Решение № 17389 от 29.9.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 1289/2025 г.

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането /КЗ/. Образувано е по искова молба на Агенция, , Пътна инфраструктура”, БУЛСТАТ 000695089 и адрес: гр. София, пл., , Македония” № 3, чрез Областно пътно управление – Ямбол, гр. Ямбол, ул., , Димитър Благоев” № 16, чрез юрисконсулт Я.П., доуточнена с молба с вх. № 23751/23.01.2025 г., срещу Застрахователна компания, , ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, гр. София, п.к. 1700, р-н Студентски, бул., , Симеоновско шосе” № 67 А, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1/ сумата от 1187, 23 лева - главница, представляваща обезщетение за нанесени на ищеца имуществени вреди в следствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 06.07.2023 г., реализирано от лек автомобил, , Дайхатсу Сирион” с ДК № А •••• НК с водач Г.Д.Б., на път I-7 „Мараша" – Зимница – Окоп - Елхово - Гранитово – Мелница - Лесово - Граница Турция" при км 303+102 дясно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и 2/ обезщетение за забава в размер на 208, 70 лева за периода от 02.10.2023 г. до 08.01.2025 г. Претендират се и разноски. В исковата молба се твърди, че в резултат на настъпило застрахователно събитие на 06.07.2023 г. на републикански път I-7 „Мараша" - Зимница - Окоп - Елхово - Гранитово - Мелница - Лесово - Граница Турция" при км 303+102 дясно (по Протокол за ПТП км 303+100), констатирано с Протокол за ПТП № 1763289/06.07.2023 г., били нанесени материални щети на Агенция „Пътна инфраструктура“, изразяващи се в увреждане на пътни принадлежности, а именно 8-метрови ограничителни системи за пътища в пътната част – еластична ограда. Уврежданията били причинени от лек автомобил, , Дайхатсу Сирион” с ДК № А •••• НК с водач Г.Д.Б.. Твърди се, че ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение с изх. № 53-00-529/29.09.2023 г., получено на 02.10.2023 г. съобразно върнатото известие за доставяне. Към заявлението за уведомяване и изплащане на претенцията пред ответното дружество била представена количествено- стойностната сметка относно размера на причинените щети, както и Протокол за ПТП и снимков материал, от който били видни уврежданията на пътните принадлежности. В съставената количествено-стойностна сметка били описани причинените действителни вреди, както и всички съпътстващи възстановяването им необходими действия и тяхната цена, а именно: 1. Доставка и монтаж на нови ограничителни системи за пътища и всички свързани с това присъщи разходи, вкл. светлоотразители - 862, 40 лв. без ДДС (8 метра при единична цена 107, 80 лв/м); 2. Демонтаж на стара единична ограничителна система за пътища в пътната част и всички свързани с това присъщи разходи - 126, 96 лв. без ДДС (8 м. при единична цена 15, 87 лв/м). Така общата стойност на вредите, нанесени на Агенция „Пътна инфраструктура" вследствие на пътнотранспортното произшествие, възлизала на 1 187, 23 лв. с ДДС. Твърди се още, че посочената количествено-стойностна сметка била изготвена въз основа на цената по позиции 1003 и 1081 от действащия към момента на процесното ПТП Договор № РД-37-41/27.09.2022 г. за възлагане на обществена поръчка. Посочва се още, че причина за настъпилото ПТП съгласно описанието по Протокол за ПТП № 1763289/06.07.2023 г. били несъобразяване поведението на водача с релефа на местността – а именнопри спускане на десен завой водачът, поради несъобразена скорост, се блъснал в предпазна мантинела, при което е причинил ПТП с материални щети. За извършеното нарушение бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение № 555488. Отразеният механизъм на ПТП установявал по безспорен начин, както и че събитието е настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на автомобила, който в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП причинил ПТП. В исковата молба се твърди още, че към момента на настъпване на застрахователното събитие - 06.07.2023 г., управляваният от водача автомобил съгласно Протокола за ПТП бил собственост на „НИ" ЕООД и гражданската отговорност била покрита от сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите между собственика на лекия автомобил и ответното дружество със застрахователна полица № BG/22/1230011543877, валидна от 29.05.2023 г. до 28.05.2024 г. Твърди се, че след отправеното от ищеца заявление за изплащане размера на нанесените щети с изх. № 53-00-529/29.09.2023 г. при ответника е образувана щета № 2801-5000-23-000173. Към датата на предявяване на исковата молба обаче не било постъпвало плащане по сметката на АПИ ОПУ- Ямбол. Посочва се още, че по силата на чл. 493, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите покривал отговорността на застрахования за вредите, причинени на чуждо имущество. На основание чл. 499, ал.2 от КЗ отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" за причинени имуществени вреди е в размер на действителната стойност на вредата. Действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 499, ал. 2 от КЗ била пазарната стойност, т.