Решение № 1522 от 7.7.2023 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2858/2022 г.

Производството е по искова молба на Ш. А. К., за осъждане на Г. К. Г. и Ж. Г. П. (последният след замяната на Д. И. Д.), да му заплатят солидарно сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, стрес, унижение и неудобство, претърпени в резултат на нанесен на 11.06.2021 год., в •, побой и наранявания по лицето и главата. Така предявени, исковете черпят правното си основание в чл.45 вр. с чл.53 от ЗЗД и се поддържат от адвокатския пълномощник на ищеца, който ангажира писмени и гласни доказателства, претендира деловодните разноски. Ответниците са депозирали отговори в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорват исковете като неснователни и молят за отхвърлянето им, в т.ч. и поради обстоятелството, че са действали при условията на неизбежна отбрана. Анализът на събраните по делото писмени и гласни доказателства води до установеност на следната фактическа съвокупност: Страните не спорят, а и от преписките, изискани от Районна прокуратура - гр.Бургас и от 04РУП на МВР - гр.Бургас, се установява, че около 09.20-9.40 часа на 11.06.2021 год., в •, между К., съпругата му, Г. и П. е имало случайна среща и пререкание. Според св. К.а - съпруга на ищеца, на 11.06.2021 год., около 9.20-9.40 часа, посетили СУ „К.Петканов“, находящо се в гр.Бургас, за да разговарят със съученичка на дъщеря им. Пред двора на учлището провели разговор със същата и се насочили към автомобила си, паркиран наблизо, когато ответникът Г. нападнал ищеца, а след около минута се намесил и ответникът П., като двамата го налагали с юмруци по лицето и главата. Свидетелката опитала да ги спре, но ударили и нея. Отправяли към съпруга й следните реплики: „Защо закачаш момичето? На какъв се правиш?“. К. успял да позвъни на тел.112, но от ударите бил с насинено и подуто ляво око, посинена и надута горна устна, кръвотечение от носа и от дълбока рана под брадичката. На повикването се отзовали полицаи от 04 РУП и същия ден К.и дали показания. След инцидента ищецът изпитвал болки в главата и лицето, продължили близо две седмици, бил стресиран, изпитвал унижение и неудобство. Не можел да ходи на работа, поради външния си вид. Свидетелката отрича тя или съпругът й да са докосвали момичето, с което са разговаряли, а са целяли да проведат с нея разговор по повод осъществен от същата спрямо дъщеря им тормоз и отказ на класния ръководител и директора на училището да вземат адекватно отношение. Според св.Д. - очевидец на инцидента, К. е разговарял на висок тон с някакво момиче, когато ответниците се появили изненадващо, започнали да говорят на висок тон, стигнало се до бой, в който Г. и П. са нанасяли удари на ищеца. Той успял да избяга към училището. Свидетелят не е виждал К. да души с кабел момичето, само разговарял на висок тон и бил ядосан, без да притиска никого. Разпитан е и св.А. - преподавател по физическо възпитание в училището. Същият не помни точния ден на инцидента, но било през лятото, преди 2 години (през 2021 год., бел.авт.), провеждал час по физическо на двора. Момчетата играели, а момичетата тичало около училището, като свидетелят ги наблюдавал от около 40-50 м. от главния вход на училището. Съученичката на дъщерята на К.и била с други момичета, извън двора, на оградата. Появили се мъж и жена, възникнал словесен конфликт, по време на който жената започнала да скубе въпросната съученичка, а мъжът се надвесил над нея. Наблизо до тях бил св.Д., а впоследствие се появил Г., който се движел от другата страна на тротоара, но пресякъл и разговаряли с К.. Нямало удари, въпреки че последният тръгнал към Г. „по- остро“. Свидетелят видял след това как ищецът влиза в училището. На 14.06.2021 год. Ш. К. посетил съдебен лекар, който констатирал отоци и кръвонасядания по лицето, разкъсно-контузна рана на брадата, които отговарят да са получени от удари с юмруци. При така установеното от фактическа страна, съдът намира исковете за основателни, по съображенията, изложени по-долу: Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Т. е. елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са: противоправно поведение, настъпването на вреди, причинна връзка между тях и вината на причинителя. И докато наличието на последния от четирите се предполага, то останалите подлежат на пълно и главно доказване чрез предвидените в ГПК способи, от носещата доказателствената тежест ищцова страна. В резултат на извършените от ответниците Г. и П. противоправни действия - нанасянето на удари и телесна повреда (отоци и рани по главата на ищеца), на същия са били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживените болки и страдания от травмата, които подлежат на обезщетяване. Затова, в случая е осъществен и фактическият състав на непозволеното увреждане, регламентиран с горецитираната разпоредба. Съдът не споделя застъпената от процесуалните представители на ответниците теза за действия при неизбежна отбрана. Принципно е вярно, че този институт не е ограничен от субективна страна само до нападнатия, но от събраните гласни доказателства се опровергават защитните твърдения за наличие на нападение, което да е наложило отблъскване, с цел защита от непосредствено противоправно нападение личността или правата на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. В тази връзка съдът не намира основателна причина да не кредитира показанията на св. К.а, които са последователни и се подкрепят от показанията на останалите свидетели - на св.Д. и отчасти на св.А., от съвокумността на които е установено, че физически контакт между К. и съученичката на дъщеря му не е имало, нито той е нападал някой от ответниците. Само за пълнота - показанията на последния свидетел не следва да се кредитират в останалата им част, поради тяхната изолираност от останалия доказателствен материал. При положение, че очевидно е имало разговор на висок тон, но не и физическо съприкосновение/нападение от страна на К., не е съществувала нужда от неговото отблъскване, допускащо увреждане на нападателя чрез закономерна употреба на сила, съответна на нападението. Възможно е да се касае за мнимо нападение, а оттам - мнима неизбежна отбрана, но като такава тя не може да обслужи ответната теза за отпадане деликтната отговорност на ответниците. Що се отнася до солидарната отговорност на ответниците Г. и П., допълнително следва да се изложи, че хипотезата на чл. 53 от ЗЗД е налице – увреждането е причинено съвместно от двамата и не е възможно да бъде отграничен вредоносният принос на всеки от тях. Съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, възрастта на пострадалия, характера на травмата, интензитета и обичайната продължителност на болките в подобни случаи, съдът приема, че справедливото обезщетение, което ответниците следва да заплатят солидарно на ищеца за причинените му неимуществени вреди, възлиза на 4000 лв. Казаното налага предявените главни искове с правно основание в чл.45 вр. чл.53 от ЗЗД да се уважат до приетия за основателен размер, като на страните, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, се присъдят сторените разноски. Тук е мястото да се разгледат възраженията по чл.78, ал.5 от ГПК - за прекомерност на адвокатските хонорари, претендирани от страните. От една страна делото, независимо от проведените повече от едно същински заседания, не се характеризира с повишена фактическа или правна сложност, а от друга - сега действащият минимален размер на адвокатските възнаграждения, изчислен на 1100 лв. според чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС, е напълно адекватен на производство от подобно естество, поради което възнагражденията на адвокатите, заплатени от ищеца и ответниците, следва да се редуцират до посочената сума. В обобщение - разноските на ищеца възлизат на 712.50 лв., в т.ч. адвокатски хонорар и държавни такси, а на ответниците - адвокатски хонорари от по 550 лв. за всеки. Заплатените депозити за свидетели не се присъждат, т.к. са неупотребени и подлежат на възстановяване. Водим от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд