РЕШЕНИЕ

№ 3018

гр. Варна, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда М. А. при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Надежда М. А. Гражданско дело № 20243110110929 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от С. А. Д. против О. В. за заплащане на сумата 7000. 00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нанесените й от безстопанствено куче ухапвания, както и 32.34 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането -14.01.2021г. Претендират се разноски. На ответника е връчено съобщение и препис от исковата молба и доказателствата по реда на чл. 131 от ГПК. В своя писмен отговор той оспорва иска, както по основание, така и по размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е ухапан от куче, а факта чия собственост е то и кой упражнява надзор над него. Прави възражение, че не е налице причинноследствена връзка между действието/ бездействието и настъпилите вреди. Намира претенцията за неимуществени вреди за неоснователна по размер.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От показанията на разпитаните по делото свидетели Х. М. М. и Н. М. И., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечащи на останалите доказателства по делото, се установява, че в средата на януари 2021 год. около 9 часа сутринта свидетелят М. се намирал в непосредствена близост до жилището на ищцата. Видял я как излиза от вратата на партерния етаж и я заключва. В момента, в който се обърнала, отзад изскочило куче, тя изпищяла и се свлякла. Свидетелят отворил вратата на автомобила, в страни имало едно доста едро куче, което ръмжало и се навел над нея. Хвърлил камък по кучето, за да го прогони, защото се зъбело. Първият път дне успял да го прогони, затова хвърлил втори кямък. После вдигнал ищцата от земята. Кракът й кървял. Тя се оплакала, че много я боли. Качил я в колата и я откарал в спешното в „Св. Марина“. Там се погрижили за раната и свидетелят я прибрал вкъщи. Впоследствие дни наред я водил на превръзки с автомобила си.

Свидетелят М. посочи още, че и понастоящем ищцата има страх от кучета. Той е виждал в района много бездомни кучета. Кучето, което ухапало ищцата, било едро кафяво. Имало още едно бяло с кървящ крак, двете имали маркировка. Били мърляви, без каишки или нашийници и с ушни марки.

След тази ситуация свидетелят и ищцата често се виждали, тя ходела и на други прегледи, но не можа да конкретизира какви. Състоянието, в което изпитвала страх, продължило повече от 3 месеца. Понастоящем се сеща за случката, когато видят куче.

Свидетелят И. твърди, че през пролетта на същата година отишъл в жилището на ищцата да сглобява мебели. За случката знаел от по- рано, тъй като се случвало по нейна молба да я транспортира до дома й, тъй като се страхувала от кучета. Тъй като съпругата му работела като цветарка в един от кварталите, вечер като се прибирал, оставял ищцата и прибирал съпругата си. Когато отишъл да сглобява мебелите, дошли служители на общината с бял микробус. Били двама служители, които се представили като представители на местообитанието на животните в с. К. – приют за животни. С друг автомобил дошъл друг представител, който се представил, че е от общината. Започнали разговор, при който млад мъж, който работел в някакви гаражи наблизо, дал информация, че кучетата са ухапали и други хора.

Свидетелите посочиха, че Д. се страхува да върви сама, въпреки, че трябва да се движи заради другите си заболявания /сменени две тазобедрени стави/.

В приетата по делото съдебно- медицинска експертиза вещото лице доктор Д. Д.- началник Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна- Варна" АД установява, че ищцата е получила физическо увреждане- разкъсно- контузна рана на лявата подбедрица. Същата обуславя временно разстройство на здравето неопасно за живота, изразяващо се в известно затруднение в движенията на левия долен крайник за около 2- 3 седмици. След получаване на това увреждане се налага първична хирургична обработка на раната, превръзки през три дни, поставяне на противотетанична и противобясна ваксини. При получаване на разкъсно-контузна рана е налице болка, кървене, ограничено движение на крайника, като обичайният оздравителен процес е в рамките на 2-3 седмици. От медицинска гледна точка, към настоящия момент не се налага ползване на специализирана медицинска помощ.

Вещото лице- психолог Ц. С. дава заключение, че резултатите от психологичното изследване ориентират за неблагоприятни преживявания от психо емоционален характер по повод случилото се събитие и проведеното соматично лечение, които присъстват в съзнанието и подсъзнанието на ищцата, провокират неудоволствени, неприятни спомени, засегнали са значими за нея човешки потребности от сигурност и чувство за безопасност в открити пространства. Посоченото ориентира с голяма вероятност за персистиращ (продължаващ) и към момента психологичен дискомфорт с формирана емоционална травма (негативно афективно преживяване на травматичното събитие на емоционално ниво): тревожно напрежение /очакване за опасност от неизвестното, ситуативен страх от излизане навън и при вида на определени стимули/ кучета, зависимост от чужда помощ, което се развива на фона негативни морални чувства от представа за неглижиране на увредата й и поемане на отговорност за инцидента от институционална система.

От психологична гледна точка по време и непосредствено след инцидента преживяното от С. Д. в началото е било остър стрес: шок, уплаха, придружени от чувство на физическа болка и страх от вида на кръв, за което си спомня и разказва с емоционална натовареност. В процеса на лечение преживеният стрес е акумулирал емоции и чувства от негативния спектър от забавено възстановяване, допълнително усложнение, страх от излизане навън, зависимост от чужда помощ, тревожност за здравето, които се развиват на фона на претърпени предишни операции на краката. Посоченото е нарушило базисни потребности от сигурност на ищцата при придвижване в открити пространства, поставило я е в зависимост от чужда помощ, активирало е тревожно напрежение /очакване за опасност/ и ситуативен страх от излизане навън и при вида на разхождащи се кучета. Преживяването продължава да причинява значителен дистрес, който оказва негативен ефект върху психоемоционалното здраве на ищцата. Вещото лице препоръчва консултиране на психо- травматичните преживявания със специалист - психолог, психотерапевт. По делото няма данни такова да е извършвано до момента на предявяване на иска, а и след това.

Съгласно разпределената доказателствена тежест, ответникът следваше да установи, че вредите са резултат от непреодолима сила или на чужда причина. Доказателства в този смисъл не са представени по делото. От приложените и приети писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че кучето, което е причинило травмите на ищеца, е безстопанствено и се намира под надзора на ответника, който по силата на закона извършва дейност по осъществяване на надзор и грижа за бездомните кучета и изолиране на безстопанствените животни в определени за целта места.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Със Закона за защита на животните на общините е възложена чрез техните органи със закон дейността по осъществяване на надзор и грижа за бездомните кучета, да изолират безстопанствените кучета в определени за целта места. Бездействието по тези дейности ангажира отговорността на общината по общия исков ред по чл. 49 ЗЗД. Общините отговарят съобразно разпоредбите на гл. V от Закона- „Безстопанствени животни”. В този смисъл е Решение № 279/28.09.2011 г. по гр. д. №1533/2010 г. на ІІІ г.о., докладчик К. Ю., постановено по реда на чл. 290 от ГПК.

Съгласно чл. 40 от Закона за защита на животните Общинските съвети са задължени да приемат програми за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им. Съгласно §1, т. 12 от ДР на ЗЗЖ "овладяване на популацията" е научнообосновано регулиране на популацията на безстопанствените животни, което позволява контрол над броя им и цели освобождаването на улиците от тях. Кметовете на общини организират изпълнението на програмите. Дейността се извършва както от общините, така и от неправителствени организации, съобразно регламентацията на закона. Те улавят безстопанствените кучета и на основание чл. 47 ги настаняват в приют, кастрират ги, обезпаразитяват ги и ги ваксинират срещу бяс. След това тези кучета се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони и се регистрират по чл. 174 от ЗВМД. Ако не се явят желаещи, кучетата се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50 от ЗЗЖ. Според чл. 49 от същия закон, отговорните за надзора и грижата лица, организациите за защита на животните или общините обезпаразитяват на три месеца и реваксинират срещу бяс върнатите по места животни по чл. 47, ал. 3. Тези организации са длъжни да заверяват ежегодно паспорта на кучето в съответната общинска администрация за извършените обезпаразитявания и ваксинации и да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Чл. 55 от ЗЗЖ предвижда, че след блокиране на раждаемостта на безстопанствените кучета в населеното място, те се настаняват поетапно в приюти по програми за намиране на собственик или за доживотно отглеждане. Според § 5 от ПЗР към ЗИДЗЗЖ (ДВ, бр. 92 от 2011 год.) в тригодишен срок от влизането в сила на закона общинските съвети и кметовете на общини осигуряват настаняването на безстопанствените животни в приютите по чл. 41, ал. 1. Когато след изтичането на този срок на територията на съответната община бъдат намерени безстопанствени кучета, на кмета се налага глоба в размер от 1000 до 2000 лева, а при повторно нарушение глобата е в двоен размер на основание чл. 69 от ЗЗЖ.

Освен това чл. 57 от ЗЗЖ предвижда, че обществен контрол за прилагането на закона се осъществява от упълномощени представители на юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в чиито устави е предвидена дейност за защита на животните. Този контрол, който неслучайно е наречен „обществен”, не предвижда възможност за налагане на санкции, а е по- скоро насочен към спазване изискванията за защита на животните. Контролът по изпълнение на закона, предвиден в Глава шеста, Раздел ІІ на закона, изрично обособен като такъв на самостоятелно основание от законодателя, предвижда право и задължение на органите на местната власт да осъществяват контрол за изоставяне на животни на територията на общината, за идентификация и регистрация на кучета, за спазване изискванията за защита на животните в приютите на територията на съответната община и върху кучетата и местата по чл. 47, ал. 3. Такъв контрол имат задължение да осъществяват именно органите на местната власт, не и неправителствените организации и поради това задължение и обективна отговорност има ответникът в настоящото производство.

От посочената нормативна уредба се налага изводът, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. Според чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ организациите и лицата по чл. 49 от ЗЗЖ, физически и юридически лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Когато обаче организациите и лицата по чл. 49 от ЗЗЖ, които имат грижата и надзора, не изпълнят задължението си за вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучета и от това са настъпили вреди, между тези лица и организации от една страна и пострадалите от друга възникват правоотношения по чл. 49 от ЗЗД. Към 14.01.2021 год., когато е пострадал ищецът, е налице задължение на общината да вземе мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни по смисъла на чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ. Задължението за настаняване в приюти на безстопанствени кучета и контролиране на агресивното им поведение е задължение на общината, на която законът е вменил това. Бездействието на нейните органи във връзка с изпълнение на това задължение, ангажира нейната обективна отговорност спрямо ответника за причинените му вреди.

Съгласно чл. 51 от ЗЗД виновният за непозволеното увреждане дължи пълна обезвреда за щетите, включително неимуществени, причинени на пострадалия. Последните съставляват промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи негови права, телесна цялост и здраве.

Размерът на настъпилите неимуществени вреди, изразяващи се в увреждания на телесната цялост и здраве на ищеца, следва да се определи по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съдът, като взе предвид характера на телесните увреждания, причинените болки и страдания, вида и продължителността на проведеното лечение, неудобството, отражението върху емоционалното състояние, както и продължаващия понастоящем страх от безстопанствени кучета, които се установиха от свидетелските показания, довели до ограничения в личния живот на една 68- годишна жена, съдебно- медицинската експертиза, и с оглед обстоятелството, че към настоящия момент няма данни да са проведени мероприятия от ответника по отношение на безпризорните кучета в квартала, в който живее ищецът, намира, че за цялостното обезщетяване на пострадалото лице, ответникът следва му да заплати сумата 3 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Не са представени доказателства за извършени разходи за лечение в размер на претендираните 32.34 лева. Представена е рецепта от 14.01.2021 год. с изписани Клиндамицин и Синкванон капсули, но липсват доказателства да са закупени и на каква цена. На рецептата са изписани с печатни цифри суми и добавен техният сбор ръкописно, но това не са надлежни доказателства за извършено плащане.

По отношение на претендираните лихви и съгласно уважаването на иска за неимуществени вреди, съдът намира, че съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ответникът е изпаднал в забава от деня на деликта и от тогава дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. Ищецът не е представил списък по чл. 80 от ГПК. Направените разноски с в общ размер 1257.00 лева за държавна такса и депозити за възнаграждение на вещото лице. Съобразно уважената част от исковете ответникът дължи разноски в размер на 536.24 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и съобразно отхвърлената част от исковете ищецът дължи разноски на ответника в размер на 114.68 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 200.00 лева. По компенсация ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер 421.56 лева.

Ищецът претендира заплащане на адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2, т. 2 от ЗА. Съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към 28.08.2024 год. На основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от ГПК дължимото на адвоката възнаграждение, съобразно уважената част от иска е в размер на 600.00 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 235 от ГПК, съдът