Решение № 22470 от 30.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10519/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административноопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.94, ал.1 от Закон за противодействие на корупцията (ЗПК). Образувано е по жалба от Д. Б. Я., представляван от упълномощения процесуален представител адв. А. М., срещу решение № РС-КПК-1-128-23-062 от 01.07.2024 г. на Комисията за противодействие на корупцията в частта му, с която: 1. е установен конфликт на интереси по отношение на жалбоподателя за това, че като член на Управителния съвет на Държавно предприятие „Научно-производствен център” (УС на ДП НПЦ) и в това му качество лице, заемащо публична длъжност по чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК е гласувал на заседание на УС на ДП НПЦ проведено на 14.12.2021 г., обективирано в Протокол № РД 03-6/14.12.2021 г., „за“ приемане на решение по т.4.1 и т.4.2 за допълнително материално стимулиране (ДМС), в свой частен интерес, в нарушение на разпоредбата на чл.56 от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ – ред. ДВ, бр.104/30.12.2022 г. – отм.); 2. на основание чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ (отм.) на Д. Б. Я. като член на УС на ДП НПЦ е наложена глоба в размер на 5000 лв. за осъществен конфликт на интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ (отм.) за извършено нарушение на разпоредбата на чл.56 от ЗПКОНПИ (отм.); 3. на основание чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ (отм.) в полза на държавата от Д. Б. Я. като член на УС на ДП НПЦ е отмета сума в размер на 22, 73 лв., представляваща дневното му възнаграждение като член на УС за 14.12.2021 г., получено от деянието породило конфликт на интереси; 4. на основание чл.81, ал.2 от ЗПКОНПИ (отм.) от Д. Б. Я. като член на УС на ДП НПЦ е отмета сума в размер на 4450 лв., представляваща получената материална облага в резултат на установения конфликт на интереси; 5. е установена несъвместимост по отношение на Д. Б. Я. като член на УС на ДП НПЦ и лице, заемащо публична длъжност по чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК във връзка с това, че е съдружник в „Екофууд” ООД в нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.1, т.11 от ЗПК и чл.54, ал.1, т.4 от Устройствения правилник на Селскостопанската академия (ССА). С жалбата се твърди, че оспореният административен акт е нищожен поради липса на всестранно и обективно изследване на доказателствения материал, довело до неговата немотивираност. Алтернативно се посочват аргументи за незаконосъобразност на решението на КПК поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Решението било и вътрешнопротиворечиво, съдържащо неверни твърдения и технически грешки, които били във вреда на адресатите му. Жалбоподателят не отрича, че е изпълнявал длъжността член на УС на ДП НПЦ и в тази връзка притежава качеството лице заемащо публична длъжност по чл.6, ал.1 т.50 от ЗПК, но оспорва да е извършил нарушение на ЗПКОНПИ (отм.), тъй като не били налице останалите елементи на фактическия състав. Счита, че материалното стимулиране е получил въз основа на решение на директора на УС на ДП НПЦ, на база атестационна карта, отчет за изпълнена работа и осъществено изследване. Прави искане обжалваният акт да бъде отменен. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - Комисията за противодействие на корупцията, в проведеното по делото открито съдебно заседание чрез пълномощника си юрк. Е. Д. оспорва жалбата като неоснователна. Моли за отхвърлянето й, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни – Г. И. Ц. и Г. Б. Ч., които съдът е конституирал, позовавайки се на определение № 11415/23.10.2024 г. по адм. дело № 9891/2024 г. на Върховния административен съд, с което по повод повдигнат спор за подсъдност от Административен съд – Хасково, е приел, че компетентен да се произнесе по жалбата на Д. Б. Я. е Административен съд – София град, тъй като адресатите на акта са повече от един, поради което била налице хипотезата на чл.133, ал.2 от АПК. При това съдът приема, че в рамките на настоящото производство са защитими интересите и на останалите адресати на акта, като това е причината за конституирането им в настоящото производство. Същите не се ангажират със становище по жалбата. Административен съд – София град, второ отделение, 30-и състав, намира жалбата като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване административен акт и в срока по чл.149, ал.1 от АПК във вр. с чл.94, ал.1 от ЗПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От данните по делото се установява следното: На 12.08.2021 г. между председателя на Селскостопанската академия и жалбоподателя Д. Б. Я. на основание чл.12, ал.2 от Закона за Селскостопанската академия (ЗССА) е сключен договор за управление на ДП НПЦ. Със заповед № РД04-75/13.08.2021 г. на председателя на Селскостопанската академия е определен състав на УС на ДП НПЦ, а именно: директор – Г. И. Ц. и членове: Г. Б. Ч. и Д. Б. Я.. С договор за управление на Специализирано поделение „Опитна станция по тютюна и земеделие – Хасково” с № РД-12-11/08.09.2020 г., сключен на основание чл.9, ал.6 от ЗССА, между директора на ДП НПЦ Г. Ц. и Д. Б. Я., последният е назначен за директор на специализираното поделение. Не се спори по делото, че на 14.12.2021 г. е проведено заседание на УС на ДП НПЦ, свикано при дневен ред: 1. Разглеждане на предложение от директора на ДП НПЦ за допълнително материално стимулиране на директори на специализирани поделения; 2. Разглеждане на предложение от главния счетоводител на ДП НПЦ за допълнително материално стимулиране на служителите в Централното управление на ДП НПЦ: Г. Ц. – председател на УС, Г. Ч. – член на УС, Д. Я. – член на УС, Г. К. – деловодител, Р. Г. – оперативен счетоводител и К. М. – адвокат. На заседанието са присъствали всички членове на УС. За взетите на заседанието решения е воден протокол № РД 03-6/14.12.2021г., от т.4.1 от който е видно, че след проведени разисквания по т.1 от дневния ред УС на ДП НПЦ в състав: Г. Ц., Г. Ч. и Д. Я. единодушно е взел решение за допълнително материално стимулиране на директорите на 11 специализирани поделения, в т.ч. и на директора на „Опитна станция по тютюна и земеделие – Хасково” Д. Я. в размер на 2200 лв. По т.2 от дневния ред главният счетоводител на ДП НПЦ Г. Ч. е представила на УС предложение за ДМС на служителите в ЦУ на ДП НПЦ, мотивирано с „умело ръководство и управление, добра организация на дейността в ЦУ, устойчиво развитие и планирана перспектива на ДП НПЦ, погасяване на голяма част от наследените задължения“. Видно от т.4.2 от протокола, след проведени разисквания по т.2 от дневния ред е взето единодушно решение за определяне на ДМС на служителите в ЦУ на ДП НПЦ, в това число на Д. Я. в размер на по 2250 лв. в качеството му на член на УС. Протоколът е подписан от председателя и членовете на УС. Въз основа решенията по протокола е издадена заповед № РД05-18/16.12.2021 г. на директора на ДП НПЦ за изплащане на възнагражденията от ДМС на директорите на специализираните поделения, които са били изплатени, в това число видно от платежно нареждане № Е03033/16.12.2021 г. на Д. Я. е изплатена сумата от 2200 лв. Издадена е и заповед № РД05-17/16.12.2021 г., с която директорът на ДП НПЦ е разпоредил ДМС на служителите на ЦУ на ДП НПЦ да бъде начислено към основните месечни трудови възнаграждения за месец декември 2021 г., като на жалбоподателя е изплатена сумата от 2250 лв. Във връзка с определените и платени допълнителни възнаграждения на членовете на УС на ДП НПЦ, в Комисия за противодействие на корупцията (КПК) е постъпил сигнал с вх.№ КПК-1-128/11.12.2023 г. С Решение за образуване на производство за конфликт на интереси № КИ-074 от 20.12.2023г. и Решение за допълване на Решение № КИ-074/20.12.2023 г. от 09.05.2024г., пред КПК е образувано производство по реда на чл.89, ал.1, пр.1 и по чл.13, ал.1, т.8 от ЗПК. В хода на проверката са изискани документи от председателя на Селскостопанската академия. Постъпилите документи са анализирани от директора на Дирекция „Конфликт на интереси“. Изготвено е предложение лицата, срещу които е образувано производството, да бъдат поканени за изслушване пред Комисията. Изслушването на жалбоподателя е проведено на 10.06.2024 г., за което е съставен протокол № 44 от 10.06.2024 г. След изслушването, на Я. е предоставена възможност в 7-дневен срок да представи допълнителни писмени доказателства. На 14.06.2024 г. в Комисията е постъпило писмено възражение от Я., с което същият твърди, че сумата от 2200 лв. не му е изплащана, поради което не бил налице конфликт на интереси, а при разглеждането на предложението на директора на ДП НПЦ гласувал „въздържал се”. Допълнителното материално стимулиране в размер на 2250 лв. било изплатено въз основа на вътрешни актове на ДП НПЦ след извършена индивидуална оценка на членовете на УС, като ДМС било нормативно установено и дължимо при съобразяване на индивидуалните оценки на членовете на УС. Към възражението са приложени: Методика за оценка на членовете на УС, счетоводна справка, удостоверение от НАП, извлечение от данъчно-осигурителната сметка на ДП НПЦ. Към преписката е приложено постановление на СГП от 10.06.2024 г. за отказ за образуване на досъдебно производство и за изпращане на преписката по компетентност на СРП. След приобщаване на посочените доказателства, с доклад от 28.06.2024 г. на директора на Дирекция „Конфликт на интереси“, е прието, че са изяснени от фактическа и правна страна обстоятелствата, относими към случая, поради което е внесен проект на решение и е направено предложение производството по сигнала да продължи по реда на чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗПК с приемане на решение по същество. Въз основа на доклада и събраните доказателства е постановено обжалваното в настоящото производство решение № РС-КПК-1-128-23-062 от 01.07.2024 г. на Комисията за противодействие на корупцията. Въз основа на приетите за установени по-горе обстоятелства свързани с гласуването по т.1 и т.2 от дневния ред на заседание на УС на ДП НПЦ, проведено на 14.12.2021г., за определянето на ДМС на Г. Ц., Д. Я. и Г. Ч., Комисията е приела, че Д. Б. Я., в качеството си на член на УС на ДП НПЦ, е упражнил правомощия по служба като е гласувал на заседание на УС на ДП НПЦ, проведено на 14.12.2021 г. „за“ приемане на решенията по т.4.1 и т.4.2 за допълнително материално стимулиране в размер на 2200 и 2250 лева, които суми е получил. Прието е, че правомощието е упражнено в негов частен интерес, както и по отношение на останалите проверявани лица. Прието е, че Ц., Я. и Ч. по собствена инициатива са предприели действия, с които да си осигурят и гарантират допълнително възнаграждение за постигнати резултати, сами са взели решение да предоставят такова и сами са определили размера му. По този начин лицата са оказали помощ и подкрепа на самите себе си и са реализирали и нематериална облага по смисъла на чл.54 от ЗПКОНПИ (отм.). Съществуването на облага подчертавала наличието на частен интерес, който повлиял върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията и задълженията по служба на трите лица. С тези съображения на основание чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗПК във вр. с §7, ал.2 от ПЗР на ЗПК, Комисията е установила конфликт на интереси по отношение на жалбоподателя за това, че в качеството му на лице заемащо публична длъжност по чл.6, ал.1 т.50 от ЗПК (член на УС на ДП „Научно-производствен център“), е гласувал на заседание на УС на ДП НПЦ проведено на 14.12.2021г., обективирано в Протокол № РД 03-6/14.12.2021г., „за“ приемане на решение по т.4.1 и т.4.2. за ДМС в свой частен интерес в нарушение на разпоредбата на чл.56 от ЗПКОНПИ (отм.). С решението на Д. Б. Я. е наложена глоба в размер на 5000 лв. на основание чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ (отм.) за осъществен конфликт на интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ (отм.) за извършено нарушение на разпоредбата на чл.56 от ЗПКОНПИ (отм.) като член на УС на ДП НПЦ. На основание чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ (отм.) в полза на държавата от Д. Б. Я. като член на УС на ДП НПЦ е отмета сума в размер на 22, 73 лв., представляваща дневното му възнаграждение като член на УС за 14.12.2021 г., получено от деянието породило конфликт на интереси, а също на основание чл.81, ал.2 от ЗПКОНПИ (отм.) от Д. Б. Я. като член на УС на ДП НПЦ е отмета сума в размер на 4450 лв., представляваща получената материална облага в резултат на установения конфликт на интереси. Със същото решение по отношение на Д. Б. Я. като член на УС на ДП НПЦ и лице, заемащо публична длъжност по чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК е установила несъвместимост във връзка с това, че същият е съдружник в „Екофууд” ООД в нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.1, т.11 от ЗПК и чл.54, ал.1, т.4 от Устройствения правилник на Селскостопанската академия (УПССА). За да обоснове извод за несъвместимост, Комисията е направила справка в ТРРЮЛНЦ, при която е установила, че Д. Б. Я. е съдружник в „Екофууд” ООД с ЕИК. За неоснователни са приети твърденията на оспорващия, че същият не е съдружник, считано от 21.10.2020 г., в подкрепа на което е представил уведомление по чл.125, ал.2 от ЗТР от 02.07.2020 г., с което е заявил желанието си да напусне дружеството. Установено е, че уведомлението е получено от управителя на „Екофууд” ООД на 20.07.2020 г., както и че с решение № 260014/16.02.2021 г. по търг. дело № 8/2021 г. на Окръжен съд – Хасково е отменен отказът за прекратяване на членствените правоотношения на Я. с дружеството по неговото уведомление по чл.125, ал.2 от ЗТР. Решението на Окръжен съд – Хасково обаче е отменено от Апелативен съд – Пловдив, който с решението си потвърждава отказа. От представено от Агенция по вписванията писмо (без дата и номер), КПК е установила, че Д. Я. е вписан в като съдружник в „Екофууд” ООД. Членственото правоотношение било прекратено с изтичането на тримесечния срок от датата на отправеното предизвестие, като вписването на това обстоятелство следвало да се заяви от управителя на дружеството в 7-дневен срок по чл.6, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, което обаче не било извършено. При това установяване Комисията е приела, че на основание чл.20, ал.1, т.11 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) и чл.12, ал.2 от ЗССА във вр. с чл.54, ал.4, т.2 от УПССА, членовете на управителния съвет не можели да бъдат лица, които са съдружници в събирателни и командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност. Комисията се е позовала на доклад на АДФИ, според който Д. Я. като член на УС на ДП НПЦ не отговарял на условията на заеманата длъжност, тъй като към 12.08.2021 г. (датата на назначаването му) бил съдружник в „Екофууд” ООД и бил такъв към датата на приключване на финансовата инспекция. Посочено е още, че ДП НПЦ и „Екофууд” ООД имат сходна дейност – продажба на селскостопанска продукция. Установено е също, че по преписката не била приложена и декларация от Д. Я. в качеството му на член на УС на ДП НПЦ за несъвместимост по чл.35, ал.1, т.1 от ЗПКОНПИ (отм.), съответно по чл.49, ал.1, т.1 от ЗПК. При тези данни и след като извърши дължимата на основание чл.168, ал.1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът приема от правна страна следното: Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в съответствие с изискванията за неговата форма, предвидени в чл.92, ал.1 от ЗПК. Същото съдържа реквизитите по чл.92, ал.2 и ал.3 от ЗПК, в това число и фактически и правни основания. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно основание за неговата отмяна. Производство пред КПК е образувано на основание чл.89, ал.3 от ЗПК въз основа на постъпил сигнал с решение за образуване на производство за конфликт на интереси № КИ-074 от 20.12.2023 г. и допълващото го решение от 09.05.2024г. Същото се е развило по реда на чл.89 и сл. от ЗПК. Проверяваното лице е уведомено за възможността да се запознае с доказателствата по преписката и да представи такива, както и да подаде възражение и да бъде изслушано, от която възможност същото се е възползвало. При издаване на оспорения акт правилно е приложен и материалният закон, действащ към момента на осъществяване на деянието - 14.12.2021 г., а именно Глава осма на ЗПКОНПИ (отм.). Не е спорно, че в жалбоподателят Д. Б. Я. е бил член на Управителния съвет на Държавно предприятие „Научно-производствен център“, поради което по отношение на него на основание § 2, ал.1, т.2 от ДР на ЗПКОНПИ (отм.), се прилагат разпоредбите на Глава осма от ЗПКОНПИ (отм.) „Конфликт на интереси“. Съгласно чл.52 от ЗПКОНПИ (отм.), конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл.6 от ЗПКОНПИ (ред. към 23.06.2022 г.), респ. лице по §2, ал.1 от ДР на ЗПКОНПИ (в сила към 23.06.2022.), има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Нормата на чл.53 от ЗПКОНПИ (отм.) определя, че частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, а облага представлява всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие (чл.54 от ЗПКОНПИ, отм.). От изложеното дотук може да се направи извод, че фактическият състав на конфликта на интереси по смисъла на чл.52 от ЗПКОНПИ (отм.) изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: 1. лице, което заема висша публична длъжност по смисъла на чл.6 от ЗПКОНПИ (отм.) (лице по § 2, ал.1 от ДР на ЗПКОНПИ, отм.); 2. частен интерес на това лице по смисъла на чл.53 във вр. с чл.54 от ЗПКОНПИ (отм.) и 3. възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо висша публична длъжност, или на задължението му по служба. Безпротиворечива е практиката на ВАС, обективирана и в решение № 8643 от 10.07.2024 г. на ВАС по адм. дело № 6969/2023 г., VI отд., решение № 2774 от 7.03.2024 г. на ВАС по адм. дело № 6090/2023 г., VI отд. и др., че конфликт на интереси може да има единствено, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. Достатъчно е лицето заемащо публична длъжност да има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задължението му по служба. В случая жалбоподателят Д. Б. Я., в качеството си на член на УС на ДП НПЦ на заседанието на УС, проведено на 14.12.2021 г., в нарушение на чл.56 от ЗПКОНПИ (отм.) е гласувал в свой частен интерес с решенията по т.4.1 и по т.4.2 от Протокола, като по т.4.1 си е определил ДМС в размер на 2200 лв., а по т.4.2 –ДМС в размер на 2250 лв. Облагата жалбоподателят е получил именно упражнявайки предоставените му от закона управленски правомощия като член на УС на ДП НПЦ. От събраните писмени доказателства по делото се установява, че Д. Я. е назначен за член на УС на ДП НПЦ със заповед № РД04-75/13.08.2021 г. на председателя на Селскостопанската академия на основание чл.12, ал.2 от ЗССА. Сключен е договор за управление от 13.08.2021 г. съгласно който възнаграждението на члена на УС се определя от председателя на Селскостопанската академия. С договор за управление на Специализирано поделение „Опитна станция по тютюна и земеделие – Хасково” с № РД-12-11/08.09.2020 г. Д. Б. Я. е назначен за директор на специализираното поделение. Единодушното гласуване на председателя и членовете на УС „за“ предложенията по т.1 и т.2 от дневния ред на заседанието, въз основа на което гласуване са взети решенията по т.4.1 и т.4.2 от протокола от провеждането му е юридическият факт, въз основа на който е разпоредено изплащането на ДМС с последвали заповеди на директора. Решенията по протокола са дали основанието за издаване на заповед № РД05-17/16.12.2021 г. и заповед № РД05-18/16.12.2021 г., и двете на директора на ДП НПЦ за изплащане на възнагражденията от ДМС на директорите на специализираните поделения и за начисляване на служителите на ЦУ на ДП НПЦ към основните месечни трудови възнаграждения за м. декември 2021 г. на ДМС. Видно от платежно нареждане № Е03033/16.12.2021 г. на Д. Я. е изплатена сумата от 2200 лв., представляваща ДМС като директор на специализирано поделение, а от фиш за работна заплата за м. декември 2021 г. се установява, че жалбоподателят е получил и сумата от 2250 лв. като член на УС на ДП НПЦ. Във връзка с твърдението на оспорващия, че същият не е получил сумата от 2200 лв. по делото беше допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът като обективно изготвена и отговаряща на всички поставени въпроси кредитира изцяло. Според вещото лице, съгласно фиш за работна заплата за м.12.2021 г. на Д. Б. Я. са начислени следните суми: основна заплата с код 101 = 645, 13 лв. като член на УС и бонус нетна сума с код 114 = 2 823, 83 лв. или общо начисления в размер на 3468, 96 лв. Чистата сума за получаване след приспадане на дължимите осигуровки и ДОД е в размер на 2750 лв. На 15.12.2021 г. е извършен банков превод на 2750 лв. с наредител ДП НПЦ и получател Д. Б. Я., съгласно платежно нареждане от 15.12.2021 г. (л.219 по делото). Според експерта, извършеното плащане на сумата от 2750 лв. включвало сумата от 2250 лв. за ДМС на Я. в качеството му на член на УС на ДП НПЦ. От заключението по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява също, че на 16.12.2021 г. е извършен един банков превод на 2200 лв. с наредител ДП НПЦ и получател Д. Б. Я. с основание по платежно нареждане „Заплата – м.12. РД03-6 0121 12211РД03-6 141221” по банкова сметка на получателя, съгласно приложено платежно нареждане от 16.12.2021 г. (л.241 от делото). Според вещото лице, изплатената сума е на основание „Граждански договор” и се отнася за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г., съгласно издадената сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ. Взетото решение на УС на ДП НПЦ за изплащане на ДМС на директорите на специализираните поделения, според експерта, не било изпълнено, тъй като изплатената на Я. сума от 2200 лв. представлявала доход по извънтрудови правоотношения или по „Граждански договор”. По делото беше изслушан и един свидетел на жалбоподателя – бивш директор на Опитната станция по земеделие – [населено място] в периода от 2019 до 2024 г., на чиито показания съдът не се опира, доколкото същите дават общи сведения за служебните задължения на директорите на специализираните поделения, както и свидетелстват за това, че на същите се налага лично да полагат труд поради липсата на персонал. Тези сведения, макар и да говорят за огромните затруднения в сектора са неотносими към предмета на делото. Затова и съдът не ги кредитира. При тези данни съдът намира за правилен извода на КПК, че заплащането на ДМС на членове на УС на ДП НПЦ не е предвидено в сключения договор за управление, нито в заповедта на председателя на Селскостопанската академия за определяне на месечното възнаграждение. Определянето на такова материално стимулиране е уредено в чл.20, ал.1 от утвърдените от директора на ДП НПЦ Вътрешни правила за работната заплата, съгласно които ДМС на членовете на УС се определя при взето решение на УС. В тази връзка е неоснователно възражението на жалбоподателя, че неговото гласуване на заседанието на УС е без правен ефект по отношение на неговото ДМС, тъй като то се определяло само по волята на директора на ДП НПЦ, тъй като директорът не е оправомощен с такова правомощие нито по силата на сключения с председателя на Селскостопанската академия договор за управление, нито с правилата за работната заплата. Без правно значение е и приложеното по преписката „Предложение“ от Г. Ц. до УС на ДП НПЦ, тъй като в самия протокол от заседанието на 14.12.2021 г. е отразено, че т.2 от дневния ред е разгледана по предложение на главния счетоводител. Като акт без правно действие не следва да се обсъжда и отразеното в предложението гласуване, тъй като е относимо гласуването на проведеното заседание на УС. По същия начин стои въпросът и с взетото решение по т.4.1 от протокола от проведеното на 14.12.2021 г. заседание на УС на ДП на НПЦ, касаещо изплащането на ДМС на директорите на специализираните поделения, в частност на Д. Я. като директор на „Опитна станция по тютюна и земеделие – Хасково”. Видно от заповед № РД05-17/16.12.2021 г. на директора на ДП НПЦ, същата е издадена въз основа на проведеното на 14.12.2021 г. гласуване от членовете на УС на ДП НПЦ. Независимо от това, че основанието за изплащане на ДМС на директора на специализираното поделение е оформено като граждански договор, същественото в случая е, че Д. Я. в качеството си на член УС в свой частен интерес е гласувал решението за вземането му. Интересът, при упражняване на правомощията си той лично да си осигури доход в пари, несъмнено е от естество да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията му като член на управителния орган. Безпротиворечива е практиката на ВАС, обективирана и в решение № 8643 от 10.07.2024 г. на ВАС по адм. дело № 6969/2023 г., VI отд., решение № 6447 от 28.06.2022 г. на ВАС по адм. дело № 1114/2022 г., VI отд. и др., че дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено опасно, укоримо и като такова не следва да бъде допускано. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи висши публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични интереси и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии. По изложените съображения, съдът приема, че правилно КПК е установила в оспореното решение конфликт на интереси по отношение на Д. Б. Я.. С установяването на наличие на конфликт на интереси, предвид нарушението по чл.56 от ЗПКОНПИ (отм.), законосъобразно са приложени и разпоредбите на чл.171, ал.1 (за налагане на глоба в минимален размер на 5000 лева) и чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ (отм.) за отнемане на сумата от 22, 73 лева, представляваща дневното възнаграждение на жалбоподателя като член на УС за 14.12.2021г., получено от деянието породило конфликт на интереси. Правилно на основание чл.81, ал.2 от ЗПКОНПИ (отм.), получената материална облага в размер на 4450 лева е отнета в полза на държавата. Правилно по отношение на Д. Б. Я. като член на УС на ДП НПЦ и лице, заемащо публична длъжност по чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК е установена несъвместимост във връзка с това, че същият е съдружник в „Екофууд” ООД в нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.1, т.11 от ЗПК и чл.54, ал.1, т.4 от УПССА. По аргумент от чл.20, ал.1, т.11 от ЗПФ и чл.12, ал.2 от ЗССА във вр. с чл.54, ал.4, т.2 от УПССА, членовете на управителния съвет не могат да бъдат лица, които са съдружници в събирателни и командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност. Установено е, че към 12.08.2021 г. Я. е бил съдружник в „Екофууд” ООД, доколкото членственото му правоотношение не е било прекратено, както и че същият не е подал декларация за несъвместимост по чл.35, ал.1, т.1 от ЗПКОНПИ (отм.), съответно по чл.49, ал.1, т.1 от ЗПК. Установено е също, че ДП НПЦ и „Екофууд” ООД имат сходна дейност – продажба на селскостопанска продукция, което изисква такава декларация да бъде подадена. Изложеното налага извод, че оспореното решение се явява законосъобразен акт, жалбата срещу който като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени съгласно чл.37 от Закон за правна помощ. Водим от горното, Административен съд - София град, второ отделение, 30-и състав,