Решение № 2267 от 21.6.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 38/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Р. И. В. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 8993/ 21.11.2024 г., издадено от началник отдел "Контрол по републиканска пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура"- София, с което на Р. И. В., ЕГН-••••••••••, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, от Закона за пътищата (ЗП) му е наложено наказание "Глоба" в размер на сумата от 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Жалбоподателят -редовно призован, не се явява лично, ползва процесуален представител - адв. Б.Г. от АК-Перник, която не се явява, изложила е писмено становище по същество за отмяна на издаденото НП по изложените в жалбата съображения. В жалбата се навеждат доводи, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Твърди се, че приетите за установени факти и обстоятелства не се подкрепят от доказателства. Счита, че регистрираните превозвачи-търговци има задължение съобразно Наредба № 11/03.07.2001г., да се снабдят със съответното разрешение за извършване на превоз и деянието, за което жалбоподателят е санкциониран, е несъставомерно. Позовава се Наредбата-чл.8, ал.1, съгласно която движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специално ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата, в които случаи следвало да бъде издадено разрешително за преминаване от администрацията, управляваща пътищата. Конкретният случай обаче не попадал в обхвата на този текст, тъй като става въпрос за превозване на товар-асфалт, при което не са налице предпоставките за издаване на разрешително и заплащане на такса. Направен е извод, че отговорността на водача е следвало да бъде ангажирана по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. второ, вр. чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДП, вр. чл. 8, ал. 1 и § 1, т. 14 от ДР, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредбата. Алтернативно се иска изменение на НП с намаляване размерът на наложеното наказание. Претендира се присъждане на разноски съобразно представен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява. В постъпил отговор, чрез процесуалния представител гл. юрк. Г. Николов, се излагат подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като анализира и оцени събраните доказателства по делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна, следното: На 24.10.2024 г. в 12. 31 ч. на път Автомагистрала „Хемус“, км 0+200 в посока от гр. София-гр. Ботевград, жалбоподателят Р. И. В., управлявал пътно-превозно средство с 4 оси, с две управляеми оси, марка "Мерцедес", модел „4141 К Актрос“ с рег. № СА 2717 КК, като извършвал превоз на товар - асфалт. Водачът бил спрян за проверка от инспектор в Агенция "Пътна инфраструктура"-акт. Р. Г., който изпълнявали служебните си задължения по контрол на републиканската пътна мрежа. Направено било измерване на пътното превозно средство с техническо средство ролетка № 1311/18/5 м. и електронна мобилна везна, модел DMF-KR № 118845 и било констатирано, че разстоянието между осите е 1, 36 метра, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС-то е 30950 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19тона. При тези констатации проверяващият приел, че е налице натоварване на ППС, което надвишава максимално допустимото с 19 тона, както и че превозното средство е тежко. На място бил съставен АУАН № 0010422 на ж-ля Р. В. за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в", чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. На водача бил връчен екземпляр на място. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП. Гореописаната фактическа обстановка е изводима при оценката и анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК: показанията на актосъставетля Р.Г.; Трудов договор №192/15.02.2022г.; свидетелство за регистрация; Пътен лист; копие на лична карта; Заповед № РД-11-1139 от 15.10.2024 г. на председател на управителния съвет на АПИ; Заповед № РД-11-1138 от 15.10.2024 г. на председател на управителния съвет на АПИ; Експедиционна бележка; Разписка от 24.10.24г.; Пълномощни и др. В хода на съдебното следствие от разпита на акт. Р. Г. се установяват обстоятелствата относно извършената проверка на АМ, водача на ППС, направеното измерване на превозното средство и установените параметри. Съдът констатира, че показанията на актосъставителя са ясни, последователни и незаинтересовани, поради което са достоверен източник на доказателства и бяха кредитирани изцяло от съда. Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и описана по-горе фактическа обстановка. Следва да се отбележи, че показанията на акт. Г. кореспондират с писмените доказателства по делото. Наред с това жалбоподателят не оспорва управлението на процесното ППС без наличието на разрешително, а излага доводи за нарушения на закона при определяне на правната квалификация и санкцията и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото и съотнасянето им. При установената въз основа на доказателствата по делото фактическа обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява, следното: При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите към съответните дати на издаване на АУАН и на НП длъжности и правомощията, делегирани им с приложените по делото Заповеди на председателя на управителния съвет на АПИ. Съдът не констатира твърдените в жалбата за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на обжалваното НП. Както АУАН, така и НП са издадени в предвидената от закона форма и имат съдържанието съобразно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН- описани са елементите от обективната страна на нарушението- времето и мястото на извършване на нарушението, установената при измерване сума от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС, максимално допустимото натоварване и констатирането превишение, както и остоятелствата по извършването му. Поради това е налице и яснота на повдигнатото на жалбоподателя административно обвинение и съответно не е накърнена възможността му да разбере параметрите на нарушението, приложимите законови разпореди и не е ограничено правото му на защита. Нормата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП забранява без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, да се извършва движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Понятието "специално ползване на пътищата" е с легална дефиниция в § 1, т. 8 от ДР на ЗП: "използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица". С оглед предвидената от законодателя алтернативност, в случая достатъчно се явява обстоятелството, че управляваното от водача Р. В. превозно средство "Мерцедес", модел „4141 К Актрос“ с рег. № СА 2717 КК е тежко, като не е необходимо да осъществява и някоя от посочените дейности. От писмените доказателства и от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на акт.- Р. Г., се установява, че на 24.10.2024 г. в 12: 31ч. жалбоподателят е управлявал посоченото ППС, констатирана е сума от натоварването на ос на двойната задвижваща ос от 30950 тона, при максимално допустимо натоварване 19 тона, като за превоза не е имало издадено разрешение. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредбата допустимата максимална сума от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато разстоянието между осите е от 1, 3 включително до 1, 8 метра (в настоящия случай че разстоянието между осите е 1, 36 метра, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС-то е 30950 тона. При извършената проверка е използвана ролетка № 1311/18/5м., за което свидетелства и проверяващия инспектор, както и сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е установена посредством измерване с електронна мобилна везна модел DMF-KR № 118845. По делото не е налице възражение от жалбоподателя относно правилното боравене с посочените технически средства, използвани на мястото на проверката, поради което и не е налице основание за съмнение в тази насока. Констатираното натоварване на ос е, по-голямо от стойностите по чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредбата, поради което и съдът приема, че управляваното от водача ППС е било тежко по смисъла на чл. 3, т. 2, вр. § 1, т. 1 ДР на Наредбата. Съответно, спрямо него се е изисквало разрешение за специално ползване на пътищата, независимо от превозвания товар, съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при форма на вината непредпазливост, тъй като е бил длъжен и е могъл да извърши проверка преди да започне извършването на превоза дали е издадено необходимото разрешително за осъщественото специално ползване на пътищата, но не го е сторил. Относно доводите на жалбоподателя, че неправилно е определен субектът на нарушението и е ангажирана отговорността на жалбоподателя като водач на ППС, а не на превозвач, следва да се отбележи, че нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП регламентира, че се наказват физическите лица, които са нарушили разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности по движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Поради това жалбоподателят като водач на ППС, който е извършвал дейността по движение на тежкия товарен автомобил без надлежно издадено разрешение, е осъществил и вмененото му административно нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗП. Съгласно нормата на чл. 15, ал. 3 от Наредбата превозвачът е задължен да осигури разрешителното, а върху водача тежи задължението да осъществи превоза при спазване на изискванията на закона, включително да има издадено такова разрешително и тази отговорност е ангажирана съгласно чл. 53, ал.1, т. 2 от ЗП-като физическо лице, нарушило разпоредбата на чл. 26, ал.2 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности по движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията. Съдът не приема за основателни доводите за приложимост на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДП като следва да се отбележи, че нормата определя движещите се по пътя ППС да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Правилото на ал.1 на чл.139 от ЗП препраща към приетата Наредба № 11/2011г. Разрешителното в случая се изисква по чл. 26 от ЗП и е различно от разрешителните, които се издават въз основа разпоредбите на Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършване на дейности от специалното ползване на пътищата, без съответно разрешително за това, а не защото е управлявал пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП за движение на тежко пътно превозно средство без разрешение, на физическото лице, извършило нарушението, се налага административно наказание "глоба" в размер от 1 000 до 5 000 лева. В случая наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба над средния размер, а именно глоба в размер на 3000(три хиляди) лева. Съдът намира, че размерът на глобата е определен незаконосъобразно като АНО не е обосновал защо следва да бъде наложена глоба в размер над минимално предвидения. В конкретния случай съдът приема, че законосъобразно е да се определи глоба в размер на минималния предвиден- 1000 (хиляда) лева, доколркото не са налице данни за други подобни нарушения на жалбоподателя, и този размер на глобата ще изпълни целите на специалната и генерална превенция. С оглед изхода на производството, а именно изменение на процесното НП, претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява основателна. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания, съдът приема, че юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна, следва да е в минимален размер, а именно 80 (осемдесет) лева. По тези мотиви, съдът,