определяне на наказанието. Изложени са и аргументи относно възражението за непропорционалност на санкцията.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 176в, ал. 1, т. 1 ЗДДС, всяко данъчно задължено лице е длъжно да предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната ТД на НАП, когато за текущия данъчен период извърши облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв. Съставът на нормата на чл. 176в, ал. 6 ЗДДС във р, с чл, 176 в, ал.1, т.1 - основание за ангажиране на отговорността на наказаното лице, установява сроковете за представяне на обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, когато за текущия данъчен период е извършило облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв. - 14 дневен, преди изтичането на срока на предходното обезпечение.

С непредставяне в срок на ново банково обезпечение се счита за осъществен съставът на вмененото на касатора нарушение.

В случая касаторът е представил дължимото обезпечение на 25.08.2023 г., като това обстоятелство не се оспорва от дружеството-жалбоподател.

Броенето на срокът в обратен ред е установено със ЗДДС. Според касационната инстанция в случая правилно ПРС е приел, че предвидения в закона 14-дневен срок изтича на 23.08.2023г. и нарушението е извършено на 24.08.2023 г., тъй като при обратно броене на сроковете се установява, че считано от 24.08.2023 г., представената гаранция би била валидна до 07.09.2023г., съответно ще бъде спазено изискването на чл. 176в., ал. 6 от ЗДДС и при представена гаранция на 24.08.2023 г., същата ще бъде в указания 14-дневен срок.

Неотносимо е и обстоятелството, че дружеството е разполагало с такава гаранция, доколкото същата не е представена в предвидения в закона срок Санкцинонна норма на чл. 180в от ЗДДС сочи, че лице, което, като е длъжно, не предостави в срок обезпечение по чл. 176в или не предостави обезпечение, или предоставеното обезпечение не е в размера по чл. 176в, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на дължимото обезпечение. А ал. 3 от чл. 180в ЗДДС предвижда, че при нарушение по ал. 1, когато лицето е предоставило обезпечение в 7-дневен срок, следващ изтичането на срока, в който е следвало да бъде представено обезпечение, глобата, съответно имуществената санкция е в размер 25 на сто от дължимото обезпечение, но не по-малко от 10 000 лв.

Поради това, настоящият касационен състав приема, че нарушението от страна на дружеството е безспорно доказано и са неоснователни възраженията на дружеството за несъставомерност на нарушението. Нарушението е формално, на просто извършване, което се счита за довършено единствено с неспазването на 14-дневния срок за подаване на банковата гаранция, като не се държи сметка за настъпилите от това неспазване на срока последици. Също така, без значение са обстоятелствата, които са довели до забавянето при представяне на банковата гаранция.

Неоснователни са възраженията, че не е приложен чл. 28 от ЗАНН, доколкото както се посочи, спрямо същото дружество за същото нарушение е налице влязло в сила Решение № 2076 от 08.11.2022 г. по АНД 3730 от 2022 г. на ПРС, с което е отменено НП №634372-F635108 от 09.5.2022 г., с което е наложена имуществена санкция за нарушение по чл. 176в, ал.6 във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗДДС и „ТИН ГРУП“ ЕООД е предупредено, че при извършване на друго нарушение от същия вид в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт за това нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.

Относно възраженията в жалбата, че наложеното наказание е несъразмерно на извършеното нарушение, следва да се посочи, строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. Според правото на ЕС и практиката на СЕС този принцип се отнася не само до издаването на административните актове, а и до налагането на санкции. Съгласно т. 55 от Решение на Съда (втори състав) от 19 юли 2012 година по дело C-263/11 (Ainars Redlih срещу Valsts ienemumu dienests) националната юрисдикция е компетентна да провери дали размерът на санкцията не надхвърля необходимото за постигането на целите за осигуряване на точното събиране на данъка и за предотвратяване на измамите, като вземе предвид обстоятелствата по случая и най-вече каква е конкретната сума на наложената глоба и евентуално налице ли е измама или заобикаляне на приложимото законодателство от страна на данъчнозадълженото лице, наказано за липсата на регистрация. Възприетото тълкуване е намерило отражение и в Решение на Съда (осми състав) от 20 юни 2013 г. Дело C-259/12 и 2013/C 225/58 (преюдициално запитване от Административен съд-Пловдив- България), според което принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната администрация на държава членка да наложи на данъчнозадължено лице, което не е изпълнило в предвидения в националното законодателство срок задължението си да отрази счетоводно и да декларира обстоятелства от значение за начисляване на дължимия от него данък върху добавената стойност, имуществена санкция в размера на невнесения в посочения срок данък, когато впоследствие това данъчнозадължено лице е отстранило нарушението и е внесло дължимия данък в пълен размер и съответните лихви. Националната юрисдикция следва да прецени — предвид членове 242 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност с оглед на обстоятелствата по спора в главното производство, и по-специално на срока, в който нарушението е отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на данъчно облагане или заобикаляне на приложимия закон, за които отговаря данъчнозадълженото лице-дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. Досежно размера на санкцията СЕС в преюдициалното заключение по делото Chmielewski, С-255/14, постановено на 16 юли 2015 г., е приел, че санкция от 60% от недекларирана сума е несъразмерно тежка (т. 30).

В заключение на изложеното относно непроменения размер на санкцията по чл. 180в ЗДДС, както и с оглед цитираната практика на СЕС, наложената на дружеството санкция в размер на 14570, 54 лева за предоставяне на обезпечение в размер на 58 282, 14 лева, като нарушението е извършено чрез бездействие, след като на дружеството вече е било наложено наказание за същото нарушение за друг период, не се явява е несъразмерна.

Предвид изложеното, наличието на нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Констатираното нарушение е основа за издаването на НП, в което ясно, точно и конкретно е описано нарушението, за което лицето е санкционирано, без да са допуснати съществени нарушения при съставянето на акта, ограничаващи правото на защита на дружеството.

Изложение в касационната жалба възражения са били наведени и пред ПРС и въззивният съд е изложил подробни мотиви.

Предложената от въззивната инстанция аргументация относно съставомерността на деянието, неговото осъществяване, наличието на всички реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и липсата на процесуални нарушения се споделя от касационната инстанция, поради което е ненужно същите за бъдат преповтаряна- чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК, вр. чл. 63в ЗАНН.

Ето защо решението ще се остави в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Процесуалното представителство на ответника е осъществено от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя в размер на 80 лева, на основание чл. 63, ал.3-5 от ЗАНН във вр. с 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, Съдът