е. стойността, срещу която можело да се закупи имущество от същия вид и качество като увреденото, респективно пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. Твърди се, че тъй като ищецът имал сключен договор за възлагане на обществена поръчка, стойността на причинените вреди следвало да се определя от цените в посочения договор. Поради това стойността на ремонтните работи за възстановяване на тези щети била 1 187, 23 лв. с ДДС (989, 66 лв. без ДДС). Посочва се, че застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите била предназначена да покрие гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които те отговаряли - чл. 477, чл. 480 и чл. 493 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, имал право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност". В конкретния случай и двете материалноправни предпоставки за прилагането на тази разпоредба били налице, доколкото бил осъществен деликт и бил налице валиден към момента на извършване на деликта застрахователен договор между деликвента и застрахователя. Твърди се, че увредените от процесното ПТП пътни принадлежности били отремонтирани през 2024 г. Във връзка с предявения иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД ищецът твърди, че застрахователното покритие включвало и лихвите по чл. 429, ал.1, т.2 от КЗ, В чл. 429, ал. 3 КЗ било регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащали от застрахователя само в рамките на застрахователната сума. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие или от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице за заплащане на застрахователно обезщетение - която от двете дати е по-ранна. Поради тази причина и на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ застрахователят следвало да покрие отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от 02.10.2023 г. - датата на предявяване на претенцията със Заявление с изх. № 53-00-529/29.09.2023 г., до 09.01.2025 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда. В допълнение към това ищецът претендира и присъждането на законна лихва върху главницата от 1187, 23 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 09.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането. С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена. С исковата молба са представени: Заявление за плащане на нанесените щети с изх. № 53-00-529/06.07.2023 г.; Количествено-стойностна сметка за възстановяване на нанесените щети; Констативен протокол за ПТП № 1763289/06.07.2023 г.; Снимков материал; Известие за доставяне на писмо с изх. № 53-00-529/29.09.2023 г.; Извадка от официалната интернет страница на Гаранционен фонд, съдържаща информация за сключена застраховка „Гражданска отговорност" към 25.01.2023 г. на автомобил с рег. № СВ 8563 CT; Договор № РД-37-41/10.10.2022 г. за възлагане на обществена поръчка; Сертификат № 101/04.04.2024 г. за действително изпълнените и приети работи, Гаранционен протокол към Сертификат № 101, Двустранен констативен протокол № 177/29.03.2024 г., Схема към двустранен констативен протокол № 177/29.03.2024 г., Планова заявка за възстановяване, ремонт, доставка и монтаж на ОС; Извлечение-справка от Търговския регистър за, , ЗК ЛЕВ ИНС” АД; Пълномощно с изх. № П-113/30.04.2024 г.; Заповед № ЧР-Яб- 12/27.10.2021 г.; Платежно нареждане за внесена държавна такса. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, в който оспорва предявения иск изцяло по основание и размер. Ответникът признава, че във връзка с твърдяното в исковата молба ПТП, реализирано на 06.07.2023 г., при ЗК „Лев Инс" АД е образувана щета № 2801-5000-23- 000173. Същата действително била отказана поради липса на извършен оглед с представител на ЗК „Лев Инс" АД след декларираното застрахователно събитие. Извършването на оглед било необходимо, за да се установи техническото естество на уврежданията и да се определи връзката с механизма и размера на увреждане по предявените имуществени щети, което било съществено обстоятелство за произнасяне по основателността на претенцията. Оспорва се искът поради това, че не било уточнено техническото естество на твърдените повреди. В условията на евентуалност, в случай че съдът признае иска за основателен, същият се оспорва по размер, като се поддържа, че същият бил предявен в завишен размер и не отговарял на действително претърпените вреди. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди, което се дължи от застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, се определяло в съответствие с разпоредбата на чл. 499 от КЗ и клаузите на съответния застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 от КЗ обезщетението не можело да надвишава действителната стойност на причинената вреда, настъпила при конкретно застрахователно събитие. Плащане на обезщетение в размер, по-голям от действителния, щяло да доведе до неоснователно обогатяване на ищеца. Оспорва се размерът на обезщетението, посочен от ищцовото дружество, да е равен на действителния размер на вредите, да е съобразен с процента овехтяване на ограничителните системи в района, да е отчетена масата на металния отпадък, чрез продажбата на който ищцовото дружество можело да реализира приход. Размерът на обезщетението, определен от ищцовото дружество, не бил съобразен и със среднопазарната стойност за възстановяване от уврежданията към момента на възникването им и не бил формиран при съобразяване на техническото естество на установените повреди. Оспорва се на ищцовото дружество да се дължи ДДС, начислено и претендирано по исковата претенция. Твърди се, че не били представени доказателства относно претенцията в частта, отнасяща се до формирането и изчисляването на количествено стойностната сметка за възстановяване на нанесените вследствие на ПТП щети. Посочва се още, че представеният протокол за ПТП нямал материална доказателствена сила нито относно механизма на процесното ПТП, нито относно вредите /Решение № 15 от 25.07.2014 г., по дело № 1506/2013 г., на ВКС. ТК. 1, т.0., и др./. Протоколът на основание чл. 179, ал.1 от ГПК имал обвързваща материална доказателствена сила само относно фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице, като посочените следвало да са възприети лично от него. В настоящият случай обаче произшествието не било извършено в присъствието на съставителя на акта. Посочва се още, че в представените документи не била описана скоростта, с която се движел водачът, което било от съществено значение с оглед преценката за времето и разстоянието, които са необходими на водача на МПС да възприеме опасността и да предприеме действия за предотвратяване на произшествието. Липсвал снимков материал от произшествието съгласно Наредбата за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и АЗН. В условия на евентуалност ответникът релевира възражение за съпричиняване от страна на ищеца на настъпилите имуществени вреди, поради извършено нарушение на чл. 8 ал. 2 от Закона за пътищата. Управлението на републиканските пътища съгласно разпоредбата на чл. 19 ал.1 т.1 от ЗП било възложено на Агенция „Пътна инфраструктура". Съобразно разпоредбата на чл. 48 т. 1 б. "а" от ППЗП организирането на дейностите по поддържане на републиканските пътища извън урбанизираните територии отново било възложено на ответника. Аналогична била и разпоредбата на чл. 3 ал.1 т.1 от Наредба РД-02-20- 19/12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата на МРРБ, издадена на основание чл. 50 от ППЗП, която възлагала поддържането и текущия ремонт на републиканските пътища на АПИ. Като стопанин на пътя по силата на чл. 3, ал. 1 Закон за движението по пътищата ответникът бил длъжен да поддържа пътя в изправно състояние с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира движението по него така, че да се осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Ответникът твърди, че една от причините за реализираното ПТП била липсата на надлежна видима маркировка, която да очертае зоната, в която автомобилите безопасно могат да се придвижват. Липсата на маркировка се дължала на виновно противоправно поведение (бездействие) от страна на служители на АПИ, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за сигнализация на пътищата със светлоотразяваща пътна маркировка, която да е видна през деня и през нощта при различни метеорологични условия, Оспорват се механизмът на процесното ПТП и наличието на виновно поведение на водача. Оспорват се изцяло акцесорните искове за присъждане на лихви като неоснователни поради неоснователността на главните искове. Посочва се още, че ответното дружество с извънпроцесуалното си поведение не било дало повод за завеждане на настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца юрисконсултско възнаграждение. По делото e rзслушана съдебно автотехническа експертиза /САТЕ/ с вх. № 246937/16.07.2025 г./. Представени са и документи от трето лице – ОДМВР Ямбол – АУАН № 555488 и НП № 23-0261-000183. В проведеното на 16.09.2025 г. съдебно заседание процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете. Представя списък на разноските. Ответникът, редовно призован, изразява становище за отхвърляне на исковете изцяло евентуално частично. Също претендира разноски. Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Страните по делото не спорят, а и видно от служебно извършена справка от Г.Ф. /извършена служебно от съда, доколкото приложената към исковата молба е за друг период и друго МПС, нямащи общо с делото/ се установява, че относно л.а. марка, , Дайхатсу“, модел „Сирион” с рег. № А •••• НК, собственост на „НИ“ ЕООД, е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество със срок на действие от 29.05.2023 г. до 28.05.2024 г., прекратена на 14.09.2023 г. Страните не спорят, а и видно от протокол за ПТП № 1763289/06.07.2023 г. на 06.07.2023 г. л.а. марка, , Дайхатсу“, модел „Сирион” с рег. № А •••• НК, собственост на „НИ“ ЕООД е управляван от лицето Г.Д.Б. като се намира в района на републикански път „Мараша“ -Зимница-Окоп-Елхово-Гранитово- Мелница-Лесово-граница Турция при км. 303+102/303+100. При управлението на автомобила обаче водачът не се съобразява с релефа на пътя и при спускане на десен завой реализира ПТП с материални щети като се удря в предпазна мантинела. Съгласно протокола за ПТП при удара са увредени 1 брой мантинела и 1 брой метален стълб на мантинела. Предвид настъпилите по еластичната ограда вреди същите са отстранени от ищеца въз основа на договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Възстановяване, ремонт, доставка и монтаж на ограничителни системи за пътища по републиканските пътища на територията на страната, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП“ по ОП 4 „Югоизточен район – области Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол“. В тази връзка и ищецът е възложил на дружеството изпълнител, видно от спецификация /на л. 31 гръб от делото/ доставка и монтаж на нова ограничителна система от 8 метра и съпътстващи дейности за сумата от 1034.88 лева с ДДС – за път І-7, район 303+102 до 303+110 км. вдясно. По планова заявка дейностите са на стойност 989.36 лева без ДДС /862.40 лева за нова обезопасителна система и 126.96 лева демонтаж на увредените елементи/. Видно от количествено стойностна сметка върху сумата от 989.36 лева е начислено и ДДС от 197.87 лева или общата изразходвана от ищеца сума възлиза на 1187.23 лева с ДДС. Предвид това и ищецът е отправил до ответното дружество покана за заплащане на сумата от 1187.23 лева с ДДС – като поканата е получена на 02.10.2023 г. Между страните обаче липсва спор, че ответното дружество не е заплатило никакви суми на ищеца. От представено по делото НП № 23-0261-000183/31.07.2023 г., издадено въз основа на АУАН № 555488, се установява, че на 06.07.2023 г. водачът Г.Д.Б., управлява л.а. „Дайхатсу“, модел „Сирион“, с рег. № А••••НК, собственост на „НИ“ ЕООД – в района на община Елхово. При движение по път І-7, 303-100 км с посока на движение от ГКПП Лесово към гр. Елхово обаче водачът не съобразява релефа на пътя и при десен завой на спускане губи контрол над автомобила – като преминава през лентата за насрещно движение и се блъска в предпазна мантинела, а след това и в друг автомобил, причинявайки ПТП с материални щети. Доколкото с поведението си водачът е нарушил чл. 20, ал.2 от ЗДвП му е наложена глоба от 200 лева. НП е влязло в сила на 12.06.2024 г. На последно място по делото е изготвена съдебно автотехническа експертиза. Видно от заключението по същата на ПТП е настъпило на 06.07.2023 г. в района на община Елхово - при управление на л.а. „Дайхатсу“ по път І-7, 303- 100 км с посока от ГКПП Лесово към гр. Елхово. Доколкото обаче водачът управлява МПС с несъобразена скорост спрямо релефа на местността и при спускане същият се отклонява наляво спрямо посоката си на движение и реализира ПТП в предпазна елестична ограда /мантинела/. Вследстивие на удара съгласно протокола за ПТП са увредени: 1 брой предпазна мантинела и 1 брой метален стълб за мантинела. Щетите според вещото лице се намират в пряка и непосредствена зависимост с настъпилото на 06.07.2023 г ПТП. На следващо място според САТЕ настъпилите щети възлизат към датата на ПТП на 1587.60 лева с ДДС. Сумата е формирана от стойност на 8 метра предпазна ограда и транспортни и съпътстващи дейности. От своя страна стойността на остатъчните материал /скрап/ - т.е. на отстранените повредени детайли възлиза на 27.20 лева. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че т.нар. еластична ограда или мантинела представлява изделие с дължина на детайла от 4 метра. В случая били отремонтирани 8 метра т.е. подменени са две сегмента мантинела, защото макар непосредственият удар да е бил в един сегмент /описан съгласно протокола за ПТП/, то при удара е увреден и съседният такъв. Експертизата не е оспорена от страните като не са поставени други допълнителни въпроси, нито е искана повторна експертиза. Поради това и доколкото липсват данни за заинтересованост на вещото лице съдът намира, че експертизата следва да бъде кредитирана. Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна: Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) урежда правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е да докаже, че е 1/ претърпял неимуществени вреди, в причинна връзка с пътно - транспортно произшествие (ПТП), настъпило в резултат на 2/ виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника, 3/ механизма на настъпване на ПТП и 4// причинно - следствената връзка между пътния инцидент и всички настъпили в имуществената сфера на ищеца вреди, чието възстановяване се търси по пътя на регресната отговорност. В тежест на ищеца е да докаже и обстоятелството, че е 5/ отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция и последният не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, отказал е да плати обезщетение или увреденото лице не се е съгласило с размера на определеното или изплатеното обезщетение (арг. от чл. 496, във вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ). Ищецът следва да установи наличието на посочените факти при условията на пълно и главно доказване, като вината на застрахования при ответника водач се предполага на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, респективно релевираното възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД - че с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169 от 28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г., II т. о., ВКС). В настоящия случай по делото липсва спор, че за л.а. „Дайхатсу“ е имало сключена задължителна застраховка „Г.О. на автомобилистите“ при ответното дружество – към датата на ПТП. От протокола за ПТП и изготвеното заключение на САТЕ, се установява, че причина за настъпването на ПТП-то е движение с несъобразена с пътните условия и релефа наа пътя скорост, като следствие от което водачът реализира ПТП с крайпътната предпазна ограда, като е налице причинно-следствена връзка между вредите претърпени от ищеца и процесното ПТП. Предвид това и следва еднозначен извод, че вина за събитието има застрахованият при ответника водач. Следва да се отбележи освен това, че ПТП е настъпило през лятото, като не са събраха доказателства за мокра или по някакъв начин увредена пътнаа настилка. Следователно налице е основание за възникване на задължение за заплащане на застрахователно обезщетение. При задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ вредите се обезщетяват съобразно тяхната действителна стойност. Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. Възстановяването се извършва с ново имущество от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 от КЗ. Поради това и стойността на вредите е равна на стойността на нови части по средни пазарни цени към деня на увреждането, без да се прилага коефициент на овехтяване. В този смисъл съдът намира, че от размерa на щетите не следва да се приспада овехтяването на увредените материали /така Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о, Решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. и др./, поради което възражението на ответника в тази насока е неоснователно. В случая, от заключението на САТЕ се установява, че стойността, необходима за възстановяване на щетите, нанесени на предпазната мрежа, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 1587.60 лева с ДДС. В тази връзка и съдът приема, че увредени са два сегмента от мантинелата, колкото са отразени в КСС. Тук следва да се отбележи, че действително в проткола за ПТП е отразено, че е увреден само един сегмент, но съдът отчита, че протоколът е съставен „на място“, непосредствено от служителите на МВР, които не са експерти по пътна безопасност и не са могли с категоричност да установят увредените детайли от обезопасителната система. От страна на ищеца обаче се претендира по-малка сума, а именно 1187, 23 лева. Тук обаче следва да се съобрази, че съгласно САТЕ стойността на увредените детайли възлиза на 27.20 лева. Приспадането на стойността на запазените части при определяне на застрахователно обезщетение за тотална щета е израз на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, за чието спазване съдът следи служебно. Установяването на размера на доказания по основание иск е служебно задължение на съда /арг. от чл. 162 от ГПК/. Още повече, че ответникът изрично оспорва иска и намира, че размерът на претенцията следва да се намали до действително необходимия. Настоящият съдебен състав намира, че цитираната съдебна практика следва да се приложи по аналогия и към настоящия случай, макар да няма изрична правна норма, която да предвижда приспадане на стойността на металните отпадъци от дължимото застрахователно обезщетение /така Решение от 06.10.2021 г. по в. гр. д. № 12155/2020 г. по описа на СГС/. Действителният размер на щетите следва да се определи като разлика между стойността на поставянето на нова ограда и стойността на остатъчните материали, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар. Противното би довело до неоснователно обогатяване на увреденото лице. Поради това и искът за главница се явява основателен до сумата от 1160.03 лева – като за сумата от 27.20 лева следва да бъде отхвърлен. На последно място следва да се отбележи, че възражението относно присъждане на обезщетението без ДДС, наведено от ответника, също няма как да бъде споделено. Това е така, доколкото съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. В чл. 9, ал. 1 и 2 от ЗДДС е предвидено, че доставка на услуга е всяко извършване на услуга, в това число: продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество; поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права; всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя; извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив. Облагаема доставка според разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Съгласно практиката на Върховния касационен съд начисляване на ДДС върху дължимото застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) е обусловено всякога от конкретните факти и обстоятелства по делото – регистрирано или не по ДДС лице, доказателства за приспаднат данъчен кредит на застрахования, начин на закупуване на застрахованото имущество и пр. (вж. Определение № 249 от 18.05.2015 г. по т. д. № 1829/2014 г., ІІ Т. О., ВКС, Решение № 165 от 24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ Т. О., ВКС). Действително в настоящия случай цените на дейностите, включени в обявената от ищеца обществена поръчка, са дадени без ДДС. Това е така, доколкото съгласно ЗОП прогнозната стойност на обществена поръчка се определя към датата на решението за откриване на процедурата за възлагане на обществена поръчка и при определянето се включват всички плащания без ДДС към изпълнителя на обществената поръчка. В случая изпълнителят на обществената поръчка е лице регистрирано по ДДС /дружеството „Юпитер“ ЕООД, с ЕИК: 115578467/, поради което е данъчно задължено лице. Ремонтните дейности на повреденото от процесното ПТП имущество попадат в обхвата на понятието облагаема доставка по чл. 12, ал. 1, вр. чл. 9 от ЗДДС. Същевременно Агенция "Пътна инфраструктура" по аргумент от чл. 3, ал. 5 от ЗДДС, не е данъчно задължено лице, в резултат на което за нея не възниква право на приспадане на данъчен кредит и този разход би останал в неин пасив. След като за ищеца дължимият ДДС върху стойността на ремонта е разход, направен във връзка с процесното ПТП, то същият следва да бъде включен в дължимото от ответника застрахователно обезщетение. Ето защо и ищецът следва да заплати, освен пазарната стойност на разходите за ремонт на увреденото пътно съоръжения, така също и ДДС върху тях / така Решение № 1050/02.03.2023 г. по в.гр.д. № 1141/2023 г. на СГС/. Предвид частичната основателност на главния иск, частично основателен е и искът за обезщетение за забава. По делото не се спори, че ответникът е поканен да плати на 02.10.2023 г. /когато е получил поканата, изпратена до него от ищеца/, но така и не е извършил плащане. В тази връзка и върху сумата от 1160.03 лева за периода от 02.10.2023 г. до 08.01.2025 г. се дължи обезщетение за забава в размер на 203.67 лева – като за разликата до 208.70 лева или за сумата от 5.03 лева искът следва да бъде отхвърлен. По исканията за разноски на страните: Искане за разноски са заявили и двете страни: Ищецът претендира разноски в размер на общо 605.84 лева, от които 250 лева юрисконсултско възнаграждение, 55..84 лева за държавна такса и 300 лева депозит за САТЕ, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. От представените по делото платежни нареждания се установява, че посочените суми са действително заплатени. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ищеца следва да бъдат определени разноски за юрисконсулт в размер от 100 лева. Предвид изхода на делото с оглед уважения размер на иска на ищеца се дължи сумата от 445.32 лева. Ответната страна претендира разноски от 500 лева, от които 100 лева юрисконсултско възнаграждение /определени от съда в минимален размер/ и 400 лева депозит за САТЕ, които разноски са действително извършени. С оглед изхода на делото от тази сума му се дължат 11.54 лева. Водим от горното, Софийският районен съд: