Решение № 204 от 30.6.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 306/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, във вр. с чл. 25 ал. 4 изр. 2-ро от ЗТРРЮЛНЦ. Обжалвано е Решение № 218 от 16.05.2025 г., постановено от Окръжен съд Пловдив по търг.д. № 254/2025 г., с което е оставена без уважение жалбата на Кооперация „П.К. В.“ ЕИК.... със седалище и адрес на управление обл. П., О. Х., С. С., ПК...., представлявана от М.К.Б. срещу отказ № 20250401114350- 2 от 07.04.2025г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията по заявление, обр. Г1 20250401114350 от 01.04.2025г. за обявяване на актуален устав на кооперацията. Жалбоподателят – Кооперация „П.К. В.“ ЕИК.... със седалище и адрес на управление обл. П., О. Х., С. С., ПК...., представлявана от М.К.Б. настоява обжалваното решение да бъде отменено, като незаконосъобразно и неправилно и бъде постановено друго, с което отказа на длъжностното лице по регистрация бъде отменен и да бъде разпоредено обявяване на заявените обстоятелства. Съдът, след като провери основателността на оплакванията, изложени във въззивната жалба и представените по делото доказателства, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в 7-мо дневен срок от връчване на решението. С решение № 218 от 16.05.2025 г., постановено от Окръжен съд Пловдив по търг.д. № 254/2025 г. е оставена без уважение жалба на „П.К. В.“ ЕИК.... със седалище и адрес на управление обл. П., О. Х., С. С., п.к....., представлявана от председателя М.К.Б. срещу отказ № 20250401114350-2 от 07.04.2025г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията по заявление обр. Г1 20250401114350 от 01.04.2025г. за обявяване на устав с направените в него промени, приети на Общо събрание, проведено на 21.03.2025г. по партидата на ПК „В.“. Съдът, за да стори това е приел, че не са представени доказателства за това изпълнени ли са изискванията, установени със закон, относно приемането на подлежащия на обявяване акт, а именно по свикване на общото събрание и неговото законосъобразно провеждане, поради което и с приложението на чл.62, т.3 от Наредба № 1от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел актуалният устав на Кооперацията с извършени промени, съгласно решения, взети на ОС на Кооперацията, проведено на 21.03.2025г. не следва да бъде обявен. Наведеният довод в жалбата е, че постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано, тъй като съдът не е съобразил разпоредбата на чл.21 и чл. 25, т.5, предлож. второ от ЗТРРЮЛНЦ, които не изискват при обявяване на актове и обстоятелства да се извършва проверка относно съществуването на заявеното обстоятелство и съответствието му със закона. Затова и като твърди, че от приложения протокол от ОС на Кооперацията се установяват както наличието на кворум за провеждането му, така и мнозинство за вземане на решението, с което са спазени изискванията на чл. 62 от Наредба № 1, както и тези на чл. 17 и чл. 18 от ЗК, то за длъжностното лице не е съществувало основание за постановения отказ. Въз основа на изложеното жалбоподателя, настоява оспорения съдебен акт да бъде отменен, а като последица да бъде отменен и отказа на длъжностното лице по регистрацията при ТРРЮЛНС към АВ като се дадат задължителни указания за обявяване на променения устав на П.К. В.. Жалбата е основателна. Предмет на заявление вх. № 20250401114350 от 01.04.2025г. е обявяване на актуалния устав на П.К. В., приет на проведено Общо събрание на 21.03.2025г.. Заявителят е кооперация, а статутът на кооперациите е уреден в Закона за кооперациите. В Закона за кооперациите не е предвидено изрично обявяването на актуалния устав на кооперацията, каквото предвиждане е налице за ГФО - чл. 51в ЗК, но това не означава, че тази непълнота не може да бъде преодоляна с приложението на чл. 46, ал.2 ЗНА, съгласно която при непълен нормативен акт, за неуредените в него случаи приложение намират разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Обявяването на актуалния устав на търговеца, изрично предвидено от законодателя за ООД – чл.119, ал.4 ТЗ и АД – чл. 174, ал.4 ТЗ, е в интерес на третите лица, които влизат в правоотношения с този търговец и осигурява публичност на устава – чл.9, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. Основен принцип при воденето на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съгласно чл.2а, ал.1, т.1 ЗТРРЮЛНЦ е публичността, която би могла да бъде осигурена именно чрез обявяване на актуалния устав на всеки търговец, в т.ч. и кооперациите. Обявяването на актове в ТРРЮЛНЦ има действието по чл.9 ЗТРРЮЛНЦ – публичност на акта, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба подлежащите на обявяване актове се смята, че са станали известни на трети лица от момента на обявяването им. Следва да се има предвид, че правното значение на обявяването е различно в различните случаи, в които е предвидено обявяване на актове в ТРРЮЛНЦ. Обявяването може да има чисто информационно значение за неограничен кръг лица – напр. при обявяването на ГФО; може да създава противопоставимост не само на представянето на акта в регистъра, но и на неговото съдържание – при поканата за свикване на ОС на акционери – чл. 223, ал.3 ТЗ и най – сетне може да е елемент от осъществяването на конкретен фактически състав – при обявяване на договор или план за преобразуване и доклад на управителен орган като елемент от преобразуването. Именно първопосоченото правно значение – информираност на неограничен кръг от лица, с оглед общодостъпността и публичността на търговския регистър, като един от принципите при неговото водене, налага да се приеме, че при заявяване за обявяване на актове проверката се свежда до формалната преценка за редовност на акта и наличието на доказателства за тяхното приемане от съответния орган – в случая ОС на член – кооператорите. Редовността на провеждането на ОС, на което е приет изменения устав на Кооперацията не е предмет на проверката, която длъжностното лице по регистрация извършва, тъй като преценката за законосъобразността на решението на ОС е извън неговата компетентност. Евентуална незаконосъобразност на взетите решения би била предмет на исково производство, инициирано от член – кооператор, но не може да бъде предмет на охранително такова. Настоящият състав на съда изоставя становището, изразено в цитираната в оспорения съдебен акт практика и конкретно тази на АС Пловдив, че обявяването на актуалния устав на кооперацията налага проверка за редовността на свикването и провеждането на ОС, на което е приет изменения устав. Изискванията на чл. 21, т.5 от ЗТРРЮЛНЦ се отнасят само до проверка при подадено заявление за вписване, но не и при заявление за обявяване на акт, който извод не се опровергава и от текста на чл.62, т.3 от Наредба № 1/2007г., съгласно, който към заявлението се прилагат документи, доказващи изпълнението на изискванията относно приемането на подлежащия на обявяване акт, тъй като тези документи се изчерпват с приложения протокол за проведено на 21.03.2025г. ОС на член кооператорите на П.К. В.. От същият е видно, че събранието е проведено при необходимия за това кворум, а решението за изменение на устава е взето с пълно мнозинство от присъстващите пълномощници на член – кооператорите на П.К. В., с което е изпълнена формалната преценка за редовност на акта. В случай, че проведеното ОС е незаконосъобразно всеки член кооператор разполага с възможността за предяви иск за оспорване на взетите на това ОС решения – чл. 58 ЗК, в т.ч. и да заяви искане за спиране на регистърното производство, и именно в исковото състезателно производство следва да се установят евентуални недостатъци на проведеното ОС, а не в охранителното, което по правило е едностранно. Следва да се има предвид и факта, че приетите на проведеното на 21.03.2025г. ОС изменения на устава не касаят обстоятелства, подлежащи на вписване, съгласно чл. 3 ЗК, поради което и единствената преценка, която следва да бъде извършена е налице ли са основанията за обявяването на приложения изменен устав по партидата на кооперацията, които в конкретния случай са налични. Въз основа на изложеното настоящият състав счита, че отказа на длъжностното лице по регистрация е несъобразен с материалния закон и следва да бъде отменен. Не до същия правен извод е достигнал решаващия състав на Окръжен съд Пловдив, поради което и неговия съдебен акт следва да бъде отменен, а като последица следва да бъде отменен и обжалвания отказ на Агенцията по вписванията. Мотивиран от изложеното, съдът