Мотиви към Решение № 1963 от 25.4.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 16904/2023 г.

производство ветеринаро-медицинска и документална експертиза, съдът намира за обективни и компетентно изготвени, поради което ги кредитира с доверие. От заключението на изготвената ВМЕ се установяват причинените травматични увреждания на кучето, причината за неговата смърт и обстоятелството, че същата е причинена по особено жесток начин и е била мъчителна за кучето. От заключението на изготвената документална експретиза, при която обект на анализ са били видеозаписи от охранителна камера, находяща се пред бл.15, вх.Д, се установява, че на 03.07.2023 г. около 20: 06: 49 часа на записа се наблюдава лице от женски пол, облечено с тъмни дрехи. Наблюдава се как лицето извършва действия наподобяващи хвърляне на предмет в уличен контейнер. Поради отдалечеността на заснетите обекти, високия ракурс на заснемане и ниската резолюция, изображенията не са годни за лицево –идентификационно изследване. От приетите по делото актуални справки за съдимост на обв.В. съдът извлече информация относно липсата на предходни осъждания (настъпила реабилитазия по чл.88а от НК), както и че същата не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. При така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна: От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че обв.В. В. И. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.325б, ал.2, т.2 и т.3 вр. с ал.1 от НК. От обективна страна -на 03.07.2023 г. около 20: 00 часа в гр.София, кв.“•••“-2, бл.№19, вх.А, ет.5, ап.18 обв.В. И. е проявила жестокост към гръбначно животно- куче от женски пол, което било порода „пинчер“, отговарящо на име „Джеси“, като му причинила противозаконно смърт – изхвърлила го през балкона на ет.5 на жилището и деянието е извършено по особено мъчителен начин за животното и с особена жестокост, както и е извършено на публично място. Нормата на чл. 325б от НК е бланкетна, като съдържанието и в частта относно проявената жестокост се запълва от разпоредбите на специалните закони - Закона за защита на животните и Закона за ветеринарномедицинската дейност. В чл. 7, ал. 2 от ЗЗЖ са изброени действия, които се приемат за прояви на жестокост към животни, сред които попадат - всяко действие или бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното, или увреждане на здравето му или стрес (т. 1) и действия по чл. 151 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (т. 2). Разпоредбата на чл. 151 от ЗВД попада в глава седма "Защита и хуманно отношение към животните", като т. 1. от въпросната разпоредба установява забрана за причиняването на страх, нараняване, болка, страдание, стрес или смърт на животни, освен в изчерпателно изброени случаи, посочени в чл. 117, ал. 1, т. 10, 11 и 12, чл.139а, чл. 139б, чл. 159, ал. 3, чл. 160, ал. 2 и чл. 179, ал. 3, или при самозащита. В конкретиката на настоящия казус е безспорно, че действията на обв.И. по изхвърляне на кучето от балкона, падането му на терена от височината на петия етаж на жилищната сграда са причинили на животното травматични увреждания, несъвместими с живота, поради което е настъпила и неговата смърт. В тази насока е и заключението на изготвената ВМЕ, поради което е налице проява на жестокост към животно по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗЗЖ. Действията на обвиняемата И. са противоправни, доколкото не се твърди или установява да са предприети при самозащита или в някоя от изчерпателно изброените хипотези на ЗВД, като в резултат от тях е причинена смърт на животното. По отношение на квалифициращото обстоятелство по ал. 2, т. 2 "особена жестокост" е налице трайна съдебна практика, макар и във връзка с деяния по глава Втора от Особената част на НК, съгласно която особената жестокост е качество на дееца, което се обективира в характеризиращите личността му негови конкретни действия, свързани, от една страна, с начина на изпълнение на посегателството и използуваните средства за осъществяването му, и, от друга страна, с отношението към жертвата и страданията й. От значение за този квалифициращ признак са фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието чрез способ или със средства, нанасящи поражения, които надхвърлят необходимото за причиняване на общественоопасните последици, както и демонстрираното отсъствие на състрадание и изразената коравосърдечност. В настоящия случай, с оглед механизма на осъществяване на деянието и поведението на обвиняемата след това (изхвърля трупа на животното в контейнера за смет), може да се направи извод именно за проявена особена жестокост от страна на обв.В. И.. Действието е извършено на публично място – жилищен блок и улица, непосредствено възприето от св.••• и евентуално преминаващи по улицата пред блока лица, поради което е налице и квалифициращия признак по чл. 325б, ал. 2, т. 3 от НК. При извършване на престъплението обвиняемата е действала умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Същата е съзнавала общественоопасният характер на извършеното, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е целяла тяхното настъпване. Прекият умисъл в случая съдът извежда от белезите на конкретното деяние и фактическите положения, при което то е било осъществено – целенасочено изхвърляне на кучето през балкона. По вида и размера на наказанието: За престъплението чл.325б, ал.2, т.2 и т.3 вр. с ал.1 от НК към датата на извършване на деянието се предвижда наказание „лишаване от свобода” до една до три години. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.78 а НК за освобождаване на обвиняемата И. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Същата е пълнолетна към датата на извършване на деянието, не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, като не са налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК. Разпоредбата на чл.78 а НК предвижда административно наказание „глоба” от 1000 до 5000 лева, като именно в тези рамки следва да бъде определено административното наказание по отношение на обв.И.. При определяне размера на наказанието, съдът се съобрази с т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985 година по н. д. № 4/1985 година на Пленума на ВС, съгласно което когато съдът налага административното наказание по чл.78а от НК, се прилагат разпоредбите на ЗАНН, включително и чл. 27. В нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. При индивидуализацията на административната отговорност на обв.И. съдът взе предвид като смекчаващи обстоятелства липсата на лоши характеристични данни за обвиняемата, изразяващи се в осъществяване на други противообществени прояви, нейната трудова ангажираност и добро процесуално поведение. Чистото съдебно минало на обв.И. не следва да бъде отчитано като смекчаващо отговорността, тъй като това обстоятелство е едно от условията, които обуславят приложението на чл.78а НК и повторното му отчитане ще противоречи на разпоредбата на чл.56 НК. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице. Като подбуди за извършване на престъплението съдът отчете ниското правно съзнание на обвиняемата И. и липсата на морално-волеви задръжки. При определяне размера на наказанието настоящият съдебен състав прецени, че „глоба“ в размер на 2500 лева, която е средният размер на предвидената в НК санкция се явява съответна на извършеното. Вярно е, че о т същата обвиняемата ще търпи известни неблагоприятни имуществени последици, но целта на наказанието е да превъзпита и поправи дееца, и то веднъж чрез конкретната диференцирана процедура, каквато е приложена в случая и второ - чрез съответен размер на наказанието, който е във финансовите възможности на дееца. Така индивидуализираното наказание „глоба“, ще въздейства в достатъчна степен върху личността на обвиняемата И., като я мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. По този начин ще се въздейства поправително и превъзпитаващо не само по отношение на личността на обвиняемата, но така също и по отношение на останалите граждани, склонни към извършване на подобен вид деяния. По разноските: При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК обвиняемата И. беше осъдена да заплати в полза на 05 РУ -СДВР сумата от 234 (двеста тридесет и четири) лева, направени по досъдебното производство разноски, както и сумата от 5 лева за служебно издаване на един брой изпълнителен лист. По изложените съображения, съдът постанови своето решение. РАЙОНЕН СЪДИЯ: