Решение № 86 от 30.12.2025 г. на Районен съд - Радомир по дело № 209/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. С наказателно постановление №..../25.08.2025 г. Председателят на Сметната палата на Република България е наложил на жалбоподателя П. С. А., в качеството му на кмет на община Р., административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 2, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 2 и чл. 177 от ЗОП, на основание чл. 247, ал. 1, вр. чл. 260, ал. 2 от ЗОП. Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, по изложените в жалбата и в с. з. от адвокат-пълномощника си правни доводи, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Административнонаказващият орган, чрез упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление. Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема следното: Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: На 28.04.2025 г. И. Г. Г., на длъжност „главен одитор“ в одитна дирекция II „Одити за съответствието при финансовото управление” на Сметната палата, след извършена проверка е съставил АУАН №...../28.04.2025 г. срещу П. С. А. – кмет на община Р., за това, че на 30.05.2022 г., в Община Радомир, в качеството му на кмет на община Р. и публичен възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, с решение №...../30.05.2022 г. за откриване на процедура „публично състезание” за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Ремонт на улици, паркинги, алеи и тротоари в община Радомир”, е одобрил обявлението за оповестяване открИ.ето на процедурата и документацията за участие в обществената поръчка, с което е ограничил конкуренцията чрез включване на изисквания, които необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществената поръчка и които не са съобразени с нейния предмет, обем и сложност. В рамките на извършената проверка и въз основа на предоставената документация е установено, че Община Радомир е бюджетна организация с право на собственост и самостоятелен общински бюджет. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП кметът на община Радомир е публичен възложител на обществени поръчки. С решение №...../30.05.2022 г. П. С. А., в качеството му на кмет на община Р.и на публичен възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, е открил процедура „публично състезание” по чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП за възлагане на обществена поръчка, с предмет: „Ремонт на улици, паркинги, алеи и тротоари в община Радомир”. С раздел VI от решение №..../30.05.2022 г. възложителят е одобрил обявлението за оповестяване откриването на процедурата и документацията за участие в обществената поръчка. Решението и обявлението за оповестяване откриването на процедурата са изпратени за публикуване в Регистъра на обществените поръчки (РОП) към Агенцията по обществени поръчки (АОП) на 30.05.2022 г. по партидата на възложителя в електронна преписка с уникален номер на поръчката (УНП) - 00535-2022-0009. Заедно с решението и обявлението, на същата дата, е публикувана документацията за участие в процедурата. При проверката е установено, че в т. IV.4. „Описание на предмета на поръчката“ от решението за откриване- на процедурата, в Раздел II „Предмет“, т. II. 1.4 „Кратко описание“ от обявлението за оповестяване открИ.ето на процедурата и в техническата спецификация към документацията за участие е посочено, че „изпълнението на обществената поръчка с предмет на дейност „Ремонт на улици, паркинги, алеи и тротоари в Община Радомир“, обхваща текущ ремонт на уличната мрежа, паркинги, алеи и тротоари в града и на територията на община Радомир. В Раздел III „Правна, икономическа, финансова и техническа информация“, т. III. 1.1 „Годност за упражняване на професионалната дейност“ от обявлението за оповестяване открИ.ето на процедурата и в част III „Изисквания към участниците“, б. „б“ „Критерии за подбор“, т. 1 „Критерии за подбор относно годността (правоспособността) за упражняване на професионална дейност“ от документацията за участие в процедурата, възложителят е поставил следното изискване: „Участниците следва да притежават регистрация в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) към Камарата на строителите в Република България, съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите (ЗКС), което да им позволява извършване на строителни работи от предмета на настоящата поръчка - втора група, трета категория, а за чуждестранни лица - да бъде вписан в аналогичен регистър, съгласно законодателството на държавата - членка, в която е установен“. В АУАН е посочено, че според чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, строежи от трета категория са и реконструкция и основен ремонт на строежите по чл. 6, ал. 1 до ал. 7, вкл. По силата на чл. 3, ал. 2 от Закона за камарата на строителите (ЗКС) и чл. 4 от Правилника за реда за вписване и водене на Централния професионален регистър на строителя (ПРВВЦПРС, обн. ДВ, бр. 100/15.05.2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) на вписване в регистъра подлежат строителите, изпълняващи строежи на територията на Република България от първа до пета категория съгласно чл. 137, ал. 1 от ЗУТ или отделни видове строителни и монтажни работи (СМР), посочени в Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008), позиция „Строителство“. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 6 от ПРВВЦПРС строежите по чл. 137, ал. 1 от ЗУТ се разпределят по групи и категории, като в т. 2.3 са посочени строежите от втора група, трета категория (каквото е изискването в конкретната поръчка). Това са строежи по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗУТ - общински пътища, улици от първостепенната улична мрежа – III и IV клас и съоръженията към тях; строежи по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗУТ - елементи на транспортната инфраструктура и други мрежи, съоръжения и инсталации, непопадащи в горните категории; строежи по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „ж“ ЗУТ - реконструкция и основен ремонт на строежите от тази категория. Строителите, които изпълняват отделни видове СМР, посочени в КИД-2008, позиция „Строителство“, се вписват в регистъра в самостоятелна (пета) група с подразделяне, съответстващо на КИД-2008 на основание чл. 6 от ПРВВЦПРС. Включените в предмета на обществената поръчка дейности представляват „текущ ремонт на строеж“, а не „реконструкция и основен ремонт на строеж“ от втора група, трета категория по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 2.3 и ал. 6 от ПРВВЦПРС, поради което същите не попадат в приложението на разпоредбата. Строително-монтажните дейности, подлежащи на изпълнение, попадат в позиция „Строителство“ от Класификация на икономическите дейности (КИД-2008) и за тяхното изпълнение е достатъчно строителите да бъдат вписани в регистъра само в самостоятелна (пета) група с подразделяне, съответстващо на КИД-2008 на основание чл. 6 от ПРВВЦПРС. Съгласно чл. 14, ал. 5 от Закона за камарата на строителите (ЗКС) строителите, вписани в регистъра за изпълнението на строежи от трета, четвърта и пета категория и получили удостоверение за тях, могат да изпълняват само посочените категории строежи. Според чл. 14, ал. 6 от ЗКС строителите, вписани в регистъра за изпълнението на отделни видове строителни и монтажни работи по чл. 3, ал. 2 и получили удостоверение за тях, могат да изпълняват само дейностите, за които са вписани в регистъра. Според актосъставителя, от изложеното следвало, че поставеното изискване от възложителя към участниците за наличие на „регистрация в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) към Камарата на строителите в Република България, съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите (ЗКС), което да им позволява извършване на строителни работи от предмета на настоящата поръчка - втора група, трета категория, а за чуждестранни лица - да бъде вписан в аналогичен регистър, съгласно законодателството на държавата - членка, в която е установен“, с оглед характера на строителните дейности, предвидени за извършване и включени в предмета на обществената поръчка, не представлява нормативно изискване. На следващо място, в АУАН е констатирано и че в раздел III „Правна, икономическа, финансова и техническа информация, т. III. 1.2 „Икономическо и финансово състояние“ от обявлението за оповестяване открИ.ето на процедурата и в част III „Изисквания към участниците“, б. „б“ „Критерии за подбор“, т. 2 „Критерии за подбор относно икономическо и финансово състояние“ от документацията на обществената поръчка, е поставено следното изискване: „Участниците следва да имат и да поддържат за целия период на изпълнение на договора за обществена поръчка валидна застраховка „Професионална отговорност в строителството“ по смисъла на чл. 171 от ЗУТ, за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия, при или по повод изпълнение на задълженията им, съгласно изискванията на Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството (обн., ДВ, бр. 17 от 02.03.2004 г.), покриваща минималната застрахователна сума за строежи трета категория, съобразно размера, определен с чл. 5, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството. За участник, установен/регистриран извън Р България, застраховката за професионална отговорност следва да бъде еквивалент на тази по чл. 171, ал. 1 от ЗУТ, но направена съгласно законодателството на държавата, където е установен/регистриран участникът“. Актосъставителят е приел, че така поставеното изискване за застраховка „Професионална отговорност в строителството“ на участниците в строителството е ограничително по отношение на лицата, които могат да изпълнят предмета на обществената поръчка, но не притежават застраховка „Професионална отговорност в строителството“, тъй като същото е поставено в нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗОП. С оглед направените констатации, на 28.04.2025 г., актосъставителят И. Г. Г., в присъствието на свидетелите В. А. Г. и И. К. П., е съставил срещу жалбоподателя П. С. А. в негово присъствие, акт за извършено административно нарушение по чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Въз основа на констатациите и изводите, направени в АУАН, на 25.08.2025 г. е издадено и обжалваното НП, при идентично словесно описание на извършеното в АУАН деяние. С процесното наказателно постановление нарушението е квалифицирано като такова по чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2 и чл. 177 от ЗОП и на основание чл. 247, ал. 1 във вр. чл. 260, ал. 2 от ЗОП на жалбоподателя П. С. А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева. Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства и гласни доказателствени средства, ведно с административнонаказателната преписка, които съдът кредитира в тяхната цялост, като релевантни към описаното в АУАН и НП. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган в съответствие с разпоредбата на чл. 260, ал. 2 ЗОП. Не е спорно, а и по делото са представени доказателства, че свидетелят И. Г. е назначен на длъжност „главен одитор“, като същият е оправомощен със заповед № 35/30.01.2025 г. на Председателя на Сметната палата да образува административнонаказателни производства за констатирани при одити на Сметната палата нарушения на ЗОП, като съставя актове за установяване на административни нарушения. Доколкото се касае именно за нарушение по ЗОП, то разпоредбата на чл. 260, ал. 1 ЗОП се явява специална спрямо разпоредбите на ЗАНН и приоритет има именно разпоредбата на чл. 260, ал. 1 ЗОП пред общата такава, съдържаща се в чл. 34 ЗАНН. В настоящият случай нарушението е открито в рамките на извършения одит в Община Радомир през 2025 г., като АУАН е съставен на 28.04.2025 г., НП е издадено на 25.08.2025 г., а самото нарушение е извършено на 30.05.2022 г., т. е. АУАН е съставен в тригодишния срок от извършване на нарушението и в шестмесечния срок, в който нарушителят е бил открит. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи. Наличието на тези елементи е достатъчно, за да се приемат за спазени строго формалните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административно нарушение и НП, трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от свидетеля Г., който дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът, издал АУАН, постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на жалбоподателя. Издаденият в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна квалификация. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление, които да са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно защитата си. Съдът намира атакуваното наказателно постановление и за материално законосъобразно. П. С. А. в процесния период е изпълнявал длъжността кмет на община Р.. Като орган на изпълнителната власт, който се разпорежда с общинския бюджет, кметът на община Радомир е възложител на обществени поръчки по смисъла чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за обществените поръчки. Безспорно възложителят на обществена поръчка има оперативна самостоятелност да постави определени изисквания към потенциалния изпълнител, като тази негова самостоятелност е ограничена от изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗОП и чл. 59, ал. 2 от ЗОП. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП „възложителят няма право да ограничава конкуренцията чрез включване на условия и изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществената поръчка и които не са съобразени с нейния предмет, стойност, сложност, количество или обем“. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗОП „възложителят може да определи по отношение на кандидатите или участниците критерии за подбор, които се отнасят до: годността (правоспособността) за упражняване на професионална дейност; 2. икономическото и финансовото състояние и 3. техническите и професионалните способности“. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗОП „възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката“. Когато обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от обособените позиции трябва да съответстват на предмета, стойността, обема и сложността на съответната позиция. С оглед на това границите на неговата оперативна самостоятелност при определяне на критериите за подбор са от една страна, определени в чл. 59, ал. 1 от ЗОП като сфера, до която се отнасят, а от друга - в чл. 59, ал. 2 от ЗОП, като съдържание, с оглед на изискването да бъдат ограничени до тези, които са необходими за установяване на възможността за изпълнение на поръчката, при съобразяване с нейния предмет, стойност, обем и сложност, и от трета – с оглед на изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. В настоящия случай безспорно се установи, че с раздел VI от решение №../30.05.2022 г. жалбоподателят, в качеството му на възложител, е одобрил обявлението за оповестяване откриването на процедурата и документацията за участие в обществената поръчка. Обект на обществената поръчка, посочен в т. IV. 3 от решението за нейното откриване, е строителство по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОП, а общата прогнозната стойност, посочена в т. IV. 8 от решението за нейното открИ.е, е 490 416, 67 лева без ДДС и попада в стойностният праг по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗОП, при който възложителите следва да прилагат процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП. В т. II, т. 1.4 от обявлението за обществената поръчка възложителят е посочил кратко описание на дейностите включени в предмета ú, а именно – ремонт на улици, паркинги, алеи и тротоари в община Радомир. Съгласно § 5, т. 43 от ДР на Закона за устройство на територията (ЗУТ), „текущ ремонт“ на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: засяга конструкцията на сградата; извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Текущ ремонт на строеж е и подобряването и поддържането в изправност на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1 от ЗУТ, при които не се променят трасето и техническите характеристики. В конкретния случай текущите ремонти - предмет на обществената поръчка, включват изпълнение на отделни строително-монтажни дейности, които имат за цел подобряване на експлоатационното състояние на уличните настилки на улиците в общината, с оглед осигуряване на условия за безопасност на движението, комфорт на пътуващите и добро отводняване. По силата на чл. 3, ал. 2 от Закона за камарата на строителите (ЗКС) и чл. 4 от Правилника за реда за вписване и водене на Централния професионален регистър на строителя (ПРВВЦПРС) на вписване в регистъра подлежат строителите, които изпълняват строежи на територията на Република България от първа до пета категория съгласно чл. 137, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) или отделни видове строителни и монтажни работи (СМР), посочени в Класификацията на икономическите дейности (КИД- 2008), позиция „Строителство“. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 6 от Правилника за реда за вписване и водене на Централен професионален регистър на строителя (обн. ДВ, бр. 100/15.15.2017 г., в сила от 01.01.2018 г.), строежите по чл. 137, ал. 1 от ЗУТ се разпределят по групи и категории, като в т. 2.3 са посочени строежите от втора група, трета група, (каквото е изискването в конкретната поръчка). Това са строежи по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗУТ - общински пътища, улици от първостепенната улична мрежа III и IV клас и съоръженията към тях. Строителите, които изпълняват отделни видове СМР, посочени в КИД-2008, позиция „Строителство“, се вписват в регистъра в самостоятелна (пета) група с подразделяне, съответстващо на КИД- 2008, на основание чл. 6 от ПРВВЦПРС. Съобразно гореизложеното, включените в предмета на обществената поръчка дейности представляват „текущ ремонт на строеж“, а не „реконструкция и основен ремонт на строеж“ от втора група, трета категория по смисъла на чл. 5, ал. 6, т. 2.3 от ПРВВЦПРС, поради което същите не попадат в приложното поле на разпоредбата. Строително-монтажните дейности, подлежащи на изпълнение, попадат в позиция „Строителство“ от Класификация на икономическите дейности (КИД-2008) и за тяхното изпълнение е достатъчно строителите да бъдат вписани в регистъра само в самостоятелна (пета) група с подразделяне, съответстващо на КИД-2008 на основание чл. 6 от ПРВВЦПРС. Предвид изложеното, съдът намира, че въведените ограничителни изисквания по отношение на годността за упражняване на професионалната дейност не са съобразени с предмета и сложността на конкретната обществена поръчка и не са нормативно изискуеми, като включването им без нормативно основание е довело до изкуствено ограничаване на конкуренцията и ограничаване на достъпа на стопански субекти до участие в процедурата. По този начин необосновано е ограничено участието на стопански субекти, които отговарят на всички нормативни изисквания и биха могли да изпълнят дейностите, включени в предмета на обществената поръчка, но не отговарят на поставеното условие - да бъдат вписани в Централния професионален регистър на строителя и да имат издадено удостоверение за изпълнение на строежи от втора група, трета категория съгласно Наредба № 1 от 30.07.2003 година за номенклатурата на видовете строежи и чл. 137 от ЗУТ, а за чуждестранни лица - в аналогични регистри, съгласно законодателството на държавата членка, в която са установени. Относно изискването „участникът да притежава валидна застраховка „Професионална отговорност в строителството“ съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗУТ, с минимална застрахователна сума съгласно Наредбата за условията и реда за задължителното застраховане в проектирането и строителството, съдът съобрази, че съгласно чл. 61, ал. 1, т. 2 от ЗОП възложителят може да изисква от участниците в обществената поръчка да имат застраховка „Професионална отговорност в строителството“, когато такова изискване произтича от нормативен акт. В конкретния случай предмет на обществената поръчка е извършването на текущ ремонт. С оглед на това, че в Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството не е определена минимална застрахователна сума за строител, изпълняващ текущ ремонт, включващ отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008), позиция „Строителство“, то поставеното изискване участниците да притежават застраховка „Професионална отговорност в строителството“ не произтича от нормативен акт. Включването му без нормативно основание е довело до изкуствено ограничаване на конкуренцията и ограничаване на достъпа на стопански субекти до участие в процедурата, поради което съдът намира, че поставеното условие е в нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗОП. Възложителят, в лицето на кмета на община Р. не е съобразил ограничителния характер на критериите и не е предоставил обоснована аргументация защо изискванията следва да бъдат заложени в условията на поръчката. Събраните по делото доказателства подкрепят констатациите в АУАН и НП, че с одобряването на обявлението за оповестяване и открИ.ето на процедурата и документацията за участие в обществената поръчка в този ú вид, е било създадено ограничение, което протИ.речи на принципите на ЗОП. Следователно, жалбоподателят е нарушил чл. 2, ал. 2 от ЗОП, като необосновано е въвел критерии за подбор, които ограничават конкуренцията и достъпа до обществената поръчка. Съдът намира нарушението за доказано и от субективна страна. Безспорно жалбоподателят, като кмет на община Р. и възложител, е бил запознат с принципите, залегнали в ЗОП и е бил длъжен да се съобразява с тях, поради което и според съда съзнателно е обявил поръчката по посочения начин в нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Извършеното административно нарушение не представлява маловажен случай по чл. 28 ЗАНН. Нарушенията на ЗОП и ППЗОП са с висок обществен интерес, свързан с разходване на бюджетни средства в процедура за възлагане на обществена поръчка, поради което само потенциалната опасност да настъпят вредни последици е достатъчна, за да се приеме, че не е налице маловажен случай. Липсват доказателства, от анализа на които, да може да се направи извод за една по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с типичната за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. В случаят съдът категорично не намира основания за приложението на чл. 28 ЗАНН. След като правилно е приел, че е извършено нарушение по чл. 2, ал. 2 от ЗОП, административнонаказващият орган законосъобразно е наложил на жалбоподателя административно наказание, съгласно санкционната разпоредба на чл. 247, ал. 1 от ЗОП (ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г.). В случая на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размера на 10 000 лева, като според съда, отчитайки стойността на сключения договор с ДДС, това наказание следва да бъде преценено като правилно и законосъобразно. В заключение следва да се посочи, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като при издаване на обжалваното наказателно постановление са спазени процесуалните правила и е приложен правилно материалният закон, поради което и обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло. По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административнонаказващия орган следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 160 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът