Решение № 370 от 16.7.2025 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 143/2025 г.

Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 1822 от 30.12.2024 година по гражданско дело № 1808/2024г. Районен съд - Велико Търново е признал за установено по отношение на „Теди-Цвет“ ЕООД – град Велико Търново, че правото на принудително изпълнение срещу „Земеделска кооперация за производство и услуги „Мекиш“ – в ликвидация за събиране на сумата от 22 440.91 лева, от която 20 177.91 лева – главница и 2 263.00 лева – разноски, ведно със законната лихва, за която сума е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 50/2012г. на Районен съд – Велико Търново, е погасено, поради изтекла погасителна давност. С решението „Теди-Цвет“ ЕООД – град Велико Търново е осъдено да заплати на „Земеделска кооперация за производство и услуги „Мекиш“ – в ликвидация сумата от 946.00 лева, представляваща направените по делото разноски. Недоволен от така постановеното решение са ответникът „Теди-Цвет“ ЕООД – град Велико Търново, който го обжалва в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си процесуалния представител на въззивника развива съображения, че първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт. Посочва, че Йовита Дълбокова не е легитимирана да предявява иска срещу „Теди-Цвет“ ЕООД, тъй като е назначена за ликвидатор на кооперацията през 2013 година и е определен срок за ликвидацията 6 месеца, който е удължаван, но към 31.12.2023 година срокът за ликвидацията е изтекъл и не е вписан нов срок. Твърди, че правото на иск е погасено по давност, поради което предявеният иск е недопустим. Навежда доводи, че вземането не е погасено по давност, както и че от образуването на изпълнителното дело на 11.10.2012 година и към настоящия момент кооперацията не само не е оспорвала вземането на „Теди-Цвет“ ЕООД – град Велико Търново, но и е признавала вземането. Направено е искане да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което предявеният по делото иск да бъде отхвърлен. Претендира да бъдат присъдени направените от въззивника разноски за двете инстанции. Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, чрез процесуалния й представител по делото, който в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на същата. Заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, респективно – за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Навежда доводи в подкрепа на становището си, че изтичането на първоначално определения срок на ликвидация не води до прекъсване правомощията на избрания ликвидатор, нито пък това обстоятелство се установява от представения „протокол“, доколкото не носи информация относно неговото авторство. Развива подробни съображения относно погасяването на процесното вземане по давност, както и относно твърдението, че правото на иск не е погасено по давност. Направено е искане обжалваното решение да бъде потвърдено. Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на „Теди-Цвет“ ЕООД – град Велико Търново, чрез адв. Ал. Ч. - ВТАК, е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. „Земеделска кооперация за производство и услуги „Мекиш“ – в ликвидация, основава исковата си претенция по делото на чл. 439, ал. 1 ГПК. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че с изпълнителен лист от 01.10.2012 година, издаден на основание решение по гр.д. № 50/2012 година на ВТРС кооперацията е осъдена да заплати на „Теди-Цвет“ ЕООД – град Велико Търново сумата от 21 177.91 лева, представляваща сбор от неплатени главници по фактури, ведно със законната лихва и направените по делото разноски в размер на 2 263.00 лева. Посочва, че въз основа на изпълнителния лист и с молба от 11.10.2012 година е образувано изпълнително дело № 768/2012 година по описа на ЧСИ Д. Бойчев, рег. № 726 при КЧСИ, с районен на действие ВТОС. Твърди, че взискателят е насочил принудителното изпълнение към два собствени на длъжника недвижими имота, намиращи се в село Обединение, като на 19.10.2012 година са вписани наложените върху тях възбрани, а за 12.02.2013 година е насрочен опис, който в последствие е пренасрочен за 14.03.2023 година. Посочва, че на 27.02.2013 година взискателят по изпълнителното дело е депозирал молба с искане наложените възбрани да бъдат вдигнати, като с постановление, вписано на същата дата молбата е уважена. Твърди, че в периода от 27.02.2013 година до 28.11.2023 година взискателят не е искал извършването на каквито и да е изпълнителни действия и такива не са извършвани, като на 28.11.2023 година с нарочно постановление изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а след влизането му в сила е върнал на взискателя оригинала на изпълнителния лист. Посочва, че в края на 2023 година и въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело № 251/2023 година по описа на ЧСИ Р. Касабова, рег. № 731 при КЧСИ, с район на действие ВТОС. Навежда доводи, че правото на принудително изпълнение по посочения изпълнителен лист е погасено по давност, доколкото в периода от 27.02.2013 година до 28.11.2023 година не са извършвани каквито и да било изпълнителни действия. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на „Теди-Цвет“ ЕООД – град Велико Търново, че правото на принудително изпълнение по отношение на вземането на дружеството по изпълнителен лист от 01.10.2012 година, издаден на основание решение по гр.д. № 50/2012 година на ВТРС и възлизащо общо в размер на 22 440.91 лева, от които сумата в размер на 20 177.91 лева – главница и сумата в размер на 2 263.00 лева – разноски и законна лихва, за принудителното удовлетворяване на което е образувано изпълнително дело № 251/2023 година по описа на ЧСИ Р. Касабова, рег. № 731 при КЧСИ не съществува, поради погасяването му по давност. Претендира да бъдат присъдени направените от кооперацията разноски по делото. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представил на ответното дружество развива съображения за неоснователност на предявения иск, като оспорва същия по основание и размер. Посочва, че Йовита Дълбокова не е легитимирана да предяви процесния иск срещу дружеството, тъй като последната е избрана за ликвидатор на кооперацията през 2013 година, като е определен срок за ликвидацията от 6 месеца, като макар срокът за ликвидацията да е удължаван, към 31.12.2023 година той е изтекъл и не е вписан нов срок за ликвидация, респективно – последната не е ликвидатор на кооперацията. На следващо място навежда доводи, че давност е текла до приемането на ТР № 2/26.06.2015 година по т.д. № 2/2013 година, като до този момент няма изтекла петгодишна давност, а нова давност е започнала да тече от образуването на изпълнителното дело пред ЧСИ Р. Касабова. В условията на евентуалност посоча, че ако се приеме, че давността е текла преди и след приемането на ТР, то петгодишният давностен срок е изтекъл на 27.02.2018 година и от този момент е възникнало правото на кооперацията да предяви настоящия иск, т.е. правото на иск е погасено по давност. Твърди, че в периода от образуване на изпълнителното дело на 11.10.2012 година кооперацията не само не е оспорвала вземането на ответното дружество, но и е признавала същото, с което давността е прекъсвана. Направено е искане предявения по делото иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото. Не е спорно по делото, а и от приложеното към първоинстанционното производство изпълнително дело, безспорно се установява, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 50/2012г. на Районен съд – Велико Търново, срещу длъжника „Земеделска кооперация за производство и услуги „Мекиш““ е образувано изпълнително дело № 768/2012 г. по описа на ЧСИ Димитър Бойчев по молба на „Теди Цвет“ ЕООД – град Велико Търново от 11.10.2012 година /л. 1 от изп. д. № 768/2012 година на ЧСИ Д. Бойчев, рег. № 726 при КЧСИ/, като на 19.10.2012 година са вписани поисканите и наложени от съдебния изпълнител възбрани върху недвижими имоти, собственост на кооперацията /л. 9 от изп. д. № 768/2012 година на ЧСИ Д. Бойчев/. С молба вх. № 00228 от 10.01.2013 година /л. 16 от изп. д. № 768/2012 година на ЧСИ Д. Бойчев/ взискателят по изпълнителното дело „Теди Цвет“ ЕООД е поскал насрочването на опис на възбранените имоти, собственост на кооперацията, като такъв е насрочен за 12.02.2013 година с постановление от 10.01.2013 година /л. 17 от изп. дело/. Въз основа на молба, вх. № 00248 от 22.01.2013 година /л. 35 от изп. дело/, подадена от „Агроком“ ЕООД – град Велико Търново до съдебния изпълнител с постановление от 22.01.2013 година е образувано изп. дело № 26/2013 година на ЧСИ Д. Бойчев, което е присъединено към изп. дело № 768/2012 година. По молба на взискателя „Теди Цвет“ ЕООД /л. 50 от изп. дело/ описът е пренасрочен за 14.03.2013 година. Въз основа на молба, вх. № 00789 от 18.02.2013 година /л. 56 от изп. дело/, подадена от „Агроком“ ЕООД – град Велико Търново до съдебния изпълнител с постановление от 18.02.2013 година /л. 60/ е образувано изп. дело № 46/2013 година на ЧСИ Д. Бойчев, което е присъединено към изп. дело № 768/2012 година. На 27.02.2013 година по делото е депозирана молба вх. № 00911 от „Теди Цвет“ ЕООД, с която е направено искане наложените по изпълнителното дело възбрани да бъдат вдигнати, което е сторено с постановление на съдебния изпълнител на 27.02.2013 година /л. 67- гръб от изп. дело/. С постановление от 28.11.2023 г. изпълнителното дело е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а по молба на взискателя от 30.11.2023 година /л. 85 от изп. дело/ на 04.01.2023 година му е върнат оригиналът на изпълнителният лист /л. 87/. Въз основа на последния и по молба от 05.12.2023 година на „Теди Цвет“ ЕООД срещу длъжника е образувано изп. дело № 251/2024г. по описа на ЧСИ Ралица Касабова, рег. № 731 при КЧСИ, по което на 06.12.2023 г. е наложен запор върху сметките на длъжника, разкрити в „УниКредит Булбанк“ АД, на 27.02.2024 година е назначена оценителна експертиза /л. 18 от изп. дело № 251/2024г. по описа на ЧСИ Ралица Касабова/, а на 13.03.2024 година /л. 30 от изп. дело № 251/2024г. по описа на ЧСИ Ралица Касабова/ е вписана възбрана върху недвижим имот на длъжника, след което е насрочен опис на същия. В проведеното на 21.05.2025 година съдебно заседание във въззивното производство са събрани гласни доказателства. Свидетелят Тодор Р.ов Т. /син на управителя на ответното дружество/ заявява, че работи в последното като агроном от 2020 година, както и че знае, че баща му изкупува на цесия задълженията на кооперацията от „Паркол Ойл“, и иска да ги събере от тях, но те не изпълняват задълженията си, и не всичко е издължено. Посочва, че те си признават задълженията, но нищо не се прави по този въпрос. Заявява, че е чувал от други член-кооператори, че на събрание на член-кооператорите се коментират задълженията, но нищо не се прави. Заявява, че не знае дали през годините баща му е говорил с ликвидатора на кооперацията „Мекиш“ и дали тя е отричала или признала задължения към него. Свидетелката М. М. П., разпитана в проведеното на 16.06.2025 година съдебно заседание в настоящото производство, посочва, че е работила в ЗКПУ „Мекиш“ около девет години като касиер-домакин, като е напуснала през 2013 година когато обявили ликвидацията, както и че е член-кооператор в същата. Мисли, че фирмата „Теди Цвет“ изкупила някакви задължения от Паргов, който им доставял гориво. Посочва, че тогава председател на кооперацията бил Цончо Минчев и той знаел за тези задължения и не е оспорвал задълженията. Заявява, че когато кооперацията била обявена в ликвидация станало въпрос за задължението на „Теди Цвет“ и кооперацията не е отричала тези суми, че има да дава пари. Посочва, че през 2015 година започнала работела в месарница и Йовита й е била клиентка там, и неведнъж като ходела я е питала какво става с кооперацията и тя казвала, че кооперацията има задължения и затова не може да я ликвидира. Казвала, че Р. прави запори защото кооперацията му дължи пари. През 2019-2021 година последно, на събранието за смяна на ликвидатора се коментирало, че Р. направил запор и затова не могат да я приключат кооперацията. Заявява, че Йовита не отричала, че ги дължат тези пари и казвала, че ако Р. вдигне запора, тогава ще ликвидират кооперацията. Знае, че задълженията към Паргов не са погасявани. Посочва, че г-н Т. ходил много пъти и пред него ликвидаторът казвал, че когато им вдигне запора, тогава ще приключи кооперацията, като това дори било записано в протокола, който са водили на събранието през 2024 година. От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предмет на разглеждане по делото е предявен от „Земеделска кооперация за производство и услуги „Мекиш“ – в ликвидация, чрез адв. К. А. - ВТАК, срещу „Теди Цвет“ ЕООД – град Велико Търново иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за оспорване на принудителното изпълнение на сумата в размер на 20 177.91 лева – главница, представляваща вземане за доставка на стоки по фактури с № 1594 от 23.10.2010 година, № 1638 от 16.11.2010 година, № 1715 от 03.03.2011 година, № 1751 от 01.04.2011 година, 1875 от 13.07.2011 година и № 1954 от 30.08.2011 година, придобито по договор за прехвърляне на вземане от 27.12.2011 година, сключен с „Паркол Ойл“ ООД – град Плевен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.01.2012 година до окончателното изплащане на вземането и сумата в размер на 2 263.00 лева – разноски, за които суми въз основа на Решение № 820 от 12.07.2012 година по гр.д. № 50/2012 година на ВТРС е издаден изпълнителен лист от 01.10.2012 година. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя правото на длъжника за защита, която се реализира по исков ред и следва да е основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца по делото, в условията на пълно и главно доказване, е да установи настъпилия след съдебното установяване на вземанията юридически факт - изтичане на предвидения в закона давностен срок по отношение на съдебно признатите вземания. В тежест на ответника е да докаже, че в периода от настъпване изискуемостта на вземанията до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването им, са осъществявани такива обстоятелства, които представляват основания за спиране, респективно - прекъсване на течението на давностния срок. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, а съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нов давностен срок. Съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато то е висящо давност не тече. В т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013 година ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение като е прието, че давността за вземането се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие, от който момент започва да тече нова давност, но давността не се спира докато изпълнителното дело е висящо. Прието е, че в изпълнителното производство не могат да се прилагат правилата за спиране и прекъсване на давността, приложими за исковия процес, поради което ППВС № 3/1980г. е обявено за изгубило сила. Следва да се има предвид обаче, че даденото с ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК разрешение, макар да отменя ППВС № 3/1980г., няма обратно действие и се прилага от датата, на която е постановено – 26.06.2015 година. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било действащо към момента на настъпването на последиците. Поради изложените съображения, в периода до влизане в сила на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК към заварените висящи изпълнителни производства приложение намира ППВС № 3/1980г. и до 26.06.2015г. погасителна давност не тече. В този смисъл са например Решение № 170 от 17.09.2018 година по гр. д. № 2382/2017г. на IV г.о. на ВКС; Решение № 51 от 21.02.2019 година по гр.д. № 2917/2018г. на IV г.о. на ВКС; Определение № 735 от 6.11.2019 година. на ВКС по гр.д. № 3982/2019г. на III г.о. на ВКС и много други. С оглед задължителните разяснения, дадени от ВКС, следва да се приеме, че началото на давностния срок за вземания, предмет на изпълнителен процес образуван преди приемането на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК, е датата 26.06.2015г. само и единствено когато изпълнителното производство към този момент е все още висящо и не е прекратено на някое от основанията на чл. 433, ал. 1, т. 1 – т. 8 ГПК, включително поради перемпция. Когато обаче същото е перемирано при действието на ППВС № 3/1980г., началото на погасителната давност се свърза с момента на настъпване на перемпцията /Решение № 50026 от 17.02.2025г. по гр.д. № 2040/2020г. на II т.о., Решение № 50002 от 13.02.2025г. по гр.д. № 3008/2022г. на III г.о., Решение № 50021 от 20.01.2025г. по т.д. № 447/2020г. на II т.о. и др./. В случая по делото изпълнителното производство по процесния изпълнителен лист е образувано при действието на посоченото постановление на 11.10.2012 година под № 768/2012г. по описа на ЧСИ Д. Бойчев, с което давността за вземанията се прекъсва, като по същото са извършвани действия до 27.02.2013 година, когато са вдигнати наложените възбрани върху недвижимите имоти, собственост на кооперацията. След тази дата – 27.03.2013 година, до 27.02.2015 година не са извършвани каквито и да е изпълнителни действия, т.е. на тази дата двугодишният срок за перемпция е изтекъл, поради което изп. дело № 768/2012г. по описа на ЧСИ Д. Бойчев е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като не е необходим нарочен акт на съдебния изпълнител за това. Към датата на прекратяване на изп. дело № 768/2012г. по описа на ЧСИ Д. Бойчев се прилага ППВС № 3/1980г. и до този момент погасителна давност не е текла /ТР № 3/28.03.2023г. по тъкл.дело № 3/2020г. на ОСГТК и т. 3 на ТР № 2/04.07.2024г. на ОСГТК/, а от този момент – 27.02.2015 година започва да тече нова петгодишна давност, в съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 2, във връзка с ал. 1 ЗЗД. С приемането на ТР № 2/26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013 година, в т. 10 ОСГТК на ВКС приема и че давността за вземането се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Наред с това в ТР изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. действията, който не могат да се квалифицират като изпълнителни. В този смисъл при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Освен това следва да бъде съобразено и че за разлика от исковия процес, в който не е нужно ищецът да поддържа висящността му, в изпълнителното производство взискателят със своите