Решение № 795 от 24.1.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2244/2023 г.

Производството е по реда на чл.145 – чл.178 от А дминистративнопроцесуалния кодекс /А ПК /, във вр. с чл. 45, ал.4 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/. Образувано е по жалба на ЕТ „Д-р Г.Д. – амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“, представляван от Г.Д., чрез адв. С.К., срещу Заповед № РД-04-436/31.10.2022 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/, с която ЕТ „Д-р Г.Д. – амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“ е заличен от регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите в ИАМН и се обезсилва Удостоверение за регистрация № 2414/18.08.2009 г. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и иска неговата отмяна. Твърди, че не са били налице материалноправните предпоставки за издаването му, както и че същият е постановен при липса на мотиви. В съдебно заседание ЕТ „Д-р Г.Д. – амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“ – гр. Пловдив се представлява от адв. С.К., който поддържа жалбата и допълва доводите в нея. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно чл.38 от Закона за адвокатурата. Ответникът – изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище. Административен съд – Пловдив, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал.1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното: Ж албата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице по чл. 147, ал.1 от АПК, чиито законни права и интереси са засегнати от оспорения акт, против заповед, подлежаща на пряк съдебен контрол на основание чл. 145 от АПК, вр. чл.45, ал.5 от ЗЛЗ, п оради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. Предмет на разглеждане в настоящото производство е Заповед № РД-04-436/31.10.2022 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/, с която на основание чл.45, ал.1, т.1, вр. ал.3 от ЗЛЗ, във връзка с Писмо № АУ-465-339/21.10.2022 г. от РЗИ – Пловдив поради заличаване от регистъра на регионалната колегия, ЕТ „Д-р Г.Д. – амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“ е заличен от регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите в ИАМН и е обезсилено Удостоверение за регистрация № 2414/18.08.2009 г. З аповед та е издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/, който съгласно чл.45, ал.3 от ЗЛЗ е компетентен орган да заличи регистрацията на лечебно заведение в случаите по чл.45, ал.1, т.1 – т.9 от ЗЛЗ. Заповедта е о бективиран а в писмена форма, с реквизити и съдържание, посочени в чл. 59, ал.2 от АПК. О значен е органът, който го е издал, посочен е адресатът му, отразени са фактическите и правните основания за издаването му, формулирано е ясно и конкретно разпореждане, съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване, датиран и подписан. Заповедта, видно от изрично направеното вписване, е издадена след постъпването на Писмо № АУ-465-339/21.10.2022 г. от РЗИ – Пловдив. Същото е представено като доказателство по делото /л.22 от АД № 7475/2023 г. по описа на АССГ/. Към него е приложено Удостоверение № 138/03.10.2022 г. за заличаване от регистъра на БЗС на д-р Г.Д. /л.23 от АД № 7475/2023 г./. Видно от последното, Районната колегия на БЗС – гр. Пловдив е заличила от своя регистър члена на БЗС д-р Г.Д., поради неизпълнение по чл.56 от Устава на БЗС /чл.45, ал.1, т.3 от Устава на БЗС/. От приетото като доказателство Удостоверение № 2414/18.08.2009 г., издадено от директора на РЦЗ – Пловдив /л.24 от АД № 7475/2023 г./ се установява, че ЕТ „Д-р Г.Д. – амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“ е регистриран като лечебно заведение – амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина и е вписано в регистъра на Регионален център по здравеопазване – Пловдив под № 2414, партида 41, том 14, стр.82, регистър 1 и идентификационен код 1622112680. Като член на БЗС и съгласно чл.56 от Устава на БЗС той има задължение за внасяне на членски внос. Според чл.56, ал.1, м инималният размер на членския внос е 200, 00 лв. /двеста лева/, а ако не бъде платен в срока по ал.2, размерът е 400, 00 лв. /четиристотин лева/. В ал.2 е фиксиран срок за внасяне: до края на месец март на всяка календарна година. Съгласно чл.45, ал.1, т.3 от Устава на БЗС, членството в БЗС се прекратява с решение на Управителния съвет на Районната колегия на БЗС при констатирана нередовност на членството при изпълнение на задължението по чл.56 от Устава, а в съответствие с чл.45, ал.2 от Устава, чле нството се прекратява чрез заличаване от регистъра на районната колегия по предложение на КПЕ при установяване на обстоятелства, изключващи членството. В конкретния случай членството на д-р Г.