Решение № 13286 от 9.12.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2147/2024 г.

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Б. К. Ч., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], срещу Решение № 982/22.07.2024 г., постановено по АНД № 20243110201528/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 27 състав, с което е потвърдено НП № ЗОП-78/07.03.2024 год., издадено от председателя на Сметната палата на Република България, с което на касатора, заемащ длъжността заместник – ректор на Икономически университет – Варна, седалище в [населено място], адрес на управление: в [населено място], [улица] наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 679, 98 лв. (хиляда шестстотин седемдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки) на основание чл.247, ал.1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ /ред. ДВ, бр.86 от 2018 год./ за нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП, вр.чл.187, ал.1 от ЗОП и чл.195 от ЗОП. Решението е оспорено с твърдения за неговата неправилност, необоснованост, незаконосъобразност като постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила. По същество сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил съществени доводи, посочени с въззивната жалба, както и допълнително изложените в съдебно заседание. Изтъква, че доколкото става въпрос за техническа грешка, съдът не е обсъдил съображенията на въззивника по отношение спецификата на обществената поръчка и факта, че не всяко заинтересовано лице би могло да предложи оферта. Твърди, че не е обсъдено и възражението, че от текста на процесното НП не става ясно в какво точно се изразява нарушението - „ограничаване на конкуренцията чрез включване на изисквания, които необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществената поръчка и които не са съобразени с предмета и сложността на обществената поръчка“ или поради поставяне на „други изисквания за лично състояние, различни от изрично посочените в чл.54, ал.1 от ЗОП.“ С оглед спецификата на предмета на поръчката изтъква, че хипотезата на чл.57, ал.2 от ЗОП за участие на физически лица или други, различни от юридически лица, регистрирани в ТР е неприложима, доколкото независимо, че Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ не поставя ограничение дейността по предоставяне на обществени електронни съобщителни мрежи или услуги да се извършва единствено от търговци, регистрирани в ТР, на практика видно от публичните регистри към КРС, право да предоставят услугите, предмет на поръчката имат само и единствено такива дружества. Сочи, че дори в частта за лично състояние да не е фигурирал процесния текст, кръгът от потенциални участници би бил същият, тъй като всяко дружество, което не отговаря на критериите за подбор, би било отстранено от участие в процедурата, поради което извежда извод, че не е налице твърдяното необосновано ограничаване на участието на стопански субекти-обединения от физически и/или юридически лица, които не отговарят на изискванията на възложителя. Твърди, че не е налице „разубеждаващо въздействие и възпрепятстване от участие“, тъй като дори да не е било налице твърдяното формално нарушение, което не променя кръга от заинтересовани лица, то на етап проверка съответствие с критериите за подбор, всеки участник, пък било той и неперсонифицирано обединение от юридически лица, който не отговаря на изискванията на възложителя би бил отстранен от по-нататъшно участие в процедурата. В заключение изтъква, че доколкото всяко едно от търговските дружества, притежаващо разрешение да извършва услуги, предмет на поръчката е можело да подаде оферта, подобно на „А1 България“ ЕАД, и е щяло да отговаря на всички условия на процедурата, включително на погрешно посочените в поле „Изисквания за лично състояние“ от образеца на обявата, не е налице ограничение на конкуренцията. Иска се касационната инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени процесното наказателно постановление, а в условията на евентуалност моли за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Претендира и присъждане на разноски за двете инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. С. А. – ВАК, която поддържа жалбата на посочените в нея основания. В писмена защита с.д. 13291/25.09.2024г. развива подробни доводи за основателност на касационната жалба, респ. за неправилност на въззивното решение. С писмена молба с.д. 17493/20.11.2024г. процесуалният представител на касатора представя на съда за сведение Решение по канд №2163/2021г. на Адм.Съд – Варна. Ответната страна - председателят на Сметната палата на Република България, чрез гл. юрк. М. А. в писмен отговор вх. № 72406/11.09.2024 г. оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като законосъобразно, правилно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за настоящата инстанция. Представителят на Окръжна прокуратура - Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е постъпила в законния срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционния съд е приел за установени фактическите констатации описани в АУАН и НП, съгласно които Е. П. С., в качеството си на ректор на Икономически университет - Варна и публичен възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП, на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОП, със своя заповед № РД 14-1523/12.06.2019 г., изменена със Заповед № РД 14-58/03.06.2021 г., е определил доц. д-р Б. К. Ч. - заместник-ректор по финанси и проектна дейност (ФПД), да организира и възлага обществени поръчки в Университета и да сключва договорите за тях, в съответствие с изискванията на ЗОП и ППЗОП. На 22.06.2021 г. Б. Ч., в качеството на оправомощено длъжностно лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, открил процедура по възлагане на обществена поръчка на стойност по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП с предмет "Предоставяне на далекосъобщителна услуга чрез мобилна мрежа по стандарт GSM, UMTS и LTE и допълнителни услуги, свързани с нея, фиксирана телефонна услуга и достъп до интернет, вкл. предоставяне на виртуална частна мрежа за нуждите на Икономически университет – Варна“ чрез публикуване в Регистъра на обществените поръчки (РОП) към Агенцията по обществени поръчки (АОП) на обява за събиране на оферти № [рег. номер]/22.06.2021 г. по реда на чл. 187 от ЗОП. Посочената в обявата прогнозна стойност на обществената поръчка била 69999 лв. без ДДС и попадала в обхвата на стойностните прагове по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП. Обект на обществената поръчка било предоставяне на услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП. Обявата за събиране на оферти била публикувана в РОП към АОП на 22.06.2021 г. по партидата на възложителя в преписка с УНП 00001-2021-0003. Заедно с обявата били публикувани техническа спецификация, указания към участниците, методика за определяне на комплексната оценка на офертите, образци на документи и проект на договор за обществена поръчка. В обявата, в т. III. 1. 1 "Изисквания за личното състояние" било посочено, че участниците следва да са вписани в Търговския регистър към Агенцията по вписванията и в публичните регистри по чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЕС на Комисията за регулиране на съобщенията и да притежават разрешения, издадени от Комисията за регулиране на съобщенията с изтичащ срок на валидност не по-рано от 31.12.2023 г. Одитът установил, че в Указанията за участие към обществената поръчка, т. 9 "Минимални изисквания за допустимост на участниците", били поставени следните минимални изисквания за допустимост: - участниците да отговарят на изискванията на чл. 54, ал. 1 и чл.101 ал. 11 от ЗОП, чл. 3, т. 8 и чл. 4 от Закон за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици и чл. 69 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество; - участниците да са вписани в Търговския регистър към Агенция по вписванията и в публичните регистри по чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЕС на Комисията за регулиране на съобщенията и да притежават съответните разрешения, издадени от Комисията за регулиране на съобщенията с изтичащ срок на валидност не по - рано от 31.12.2023 г. Когато участник в процедурата е чуждестранно лице, същото следва да е вписано в аналогичен регистър, съгласно законодателството на държавата-членка в която е установено. В Раздел VI: "Допълнителна информация", т. 2 от обявата и в т. 21. 2 от Указанията за участие към обществената поръчка, било посочено, че участникът се отстранява, когато не отговаря на обявените условия на Възложителя, включително изискванията за лично състояние (чл. 54, ал. 1 от ЗОП). Съгласно Протокол от 09.07.2021 г. от работата на комисията за разглеждане, оценка и класиране на постъпилите оферти, в определения срок за подаване на оферти, чрез платформата, за участие в процедурата била подадена една оферта [рег. номер]/02.07.2021г. от "А1 България“ ЕАД, която била разгледана и оценена от комисията. Протоколът от работата на комисията бил утвърден от лицето по чл. 7, ал. 1 от ЗОП на 09.07.2021 г. и за изпълнител на обществената поръчка бил определен „А1 България“ ЕАД. На 26.08.2021 г. между Икономически университет-Варна и "А1 България“ ЕАД бил сключен договор за възлагане на обществената поръчка № РД 15-47/26.08.2021 г. с предмет: „Предоставяне на далекосъобщителна услуга чрез мобилна мрежа по стандарт GSM, UMTS и LTE и допълнителни услуги, свързани с нея, фиксирана телефонна услуга и достъп до интернет, вкл. предоставяне на виртуална частна мрежа за нуждите на Икономически университет-Варна“, на стойност до 69 999 лв. без ДДС или 83 998, 80 лв. с ДДС (чл. 5, ал. 1 от договора). Извършилата одита св. В. приела, че поставеното в обявата изискване за лично състояние - участниците да са вписани в Търговския регистър към Агенцията по вписванията и в публичните регистри по чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЕС на Комисията за регулиране на съобщенията и да притежават разрешения, издадени от Комисията за регулиране на съобщенията с изтичащ срок на валидност не по-рано от 31.12.2023 г., или в друг аналогичен регистър за чуждестранните участници, необосновано ограничава участието на стопански субекти - обединения от физически и/или юридически лица, които нямат необходимата регистрация в Търговски регистър към Агенция по вписванията и в публичните регистри по чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЕС на Комисията за регулиране на съобщенията, както и да притежават съответните разрешения, издадени от КРС, или друг аналогичен регистър за чуждестранните участници, тъй като не представляват персонифицирани дружества, юридически лица - търговци и нямат самостоятелна правосубектност. Така поставеното изискване за лично състояние е прието за ограничително и ограничаващо необосновано конкуренцията - нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, тъй като е довело до нарушаване принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация предвид несъмнено разубеждаващото му въздействие и възпрепятстване от участие на тези стопански субекти - обединения от физически и/или юридически лица, които отговарят на другите поставени от възложителя изисквания, но не са вписани в посочените регистри и не притежават съответните разрешения, издадено от КРС. Изведен е извод, че поставеното изискване за лично състояние обезсмисля правото на лицата, да обединяват усилията си, за да участват в конкретната обществена поръчка, ограничава правото на икономическите оператори свободно да се сдружават за изпълнението на дадени дейности според икономическия си интерес и ограничава участието в обществената поръчка на участници - обединения, тъй като в качеството си на неперсонофицирани дружества, не биха могли да докажат липсата на основания за отстраняване. За така констатираното нарушение срещу Б. Ч. бил съставен АУАН № ЗОП-78/07.12.2023 г. за нарушение на чл.2, ал. 2 от ЗОП, вр. чл. 187, ал.1 от ЗОП и чл. 195 от ЗОП, а въз основа на него било издадено процесното наказателно постановление. За да потвърди оспореното наказателно постановление, ВРС приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Приел, че АУАН и НП са издадени в сроковете, предвидено в ЗОП и чл. 34 от ЗАНН, както и, че отговарят на изискванията, поставени от разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и при издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на нарушителя. Посочени са детайлно кои изисквания административният орган е приел за ограничителни и е обяснено защо е прието така. По същество въззивната инстанция приела, че от обективна и субективна страна от страна на въззивника е бил осъществен състава на нарушението по чл. 247, ал.1 от ЗОП за нарушение на чл.2, ал. 2 от ЗОП. ВРС приел, че изисквания за лично състояние на участниците при възлагане на обществени поръчки чрез събиране на оферти с обява са изрично регламентирани в чл. 54, ал. 1 от ЗОП и сред тях липсват изисквания за вписване на участниците в ТР и в публичните регистри по чл.33 от ЗЕС. Приел, че предвид предметът на обществената поръчка, която касае предоставяне на далекосъобщителна услуга чрез мобилна мрежа, националното законодателство и по-специално ЗЕС не поставят ограничение тази дейност да се извършва единствено от търговци регистрирани по ТР, поради което въззивният съд приел, че правилно двете изисквания в обществената поръчка са били приети от административнонаказващият орган като ограничителни защото необосновано ограничават участието на стопански субекти - обединения от физически и/или юридически лица, които нямат необходимата регистрация в Търговски регистър към Агенция по вписванията и в публичните регистри по чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЕС на КРС, както и да притежават съответните разрешения, издадени от КРС, или друг аналогичен регистър за чуждестранните участници, тъй като не представляват персонифицирани дружества, юридически лица - търговци и нямат самостоятелна правосубектност. Въззивната инстанция извела извод, че при определяне на глобата, административнонаказващият орган е съобразил точно фиксираният в закона начин за определянето й, поради което наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства не подлежат на преценка от съда. С оглед вида на засегнатите с процесното деяние обществени отношения и прогнозната стойност на обществената поръчка съдът приел, че нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в случая. По изложените съображения ВРС потвърдил процесното наказателно постановление. Касационната инстанция намира, че оспореното решение е правилно като съответно на доказателствата по делото и материалния закон. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказано нарушение по чл. 2 ал. 2, вр. чл. 187, ал.1 и чл. 195 от ЗОП и за правилно ангажирана отговорност на Б. К. Ч., в качеството му на зам. ректор на Икономически университет-Варна и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5 ал. 2 т. 14 от ЗОП. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. По всички възражения в жалбата ВРС се е произнесъл като е изложил подробни мотиви и оплакванията за допуснати в производството съществени процесуални нарушения правилно са отхвърлени като неоснователни, като съдът намира, че и възраженията в касационната жалба и представената писмена защита са неоснователни. Неоснователно в писмената защита се релевира нарушение на чл. 18 от ЗАНН, тъй като от начина, по който е квалифицирано процесното нарушение – чл. 2, ал. 2 от ЗОП, вр. чл. 187, ал. 1 от ЗОП, следвало, че са налице две отделни нарушения, за които трябва да се наложи отделно наказание. Както от АУАН, така и от НП недвусмислено следва, че отговорността на касатора е ангажирана за нарушение по чл. 2, ал. 2 от ЗОП – нарушение на забраната за ограничаване на конкуренцията чрез включване на изискване, което необосновано ограничава участието на стопански субекти в обществената поръчка и което не е съобразено с нейния предмет и сложност. Привръзката с разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗОП само указва момента на извършване на нарушението – публикуване на обявата за събиране на оферти в РОП, откогато процедурата се счита открита. Нормата на чл. 195 от ЗОП е бланкетна и не съдържа основни правила за поведение, които могат да бъдат нарушени, а единствено и само препраща за неуредените въпроси в Глава двадесет и шеста към разпоредбите на части първа и втора от закона, където е систематичното място на нарушената разпоредба. Неоснователно касаторът поддържа допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, при което от описанието на нарушението в НП се установявали три отделни деяния и не било ясно в какво се изразява нарушението. Изпълнителното деяние на процесното нарушение ясно и недвусмислено е посочено в АУАН и НП – включването на процесното ограничително изискване в обявата за събиране на оферти, като моментът, в който нарушението се счита за извършено, е публикуването на обявата в РОП. Неоснователно се твърди и че необсъждането от страна на АНО на подадените възражения и непровеждането на допълнително разследване съставлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. С подадените срещу АУАН възражения не са наведени твърдения за неправилно установена фактическа обстановка, което да налага събирането на доказателства и извършването на допълнително разследване по случая. Възраженията срещу акта по същество касаят различната интерпретация на вече събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства и на приложимите законови разпоредби, като същите при издаване на НП са оценени от АНО като неоснователни. Настоящият касационен състав споделя изцяло и извода на ВРС за доказаност на вмененото административно нарушение от обективна и субективна страна. Отговорността на касатора, в качеството му на упълномощено лице по чл. 7 от ЗОП, е ангажирана за нарушение на забраната по чл. 2, ал. 2 от ЗОП, според която при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществени поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Така регламентираното принципно положение намира своето конкретно изражение в регламентираните правила досежно формулиране на изискванията към участниците и критериите за подбор. Изискванията към кандидатите за лично състояние са регламентирани в Раздел I към Глава седма ЗОП, чл. 54 - чл. 58 от ЗОП, а изискванията, при прилагане на критериите за подбор, в Раздел II, чл. 59 - чл. 63 от ЗОП. Изискванията за лично състояние са относими към предвидените в закона основания за задължително/незадължително отстраняване, и имат за цел да гарантират на възложителя, че предоставените му за управление и разпореждане обществени средства ще бъдат разходвани ефективно и при минимален риск от сключване на договори с кандидати, които в дейността си са имали поведение, което предизвиква съмнение относно тяхната коректност и законосъобразно поведение. От своя страна изискванията при прилагане на критериите за подбор са свързани с доказване на възможността за изпълнение на поръчката. И при двете категории изисквания целта е да се гарантира спазването на принципите на осигуряване на конкуренция и свързаната с това възможност за участие в състезателното производство по ЗОП, поради което включването на нерегламентирани, респ. неотносими изисквания към всяка от тези две категории, осъществява състава на нарушението по чл. 2, ал. 2 от ЗОП и неоснователно касаторът в писмените бележки поддържа, че нарушението – както е интерпретирано от ВРС, следва да се [жк], ал.1 от ЗОП. Ето защо, като е приел, че включеното в обявата изискване за лично състояние не е сред законово регламентираните и по същността си е изискване при прилагане на критериите за подбор, ВРС е приложил правилно материалния закон Разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 1 от ЗОП "Общи изисквания" определя, че възложителят може да определи по отношение на кандидатите или участниците критерии за подбор, които се отнасят до: годността (правоспособността) за упражняване на професионална дейност. Според чл. 60, ал. 1 от ЗОП "Годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност", когато това е приложимо, възложителите имат право да изискват от кандидатите или участниците да са вписани в Търговския регистър и/или в съответен професионален регистър, а за чуждестранни лица - в аналогични регистри съгласно законодателството на държавата членка, в която са установени. Безспорно по делото е установено, че в т. III, 1. 1 от обявата за процесната поръчка "Изисквания за личното състояние", както и в т. 9 от Указанията за участие към обществената поръчка "Минимални изисквания за допустимост на участниците", възложителят е поставил идентично изискване, а именно участниците да бъдат вписани в Търговския регистър към Агенция по вписванията и в публичните регистри по чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЕС на КРС и да притежават разрешения, издадени от Комисията за регулиране на съобщенията с изтичащ срок на валидност не по-рано от 31.12.2023 г. или в друг аналогичен регистър за чуждестранните участници. Неоснователно касаторът се позовава на разпоредбите на чл. 33, ал. 3, т. 1 от ЗЕС и твърди, че изпълнител на предмета на процесната поръчка може да бъде само юридическо лице - търговец или физическо лице. Както правилно е отбелязал въззивният съд, независимо от предмета на поръчката, националното законодателство и по специално ЗЕС не поставят ограничение дейността по предоставяне на обществени електронни съобщителни мрежи или услуги да се извършват единствено от търговци, регистрирани по ТР. На тази основа правилен е извода на ВРС, че изпълнението на горните изисквания са от значение за преценката за годността (правоспособността) за упражняване на дейността, поради което безспорно е относимо към критерия за подбор по чл. 60 от ЗОП. Следва да се допълни, че според чл. 59, ал. 6 ЗОП, при участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критериите за подбор, се доказва само от съответните членове на обединението съобразно разпределението на участието им в изпълнението на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението. Както беше посочено по-горе критериите за подбор служат на възложителя да установи възможността на даден участник да изпълни поръчката, като с тях се определят минималните изисквания за допустимост до участие в процедурата за възлагане на обществената поръчка. За разлика от тях, условията, съдържащи се в „Изискванията за личното състояние“ представляват законово допустимите изисквания за лично състояние на участниците. Съгласно чл. 59, ал. 2 и 3 от ЗОП, възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, като нямат право да изискват от кандидатите или участниците други документи за доказване на съответствие с поставените критерии за подбор, освен посочените в ЗОП. Съгласно чл. 59, ал. 6 от ЗОП при участие на обединения, които не са юридически лица съответствието с критерия за подбор се доказва само от съответните членове на обединението, съобразно разпределението на участието им в изпълнение на дейностите предвидено в договора за създаване на обединението. Следователно в случай, че касаторът беше посочил процесното изискване само като критерий за подбор съответствието с него при участие на обединение щеше да се доказва само от членовете на обединението, които пряко са ангажирани със съответната дейност. При това положение, залагайки идентично изискване, но като такова за "лично състояние", възложителят е заобиколил горните императивни правила, които целят да осигурят прилагането на принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. В този смисъл обоснован се явява извода, че поставеното изискване за лично състояние обезсмисля правото на лицата да обединяват усилията си, за да участват в конкретната обществена поръчка, ограничава правото на икономическите оператори свободно да се сдружават за изпълнението на дадени дейности според икономическия си интерес и ограничава участието в обществената поръчка на участници-обединения, тъй като в качеството си на неперсонифицирани дружества, не биха могли да докажат липсата на основания за отстраняване. Доколкото целта на процедурите по ЗОП е да се даде възможност на повече заинтересовани лица да участват в процедурата, тази цел може да се постигне само в условия на равнопоставеност и свободна конкуренция, поради което правилно е прието, че спорното изискване осъществява състава на нарушението по чл. 2, ал. 2 от ЗОП. В подкрепа на горното е и факта, че в процедурата е подадена само една оферта за участие, което потвърждава твърдението на органа, че заложеното изискване е ограничително и е имало разубеждаващ ефект по отношение на други потенциални участници, вкл. и неперсонифицирани дружества. Не може да бъде споделено и релевираното възражение, че в случая е допусната техническа грешка в попълването на Образеца на ЕЕДОП. Както правилно е установено от въззивната инстанция в Раздел III на обявата липсва т. 1.4 „Правоспособност за упражняване на професионална дейност“, за да се приеме тезата на нарушителя, че било допуснато неправилно нанасяне в графите, т.е. че била допусната техническа грешка. Дори в указанията за участие, макар същите действително да не носят подписа на възложителя, като минимални изисквания за допустимост на кандидатите отново са посочени същите изисквания, което безспорно затвърждава тезата, че възложителят не разграничава критериите за подбор от останалите изисквания по ЗОП. В допълнение към горното, съдържанието на публикуваната обява за събиране на оферти ориентира евентуалните кандидати дали да подадат оферта или не и именно в нея процесното ограничително изискване е посочено като такова за лично състояние, поради което правилно АНО и ВРС са приели, че същото се явява възпиращо за всички обединения на лица, които не отговарят на условията на чл. 33 от ЗЕС. Неоснователно е и оплакването, че не е изследвано имущественото състояние на наказаното лице и наложеното наказание е явно несправедливо. Както правилно е отбелязано в решението на ВРС с оглед приложената санкционна разпоредба на чл. 247, ал. 1 от ЗОП и размера на сключения договор за обществена поръчка, размерът на наложената глоба е определен в предвидения минимален размер. Дали е изследвано финансовото състояние на наказаното лице или не е ирелевантно в случая, доколкото разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН изрично въвежда забрана за определяне на наказание под предвидения най-нисък размер и ЗОП не предвижда такава възможност. Правилна е и преценката на ВРС за липса на основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН за извършеното нарушение. Този извод се споделя и от настоящата инстанция преди всичко, защото в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова е формално нарушение, при което наличието на вредоносни последици не е елемент от фактическият състав. В конкретната хипотеза нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с публичните финансови интереси, като са нарушени основни принципи за свободна конкуренция и равнопоставеност, чието спазване гарантира крайната цел на закона – ефективното разходване на средствата, което представлява отегчаващо обстоятелство, поради което правилно ВРС е приел, че нормата на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на случая не може да намери приложение. Горните изводи не се променят от представеното съдебно Решение по канд. №2163/2024г. на Адм. съд – Варна, доколкото предмет на същото е казус, който не е аналогичен на настоящия, тъй като касае нарушение на чл. 2, ал.2 във вр. с чл.59, ал.2 от ЗОП. Предвид горното, настоящият състав счита, че Решението на ВРС е валидно, допустимо и правилно като постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила, поради което и следва да бъде оставено в сила. При този изход на касационния спор искането на процесуалния представител на ответника – гл.юрисконсулт А., за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. В полза на Сметна палата на Република България на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд гр. Варна, Втори тричленен състав