Решение № 2216 от 4.7.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 598/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Н. И. К., с [ЕГН], чрез пълномощника си и съдебен адресат адв.А. Б., със съдебен адрес: Благоевград, ул.“Д-р Х. Т.“ № 25, срещу Заповед № 328/23.05.2023 г. на Кмета на Община Гърмен, с която на основание чл.44, ал.1, т.13 от ЗМСМА и чл.129, ал.2, чл.128, ал.7 и чл.60 от ЗУТ, е одобрен ПУП – ПЗ за имот с [идентификатор], в местност „Туркаре“, по одобрената със Заповед № РД-18-304/13.05.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК – [населено място], КККР на землището [населено място], общ.Гърмен, обл.Благоевград, за „Добив на инертни материали“, 1. Устройствена зона – „Пп“ със следните показатели – плътност до 80%, Кинт до 2.50, озеленяване 20% и височина до 10.00 м.; 2. План-схеми на инженерната инфраструктура в обхвата на ПУП – ПЗ, съгласно приложения проект. В жалбата се твърди, че оспореният индивидуален административен акт е нищожен и се иска да бъде обявен за такъв. Освен това, в условията на евентуалност се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и на материалноправните норми. Иска се да се отмени заповедта и да се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа на основанията, изложени в нея, от адв.Б.. Ответникът – Кметът на Община Гърмен, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна „Бистрица 2002“ ЕООД – възложител на одобрения ПУП-ПЗ, се представлява от адв.А., оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна С. И. М. не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна – Държавата, чрез Министъра на земеделието и храните, не изразява становище по жалбата. В съдебното производство са събрани писмени доказателства и е приложено в цялост адм.д.№ 211/2023 г. по описа на БлАС. Назначена е съдебно-техническа експертиза (СТЕ), като заключението на вещото лице е прието. Административен съд – Благоевград, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно, в тяхната съвкупност, взаимна връзка и доводите на страните, намира за установено следното: Н. И. К. е собственик на недвижим имот – изоставена нива, с площ от 3.112 дка, Х категория, находяща се в м.“Туркаре“, [имот номер] по картата на землището на [населено място], общ.Гърмен, обл.Благоевград, видно от Договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост № 42/24.04.2017 г.(л.6, 7) и справки от КК за [имот номер] и за [имот номер] (л.8, 9). Държавата е собственик на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ.Гърмен, обл.Благоевград, с площ от 56191.00 кв.м, с ТПТ: земеделска, НПТ – нива, видно от Акт № 4208/29.08.2022 г. за частна държавна собственост (л.130). На 17.03.2006 г. е сключен Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства – строителни материали – пясъци и чакъли, от находище „Марчево“, общ.Гърмен, обл.Благоевград, между Р България, представлявана от МРРБ – концедент, и „Бистрица 2002“ ЕООД – концесионер. Предмет на договора е концесия с предмет – особено право за добив и ползване на подземни богатства – строителни материали – пясъци и чакъли, от находище „Марчево“, общ.Гърмен, обл.Благоевград, представляващи изключителна държавна собственост, със срок на концесията 25 години, считано от датата на влизане в сила на договора. С договора за определени правата и задълженията на страните по него, началния срок и условията за осъществяване на концесията, гаранциите за изпълнение на задълженията по договора, концесионното възнаграждение, отговорността за неизпълнение задълженията на страните по договора и други условия (л.48-73). Към договора има и 5 приложения (л.74-99). С Решение № БД – 18 - ПР/2007 г., издадено от Директора на РИОСВ – Благоевград, на основание чл.93, ал.3 и ал.5 от ЗООС, е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение за „Добив на пясъци и чакъли от находище „Марчево“ (л.105-107). На 08.02.2008 г. към Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства – строителни материали – пясъци и чакъли, от находище „Марчево“, общ.Гърмен, обл.Благоевград, между Р България, представлявана от МРРБ – концедент, и „Бистрица 2002“ ЕООД – концесионер, е сключено Допълнително споразумение № 1 (л.41-47). На 28.03.2008 г. управителят на „Бистрица 2002“ ЕООД е приел оригинала на Допълнително споразумение № 1 към договора за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от находище „Марчево“, общ.Гърмен, обл.Благоевград, видно от приемо-предавателен протокол (л.40). С Писмо изх.№ 3772/14.12.2020 г. от Директора на РИОСВ – Благоевград, „Бистрица 2002“ ЕООД е било уведомено, че не е необходимо провеждане на процедура по оценка за съвместимост по реда на Глава ІІ от Наредба на ОС (л.10-104). С Решение № 895 по Протокол № 34/28.10.2022 г. на Общински съвет /ОбС/ - Гърмен, е разрешено да се изработи ПУП-ПЗ за промяна предназначението на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ.Гърмен, в м.“Туркаре“, от „нива“ в „площадка за добив на подземни богатства - строително материали – пясъци и чакъли“ (л.33, 34). На 31.01.2023 г. в О. Г. е подадено Заявление вх.№ УТ-2060-13 от „Бистрица 2002“ ЕООД до Кмета на О. Г. за одобряване на ПУП-ПЗ за УПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ.Гърмен (л.35), към което са били приложени изискуемите се документи. Административният орган е информирал заинтересованите страни по смисъла на чл.131, ал.2, т.4 от ЗУТ. На 10.04.2023 г. Н. И. К. е депозирал в О. Г. В. вх.№ 94-00-594 срещу внесения за одобрения ПУП – ПЗ на [ПИ], [населено място], общ.Гърмен, за „Добив на инертни материали“ (л.32). Административно производство и приключило със Заповед № 328/23.05.2023 г. на Кмета на Община Гърмен, с която на основание чл.44, ал.1, т.13 от ЗМСМА и чл.129, ал.2, чл.128, ал.7 и чл.60 от ЗУТ, е одобрен ПУП – ПЗ за имот с [идентификатор], в местност „Туркаре“, по одобрената със Заповед № РД-18-304/13.05.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК – [населено място], КККР на землището [населено място], общ.Гърмен, обл.Благоевград, за „Добив на инертни материали“, 1. Устройствена зона – „Пп“ със следните показатели – плътност до 80%, Кинт до 2.50, озеленяване 20% и височина до 10.00 м.; 2. План-схеми на инженерната инфраструктура в обхвата на ПУП – ПЗ, съгласно приложения проект (л.20-22). Тази заповед е била съобщена на Н. И. К. на 31.05.2023 г., видно от известие за доставяне (л.25). На 13.06.2023 г. Н. К. е оспорил заповедта пред БлАС (вж. клеймото в/у жалбата на стр.1). В производството по настоящото дело е приложено в цялост адм.д.№ 211/2023 г. по описа на БлАС. Предмет на адм.д.№ 211/2023 г. по описа на БлАС е оспорването от Н. И. К. на Заповед № 103/06.02.2023 г. на Кмета на Община Гърмен, с която е одобрен проект на ПУП – ПЗ на [ПИ], намиращ се в землището на [населено място], общ.Гърмен, общ.Гърмен, обл.Благоевград, за „Добив на инертни материали“. С Определение № 357/01.03.2023 г.постановено по адм. дело № 211/2023 г., БлАС, на основание чл.159, т.3 от АПК, във вр. с чл.156, ал.1 от АПК, е оставил жалбата на Н. И. К. срещу Заповед № 103/06.02.2023 г. на Кмета на О. Г. без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определение № 357/01.03.2023 г.постановено по адм. дело № 211/2023 г., на БлАС е влязло в законна сила на 14.04.2023 г. В настоящото съдебно производство е назначена СТЕ, като заключението на вещото лице не оспорено от страните и е прието от съда (л.180-187; 189, 190). При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима - подадена в е законоустановения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване пред БлАС. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146. Обжалваната заповед е издадена от материално, териториално и по степен компетентен орган – от Кмета на О. Г.. Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.2 от ЗУТ, ПУП за поземлени имоти извън границите на населените места и селищни образувания се одобрява със заповед на кмета на общината. Неоснователно е твърдението на оспорващата страна, че заповедта е нищожна, тъй като е издадена при липса на надлежно сезиране на административния орган, както и при липса на предпоставка за служебно издаване на административен акт от Кмета на О. Г.. В случая Кметът на Община Гърмен е бил надлежно сезиран със Заявление вх.№ УТ-2060-13 от „Бистрица 2002“ ЕООД до Кмета на Община Гърмен за одобряване на ПУП-ПЗ за УПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ.Гърмен (л.35). Не е налице основание по смисъла на чл.146, т.1 от АПК. Оспореният административен акт е в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискваните от закона – чл.59, ал.2 от АПК, реквизити, поради което е валиден акт. Съдът приема за неоснователно оплакването в жалбата, че административният акт е немотивиран и това нарушава правото на защита на жалбоподателя. Заповедта, макар и неподробно, съдържа достатъчно информация относно обстоятелствата, наложили нейното издаване. Не е налице основание по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. Настоящият съдебен състав не установи нарушения на административнопроизводствените правила, които да са съществени и които да налагат отмяната на обжалваната заповед на това основание, както неоснователно иска жалбоподателят. Изцяло е спазена е процедурата по издаване на заповедта – възложителят е подал заявление, представил е проект, проектът е съобщен на заинтересованите лица, дадена е възможност за искания и възражения, жалбоподателят е направил възражение, което не е било прието от органа за основателно, прието е Решение № 66 по Протокол № 5/03.05.2023 г. на ОЕСУТ при Община Гърмен, с което е одобрен процесния ПУП-ПЗ, заповедта е надлежно съобщена. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е нарушен чл.60 от ЗУТ, посочен като право основание на заповедта. Съгласно чл.60, ал.1 от ЗУТ, разположението на строежите в случаите по чл. 58 и 59 се определя с оглед на бъдещо урегулиране, като не се допуска застрояване в близост до чупки или ивици, вдадени към пътища, улици или съседни поземлени имоти, и като се оставя свободна площ за изграждане на нови или за разширяване на съществуващите улици. Строежите край водни площи (реки, канали, езера и други) се разполагат с оглед на вероятното им бъдещо коригиране. От заключението на ВЛ, неоспорено от страните, в отговор по т.1 експертът е приел, че няма необходимост от бъдеща корекция на р.Места и в тази част съдът кредитира заключението на ВЛ като обосновано. В останалата част съдът не кредитира заключението на ВЛ, тъй като то се е произнесло по въпроси, които не са му поставени и както основателно посочва процесуалният представител на заинтересованата страна „Бистрица 2002“ ЕООД, те биха намерили място в един бъдещ инвестиционен проект. Съгласно чл.60, ал.2 от ЗУТ, застрояването се разрешава, когато за обектите са осигурени водоснабдяване и електрозахранване, както и транспортен достъп. По отношение на процесната заповед няма данни и доказателства за конкретен обект, за който не са осигурени водоснабдяване и електрозахранване, както и транспортен достъп. В процедурата по изработване, приемане и одобряване на ПУП не са допуснати нарушения на чл.108, ал.4 от ЗУТ и Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и съдържането на ПУП, в частта за съдържанието на обяснителната записка, както и на чл.125, ал.2 от ЗУТ. Според чл.108, ал.4 от ЗУТ, неразделна част от подробните устройствени планове, с изключение на комплексните проекти за инвестиционна инициатива по чл. 150, са правилата и нормативите за тяхното прилагане, които се изработват в съответствие с наредбата по чл. 13, ал. 1 и се одобряват едновременно с плановете. Съгласно чл.108, ал.2 от ЗУТ, Подробният устройствен план се придружава от планове за вертикално планиране, планове-схеми за комуникационно-транспортната мрежа, за водоснабдяване, канализация, електрификация, от планове за паркоустройство и благоустройство, геоложки проучвания, газоснабдяване, топлоснабдяване, далекосъобщения и други, които се одобряват едновременно с подробния устройствен план като неразделна част от него. С плановете за регулация се определят напречните профили на улиците с предвиденото озеленяване и сервитутните ивици на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, ако има такива извън уличната регулация. С план-схемите за мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура се определят видът и техническите размери на мрежите и съоръженията. Видно от самата специфика на концесионния договор, тези изисквания са неприложими в конкретния случай, тъй като процесния ПУП - ПЗ е такъв относно земеделски земи. Съгласно чл.125, ал.2 от ЗУТ, заданието, съставено от възложителя, обосновава необходимостта от изработването на плана и съдържа изисквания относно териториалния му обхват, сроковете и етапите за изработване. Заданието се придружава от необходимата информация за съществуващото положение и за действащите за съответната територия концепции и схеми за пространствено развитие и устройствени планове. И това изискване е неприложимо, когато предмет на изработвания ПУП-ПЗ са земеделски земи. Аналогично е положението и с изискванията, на които следва да отговаря обяснителната записка като съдържание съгласно нормите на Наредба № 8/2001 г. Доколкото е било възможно и доколкото е било необходимо, съдържанието на представената обяснителна записка съответства на целта на изработвания ПУП-ПЗ. Следва да се посочи, че съгласно чл. 82 от ЗПБ, търсенето, проучването, добивът и първичната преработка на подземни богатства, техническата ликвидация или консервацията на геологопроучвателни и миннодобивни обекти и рекултивацията на засегнатите земи се осъществяват въз основа на съгласувани от министъра на енергетиката или от оправомощено от него длъжностно лице цялостни и годишни работни проекти. В този смисъл за концесионера възниква задължение да изработи подобен проект, в който ще бъде включен и процесния имот. Това е причината, поради която възниква необходимост тази земеделска земя да промени предназначението си за реализиране на концесионната дейност. Също така следва да се отбележи, че инвестиционното намерение и проектът за ПУП са съгласувани с всички контролни органи, поради което неоснователно е твърдението на оспорващата страна, че липсва преценка за ОВОС и са съществено нарушени процедурите, предвидени в ЗОЗЗ. Получено е предварително съгласие от МЗХ по реда на чл. 24в от ЗСПЗЗ (л.108-110); налични са становище от „Електроразпределителни мрежи Запад“ (л.36, 37), и писмо (л.101-104) и решение на РИОСВ – Благоевград (л.105-107). Не се споделят доводите на оспорващата страна, че план-схемите, които се одобряват с процесната заповед не са били съобщавани на жалбоподателя. За образуваното административно производство същият е бил уведомен и е могъл да се запознае с всички представени документи, ако е имал желание. Предвид гореизложеното съдът не установи нарушения на административнопроизводствените правила. Не е налице основание по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Съдът приема, че обжалваната заповед е съответна на приложимия материален закон и не е налице отменително основание по смисъла на чл.146, т.4 от АПК, а и такива конкретно не се твърдят в жалбата. Съдът не установи твърдяното в жалбата нарушение на целта на закона. Целта на закона е във всеки един момент промяна на предназначението на земята, особено на земеделски земи, да бъде извършвана при спазване на установените условия и ред. В конкретния случай, промяната на предназначението на земеделските земи е реализирано по предвидения в закона ред, като безспорно се установи, че възложителя е изпълнил всички законово въведени условия затова. В рамките на цялостния съдебен контрол за законосъобразност на оспорената заповед съдът не констатира отменителни основания по чл.146 от АПК, поради което подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и че ответникът и заинтересованата страна „Бистрица 2002“ ЕООД не претендират разноски, то съдът не дължи произнасяне по присъждането им. Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, пр. от АПК, Благоевградският административен съд