РЕШЕНИЕ

№ 873

гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20231100901117 по описа за 2023 година Делото е образувано по предявени обективно съединени в условията на кумулативност осъдителни искове с правно основание чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА) и чл. 86 ЗЗД от Адвокатско дружество „Г. и П.“, БУЛСТАТ ••••, представлявано от В. П. Г., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. •••• против "АТЗ П." ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Хиподрума, ул. ••••, ап. Офис 2, за сумата от 50 000 лева главница, представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 01.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 15.06.2023 г. до окончателното плащане, както и за сумата от 1 541.67 лева, представляваща мораторна лихва за периода 24.02.2023 г. – 14.06.2023 г. В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за правна защита и съдействие от 01.11.2022 г., по силата на който ищецът, в качеството си на изпълнител, се задължил срещу възнаграждение да окаже на ответника, в качеството му на възложител, правна помощ, изразяваща се във водене на преговори с „Обединена Българска Банка“ АД от името и за сметка на възложителя по повод сключването на бъдещ договор за цесия на вземания на банката, произтичащи от Договор за банков кредит № 28 от 02.06.2018 г. спрямо «К.Б.» ЕООД, ЕИК: •••• и солидарните длъжници «А.к.» ЕАД, ЕИК: ••••, «Б.д.» ЕООД, ЕИК: •••• и «Х.Б.» ЕООД, ЕИК: •••• в размер на 5 600 000 евро. Твърди се, че друга, съществена част от задълженията на изпълнителя са били преглед на документация, договори и провеждане на срещи във връзка с този договор, преглед на договор за цесия и постигане на цена не повече от 3 380 000 лева, както и съдействие до сключването му в писмена форма. С договора страните уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 50 000 лв. с включен ДДС и падеж на плащане 24.02.2023 г. Твърди се, че ищецът изпълнил произтичащите от договора свои задължения, като бил сключен и Договор за цесия от 17.02.2023 г., по който продажната цена била не повече от 3 380 000 лв. Въпреки това, ответникът не платил уговореното адвокатско възнаграждение. Иска се осъждане на ответника да заплати на адвокатското дружество дължимото възнаграждение в размер на 50 000 лв., както и лихва за забава за периода от настъпване на уговорения в договора падеж 24.02.2023 г. до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба – 14.06.2023 г. В срока за отговор по чл. 367 ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.

Оспорват се предявените искове. Не се оспорва, че по силата на Договор за прехвърляне на вземане (цесия), с нотариална заверка на подписите рег. № 1452 от 17.02.2023 г. на Нотариус П.Д., рег. № 711, с район на действие Софийски районен съд, и нотариална заверка на съдържанието рег. № 1453, том 1, акт № 100 от 17.02.2023 г., на същия нотариус, „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК: 000694959 е прехвърлило в полза на „АТЗ П.“ ЕООД всички свои вземания от кредитополучателя „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ••••, и солидарните съдлъжници „А.к.“ ЕД, ЕИК ••••, „Б.д.“ ЕООД, ЕИК •••• и „Х.Б.“ ЕООД, ЕИК ••••, произтичащи от Договор за кредит № 28/02.06.2014 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1/01.09.2016 г., срещу заплащането на продажна цена в размер на сумата от 3 380 000 лв. Оспорва се, обаче, сключването на Договор за правна защита и съдействие от 01.11.2022 г., като се оспорва представеният да е подписан от законния представител на ответното дружество. Възразява се и че документът, с оглед съдържанието му, е преправен или съставен изцяло с оглед целите на настоящото производство. Това било видно от обстоятелството, че падежът е уговорен на дата 24.02.2023 г., а към датата на сключван на договора 01.11.2022 г. не е имало как страните да знаят, че към 24.02.2023 г. вече ще бъде подписан договорът за цесия. Индиция било и точното съвпадение между целената максимална продажна цена съобразно същия, и договора за цесия. Оспорва се и пълното и точно изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, като се възразява, че представената от ищеца електронна кореспонденция с ОББ АД, с която се цели да се установи изпълнение на задълженията, не е подписана с квалифициран електронен подпис, т.е. представлява неподписан частен документ и няма доказателствена стойност. Оспорва се истинността на представените електронни документи – извлечения от електронна кореспонденция. В условията на евентуалност се оспорва размера на възнаграждението, като се възразява, че фиксиран такъв размер не е уговарян, че същият противоречи на добрите нрави и е прекомерен, съобразно минималния размер, определен в НМРАВ въз основа на цената на договора за цесия, поради което договорът за превна помощ е нищожен като противоречащ на добрите нрави.

В срока по чл. 372 ГПК от ищеца е постъпила допълнителна искова молба.

Оспорват се възраженията на ответника и са изложени допълнителни твърдения и съображения в подкрепа на иска. Заявява, че ще се ползва от оспорения документ - Договор за правна защита и съдействие от 01.11.2022 г., като твърди оригиналът му да съставлява електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ и чл. 3, пар. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Сочи се, че на 16.02.2023 г. ищецът от личния си електронен адрес за кореспонденция - v_gerova@hotmail.com е изпратила проект на договора за правна помощ до ползвания електронен адрес за кореспонденция от С.У. - priborstroi@gmail.com. Проектът е бил съобразен с договорките между страните, постигнати още през месец ноември 2022, а именно, че ако се осигури сключването на договор за цесия с „Обединена Българска Банка“ АД за вземания на банката, произтичащи от Договор за банков кредит № 28 от 02.06.2018 спрямо «К.Б.» ЕООД, ЕИК: •••• и солидарните длъжници «А.к.» ЕАД, ЕИК: ••••, «Б.д.» ЕООД, ЕИК: •••• и «Х.Б.» ЕООД, ЕИК: •••• в размер на 5 600 000 евро и постигане на цена не повече от 3 380 000 лева, ответникът ще заплати възнаграждение на адвокатското дружество в размер на 50 000 лева с вкл. ДДС. На дата 16.02.2023 в 13: 00 часа от електронна поща с адрес: priborstroi@gmail.com ищцовото дружество е получило на своя електронен адрес за кореспонденция v_gerova@hotmail.com сканиран и подписан от името на ответника първообраз на представения към исковата молба договор за правна защита и съдействие. В тази връзка се оспорва и възражението на ответника, че електронен документ е само този, който е подписан с КЕП. Сочи се, че подобен смисъл нашият закон няма как да има, защото съгласно чл. 3, пар. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудиовизуален запис, следователно очевидно е, че няма изискване за електронен подпис на един текст, за да се приеме последният за документ и сканираният подпис на законния представител на ответника е достатъчен, за да се приеме, че е налице валидно сключен договор за правна помощ между ищец и ответник.

Поддържа се и че дори да не е подписан от законния представител, действията на подписалото го лице са потвърдени по чл. 301 ТЗ от ответното дружество още към 29.06.2023 г., когато на процесуалния представител на ответното дружество – адвокат Н. Т. е предоставен достъп до делото, а ответното дружество е знаело за образуваното по молба на ищеца дело за налагане на обезпечителната мярка, допусната по молба за обезпечение на бъдещ иск, по която е образувано ч.гр.д. № 6845/2023 г. на СГС.

Оспорват се и възраженията за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави и за прекомерност на уговореното възнаграждение, с оглед обстоятелствата, че адвокатското дружество е регистрирано по ДДС, цената на договора за цесия е 3 380 000 лв., уговореното възнаграждение не надхвърля дори два пъти минималното по НМРАВ, а е извършена голям обем работа.

В срока за отговор на допълнителната искова молба по чл. 373 ГПК, ответникът е подал такъв.

Оспорват се изложените твърдения относно приложимостта на чл. 301 ТЗ като несъстоятелни. Възразява се, че изложените от ищеца твърдения относно начина на подписване на договора не му придават характер на елекронен документ по см. на чл. 3 ЗЕДЕУУ, а се касае до сканиране на съставен на хартиен носител договор и неговото изпращане на електронна поща, а не става въпрос за електронно изявление. Поддържа се, че документът не е подписан нито на хартиен носител, нито с електронен подпис от законния представител на ответното дружество. Възразява се, че приложената като доказателство към допълнителната искова молба разпечатка от електронна кореспонденция, която се твърди да е била водена между законния представител на „АТЗ П.“ ЕООД и АД „Г. и П.“, съставлява електронен документ по смисъла на чл. 3 от ЗЕДЕУУ, но по подобие на самия прикачен към нея Договор от 01.11.2022 г., няма доказателствената стойност на подписан частен документ, като са изложени подробно съображения в тази насока. Оспорва се авторството на посочените електронни изявления. Поддържат се всички изложени в отговора възражения.

Предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове са с правно основание чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 36, ал.1 от Закона за адвокатурата.

В подкрепа на твърденията и възраженията си страните са представили писмени доказателства. Приети са неоспорени заключения на съдебно-графическа експертиза (СГЕ) и съдебно съдебно-компютърна техническа експертиза (СКТЕ).

Софийски градски съд в настоящия си състав, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от приложената служебна справка, че ищецът Адвокатско дружество „Г. и П.“ е действащо адвокатско дружество, вписано в регистъра на СГС на адвокатските дружества по фирмено дело № 439/2014 г., ЕФН: ••••••••••, рег. 92, т. 6, , стр 185, Партида 375 и се представлява от адв. В. П. Г.. От вписванията и обявените актове в ТРРЮЛНЦ към АВп по партидата на ответното "АТЗ П." ЕООД се установява, че дружеството е регистрирано на 23.10.2013 г., с предмет на дейност вътрешна и външна търговия, строителна и ремонтна дейност, консултантски услуги, маркетинг, посредничество, реклама, транспортна дейност и услуги, хотелиерство и ресторантьорство, битови услуги, както и всяка друга дейност, която не е забранена от закона. Дружеството се представлява от управителя С.С.У.. Едноличен собственик на капитала е „Р.“ АД с ЕИК ••••, представлявано от Й.Г.Д., като последният съобразно дефиницията по §2, ал.1, пр. 2-ро, вр. ал.3 от Допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари, следва да се приеме за действителен собственик на ответното "АТЗ П." ЕООД.

Видно от представеното заверено от адвоката копие на Договор за правна защита и съдействие от 01.11.2022 г., "АТЗ П." ЕООД е възложило на адвокат В. П.а Г., като представител на Адвокатско дружество „Г. и П.“ оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се във водене на преговори до сключването на договор за цесия с банка ОББ за покупка на вземания на «К.Б.» ЕООД, ЕИК: •••• и солидарните длъжници «А.к.» ЕАД, ЕИК: ••••, «Б.д.» ЕООД, ЕИК: •••• и «Х.Б.» ЕООД, ЕИК: •••• в размер на 5 600 000 евро, произтичащи от Договор за банков кредит № 28 от 02.06.2014 г., преглед на документация, договори и провеждане на срещи във връзка с този договор, преглед на договор за цесия и постигане на цена не повече от 3 380 000 лева, както и съдействие до сключването му в писмена форма със заверка на подписи. Дължимото възнаграждение е уговорено в размер на 50 000 лева, като е посочено, че то е изчислено върху пълния размер на договора, съгласно чл. 2, ал.7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Уговорено е адвокатското възнаграждение да бъде платено до 24.02.2023 г. по посочена в договора банкова сметка. Представеното копие носи подписите на представителя на клиента – управителя С.С.У. и представителя на адвокатското дружество – адв. В. Г.. Съобразно твърденията на ищеца и представените доказателства се установява, че договорът е подписан по следния начин: изготвеният от адвоката на хартиен носител неподписан проект на договора е изпратен като прикачен файл във формат.dok (документ, написан на компютъра и прикачен като файл към електронно писмо), с електронно писмо със съдържание „Здравейте! Изпращам проект на договор. Моля за коментари, ако има такива. С поздрави: В. Г.“, от електронен адрес v_gerova@hotmail.com до електронен адрес priborstroi@gmail.com, на 16.02.2023 г. в 12: 36 часа, и е върнат с електронно писмо от 16.02.2023 г. в 13: 00 часа с подпис за клиент и изписани три имена на С.С.У. като прикачен файл във формат.pdf (сканирано копие на хартиен носител).

Видно от неоспореното заключение на съдебно-техническата компютърна експертиза, от констатираните регистрационни данни и кореспонденция се установява обвързаност на пощенска кутия v_gerova@hotmail.com с адвокат В. Г.. Вещото лице е установило електронно писмо с прикачен файл, изпратено от електронна поща v_gerova@hotmail.com до електронна поща priborstroi@gmail.com, осъществено на 16.02.2023 г. в 12: 36 часа, както и електронно писмо с прикачен файл, което е отговор на първото и е изпратено от електронна поща priborstroi@gmail.com и получено на електронна поща v_gerova@hotmail.com на 16.02.2023 г. в 13: 00 часа. Кореспонденцията е осъществена в режим „Разговор“. От електронното писмо от 16.02.2023 г. от 12: 36 часа са видни следните данни: Подател: V.G. <v_gerova@hotmail.com >, До: I.D. priborstroi@gmail.com, Относно: хонорар, Дата: Четвъртък, 16.02.2023 г., 12: 36 часа, Същинско писмо: Съдържа текстова информация, предназначена за получателя на електронното писмо, Прикачен файл с име „ДПЗС.dok“. От екранната снимка на прикачения файл е видно, че той е идентичен като текст и визуално изображение с представения по делото препис от Договор за правна защита и съдействие от 01.11.2022 г., като се различават единствено по липсата на подписи в договора, изпратен като прикачен файл. От електронното писмо от 16.02.2023 г. от 13: 00 часа са видни следните данни: Подател: priborstroi priborstroi <priborstroi@gmail.com>, До: V.G. <v_gerova@hotmail.com>, относно: Re: хонорар, Дата: Четвъртък, 16.02.2023 г., 13: 30 часа, Същинско писмо: Съдържа текстова информация от електронно писмо, отговор на което е настоящото писмо, Прикачен файл с име „ДПЗС.АТЗП..pdf“. От екранната снимка на прикачения файл е видно, че той е идентичен като текст и визуално изображение с представения по делото препис от Договор за правна защита и съдействие от 01.11.2022 г. и прикачения файл към електронното писмо, в отговор на което е изпратен, като с последното се различават по това, че съдържа срещу „Клиент: “ подпис и изписани ръкописно три имена – С.С.У.. Изследваните електронни писма, както и прикачените към тях документи, не са били електронно подписани.

Видно от неоспореното заключение на вещото лице по съдебно-графическата експертиза, подписът за „Клиент“ в Договор за правна защита и съдействие от 01.11.2022 г. не е положен от лицето, посочено за негов автор – С.С.У.. Видно от представените на хартиен носител извлечения от електронни писма, разменени между електронни пощи с електронен адрес AlexanderSotirov@ubb.bg и v_gerova@hotmail.com, в периода 05.10.2022 г. – 14.02.2023 г., адв. В. Г. е осъществявала електронна кореспонденция с лице с имена А.С.. От съдържанието на разменените писма се установява, че А.С. е старши експерт в Дирекция „Проблемни кредити“ в „ОББ“ АД, а адв. Г. осъществява преговорите, като се е представила за адвокат-пълномощник на "АТЗ П." ЕООД и лице за контакт. Видно е, че адв. Г., действайки от името и за сметка на "АТЗ П." ЕООД, е проявила интерес за закупуване чрез договор за цесия на вземанията на банката, произтичащи от договор за кредит с „К.Б.“ АД. С електронно писмо от 05.10.2022 г. А.С. е изпратил на адв. Г. проект на Споразумение за конфиденциалност, като е изразил готовност след подписването му да и предостави пълна информация по кредитната експозиция и достъп до техническата информация. По делото е представен препис от подписано от С.У. в качеството му на управител на "АТЗ П." ЕООД Споразумение за конфиденциалност. Ответникът не оспорва (изрично в молба от 19.04.2024 г. ), че това споразумение е изпратено от и-мейл priborstroi@gmail.com на и-мейла на адв. Г. подписано от законния представител на "АТЗ П." ЕООД С.У.. Видно от цитираната по-горе електронна кореспонденция, между А.С. в качеството му на представител на „ОББ“ АД и адв. Г., в качеството и на пълномощник на ответното "АТЗ П." ЕООД, е продължила комуникация във връзка с преговорите за закупуване на посочените вземания на банката, вкл. за цената на покупко- продажбата, като на 13.02.2023 г. представителят на банката е заявил, че преминават към директни преговори за сключването на договора за цесия, а с писмо от 14.02.2023 г. е изпратил на и-мейла на адв. Г. като прикачен файл проект на договора за цесия.

Водените от адв. Г. преговори от името на "АТЗ П." ЕООД, вкл. по и-мейл, се потвърждават от показанията на свидетеля Н. Й. И. – служител в „ОББ“ АД и пълномощник на банката при сключването на договора за цесия, които съдът кредитира като последователни и безпристрастни. Свидетелят казва, че при изповядване на сделката по продажба на вземанията на банката, при нотариуса освен управителят С.У., е присъствала от страна на купувача "АТЗ П." ЕООД и адв. Г.. Казва, че му е известно, че двете повишения на офертата на "АТЗ П." ЕООД били депозирани от адв. Г. – едното в писмен вид, а другото в и-мейл, както и че свидетелят изпратил проекта за договор на адв. Г. и с нея съгласували текстовете на договора за цесия, датата и мястото на подписването му и тя присъствала заедно с управителя на самата сделка. След сделката тя му изпратила още един и-мейл с искане за предаване на документите, необходими за встъпване на цесионера в правата му.

За извършената от адв. В. Г. дейност по оказване правно съдействие на "АТЗ П." ЕООД във връзка с цитирания договор за цесия и в потвърждание на разменената електронна кореспондеция, коментирана по-горе, по делото е разпитан и свидетелят С.М.М. Х.. Свидетелят казва, че не е съдружник в адвокатското дружество, но ползва в качеството си на адвокат същия офис, в който упражнява дейността си и Адвокатско дружество „Г. и П.“. Казва, че адв. Г. договаряла пряко с представител на банката - А.С., в качеството си на посредник, от името на "АТЗ П." ЕООД. А.С. изпратил документите на адв. Г. по и-мейл. От страна на дружеството разговорите с нея водел Й.Д., който в началото на месец октомври 2022 г. изразил желание дружеството да закупи вземанията на банката. По телефона възложил на адв. Г. да извърши цялото проучване и проверката по тази сделка. Тъй като и преди работили по друга сделка, двамата си имали доверие и адв. Г. се наела да извърши тези проверки преди да и бъде заплатено каквото и да е и преди да бъдат подписани каквито и да е документи. Й.Д. и възложил да се обади на познатите си в банката и да разбере какви са възможностите за купуване на вземанията от „К.Б.“ АД. В същия ден адв. Г. се свързала с А.С., с когото се разбрали какво ще свършат по тази сделка. На 06.10.2022 г. А.С. изпратил на и-мейла на адв. Г. споразумение за конфиденциалност, което страните да подпишат. Тя го препратила на Й.Д., на неговия и-мейл. В предходна цесия, която сключили с него, дружеството, което той представлявал се казвало „Прибор строй“ и той ползвал същия и- мейл. Свидетелят казва, че сделката трябвало да бъде осъществена за около 3 000 000 лева, а възнаграждението за адвокатските услуги било уговорено в размер ан 50 000 лева. Свидетелят казва и че работи заедно с адв. Г. по случаи, в които са упълномощени заедно от клиента, но не е съдружник в Адвокатско дружество „Г. и П.“.

Не се спори между страните и се установява от представените доказателства, че на 17.02.2023 г. е подписан Договор за прехвърляне на вземане (цесия), с нотариална заверка на подписите рег. № 1452 от 17.02.2023 г. на нотариус П.Д., рег. № 711, с район на действие Софийски районен съд, и нотариална заверка на съдържанието рег. № 1453, том 1, акт № 100 от 17.02.2023 г., на същия нотариус, по силата на който „Обединена Българска Банка“ АД е прехвърлила в полза на „АТЗ П.“ ЕООД всички свои вземания от кредитополучателя „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ••••, и солидарните съдлъжници „А.к.“ ЕД, ЕИК ••••, „Б.д.“ ЕООД, ЕИК •••• и „Х.Б.“ ЕООД, ЕИК ••••, произтичащи от Договор за кредит № 28/02.06.2014 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1/01.09.2016 г., срещу заплащането на продажна цена в размер на сумата от 3 380 000 лв.

Други доказателства и доказателствени искания от значение за спора не са представени в преклузивните за това срокове по ГПК.

При така установеното от фактическа страна, по съществото на спора се налагат следните правни изводи:

Предмет на разглеждане по делото е главен иск за реално изпълнение на договорно задължение за заплащане на уговорено адвокатско възнаграждение, основан на сключен между страните писмен Договор за правна защита и съдействие от 01.11.2022 г., както и акцесорен иск за лихва за забава плащането на възнаграждението за периода от настъпване на падежа до предявяване на иска.

По така предявените искове съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване сключен между страните договор с изложеното в исковата молба съдържание, уговорен размер на дължимото от клиента възнаграждение, пълно и точно изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, начална дата и размер на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Договорът за правна защита и съдействие между адвокат и клиент има характеристиките на договор за поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД, но със спецификите, произтичащи от неговия предмет и специалната уредба в Закона за адвокатурата. С него, по аргумент от разпоредбите на чл. 2, ал.1 и чл. 24, ал.1 от ЗА, адвокатът се задължава да извърши възложените му от клиента правни действия в защита свободите, правата и законните му интереси, които включват устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото; изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената работа; представителство, в това число процесуално пред органите на съдебната власт, административни органи и служби, както и пред физически и юридически лица. При условията на договорната свобода по чл. 9 ЗЗД страните определят конкретния предметен обхват на договора за правна защита и съдействие и неговото съдържание. В отклонение от правилото на чл. 286 ЗЗД, според което доверителят дължи възнаграждение на довереника само ако е уговорено, в чл. 36 ЗА е залегнал принципът за възмездност на адвокатския труд. Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд, което по правило се определя в договор между адвоката и клиента – чл. 36, ал.2 ЗА, като размерът му трябва да бъде справедлив и обоснован за съответния вид и обем работа. Когато липсва договор, на основание чл. 36, ал. 3 ЗА, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет - Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Договорът за адвокатска услуга не е формален, а изискването за писмена форма е такова за доказване на съществуването му и за стойността на предоставената услуга, както се приема и в мотивите по т.1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Мандатното правоотношение между страната и нейния пълномощник за осъществяването на правна защита и съдействие може да възникне и въз основа на постигната между страните устна договорка. Дори и при липса на писмен договор, за изпълнение на възложеното от клиента адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, по аргумент на чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, като липсващата воля за последното се замества от решението на адвокатския съвет по чл. 36, ал.3 от ЗА.

С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че по силата на възлагане от страна на действителния собственик на ответното "АТЗ П." ЕООД Й.Д., адв. Г., в качеството и на адвокат и представляващ Адвокатско дружество „Г. и П.“, е осъществила правно съдействие, изразяващо се в проучвания, водене на преговори, комуникация, посредничество, преглед на документи, анализ на проекта на договора, провеждане на срещи и т.н., във връзка със сключването на договор за цесия с продавач Банка „ОББ“ АД и купувач АТЗ П." ЕООД. Тези обстоятелства се установяват от представените извлечения от електронна кореспонденция, показанията на свидетелите И. и Х. и заключението по СТЕ. Противно на поддържаното от ответника, материалната доказателствена сила на електронните писма, разменени между електронни пощенски кутии, не е обусловена от подписването им с обикновен, квалифициран или усъвършенстван електронен подпис. Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) урежда правните последици от електронните изявления, а тяхното пренасяне като електронни съобщения, в разновидността им „електронна поща”, се урежда в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Съгласно §11 ДР ЗЕС, „електронна поща” е съобщение във вид на текст, изпратено чрез обществена електронна съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в нея или е получено в крайното оборудване на получателя, а §22 от същите разпоредби дефинира "Интернет" като система от взаимносвързани мрежи, ползващи интернет протокол, което им позволява да функционират като самостоятелна виртуална мрежа. Електронната поща (понятие, равнозначно на добилото гражданственост „и-мейл”, на латиница „e-mail”), когато е изпратена чрез Интернет и съдържа изявление с гражданскоправно значение, съставлява електронен документ по смисъла на чл.3 ал.1 ЗЕДЕП, като отделен е въпросът дали този документ може бъде определен като подписан или не. По силата на чл.10 ал.1 ЗЕДЕП електронната поща се счита получена най-рано с постъпването й в посочената от адресата информационна система, а най-късно - с изтеглянето й от адресата от системата, в която е постъпила. При адресни изявления, осъществявани чрез писмен документ, релевантен е моментът на получаването на документа – счита се, че в този момент настъпват свързаните с тях последици (в този смисъл е постановената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС – напр. решение № 303/07.10.2013г по гр.д. № 3715/2013г. на ВКС, IV г.о., решение № 35 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2010 г., IV г.о., решение № 48 от 28.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 265/2012 г., IV г.о.). Разпоредбата на чл.3 ал.2 ЗЕДЕП приравнява електронния документ на писмения такъв. С оглед на тези постановки съдът приема, че видно от съдържанието на представената електронна кореспонденция, адв. Г. е осъществявала комуникация, преговори, преглед на документи, посредничество при подписването на такива и т.н., във връзка с реализирането на сделката по покупко-продажба, обективирана в представения по делото Договор за цесия. Тези остоятелства се потвърждават и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът съобразява при условията на чл. 172 ГПК в съвкупност с останалите събрани по делото доказателстваи, и които няма основание да дискредитира. Показанията на свидетелите са взаимно допълващи се, последователни, логични, и не противоречат на други събрани по делото доказателства.

От показанията на св. Х. се установява, че възлагането на дейностите по осъществяване на адвокатското съдействие е извършено от лицето Й.Д., който видно от вписванията в ТР може да бъде определен като действителен собственик на ответното "АТЗ П." ЕООД по смисъла на ЗМСИП, още през месец октомври 2022 г. по телефона. Видно от доказателствата по делото, с това лице е осъществявана комуникацията между адв. Г. и "АТЗ П." ЕООД.

От това лице е ползвана и електронната поща с адрес priborstroi@gmail.com, което се установява както от неоспорения от ответника факт, че на този адрес адв. Г. е препратила и от този адрес и е върнато подписано споразумение за конфиденциалност между „ОББ“ АД и "АТЗ П." ЕООД, така и от представената електронна кореспонденция – електронни писма от 16.02.2023 г., заключението на вещото лице по компютърната експертиза, съгласно което адресат на електронна поща с адрес priborstroi@gmail.com е I.D. priborstroi@gmail.com, и от показанията на св. Х.. От друга страна, твърденията на ищеца, че този електронен адрес е ползван и от ответника "АТЗ П." ЕООД намират опора в установеното по делото, че след като адв. Г. е изпратила проекта на споразумението за конфиденциалност именно на този адрес, то е подписано за ответното дружество от законния му представител С.У., които факти ответникът не оспорва.

С оглед на така събраните доказателства се налага извод, че в началото на месец октомври 2022 г. Й.Д., действайки от името и за сметка на ответното "АТЗ П." ЕООД, е възложил на адв. Г. извършването на адвокатски услуги, свързани с коментирания договор за цесия. По делото не са представени доказателства, че това лице е действало по упълномощаване от законния представител на дружеството, а съгласно чл. 141, ал.2 от ТЗ, дружеството се представлява от управителя, който в случая е лицето С.У.. Действителният собственик на търговско дружество, респ. ръководителят на юридическото лице – едноличен собственик на капитала, няма представителни права по отношение на него, освен в случаите когато не е определен друг управител, по аргумент от разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ТЗ, какъвто не е настоящия случай. Няма доказателства овластеният в случая управител С.У. да е възложил процесните адвокатски услуги, но действията на Й.Д. следва да се считат потвърдени от "АТЗ П." ЕООД в хипотезата на чл. 301 от ТЗ, защото няма данни за противопоставяне от страна на "АТЗ П." ЕООД на учреденото от негово име мандатно правоотношение веднага след узнаването – най-късно на 17.02.2023 г., когато цесионната сделка е изповядана пред нотариус и заедно с управителя Убчев на сделката е присъствала и адв. Г. като правен съветник – вж. показанията на св. И.. Съобразно така изложеното съдът приема, че през месец октомври 2022 г. е учредено мандатно правоотношение по неформален договор за правна защита и съдействие между адв. Г. и ответното "АТЗ П." ЕООД за предоставяне на адвокатски услуги във връзка с воденето на преговори и сключването на договор за цесия между „ОББ“ АД, в качеството на цедент, и "АТЗ П." ЕООД, в качеството на цесионер.

Предявеният иск по чл. 36 ЗА, обаче, се основава на писмения Договор за правна защита и съдействие от 01.11.2022 г. От събраните по делото доказателства се установява, че Договор за правна защита и съдействие от 01.11.2022 г., на който се основава иска и от който ищецът твърди да произтичат претендираните с исковата молба права, не е сключен на посочената в него дата 01.11.2022 г., както и че подписът за клиент не е положен от посоченият в самия договор негов автор - законният представител на ответното "АТЗ П." ЕООД – управителят С.У.. Установява се от събраните доказателства, включително представената електронна кореспонденция и заключението на вещото лице по компютърната експертиза, че договорът е подписан на 16.02.2024 г., като ищецът е изпратил изготвен проект на и-мейл priborstroi@gmail.com, който е бил разпечатан, подписан за клиент, сканиран и върнат в прикачен файл с формат pdf.

Автентичността на подписа на управителя на "АТЗ П." ЕООД е оспорена от ответника и в откритото производство по чл. 193 ГПК, въз основа заключението по СГЕ е установено, че подписът не е положен от С.У., посочен за негов автор в договора. Поради това оспорването следва да се приеме за доказано.

Ищецът е релевирал възражение за приложение разпоредбата на чл. 301 от ТЗ с твърдения, че договорът е потвърден от ответното "АТЗ П." ЕООД поради непротивопоставянето му незабавно след узнаването. Узнаване поддържа да е осъществено с узнаването за наложената обезпечителна мярка по изп. д. № 20238510402918 по описа на ЧСИ М.П. и подаване на молби на 28.06.2023 г. от процесуалния представител на ответника "АТЗ П." ЕООД за електронен достъп до делото и за посочване на съдебен адрес за връчване на книжа по настоящото дело.

Съгласно чл. 301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Фактическият състав на установената от закона презумпция по чл. 301 от ТЗ включва следните елементи: 1) предприето действие от името на търговец от лице, което не разполага с представителна власт, 2) узнаване от страна на търговеца за извършеното без представителна власт действие и 3) непротивопоставяне на предприетото действие веднага след узнаването. Прилагането на тази презумпция е обусловено не от потвърждаване на извършените от името на търговеца действия по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а от противопоставянето на търговеца на тези действия, което следва да извърши веднага след узнаването. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ цели да се прекрати относителната висяща недействителност на договори и да се създаде сигурност и стабилност в отношенията между страни по такива договори, като с нея се отнема възможността на недобросъвестни търговци след продължителен период от време да се позовават на недействителност на договори, сключени от тяхно име без представителна власт. Приложението на презумпцията на чл. 301 от ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия.

В чл. 301 от ТЗ законодателят е обвързал незабавното противопоставяне на търговеца на сключена без представителна власт или при превишаване пределите на представителната власт сделка с момента на узнаването й. Законът не въвежда специални изисквания за начина, по който това узнаване се е осъществило, а от съдебната практика се извеждат такива действия: уведомяването на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети лица; отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в търговските книги на дружеството; вписването в публичен регистър (напр. вписване на актове, с които се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя, или прекратява друго вещно право); уведомление чрез средства за комуникация или за масово осведомяване и т.н. За да избегне последиците от презумпцията на чл. 301 ТЗ, търговецът следва да се противопостави веднага след узнаването. Това противопоставяне трябва да е изрично и по категоричен начин да изразява непризнаването на действията на мнимия представител.

В конкретиката на казуса, не се установява преди предявяване на иска, предмет на делото, ответното търговско дружество да е узнало за сключения от негово име договор. Обезпечителното производство е едностранно и книжа по него не се връчват на бъдещия ответник. Не се установява и по образуваното за налагане на допуснатата обезпечителна мярка изпълнително дело на ответното дружество да са връчвани книжа, вкл. процесният договор за правна защита и съдействие.

Ищецът е направил опит да представи след изтичане на преклузивните срокове за това писмен документ, представляващ подписана от управителя на "АТЗ П." ЕООД молба по изпълнителното дело, с която е поискал съдебният изпълнител да вдигне наложените запори върху други банкови сметки, след като по една сумата, предмет на обезпечението, е запорирана изцяло. Този документ е представен с молба от ищеца вх. № 45605/18.04.2024 г. – след приключване на първото по делото открито заседание и един ден преди провеждане на второто - в която се сочи, че се представя списък на разноските и доказателства за тях. Възможността на ищеца да представя доказателства във връзка със спорните по делото обстоятелства е преклудирана с приключване на първото по делото заседание, в което е приет окончателиня доклад, като на ищеца не е предоставен допълнителен срок за представяне или сочене на доказателства. Този документ не съставлява и нововъзникнало или новоузнато обстоятелство по см. на чл. 147 ГПК, поради което не следва да бъде обсъждан. Впрочем, от него не може да се изведе узнаване от страна на ответното дружество чрез законния му представител, на сключения договор за правна защита и съдържанието му, а единствено узнаване за наложения запор въз основа на допуснато в полза на ищеца обезпечение на бъдещ иск за сумата от 50 000 лв.

Не може да се презюмира и че законният представител на ответното "АТЗ П." ЕООД е узнал за договора – наличието на такъв и съдържанието му - с предоставяне на електронен достъп до документите по делото на процесуалния му представител, както и с оглед отправената от същия молба за връчване на книжата по делото на посочен адрес. За да формира воля дали да се противопостави или не на определена сделка, сключена от пълномощник без представителна власт, мнимо представляваният (мнимият доверител) следва да разполага с достатъчно информация за същественото съдържание на договора, вкл. кога, от кого, за какво е сключен, и с оглед на добитата информация да има възможност да съобрази най-малкото даден ли е мандат /формално или неформално/ за такава сделка, съобразена ли е с предходни уговорки и т.н., и въз основа на това да прецени да потвърди ли договора /изрично, с конклудентни действия или мълчаливо, чрез бездействие/ или да му се противопостави. Предвид тези съображения съдът намира, че в конкретния случай най- ранната дата, на която може да се приеме, че ответникът е узнал за сключената сделка по Договора за правна защита и съдействие от 01.11.2022 г. е датата на получаване на книжата в спорното исково производство – 07.09.2023 г. и в законоустановения срок за отговор се е противопоставил на действията, извършени без представителна власт.

Поради това следва да се приеме, че договорът, на който се основава иска, е недействителен, респективно – за ответника не е възникнало произтичащото от него задължение да плати адвокатско възнаграждение в размер на 50 000 лв.

С оглед на гореизложеното се налага извод за неоснователност на предявения иск, доколкото той се основава на представения писмен договор за правна защита и съдействие.

По делото не се претендират права, произтичащи от друг договор между страните, вкл. неформален, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

За пълнота на изложението намира за необходимо да посочи, че по делото изобщо не се установява постигнато съгласие между страните за конкретен размер на дължимо адвокатско възнаграждение. Показанията на свидителя Х. в частта им, в която казва, че между Й.Д. и адв. Г. било постигнато съгласие за адвокатско възнаграждение в размер на 50 000 лв. не следва да се кредитират като недопустими съгласно чл. 164, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като ответникът не е дал изрично съгласие за това, а напротив – противопоставил се е в отговора на допълнителната искова молба. Освен това, дори да се приеме уговорен такъв размер, съгласието е постигнато не по писмения договор, на който се основава иска и не с лице, притежаващо представителни по отношение на ответното дружество права. Няма и събрани по делото доказателства, от които може да се направи извод, че ответникът, чрез законния си представител С.У., е потвърдил тези действия – уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер на 50 000 лв. Нещо повече, в електронното писмо на адв. Г., с което е изпратила проекта за договор за правна защита – от 16.02.2023 г. – се съдържа нейно изявление, че изпраща проекта и моли за коментари, ако има такива, което е индиция, че до този момент няма постигнато съгласие за конкретен размер на възнаграждение. Това изявление, като извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, притежава материална доказателствена стойност за липсата на постигнато окончателно съгласие за размера на възнаграждението.

Както беше посочено по-горе, липсата на писмен договор по чл. 36, ал.2 от ЗА не лишава адвоката от правото му да бъде възнаграден за своя труд – чл. 36, ал.1 ЗА. Когато не е налице сключен договор или макар и да е налице такъв, адвокатското възнаграждение не е точно определено, или клаузата за определянето му е недействителна, дължимото адвокатско възнаграждение се определя по реда на чл. 36, ал.3 от ЗА - по искане на адвоката или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. Съдът не може да замести волята на страните по договарянето на справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, като присъди възнаграждение, определено от него. Законът за адвокатурата изрично предвижда, че липсваща воля по договарянето на възнаграждение може да бъде заместена само от адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 от закона. Съдът не е в правомощията си да определя размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на договаряне, в какъвто смисъл напр. Решение № 102 от 16.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3762/2017 г., I. г. о. на ВКС и Решение № 208 от 22.06.2015 г. по т. д. № 3961/2013 г. на ВКС, II т. о.

По изложените съображения предявеният главен иск по чл. 36, ал.1 ЗА се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед на този извод, неоснователен се явява и обусловения от него иск по чл. 86 ЗЗД за присъждане на лихва за забава.

По отношение на разноските:

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, които възлизат на сумата от 6 600 лв. - платено адвокатско възнаграждение с ДДС и платени депозити за експертизи.

Мотивиран от горното, Съдът