Решение № 963 от 13.2.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 12131/2021 г.

Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/. Образувано е по Искова молба вх.№ 42429/06.12.2021 г., депозирана от К. П. С., лишен от свобода в Затвора-гр.С., ЕГН: [ЕГН], подадена чрез адв.Ю., с която е предявен иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието, за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 94 450 лв., представляващи пропуснати ползи от възпрепятстване възможността на ищеца да води дело срещу Република България в Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, а при условията на алтернативност – за причинени неимуществени вреди, настъпили в периода от 02.06.2020 г. в Затвора-гр.С., които неимуществени вреди се твърди да са претърпени в резултат от незаконосъобразни бездействия на служители на ответника, изразяващи се в неизпращане на необходими книжа в ЕСПЧ по повод заведена от ищеца жалба в същия съд. В исковата молба е посочено, че след присъдено обезщетение в полза на ищеца по адм.дело № 5891/2015 г. по описа на АССГ, решението по което е влязло в сила, предвид частичното уважаване на исковата му претенция и воден от практиката на ЕСПЧ, според която "нищожното обезщетение е равносилно на липса на обезщетение", ищецът с молба изх.№ 3070/02.06.2020 г. по описа на Затвора-гр.С., изпратил жалба с приложения до Съда в С.. Сочи, че в отговор на изпратената жалба, от ЕСПЧ получил указания да уточни изложението си, както и да представи исковата молба, касационната жалба и съдебните решения касаещи присъденото му обезщетение. Твърди, че по повод дадените му от ЕСПЧ указания, с повторна молба изх.№ 4438/28.07.2020 г. изпратил изисканите документи, но за негово учудване, получил второ писмо от ЕСПЧ от 24.08.2020 г., в което било посочено, че не е изпълнил изискванията на чл.47 от Правилника на Съда, а именно: не направил уточнение на изложението и не представил изисканите с първото писмо искова молба, касационна жалба и съдебни решения. Сочи, че изисканите от ЕСПЧ, с писмото от 24.08.2020 г., документи изпратил за трети път с молба изх.№ 6186/05.10.2020 г., но същите не били разгледани, поради изтичане на шестмесечния срок по чл.35, § 1 от Конвенцията. С горните аргументи, ищецът твърди, че ответникът го възпрепятствал да заведе успешно жалбата си, поради което претърпял вреди във вид на пропуснати ползи в размер на претендираното пред ЕСПЧ обезщетение, а именно за сумата от 94 450 лв. При условията на алтернативност, моли Съда да му присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдание, чувство на безнадеждност, унижение, отчаяние, потиснатост и агония, вследствие на драстичното нарушаване на правните му очаквания. В с.з. ищецът редовно се явява лично и с адв.Ю., моли Съда да уважи исковата молба така. Счита, че по делото е установено, че ответната страна е пречила със своите действията и бездействия на ищеца да изпрати молбата с приложените под опис документи до ЕСПЧ, поради което те не са стигнали навреме и производството е било прекратено. Сочи, че от разпита на свидетеля и от изслушаното заключение по СППЕ се установява, че въпреки големия ресурс за адаптиране на ищеца, има вреди за личността му. Претендира разноски. Препис от исковата молба е връчен на ответника за отговор. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ГДИН, в който се излага становище за допустимост на исковата претенция, а по същество се излагат доводи за нейната неоснователност и недоказаност. В с.з. ответникът не изпраща представител, но с писмена молба вх.№ 40994/16.11.2023 г. моли Съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира юрисконсултско възнаграждение и отправя възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Прокурорът от СГП дава заключение за недоказаност на иска. Счита, че от свидетелските показания и заключението по СППЕ причинената на ищеца вреда е останала недоказана. Алтернативно моли Съда да коригира размера на претендираното обезщетение, като определи такова в минимален размер. Административен съд София-град намира за установено следното от фактическа страна: Между страните по делото не се спори, че ищецът К. П. С., ЕГН: [ЕГН], търпи присъда № 119 от 22.12.2000 г. по НОХД № 75/1999 г. на Окръжен съд- гр.П., с която му наложено наказание "Доживотен затвор" за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 и т.11, пр.1 във вр.с чл.115 във вр.с чл.29, ал.1, б."А" и "Б" и чл.54 от НК. На основание чл.127б, ал. 1 от ЗИН (отм.) с присъдата му е определен първоначален специален режим за изтърпяване на наказанието. Не е спорно между страните и, че ищецът първоначално е бил поставен на специален режим от 03.04.2002 г., след което с решение на Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС К. С. е изведен от зоната с повишена сигурност и настанен в общи помещения с останалите лишени от свобода в 7-ма група от 03.12.2010 г. По повод решение на Комисията по чл.73 ЗИНЗС от 17.05.2012 г. режимът отново е заменен на "специален" и ищецът е настанен отново на територията на 1-ва група, при засилен надзор и охрана. По повод на горното ищецът е подал иск за обезщетение по реда на ЗИНЗС за нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС, поради отказа на ГДИН да замени режима му от "специален" на "строг". Претендираното от К. С. обезщетение е в размер на 100 000 лв. /вж. адм.дело № 5891/2015 г., приобщено към настоящото дело/. С Решение № 1625 от 11.03.2019 г., постановено от АССГ по адм.дело № 5891/2015 г., Съдът уважава иска до размера на сумата от 5 500 лв., като го отхвърля за сумата надвишаваща уважената част до пълния размер на претенцията от 100 000 лв. /л.10/. Решението е оставено в сила с Решение № 1298 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм.дело № 6257/2019 г. С молба от 02.06.2020 г. /л.16/ К. С. е изискал от деловодството на Затвора-гр.С. изходящ номер на изпратеното от него писмо, адресирано до ЕСПЧ. В молбата е посочено, че писмото му съдържало искова молба, решение на АССГ, жалба до ВАС, решение на ВАС, КСППЕ, жалба до съда в С.. От представеното копие на Регистър на молби, жалби, сигнали и заявления на лишени от свобода /л.30/, воден по реда на чл.77, ал.1 ППЗИНЗС, е видно, че на 02.06.2020 г. е вписано писмо рег.№ 3070/02.06.20 г. от К. П. С. – I-ва група, подадено в запечатан плик, с отбелязване, че същото е изпратено в С.. От Дневник за връчени документи на I-ва група от № 503/01.10.2019 г. до № 472/09.09.2020 г. /л.35/ е видно, че на 04.06.2020 г., К. П. е получил срещу подпис рег.№ 3070/02.06.200 г. в отговор на отправено с цитираната молба до деловодството на Затвора-гр.С. искане. В писмо от секретаря на ЕСПЧ с рег.№ 36178/20 г., от 24.08.2020 г., адресирано до К. П. С. /л.17/, е посочено, че същият не е изпълнил изискванията на чл. 47 от Правилника на Съда, както следва: 1. Изложението относно спазването на изискванията за допустимост по чл.35, §1 от Конвенцията (изчерпване на вътрешните средства за защита и/или спазване на шестмесечния срок/не съдържа никаква относима информация или дати; 2. Не са представени копия на всички относими документи, свързани с воденото от него съдебно производство като искова молба, касационна жалба и съдебни решения. С Молба рег.№ 4438/28.07.2020 г. по описа на Затвора-гр.С. ищецът е изискал да бъде издаден регистрационен номер на писмото му до ЕСПЧ /л.15/. С Молба от 04.10.2020 г. с рег. № 6186/05.10.2020 г. /л.18/, К. С. е изпратил две писма със следното описание на съдържанието: Молба № 3070/02.05.2020 г., искова молба, решение на АССГ, жалба до ВАС, решение на ВАС, КСППЕ, жалба до съда в С., писмо до АССГ. С молбата е изискано издаване на регистриращ номер на писмата до ЕСПЧ и до АССГ. От представеното копие на Дневник на ИСДВР за регистриране на поща – I-ва група за датата 06.10.2020 г. /л.33/ е видно, че с молба рег.№ 6185/05.10.2002 г. са регистрирани писмо до С. и писмо до АССГ с опис на документи – 2 бр. писма, както и че рег. номер е получен от ищеца. По делото е изслушана Съдебно-психологична и психиатрична експертиза. След проведено експертно изследване на К. П. С., вещите лица дават следното заключение по поставените въпроси: Процесните събития, съобразно описаните преживявания, са предизвикали у освидетелствания реакции на неудовлетвореност, гняв и унижение. Посочено е, че С. не представя клинични описания на разстройство на психиката, които да удовлетворят диагностичните критерии на каквото и да е психично разстройство по М. 10. Според вещите лица споделеното унижение не е клиничен белег на такова разстройство, когато не е съпроводено с други типични болестни разстройства. На следващо място се сочи, че пряка причинна връзка между процесните събития и евентуалните силни емоционални страдания (повишена тревожност, безпокойство, безнадеждност, отчаяние, потиснатост, агония) трудно би могла да се установи, предвид отсъствието на споделени или регистрирани данни за такива преживявания, както и предвид перспективата на живота и присъдата на С., които биха могли да имат много по-интензивни въздействия върху неговата психика. Според вещите лица като най-адекватно преживяване, свързано с фиксираните процесни събития, би могло да се приеме чувството на унижение. В заключение вещите лица сочат, че от споделените от С. сведения не намират данни за промени в начина му на живот. Съдът счита, че допуснатата и приета по делото СППЕ съдържа обективен и компетентен отговор на поставените задачи, поради което я кредитира. По делото са изслушани показанията на следните свидетели: Х. Л. П.. Свидетелят заяви, че познава ищеца от затвора в С., от над 20 години. Спомня си, че през 2020 г. се засичали. Уточнява, че е бил настанен първо в 11 група, а после бил преместен в седма група. Контактува с ищеца и са си говорели за болници. Спомня си, че са си говорели в коридора на затвора, по стълбите, когато са се виждали. Знае, че през 2020 г. е имало дело в С., но не е виждал точно каква кореспонденция е водена. Знаел за делото и за това, че имало изгубени документи от ищеца. Свидетелят заявява, че не знае кой точно е изгубил документите, но споделя, че и на него му се е случвало да му загубят документи. Спомня си как ищецът му се е оплаквал, че по такива дела отново се прави искане за нови документи, а това ставало бавно и така се пропускали сроковете. Споделя, че не е виждал документите, но е виждал ищеца да носи някакви документи, когато са били на разходка на открито. Описва ищеца като човек, който се бори срещу неправдата, възмущава се. Ищецът е имал изблици на недоволство, а свидетелят му казвал, че това е нормално. Споделя, че когато имат документи за предаване, лично ги предават да се придвижват до деловодството, където се завеждат и след това им се връща номерът, с който са заведени. Когато е предавал документи, той лично не затваря плика, както и че не пращал често документи, тъй като тази услуга се заплаща. Пояснява, че когато се прилагат документи под опис, не се слага печат, а преди да се затвори пликът, се проверява какво се прилага, запечатва се и тогава се предава на дежурния. В. В. Б.. Свидетелят заяви, че е запознат с реда за изпращане на писма. Обяснява, че лишените от свобода, когато имат кореспонденция, я предават на инспектора на групата, в която са настанени, след което кореспонденцията се предава в деловодството за печат с регистрационен номер. Когато кореспонденцията се върне с номер, се предава лично на подателя срещу подпис. Разяснява, че представянето на документите не става на четири очи в масовия случай, но ако някой държи да се предават документи на четири очи, тогава всички, които присъстват в стаята, излизат. Инспекторът няма право да гледа какво има в плика. Уточнява, че пред него пликът само се запечатва, след което се предава в деловодството за регистрационен номер. Предполага, че възможно неволно отговорникът да се запознае с документа, но заявява, че това е рядкост. Споделя, че той също е бил отговорник /кмет/ на групата и когато имал опис, е проверявал описа на това, което се дава. След това не знае какво се случва, тъй като нямали връзка с деловодството. Спомня си, че през 2020 г. е бил представител на затворническите кметове на "зона с повишен надзор и сигурност", в която е бил ищецът. Заявява, че гореизложеното важи и в момента, няма промяна. М. Ж. М.. Свидетелката сподели, че е ИСДВР на I-ва група от месец август 2020 г. Пояснява, че за кореспонденция има поставена кутия на групата, където се оставят писма, но ако някой желае, може да го предаде лично. Споделя, че когато има молба или други документи, които се поставят в плик, тя няма право да проверява какво е съдържанието на плика, но може да се увери, че в същия не се съдържат забранени предмети, без да чете кореспонденцията, след което пликът се залепва и се носи в деловодството за регистрационен номер. Обяснява, че когато има опис на документи, които се изпращат, тя не чета описа, защото това е съдържанието на писмото, и не сравнява наличието на описаните документи. Спомня си, че се е случвало кореспонденция до физически лица да пристигне със закъснение. Тя няма как да знае какво се случва с писмото, когато отиде в пощата и по какъв начин стига до получателя. На представената й молба вх.№ 6185/05.10.2020 г. /л. 18/, свидетелката потвърди, че почеркът и подписът са нейни, а написаното е при спазване на разпоредбите на чл.86, ал.3 от ЗИНЗС. Спомня си, че въпреки поставената в групата пощенс Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/. Образувано е по Искова молба вх.№ 42429/06.12.2021 г., депозирана от К. П. С., лишен от свобода в Затвора-гр.С., ЕГН: [ЕГН], подадена чрез адв.Ю., с която е предявен иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието, за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 94 450 лв., представляващи пропуснати ползи от възпрепятстване възможността на ищеца да води дело срещу Република България в Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, а при условията на алтернативност – за причинени неимуществени вреди, настъпили в периода от 02.06.2020 г. в Затвора-гр.С., които неимуществени вреди се твърди да са претърпени в резултат от незаконосъобразни бездействия на служители на ответника, изразяващи се в неизпращане на необходими книжа в ЕСПЧ по повод заведена от ищеца жалба в същия съд. В исковата молба е посочено, че след присъдено обезщетение в полза на ищеца по адм.дело № 5891/2015 г. по описа на АССГ, решението по което е влязло в сила, предвид частичното уважаване на исковата му претенция и воден от практиката на ЕСПЧ, според която "нищожното обезщетение е равносилно на липса на обезщетение", ищецът с молба изх.№ 3070/02.06.2020 г. по описа на Затвора-гр.С., изпратил жалба с приложения до Съда в С.. Сочи, че в отговор на изпратената жалба, от ЕСПЧ получил указания да уточни изложението си, както и да представи исковата молба, касационната жалба и съдебните решения касаещи присъденото му обезщетение. Твърди, че по повод дадените му от ЕСПЧ указания, с повторна молба изх.№ 4438/28.07.2020 г. изпратил изисканите документи, но за негово учудване, получил второ писмо от ЕСПЧ от 24.08.2020 г., в което било посочено, че не е изпълнил изискванията на чл.47 от Правилника на Съда, а именно: не направил уточнение на изложението и не представил изисканите с първото писмо искова молба, касационна жалба и съдебни решения. Сочи, че изисканите от ЕСПЧ, с писмото от 24.08.2020 г., документи изпратил за трети път с молба изх.№ 6186/05.10.2020 г., но същите не били разгледани, поради изтичане на шестмесечния срок по чл.35, § 1 от Конвенцията. С горните аргументи, ищецът твърди, че ответникът го възпрепятствал да заведе успешно жалбата си, поради което претърпял вреди във вид на пропуснати ползи в размер на претендираното пред ЕСПЧ обезщетение, а именно за сумата от 94 450 лв. При условията на алтернативност, моли Съда да му присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдание, чувство на безнадеждност, унижение, отчаяние, потиснатост и агония, вследствие на драстичното нарушаване на правните му очаквания. В с.з. ищецът редовно се явява лично и с адв.Ю., моли Съда да уважи исковата молба така. Счита, че по делото е установено, че ответната страна е пречила със своите действията и бездействия на ищеца да изпрати молбата с приложените под опис документи до ЕСПЧ, поради което те не са стигнали навреме и производството е било прекратено. Сочи, че от разпита на свидетеля и от изслушаното заключение по СППЕ се установява, че въпреки големия ресурс за адаптиране на ищеца, има вреди за личността му. Претендира разноски. Препис от исковата молба е връчен на ответника за отговор. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ГДИН, в който се излага становище за допустимост на исковата претенция, а по същество се излагат доводи за нейната неоснователност и недоказаност. В с.з. ответникът не изпраща представител, но с писмена молба вх.№ 40994/16.11.2023 г. моли Съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира юрисконсултско възнаграждение и отправя възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Прокурорът от СГП дава заключение за недоказаност на иска. Счита, че от свидетелските показания и заключението по СППЕ причинената на ищеца вреда е останала недоказана. Алтернативно моли Съда да коригира размера на претендираното обезщетение, като определи такова в минимален размер. Административен съд София-град намира за установено следното от фактическа страна: Между страните по делото не се спори, че ищецът К. П. С., ЕГН: [ЕГН], търпи присъда № 119 от 22.12.2000 г. по НОХД № 75/1999 г. на Окръжен съд- гр.П., с която му наложено наказание "Доживотен затвор" за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 и т.11, пр.1 във вр.с чл.115 във вр.с чл.29, ал.1, б."А" и "Б" и чл.54 от НК. На основание чл.127б, ал. 1 от ЗИН (отм.) с присъдата му е определен първоначален специален режим за изтърпяване на наказанието. Не е спорно между страните и, че ищецът първоначално е бил поставен на специален режим от 03.04.2002 г., след което с решение на Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС К. С. е изведен от зоната с повишена сигурност и настанен в общи помещения с останалите лишени от свобода в 7-ма група от 03.12.2010 г. По повод решение на Комисията по чл.73 ЗИНЗС от 17.05.2012 г. режимът отново е заменен на "специален" и ищецът е настанен отново на територията на 1-ва група, при засилен надзор и охрана. По повод на горното ищецът е подал иск за обезщетение по реда на ЗИНЗС за нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС, поради отказа на ГДИН да замени режима му от "специален" на "строг". Претендираното от К. С. обезщетение е в размер на 100 000 лв. /вж. адм.дело № 5891/2015 г., приобщено към настоящото дело/. С Решение № 1625 от 11.03.2019 г., постановено от АССГ по адм.дело № 5891/2015 г., Съдът уважава иска до размера на сумата от 5 500 лв., като го отхвърля за сумата надвишаваща уважената част до пълния размер на претенцията от 100 000 лв. /л.10/. Решението е оставено в сила с Решение № 1298 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм.дело № 6257/2019 г. С молба от 02.06.2020 г. /л.16/ К. С. е изискал от деловодството на Затвора-гр.С. изходящ номер на изпратеното от него писмо, адресирано до ЕСПЧ. В молбата е посочено, че писмото му съдържало искова молба, решение на АССГ, жалба до ВАС, решение на ВАС, КСППЕ, жалба до съда в С.. От представеното копие на Регистър на молби, жалби, сигнали и заявления на лишени от свобода /л.30/, воден по реда на чл.77, ал.1 ППЗИНЗС, е видно, че на 02.06.2020 г. е вписано писмо рег.№ 3070/02.06.20 г. от К. П. С. – I-ва група, подадено в запечатан плик, с отбелязване, че същото е изпратено в С.. От Дневник за връчени документи на I-ва група от № 503/01.10.2019 г. до № 472/09.09.2020 г. /л.35/ е видно, че на 04.06.2020 г., К. П. е получил срещу подпис рег.№ 3070/02.06.200 г. в отговор на отправено с цитираната молба до деловодството на Затвора-гр.С. искане. В писмо от секретаря на ЕСПЧ с рег.№ 36178/20 г., от 24.08.2020 г., адресирано до К. П. С. /л.17/, е посочено, че същият не е изпълнил изискванията на чл. 47 от Правилника на Съда, както следва: 1. Изложението относно спазването на изискванията за допустимост по чл.35, §1 от Конвенцията (изчерпване на вътрешните средства за защита и/или спазване на шестмесечния срок/не съдържа никаква относима информация или дати; 2. Не са представени копия на всички относими документи, свързани с воденото от него съдебно производство като искова молба, касационна жалба и съдебни решения. С Молба рег.№ 4438/28.07.2020 г. по описа на Затвора-гр.С. ищецът е изискал да бъде издаден регистрационен номер на писмото му до ЕСПЧ /л.15/. С Молба от 04.10.2020 г. с рег. № 6186/05.10.2020 г. /л.18/, К. С. е изпратил две писма със следното описание на съдържанието: Молба № 3070/02.05.2020 г., искова молба, решение на АССГ, жалба до ВАС, решение на ВАС, КСППЕ, жалба до съда в С., писмо до АССГ. С молбата е изискано издаване на регистриращ номер на писмата до ЕСПЧ и до АССГ. От представеното копие на Дневник на ИСДВР за регистриране на поща – I-ва група за датата 06.10.2020 г. /л.33/ е видно, че с молба рег.№ 6185/05.10.2002 г. са регистрирани писмо до С. и писмо до АССГ с опис на документи – 2 бр. писма, както и че рег. номер е получен от ищеца. По делото е изслушана Съдебно-психологична и психиатрична експертиза. След проведено експертно изследване на К. П. С., вещите лица дават следното заключение по поставените въпроси: Процесните събития, съобразно описаните преживявания, са предизвикали у освидетелствания реакции на неудовлетвореност, гняв и унижение. Посочено е, че С. не представя клинични описания на разстройство на психиката, които да удовлетворят диагностичните критерии на каквото и да е психично разстройство по М. 10. Според вещите лица споделеното унижение не е клиничен белег на такова разстройство, когато не е съпроводено с други типични болестни разстройства. На следващо място се сочи, че пряка причинна връзка между процесните събития и евентуалните силни емоционални страдания (повишена тревожност, безпокойство, безнадеждност, отчаяние, потиснатост, агония) трудно би могла да се установи, предвид отсъствието на споделени или регистрирани данни за такива преживявания, както и предвид перспективата на живота и присъдата на С., които биха могли да имат много по-интензивни въздействия върху неговата психика. Според вещите лица като най-адекватно преживяване, свързано с фиксираните процесни събития, би могло да се приеме чувството на унижение. В заключение вещите лица сочат, че от споделените от С. сведения не намират данни за промени в начина му на живот. Съдът счита, че допуснатата и приета по делото СППЕ съдържа обективен и компетентен отговор на поставените задачи, поради което я кредитира. По делото са изслушани показанията на следните свидетели: Х. Л. П.. Свидетелят заяви, че познава ищеца от затвора в С., от над 20 години. Спомня си, че през 2020 г. се засичали. Уточнява, че е бил настанен първо в 11 група, а после бил преместен в седма група. Контактува с ищеца и са си говорели за болници. Спомня си, че са си говорели в коридора на затвора, по стълбите, когато са се виждали. Знае, че през 2020 г. е имало дело в С., но не е виждал точно каква кореспонденция е водена. Знаел за делото и за това, че имало изгубени документи от ищеца. Свидетелят заявява, че не знае кой точно е изгубил документите, но споделя, че и на него му се е случвало да му загубят документи. Спомня си как ищецът му се е оплаквал, че по такива дела отново се прави искане за нови документи, а това ставало бавно и така се пропускали сроковете. Споделя, че не е виждал документите, но е виждал ищеца да носи някакви документи, когато са били на разходка на открито. Описва ищеца като човек, който се бори срещу неправдата, възмущава се. Ищецът е имал изблици на недоволство, а свидетелят му казвал, че това е нормално. Споделя, че когато имат документи за предаване, лично ги предават да се придвижват до деловодството, където се завеждат и след това им се връща номерът, с който са заведени. Когато е предавал документи, той лично не затваря плика, както и че не пращал често документи, тъй като тази услуга се заплаща. Пояснява, че когато се прилагат документи под опис, не се слага печат, а преди да се затвори пликът, се проверява какво се прилага, запечатва се и тогава се предава на дежурния. В. В. Б.. Свидетелят заяви, че е запознат с реда за изпращане на писма. Обяснява, че лишените от свобода, когато имат кореспонденция, я предават на инспектора на групата, в която са настанени, след което кореспонденцията се предава в деловодството за печат с регистрационен номер. Когато кореспонденцията се върне с номер, се предава лично на подателя срещу подпис. Разяснява, че представянето на документите не става на четири очи в масовия случай, но ако някой държи да се предават документи на четири очи, тогава всички, които присъстват в стаята, излизат. Инспекторът няма право да гледа какво има в плика. Уточнява, че пред него пликът само се запечатва, след което се предава в деловодството за регистрационен номер. Предполага, че възможно неволно отговорникът да се запознае с документа, но заявява, че това е рядкост. Споделя, че той също е бил отговорник /кмет/ на групата и когато имал опис, е проверявал описа на това, което се дава. След това не знае какво се случва, тъй като нямали връзка с деловодството. Спомня си, че през 2020 г. е бил представител на затворническите кметове на "зона с повишен надзор и сигурност", в която е бил ищецът. Заявява, че гореизложеното важи и в момента, няма промяна. М. Ж. М.. Свидетелката сподели, че е ИСДВР на I-ва група от месец август 2020 г. Пояснява, че за кореспонденция има поставена кутия на групата, където се оставят писма, но ако някой желае, може да го предаде лично. Споделя, че когато има молба или други документи, които се поставят в плик, тя няма право да проверява какво е съдържанието на плика, но може да се увери, че в същия не се съдържат забранени предмети, без да чете кореспонденцията, след което пликът се залепва и се носи в деловодството за регистрационен номер. Обяснява, че когато има опис на документи, които се изпращат, тя не чета описа, защото това е съдържанието на писмото, и не сравнява наличието на описаните документи. Спомня си, че се е случвало кореспонденция до физически лица да пристигне със закъснение. Тя няма как да знае какво се случва с писмото, когато отиде в пощата и по какъв начин стига до получателя. На представената й молба вх.№ 6185/05.10.2020 г. /л. 18/, свидетелката потвърди, че почеркът и подписът са нейни, а написаното е при спазване на разпоредбите на чл.86, ал.3 от ЗИНЗС. Спомня си, че въпреки поставената в групата пощенс