Решение № 674 от 26.5.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1417/2022 г.

Предявен е иск с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК. Производството по делото е образувано въз основа на предявен от УМБАЛ – Пловдив АД против Община Пловдив иск за признаване на установено по отношение на Община Пловдив, че УМБАЛ – Пловдив АД е собственик на следните недвижими имоти, а именно: 1/Поземлен имот с идентификатор 56784.502.134 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, адрес на поземления имот: гр. •••••••••••••••••••, площ от 88 278 кв.м. /осемдесет и осем хиляди двеста седемдесет и осем квадратни метра/, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за обект комплекс за здравеопазване, стар /предишен/ идентификатор: няма, номер по предходен план: 502.62, квартал 4 по плана на ••••••••••••••”, парцел: •••••••••••••••• •••••••••••••••••••, при съседи: 56784.502.587; 56784.501.362; 56784.503.275; 56784.503.274, 56784.502.586; 56784.502.260, съответстващ на УПИ 1-•••••••••••••• по регулационния план, одобрен с Решение № 377/05.09.2007 г. на Общински съвет Пловдив; 2/ Поземлен имот с идентификатор 56784.502.587 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, адрес на поземления имот: ••••••••••••••••••••••••, площ от 579 кв.м. /петстотин седемдесет и девет квадратни метра/, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за електроенергийно производство, стар /предишен/ идентификатор: няма, номер по предходен план: ••, квартал • по плана на комплекс „•••••••••••”, парцел •••••••, ••, при съседи: 56784.502.134, 56784.502.260, съответстващ на УПИ Ш-62, ТП по регулационния план, одобрен с Решение№ 377 от 05.09.2007 г. на Общински съвет Пловдив, 3/ Поземлен имот с идентификатор 56784.502.586 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, адрес на поземления имот: гр. •••••••••••••••••••, площ от 667 кв.м. /шестстотин шестдесет и седем квадратни метра/, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за електроенергийно производство, стар /предишен/ идентификатор: няма, номер по предходен план: ••, квартал • по плана на комплекс „•••••••••”, парцел: ••••, ••••, ТП, при съседи: 56784.502.260; 56784.502.134; 56784-503.274, съответстващ на УПИ П- 62, 9518, ТП по регулационния план, одобрен с Решение № 377/05.09.2007 г. на Общински съвет Пловдив. Ищецът УМБАЛ ПЛОВДИВ АД посочва, че обектът „•••••••••••••••••” е предвиден по регулационния план на град Пловдив като е издадена Заповед №343/19.4.1961 година на Зам.председателя на Градски общински народен съвет на основание § 58 и § 60 от Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените места /ППЗПИНМ/ - отм. Неразделна част от заповедта е скица с площ на терена от 92 584 кв.м. и определени граници. В тази връзка сочи, че съгласно чл.37 от Закона за планово изграждане на населените места /ЗПИНМ/ - отм. „Дворищната регулация установява строителните парцели и определя КОМУ се отреждат тези парцели”, т.е. на кого се предоставят. Посочва, че с писмо изх.№ 415/5.ІV.1972 г., тогавашното Министерство на народното здраве разпорежда на Председателя на ИК на ГНС гр. Пловдив „да се прехвърли безвъзмездно на Окръжен народен съвет, респ. Окръжна болница” терена, за да се извърши строителство на Окръжна болница Пловдив. Твърди, че е съставен Акт за държавна собственост № •••• на 14.IV.1972 г. за имот „бивша собственост на ГНС Пловдив” с посочено основание цитираната по- горе Заповед № 343/19.4.1961 г. на Председателя на ИК на ГНС Пловдив и Писмо изх.№ 415 от 5.IV. 1972 г. на МНЗ. Сочи се, че в графа 7 като учреждение, на което се отстъпва имотът за ползване е записано „ОНС - Пловдив, респ. Окръжна болница Пловдив”. Позовава се и на съставен Предавателно- приемателен протокол от • май 1972 г., в който изрично е записано на същата дата Окръжна болница Пловдив „да заприходи местото като основно средство, а сектор „•••••••••••••” да направи необходимите отметки по книгите”. Ищецът посочва, че във времето Окръжна болница Пловдив е преименувана в Обединена районна болница гр.Пловдив, а след това в Районна болница Пловдив. Сочи, че със Заповед № РД19-09/18.08.2000 г., издадена от Министъра на здравеопазването, на основание чл.101, ал.1 и ал.5 във връзка с чл.104 и чл.38 от Закона за лечебните заведения, „публично здравно заведение Районна болница - Пловдив” е преобразувана в лечебно заведение с наименование „Многопрофилна болница за активно лечение - Пловдив” АД със седалище гр. Пловдив и адрес на управление бул.”България” №234. Позовава се на т.5 от цитираната заповед, в която е посочено, че „лечебното заведение поема активите и пасивите на Районна болница Пловдив по баланса й към 31.12.1999 г.”. Относно регистрацията на търговското дружество сочи, че същото е вписано в регистъра на дружествата с Решение №9129/24.08.2000 година, постановено по фирмено дело № 3616/2000 година по описа на Окръжен съд Пловдив, като от 2016 година „МБАЛ-Пловдив” АД е обявена за университетска болница и наименованието й вече е „УМБАЛ - Пловдив” АД. Ищецът твърди, че към момента на преобразуване на публичното здравно заведение „Районна болница - Пловдив” в лечебно заведение търговско дружество „МБАЛ-Пловдив” АД, в баланса на дружеството са заведени по сметка 201 земя с балансова стойност 731, 85 лв., която заедно със 772 464 лв. сграден фонд е формирала сумата 773 000 лв. на фигуриращите в актива на баланса сгради, земи, гори и трайни насаждения. В тази връзка сочи, че представя надлежно заверено копие на Баланс на бюджетното предприятие Районна болница към 31.12.1999 година. Твърди, че земя и сгради се водят по баланса и са включени в капитала на дружеството, съгласно счетоводните записания през периода от 1999 година до настоящия момент без каквото и да било прекъсване, като са налице и инвентарни описи по сметка 201 - земи, гори и трайни насаждения, а също така и журнали - сметка 201. Предвид хронологично описаните факти, ищецът счита, че на основание чл. 104, ал. 1 ЗЛЗ с преобразуването на здравното заведение предоставеното му за управление и стопанисване движимо и недвижимо имущество, включително и недвижимите имоти, предмет на спора са преминали в собственост на дружеството. Позовава се и на Решение № 11 от 21.05.2001 година на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 18/2000 година, съгласно което „Носителите на правото на собственост върху имуществото на преобразуваните публични здравни заведения стават носители на правото на собственост върху капитала на създадените търговски дружества”. В същото решение е изразено становището, че преобразуването на лечебните заведения в търговски дружества е свързано с промени в собствеността. „Държавата или общината губи собствеността върху веществения състав на имуществото, включено в балансите на здравните заведения. Правото на собственост се преобразува в право на собственост върху капитала на търговските дружества. Притежателят на капитала придобива освен това управленчески и контролни права. Носител на всички вещни права е търговското дружество като самостоятелен правен субект”. Позовава се и на чл.2 ал.4 от Закона за държавната собственост, в която разпоредба е предвидено, че не са държавна собственост по смисъла на този закон „имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърляното в тях имущество”. Сочи, че идентично е съдържанието на чл.2 ал.2 от Закона за общинската собственост, който гласи: „Не са общинска собственост имотите и вещите на търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел, дори ако общината е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество”. Въз основа на изложените по-горе факти и обстоятелства, и цитираните правни норми, счита, че се налага обоснован и категоричен извод, че „УМБАЛ - Пловдив” АД се легитимира като единствен и безспорен собственик на процесните поземлени имоти, които се водят по сметка 201 и счетоводните книги на дружеството. Относно правния интерес от предявяване на настоящия иск посочва, че за процесните имоти са издадени актове за общинска собственост, а именно: Акт за публична общинска собственост № •••• от 11.06.2012 г., вписан под № •••, том ••, рег. ••••• от същата дата в Агенция по вписвания - Служба вписвания град Пловдив; Акт за публична общинска собственост № •••• от 11.06.2012 г., вписан под № •••, том ••, рег.••••• от същата дата на Агенция по вписвания - Служба вписвания гр. Пловдив и Акт за публична общинска собственост № •••• от 11.06.2012 г., вписан под №•••, том ••, рег. ••••• от същата дата в Агенция по вписвания - Служба вписвания гр.Пловдив. Оспорва цитираните актове, като лишени от фактическо и правно основание, като излага подробни правни съображения в тази насока. Счита, че не е налице основанието по § 7, ал.1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, като сочи, че Постановление № ••• от 31 май 1999 г. на Министерския съвет за преобразуване и закрИ.е на здравни заведения в системата на здравеопазването, въз основа на което е преобразувана и Обединена районна болница Пловдив в „УМБАЛ - Пловдив” АД, прави ясно разграничение между държавните болници, каквито се явяват обединените районни болници, включени в Приложение 1 към чл.1 на постановлението и общинските болници, които са изброени в Приложение № 2 към чл.2. Позовава се и на Решение № 4307 от 14.06.2001 г. на Върховния административен съд по административно дело № 7440/2000 г., което гласи, че „Преди преобразуването на лечебното заведение по чл.101 от Закона за лечебните заведения, активите му са изцяло държавна собственост”. Оспорва относимостта на цитираното от Община Пловдив в актовете за общинска собственост Решение № 11/21.05.2001 г. по конституционно дело № 18/2000 г., като сочи, че от една страна Районна болница Пловдив, идентична с Обединена районна болница Пловдив е преобразувана в „УМБАЛ - Пловдив” АД въз основа на Заповед № РД-19-04 от 18.08.2000 г. и Решение № 9219/24.08.2000 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по фирмено дело № 3616/2000 г., а от друга цитираното решение на конституционния съд е постановено на 21.05.2001 година, т.е. след реализиране на фактическия състав на придобивния способ, уреден в чл.104 от Закона за лечебните заведения досежно „УМБАЛ - Пловдив” АД. Изразява становище, че районните болници не отговарят на изискванията на чл.2 ал.1 т.6 и 9 ЗОС и §7, ал.1, т.6 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗМСМА, да са част от общинската инфраструктура с местно значение и да са предназначени да обслужват населението на съответната община, поради което не са общинска собственост. Позовава се и на изразеното особено мнение по противоконституционност на разпоредбата на чл.101 ал.5 от ЗЛЗ. Освен гореизложеното по повода претенциите на ответника, посочва, че на 01.10.1997 г. е съставен Акт № •• за публична общинска собственост, предмет на който са освен „Дворно място цялото от 87210 кв.м., представляващо парцел 1-•••••••••••, кв.• по плана на ••••••••••••••••••”, одобрен със Заповед 344/08.09.1977 г. и посочените там сгради. На гърба на този акт на 16.05.2011 г. изрично е отбелязано, че със „Заповед № РД-19-04 от 18.08.2000 г. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание чл.101, ал.1 и 5, във връзка с чл.104 и чл.38 от Закона за лечебните заведения, Районна болница - Пловдив е преобразувана в лечебно заведение с наименование „Многофункционална болница за активно лечение-Пловдив” АД, като лечебното заведение поема активите и пасивите на Районна болница Пловдив по баланса и към 31.12.1999 г. в т.ч. и актуваният с този акт имот. Посочва, че коментираният акт е изпратен от „УМБАЛ - Пловдив” АД с писмо изх.№ ••••-•••• от 30.10.2002 г. на Директор Дирекция „Общинска собственост и жилищна политика” при Община Пловдив. В цитираното съпроводително писмо изрично се сочи, че е отбелязано: „Видно от отметка от 16.05.2001 г. на гърба на акта, актуваният имот не е общинска собственост по смисъла на Закона за общинската собственост”. Ищецът сочи, че независимо от така изпратените книжа, на 11.06.2012 г. процесните недвижими имоти са актувани от ответника Община Пловдив, поради и което с писмо изх.№ •-•/11.12.2015 г., Изпълнителният директор на „УМБАЛ - Пловдив” АД се е обърнал към Кмета на Община Пловдив с искане да се предприемат „необходимите правни действия за поправяне на тази неточност”, но същото е останало без каквито и да било последващи действия. Ищецът допълва, че за процесните имоти на основание Наредбата за държавните имоти /НДИ - отм./ е съставен стар Акт за държавна собственост № •••• от 14.04.1972 г., поради което е поискано от Областният управител на област Пловдив да се отпишат от актовите книги за недвижими имоти - държавна собственост, недвижим имот, съставляващ „Дворно място, находящо се на бул.”•••••••••• /сега бул.”•••••••••”/, район „•••••••, гр. Пловдив, за което са отредени УПИI- ••••••••••••, УПИ ••••, •••• за Т.П. и УПИ Ш62 за Т.П. от кв.4 по регулационния план на комплекс „•••••••••••••••” - гр. Пловдив”. Отбелязано е, че по кадастралната карта и кадастралните регистри така описаният имот съответства на ПИ с идентификатор 56784.502.134; ПИ с идентификатор 56784.502.586 и ПИ с идентификатор 56784.502.587”. Със Заповед № ДС-14-166/28.03.2013 година, Областният управител на област Пловдив на основание чл.78 ал.1 от Закона за държавната собственост, поради отпаднало основание за актуване, е наредил да се отпишат от актовите книги за недвижими имоти - държавна собственост горните поземлени имоти. Ищецът оспорва цитираната заповед на Областния управител на област Пловдив, като нищожен административен акт, който е издаден от некомпетентен орган, доколкото процесните имоти съставляват публична, а не частна собственост, а съгласно чл.78, ал.3 от Закона за държавната собственост „Отписването на имоти, публична държавна собственост... се извършва със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, след вземане мнение на съответното ведомство, което управлява имота”. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва изцяло предявения иск. Ответникът Община Пловдив посочва, че Заповед № 343/19.04.1961 г. е одобрена регулацията на терена няма отчуждително действие и въз основа на нея имотът не е придобит от ищеца, като се позовава на разпоредби на ЗПИНМ (отм.). Не се оспорва, че с акт за държавна собственост № ••••/14.04.1972 г. е актувано празно място от 92 584 кв.м. (бивша собственост на ГНС - Пловдив), както и че имотът е предоставен за ползване на ОНС – Пловдив, респ. Окръжна болница – Пловдив, както и че същият е предаден с цитирания приемо – предавателен протокол. В тази връзка се акцентира на обстоятелството, че към този момент е налице режим на общонародна/държавна собственост. (Конституция на Република България, обр. ДВ, бр. 39 от 18.05.1971 г.) Твърди се, че построените в дворното място сгради са актувани с акт № 2127 от 03.05.1996 г., като съгласно графа „21“ на акта същите са предоставени за оперативно управление на Община Пловдив- Обединена районна болница, а в графа „31“ на акта за допълнителни данни и промени е отбелязано, че с Решение № 80/01.04.1997г. на Общински съвет- Пловдив, на основание чл. 3, ал. 2 от ЗОС, имотът - ОРБ е публична общинска собственост, и е съставен нов акт за публична общинска собственост № ••/01.10.1997г. на район „••••••••••••“, гр. Пловдив. Посочва се, че със Заповеди № № ОА-1325/12.07.1993г., ОА-1326/12.07.1993г. и ОА-1327/ 12.07.1993г. на зам.- кмет на Община Пловдив е наредено новопостроеният обект •••••••••••••••••-частично по пусков комплекс, външна канализация и външен водопровод да се предадат от ОФ „Пловдивинвест“-Пловдив на Обединена районна болница-Пловдив, като се посочват съответни инвентарни стойности. Твърди се, че заповедите касаят машини, съоръжения, строително-монтажни работи, но не и земя. Със Заповеди № № ОА- 1325/12.07.1993г., ОА-1326/12.07.1993г. и ОА-1327/ 12.07.1993г. на зам.- кмет на Община Пловдив е наредено новопостроеният обект Окръжна болницачастично по пусков комплекс, външна канализация и външен водопровод да се предадат от ОФ „Пловдивинвест“-Пловдив на Обединена районна болница-Пловдив, като се посочват съответни инвентарни стойности. Заповедите касаят машини, съоръжения, строителномонтажни работи, но не и земя. Ответникът посочва, че през 1999 г. започва преобразуване на районните болници. Съгласно чл. 1 от ПМС № 103 /1.05.1999 г. за преобразуване и закрИ.е на здравни заведения в системата на здравеопазването считано от 01.06.1999 г. обединените районни болници се преобразуват чрез разделяне на: 1. амбулаторно-поликлинични здравни заведения за оказване на първична и специализирана извънболнична, профилактична, диагностична, лечебна и рехабилитацион-на медицинска помощ съгласно приложение № 1 и 2. районни болници за лечение на болни със свръхостри, остри и хронични заболявания на населението от съответната община, на чиято територия са открити, и на населението от съответната област съгласно приложение № 1. Съгласно т. 10 от Приложение № 1 Обединена районна болница - Пловдив се сочи, че се разделя на Районна болница - Пловдив и Амбулаторно-поликлинично здравно заведение - Пловдив. С разпоредбата на чл.3 се сочи, че е предвидено нарочно определени комисии да изготвят разделителни протоколи, в които да се определят активите и пасивите, преминаващи към съответните здравни заведения. Съобразно т.4 на посоченото постановление здравните заведения по чл. 1 са изцяло на издръжка на бюджета на съответните общини, на чиято територия се намират. Предвид последното ответникът сочи, че с Решение № 249, взето с Протокол № 23/27.07.1999г. на Общински съвет-Пловдив Обединена районна болница се преобразува, като се разделя на Районна болница- Пловдив и Амбулаторно-поликлинично здравно заведение-Пловдив, като в т. 1.1. от решението е извършена и корекция на бюджета на ОРБ, Поликлиника към ОРБ, други дейности по здравеопазването към ОРБ и натуралните показатели на горепосочените заведени, на основание чл. 18 от Закона за общинските бюджети и ПМС № 103 /1.05.1999 г. В т. 6 на решението е възложено на кмета да извърши прехвърляне на имуществото, съгласно разделителни протоколи. Твърди се, че още към момента на това първо преобразуване на болничното заведение спорните три поземлени имота, представляващи към онзи момент УПИ 1-Окръжна болница, кв. • по плана на •••••••••••••••••“, одобрен със Заповед № 344/08.09.1977г., не са били предоставяни нито на Районна Болница-Пловдив, нито на АПЗЗ Пловдив, доколкото към тази дата вече е бил осъществен фактическия състав на разпоредбата на §7 от ПЗР на ЗМСМА и имотът е бил общинска собственост. Не се оспорва, че впоследствие със Заповед № РД-19-04/18.08.2000г. на Министъра на здравеопазването, съгласно която на основание чл. 101, ал. 1 и 5, във връзка с чл. 104 и чл. 38 от Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 62 от 9.07.1999 г.) Районна болницаПловдив е преобразувана в лечебно заведение с наименование „Многофункционална болница за активно лечение- Пловдив” АД, като лечебното заведение поема активите и пасивите на Районна болница- Пловдив по баланса й към 31.12.1999 г. Твърди се, обаче, че към тази дата няма каквито и да е доказателства, от които да може да се направи дори обосновано предположение, че процесиите недвижими имоти са били в активите на Районна болница Пловдив, а по силата на така издадената заповед да са преминали в активите на „Многофункционална болница за активно лечение-Пловдив” АД. Излагат се доводи и се цитират заповеди на ГОНС – Пловдив, Общински съвет Пловдив и СГКК – Пловдив относно кадастралния и регулационния статут на спорните имоти. Ответникът оспорва предявения иск, като заявява, че имотите, предмет на спора са общинска собственост, като излага правни съображения в тази насока. Счита, че на основание § 7 от ПЗР на ЗМСМА собствеността на държавата върху спорните имоти е прекратена и пряко е прехвърлена в собственост на общината. Твърди, че са налице юридическите факти в хипотезата на правната норма на § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, обосноваваща правото на собственост на общината върху спорните имоти. Оспорват се доводите на ищеца, че не се касае за обект с местно значение, като се излагат подробни съображения в тази насока. Твърди, че от влизане в сила на § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА (обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г.), независимо от преобразуването на лечебното заведение, което е настъпило едва с приемане на закона за лечебните заведения собствеността върху процесния терен е била общинска такава. Счита, че хронологията във времето на приемане на нормативните актове и действието им налагат извода, че въпросните поземлени имоти са общинска собственост, като законодателят е поставил приоритет и тежест именно на разпоредбите, обуславящи трансформацията на държавната собственост в общинска. Позовава се на Решението на Конституционен съд № 11 от 21.05.2001 г. на КС на РБ по конст. д. № 18/2000 г, в което е прието, че Конституцията задължава държавата да гарантира и правото на общинска собственост-чл. 17, ал. 1, като разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от основния закон закриля общинската собственост срещу държавата. Посочва се, че в изпълнение на разпоредбата на § 5 от ПЗР на Закона за общинската собственост с Решение № 80/01.04.1997 г. Общински съвет обявява за публична общинска собственост имотите, описани в приложение № 1, неразделна част от решението, като под № 32 от имотите на територията на район „Северен“ фигурира „ОРБ - земя и сгради“ на бул. „България“ № 234. Позовава се и на цитираните от ищеца актове за публична общинска собственост от 2012 г. В тази връзка посочва, че с писмо изх.№ 12 ОУ 200/14.06.2012г. от Община Пловдив, на основание чл. 58, ал. 5 от ЗОС, съобразно изискванията на закона, е поискано отписване от актовите книги за държавна собственост от Областен управител на област Пловдив, като със Заповед № ДС-14- 166/28.03.2013г. на Областен управител на област Пловдив е отписан от актовите книги за държавна собственост недвижимият имот, съставляващ: Дворно място, находящо се на бул. „Москва“ № 9, за което са отредени УПИ 1-за Окръжна болница, УПИ ••••, ••••, за ТП и УПИ 111-62, за ТП от кв. 4 по регулационния план на Комплекс „Паисий Хилендарски”, одобрен с Решение № 377, взето с Протокол № 16/05.09.2007г. на Общински съвет- Пловдив, аюувано с акт за държавна собственост № 1329/••••-стар от 14.04.1972г. по отм. НДИ. По кадастралната карта на гр.Пловдив, одобрена със Заповед № РД-18- 48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със Заповед № КД14-16-626/01.06.2012г. на Началника на СГКК-Пловдив, отписаното дворно място представлява поземлени имоти с идентификатори №№ 56784.502.134, 56784.502.586 и 56784.502.587. Оспорват се доводите на ищеца за нищожност на заповедта на областния управител, поради липса на компетентност на същия. Сочи се, че дори да се приеме тази заповед за нищожна, то това няма да окаже влияние върху обстоятелството, че по силата на закона е настъпила трансформация на собствеността в общинска. Ответникът счита, че ищецът не е могъл да придобие собствеността с акта за преобразуване на здравното заведение в търговско дружество, извършено със Заповед №РД-19-04/ 18.08.2000 г., тъй като към датата на тази заповед, както и към датата на обнародване на Закона за лечебните заведения собствеността на държавата вече е била трансформирана в собственост на Община Пловдив по силата на осъществения фактически състав на разпоредбата на чл.2, ал. 1, т. 6 и 9 от ЗОС и §7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, така и поради факта, че няма данни процесиите недвижими имоти да са били включени в баланса на Районната болница към 31.12.1999 г., а в последствие на правоприемниците й. В тази връзка изразява становище, че представените извадки от баланси удостоверят само стойности, от които не би могло да се направи заключение, че касаят именно имотите, предмет на иска. Твърди се, че последните не са били предоставяни в нито един момент за стопанисване и управление на публично здравно заведение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното: Със Заповед №343/19.04.1961г. на Зам.-председателя на ГНС – Пловдив е одобрена регулацията на терен, предвиден за Окръжна болница в гр.•••••••••••••••••••, който терен съгласно приложената скица е с площ 92 584 кв.м. С писмо от 05.04.1972г. Зам-министъра на Министерство на народното здраве уведомява Председателя на ГНС – Пловдив, че за да се извърши строителството на Окръжна болница – Пловдив, съгласно Правилника за държавните имоти, е необходимо терена в посочените на скицата граници да се прехвърли безвъзмездно на Окръжния народен съвет, респективно на Окръжна болница. Посочено е, че документа за собственост е необходим за даване на строително разрешение и строителна линия за нуждите на новия собственик, както и за извършване на самото строителство. В изпълнение на посочените заповед и писмо е издаден Акт за държавна собственост №••••/14.04.1972г., с който празното място с площ от 92 584 кв.м. е актувано като държавна собственост. В същия е посочено, че имотът се отстъпва за ползване на ОНС –Пловдив, респ. Окръжна болница Пловдив. Със Заповед №661/19.04.1972г. на Председателя на ГНС – Пловдив, на основание чл.15 от Правилника за държавните имоти сектор „••••••••••••••“, отдел „•••••••••“ предава безвъзмездно на ••• – Пловдив, респ. Окръжна болница Пловдив държавното празно място, находящо се на ••••••••••••••••, цялото от 92 584 кв.м., отредено за построяване на Окръжна болница. Заповедта съдържа указание за приемане и предаване на имота с протокол – опис, от датата на който сектор „••••••••••••••••“ да направи необходимите отметки по книжата, а Окръжна болница да заприходи мястото като основно средство. Представен е и самият приемо-предавателен протокол, видно от който на 09.05.1972г. представител на Окръжна болница Пловдив е приел държавното празно място, отредено за построяване на Окръжна болница. Отбелязано е още, че на същата дата Окръжна болница заприходява мястото като основно средство, а в сектор „••••••••••••••“ са направени „необходимите отметки по книгите“. С Акт №••••/03.05.1996г. сградите в парцел • – Окръжна болница са актувани като държавна собственост. Отбелязано е, че дворното място от 92 584 кв.м., в което са построени сградите, е актувано с Акт №••••/1972г., както и че имотът е предоставен за оперативно управление на Обединена районна болница. Анализът на посочените по-горе писмени доказателства налага извода, че към момента на съставянето им празното място от 92 584 кв.м., отредено за построяване на Окръжна болница, е било държавна собственост. Самият ответник не оспорва това обстоятелство. Страните не спорят и относно обстоятелството, че по-късно Окръжна болница Пловдив е била преименувана в Обединена районна болница гр.Пловдив, а след това в Районна болница гр.Пловдив. С Акт №••/01.10.1997г., на основание чл.2, ал.1, т.6 във вр. с пар.7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, като публична общинска собственост е актувана Обединена Районна болница Пловдив – сгради и дворно място, представляващо парцел •– Окръжна болница с площ от 87 210 кв.м. Със Заповед №РД 19-04/18.08.2000г. на министъра на Министерство на здравеопазването, на основание чл.101, ал.1 и 5 и във вр. с чл.104 и чл.38 от Закон за лечебните заведения, е преобразувано публично здравно заведение Районна болница – Пловдив в лечебно заведение с наименование „Многопрофилна болница за активно лечение – Пловдив“АД със седалище гр.Пловдив и адрес на управление: бул.“България“№234. В т.5 от Заповедта е посочено, че лечебното заведение поема активите и пасивите на Районна болница Пловдив по баланса й към 31.12.1999г. С решение №9129/24.08.2000г. по ф.д.№3616/2000г. в търговския регистър при Пловдивски окръжен съд е вписано акционерно дружество „Многопрофилна болница за активно лечение – Пловдив“АД. Понастоящем дружеството е с наименование „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Пловдив“АД. С писмо от 30.10.2002г. на директор дирекция „ОС и ЖП“ при Община Пловдив до „МБАЛ Пловдив“АД се изпраща копие от описания по-горе Акт за общинска собственост №••/01.10.1997г., с посочване, че видно от отметката в самия акт, актуваният имот не е общинска собственост по смисъла на ЗОС. Действително в представения препис от акта на стр.55 от делото със забележка от 16.05.2001г. е отбелязано, че със Заповед №РД 19- 04/18.08.2000г. на Министъра на здравеопазването Районна болница Пловдив е преобразувана в лечебно заведение МБАЛ Пловдив, като лечебното заведение поема активите и пасивите на Районна болница Пловдив по баланса й към 31.12.1999г., в това число актуваният с този акт имот. Приетата експертиза на вещото лице В.Г. установява, че отреденият със Заповед №343/19.04.1961г. парцел за нова Окръжна болница е претърпял малки промени в границите си, но безспорно има съответствие с границите на отредените в следващите регулационни планове от 1977г. и 2007г. урегулирани поземлени имоти. Вещото лице констатира, че със Заповед от 1977г. за процесните имоти е отреден УПИ I – Окръжна болница, границите на който съответстват на границите на парцела, отреден през 1961г. за Окръжна болница. По регулационния план от 2007г. за същия имот са отредени три нови УПИ: УПИ I - за Окръжна болница, УПИ II - 62, 9518 – за ТП и УПИ III - 63 за ТП. По действащата към момента кадастрална карта на гр.Пловдив поземлени имоти с номера 56784.502.134, 56784.502.586 и 56784.502.587 съответстват на границите на трите УПИ по плана от 2007г. След проследяване на регулационните изменения, описани в експертизата, се налага извода, че спорните имоти са идентични с границите на имота, отреден през 1961г. за Окръжна болница. Въпреки ясно изразеното становище на Община Пловдив с писмото от 30.10.2002г. и изричното посочване в Акт за общинска собственост №••/01.10.1997г., че актуваният имот не е общинска собственост, с актове №••••, •••• и •••• от 11.06.2012г. процесните три имота са актувани като публична общинска собственост. Закона за лечебните заведения /обн. ДВ бр.62/09.07.1999г./ регламентира преобразуването на публичните здравни заведения, като съгласно чл.101, ал.1 съществуващите публични здравни заведения за болнична помощ се преобразуват в лечебни заведения – еднолични търговски дружества, със заповед на министъра на здравеопазването в срок до 01.09.2000г. Съгласно чл.104, ал.1 от същия закон с преобразуването на публичните здравни заведения предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество – държавна или общинска собственост, включено в балансите на здравните заведения, въз основа на които се преобразуват, преминава в собственост на дружествата. Уреденият с последната разпоредба придобивен способ включва наличието на следните предпоставки: имуществото да е собственост на държавата или на общината; същото да е предоставено за стопанисване и управление на публичното здравно заведение и да е включено в баланса му; да е издадена заповед на министъра на здравеопазването за преобразуване на здравното заведение в еднолично търговско дружество. В настоящия случай не се спори, че процесните имоти са били държавна собственост и това се установява от коментираните по-горе писмени доказателства – Заповед от 19.04.1961г., писмо от 05.04.1972г., Акт №••-•/14.04.1972г., Заповед от 19.04.1972г., Приемо-предавателен протокол от 09.05.1972г., Заповед от 18.08.2000г. Не е спорно и наличието на заповед на министъра на здравеопазването за преобразуване на здравното заведение в еднолично търговско дружество. Налични са множество косвени доказателства, които налагат извода, че процесният терен е бил предоставен за управление и ползване на публичното здравно заведение, първоначално наименувано Окръжна болница Пловдив. Такива са писмото от 05.04.1972г., с което е разпоредено теренът да се прехвърли безвъзмездно на Окръжна болница като необходимо условие да нейното построяване; Акт №••••/14.04.1972г., в който е записано изрично, че дворното място се отстъпва за ползване на Окръжна болница Пловдив; Заповед от 19.04.1972г., с която се нарежда мястото да се заприходи като основно средство на Окръжна болница; Приемо-предавателен протокол от 1972г. със същите указания. Наличието на следващата предпоставка имуществото да е включено в баланса на здравното заведение, се доказва с приетото заключение на вещото лице М.М., което съдът възприема като компетентно и обективно изготвено. След проверка на счетоводните документи /баланси, справки, счетоводни сметки, инвентарни книги, отчети/ вещото лице обосновава извода, че процесните имоти се водят по баланса на ищцовото дружество и са включени в капитала му, съгласно счетоводните записвания през целия период от 1999г. до настоящия момент. Следователно към момента на преобразуването на публичното здравно заведение в „Многопрофилна болница за активно лечение – Пловдив“АД с приемане на активите и пасивите по баланса на Районна болница - Пловдив към 31.12.1999г., търговското дружество е поело като актив и дворното място, за което понастоящем са отредени описаните в исковата молба поземлени имоти. Предвид изложеното съдът приема, че е изпълнен фактическия състав на чл.104, ал.1 от Закон за лечебните заведения. С преобразуването на публичното здравно заведение в търговско дружество „Многопрофилна болница за активно лечение – Пловдив“АД, последното е придобило собствеността върху спорните имоти и се легитимира като собственик към настоящия момент. Въпреки, че този факт е признат от ответната община извънсъдебно към 2002г. посредством направеното отбелязване в Акт №••/01.10.1997г. и с оглед съдържанието на писмото от 30.10.2002г., адресирано до ищеца, имотите са били актувани като публична общинска собственост през 2012г. с цитираните по-горе актове. Тези актове нямат правопораждащ ефект и соченият в тях като формално основание пар.7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗОС не може да се противопостави на специалната норма на чл.104, ал.1 от Закон за лечебните заведения и да промени направените изводи. Ето защо искът е основателен и следва да се уважи. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски. Платените такси и разноски от страна на ищеца са в общ размер на 30 024, 00 лева, от които: 26 093, 23 лева – държавна такса, 364, 14 лева – държавна такса, 10, 20 лева – такса преписи, 30, 00 лева – такса преписи, 10, 00 лева – такса преписи и удостоверение, 5, 00 лева – такса преписи, 59, 90 лева – такса преписи, 2 645, 74 лева – такса за вписване на исковата молба, 805, 80 лева – възнаграждения за вещи лица. За процесуално представителство по делото ищецът е ангажирал двама адвокати, съгласно представените договори за правна защита и съдействие – адв.В. В. и адв.Е. П. – А.. На адв.В. е заплатено възнаграждение в размер на 18 811, 00 лева. На адв.А. е заплатено възнаграждение в размер на 22 693, 20 лева, от които 22 573, 20 лева – за процесуално представителство и 120, 00 лева – за вписване на исковата молба. Тъй като съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право да получи разноските само за един адвокат, в тежест на ответника ще се възложи платеното възнаграждение на адв.А.. Или общият размер на дължите разноски е 52 717, 20 лева. По изложените съображения съдът