Д. е прекратено, тъй като е установено, че са по отношение на нея са налице предпоставките на горепосочените разпоредби. Тя не е платила членския си внос за 2022 г. в срока по чл.56 от Устава. От приложената по делото Квитанция към приходен касов ордер № 1186/18.11.2022 г. /л.16/ е видно, че на 18.11.2022 г. д-р Г.И.Д. е заплатила редовен членски внос за 2022 г. в размер на 300, 00 лв. Сумата е внесена много след изтичане на крайния срок, който е бил до края на месец март на календарната година. Освен това по делото не са представени доказателства, нито са наведени доводи, че са били налице предпоставките за освобождаването на д-р Г.Д. от задължението да плаща членския си внос, предвидени в чл.56, ал.3 от ЗЛЗ. Предвид констатираните нередовности и на основание чл.45, ал.1, т.3, във връзка с чл.56 от Устава на БЗС, членството на д-р Г.Д. в БЗС е прекратено и на основание чл.45, ал.2 от Устава тя е заличена от регистъра на БЗС. Издадено е Удостоверение № 138/03.10.2022 г. за заличаване от регистъра на БЗС /л.23 от АД № 7475/2023 г. на АССГ/ и същото е представено на изпълнителния директор на ИАМН, приложено към Писмо № АУ-465-339/21.10.2022 г. от РЗИ – Пловдив /л.22 от АД № 7475/2023 г. на АССГ/. С оглед на горните обстоятелства, в хипотезата на чл.45, ал.1, т.1, във връзка с ал.3 от Закона за лечебните заведения изпълнителният директор на ИАМН е издал оспорената Заповед № РД-04-436/31.10.2022 г. При издаването й не са нарушени административнопроизводствените правила, спазен е материалния закон и е съобразена целта на закона. Ето защо жалбата срещу нея е неоснователна и следва да се отхвърли. Възражението на жалбоподателя, че процесната заповед е незаконосъобразна поради липса на мотиви, не се споделя от съда. Съгласно чл.59, ал.2 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма /както е в настоящия случай/ той безусловно трябва да съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Излагането на мотиви, според АПК е такова, че липсата им е съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта – в този смисъл е Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. на ВАС по дело № ТР-4/2002 г. Същевременно, съобразно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт – в съпътстващата документация по неговото издаване или най-късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка. В случая, в обстоятелствената част на оспорената Заповед № РД-04-436/31.10.2022 г. не са изложени мотиви, но такива се извеждат от цитираното в нея Писмо № АУ-465-339/21.10.2022 г. от РЗИ – Пловдив към което е приложено Удостоверение № 138/03.10.2022 г. за заличаване от регистъра на БЗС. Ето защо, оспореният административен акт отговаря на изискването за мотивираност, а доводите на жалбоподателя са неоснователни. Не се споделя и възражението относно неспазването на срока по чл.61 от АПК за връчване на процесната заповед. Посоченият срок е инструктивен и неспазването му не води до незаконосъобразност на акта. Не се възприемат за основателни оплакванията на ЕТ „Д-р Г.Д. – амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“, че заличаването на д-р Д. от регистъра на БЗС е незаконосъобразно, тъй като тя е заплащала ежегодно дължимия членски внос и е получавала удостоверение за актуално членство, включително за 2022 г. и 2023 г. По делото са представени доказателства, от които се установява, че както през 2022, така и през 2023 г. д-р Г.Д. не е спазила установения в чл.56, ал.2 от Устава на БЗС срок, а именно: до края на месец март на всяка календарна година. Членският внос за 2022 г. е заплатен от нея на 18.11.2022 г., което е видно от представената по делото Квитанция към приходен касов ордер № 1186/18.11.2022 г. /л.16 от делото/, а за 2023 г. – на 12.07.2023 г., видно от Квитанция към приходен касов ордер № 1142/12.07.2023 г. /л.18 от делото/. Действително на тези две дати са й издадени съответно Удостоверение за актуално членство № 1192/18.11.2022 г. /л.15/ и Удостоверение за актуално членство изх. № 1192/12.07.2023 г. /л.17/, но това се обяснява с факта, че и към двете дати процесната Заповед № РД-04-436/31.10.2022 г. не е била връчена на д-р Г.Д. и това е станало едва на 19.07.2023 г. Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата срещу нея – неоснователна, поради което следва да се отхвърли. Доколкото претенцията на ответника за присъждане на разноски е направена след приключване на устните състезания, същото се явява недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив