Решение № 1714 от 10.12.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2283/2023 г.

Предявени са искове от Д. Ю ДИ- 40 М.К., дружество учредено съгласно законите на Калифорния, САЩ срещу „ Х.“ ЕООД, ЕИК: ••••, с правно основание чл.116, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 и ал.2, т.2 ЗМГО. В исковата си молба ищецът твърди, че е утвърдена американска компания, която произвежда аерозолен препарат, разпространяван под марката „WD-40“. Сочи, че е притежател на следните марка: национална марка рег. № 29094 WD-40 словна, заявена на 24.10.1995 г. и регистрирана в Патентното ведомство на РБ на 07.10.1996 г. за стоки от класове 2 и 4 на МКСУ; национална марка рег. № 29294- фигуративна, заявена на 24.10.1995 г. и регистрирана в Патентното ведомство на РБ на 06.11.1996 г. за стоки от класове 2 и 4 на МКСИУ; марка на ЕС № 012314936- комбинирана, заявена на 15.11.2013 г. и регистрирана в Службата на ЕС по интелектуална собственост ( СЕСИС) на 14.04.2014 г. за стоки от класове 2 и 4 на МКСУ; марка на ЕС № 010805158- триизмерна, заявена на 13.04.2012 г. и регистрирана на 15.09.2012 г. в СЕСИС за стоки от класове 2 и 4 на МКСУ. Твърди че на 10.11.2023 г. получил писмо от Агенция Митници, ТД „ Митница Варна“ за задържане на е стоки за които се предполага че нарушават правото на ищеца на интелектуална собственост: 1920 броя антикорозионна течност с надпис „SD- 40“(200 ml), 2400 броя антикорозионна течност с надпис „ SD-40“ ( 400 Ml), 2400 броя антикорозионна течност с надпис „ BS- 40“ ( 496 ml) с вносител ответното дружество. Счита, че задържаните стоки, означени със знаците „ SD-40“ и „BS-40“ представляват имитиращи продукти, които са объркващо сходни с регистрираните марки на ищеца, при условие че последния не е давал разрешение на ответника да използва в търговската си дейност продукти, означени със знаци, сходни на неговите марки. Счита че използването в търговската дейност на ответника на стоките, задържани на Митница Варна, съставлява нарушение на правата върху марките на ищеца по смисъла на чл.113, ал.1 във вр. с чл.13, ал.1, т.2 ЗМГО. Твърди че ответникът внася стоките, съдържащи конфликтните знаци от Китай, което представлява форма на неоторизирано ползване по смисъла на чл.13, ал.2, т.3 ЗМГО. Сочи че е налице идентичност между задържаните стоки на Ответника и стоките, за които се отнасят регистрираните марки на ищеца. Тъй като и ищеца, и ответникът предлагат антикорозионни препарати, които са стоки с ниска цена, то и степента на внимание, с което средният потребител подхожда към тях е средна към ниска, като собствените му марки WD-40 са с нормална степен на отличителност. Според ищеца в националната марка рег. № 29094 WD- 40 – словна, няма доминиращ елемент, като отличителността на знака се определяла от словните компоненти WD-40, изписани полуслято. Националната марка рег. № 29294- фигуративна няма доминиращ елемент, като отличителността на знака се определя от характерното цветово решение, формата и разположението на отделените елементи в цялостната композиция. В състава на марката на ЕС № 012314936 като доминиращ се откроявали словните компоненти WD-40, а отличителността на знака се определяла от словните елементи и жълтия фон със специфична форма, както и от цветовата комбинация, в която е решена композицията- тъмно синьо, изпъкващо на ярко жълт фон. В състава на марката на ЕС № 010805158 отличителните за знака елементи били словните елементи ( WD-40), изписани с масивни букви в удебелен шрифт, характерното цветово решение в комбинация с изчистената цилиндрична форма на основното тяло, жълтият щит и червената капачка. В първите две опаковки на стоките внасяни от ответника- антикорозионна течност с надпис „ SD-40“, като доминиращи се откроявали словните елементи SD-40, а отличителни за флакона елементи били словните елементи, характерното цветово решение в комбинация с изчистената цилиндрична форма на основното тяло, жълтият щит и червената капачка. В третата опаковка на стоките внасяни от ответника- антикорозионна течност с надпис BS-40 доминиращи били словните компоненти BS-40, а отличителните за флакона елементи били словните елементи, характерното цветово решение в комбинация с изчистена цилиндрична форма на основното тяло, жълтият щит и червената капачка. Според ищеца между марка с рег. № 29094 WD-40- словна и опаковките на стоките на ответника се установявало наличие на визуално сходство, което се определяло от изключително сходните словни елементи с еднакво полуслято изписване- WD-40 и SD-40 и BS-40, които били отличителни компоненти в състава и на по- ранната марка и на използваните флакони, както и доминиращ елемент в процесните стоки. Това обуславяло визуално сходство в средна степен с първите две опаковки на ответника и визуално сходство в ниска степен с третата опаковка на ответника. По отношение на фигуративната национална марка рег. №29294, сходството се определяло от идентичните цветови комбинации и изключително близките композиции на марката и на опаковките на процесните стоки- основно тяло в тъмно син цвят с изчистена правоъгълна/ цилиндрична форма, в чиято горна част е разположен жълт щит и червена капачка. Това обуславяло изключително силно визуално сходство между марка рег. №29294 и всичките опаковки на стоки на ответника. По отношение на комбинираната марка на ЕС № 012314936 се сочи, че нейните отличителни елементи- словните компоненти WD-40 и щитът в почти същия им вид се откроявали и върху опаковките на стоките на стоките на ответника като отличителни и за тях компоненти.Това обуславяло визуално сходство във висока степен с първите две опаковки на ответника и визуално сходство в средна степен с третата опаковка на ответника. По отношение на триизмерната марка на ЕС № 010805158 се сочи че е налице изключителна близост между композицията на марката и флаконите на ответника- използвана била една и съща изчистена форма с основно цилиндрично тяло, налице била идентична цветова комбинация, както и съвпадение на дължината на словните елементи. Това обуславяло силно визуално сходство между марката на ищеца и всички опаковки на стоките на ответника. Сочи че национална марка рег. № 29094 WD-4, марка на ЕС № 012314936 и марка на ЕС № 010805158 били фонетично сходни във висока степен със първите две опаковки на ответника и в средна степен с третата опаковка на ответника, като това се дължало на еднаквия брой срички и много съвпадащи звучи в една и също последователност.Сочи че между марките на ищеца и опаковките на стоките на ответника имало силно концептуално сходство, дължащо се на сходната представа за идентични флакони и на числото 40 в комбинация с двубуквена идентификация. Твърди че е налице вероятност за объркване у потребителите, тъй като стоките на ответника и марките на ищеца създавали сходно общо визуално впечатление, а самите потребители имали ниска степен на внимание към стоки като процесните, поради което дори бегло сходство между знаците било достатъчно за объркване на потребителите. Сочи, че е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, тъй като вносът на имитиращи продукти засягал неблагоприятно търговската репутация на марките на ищеца. Сочи, че механизмът, уреден в чл.119, ал.1 т.2 ЗМГО, бил най- адекватен за да бъдат обезщетени претърпените от него имуществени вреди, поради което търси обезщетение в размер на равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките предмет на нарушението, а именно: 81 000 лева общо. Претендира обезщетение за разноските, които ще извърши по унищожаване на задържаните стоки и за разноските които ще стори за заплащане на съхранението на процесните стоки на Агенция Митници. Моли съда да установи факта на нарушението извършено от ответника по отношение на марките на ищеца, да осъди ответника да преустанови извършване на нарушение по отношение на марките на ищеца, да постанови изземване и унищожаване на стоките на ответника, да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 20250 лв. за нарушение на правата върху всяка от четирите марки или сумата от 81 000 лева на основание чл.116, ал.1 т.3 ЗМГО, да осъди ответника да заплати 1920 лева- разходи по отношение на унищожаване на стоките- предмет на нарушението, да осъди ответника да заплати разходите свързани със съхранението от митническите органи на стоките- предмет на нарушението както следва: 252 лева за периода от задържане на стоките до подаване на исковата молба ( 08.11.2023 г. – 08.12.2023 г.) и по 12.60 лева за всеки календарен ден в който се съхраняват стоките, считано от датата на подаването на исковата молба до постановяване на решение. В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба от ответника, с която оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърдението че ищеца разпространявал аерозолен препарат от 1958 г., с аргумента че дружеството е регистрирано 40 г. по- късно на 31.12.1998 г. Оспорва че ищцовото дружество е притежател на национална марка рег. № 29094 WD-40, национална марка рег. № 29294- фигуративна, с аргумента, че марките са заявени на 24.10.1995 г., а ищцовото дружество е регистрирано на 31.12.1998 г. Оспорва ищецът да има право на защита върху регистрираните марки, тъй като не е използвал същите реално в периода от пет години преди датата на завеждане на исковата молба. Оспорва твърденията на ищеца, че е използвало в търговската си дейност стоки, съдържащи сходни знаци на тези на ищеца, както и че било вносител на стоки, нарушаващи правата върху марки на ищеца по смисъла на чл.13, ал.2, т.3 ЗМГО. Ответникът твърди, че работи с китайски контрагенти от създаването си и по- конкретно с контрагент- изпращач в Китай- „ Ruida import and export Co limited“. Отношенията с китайския контрагент протичали по следния начин: ответника избира и заявява стоките, които желае да се внесат в България; Ruida изпраща информация до свои местни китайски контрагенти и извършва поръчка на желаните стоки от името и за сметка на ответника, като всяка една поръчка била придружена със снимка на избрания продукт; ответникът потвърждава направената поръчка на Ruida, като потвърждава и/или отказва съответните стоки по видове и количества, като ответника имал възможност да проследи с конкретика вида на стоката, вкл. и на база приложените снимки към поръчката; след потвърждаване на поръчката по вид и количество, RUIDA организирало закупуването на стоките и изпращането им към България, като за услугата изпращало фактура до получателя. Сочи, че в процесния случай посочената по- горе практика била напълно спазена- били заявени и поръчани общо 7680 броя антикорозионни спрея с търговска марка „ADRO“, която нямала нищо общо с марките на ищеца, както и че никога не е поръчвало стоки с марка WD-40, SD-40, BS-40. Завява, че на митница „ Варна“ никога не са задържани стоки с марка „ ADRO“, като от всичките 7680 продукта в общата пратка, били освободени 960 броя спрейове с марка „ ADRO“, а останалите 6720 броя задържани спрейове били с марка SD-40 и BS-40. Твърди, че е поръчал именно спрейове „ADRO“, като това се потвърждавало от представените към отговора доказателства. До получаването на исковата молба ответникът не знаел за причината, поради която част от доставените от RUIDA спрейове били задържани, а едва от исковата молба разбрал, че заявените от Китай продукти не отговаряли в цялост на доставените в България. Оспорва да носи отговорност за нарушение, тъй като не е поръчвало и възложило пренасяне през границата на стоките, с които се твърди да е извършено нарушението, тъй като не носи отговорност за самоволните действия на китайския доставчик RUIDA. В условията на евентуално отхвърляне на основните му доводи, оспорва, че задържаните стоки са обозначени със знак сходен на марките на ищеца, с аргумента че задържаните стоки не попадат в списъка стоки за които са регистрирани марките на ищеца- клас 2 и клас 4 от МКСУ. Твърди че задържаните стоки със знаци „ SD-40“ и „ BS-40“ са визуално, фонетично и смислово различни от марките на ищеца. Всички марки на ищеца съдържащи словен елемент били доминирани от съкращението „WD“ ( съкращение на водоотблъскване), а задържаните стоки не съдържали такова буквено съкращение. Сравняваните знаци се различавали по началната си букви ( „W“ при ищеца и „ B“ и „D“ при задържаните стоки), които имали различен начин на изписване и произнасяне. Знаците се различавали и концептуално- словният елемент на марките на ищеца бил съкращение на „ water displacement“ ( водоотблъскване), а знаците върху задържаните стоки били измислени и не намеквали за словосъчетанието „ water displacement“. Вероятност за объркване на потребителите също не съществувала, тъй като марките на ищеца и знаците върху задържаните стоки се различавали по началната си буква при кратък словен елемент, а потребителите четат отляво надясно, като фокусирали вниманието си върху началото на съответния знак. Вероятността за объркване се намалявала и от обстоятелството, че процесните продукти са специализирани стоки от битовата химия със специфичен състав и начин на употреба, което предполагало повишено внимание на потребителите, които не ги купували ежедневно, а само в определени случаи с висока степен на внимание към начина им на използване, състава им и пр. Оспорва твърдените и посочени в исковата молба средни цени на брой на процесните стоки, които били недоказани и умишлено завишени. Твърди че исковете за заплащане на разходи свързани със съхранението и унищожаването са неоснователни, тъй като ищеца все още не е понесъл вреда. Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна: В тежест на ищеца е да докаже твърденията си да е притежател на посочените в исковата молба марки, че е използвал същите реално в продължение на пет години преди датата на подаване на исковата молба за стоките, за които са регистрирани, че ответникът използва идентични или сходни знаци за обозначаване на предлаганите от него стоки, което може да доведе до объркване у потребителя. Следва да докаже твърденията си, че в причинна връзка с поведението на ответника е претърпял имуществени вреди, включително относно съхраняването и унищожаването на процесните стоки, както и твърденията си относно предлаганите от самия стоки са регистрираните марки на територията на страната, обема на продажбите. Ответникът следва да докаже възражението си, че лицата, които го представляват, неговите служители или наети от него лица са положили дължимата грижа, съответно са поръчали и възложили извършването на внос на стоки, различни от задържаните. Първото възражение на ответника е за оспорване правата на ищеца върху регистрираните национални марки с доводи, че регистрацията на ищцовото дружество следвала по време регистрацията на марките. От представените по делото от ищеца удостоверения за регистрация, издадени от Патентното ведомство, и извлечение от Официалния бюлетин на Патентното ведомство на Република България, бр.10 от октомври 2006 г., се установява, че ищецът е придобил правата върху регистрираните марки след регистрацията им чрез сделка, която предхожда извършването на твърдяното нарушение, като издадените удостоверения за регистрация са официален удостоверителен документ, който с обвързваща сила удостоверява правата на ищеца върху националните марки. По отношение на европейските марки правата на ищеца не се оспорват, а се установяват и от представените извлечения на удостоверения за регистрация от портала на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост и следователно ищецът е материално легитимиран да търси защита на посочените в исковата молба търговски марки. Ответникът е направил възражения по чл.117 ЗМГО, че ищецът няма право на закрила, тъй като не е използвал регистрираните марки по смисъла на чл.21 ЗМГО, като на ищеца са дадени указания да представи доказателства, че в 5-годишния период преди датата на предявяване на иска марката е реално използвана във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана и на които се основава искът, или че съществуват основателни причини за неизползването, като съгласно чл.117, ал.3 ЗМГО. Във връзка с реалното ползване на марките ищецът е представил фактури за извършени продажби на стоки, означени с марката WD 40, от дружеството Д. Ю Ди – 40 К.Д., Обединено кралство на българското дружество Д. ООД, съответно от 18.11.2016 г., 10.01.2017г., 21.02.201718.01.2018 г., 18.09.2018 г., 14.02.2019 г., 05.03.2020 г., 28.11.2020 г., 29.11.2022 г., заявка и проформа фактура от 22.05.2023 г. и 30.10.2023 г., договори за дистрибуция и анекси към тях за продължаване на действието им, сключени между Д. Ю Ди – 40 К.Д., Обединено кралство на българското дружество Д. ООД, от които се установява, че за периода 2018 г. – 2024 г. на българското дружество е отстъпено изключителното право за разпространение на територията на страната на продукти WD 40, описани в съответното приложение към договора. Съответно от представените разпечатки на електронен каталог за 2023 г. и съдържание на електронни страници от уебсайта на дистрибутора Д. ООД към 25.05.2022 г., 09.05.2021 г., 26.01.2020 г., 06.06.2019 г., както и от уебсайта на български на ищцовото дружество се установява, че продукти – мултифункционални и с конкретно предназначение за предпазване от ръжда са предлагани, означени с марките, чиято защита се търси, а именно националните словна и фигуративна, както и двете марки на европейския съюз /предлаганите в онлайн продуктови каталози спрейове са в бутилка с форма на цилиндър със син цвят, жълт щит в горната част и с червена капачка, като съдържат и надписа WD – 40, изпълнен с тъмносини букви върху жълтия щит/. Представени са доказателства и за предлагането на продукти, означени с процесните марки и с идентична визия с предлаганите на територията на страната и на територията на Европейския съюз – представени извадки от уебстраниците на ищеца в Белгия, Франция, Германия, Италия и Испания от различни дати в периода 2019 – 2024г. Неоснователни са доводите на ответника, че представените доказателства за дистрибуция от дружеството Д. ООД не могат да се свържат с ищеца, тъй като договорите били сключени от дружество със седалище в Англия. Доказателствата относно външния вид на дистрибутираните продукти установяват, че дистрибутираните от Д. ООД продукти са означени с марките на ищеца, който твърди това да е станало с негово съгласие, като без правно значение за преценка на реалното използване по смисъла на чл.21 ЗМГО е дали това съгласие е дадено пряко или опосредено, устно или писмено, като няма правно и логическо основание маркопритежателят да доказва произхода на всеки продукт, при положение, че твърди да се е съгласил с това използване. Следователно съдът приема, че ищецът е доказал по делото реално ползване на регистрираните марки и възражението по чл.117 ЗМГО е неоснователно, което налага съдът да обсъди въпросите относно останалите положителни предпоставки на предявените от ищеца искове, а именно ответникът ли е извършил действията по използване на стоките и знаците, с които се твърди да е извършено нарушението и налице ли са сходство/идентичност между регистрираните марки и стоките/услугите, за които са регистрирани и използваните от ответника знаци и означените с тях стоки/услуги, респективно съществува ли вероятност от объркване на потребителите. По делото се установява от представените от ищеца с исковата молба писмо рег.№ 32-624513/09-11-2023 г. на Директора на ТД Митница Варна, писмо от представителни на ищеца до същия орган, негово последващо писмо рег.индекс 32-646767/27.11.2023 г., както и от представените от ответника с отговора стр.1 от търговска фактура № R200028992 от 04.09.2023 г. и митническа декларация, че стоките, чрез които ищецът твърди да е извършено нарушението, са задържани на митнически пункт Варна Запад, като са пристигнали от Китай с контейнер и са декларирани от ответника пред митническите органи / т.39 от митническата декларация, където е описана и фактурата като придружаващ документ/. След възражение от страна на адвокатите на ищцовото дружество, че въпросните стоки нарушават правата на ищеца върху регистрирани марки и искане за унищожаване на посочените в уведомлението рег.№ 32-624513/09-11-2023 г. на Директора на ТД Митница Варна антикорозионни спрейове общо 6720 бр. с надпис SD-40 и BS-40, ответникът е подал възражение срещу задържането на стоките и тяхното унищожаване по искане на ищеца, поради което директорът на на ТД Митница Варна е определил срок на ищеца до 08.12.2023г. да упражни правата си по чл.23, т.3 от Регламент (ЕС) № 608/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета, за да установи нарушенията на правата си върху регистрирани марки. Следователно независимо дали поръчката на ответника до китайски доставчик е изпълнена според волята му или не, ответникът носи отговорност, в случай че внесените стоки нарушават правата на ищеца, тъй като дори и внесените стоки да са различни от поръчаните, ответникът носи отговорност за действията на лицата, на които е възложил извършването на работата по общите правила на деликната отговорност, чиито подвид е отговорността за нарушаване на правата върху интелектуална собственост и на второ място, въпрос за освобождаването му от отговорност можеше да се поставя в зависимост от преценката относно съдържанието на поръчката му, само ако сам не беше възразил пред митническите органи срещу унищожаване на стоките, с които ищецът счита да са нарушени правата му. С подадените декларация и възражение ответникът по същество е извършил сам действия по въвеждането на стоките на територията на страната, респективно е оспорил правата на ищеца, поради което и никакво освобождаване от отговорност не може да бъде обосновано, ако се установява, че внесените стоки нарушават правата на ищеца върху регистрирани марки, което налага съдът да формира изводи по последния въпрос. Притежавана от ищеца национална марка рег. № 29094 WD-40 словна, е регистрирана за стоки от класове 2 и 4 на МКСУ, съответно: клас 2: препарати за предпазване на метални повърхности от потъмняване и ръждясване; Клас 4: смазващи и проникващи масла; Национална марка рег. № 29294- фигуративна, е регистрирана за стоки от класове 2 и 4 на МКСУ, съответно: клас 2: препарати за предпазване на метални повърхности от потъмняване и ръждясване; Клас 4: смазващи и проникващи масла, като същата представлявава изображение, напомнящо шише с цилиндрична форма, в тъмен цвят с жълт щит, чиято форма представлява общото очертание на квадрат към чиято долна страна е долепен равнобедрен триъгълник, който цилиндър завършва в горната част със заоблено гърло в бял цмят и червена капачка. Марка на ЕС № 012314936- комбинирана, е регистрирана в Службата на ЕС по интелектуална собственост ( СЕСИС) за стоки от класове 2 и 4 на МКСУ, съответно от Клас 2: предпазно покритие за предотвратяване на ръждясване и контрол на ерозията и Клас 4: масло за смазване и попиване за всякакви цели, като същата включва надписа WD-40 изпълнен с удебелени букви в син цвят върху жълт фон във формата на правоъгълник в чиято долна част е долепена част от окръжност. Марка на ЕС № 010805158- триизмерна, е регистрирана на в СЕСИС за стоки от класове 2 и 4 на МКСУ, съответно в Клас 2: Препарати за предотвратяване на потъмняване, корозия и ръждясване и Клас 4: Смазочни и антикороизонни масла се състои от жълт щит, обгръщащ горната третина на цилиндрична консервна кутия с буквите WD-40 в син цвят в щита, като фонът на консервената кутия е оцветен в синьо и е с червена капачка. Твърденията са, че ответникът е извършил нарушението чрез вноса на територията на страната на стоки – флакони тип спрей с антикорозионен препрат съответно от 200 мл, 400 мл с надписи SD-40 и флакон от 469 мл с надпис BS -40. Съгласно приетата по делото съдебно-маркова експертиза, съответно спрейовете с надписа SD-40 имат идентична визия, като се различават само по размера на флакона, който е метален с цилиндрична форма в син цвят, с 1 червена капачка. В горната част е разположена червена ивица, в която в жълт цвят е изписан със специален графичен шрифт словния елемент 20% MORE FREE, под него е разположен обърнат пентагон в жълт цвят с червен кант, в който е изписан в син цвят със специален графичен шрифт словните елементи SD-40 и ROCKYA. Словните елементи изписани със специален графичен шрифт на латиница: Stops Squeaks е разположен йод обърнатия пентагон, с бели букви на син фон: Drives Out Moisture е разположен под словния елемент Stops Squeaks, с бели букви на син фон; Cleans and Protects е разположен под словния елемент Drives Out Moisture, с бели букви на син фон; Loosens Rusted Parts е разположен под словен елемент Cleans and Protects, с бели букви на син фон: Frees Sticky Mechanisms е разположен под словен елемент Loosens Rusted Parts, с бели букви на син фон. Текстът на етикета е на английски и друг език. Съответно спреят от 469 мл с надпис BS -40 представлява флакон с цилиндрична форма в син цвят, с червена капачка. В горната част е разположена жълта ивица, в която в червен цвят е изписан със специален графичен шрифт словния елемент 20% MORE FREE, под него е разположен обърнат пентагон в жълт цвят с червен кант, в който е изписан в син цвят със специален графичен шрифт словните елементи BS-40 и YKIDUE. Словните елементи EMOVAL LUBRICANT изписани със специален графичен шрифт на латиница са разположени под обърнатия пентагон. с жълти букви на син фон. Под словните елементи е поставен фигуративен елемент, представляващ стилизирано изображение на зъбно колело, в което е изобразен стилизирано изображение на зъбна предавка. Също така, върху флакона са налице и други словни елементи със съизмеримо по-малки букви в бял цвят на син фон. Текстът на етикета е на английски и друг език. Сравнението за сходство или идентичност на знаците следва да се извършва въз основа на общия вид и цялостното впечатление, което създават у средния потребител, като преценката за вероятност от объркване се извършва на база визуално, фонетично и смислово сходство чрез сравнение на отличителните и доминиращи елементи от състава им и общото им въздействие върху потребителя във връзката им със съответните стоки, върху които са поставени По делото е прието заключение на съдебно-маркова експертиза, което е частично оспорено от ищеца, в частта относно липсата на вероятност от объркване на потребителите по отношение на три от защитаваните марки, като част от възраженията на ищеца, с които се оспорва заключението, са основателни. На първо място, съгласно заключението, стоките, за които са регистрирани търговските марки на ищеца и внесените от ответника стоки са с висока степен на сходство, като вещото лице е посочило в заключението и в дадените в съдебно заседания разяснения, че не се касае за идентични стоки, тъй като не е налице пълно съвпадение на предназначението на стоките, за които са регистрирани марките на ищеца и внесените от ответника, тъй като ищцовите марки са регистрирани за стоки от клас 2: препарати за предпазване на метални повърхности от потъмняване и ръждясване/национални марки/ и стоки от клас 2: предпазно покритие за предотвратяване на ръждясване и контрол на ерозията /, марка на ЕС № 012314936- комбинирана, е регистрирана за стоки от клас 2: Препарати за предотвратяване на потъмняване, корозия и ръждясване, а марка на ЕС № 010805158- триизмерна, е регистрирана за стоки от Клас 2: Препарати за предотвратяване на потъмняване, корозия и ръждясване и Клас 4: Смазочни и антикороизонни масла, докато стоките на ответника са обозначени само като „антикорозионен“ спрей. Съдът намира, че стоките следва да се приемат за идентични, а не за сходни, тъй като макар и регистрацията да обхваща по-широко предназначение, то безспорно всички марки са регистрирани за защита на стоки от ръжда и корозия, като ръждата е специфичен вид корозия, каквото предназначение е посочено да имат и внесените от ответника стоки. Установяването на сходство и идентичност предполага изследване и сравнение на знаците при съобразяване на отличителните и доминиращи техни компоненти, както и въз основа на изводите от сравнението преценка за наличие на вероятност от объркване по отношение на релевантния кръг потребители. По отношение кръга от потребители съдът споделя изводите на вещото лице, че с оглед предназначението и характеристиките на стоките, за които са регистрирани марките на ищеца и внесените от ответника стоки, а именно препарати за предпазване от ръжда и предотвратяване на корозия, то този кръг включва освен търговците на пазара, така и специалистите в съответната област, предполагаща мерки за предотвратяване на ръждясване и корозиране на повърхности, както и крайни потребители. Първите две групи действат във връзка с търговска дейност и/или упражняване на професия поради което са сравнително добре информирани относно характеристиките, качеството и ефективността на приложимите с оглед целта препрати, докато последната група, макар и да не се предполага да притежава специални знания, съдът приема да търси специализирано мнение и да положи специфични усилия за установяване предназначението и характеристиките на закупувания препарат, тъй като постигането на търсената цел изисква да се приложи адекватен на съответната повърхност и проблем препарат, а характеристиките на препарата пък предполагат увреждане при приложение на неподходящи с оглед съдържанието му повърхности. Следователно по отношение на всички групи от релевантния кръг потребители обосновано се очаква да притежават определени познания или да заместят липсата им с квалифицирано мнение или най-малкото с усилия по запознаване с упътването за употреба на продуктите, поради което и нивото на внимание е над средното. Неоснователни са доводите на ищеца за занижено внимание на потребителите поради ниската стойност при продажби на дребно на стоките, за които са регистрираните марките му, респективно са относими внасяните от ответника стоки. Нивото на внимание се определя не само от цената, но преобладаващо от предназначението на стоките и характеристиките на самите потребители. Така например по отношение на продукти, които са потребяват масово в бита и са лесно достъпни като разпространение на пазара вариациите в цената могат да са решаващи за повишаване на вниманието, но по отношение на продукти със специфична цел, които не представляват обичайна част от бита, цената няма да е определяща за вниманието на потребителя при избора им, а специфичната им цел и характеристики, какъвто е и случаят са препаратите за антикорозионна защита. Сравнение по отношение на национална марка рег. № 29094 WD-40 словна и знаците на ответника. Словната марка включва латинските букви WD и числото 40, изписани полуслято (WD-40), докато стоките, внесени от ответника, имат множество надписи, от които доминират поради размера и цветовото изписване изразите BS -40 и SD-40, с които именно знаци следва да се извърши сравнението. Съдът споделя изводите на вещото лице, че включените в сравняваните марки числа нямат никакъв отличителен характер, независимо от мястото им в знаците, тъй като представляват общоприет знак за брой, ред, количество, стойност и прочие числово измерими характеристики. Никой от компонентите на сравняваните марки и знаци не може да се приеме и за доминиращ, тъй като се касае за думи и числа, които са изпълнени с еднаква големина и еднакъв шрифт и с еднакъв цвят/знаците на ответника/ и никой от тях не привлича друго внимание освен обичайното за разчитане на вложените в тях писмени/числови знаци, нито доминация следва от дължината и поредността на знаците или тяхното значение, следователно сравнението следва да се извършва въз основа на цялостния общ изглед на сравняваните знаци. Значение за определянето на визуално сходство имат дължината и броя на знаците, съвпадащите им елементи, начина им на представяне. В случая във всички знаци съвпада начина на изписването им, именно полуслято, като двубуквено съчетание и съвпадащи завършващи цифри, като е налице съвпадение между втората буква на марката и тази в словния елемент SD-40, макар и краткостта на знаците да увеличава възможността за по-ясно различаване на елементите им, а началото на словния елемент да е различно във всички сравнявани знаци, то въз основа на начина им на представяне и съвпадащата завършваща част, съдът приема да е налице визуално сходство помежду им, макар и в ниска степен. По отношение на фонетичното сходство въз основа на общата дължина на знаците, общия им завършек и съвпадението на една от буквите, която звуково се произнася идентично, независимо от избрания език за транскрипция, съдът приема да е налице и фонетично сходство, като не споделя доводите на вещото лице, че завършекът, който представлява число, не би се произнесъл от потребителите, тъй като като буквената част, поради своята краткост и съдържателна неописателност предполага необходимост от допълването й, което логично и обичайно става с посочване на завършващото число. При произнасяне на буквената част с транскрибиране от латиница сходството би било по-високо / ве-де-че-ти- ре –се, съответно ес-де-че-ти-ре-се и бе-ес-че-ти-ре-се/, докато при избор на транскрибиране на буквите по английската азбука не би било налице фонетично сходство / да-бъл-ю-ди спрямо ес-ди и би-ес, но на територията на страната, в която се търси защитата, е обичайно транскрибиране на буквите от латински, което е общоприето и се използва и в математиката, физиката и техническите науки, поради което и съдът приема да е налице фонетично сходство в степен под средната, което се обуславя от еднаквия брой срички и еднаквия завършек, който за разлика при визуалното възприемане е по-лесно чуващ и запомнящ се. Що се отнася до семантичното сходство, съдът споделя изводите на вещото лице относно липсата на такова, тъй като словните елементи на марката на ищеца и тези от значите на ответника нямат никакво самостойно значение или съдържание на български, нито представляват общоприети съкращения, а съвпадащият числов елемент по вече изложените съображения за неотличителност не може да влияе върху смисъла на израза. Въз основа на сравнението съдът счита, че установените визуално сходство в ниска степен, липса на семантично сходство и фонетично сходство под средната, обуславят извод за липса на нарушение на правата на ищеца върху регистрираната национална словна марка, тъй като не могат да доведат до объркване у потребителя, който дори при най –ниска степен на внимание не би закупил стока без да я погледне, дори и да не е разбран правилно при произнасянето на искането за предоставянето й, а липсата на концептуално и твърде ниската степен на визуално сходство биха били определящи при вземането на решението за избора му, който, както вече беше посочено, се извършва с ниво на внимание над средното. Следователно предявените искове за защита на тези марки са неоснователни. Сравнение по отношение на останалите три защитавани марки Двете европейски марки на ищеца освен словния елемент WD-40, за който вече е извършена съпоставка, която е важима и по отношение съдържащите се в тях словни елементи и знаците на ответника, съдържат и фигуративни елементи, докато фигуративната национална марка съдържа само образни такива. Общо за тези три марки е наличието на жълт щит, който върху фигуративната национална марка е във формата на обърнат надолу пентагон, а в двете европейски марки има формата на правоъгълник със съединена към него част от окръжност, съответно при двете европейски марки върху жълтия щит са изпълнени с удебелени сини букви словните елементи WD-40, като националната фигуративна марка и европейската комбинирана марка имат формата на цилиндричен метален флакон в син цвят и завършват отгоре с червена капачка. Внесените от ответника стоки, независимо от различния размер на флаконите, имат сходна визия помежду си, като представляват метални флакони, чиято основа е в син цвят и в средната им част имат жълт щит върху който със сини удебелени букви са изпълнени словните изрази SD -40 и BS-40, завършват с червена капачка, като над жълтия щит имат червена / флаконите с надпис SD -40/, съответно жълта лента, върху която са изпълнени надписи на английски със значение за допълнително безплатно количество от препарата в обема на опаковката. Визуално общото впечатление от марките на ищеца - национална марка рег.№ 29294-фигуративна и марка на ЕС № 010805158-триизмерна и знаците върху стоките, внесени от ответника, е за висока степен на сходство, тъй като са използвани еднакви цветови комбинации, отделните цветови елементи са комбинирани в еднаква поредност, като опаковките на ответника се различават несъществено поради наличие на допълнителни надписи, които обаче са описателни и освен това изпълнени с тънък шрифт с цвета на основата на флаконите. Сходството при сравнение е най-високо при европейската комбинирана марка, при която словните елементи са изпълнени по идентичен начин, макар и да не са напълно еднакви с тези върху опаковките на ищеца, но цветовото им изпълнение с еднакъв цвят, удебелени контури, които намаляват четивността и върху контрастен фон, увеличават визуалното сходство за разлика от простото сравнение само на словните им елементи. Що се отнася до комбинираната марка на ЕС № 010805158, то по отношение на нея също е налице визуално сходство с опаковката на стоките, внесени от ответника, което в степен около средната, тъй като пентагонът в жълт цвят и с надписи SD -40 и BS-40, изпълнени с удебелени сини букви заема централната част на опаковката и поради наличието на словни знаци се явява доминиращ елемент в същата опаковка, има висока степен на визуално и концептуално сходство с комбинираната марка на ищеца, като различията в словните елементи не влияят съществено в посока на намаляването му поради вече посочените причини за намалена четивност поради начина на изпълнението им. Цялостното впечатление от сравнението между трите марки на ищеца и стоките на ответника е за обща концепция и високо сходна визия, която предвид идентичността на стоките е от естество да предизвика заблуждение у потребителя относно произхода на стоките, още повече, че събраните по делото доказателства във връзка с реалното използване на марките на ищеца сочат, че същите се използват интензивно и то за продължителен период на територията на Европейския съюз, поради което и съдът приема да се ползват не само с отличителност, следваща от вътрешноприсъщите им елементи, а и с повишена такава, произтичаща от употребата им. Следователно по делото се установява, че внесените от ответника стоки – антикорозионни спрейове нарушават правата на ищеца върху регистрираните национална марка рег. № 29294- фигуративна, марка на ЕС № 012314936- комбинирана и марка на ЕС № 010805158- триизмерна поради идентичността на стоките и наличието на висока степен на сходство между знаците, поради което и предявените искове за защита на тези три марки за установяване на нарушението и неговото преустановяване са основателни. Ищецът претендира и обезщетение за вреди във връзка с установените нарушения, като твърди да е пропуснал печалба от реализация на същото количество, като внесените от ответника, оригинални стоки, означени с регистрираните от него марки, както и вреди, произтичащи от накърняване на репутацията на защитаваните марки, като съизмерява вредите със стойността на дребно на стоките, означени с регистрираните от него марки. Съдът намира, че събраните доказателства установяват, че твърдените вреди не са настъпили. Внесените от ответника стоки са задържани на митнически пункт Варна- Запад незабавно след пристигането им от Китай с контейнер, за което е уведомен ищеца и след негово възражение стоките не са освобождавани, респективно при положително решение по исковете на ищеца същите подлежат на унищожаване и следователно не са достигнали до пазара и не биха могли да конкурират стоки, означени с марките на ищеца, нито да намалят продажбите на такива стоки, нито да увредят репутацията на на марките, доколкото не са стигали изобщо до потребителите, поради което и ако за ищеца с настъпили някакви вреди, то те са във връзка с разходи със защитата му и предотвратяване навлизането на стоките на пазара, но не и поради пропускане на ползи или увреда на репутацията на марките и исковете за обезщетение са неоснователни. Неоснователен е и искът за изземване на стоките, тъй като такава защита е мислима единствено в хипотезите, в които стоките са в държане на ответника или разпространени на пазара, докато в случая те са задържани от митническите органи, съответно единствено подлежат на унищожаване, тъй като нарушават правата на ищеца, като унищожаването се извършва под митнически контрол, поради което и следва да се уважи само иска относно унищожаване на стоките, чрез които се нарушават правата на ищеца. Ищецът претендира да му бъдат заплатени разходи, свързани с унищожаване на стоките, които разходи твърди да са на стойност 1920 лв., както и разходите, свързани със съхранението на стоките от задържането им на 08.11.2023 г. до до датата на исковата молба - 08.12.2023 г. в размер на 252 лв., както и по 12, 60 лв. за всеки календарен ден до постановяване на решение, с което се уважават исковете за установяване на нарушение, като не твърди да е направил такива разходи, а извършването им да е бъдеще сигурно събитие, тъй като се касае за повтарящи се задължения, поради което и не е необходимо изискуемостта им да е настъпила, като счита тези бъдещи вреди да подлежат на възмездяване по силата на закона – чл.126, ал.4 ЗМГО и с аргументи от Регламент (ЕС) 608/2013, които предвиждат разходите за съхранението на стоките, чрез които е извършено нарушение на права върху регистрирани марки и за тяхното унищожаване, да се понасят от лицето, чиито права са нарушени. Съдът намира, че тези искове са неоснователни, тъй като се касае за осъдителни искове за обезщетение за вреди, поради което и предпоставките за уважаването им, включват вземанията да са възникнали и да е настъпила тяхната изискуемост, а в случая ищецът не е направил претендираните разходи, като е несъстоятелна и тезата му, че се касае за бъдещи сигурни вреди с позоваване на чл.124, ал.2 ГПК. Последната разпоредба изключва изискуемостта като предпоставка за осъдителни парични претенции в случаите, в които се касае за повтарящи се задължения, като законът има предвид задължения, които са възникнали поради осъществяване на фактите, които ги пораждат, а единствено изискуемостта им е отложена във времето по волята на страните по право-отношението или по силата на законова разпоредба. В случая разходите за съхранение и унищожаване изобщо не могат да се характеризират като „повтарящи“ се задължения, а още по-малко може да се приеме тезата на ищеца, че задълженията възникват направо за него, респективно представляват вреда. Макар и таксите, които митническите органи събират, да са определени като дневно възнаграждение, то това е относимо към начина на изчисляването им, а не към изискуемост и повтаряемост на задълженията за заплащане на такси, които възникват в резултат на изпълнение на задълженията по съхранение за конкретния период, т.е. изобщо не се касае за вече възникнали задължения за такси, чието плащане е отложено. На следващо място, задълженията за заплащане на такси не възникват автоматично за ищеца, а съгласно чл.29 от Регламент (ЕС) 608/2013 се дължат от него „при поискване“ от митническите органи и следователно преди да са възникнали в конкретен размер и да бъде задължен за тях ищецът, вреди за него не възникват, нито съществува презумпция за бъдещото им възникване. Така например във всеки един момент, включително в хода на процеса, ответникът може сам да заяви пред митническите органи, че оттегля възражението си и желае стоките да бъдат унищожени, както и да плати задълженията за такси във връзка със съхранението и унищожаването им, таксите подлежат на изменение, или могат да настъпят други факти, които изобщо да изключат било необходимостта от заплащане на такси, било обременяването на ищеца със същите. По отношение на таксите за унищожаване изобщо не е мислимо квалифицирането им като повтарящи се задължения. Несъстоятелна е тезата на ищеца, че разпоредбите на ЗМГО и Регламента предвиждат отговорност на нарушителя за разноските за съхранение и унищожаване, без да е необходимо те да са били заплатени от носителя на засегнатите от нарушение права. Регламентът изобщо не третира въпросите за обезщетяване на вредите от нарушението върху марка, а третира въпросите относно допълнителната защита на правата върху интелектуална собственост чрез мерки за граничен контрол. Нещо повече, самият Регламент разграничава отговорността за заплащане на такси относно приложимите в защита на интелектуалната собственост мерки за защита от митническите органи от отговорността на нарушителя за обезщетение спрямо титуляра на нарушените права – чл.29, т.2 от Регламента, поради което и от него не следва никакъв извод относно дължимостта на обезщетение във връзка с разходите за съхранение и унищожаване на задържаните стоки. Що се отнася от разпоредбите на ЗМГО и в частност чл.116, ал.2, т.2 ЗМГО, която предвижда, че „едновременно с иска по ал. 1 ищецът може да поиска по съдебен ред и … да му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на продуктите, предмет на нарушението“, то възможността за едновременно предявяване на тези акцесорни искания не обуславя извод, че ответникът носи отговорност за „разходи“, които ищецът все още не е направил. Самото значение на думата „разход“ изключва такова тълкуване, а възможността за едновременното предявяване на исканията не води до друг извод, нито такъв следва от обстоятелството, че унищожаването може да се постигне едва при положително решение за ищеца. Ищецът може да направи разходи за съхранение и преди завеждане на процеса в резултат на допуснати по негово искане привременни мерки, както и да предплати разходи във връзка със съхранение и унищожаване след като твърди сигурното им настъпване в конкретен размер, но тълкуването на разпоредбите не обуславя извод за изключение от правилото, че парични вземания може да се присъждат само ако са възникнали и изискуеми, какъвто не е настоящият случай, поради което и тези искания следва да се отхвърлят. Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни, които са ги претендирали. Основателно е възражението на ищеца за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение от 9756 лв., което е с 25 % по-високо от заплатеното от ищеца, като процесуалното положение на ответника в процеса предполага значително по-малко процесуални усилия с оглед разпределената доказателствена тежест, поради което и възнаграждението следва да се намали до размера от 7791, 52 лв., заплатен от ищеца, като по-висок то този размер не може да обоснове отговорност на насрещната страна, тъй като не е в причинна връзка с предмета на делото, фактическата и правна му сложност, характера на извършените процесуални действия и продължителността на производството, а е резултат от субективен избор на страната. Съответно на ищеца, съобразно уважената част от исковете се дължат разноски в размер на 5171, 03 лв. от общо разноски в размер на 13218, 90 лв., от които 560 лв. за държавна такса, 975 лв. за депозит за експертиза и 3636, 03 лв. за адвокатско възнаграждение. На ответника, съобразно отхвърлената част от исковете, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение от 4155, 47 лв. Така мотивиран, съдът