Решение № 860 от 5.12.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 5802/2023 г.

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда от 16.05.2023 г., постановена от СРС, НО, 22-ри състав по НОХД № 16527/ 2019 г. съдът е признал подсъдимия А. П. М. за ВИНОВЕН в това, че:

1.

В периода от 30.11.2015 г. до дата 14.12.2015 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление - с три Д.ия, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, съзнателно се ползвал от неистински частни документи - завещание от дата 08.06.2014 г., на което е придаден вид, че е съставено и подписано от Л.К.Г., с което последната завещава на А. П. М. цялото си движимо и недвижимо имущество, пред нотариус Б.Н. и инж. Д. С., служител на Служба по геодезия, картография и кадастър СГКК, гр. София, като от А. П. М., за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, както следва:

A.

На дата 30.11.2015 г. в гр. София в кантората на нотариус Б.Н., вписана в регистъра на Нотариалната камара по № 142 с район на действие Софийски районен съд, находяща се на бул. „•••••••, съзнателно се ползвал от неистински частен документ - завещание от дата 08.06.2014 г., на което е придаден вид, че е съставено и подписано от Л.К.Г., с което последната завещава на А. П. М. цялото си движимо и недвижимо имущество, пред нотариус Б.Н., като от А. П. М., ЕГН ••••••••••, за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност;

Б. На дата 10.12.2015 г. в гр. София в сградата на служба по геодезия, картография и кадастър СГКК гр. София, находяща се в кв. „Павлово“, ул. „•••••••, съзнателно се ползвал от неистински частен документ - завещание от дата 08.06.2014 г., на което е придаден вид, че е съставено и подписано от Л.К.Г., с което последната завещава на А. П. М. цялото си движимо и недвижимо имущество, пред инж. Д. С., служител на служба по геодезия, картография и кадастър СГКК, гр. София, като от А. П. М., ЕГН ••••••••••, за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност;

B.

На 14.12.2015 г. в гр. София в кантората на нотариус Б.Н., вписана в регистъра на Нотариалната камара по №142 с район на действие Софийски районен съд, находяща се на бул. „•••••••, съзнателно се ползвал от неистински частен документ - завещание от дата 08.06.2014 г., на което е придаден вид, че е съставено и подписано от Л.К.Г., с което последната завещава на А. П. М. цялото си движимо и недвижимо имущество, пред нотариус Б.Н., като от А. П. М., ЕГН ••••••••••, за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 309, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК поради което и на основание чл. 316 във връзка с чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода" за Срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, като е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.

2. в периода на дата 07.12.2015 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление - с две Д.ия, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, е потвърдил неистина в писмена декларация, че в качеството си на наследник по завещание на Л.К.Г., ЕГН ••••••••••, написано на дата 08.06.2014 г., е получил в собственост следния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „••••••• която се изисква по силата на постановление на Министерски съвет - по чл. 4 б. „к“ от правилник за вписванията одобрен с ПМС №1486 от 13.12.1951 обн. изв. бр.101 от 18.12.1951 в сила от 16.12.1951 г.: „Вписват се: преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот: при универсално завещание наличието на недвижим имот в съответния съдебен район се удостоверява с декларация с нотариално удостоверен подпис от страна на ползващото се от завещанието лице, в която се посочват известните му недвижими имоти и съответния съдебен район, декларацията се представя заедно със завещанието пред съдията по вписванията, в чийто район се намира имотът; “, като декларацията е подадена пред орган на властта - нотариус Б.Н., както и чрез посредничеството на последната пред съдия по вписванията — Н. Н., за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, че в качеството си на наследник по завещание на Л.К.Г., ЕГН ••••••••••, написано на 08.06.2014 г., е получил в собственост следния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „••••••• а всъщност Л.К.Г., ЕГН ••••••••••, не е извършвала такова разпореждане с недвижимия си имот, а именно:

А. На дата 07.12.2015 г. в гр. София в кантората на нотариус Б.Н., вписана в регистъра на Нотариалната камара по №142 с район на действие Софийски районен съд, находяща се на бул. „•••••••, е потвърдил неистина в писмена декларация, че в качеството си на наследник по завещание на Л.К.Г., ЕГН ••••••••••, написано на 08.06.2014 г., е получил в собственост следния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „••••••• която се изисква по силата на постановление на Министерски съвет - по чл. 4 б. „к“ от правилник за вписванията одобрен с ПМС №1486 от 13.12.1951 обн. изв. бр. 101 от 18.12.1951 в сила от 16.12.1951 г.: „Вписват се: преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот: при универсално завещание наличието на недвижим имот в съответния съдебен район се удостоверява с декларация с нотариално удостоверен подпис от страна на ползващото се от завещанието лице, в която се посочват известните му недвижими имоти и съответния съдебен район, декларацията се представя заедно със завещанието пред съдията по вписванията, в чийто район се намира имотът; “, като декларацията е дадена пред орган на властта - нотариус Б.Н., за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, че в качеството си на наследник по завещание на Л.К.Г., ЕГН ••••••••••, написано на 08.06.2014 г., е получил в собственост следния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „••••••• а всъщност Л.К.Г., ЕГН ••••••••••, не е извършвала такова разпореждане с недвижимия си имот;

Б. На дата 07.12.2015 г. в гр. София ул. „•••••••, е потвърдил неистина в писмена декларация, че в качеството си на наследник по завещание на Л.К.Г., ЕГН ••••••••••, написано на 08.06.2014 г., е получил в собственост следния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „••••••• която се изисква по силата на постановление на Министерски съвет - по чл. 4 б. „к“ от правилник за вписванията одобрен с ПМС №1486 от 13.12.1951 обн. изв. бр.101 от 18.12.1951 в сила от 16.12.1951 г.: „Вписват се: преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот: при универсално завещание наличието на недвижим имот в съответния съдебен район се удостоверява с декларация с нотариално удостоверен подпис от страна на ползващото се от завещанието лице, в която се посочват известните му недвижими имоти и съответния съдебен район, декларацията се представя заедно със завещанието пред съдията по вписванията, в чийто район се намира имотът; “, като декларацията е дадена пред орган на властта, като декларацията е ползвана в условията на посредствено извършителство, а именно: декларацията е ползвана от нотариус Б.Н., вписана в регистъра на Нотариалната камара по №142 с район на действие - Софийски районен съд, пред орган на властта - Н. Н. съдия по вписванията при Софийски районен съд, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, че в качеството си на наследник по завещание на Л.К.Г. ЕГН ••••••••••, написано на 08.06.2014 г. е получил в собственост следния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „••••••• а всъщност Л.К.Г. ЕГН •••••••••• не е извършвала такова разпореждане с недвижимия си имот - престъпление по чл. 313, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 313, ал. 1 във връзка с чл. 26, вр. чл. 54 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, като е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.

3.

На дата 30.11.2015 г. в гр. София в кантората на нотариус Б.Н., вписана в регистъра на Нотариалната камара по № 142 с район на действие - Софийски районен съд, находяща се на бул. •••••••, умишлено станал причина да се внесат неверни обстоятелства в официален документ - протокол от 30.11.2015 г. за обявяване на саморъчно завещание на Л.К.Г., ЕГН ••••••••••, оставено за съхранение на молителя /наследник по завещание/ А. П. М., ЕГН ••••••••••, съставен съгласно установения ред на основание чл. 27, ал. 3 от Закона за наследството: „Нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол в който описва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото разпечатване. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието и от нотариуса. Към протокола се прилага книгата на която е написано завещанието, приподписана на всяка страница от същите лица“, въз основа на заявление на частно лице - А. П. М., ЕГН •••••••••• - престъпление по чл. 314 от НК, поради което и на основание чл. чл. 314, вр. чл. 54 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, като е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е осъдил подсъдимия А. П. М., ЕГН ••••••••••, на едно общо най - тежко наказание, а именно: наказание „лишаване от свобода" за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, като е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.189 ал. 3 НПК, съдът е осъдил подс. А. П. М., ЕГН ••••••••••, да заплати 1/2 от разноските по делото, направени в хода на ДП, в размер на 98.74 лева - в полза на държавата; ½ от разноски по делото, направени в хода на съдебното производство, в размер на 260.00 лева - в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС, както и на основание чл. 190 ал.2 НПК - по 5.00 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия А. П. М. в която се иска отмяна на присъдата като неправилна.

Постъпила е и въззивна жалба от адв. Б. А. от САК, защитник на А. П. М., в която се твърди, че присъдата на първоинстанционния съд е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, както и че се допуснати процесуални нарушения, като се иска подсъдимия да бъде оправдан, делото да се върне на СРС или така наложеното наказание да бъде намалено.

Също така е постъпилото и допълнително изложение от защитата на подсъдимия. В него се сочи, че не се установява субективната страна на Д.ията, тъй като А. М. не е знаел, че декларира неверни обстоятелства. Твърди се необоснованост на присъдата, поради това, че първоинстанционния съд не бил обсъдил всички събрани по делото доказателства. Защитата е направила разбор на доказателствата и в заключение прави искане за постановяване на оправдателна присъда, връщане на делото на СРС или алтернативно – за намаляване на наказанието.

В съдебното заседание по делото, адв. А. заявява, че е налице изтичането основание за прекратяване на делото, поради изтичането на предвидената в закона абсолютна давност.

Подсъдимият А. П. М. също изрично заявява, че желае производството по делото да бъде прекратено поради изтекла абсолютна давност.

Съдът, като обсъди доводите на страните, изложени в съдебно заседание намира следното:

Досежно доводите на защитата на подсъдимия в посока, че присъдата на първоинстанционния съд е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, както и искането за нейната отмяна, предвид, че по делото е налице друго основание за прекратяване на производството, въззивния съд намира за безпредметно да коментира доказателствената съвкупност по делото, както и да обсъжда мотивите на СРС.

По отношение на искането за прекратяване на производството, поради изтичане на абсолютна погасителна давност, съдът намери следното:

Подсъдимият е бил привлечен към наказателна отговорност за извършени от него престъпления, както следва:

Престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26 НК, извършено в периода от 30.11.2015г. до 14.12.2015г. За това престъпление законодателят е предвидил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА до ДВЕ ГОДИНИ.

Престъпление по чл. 313, ал. 1 във вр. с чл. 26 НК, извършено на 07.12.2015г. За това престъпление законодателят е предвидил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА до ТРИ ГОДИНИ или ГЛОБА от СТО до ТРИСТА лева.

Престъпление по чл. 314 НК, извършено на 30.11.2015г. За това престъпление законодателят е предвидил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА до ДВЕ ГОДИНИ или ПРОБАЦИЯ С оглед разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, систематически тълкувана с разпоредбата на т. 3 на ал. 1 на чл. 80 НК, която касае изключването на наказателно преследване поради настъпила абсолютна давност, за Д.ия наказуеми с лишаване от свобода повече от една година, законодателят е предвидил изключването на наказателното преследване да започне с изтичане на давностен срок от 5 години. Съблюдавайки обаче разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, съгласно която независимо от спиране или прекъсване на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с ½ срока, предвиден в чл. 80, ал. 1. В конкретния случай, за престъпления наказуеми с наказание лишаване от свобода повече от една година, абсолютната погасителна давност е 7 години и 6 месеца.

Давностния срок, съгласно чл. 80, ал. 3 НК, започва да тече от довършване на престъплението, а при продължаваните престъпление от прекъсването им.

По делото, в конкретния случай:

За престъплението по чл. 316, във вр., чл. 309 във вр. с чл. 26 НК давностния срок започва да тече от 14.12.2015г. Съгласно чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 НК, абсолютния давностен срок в конкретния случай изтича на 14.06.2023г. Към момента на провеждането на въззивното съдебно заседание – 24.11.2023г., абсолютния давностен срок е изтекъл.

За престъплението по чл. 313, ал. 1 във вр. с чл. 26 НК, давностния срок започва да тече от 07.12.2015г. Съгласно чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 НК, абсолютния давностен срок в конкретния случай изтича на 07.06.2023г. Към момента на провеждането на въззивното съдебно заседание – 24.11.2023г., абсолютния давностен срок е изтекъл.

За престъплението по чл. 314 НК, давностния срок започва да тече от 30.11.2015г. Съгласно чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 НК, абсолютния давностен срок в конкретния случай изтича на 30.05.2023г. Към момента на провеждането на въззивното съдебно заседание – 24.11.2023г., абсолютния давностен срок е изтекъл.

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция намира, че присъдата на СРС следва да бъде отменена, а производството по делото – съответно прекратено.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК Софийски градски съд, НО, ХІІІ въззивен състав