Решение № 5213 от 14.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10619/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 - чл.178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 38, ал. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Производството по делото е образувано по подадена от Агенция за хора с увреждания, представлявана от юк Б., жалба срещу решение № ППН-01-849/2022 от 05.09.2024 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, с което жалба с рег. № ППН-01-849/07.12.2022 г. от Я. Н. срещу Министерство на електронното управление е обявена за неоснователна; жалба с рег. № ППН-01-849/07.12.2022 г. от Я. Н. срещу Агенция за хора с увреждания, в качеството му на администратор на лични данни, е обявена за основателна за извършено нарушение на чл. 14, §1 и §2 от Регламент /ЕС/ 2016/679, изразяващо се в неизпълнение на задължение за предоставяне на информация на потребителите на „Профил на човек с увреждания“ /които не са с увреждания и, за които се извършва проверка дали са родители/настойници на непълнолетни деца с увреждания/ в обхвата, посочен в цитираната разпоредба; на Агенция за хора с увреждания е разпоредено, във връзка с т.3 и на основание чл. 58, §2, б. Г от Регламент /ЕС/ 2016/679, да разработи и въведе/интегрира в Информационната система за хора с увреждания функционалност, която при избор на бутон „Профил на човек с увреждания“ предоставя на потребителите информация, попадаща в обхвата по чл. 14, § 1 и § 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Тази информация следва да съдържа данни за достъпваните регистри, гарантираща правото на достъп – потребителят, опитващ се да влезе в профила на лице с увреждане или родител/настойник на дете с увреждане. При проверка на родителските права да се отчита наличието на ограничителни мерки спрямо родителя/настойник на дете с увреждане. определен е срок за изпълнение на указанията в рамките на 6 месеца. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното решение. Посочено е, че с решение № 2 по т. 29 от дневния ред на заседанието на Министерския съвет от 08.08.2018 г., Протокол № 31, е взето решение до 15.11.2018 г. да се създаде Регистър на хората с увреждания и за създаване на профил на хората с увреждания (Профил) в Информационната система на хората с увреждания (ИСХУ) на Агенцията за хората с увреждания (АХУ). Закона за хората с увреждания (ЗХУ) е влязъл в сила на 01.01.2019 г. Чл. 82, ал. 1 от него предвижда АХУ да създаде и да поддържа ИСХУ, съдържаща данни относно тяхното здравословно състояние, квалификация, образователна степен, лични възможности за социално приобщаване, професионална реализация, социално-икономически статус, демографски и други данни. Съгласно чл. 82, ал. 5 и 6 от ЗХУ, ИСХУ поддържа „Профил” на всеки човек с увреждане с възможност за индивидуален достъп до персоналните данни за лицето чрез идентификация по реда на Закона за електронната идентификация. Данните се събират и обработват съгласно изискванията за защита на личните данни. Издадена е и заповед № ДАЕУ-12538/14.12.2018 г. от председателя на ДАЕУ, с която е наредено да се осигури на АХУ реален достъп до данни от Регистъра на търсещите работа лица и до Регистъра на уведомленията за трудови договори и уведомленията за промяна на работодател. Издадена е втора заповед № ДАЕУ-1296/29.01.2019 г. от председателя на ДАЕУ, с която е наредено да се осигури на Агенцията за хората с увреждания реален достъп до данни от Класификатора на настоящите и постоянните адреси, от списъка на издадените заповеди за отпускане на помощи и ползване на социални услуги и достъп до справките, описани в Заповедта, в Националната здравноосигурителна каса. Тъй като достъпът на АХУ до НБД е осигурен от МЕУ, със съгласието на МРРБ, всички справки, които ИСХУ прави до НБД са законни и АХУ не нарушава по никакъв начин Закона за защита па личните данни (ЗЗЛД). За да се визуализират данни за лицето с увреждане в Профила, то следва да има издадено Експертно решение от Териториална лекарска комисия, което да удостоверява това му качество. Ако лице, което има Профил в ССЕВ, но няма ЕР на ТЕЛК, какъвто е жалбоподателят, сезирал КЗЛД, влезе в „Профила", като натисне бутона „Профил на човек с увреждания", системата автоматично изпраща запитване до НБД, за проверка на семейно положение, съпруг/а и деца. Така се проверява дали лицето има непълнолетни деца с увреждания. Тъй като г-н Я. Н. не е лице с увреждания и няма дете с увреждания, на страницата на Профила се изписва: „Не са намерени данни за ЕГН... от услугата на ТЕЛК/ НЕЛК“. АХУ не получава никаква информация, извън тази за лицата с увреждания, като резултат от тези запитвания. Лицето, активирало бутона „Профил на човек е увреждания", което не е човек с увреждания и няма деца с увреждания, също не получава никаква информация от НБД, освен, че е направена справка в нея. Справката е автоматична и от нея не достига информация до служителите на АХУ и няма нарушение на ЗЗЛД. Същевременно счита, че КЗЛД неправилно е приела, че МЕУ не е задълженият субект по смисъла на чл. 14 от Регламент (ЕС) 2016/679. ССЕВ, част от която е Профила, е създадена и се поддържа от МЕУ. Връзката между Профила и НБД също е услуга, предоставяна от МЕУ. Автоматичното запитване в НБД за проверка на семейно положение, съпруг/а и деца, което се отразява като „Справка за семейно положение, съпруг/а и деца" в колоната „Справка" във всяка персонална справка, също се поддържа от МЕУ. Министерството е администраторът на тези лични данни, те се обработват в ССЕВ и МЕУ предоставя и осъществява достъпа до НБД. Поради това, счита, че МЕУ следва да изпълни изискванията на чл. 14 от Регламент (ЕС) 2016/679. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски. В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от юк Б., който моли за уважаване на жалбата по съображенията, изложени в нея. Претендира присъждане на разноски. В представени писмени бележки доразвива съображенията си за незаконосъобразност на решението. Отново посочва, че достъпът на АХУ до НБД е осигурен от МЕУ, със съгласието на МРРБ, като всички справки, които ИСХУ прави до НБД са законни и АХУ не нарушава по никакъв начин ЗЗЛД. Твърди, че за да бъде изпълнено решението на КЗЛД е необходимо актуализиране на някой от съществуващите адаптери към RegiX или изграждането на нов, което е от компетентността на МЕУ. Ответникът – Комисия за защита на личните данни, е представила преписката относно жалбата, подадена до нея, по повод на която е постановено оспореното решение. В съдебно заседание, чрез пълномощника си юк Р., оспорва жалбата. Поддържа представено писмено становище, в което излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Моли за отхвърляне на жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В писмени бележки доразвива съображенията си за законосъобразност на оспореното решение. Посочва, че решението за извършване на процесната обработка на данни, а именно проверка/достъпване на данните на потребителите дали същите имат непълнолетни деца с увреждания, е решение на АХУ, осъществено чрез въвеждане на функционалност в информационната система на агенцията – изпращане на автоматично запитване при избор на „Профил на човек с увреждания“. С въвеждането на тази функционалност на системата, агенцията обработва данните за други цели, различни от целите на предоставения достъп, регламентирани в чл. 87, ал. 2, т. 8 вр. чл. 85 ППЗХУ и чл. 82 ЗХУ. Предвид установеното нарушение на правилата за защита на личните данни, на АХУ е издадено разпореждане, в което е указан резултатът, който следва да бъде налице. Преценката за начина на постигане на този резултат принадлежи на АХУ, доколкото именно агенцията обработва данните. Заинтересованата страна – Я. Л. Н., не взема становище по жалбата и не се явява в съдебно заседание. Заинтересованата страна – Министерство на електронното управление, чрез процесуалния си представител юк Г., оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне. Счита решението за правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. СГП не изпраща представител и не взима становище по жалбата. Административен съд София-град, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Производството пред КЗЛД е образувано по жалба, с рег. № ППН-01-849/07.12.2022 г., подадена от Я. Л. Н. срещу АХУ, в която е изложил съображения за незаконосъобразна обработка на негови лични данни от страна на АХУ, а именно семейно положение, съпруга и деца, доколкото Агенцията няма правно основание да обработва същите. Във връзка с подадената жалба в КЗЛД е образувано производство, за което подателят на жалбата, АХУ, МРРБ и МЕУ са редовно уведомени. АХУ е взела становище чрез изпълнителния си директор, в което е посочено, че в агенцията има внедрен Профил на хората с увреждания, който е част от информационната система на АХУ, достъпен през уеб - интерфейса на ССЕВ: [Наименование]: //[Наименование]/. Услугата предоставя на всяко физическо лице с увреждане с регистрация в ССЕВ, чрез персонален идентификационен код, издаден от НОИ, или чрез електронен подпис, достъп до съхраняваните за него данни в регистрите на първичните администратори на данни. За да се визуализират данните в Профила, съответното лице с увреждане следва да има издадено експертно решение на ТЕЛК, което да удостоверява това му качество. Ако лицето е настойник/родител на лице под 18 г., то в профила му ще се съдържа препратка (линк) и към електронния профил на детето. В случай че лицето, влизащо в Профила, няма експертно решение на ТЕЛК, какъвто е случаят с жалбоподателя, системата автоматично изпраща запитване до Регистъра на населението - Национална база данни “Население“ за проверка на семейното положение, съпруг/а и деца, с оглед извършване на проверка дали лицето има непълнолетни деца с увреждания. Ако има такива, се прави втора автоматична проверка в базата данни на Национална експертна лекарска комисия дали тези деца имат издадено експертно решение на ТЕЛК. Това автоматично запитване се отразява като “Справка за семейно положение, съпруг/а и деца“ в колона “Справка“ във всяка персонална справка, включително справката, приложена от жалбоподателя. В случай че лицето няма издадено експертно решение на ТЕЛК, в Профила се визуализира следната информация “Не са намерени данни за ЕГН... от услугата на ТЕЛК/НЕЛК. Системата не Ви разпознава“, както и информация за възможността да бъде подадено заявление в НЕЛК, на база на което да се актуализират данните за лицето в информационната система на НЕЛК. Същевременно, тъй като АХУ е администратор на Профила, при всяко влизане в него за справка, в колоните „Администрация на консуматор“ и „Консуматор“ на персоналната справка за физическо лице за достъп до лични данни по идентификатор и период от Регистъра на извършените операции в средата за междурегистров обмен се изписва АХУ. Правното основание за извършване на проверките (автоматичните запитвания) е чл. 82, ал. 5 ЗХУ, вр. чл. 88, ал. 1 ППЗХУ, тъй като на тези основания агенцията поддържа информационната система. В този смисъл АХУ няма достъп и възможност да обработва лични данни на жалбоподателя, а единствено да ги визуализира. Становище е депозирано от МРРБ, в което се сочи, че достъпът на АХУ до НБД „Население“ е предоставен от ДАЕУ, понастоящем МЕУ. С постъпили в ДАЕУ заявления от 16.11.2018 г., АХУ е поискала включването й като потребител към средата за междурегистров обмен и извършване на справка за семейно положение, съпруг/а, и деца, справка за постоянен адрес и справка за настоящ адрес. Като правно основание за включване в регистъра АХУ е посочила чл. 9 от Закона за интеграция на хора с увреждания, Протоколно решение № 31 от заседание на Министерски съвет от 08.08.2018 г., с което е одобрен Планът за изпълнение на интегрирано решение за административно и социално обслужване на хората с увреждания и свързаните с тях административни услуги, чрез създаване и управление на профил на хората от тази уязвима група. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона интеграция за хората с увреждания Агенцията за хората с увреждания създава и поддържа информационна база данни на хората с трайни увреждания, а ал. 3 предвижда държавни органи да предоставят информацията, необходима за изграждането й. Съгласно Плана за изпълнение на интегрирано решение за административно и социално обслужване на хората с увреждания и свързаните с тях административни услуги до 31.12.2018 г. следва да се предприемат дейности, свързани с надграждане с нови функционалност и разширяване на обхвата с данни от регистри от M3, НЗОК, НОИ, НАП, МОН, АСП, АЗ, ГРАО, общини и други, с цел създаване и управление на профила на хората с увреждания. Посочено е също, че след извършена проверка е установено, че на дата 04.07.2022 г. АХУ е извършила справка за семейно положение, съпруг/а, деца за лицето Я. Л. Н., като към посочената дата справката за лицето показва, че същият не е женен и няма деца. Поначало тази справка съдържа информация за собствено, бащино, фамилно име, семейно положение, ЕГН, съпруг/а, дете: собствено, бащино, фамилно име, ЕГН, дата на смърт. Уведомява, че МРРБ няма отношение към техническия процес по присъединяване на потребителите към регистрите и не разполага с информация за параметрите и показателите, чрез които МЕУ предоставя достъп на АХУ. В този смисъл сочи, че не може да вземе отношение по въпроса относно изпращането на автоматични запитвания от Профила на човек с увреждания до поддържания от него регистър на Населението и причината, поради която в справката се генерират конкретни правни основания. МЕУ също е взело становище, в което посочва, че на 04.07.2022 г., в 18: 33: 45 часа е осъществен достъп от АХУ до данни на Я. Л. Н., съдържащи се в регистъра на населението - Национална база данни “Население“, справка за семейно положение, съпруг/а, деца, с правно основание чл. 82, ал. 5 от ЗХУ вр. чл. 88, ал. 1 от ППЗХУ. Министерството не разполага с информация за получения резултат от извършената справка, а само входни данни, въведени от оператора, извършил справката в АХУ. Сочи, че АХУ има осигурен достъп до регистъра на населението – Национална база данни „Население“ в RegiX, предоставен съгласно правните основания, посочени в заявлението. Сочи също, че в заповедта, с която се разрешава исканият достъп, е налице пропуск – не е посочена справка за семейно положение, съпруг/а и деца. Посочва, че с решение на Министерски съвет от 08.08.2018 г. е одобрен План за изпълнение на интегрирано решение за административно и социално обслужване на хората с увреждания и свързаните с тях административни услуги, чрез създаване и управление на профил на хората от тази уязвима група. Именно в тази връзка през 2018 г. АХУ разработва Общо системно решение за административно и социално обслужване на хората с увреждания и свързаните с тях административни услуги, чрез създаване и управление на Профил на хората с увреждания, чрез който се достъпват данни за предоставяните от НЗОК, НОИ, АСП, АЗ, НАП, МОН, НЕЛК услуги за хората с увреждания, за реализиране на което са разработени необходимите интерфейси за автоматизиран обмен на данни с посочените институции. Информационната система на АХУ се интегрира с хоризонталните системи на електронното управление. Към становището на МЕУ са приложени заповед № МЕУ-8473/ 29.08.2022 г. на министъра на електронното управление, с която се утвърждават общите условия за присъединяване на регистри и база данни към RegiX, както и самите общи условия. По преписката са събрани писмени документи и по-конкретно извлечение от Протокол № 31 от заседание на Министерски съвет, проведено на 08.08.2018 г., на което е взето решение изпълнителния директор на АХУ да предприеме действия за изпълнение на конкретно посочени дейности, свързани със създаване на регистър на хора с увреждания и създаване на профил на хората с увреждания в Информационната система на АХУ. В тази връзка, изпълнителния директор на АХУ, със заявления за достъп, с изх. № 00236787/16.11.2018 г. и изх. № 0023-6788/16.11.2018 г., е поискал от председателя на ДАЕУ /сега МЕУ/ да бъде осигурен достъп до данни от регистри/справки/полета в средата за междурегистров обмен. След дадено положително становище от главния директор на ГД ГРАО, председателят на ДАЕУ е издал заповед № ДАУЕ- 12538/14.12.2018 г., с която е наредил да се осигури реален достъп на АХУ до данните от Регистър на търсещите работа лица и Регистър на уведомленията за трудовите договори и уведомления за промяна на работодател. Със заповед № ДАУЕ-1296 от 29.01.2019 г., председателят на ДАЕУ е наредил да се осигури на АХУ реален достъп до данни от Класификатор на настоящите и постоянни адреси, списък на издадените заповеди за отпускане на помощи и ползване на социални услуги и НЗОК. Представена е заповед № 0023-0253/21.01.2019 г., издадена от изпълнителния директор на АХУ, с която е утвърдено „Ръководство за достъп до профила на хората с увреждания“, както и самото ръководство. Със заповед № 0023-4099/25.08.2021 г., изпълнителния директор на АХУ е утвърдил вътрешни правила за защита на личните данни, които са приложени към преписката. Представени са персонални справка от регистъра за хора с увреждания, разпечатки и др. По преписката са проведени четири заседания, на 25.10.2023 г. жалбата е приета за допустима, конституирани са страните и насрочено ново заседание, на което жалбата да бъде разгледана по същество, на 24.01.2024 г. разглеждането на жалбата е отложено и е изискана допълнителна информация, на 03.04.2024 г. жалбата е разгледана по същество, като представителя на АХУ е заявил пред КЗЛД, че когато лице, което прави справка в регистъра и не е лице с увреждания, се прави автоматична справка, за да се установи дали той няма деца с увреждания, дали не е упълномощен да ги представлява като родител или настойник, и на 05.06.2024 г., когато са изслушани свидетели и преписката е изяснена е взето решение по същество. Взето е единодушно решение жалбата да бъде обявена за неоснователна по отношение на МЕУ и за основателна по отношение на АХУ. Преписката е приключила с постановяване на решение № ППН-01-849/2022 от 05.09.2024 г. на КЗЛД, с което на Агенция за хора с увреждания е разпоредено, във връзка с т.3 и на основание чл. 58, §2, б. Г от Регламент /ЕС/ 2016/679, да разработи и въведе/интегрира в Информационната система за хора с увреждания функционалност, която при избор на бутон „Профил на човек с увреждания“ предоставя на потребителите информация попадаща в обхвата по чл. 14, § 1 и § 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Тази информация следва да съдържа данни за достъпваните регистри, гарантираща правото на достъп – потребителят, опитващ се да влезе в профила на лице с увреждане или родител/настойник на дете с увреждане. При проверка на родителските права да се отчита наличието на ограничителни мерки спрямо родителя/настойник на дете с увреждане. В мотивите на решението, по отношение на МЕУ е посочено, че безспорно министерството, като администратор на лични данни, има идентични задължения за предоставяне на информация по чл. 13 и чл. 14 от Регламент (ЕС) 2016/679 на субектите на данни, но тези задължения са свързани със ССЕВ и данните, които се обработват от потребителите във връзка с използването на тази услуга. В процесния случай обаче, предмет на жалбата са данните, които се обработват от информационната система на хората с увреждания, а не от ССЕВ, поради което МЕУ в този случай не е адресат на задължението. По отношение на АХУ, КЗЛД е приела, че агенцията обработва данни на потребителите на ССЕВ, активирали бутон „Профил на човек с увреждания“, от Регистъра на населението – справка за семейно положение, съпруг/а и деца. Първата автоматична проверка, която се извършва при активиране на бутон „Профил на човек с увреждания“ в базата данни на НЕЛК е дали този потребител е лице с увреждане. В случай че не се установят такива данни и с цел проверка дали същият този потребител е родител/настойник на непълнолетно дете с увреждане, въз основа на получената информация се извършва втора проверка в базата данни на НЕЛК дали непълнолетното дете има издадено експертно решение на ТЕЛК, като не се извършва проверка за наличието на данни за ограничаване/лишаване на родителски права на съответния родител/настойник. На потребителите, които не са лица с увреждания и, за които се извършва проверка дали са родители/настойници на непълнолетни деца с увреждания обаче не се предоставя информация по ясен и разбираем начин относно това какви са техническите стъпки за ползването на тази услуга, в т.ч. какви лични данни ще бъдат обработени, за какви цели, правните основания за това, какви и колко автоматични запитвания ще бъдат направени, къде, какви лични данни ще бъдат събрани за тях и т.н. На същите не се предоставя и възможност да изразят съгласие/несъгласие с обработката на данните за тези цели, а директно се пристъпва към обработка на тези данни. Отделно от това, при констатиране/установяване, че даден потребител е родител/настойник на непълнолетно дете с увреждане не се извършва и проверка за наличието на данни за лишаване/ограничаване на родителските права. Предвид изложените мотиви КЗЛД е приела, че АХУ нарушава задължението за предоставяне на информация по чл. 14 вр. чл. 5, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, тъй като Агенцията е администратор на лични данни по повод обработката на лични данни на физически лица в контекста на поддържаната от нея информационна система на хората с увреждания, част от която е Профилът на човек с увреждания, поради което се явява и адресат на задълженията по Регламент (ЕС) 2016/679, в т.ч. на задължението по чл. 14, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 за предоставяне на информация. С оглед разпоредбата на чл. 58, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, на Агенция за хора с увреждания е разпоредено, във връзка с т.3 и на основание чл. 58, §2, б. „г“ от Регламент /ЕС/ 2016/679, да разработи и въведе/интегрира в Информационната система за хора с увреждания функционалност, която при избор на бутон „Профил на човек с увреждания“ предоставя на потребителите информация попадаща в обхвата по чл. 14, § 1 и § 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Тази информация следва да съдържа данни за достъпваните регистри, гарантираща правото на достъп – потребителят, опитващ се да влезе в профила на лице с увреждане или родител/настойник на дете с увреждане. При проверка на родителските права да се отчита наличието на ограничителни мерки спрямо родителя/настойник на дете с увреждане. Определен е срок за изпълнение на разпореждането в рамките на 6 месеца. Решението е съобщено на представител на жалбоподателя на 12.09.2024 г. Жалбата е подадена на 26.09.2024 г. При така установените факти, настоящия съдебен състав на АССГ, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи: Предмет на оспорване е решение № ППН-01-849/2022 от 05.09.2024 г. на КЗЛД. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на акта, но само в частта, с която жалбата от Я. Н. срещу Агенция за хора с увреждания, в качеството му на администратор на лични данни, е обявена за основателна и на АХУ са дадени конкретни указания за изпълнение в определен от КЗЛД срок, тъй като жалбоподателят е адресат на процесното решение само в посочената част, поради което с само с тази част от акта са засегнати негови права и законни интереси. Жалбата от АХУ е насочена и срещу решението на КЗЛД и в частта по т.1, с която жалбата от Я. Н. срещу МЕУ, е обявена за неоснователна, като жалбоподателят аргументира правния си интерес от оспорване на решението в тази част с аргумента, че МЕУ е създала и поддържа ССЕВ, част от която е Профила на АХУ, както и, че връзката между профила и НБД Население също е услуга, предоставена от МЕУ. Настоящият съдебен състав намира, че жалбата на АХУ в частта по т.1 от решението на КЗЛД следва да се остави без разглеждане, тъй като Агенцията няма правен интерес да оспорва решението в тази му част. Това е така, тъй като решението по т.1 касае друг субект, в случая ответник по преписката, и АХУ не може да упражнява чужди права. Само жалбоподателят пред К. Я. Н. има право да оспори решението в тази му част, тъй като той е сезирал комисията и решението е неблагоприятно за него. Решението по т.1 не касае АХУ и той няма право да го оспорва. Правният интерес на жалбоподателя е от отмяна на решението, в частта, с която му е вменена отговорността за установено нарушение. Т.е., да се установи, че не той е отговорен за извършеното нарушение. Дали е налице друг субект, който да отговаря за това нарушение, за жалбоподателя е без правно значение. Това е в правия интерес на лицето подало жалба пред КЗЛД, а то не е оспорило решението в частта по т.1. Освен това, следва да се посочи, че с оспореното решение се установява нарушение на ЗЗЛД и регламента и се дават предписания нарушението да бъде отстранено, като начина за това е единствено в преценката и възможностите на нарушителя. Това, че за изпълнение на указанията, дадени на извършилия нарушение на ЗЗЛД субект, е необходимо съдействие от друг държавен орган, не може да обоснове активна процесуална легитимация за търсещия съдействие да оспори решение, с което се установява липса на нарушение по отношение на друго лице. Държавните органи по презумпция следва да си оказват съдействие при изпълнение на законовите им задължения и не е необходимо да бъдат обвързани с административен или съдебен акт. Жалбата, в частта по т.2, т.3 и т.4, е в срока за обжалване на индивидуалните административни актове, за което са представени надлежни доказателства. Жалбата е насочена срещу годен за оспорване административен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства. При проверката на административния акт, съдът не е обвързан от основанията, въведени от оспорващия, нито от неговото искане. Съдът следва да отмени или обяви за нищожен акта и ако констатира порок, който оспорващият не е посочил. Разгледана по същество е неоснователна. По съответствие с процесуалния закон: Оспореният акт е издаден от компетентният орган, в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 38, ал 3 ЗЗЛД, съгласно която разпоредба, при подадена до КЗЛД жалба от субекта на данни, който счита, че са нарушени правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД, комисията се произнася с решение, като може да приложи мерките по чл. 58, § 2, букви "а" - "з" и "й" от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и по глава девета. Т.е., доколкото комисията е сезирана от лице, считащо, че са нарушени правата му по ЗЗЛД, като е осъществен неправомерен достъп до негови лични данни, то в нейните правомощия е да се произнесе с решение, което подлежи на оспорване пред административния съд. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД комисията е колегиален орган и се състои от председател и 4 членове, а решенията се вземат с мнозинство от общия брой на членовете, съобразно посоченото в чл. 9, ал. 3. Същото следва да бъде подписано от всички членове, участвали в гласуването. В случая заседанието е проведено в присъствието на трима членове, т.е. налице е необходимият кворум, а решението е взето единодушно от всички присъстващи, поради което безспорно е формирано мнозинство и решението е валидно взето. Административният акт е издаден в изискуемата писмена форма и е обективиран като решение съгласно изискването на закона. Решението съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактическите и правни основания за негово издаване. Волята на органа е обективирана в диспозитивна част, като решението съответства на изложените мотиви. Не се доказва наличие на порок във формата на акта, представляващ самостоятелно основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2, вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Решението е издадено при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и да обуславят отмяната му. Настоящият съдебен състав поддържа мнението, че нарушението на административнопроизводствените правила е съществено само тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по същество на административния орган. Производството е инициирано от жалбоподател Я. Л. Н., който е изложил съображения за допуснати от страна на АХУ нарушения на ЗЗЛД, изразяващи се в неправомерна обработка на негови лични данни. По жалбата е образувана преписка, за която са информирани ответниците пред КЗЛД Агенция за хората с увреждания и Министерство на електронното управление, както и е взето становище от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, проведено е проучване, събрани са писмени и гласни доказателства, проведени са открити заседания, за които страните са били редовно уведомени и, на които са присъствали техни представители, като след изясняване на жалбата от фактическа страна, комисията, на свое заседание е взела решението си, като е издала и изричен писмен акт – решение, в което е изложила съображенията си и крайното си решение. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че при постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна. По съответствие с материалния закон: Настоящият съдебен състав намира, че решението е издадено в съответствие с материалния закон. Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспореното решение обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите изпълват състава на посоченото в решението правно основание за издаването му. По делото безспорно се установява, че АХУ е администратор на лични данни. Съгласно разпоредбата на чл. 4, § 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, администратор означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. Разпоредбата на чл. 4, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 предвижда, че лични са данните за лицето, с които то безспорно може да бъде идентифицирано. Цитираната разпоредба гласи, че „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Според чл. 4, ал. 2 от регламента, обработване на лични данни означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Според заложеното в чл. 5, § 1 от Регламент 2016/679, личните данни следва да са обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните („законосъобразност, добросъвестност и прозрачност“); да се събират за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели; по-нататъшното обработване за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели не се счита, съгласно член 89, параграф 1, за несъвместимо с първоначалните цели („ограничение на целите“); да са подходящи, свързани с и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват („свеждане на данните до минимум“); да са точни и при необходимост да бъдат поддържани в актуален вид; трябва да се предприемат всички разумни мерки, за да се гарантира своевременното изтриване или коригиране на неточни лични данни, като се имат предвид целите, за които те се обработват („точност“); да са съхранявани във форма, която да позволява идентифицирането на субекта на данните за период, не по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват личните данни; личните данни могат да се съхраняват за по-дълги срокове, доколкото ще бъдат обработвани единствено за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели съгласно член 89, параграф 1, при условие че бъдат приложени подходящите технически и организационни мерки, предвидени в настоящия регламент с цел да бъдат гарантирани правата и свободите на субекта на данните („ограничение на съхранението“); да са обработвани по начин, който гарантира подходящо ниво на сигурност на личните данни, включително защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане, като се прилагат подходящи технически или организационни мерки („цялостност и поверителност“). В чл. 5, § 2 от Регламент 2016/679 е регламентиран принципът за отчетност, а именно, че администраторът на лични данни носи отговорност и следва да е в състояние във всеки момент да докаже, при обработване личните данни на физическото лице, спазване на принципите, закрепени в чл. 5, § 1. Обработването на лични данни е допустимо в конкретно посочени в чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 случаи, а именно: „а“ обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни; физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие; „б“ обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане; „в“ обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; „г“ обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; „д“ обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; „е“ обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете. Безспорно е в случая, че като е достъпила/извлякла данни чрез RegiX, съдържащи се в Регистъра на населението – Национална база данни „Население“, справка за семейно положение, съпруг/а, деца, АХУ е обработила лични данни на Я. Л. Н.. Основният спор по делото е дали при това е било налице легитимно основание. В настоящия случай се установява, че АХУ създава и поддържа информационна база данни за хората с трайни увреждания, част от която са регистърът на хора с увреждания и профилът на хората с увреждания. Профилът на хора с увреждания агенцията поддържа чрез уеб-интерфейса на ССЕВ, администрирана от МЕУ ( [Наименование]: //[Наименование]/ ). Към този Профил препраща опция „ХУ профил“, достъпна на интернет страницата на АХУ – [Наименование]: //[Наименование]/[Наименование]/ и избор от страна на потребителя на активен бутон „Профил на човек с увреждания“ (изобразен символ на лице с увреждания). Услугата предоставя на всяко физическо лице с увреждане с регистрация в ССЕВ, чрез персонален идентификационен код, издаден от НОИ, или чрез електронен подпис, достъп до съхраняваните за него данни в регистрите на първични администратори – НЕЛК, АЗ, АСП, НОИ, НАП, НЗОК, МОН. За тази цел, въз основа на изразено положително становище на МРРБ, със Заповед № ДАЕУ-1296/29.01.2019 г. на председателя на ДАЕУ, АХУ е включена като потребител на набори от данни към информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация RegiX и осигуряване на достъп до тях, в т.ч. Регистър на населението – Национална база данни „Население“, справки за постоянен адрес, настоящ адрес и семейно положение, съпруг/а, деца (в заповедта е налице пропуск, тъй като не е посочено, че достъп се осигурява и до справка за семейно положение, съпруг/а и деца). На практика RegiX представлява транспортна среда, която пренася данни от един в друг регистър, съобразно зададената му команда. Връзката между Системата за сигурно електронно връчване и RegiX е реализирана чрез директна интеграция. Данни чрез RegiX се извличат единствено при регистрация на потребител и при синхронизиране на данните в профила, като данни за справочна информация не се използват и/или генерират. Връзката между ССЕВ и информационната система на АХУ се инициира чрез избор на бутон „Профил на човек с увреждания“, в резултат на което системата за сигурно електронно връчване препраща към адрес: http: //[Наименование]/hu/profil/?token =, като генерира jwt токен, в който се съдържа информация/данни за идентификатора на лицето, както и информация във формат urn: {0}: {1}, където 0 е вид на идентификатора, а 1 е криптиран идентификатор. В този си вид токенът се обработва и верифицира от АХУ за осъществяването на достъп до профила на лицето. Самата информационна система, в т.ч. „Профил на човек с увреждания“ се създава и администрира/поддържа от АХУ. Уредбата на информационната система, в частност на Профила на човек с увреждания, се съдържа в чл. 82 вр. чл. 10, ал. 1 и ал. 3, т. 2 ЗХУ вр. чл. 85 и сл. ППЗХУ, видно от които разпоредби профилът дава възможност за индивидуален достъп до персонални данни за лицето, без да бъде изрично посочено кои са тези данни, като по арг. от чл. 82 ЗХУ това следва да са събраните от АХУ данни, необходими за поддържането на тази база данни. При избор на активен бутон „Профил на човек с увреждания“, достъпен както бе посочено по-горе чрез уеб-интерфейса на ССЕВ от потребител, системата на АХУ извършва автоматична проверка на този потребител в базите данни на НЕЛК дали има издадено експертно решение на ТЕЛК. В случай че такова е налице, системата визуализира всички данни за него, които се съдържат в базите данни на първичните администратори – АЗ, МОН, АСП, НОИ, НАП, НЗОК. В случай че потребителят няма издадено експертно решение на ТЕЛК, системата на АХУ изпраща автоматично запитване до Регистъра на населението – „Национална база данни население“, справка за семейно положение, съпруг/а, деца, за проверка дали този потребител е родител/настойник на непълнолетно дете. Ако потребителят е родител/настойник на непълнолетно дете се прави втора автоматична проверка в базата данни на НЕЛК дали на детето има издадено експертно решение на ТЕЛК. Ако потребителят е родител/настойник на дете с издадено експертно решение на ТЕЛК, в профила на този потребител се зарежда ЕГН на детето като бутон (активен линк), като при избора/активирането му се визуализират всички данни за непълнолетното дете, съдържащи се в базите данни на първичните администратори. Ако проверката установи, че потребителят няма непълнолетно дете с увреждане, системата изписва следния текст: „Не са намерени данни за ЕГН … от услугата на ТЕЛК/НЕЛК“. Другата хипотеза, при която системата изписва този текст, е налице, когато потребителят, макар и лице с увреждане, не е регистриран в системата на НЕЛК. Видно от изложеното, АХУ е разработила е въвела специфична функционалност на поддържаната от агенцията информационна система, при която при избор на бутон „Профил на човек с увреждания“ системата изпраща автоматично запитване (достъпва/извлича данни) на регистри от първични администратори, на основание чл. 87, ал. 2, т. 8 вр. чл. 85 ППЗХУ и чл. 82 ЗХУ за целите на осигуряването на достъп на хората с увреждания до техни данни, които се съхраняват в първичните администратори. В същото време обаче, въведената функционалност е достъпна от всяко лице, което има регистрация в ССЕВ, независимо дали е лице с увреждане, родител/настойник на лице с увреждане, или не. В случая, на 04.07.2022 г. Я. Н. – регистриран потребител на ССЕВ и лице, което не е с увреждане, избира активен бутон „Профил на човек с увреждания“, в резултат на което системата на АХУ изпраща автоматично запитване чрез RegiX (с администратор МЕУ) до Регистъра на населението – Национална база данни „Население“ справка за семейно положение, съпруг/а и деца (с първичен администратор МРРБ) с правно основание чл. 82, ал. 5 ЗХУ вр. чл. 88, ал. 1 ППЗХУ. В същото време, на потребителя не се предоставя информация в обхвата, посочен в чл. 14, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, а именно: данните, които идентифицират администратора и координатите за връзка с него и, когато е приложимо, тези на представителя на администратора; координатите за връзка с длъжностното лице по защита на личните данни, когато е приложимо; целите на обработването, за което личните данни са предназначени, както и правното основание за обработването; съответните категории лични данни; получателите или категориите получатели, ако има такива; когато е приложимо – намерението на администратора да предаде данните на трета държава или на международна организация и наличието или отсъствието на решение на Европейската комисия относно адекватното ниво на защита или в случай на предаване на данни съгласно чл. 46 и 47, или чл. 49, параграф 1, втора алинея от Регламента с позоваване на подходящите или приложимите гаранции и средствата за получаване на копие от тях или на информация къде са налични; срока, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определяне на този срок; когато обработването се извършва въз основа на чл. 6, § 1, буква е) от Регламента, законните интереси, преследвани от администратора или от трета страна; съществуването на право да се изиска от администратора достъп до, коригиране или изтриване на лични данни, свързани със субекта на данните, или ограничаване на обработването, както и правото на преносимост на данните; когато обработването се основава на чл. 6, § 1, буква а) или чл. 9, § 2, буква а) от Регламента, съществуването на право на оттегляне на съгласието по всяко време, без да се засяга законосъобразността на обработването въз основа на съгласие, преди то да бъде оттеглено; правото на жалба до надзорен орган; източника на личните данни и, ако е приложимо, дали данните са от публично достъпен източник; съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в чл. 22, § 1 и § 4 от Регламента, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните. Същевременно, в чл. 12 от Регламент (ЕС) 2016/679 е залегнало задължение на администратора на лични данни да предоставя информацията на субекта на данните в кратка, прозрачна и лесно достъпна форма, по ясен начин и на прост език с цел субектът на данните да бъде осведомен за обработването и да провери неговата законосъобразност. Както правилно е приела КЗЛД, на потребителите, които не са с увреждания и, за които се извършва проверка дали са родители/настойници на непълнолетни деца с увреждания, не се предоставя по ясен и разбираем начин информация относно това какви са техническите стъпки за ползване на услугата, какви лични данни ще бъдат обработени, за какви цели, както и правните основания за това. Не им се предоставя и възможност да изразят съгласие или несъгласие с обработката на данните за тези цели, а директно се пристъпва към обработка на данните. Не на последно място, при установяване, че даден потребител е родител/настойник на непълнолетно дете с увреждане, не се извършва и проверка за наличието на данни за лишаване/ограничаване на родителски права. Именно с тези си действия агенцията е извършила нарушение на чл. 14, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. Т.е., нарушението се изразява в това, че на лице, което не е с увреждане, при справка н Регистъра на хора с увреждане, разработен и поддържан от АХУ, се предоставя незаявена от него допълнителна и автоматично генерирана услуга, а именно автоматична проверка дали има деца с увреждане, като за изпълнение на тази услуга проверяващия не се уведомява за обема лични данни, които ще бъдат обработени, както и не се проверя дали проверяващия има право да получи автоматично генерираната информация. Този факт, за извършване на автоматичната справка, се потвърждава и от представителя на ответника в заседание, проведено на 03.04.2024 г. пред КЗЛД. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е задължен субект по смисъла на чл. 14 от Регламент (ЕС) 2016/679. Това е така, тъй като администратор на информационната система на хората с увреждания, част от която е Профилът на човек с увреждания, е АХУ. Именно във връзка със задължението на агенцията информационната система да поддържа този Профил, който да съдържа всички налични данни за човека с увреждане, предоставени от първичните администратори на данни, на 16.10.2018 г. изпълнителният директор на агенцията е сключил договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Общосистемно решение за административно и социално обслужване на хората с увреждания и свързаните с тях административни услуги, чрез създаване и управление на профил на хората с увреждане”. Видно от техническото задание на поръчката, налично на интернет страницата на АХУ, в обхвата на поръчката е включено: 1) разработване на Профил на хората с увреждания в информационната система на АХУ по структура, съдържание и характеристики, съответстващ на индивидуалната оценка на лицата за определяне на индивидуалните медицински грижи и социални потребности; 2) надграждане с нови функционалности на информационната система на АХУ, необходими за работа с Профила и разширяване на обхвата от данни с данни от услугите на МЗ, НЕЛК, НЗОК, НОИ, АСП, НАП, АЗ, МОН и др.; 3) интегриране на информационната система на АХУ с хоризонталните системи на електронното управление – системата за е - Автентификация; 4) публични справки, достъпни от гражданите, свързани с информацията от Информационната база данни на хората с увреждания в средата на сигурно е-Връчване. Предвид изложеното, макар достъпът до профила да се осъществява чрез уеб-интерфейса на ССЕВ, чийто администратор е МЕУ, то именно АХУ, в качеството на възложител, е определила параметрите на модула за визуализация на персоналните данни за хората с увреждания от първичните администратори на данни, както и механизма за акумулиране на справки и статистическа информация от институциите. В тази връзка, настоящият съдебен състав споделя извода на КЗЛД, че доколкото в конкретния случай се касае за данните, които се обработват от информационната система на хората с увреждания, то именно АХУ е извършила на нарушение на чл. 14, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. МЕУ се явява администратор на личните данни, които се обработват за потребителите във връзка с използването на ССЕВ, което е ирелевантно по отношение на осъщественото в процесния случай нарушение. Предвид изложеното, неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че за да бъде изпълнено решението на КЗЛД е необходимо актуализиране на някой от съществуващите адаптери към RegiX или изграждането на нов, което е от компетентността на МЕУ. Разпореждането, издадено от КЗЛД до администратора на лични данни, предписва реализирането на определен резултат, с което несъответствието с правилата на Регламент (ЕС) 2016/679 ще бъде отстранено. Преценката за начина, по който този резултат следва да бъде постигнат, принадлежи АХУ, в качеството на администратор на лични данни при обработката на лични данни в контекста на създаването и поддържането на Профила на човек с увреждания. От изложеното може да се направи обоснован извод, че административният орган законосъобразно е приел, че с описаните действия, жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 14, §1 и §2 от Регламент /ЕС/ 2016/679, изразяващо се в неизпълнение на задължение за предоставяне на информация на потребителите на „Профил на човек с увреждания“ /които не са с увреждания и, за които се извършва проверка дали са родители/настойници на непълнолетни деца с увреждания/ в обхвата, посочен в цитираната разпоредба. Комисията разполага с оперативна самостоятелност и в съответствие с предоставените й функции да преценява кое от корективните правомощия по чл. 58, ал. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 да упражни. Тези правомощия, без това по б. "и", имат характера на принудителни административни мерки (ПАМ), чиято цел е да предотвратят или да преустановят извършването на нарушение, като по този начин се постигне целеното поведение в областта на защитата на личните данни. Предвидените в б. "и" на чл. 58, § 2 "глоба" или "имуществена санкция", имат санкционен характер и се прилага в допълнение. При определяне на корективната мярка следва да бъде съобразена целта, която се преследва с налагането й и дали с изпълнението й тази цел ще бъде постигната. Преценката следва да се основава на съображенията за целесъобразност и ефективност на решението при отчитане особеностите на всеки отделен случай и степента на засягане на интересите на конкретното физическо лице – субект на данни, както и на обществения интерес. В случая правомощието на КЗЛД е избрано по целесъобразност. Решението съдържа точни и ясни мотиви за направения избор на най-ефективна, целесъобразна и съответна на принципа на пропорционалност мярка за констатираното нарушение. Изложени са ясни мотиви относно това кои обстоятелства възприема като отегчаващи отговорността и причините за това, т.е. съображения от органа, свързани с тежестта на извършеното нарушение са налице. П. К. е приела, че предвид спецификата на разглеждания случай следва да намери приложение мярката по чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679 – издаване на разпореждане на администратора на личните данни – АХУ, да разработи/интегрира в информационната система на хората с увреждания функционалност, която при избор на бутон „Профил на човек с увреждания“ предоставя на потребителите информацията, попадаща в обхвата на чл. 14, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. Въз основа на изложеното и като провери законосъобразността на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема, че същият е законосъобразен, като издаден в съответствие с процесуалните правила и материалноправните разпоредби. А жалбата като неоснователна, да се отхвърли. По разноските: Предвид изхода на спора, на жалбоподателя разноски не се дължат. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на делото, такива му се дължат. При определяне размера на разноските, съдът съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. В тази връзка, като съобрази фактическа и правна сложност на делото, процесуалната активност на пълномощника - юрисконсулт при разглеждане на делото, обема и качеството на осъществената процесуална дейност, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100, 00 лв. Заинтересована страна МЕУ също претендира разноски за юрисконсулт. По отношение на заинтересованата страна жалбата ще бъде оставена без разглеждане и делото прекратено. При прекратяване на делото и предвид участието на процесуален представител на МЕУ в производството по делото, разноски му се дължат. Размерът на присъдените разноски също следва да се определи на минимум в размер на 100, 00 лв., с оглед фактическа и правна сложност на делото, процесуалната активност на пълномощника - юрисконсулт при разглеждане на делото, обема и качеството на осъществената процесуална дейност. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд София-град, ІІ отделение, 59 състав