действия следва да поддържа висящността му, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и да иска повтаряне на неуспешно извършените изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В случая и предвид изложеното по-горе, след издаване на процесния изпълнителен лист от 01.10.2012 година, давността за вземанията не е текла докато е било висящо изп. дело № 768/2012г. по описа на ЧСИ Д. Бойчев /от 11.10.2012 година до 27.02.2015 година/, а новият давностен срок е започнал да тече от настъпването на перемпцията по същото - 27.02.2015 година и не е прекъсвана до изтичането на предвидения в чл. 117, ал. 2 ЗЗД давностен срок, който е изтекъл на 27.02.2020 година, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че правото на принудително изпълнение на вземането по процесния изпълнителен лист е погасено по давност. Неоснователни се явяват и наведените във въззивната жалба възражения от процесуалния представител на въззивника. Както в теорията, така и в константната практика на съдилищата се приема, че възникналото между ликвидатора и кооперацията правоотношение е до приключване на ликвидацията или до смяната на ликвидатора от общото събрание, съгласно чл. 41, ал. 4 ЗК, а не до изтичането на определения от общото събрание срок за ликвидацията, респективно – с изтичането му не се прекратяват правомощията на ликвидатора по чл. 43 ЗК, включително осъществяваното по силата на закона на представителство на кооперацията. От извършена служебна проверка в ТР се установява, че именно Йовита Дълбокова е вписана като ликвидатор на кооперацията, т.е. нито производството по ликвидация е приключило със заличаване на кооперацията, нито е вписано решение на ОС на кооперацията, по силата на което да е назначен нов ликвидатор. Неоснователно е възражението за погасяване правото на иск на ищеца по давност. Процесуалното право на иск по правило не се погасява по давност. Само в изрично предвидените от закона случаи правото на иск се погасява, и то в след изтичането на изрично предвидените от закона преклузивни срокове за това. На следващо място настоящият съдебен състав приема, че въпреки събраните във въззивното производство гласни доказателства недоказани останаха и твърденията във въззивната жалба за признаване на вземането от страна на кооперацията. В практиката на ВКС безпротиворечиво се приема, че признание на задължението би могло да бъде направено и с определено волеизявление на длъжника. Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. Признаването на задължението, необходимо за прекъсването на давността, може да бъде изразено и в конклудентни действия. Тези действия се изразяват в поведението на длъжника, с което, макар и не изрично, се манифестира волята на същия да потвърди факта на съществуването на дълга. Изрично в ТР № 4 от 14.10.2022 година по т.д. № 4/2019г. на ОСГТК на ВКС е прието, че за да е налице прекъсване на давността по чл. 116, б. „а“ от Закона за задълженията и договорите, изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признаването на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на кредитора. Освен това няма спор в съдебната практика, че за да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116 б. „а“ ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, т.е. до 27.02.2020 година /Решение № 26 от 24.07.2018 по т. д. № 1853/2017 година на I т.о. на ВКС; Решение № 100 от 20.06.2011 година по т.д. № 194/2010 година на II т.о. на ВКС и много други/. В случая по делото от една страна показанията на разпитаните във въззивното производство свидетели са изключително общи и без каквато и да е конкретика като посочват, че кооперацията никога не е отричала задълженията си към ответното дружество, но от показанията им не става по какъв начин не ги е отричала, чрез волеизявление или чрез действия, нито пък става ясно по какъв повод, дали за това конкретно задължение и кога са правени тези волеизявления/действия от ликвидатора на кооперацията – преди или след изтичането на давностния срок, както и към кого са били адресирани подобни изявления/действия. Предвид изложеното, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява в периода до изтичане на давностния срок, ищецът да е извършил валидно волеизявление или действие за признаване на конкретното вземане на ответника, произтичащо от процесния изпълнителен лист, което да води до прекъсване на давността. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на „Теди Цвет“ ЕООД – град Велико Търново е неоснователна и недоказана. Обжалваното решение на Районен съд – Велико Търново е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд