Решение № 1398 от 26.7.2024 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 327/2023 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Делото е образувано по искова молба от А. В. Т., с [ЕГН] и настоящ адрес: с. Ресилово, община Сапарева баня, [улица], чрез адвокат З. В., срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил. Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: сумата в размер на 589 лева (лв.) – обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби – стойността на заплатената от нея, но непроведена екскурзия в Германия – Баварски замъци, за периода от 20.07.2022 г. до 24.07.2022 г., по Договор № 5000305293 за туристически пакет по резервация № 908236184364, сключен с туристическа агенция „Топ Травелс” ООД, в качеството на туристически агент, оторизиран от „Бохемия” ООД; сумата в размер на 22, 50 лв. – обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби – стойността на заплатената от нея такса за издаване на нова лична карта в размер на 18 лв. и такса за банковия превод на същата в размер на 4, 50 лв.; и сумата в размер на 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в периода от 20.07.2022 г. до датата на предявяване на иска, т.е. до 09.10.2023 г., включително (исковата молба е подадена по пощата на 10.10.2023 г.), изразяващи се в стрес, притеснения и негативни изживявания, страдания от влошено здравословно състояние и нарушено психическо състояние, наложило специализирана помощ за дълъг период от време, и влошени семейни отношения. В исковата молба се твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица в сектор „Български документи за самоличност” (БДС) при ОДМВР – Кюстендил за анулиране на личната карта на ищцата, довело до невъзможност за осъществяване на екскурзията от нейна страна. Претендират се направените разноски по делото, както и присъждане в полза на адвокат З. В. на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Б. Л., оспорва предявените искове по основание и размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, както и на направените разноски по делото. Прокурорът дава заключение за основателност на предявените искове. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна: На 09.06.2022 г. Е. К. Н. – дъщеря на ищцата, сключила с туристическа агенция „Топ Травелс” ООД, в качеството на туристически агент, оторизиран от „Бохемия” ООД, Договор № 5000305293 за туристически пакет по резервация № 908236184364, по програма: екскурзия в Германия – Баварски замъци, за периода от 20.07.2022 г. до 24.07.2022 г., за следните лица – А. В. Т., К. Г. Н. (бивш съпруг на ищцата – бракът им е прекратен с Решение № 452/17.10.2022 г., постановено по гр. дело № 1759/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница) и дъщерите им – Е. К. Н. и Г. К. Н.), при крайна цена – по 574 лв. за Е. Н. и Г. Н., и по 589 лв. за А. Т. и К. Н.. Цялата цена на екскурзията е платена от Е. Н. на каса на EasyPay, видно от разписките с № 0200015866128081/08.06.2022 г. и № 0200015887665384/11.06.2022 г. На 20.07.2022 г. сутринта потеглили с автобус от гр. София и при извършената проверка на пътниците на Граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) Калотина било установено, че личната карта на ищцата с № 645211119, издадена на 12.06.2014 г. от ОДМВР – Кюстендил, е обявена за невалидна. Бил съставен протокол за доброволно предаване на вещи по чл. 84, ал. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), с който Т. предала горепосочената лична карта. Ищцата не разполагала с друга лична карта или международен паспорт, поради което се наложило да остане в България, и екскурзията била осъществена само от К. Н. и дъщерите им. Приятелка на ищцата (свидетелката В. Й.) дошла да я вземе с автомобила си от ГКПП Калотина и я върнала в гр. Дупница. На същата дата – 20.07.2022 г., А. Т. подала до Районно управление – Дупница при ОДМВР – Кюстендил заявление с вх. № 6121 за издаване на лична карта. Видно от операционната бележка за плащане към бюджета, издадена на 20.07.2022 г. от „Банка ДСК” АД, таксата за издаване на новата лична карта на ищцата в размер на 18 лв. е платена на същата дата от Е. Е. Т., като последната е платила и такса за банковия превод в размер на 4, 50 лв. Личната карта на А. Т. с № 645211119, издадена на 12.06.2014 г. от ОДМВР – Кюстендил, е анулирана от С. Й. Ш. – системен оператор в сектор БДС при ОДМВР – Кюстендил, във връзка с молба вх. № 89/20.02.2020 г. за анулиране на лична карта с № 645211199, издадена на 16.06.2014 г. от ОДМВР – Кюстендил. При разпита ѝ в хода на съдебното следствие Ш. заявява, че е допуснала грешка и е сбъркала една цифра при обработването на декларацията за изгубен документ, когато е въвеждала цифрите, за да направи картата по молбата с вх. № 89/20.02.2020 г. невалидна. Сочи, че на компютъра се изписва, ако има грешка при посочване на номера на личната карта, подадена за анулиране, но тя е пропуснала това изписване поради натоварената работа. Заявява и че тя е изписала в декларацията от 20.02.2020 г. номера на личната карта – „645211119/16.06.14”, в изречението „С подаването на декларацията съм уведомен/а, че … (посочва се видът на българския личен документ) ще бъде обявен/а за невалиден/на”. Сочи и че не се извършва проверка на обявените за невалидни лични карти, а само на унищожените, поради което служебно не може да се констатира грешката. По делото са разпитани като свидетели и В. П. Й., К. Г. Н., Е. К. Н. и Е. К. В.. Свидетелката В. Й. заявява, че на 20.07.2022 г. тя е закарала А. Т. от ГКПП Калотина до гр. Дупница. Около 4-5 дни ищцата непрекъснато плачела, често била разстроена и видимо отслабнала. Влошеното ѝ състояние продължило повече от месец, наложило се да посещава психолог. Заявява и че А. Т. и съпругът ѝ се отчуждили още преди екскурзията, по време на ковид пандемията, както и че мисли, че екскурзията като сума е платена от ищцата. Свидетелката Е. Н. сочи, че във връзка с анулирането на личната карта на майка ѝ не е имало промяна в поведението на същата, и че тя не е била притеснена от случилото се, а само от факта, че личната ѝ карта е невалидна, и затова искала веднага да я поднови. Заявява и че независимо от обстоятелството, че нейното име фигурира на документите във връзка с плащането на екскурзията, парите са ѝ били дадени от родителите ѝ. Свидетелят К. Н. сочи, че във връзка със случилото не са ГКПП Калотина ищцата била притеснена, плачела. След екскурзията тя се държала по същия начин със семейството, както и преди екскурзията. Преди екскурзията е имало напрежение в отношенията между него и ищцата, след екскурзията двамата започнали по-често да се карат и два месеца по-късно се разделили, но причината за раздялата е изневяра от страна на бившата му съпруга. Заявява и че екскурзията е била организирана от дъщеря им Е. Н. като изненада за цялото семейство и тя я е платила с нейни средства. Свидетелката Е. К. В. (клиничен психолог) сочи, че няколко дни след екскурзията ищцата започнала терапия при нея, която продължила до 07.12.2023 г. В началото терапията се провеждала два пъти седмично, след това един път седмично и накрая – един път месечно. Заявява, че тревожността на Т. идвала вследствие както на провалената екскурзия, така и на анулирането на личната ѝ карта, станало причина за провалянето на екскурзията. Назначена е и съдебнопсихологична експертиза, вещото лице по която дава заключение, че на 20.07.2022 г. А. Т. е преживяла състояние на емоционално унижение, стрес и страх за провал в базисни за живота ѝ параметри, като спазването на социалните правила и чувството за безпомощност пред институциите на МВР, което е повлияло в значителна степен на уменията ѝ за оцеляване и емоционално функциониране. Последствията от преживяното се изразяват в стрес, нарушена комуникативност, депресивни и тревожи преживявания и мисли за безперспективност, продължително разстройство в адаптацията. Обективно се наблюдава повишено безпокойство, тревожност, нарушения в съня, в емоционално оценъчните функции на личността, обърканост и нарушени умения за целепостигане и структуриране на житейски правила, инфантилизиране на поведението. Острата реакция на стрес е особено интензивна в първия месец след 20.07.2022 г. и е последвана от разстройство в адаптацията и нарушения в социалното и емоционално функциониране на ищцата, като към момента на психологичната оценка все още е депресивно-тревожна. Налице е причинно-следствена връзка между преживяното и описаното психично състояние на Т.. При изслушването в съдебното заседание вещото лице заявява, че острата реакция на стрес, която е настъпила в първия момент, когато ищцата е разбрала, че личната ѝ карта е обявена за невалидна, е състояние, което е изключително травмиращо, но то може да продължи един месец след стресовата ситуация. Впоследствие настъпва разстройство на адаптацията и затова самото състояние се определя като посттравматичен стресов синдром с разстройство в адаптацията. Това състояние затруднява цялостното целеполагане на ищцата в житейски план, променят се приоритетите ѝ, тя инфантилизира до голяма степен поведението си. Вещото лице заявява и че всеки път при актуализиране на спомена за процесния случай Т. започва да плаче и да реагира с депресивно-тревожно състояние. Сочи и че стресовата ситуация е станала и катализатор на разрива в семейството. При така установената фактическа обстановка съдът намира претенциите за присъждане на обезщетения за имуществени вреди за неоснователни, а претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – за частично основателна, по следните съображения: Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред (незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението); вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При недоказване на която и да е от посочените предпоставки обезщетение не се присъжда, като доказателствената тежест е за ищеца. От събраните по делото доказателства безспорно се установи незаконосъобразно действие на длъжностно лице при ОДМВР – Кюстендил (юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР), изразяващо се в извършване на техническа грешка, вследствие на което личната карта на А. Т. с № 645211119, издадена на 12.06.2014 г. от ОДМВР – Кюстендил, е обявена за невалидна. Дирекция БДС е структура в специализираната администрация на МВР, която няма статут на юридическо лице. Съгласно чл. 11, ал. 3, изр. 1 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи (ПУДМВР) звената и длъжностите с функции по ал. 1 и 2 (между които е и дирекция БДС) в структурите на МВР (посочени в чл. 3 и включващи областните дирекции на МВР) се причисляват съответно към специализираната и общата администрация. Функциите на дирекция БДС са посочени в чл. 83 от ПУДМВР, като сред тях са издаването, отказът за издаване, отнемането, изземването и обявяването за невалидни и унищожени на български лични документи при условия и по ред, определени със закон. Следователно, дейностите по издаването и обявяването за невалидни на българските лични документи са възложени и на областните дирекции, каквато е ОДМВР – Кюстендил. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) за невалидни се обявяват личните карти на лица, които са заявили, че личната им карта е изгубена, открадната или унищожена. Невалидността се обявява от органа, издал личната карта на лицето (чл. 32, ал. 2 от ЗБЛД; личната карта на ищцата е издадена от ОДМВР – Кюстендил). В случая А. Т. не е подавала заявление, че личната ѝ карта е изгубена, открадната или унищожена. Т. заявление е подало друго лице, но поради допусната техническа грешка от С. Й. Ш. – системен оператор в сектор БДС при ОДМВР – Кюстендил, при обработване и въвеждане на данните по подаденото заявление – при изписване на една от цифрите на номера на личната карта, за невалидна е обявена личната карта на А. Т.. Въвеждането на личната карта на Т. в информационната система на МВР като невалидна представлява незаконосъобразно действие на длъжностно лице в сектор БДС при ОДМВР – Кюстендил, независимо че се дължи на техническа грешка при въвеждане на номера на личната карта на друго лице. От това незаконосъобразното действие за ищцата реално са настъпили неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка със същото. От показанията на свидетелите В. Й., К. Н. и Е. В., както и от заключението по съдебнопсихологичната експертиза, което съдът приема за обективно и компетентно изготвено, се доказват претърпените от Т. неимуществени вреди през процесния период, изразяващи се в стрес, депресивни и тревожи преживявания, нарушена комуникативност, продължително разстройство в адаптацията, вследствие на неосъществената от нея екскурзия, причина за неосъществяването на която е станало анулирането на личната ѝ карта. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Е. Н., че не е имало промяна в поведението на ищцата, доколкото показанията ѝ противоречат на останалите събрани по делото доказателства в тази връзка. В чл. 4 от ЗОДОВ не са установени критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В настоящия случай приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно трайно установената съдебна практика понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са видът, характерът и интензитетът на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Следва да се вземе предвид и стандартът на живот на ищеца и икономическите възможности на населението в страната, доколкото обезщетението не следва да води до неоснователно обогатяване. Отчитайки тези обстоятелства и като съобрази, че острата реакция на стрес е особено интензивна в първия месец след 20.07.2022 г. и е последвана от разстройство в адаптацията и нарушения в социалното и емоционално функциониране на А. Т., както и че макар да се касае за преходно емоционално страдание, без белези на дълбоки и трайни увреждания на психиката ѝ, при актуализиране на спомена за процесния случай тя реагира с депресивно-тревожно състояние, съдът намира, че за претърпените неимуществени вреди по критериите за справедливост на ищцата се следва обезщетение в размер на 3500 лв. за процесния период. За разликата над 3500 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., т.е. за сумата от 26 500 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Т. не претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане, поради което такава не следва да се присъжда върху сумата от 3500 лв. Не се доказа обаче, че ищцата е претърпяла твърдените имуществени вреди. По делото не се събраха категорични доказателства, че сумата от 589 лв. – стойността на екскурзията за А. Т., по Договор № 5000305293 за туристически пакет по резервация № 908236184364, сключен с туристическа агенция „Топ Травелс” ООД, в качеството на туристически агент, оторизиран от „Бохемия” ООД, е платена от нея. Видно от разписките с № 0200015866128081/08.06.2022 г. и № 0200015887665384/11.06.2022 г., цената на екскурзията е платена от Е. Н. на каса на EasyPay. Свидетелските показания по отношение на лицето, което е направило разходите за заплащане на екскурзията за А. Т. (а и за членовете на семейството ѝ), са противоречиви. Свидетелката В. Й. не установява с категоричност факта на плащане на екскурзията от А. Т.. Свидетелката Е. Н. заявява, че независимо от обстоятелството, че нейното име фигурира на документите във връзка с плащането на екскурзията, парите са ѝ били дадени от нейните родители, а свидетелят К. Н. сочи, че екскурзията е била организирана от дъщеря им Е. Н. като изненада за цялото семейство и последната е платила екскурзията с нейни средства. Не се събраха и доказателства, че платената на 20.07.2022 г. от Е. Т. (майка на ищцата) сума от 22, 50 лв., в това число 18 лв. – такса за издаване на новата лична карта на А. Т., и 4, 50 лв. – такса за банковия превод на същата, ѝ е върната от ищцата (както се твърди в исковата молба). Доколкото не се установи за ищцата реално да са настъпили процесните имуществени вреди, претенциите за присъждане на обезщетения за същите следва да се отхвърлят като неоснователни. При този изход на спора ОДМВР – Кюстендил следва да бъде осъдена на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ да заплати на ищцата направените от нея разноски за държавна такса в размер на 10 лева за иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА във вр. с чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съразмерно с уважената част от този иск – да заплати на адвокат З. В. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ на А. Т. в размер на 355, 83 лв. На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ОДМВР – Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Нормите на чл. 10, ал. 2 – 4 от ЗОДОВ са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, поради което, въпреки частичната основателност на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, на ОДМВР – Кюстендил не следва да се присъждат, съразмерно с отхвърлената част от иска, направените разноски за възнаграждение на вещото лице по съдебнопсихологичната експертиза. Воден от гореизложеното, съдът