Решение № 120 от 3.5.2023 г. на Административен съд - Враца по дело № 239/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС). Образувано е по жалба на •• Г.К.М., •••, срещу Заповед № Л-1197/20.04.2023г. на Началника на З. – •••, с която му е наложено дисциплинарно наказание „•••“, на основание чл. 104, ал. 1, вр. чл. 102, ал.2 вр. чл. 101, т.7 от ЗИНЗС. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, за което излага подробни съображения. Иска се отмяната й. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Ответникът – Началника на З. •••, редовно призован, не се явява. Чрез процесуален представител - • А. М. /•••• в с. з. и в представените по делото писмени бележки, оспорва жалбата. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на оспорената заповед. Посочва, че е спазена процедурата по налагане на наказанието и същото е правилно. По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган дисциплинарна преписка. Представена е изисканата медецинска справка за •• М.. Съдът, след като се запозна с депозираната жалба и прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 3 /три/-дневен срок чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС, от надлежна страна – адресат на заповедта, която има правен интерес от оспорването и срещу индивидуален административен акт, който засяга права и интереси на оспорващия. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Видно от изложеното в докладна записка с вх. № 5628/03.04.2023г., на ………………………………………………………………………….. били свалени на •••, за да чистят стационара, с оглед наложените им наказания по чл.101, т.2 от ЗИНЗС. Тримата •• отказали да изпълнят разпореждането, за което всеки собственоръчно е написал обяснение. В обяснението •• М. е посочил, че е отказал да чисти, тъй като е следвало да носи строителни отпадъци от стационара, а •• не го позволява. Изтъкнал е и като причина религиозния празник „•“, според който не трябва да извършва такива дейности. Според обясненията дадени от другите двама •• – ……………………………………… тяхното •• също не позволявало да извършват дейност по почистване, вкл. И на строителни материали. Въз основа на цитираната докладна записка е изготвено предложение от ИСДВР •• и ИСДВР •• до Началника на З., в което е записано по повод обясненията на •• М. за забрана по •• същия „да извършва подобни действия“, че от медицинската справка според •, М. има …………………………….., и са заключили, че може да поддържа хигиената и чистотата и е предложено същия да бъде наказан на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС със „•••“ за извършено нарушение по чл. 96, т.4 от ЗИНЗС. В предложението е посочено, че •• М. е наказван още •••. Въз основа на изложеното и след като е изслушал нарушителят, Началника на З. ••• е постановил оспорената в настоящото производство Заповед № Л-1197/20.04.2023 г., с която на •• Г.К.М. е наложено дисциплинарно наказание „•••“, на основание чл. 104, ал. 1, вр. чл. 102, ал.2, вр. чл.101, т.7 от ЗИНЗС. В мотивите на заповедта, административния орган е приел, че с деянието си •• М. е нарушил чл.96, т.4 от ЗИНЗС и същото е дисциплинарно нарушение, съгласно чл. 100, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС. Обжалваната Заповед не е отменяна по реда на чл. 111, ал. 2 от ЗИНЗС. Според представената по делото медицинска справка •• М. е след ……….. на ниво Л4-Л5, каквито твърдения жалбоподателя навежда в жалбата. Като доказателство по делото са представени 3 броя заповеди за наказания в преиода от 09.01.2023г. до 30.01.2023г., за извършени нарушения съответно на ………. и на непосочена дата. Съдът извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт освен на основанията, сочени от оспорващия и на всички основания по чл. 146 от АПК, като приема следното: Заповедта е издадена от компетентен орган - компетентността му произтича от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно която дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед от началника на з. Спазена е установената писмена форма като заповедта съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, доколкото в приложимия ЗИНЗС не са регламентирани специални изисквания към формата и съдържанието на акта. Посочени са фактическите и правните основания за издаването й, като за мотиви на акта, съобразно трайно установената съдебна практика, следва да бъдат възприети и доказателствата за всички извършени в хода на административното производство процесуални действия. Според нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС, дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 и 8 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5. Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние – действие или бездействие, извършено виновно от ••, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. В конкретния случай основанието за налагане на този вид дисциплинарно наказание е извършването от жалбоподателя на дисциплинарното нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС в условията на системност. Следва да се отчете, че наказанията по чл. 101, т. 7 и и т. 8 от ЗИНЗС са тези, които в най-голяма степен ограничават и засягат правата на ••, поради което е предвидено те да се налагат само за тежки дисциплинарни нарушения или такива, при които броят и честотата на извършването им, т. е. системното им извършване оправдава налагането на по-тежко по вид наказание. В правната теория се приема, че системност означава три или повече пъти да е извършено едно и също нарушение в продължение на една година. От представените копия на заповеди № Л-82/09.01.2023г., № Л-83/09.01.2023 г., № Л-304/30.01.2023 г., № Л-594/21.06.2022 г., без отбелязвания с подпис и печат на датите им на влизане в сила, не се установява по безспорен начин жалбоподателят да е извършил три или повече нарушения от същия вид в рамките на една година. Освен процесната, ответникът е представил още три заповеди за наказания, наложени за жалбоподателя за извършени от него нарушения, като само две от тях са за нарушение по чл.96, т.4 от ЗИНЗС в рамките на една година от извършване на процесното нарушение. В заповедта е посочено, че •• преди налагане на наказанието е приет и изслушан, като липсват доказателства, които да потвърждават този факт, с оглед на което не може да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, вр. чл. 89, ал. 2 от ППЗИНЗС. Последната повелява, че преди издаване на заповедта наказващият лично се запознава с докладната записка на констатиралия нарушението служител, писмените обяснения на •, другите материали от дисциплинарната преписка и изслушва ••. При това положение настоящият съдебен състав намира, че представеното обяснение от •• М. от 31.03.2023 г. /л. 15/, върху което е направено отбелязване, че е изслушан на...04.2023г. /не се чете датата на изслушване/ и което дори не е регистрирано, е необходимо, но недостатъчно условие, за да е изпълнено нормативно регламентираното изискване за изслушване. На следващо място, съгласно чл. 102, ал. 1 от ЗИНЗС, при определяне тежестта на наказанието следва да се вземат предвид тежестта на извършеното нарушение, отношението на •• към него, поведението му преди това и ••. В заповедта бланкетно е посочено, че са взети предвид всички тези критерии, без обаче да са изложени конкретни мотиви кои точно факти са послужили като основание за определяне на най-тежкото наказание, имайки предвид и установеното с медицински документи •• на •• Г.М.. Липсват доказателства за изготвен график за извънредните дежурства на •• М. по поддържането и чистотата и хигиената, както и в какво следва да се изразява положената дейност от лицето, съобразно неговото установено • •. Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при неизяснена фактическа обстановка. Не са проверени твърденията в писмените обяснения на Г.М., а дори и да са проверени не са отчетени при издаване на заповедта за дисциплинарното наказание. Дисциплинарното наказание е наложено незаконосъобразно, без да са били налице материалноправните предпоставки за него, вследствие на което обжалваната заповед следва да бъде отменена. С оглед изхода на спора и на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, ГД „ИН“, в чиято структура е ответника, следва да бъде осъден да заплати на АдмС – Враца сумата от 10, 00 лева, представляваща следващата се държавна такса за водене на делото. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, във връзка с чл. 111, ал. 6, т. 2 от ЗИНЗС, Административен съд Враца, І-ви състав: