Решение № 248 от 11.5.2009 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 924/2008 г.

Производството е по реда на чл. 49, ал. 2 от Закон за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по жалба на М.И.Р. •••, срещу Заповед № РД-18-86/19.09.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК), гр. София, с която са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на град Велико Търново, в частта й относно недвижим имот – жилищна сграда с идентификатор 10447.507.172.3 и самостоятелните обекти в нея. Жалбоподателят оспорва горепосочената заповед като незаконосъобразна, като твърди, че макар правилно процесната сграда да е отразена в кадастъра като етажна собственост, липсват данни за собствениците и притежаваните от тях идеални част в сградата и поземления имот с идентификатор 10447.507.172. Твърди също, че съществуващите самостоятелни обекти в сградата не са отразени като такива, както не е отразена правилно етажността на сградата. В съдебно заседание жалбоподателят се явяват лично и с адв. П. като поддържа жалбата и искането за правилно отразяване в кадастъра на притежаваната от него собственост. Претендира заплащането на направените разноски по делото за държавна такса за образуването му и възнаграждение за вещо лице по техническата експертиза. Ответникът – Изпълнителният директор на АГКК, гр. София, чрез процесуалния си представител адв. А. Григорова, заявява, че ако фактическите обстоятелства, изложени в жалбата отговарят на действителността, делото следва да се реши съобразно представените пред съда доказателства. Заинтересованата страна – Я.И.Н. - Р., К.П.Г., Р.М. и „Балканско ехо” ЕООД не се явяват и не заемат становище по жалбата. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост, приема за установено от фактическа страна следното: Предмет на обжалване е Заповед № РД-18-86/19.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, гр. София. Производството по издаването й е започнало с предходна Заповед № 300-3-292/10.12.2002 г. на Изпълнителния директор на АГКК, гр. София, обн. в Д.В. бр. 119/27.12.2002 г., с която е открито производството по създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Велико Търново. Със заповед № РД-14-23/27.01.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, гр. София е назначена комисия, която да извърши проверката и приемането на съответните различни видове кадастрални карти и регистри за територията на Област Велико Търново. С протокол № 05-02/09.02.2005 г. комисията е приела със забележки интегрираната кадастрална карта на цялата територия на землището на гр. Велико Търново и е задължила изпълнителя й да отстрани констатираните със същия протокол забележки. СГКК, гр. Велико Търново е съобщила така приетата кадастрална карта и регистър на заинтересуваните лица, като е обнародвала съобщението за това в Д.В. бр. 39/10.05.2005 г. Със Заповед № РД-14-66/07.07.2005 г. на ответника е назначена комисията по чл. 47, ал. 1 и 2 от ЗКИР, която да разгледа постъпилите възражения против кадастралната карта и регистър. Доколкото по преписката не са представени протоколи за решенията по такива на комисията по реда на чл. 33, ал. 5 от Наредба № 19/28.12.2001 г. за контрол и приемане на кадастралната карта и кадастрални регистри, съдът приема, че жалбоподателят не е депозирал възражения против изготвената кадастрална карта и кадастрален регистри в частта относно сградата, в която се намират притежаваните от него и семейството му жилища. Със заповед № РД-18-86/19.09.2008 г. Изпълнителният директор на АГКК, гр. София е одобрил кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на град Велико Търново, приети с протокол № 05-02/09.02.2005 г. на комисията при СГКК, гр. Велико Търново. Посочената заповед на Изпълнителния директор на АГКК, гр. София е била обнародвана в Д.В. бр. 89/14.10.2008 г. Недоволен от нея е останал жалбоподателя, поради което я е оспорил пред Административен съд – Велико Търново чрез СГКК, гр. Велико Търново с жалба с рег. № 94-3838/11.11.2008 г., тъй като е констатирал, че в кадастъра неправилно е отразена етажността на сградата, самостоятелните обекти в нея и съответно – правото на собственост върху тях и идеалните части в сградата. Видно от представената скица на сграда № 1097/02.12.2008 г., изготвена от СГКК, гр. Велико Търново е, че сградата с идентификатор 10447.507.172.3 представляваща жилищна сграда етажна собственост (на 2 етажа). Видно от нотариален акт № 54/1980 г. жалбоподателят е собственик на самостоятелно жилище в източната част на тази сграда, представляващо етаж и партер, находящо се на ул. Бузлуджа № 6. Според заключението на вещото лице по приетата и неоспорена експертиза посоченото жилище представлява самостоятелен обект в сградата, за който следва да се отреди самостоятелен идентификатор (определен в експертизата като 10447.507.172.3.2). Същевременно видно от нотариален акт № 168/91 г. е, че останалата част от същата сграда в тази й част, включващо само сутеренната част, е друг самостоятелен обект, който е собственост на майката на жалбоподателя - Я.Р., като в хода на настоящето производство жалбоподателят е придобил и посоченото жилище по силата на Нотариален акт № 2/2009г. Според заключението на вещото лице посоченото жилище също представлява самостоятелен обект в сградата с идентификатор 10447.507.172.3 и като такъв за него следва да се отреди отделен идентификатор (предлаган от вещото лица като 10447.507.172.3.3.). Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими писмени доказателства, включително представените от ответника с административната преписка и допълнително изисканите от съда документи, както и представените такива от жалбоподателя и приетата и неоспорена от страните техническа експертиза. При така установената фактическа обстановка, съдът, осъществявайки пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорваната част от административния акт, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира от правна страна следното: Жалбата е допустима като подадена от заинтересувано лица – адресат на акта (арг. §1, т. 13 от ДР на ЗКИР), в законния 14-дневен срок от обнародването на оспорвания акт в Д.В., до компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на имота. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията за този извод на съда са следните: Оспорваната заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен административен орган – Изпълнителния директор на АГКК, гр. София, при условията на заместване. Видно от съдържанието на оспорваната заповед, е че е подписана от инж. Мима Чалева въз основа на Заповед № РД-13-171/03.09.2008 г. Видно от съдържанието на последната заповед е, че инж. Чалева е определена за заместващ и изпълняващ правомощията на Изпълнителен директор на АГКК – София за периода на отсъствие на титуляра - инж. Цветен Боев, като сбъдването на посоченото условие (отсъствието на титуляра) е настъпило към датата на издаване на оспорвания акт, поради ползването от последния на годишен отпуск, разрешен му със Заповед № РД-02-17-1643/01.09.2008 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Предвид горното, оспорваната заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен административен орган в кръга на законоустановените му правомощия по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР. Оспорваната заповед е формално законосъобразен акт, доколкото е писмен административен акт с реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата е и процесуално законосъобразна, доколкото е издадена при спазване на процедурата по създаването на нови кадастрална карта и кадастрални регистри, регламентирана в Глава пета от ЗКИР и Наредба № 19/29.12.2005 г. за контрол и приемане на кадастралната карта и кадастрални регистри. В случая производството е започнало законосъобразно, в съответствие с чл. 35 от ЗКИР, предвид издадената Заповед № 300-3-292/10.12.2002 г. на Изпълнителния директор на АГКК, гр. София, с която изработването на кадастралната карта на землището на гр. Велико Търново е било възложено на правоспособни лица, като е било разпоредено на собствениците да означат на свои разноски притежаваните от тях имоти в 30-дневен срок. Посочената заповед съдържа изискуемите реквизити по чл. 49, ал. 2 от ЗКИР и в съответствие с чл. 49, ал. 3 от ЗКИР е била надлежно обнародвана в Д.В. бр. 119/27.12.2002 г. В съответствие с чл. 45 от ЗКИР изработената от правоспособните лица карта е приета с протокол № 05-02/09.02.2005 г. от назначената със заповед № РД -144-23/27.01.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, гр. София комисия. Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗКИР, СГКК, гр. Велико Търново е обнародвала в ДВ бр. 39/10.05.2005 г. така приетата кадастрална карта и регистър, считано от когато е започнал да тече и срока за възражения по нея от заинтересуваните страни. Със Заповед № РД-14-66/07.07.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, гр. София е назначена комисията по чл. 47, ал. 1 и 2 от ЗКИР, която да разгледа постъпилите възражения. Тъй като такива не са постъпили (доколкото в преписката няма протоколи за решенията по тях на комисията по реда на чл. 33, ал. 5 от Наредба № 19/28.12.2001 г. за контрол и приемане на кадастралната карта и кадастрални регистри, въпреки че същите са изискани от съда за конкретния имот), със Заповед № РД-18-86/19.09.2008 г. Изпълнителният директор на АГКК, гр. София е одобрил кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на град Велико Търново, приети с протокол № 05-02/09.02.2005 г. на комисията при СГКК, гр. Велико Търново. Доколкото оспорваната заповед е издадена при спазване на посочените по-горе административно процесуални правила, същата е процесуално законосъобразен акт. Въпреки това същата е незаконосъобразен административен акт, доколкото не отразява действителните и актуални данни за правото на собственост върху сградата с идентификатор 10447.507.172.3, а също и съществуването, а съответно и местоположението, границите и размерите на самостоятелните обекти в тази сграда и правото на собственост върху тях. Съгласно чл. 41 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данни, които се съдържат в карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения ЗЕК, отменения ЗТСУ, ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Посочените данни имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31 и се набират чрез геодезически, фотограметрични и други измервания и изчисления, а данните за собствениците и носителите на вещни права се набират, съгласно ал. 2 на същия текст, от регистрите към картите и плановете; представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3 и регистрите на общинската и областната администрация. Съгласно чл. 44 от ЗКИР самостоятелните обекти в сградите, каквито представляват отделните жилища в тях, се установяват по строителните книжа, по актовете за собственост и чрез описание на място, като разпоредбата на чл. 17 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри предвижда, че за сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на отделни собственици или се владеят с отделни документи за собственост се изработват схеми на самостоятелните обекти в тях. По делото е безспорно, че към момента на одобряване на кадастралната карта в процесната сграда е съществувала етажна собственост, като жилищата, етажите и съответните идеални части в нея принадлежат на различни собственици, което обстоятелство е видно както от представения нотариален акт № 54/1980 г. и нотариален акт № 168/1991 г., така и от представената от ответника скица на сградата, в която изрично за вида собственост е посочено “етажна собственост”. Както съдържанието на посочените актове, така и приетата и неоспорена от ответника експертиза установяват, че в сградата съществуват три отделни жилища, които като такива представляват самостоятелни обекти в сградата по смисъла на ЗКИР и следва да намерят отражение в кадастралната карта и кадастралния регистър за нея. Съдът кредитира експертизата, доколкото същата не се оспорва и то двете страни, а е и обоснована и кореспондираща си с писмените доказателства по делото – в частност н представените нотариални актове. Видно от нотариален акт № 54/1980 г. е, че към момента на одобряване на оспорваната в настоящето производство заповед, жалбоподателят е собственик на самостоятелното жилище, обособено на партерния и първия етаж в източната половина на сградата, а собственик на друго самостоятелно жилище, представляващо сутеренния етаж в същата част от сградата, е Я.Р. по силата на нотариален акт № 168/91 г. Същевременно безспорно е, че западната част от сградата представлява друго отделно обособено жилище със самостоятелен идентификатор и административен адрес, собственост на К.Г.. (като тази част заповедта не е предмет на настоящето производство). Н е се спори, че в хода на съдебното производство жалбоподателят е станал едноличен собственик и на двете горепосочени жилища в източната половина на къщата близнак, като е придобил с нотариален акт № 2/2009г. и жилището на сутеренния етаж. Установява се от експертизата обаче, че притежаваните от него жилища – самостоятелни обекти в източната част на сградата не са отразени като такива в кадастъра. Предвид горното настоящият съдебен състав счита, че са налице достатъчно данни притежаваните от жалбоподателя понастоящем две отделни жилища в сградата с идентификатор 10447.507.172.3 да бъдат отразени в кадастралната карта като самостоятелни обекти в сграда с всички основни кадастрални данни по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, в графичен и писмен вид, вкл. като за същите се изработят етажни схеми. Неотразяването в кадастралната карта и кадастралния регистър на всички самостоятелни обекти в сградата с идентификатор 10447.507.172.3 по кадастралната карта на град Велико Търново и отбелязването в кадастралния регистър за сградата със същия идентификатор, в графа “данни за собствениците и носителите на други вещни права” като собственик само “етажна собственост”, въпреки наличието на достатъчно данни по чл. 41 от ЗКИР относно отделните носители на правото на собственост, прави оспорената заповед в тази й част незаконосъобразна, която като такава трябва да се отмени. Макар че към момента на одобряване на кадастралната карта с процесната заповед жалбоподателят не е бил собственик и на двете жилища, представляващи самостоятелни обекти в сградата и едва в хода на настоящето производство е станал такъв, доколкото преписката ще се върне на ответника за нанасяне в кадастъра на двете самостоятелни жилища в източната част на сградата, съдът счита, че при повторното изработване на кадастъра в тази му част жалбоподателят следва да бъде записан в кадастралния регистър като собственик и на двете жилища в сградата с идентификатор 10447.507.172.3, представляващи сутеренен етаж и партер и първи етаж в източната част на къщата, тъй като той черпи правата си от документи, които към този момент вече го легитимират като техен собственик - нотариален акт № 54/1980 г. и нотариален акт № 2/2009 г. Тъй като изготвянето, приемането и съобщаването на кадастралната карта и кадастралния регистър е въпрос от изключителната компетентност на съответния административен орган, по който съдът не може да се произнесе, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се изпрати на органа за решаване на въпроса по същество, като същият съобрази неоспорваното от страните заключение на техническата експертиза по делото и извърши съгласно него съответните корекции в данните за процесната сграда, самостоятелните обекти в нея и поземления имот, върху който те се намират като обектите на кадастралната карта и регистър за землището на гр. Велико Търново. При този изход на делото основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, които съдът определя в претендирания от него размер на 160 лева, представляващи платена държавна такса и възнаграждение за вещо лице. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Велико Търново, четвърти състав