Решение № 93 от 18.5.2023 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 269/2023 г.

Производството е по реда на чл. 58д-63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на „Файв Стар Системс“ ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Георги Кондолов“ № •, представлявано от управителя Н• К• Н•, против наказателно постановление (НП) №••••/06.02.2023 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“- гр. Ямбол, с което за нарушение на чл. 146, ал. 3, т. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 КТ вр. чл. 414, ал. 1 КТ, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева. В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното НП. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Твърди се, че липсва яснота защо поведението на дружеството-работодател е прието за административно нарушение по КТ от наказващия орган. Липсвало и конкретизация на нарушението. Твърди се, че НП не съдържа пълно описание на всички релевантни факти, а само месеца на положения извънреден труд, продължителността му, като надвишаваща 30 ч. извънреден труд през един календарен месец, без да е посочено по какъв начин е изчислена тази продължителност, както и как са изчислени отработените през същия календарен месец общо часове над нормата. Иска се отмяна на наказателното постановление или алтернативно да бъде намален размера на имуществената санкция в нейния минимум. В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Същият не е бил намерен на посочения от него адрес. Процесуалният представител на ответната страна - юрисконсулт К• моли да бъде потвърдено наказателното постановление. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение, като се предоставя на съда определянето на неговия размер. ЯРС, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от фактическа страна следното: При извършена на 28.11.2022 г. проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство на „ФАЙВ СТАР СИСТЕМС“ ЕООД, по документи представени в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ Ямбол, при преглед на трудовото досие на Николай Иванов Чернев се установило, че лицето е назначено съгласно трудов договор № 03/01.04.2020 г. на 8-часов работен ден, с допълнително споразумение от 01.04.2020 г. лицето е преминало на непълно работно време - 2 часа на ден. Видно от поименен месечен график за работа от обект: охранителен обект на производствена база „Нухелт“ АД - Ямбол, находящ се в гр. Ямбол, ул. „Безмерско шосе“ за месец септември 2022 г. продължителността на извънредният труд положен от Николай Иванов Чернев, на длъжност: „охранител“ е надвишил 30 часа дневен труд през 1 календарен месец (месец септември 2022 г.). Лицето е положило 76 часа извънреден дневен труд, при месечна норма 40 часа. Били взети писмени обяснения от Йордан Иванов Григоров - упълномощено лице, съгласно пълномощно № 17129 от 25.11.2022 г. от които е видно, че отчитането на работното време на охранителен обект на производствена база на „Нухелт“ АД - Ямбол е сумирано, с период на отчитане един месец. Така констатираното нарушение е било извършено на 16.09.2022 г. на място в обекта на контрол: охранителен обект на производствена база „Нухелт“ АД - Ямбол, а било установено на 28.11.2022 г. по документи представени в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ Ямбол. С покана с Изх. № 22097775/21.12.2022 г. работодателят „ФАЙВ СТАР СИСТЕМС“ ЕООД, с ЕИК 205584956 бил поканен да се яви на 04.01.2023 г. в 11: 00 часа в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Тъй като на посочените дата, час и място работодателят не се е явил, на основание чл. 40, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, акта за установяване на административно нарушение бил съставен в отсъствието на нарушителя. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, административнонаказващият орган е издал обжалваното НП, като е възприел изцяло констатациите, съдържащи се в АУАН и с което за нарушение на чл. 146, ал. 3, т. 1 КТ, на основание чл. 416, ал. 5 КТ, във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Н. Х.. Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, тъй като същите пресъздават това, което е възприел непосредствено, като показанията му са безпротиворечиви с приложените по делото писмени доказателства, които бяха прочетени на основание чл. 283 от НПК и приобщени по делото. При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо право на жалба. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване правото на защита на дружеството-жалбоподател и да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният акт имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН - за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН - за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената и посочена от АНО санкционна норма съответства на установеното нарушение. Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, вр. чл. 416, ал. 1 от КТ и чл. 47, ал. 1, б. „б. „ от ЗАНН, вр. чл. 416, ал. 5 от КТ. При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на, ал. 1 и, ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на НП на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно нормата на чл. 146, ал. 3, т. 1 от КТ се допуска отработването на извънреден труд в един календарен месец, съответно до 30 часа дневен такъв и до 20 часа нощен. В конкретния случай, според констатациите на контролните органи, изложени и като фактология в обжалваното НП, е установено, че лицето Николай Чернев е положил извънреден труд от 76 часа дневен извънреден труд, като в този случай този труд надвишава допустимия такъв. При извършената служебна проверка за правилното приложение на материалния закон настоящият съдебен състав, намира че дружеството- жалбоподател е осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл. 146, ал. 3, т. 1 КТ, допускайки служителя Чернев да работи повече от максимално допустимата норма извънреден труд за един календарен месец, посочен в чл. 146, ал. 3, т. 1 КТ, а именно 30 часа дневен труд. Видно от представената лична сметка и ведомости за заплати на Чернев е видно, че за месец септември 2022 г. същият е положил 76 часа извънреден труд, с което е надвишен посоченият в разпоредбата на чл. 146, ал. 3, т. 1 от КТ максимално допустим размер на извънреден труд за един календарен месец. В настоящия случай правилно е счетено, че нарушението е извършено на 16.09.2022 г., когато е приключило полагането на извънреден труд от Чернев, а именно с полагането на извънреден труд над 30 часа дневен труд през един календарен месец. Разпоредбата на чл.146, ал.3 КТ е императивна и се явява ирелевантен начинът на изчисляване на работното време по реда на чл. 142 КТ. Съдът не приема за основателно възражението на жалбоподателя, че в АУАН и в НП не е конкретизирано колко работни дни, по колко часа е работил Ч. и как са изчислени същите при въведено сумирано изчисляване на работното време. Както се посочи, разпоредбата на чл.146, ал.3, т.1 КТ е императивна и забранява полагането на труд над съответните часове за съответния календарен месец, които са 30 часа дневен и 20 часа нощен труд. На преценка е подложено наличието на констатираното в НП нарушение, а именно размера на изработения извънреден труд за конкретния месец, който следва да е установен, че е над допустимите законови размери. В приложеното заверено копие от месечен график за месец септември 2022 г. ясно личи колко часа и кога през съответния месец работникът е положил извънреден труд. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 КТ забранява извънредния труд. Изключение от това правило е допуснато за изрично посочените в чл. 144 от КТ случаи, а именно: 1.за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; 2. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; 3. за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; 4. за извършване на аварийновъзстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или други съоръжения; 5. за довършване на започнатата работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време; 6. за извършване на усилена сезонна работа. В настоящия случай не се установи дружеството-жалбоподател да е в някоя от гореописаните хипотези. Съдът счита, че санкционната разпоредба е издирена правилно, като наказанието е наложено на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, предвиждащ санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, какъвто е и процесният случай. Правилно е счетено, че не са налице основания за приложението на чл. 415в от КТ. Посочената разпоредба предвижда по-ниски санкции за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. Процесното неизпълнение на административно задължение обаче е довършено с полагането на извънреден труд над допустимата норма от работника, при което липсва възможност за отстраняване на нарушението и съответно- за приложението на цитираната норма. Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като посочената норма се явява обща и приложението е изключено поради наличието на специалната норма на чл. 415в от КТ. Предвид задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно“ административнонарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 от ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер. Предвид изложеното съдът намира, че липсват основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В същото време съдът счита, че административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно наложеното наказание. Налагането на санкция в размер, надвишаващ значително минималния, предвиден в закона, не е мотивирано по категоричен начин. Сочи се, че размера на санкцията е по-висок от минималния поради констатираните множество нарушения, обективирани в протокола от извършената проверка от 21.12.2022 г. Това обстоятелство обаче не се споделя от настоящия състав, тъй като за посочените нарушения няма влязъл в сила съдебен акт. При това положение и с оглед липсата на данни за наличие на влезли в сила наказателни постановления за други нарушения на трудовото законодателство съдът намира за законосъобразно имуществената санкция да е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1500 лева, в каквато насока следва да се измени оспореното НП. При този изход на спора и своевременно направено искане от процес.представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски по делото, на същия следва да се присъдят такива за юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът