РЕШЕНИЕ

№ 207

гр. София, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева Членове: Георги Ст., Мулешков Светослав, Н. Николов при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско дело № 20221800500111 по описа за 2022 година С решение № 260114 от 29.10.2021 г., постановено по гр. дело № 1586/2020 г. по описа на Районен съд- гр. Ботевград, е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск от М. П. П. и Д. П. СТ. срещу Б. Н. ИВ., с правно основание чл. 26, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. чл. 111, ал. 8 и чл. 186, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗГ и искане за обявяване на сключения между тях писмен договор за продажба от 31.07.2019 г. за нищожен, поради противоречие на закона, а именно на чл. 111, ал. 8 и чл. 186, ал. 1, т. 2, б. „в“ от Закон за горите.

С оглед изхода на делото М. П. П. и Д. П. СТ. са осъдени да заплатят на Б. Н. ИВ. сумата от 700 лв. /седемстотин лева/ за сторени разноски по делото.

Срещу първоинстанционния акт е подадена въззивна жалба от М. П. П. и Д. П. СТ., в която се излагат оплаквания за това, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Отправено е искане за отмяна на обжалвания акт и постановяване на нов, с който да се уважи предявеният иск.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който е отправено искане за оставяне без уважение на подадената жалба и потвърждаване на решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на въззивнита жалба, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Подадената въззивна жалба е депозирана в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 ГПК, от лице, легитимирано да обжалва постановеното от Районен съд – Ботевград решение, поради което същата е процесуално допустима.

С въззивната жалба не са били направени възражения по отношение на установената фактическа обстановка, въпреки това, за пълнота следва да се отбележи, че фактическата обстановка е правилно отразена в решението на районния съд, като обобщена, същата се свежда до следното:

Видно от удостоверение за наследници № 11/07.03.2019г. издадено от Кметство с. С., община П./л.33 от п.д./, жалбоподателите са сред наследниците на Б. М.Б., починал на 10.06.1988г./явяващ се техен дядо и баща на тяхната майка В. Й./. След смъртта си Б. Б. е оставил пет деца, които се явяват негови низходящи наследници по закон. Сред наследниците е и В. Й./починала на 21.08.2016 г./, явяваща се майка на двете жалбоподателки.

От приобщеното по делото решение №д14 от 22.05.2001г., издадено от ОСЗ- П./л.37 от п.д./ се установява, че на наследниците на Б. и П.Б. е възстановено правото на собственост върху 5 броя имоти с номера както следва №026009, 030024, 030025, 086003 и 106002 по картата на възстановената собственост на землището на св. С., община П.. По делото е приложен и договор от 31.07.2019 г./л.40 от п.д./, от който се установява, че между страните по делото е сключен договор за продажба на дървесина и странични ползвания от имоти №026009, 030024, 030025, 086003 и 106002 по картата на възстановената собственост на землището на с. С., община П., С. област. Жалбоподателите в настоящето производство са продавачи, а ответникът по делото е купувач. Страните са се договорили, че купувачът следва да заплати сумата 11000 лв., като при подписването на договора продавачите са декларирали, че са получили сумата от 5000 лв. Срокът на договора е пет години след получаването на всички разрешения.

По делото са приложени и разписки, от които се установява, че на 05.06.2019 г. ищцата М.П. е получила от ответника 1000 лв., а на 14.09.2020 г. Д.С. е получила от ответника 2000 лв.

Видно от приложеното копие от пълномощно с нотариална заверка на подписа/л.6 от п.д./, жалбоподателката М.П. е упълномощила ответника да я представлява пред различни държавни институции като ИАГ, РИОСВ С., лицензирани лесовъди и навсякъде, където е необходимо, като подписва, депозира и получава документи от нейно име за имоти с №026009, 030024, 030025, 086003 и 106002 по картата на възстановената собственост на землището на с. С., община П.. По делото са приложените и копия от заповеди №РД05-341, 342, 343, 344 всичките от 18.10.2019 г., издадени от директора на РДГ-София. От тях се установява, че е утвърдена горскостопанска програма, представена от ответника за всеки един от описаните по-горе имоти.

За процесните имоти са били сключени и договори за услуга на частна гара между страните по делото, факт който се установява от приложените по делото договори/л.48-54 от п.д./.

В първоинстанционното производство е разпитан свид. П. М./втори братовчед на жалбоподателите/, внук на П.М., явяващ се брат на наследодателя на ищците Б. М.. От показанията на свидетеля се установява, че същият не е бил наясно, че е имало сключен договор за ползването и изсичането на дървесина в имоти с №026009, 030024, 030025, 086003 и 106002 по картата на възстановената собственост на землището на с. С., община П.. Впоследствие е разбрал, че в имотите се извършва сече, поради което е подал сигнал до Прокуратурата.

С обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд е приел, че по отношение на сключеният договор от 31.07.2019 г. между страните по делото, разпоредбата на чл.111, ал.8 от ЗГ не е относима. Посочената с исковата молба разпоредба от ЗГ, била относима за случаи, в които съсобствеността в имоти, в които следва да се предостави ползването на дървесина следва да е между физически и юридически лица, докато в случая, съсобствеността била единствено между физически лица. Водим от този извод първоинстанционния съд е приел, че не се изисква да е изпълнена необходимата форма на договора и действия от страна на ищците по делото посочени в закона.

На следващо място е стигнал до извод за това, че в хода на първоинстанционното производство, ищците не са установили размера на собствените си идеални части от имотите включени в процесния договор, поради което е приел, че искът за обявяване на сключения договор за нищожен като недоказан, е неоснователен.

При тези факти въззивният съд намира от правна страна следното. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество е неправилно.

Искът е с правно основание чл. 26, ал.1, изр.1, пр.1 ЗЗД, като въведеното основание за нищожност е противоречие със закона. Наличието му е обосновано със съществуването на противоречие с нормите на чл. 111, ал. 8 и чл. 186, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗГ.

Жалбоподателите – ищци в първоинстанционното производство сочат, че продажбата е следвало да се извърши по реда, определен в цитираната разпоредба от закона, а именно:

Съгласно чл. 111, ал. 8 ЗГ, гласящ, че ползването на дървесина в горите, които са собственост на повече от едно физическо и юридическо лице, може да се извършва само при писмено нотариално заверено съгласие на поне половината съсобственици на имота, както и това, че в противоречие с чл. 186, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗГ, гласящ, че физически и юридически лица - собственици на поземлени имоти в горски територии, осъществяват дейностите в съответната територия- чрез възлагане на физически лица или търговци, вписани в регистрите.

По делото не е спорно, че е сключен договор за продажба на дървесина и странични ползвания от имоти №026009, 030024, 030025, 086003 и 106002 по картата на възстановената собственост на землището на с. С., Софийска област между страните по делото, както и това, че ищците са съсобственици наред с наследниците на Б. и П. Б.. Спорен е фактът дали е следвало да е спазена разпоредбата на чл.111, ал.8 ЗГ, като договорът е трябвало да бъде сключен с нотариално заверено съгласие от поне половината съсобственици на имотите или не трябва.

Настоящият съдебен състав намира, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че посочената от ищците норма на чл. 111, ал. 8 ЗГ, не е относима към случая, доколкото в случая се касае за съсобственост единствено между физически лица, а не между съсобственост от страна на физическо и юридическо лице.

При извършване на езиково тълкуване на нормата чл.111, ал.8 ЗГ, може да се приеме, че при наличието на съюз „и“ в процесната норма, то съсобствеността в даден имот, в който следва да се предостави дървесината за ползване, следва да е задължително между поне едно физическо и юридическо лице. Крайният ефект от този начин на тълкуване е да изясни буквалния смисъл на текста, но в повечето случаи, този смисъл не може да изрази действителната воля на законодателя.

Ето защо, в конкретният случай, при разкриването на действителното значение на посочената правна норма, следва да се използват правилата на формалната логичка/логическо тълкуване/. При извършването на логическо тълкуване чрез правилото за тълкуването по аргумент за по силното основание, следва да се приеме, че след като ползването на дървесина в гори, които са собственост на повече от едно физическо и юридическо лице, може да се извърши само при писмено нотариално заверено съгласие на поне половината съсобственици на имота, то волята на законодателя, макар и формирана по този словесен ред е, че разпоредбата може да се прилага и при наличие на съсобственост само между физически лица.

В подкрепа на този извод е и факта, че целта на самата разпоредба е да регламентира по такъв начин обществените отношение свързани с правото на собственост и неговото упражняване в имоти, квалифицирани като гори, чрез възможността за извършването им на действия на разпореждане с даден съсобствен имот, който да осигури необходимата сигурност у другите съсобственици и гражданите, както и да улесни дейността на държавните органи, в правомощията на които е да осигурят контрол и надзор в съответната дейност.

Ето защо неправилно е прието от страна на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл.111, ал.8 ЗГ не е относима към конкретния случай.

На следващо място неправилен е изводът на първоинстанционния съд и по отношение на това, че не може да се определи какъв е делът на всеки един от ищците в процесните имоти, за да се определи дали ищците са титуляри на поне половината от правото на собственост на процесните имоти.

По делото се установи, че жалбоподателите са наследници на Б.Б., на наследниците на който заедно с наследниците на неговият брат П.Б. е възстановено правото на собственост върху 5 броя имоти с номера както следва №026009, 030024, 030025, 086003 и 106002 по картата на възстановената собственост на землището на св. С., община П.. След като всеки от двамата наследодатели е притежавал по 1/2 идеална част от посочените по горе имоти, то след тяхната смърт тази ½ е разделена по колена между техните наследници. По отношение на ищците, то същите се явяват наследник на своята майка В.Й., която наред с нейните три сестри и един брат са им възстановени по 1/5 идеална част от 1/2 ид. части от процесните имоти.

Тоест без да са необходими специални познания или извършването на аритметични сметки, с основание може да се приеме, че ищците не представляват поне половината от съсобствениците в процесните имоти.

Доколкото по делото не е установено да е налице наличие на писмено нотариално заверено съгласие от поне половината съсобственици в имота, то обосновано може да се приеме, че сключения договор за продажба на дървесина и ползване от 31.07.2019г. между страните по делото, противоречи на разпоредба на чл.111, ал.8 ЗГ.

Без значение за изхода на делото, но за пълнота, следва да се отбележи, че твърдяното с исковата молба противоречие на процесния договор с разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗГ не се доказа по следните съображения:

На първо място посочената правна норма няма императивен характер, а повелителен характер, като освен това видно от приложените по делото заповеди с №РД05-341, 342, 343, 344 от 18.10.2019 г., издадени от директора на РДГ-С.се установява, че е утвърдена горскостопанска програма, представена от ответника за всеки един от описаните по-горе имоти. Доколкото по своят характер заповедите, представляват индивидуален административен акт, който е предшестван от извършването на определена законов процедура/проверка и контрол/, както и с оглед факта, че не се сочат твърдения за тяхната невалидност, то следва да се приеме, че след като са били издадени същите, то по отношение на лицето в чиято полза са били издадени, а именно ответника по делото- Б.И., то същият е отговарял на изискванията на закона за извършване на дейностите предвидени в ЗГ.

Предвид гореизложеното, решението следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а въззивната жалба да бъде уважена.

С въззивната жалба не се претендират разноски, поради което съдът не следва да се произнася служебно по този въпрос.

Водим от горното съдът