Решение № 518 от 8.4.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 657/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Образувано е по жалба на "Амарис Текнолъджис ГмбХ - клон България" КЧТ, срещу отказ № 20230831154010-2/17.03.2025 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Г2 с вх. 20230831154010/31.08.2023 г. за обявяване по партидата на "Амарис Текнолъджис ГмбХ - клон България" КЧТ, ЕИК 131398336, на годишния финансов отчет на клона за 2022 г. В жалбата се излагат доводи, че постановеният от длъжностното лице отказ е неправилен, тъй като дадените по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ указания са изпълнени своевременно, а постановеният отказ е мотивиран с аргументи, които не кореспондират с дадените преди това указания. Поддържа, че изводът на длъжностното лице, че представеният към заявлението от 31.08.2023 г. акт не подлежи на обявяване, е неправилен, тъй като за целите на Закона за счетоводството клоновете на чуждестранните търговци се считат за предприятия, които следва да публикуват и представят за обявяване в търговския регистър ГФО в срок до 30 септември на следващата година, съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗСч. Иска от съда да отмени отказа и да даде задължителни указания на АВ да обяви по партидата на клона заявения за обявяване ГФО за 2022 г. Претендира направените в настоящето производство разноски. Агенция по вписванията, на основание чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, е подала отговор на жалбата, с който оспорва същата като неоснователна. Съдът, като взе предвид доводите в жалбата, подаденият отговор на Агенция по вписванията и приложените писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалвания отказ № 20230831154010-2/17.03.2025 г. длъжностното лице е приело, че представеният за обявяване годишен финансов отчет не подлежи на обявяване в търговския регистър, тъй като съгласно чл. 17а, ал. 4, т. 2 от Търговския закон, в регистъра се обявява годишния финансов отчет на чуждестранното лице, след като е вписан или представен съобразно законодателството на страната, където то е регистрирано, а не годишен финансов отчет на клона. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Клонът на търговско дружество се създава, за да може търговецът да извършва различни стопански дейности, които са организационно и имуществено обособени. Затова клонът има обособено имущество, има задължение да води търговски книги, а клоновете на чуждестранните лица съставят и баланс – арг. от чл. 19 от ТЗ. При регистрацията на клона на чуждестранно лице се прилага българската правна уредба, съгласно нормата на чл. 56, ал. 4 от Кодекса на международното частно право. Клонът следва да спазва установените в българското законодателство правила относно документирането на движението на парични средства, отчитането на приходи, разходи, активи и пасиви, тъй като има право да осъществява стопанска дейност и да генерира приходи на територията на страната. Клонът подлежи и на данъчно облагане в България за приходите, реализирани в страната. Затова клонът се счита за обособено звено, което подлежи на отделно счетоводно отчитане, независимо от обстоятелството, че ТЗ го определя като част от структурата на чуждестранното юридическо лице. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 2, т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, според която клоновете на чуждестранните търговци се считат за предприятия по смисъла на счетоводния закон. Предприятията имат задължения за счетоводно отчитане, подаване на годишни финансови отчети и спазване на счетоводните стандарти – арг. чл. 29 и чл. 38 от ЗСч. Затова следва да се приеме, че клонът на чуждестранното лице има задължение да подаде ГФО в ТРРЮЛНЦ и да състави годишна данъчна декларация за облагаемите си доходи, което задължение е различно и отделно от въведеното в чл. 17а, ал. 4, т. 2 от ТЗ такова да бъде представен в регистъра препис от всеки годишен финансов отчет на чуждестранното лице, след като е вписан или представен съобразно законодателството на страната, където то е регистрирано, освен когато данни за това са получени чрез системата за взаимно свързване на регистрите на държавите членки. Предвид изложеното, Съдът счита за неправилен направеният от длъжностното лице извод, че представеният с процесното заявление за обявяване акт не подлежи на обявяване. Съгласно чл. 13, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 62, т. 3 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /Наредба № 1/, към заявлението за обявяване на подлежащ на обявяване в ТРРЮЛНЦ акт се прилагат този акт и документите, които установяват изпълнение на изискванията относно приемането на акта, ако такива изисквания са предвидени със закон. Разпоредбата на чл. 62а от Наредба № 1 изисква подлежащите на обявяване годишни финансови отчети да се представят за обявяване със заявление по образец Г2, като към заявлението следва да бъде приложен подлежащият на обявяване годишен финансов отчет в оригинал, нотариално удостоверен препис или заверен от заявителя препис и декларация от законния представител на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел, удостоверяваща приемането от компетентен орган на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността по отношение на предприятията по чл. 19, ал. 1, т. 1 - 3 и чл. 20 от Закона за счетоводството по образец съгласно приложение № 3 и документите, които доказват изпълнение на изисквания относно приемането на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет по отношение на предприятията по чл. 19, ал. 1, т. 4 и § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството. В случая от подаденото първоначално заявление и подаденото, в изпълнение на надлежно дадените по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ указания от 14.03.2025 г., заявление образец Ж1 от 17.03.2025 г., се установява изпълнението на горепосочените изисквания, поради което постановеният от АВ отказ следва да бъде отменен. При този изход на производството, на жалбоподателя не се следват поисканите с жалбата разноски. Разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ гласи, че в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Настоящето производство е едностранно, безспорно и по своя характер охранително. В този смисъл и по аргумент от разпоредбата на чл. 541 от ГПК разноските, направени от жалбоподателя във връзка с това производство, следва да останат за негова сметка. Мотивиран от горното, Съдът