Решение № 290 от 31.8.2025 г. на Районен съд - Бяла Слатина по дело № 550/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с 439 ГПК от Г. Б. М., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Б.С., ул.М. №33, общ. Б.С., обл. Враца, с настоящ адрес: с. Т., ул.В.Л. №11, общ. Б.С., обл. Враца, със съдебен адрес: гр.Б.С., ул.“Т.“ №20, чрез адв.Т. Н. от АК-Враца, против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.П.В. №21, бизнес център "ЛЮЛИН" 6, ЕТ. 2, общ. Столична, обл. София (столица), с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника предвид погасяване на вземането по давност сумата в размер на 1313, 75лв., представляваща дължима сума във връзка с Договор за кредит №CREX- 02092875, които суми са инкорпорирани в изпълнителен лист, издаден на 01.12.2011г. по гр.д. №907/2011г. по описа на РС-Б.С., въз основа на който е образувано изп.д.№ 994/2012г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-Враца. Ищецът сочи, че е сключил Договор за кредит №CREX-02092875 с „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД на 12.03.2009г. Твърди, че при справка в ЦКР на 16.01.24г. установил наличие на задължение към ответното дружество в размер на 1313, 75лв., като сочи, че не е уведомен за извършената цесия по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Сочи, че от комуникацията с ответното дружество е узнал за образувано изп.д.№ 994/2012г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-Враца. Релевира доводи в подкрепа на исковата си претенция, представя доказателства, претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като недопустим. Инвокира доводи за неоснователност на иска, като счита, че към момента на депозиране на исковата молба не е изтекъл предвидения в закона давностен срок. Твърди, че след като ЧСИ В.Й. загубил правоспособността си на осн. чл.31, ал.1, т.1 от ЗЧСИ архивът му е прехвълен, като е образувано второ изп.дело №5692/20г. по описа на ЧСИ Ц.Н., с рег.№ 756, район на действие ОСПлевен. Сочи, че в хода на изпълнителните производство са извършвани действия, годни да прекъснат течението на давността. Инвокира доводи. Прилага доказателства. Предвид изложеното моли исковата молба да бъде отхвърлена. Претендира разноски. По делото е приложено копие от изп.д.№ 994/2012г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-Враца Съдът като взе предвид доводите, изложени в исковата молба и писмения отговор, след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от приложения със заверения препис на изп.д.№ 994/2012г изпълнителен лист, издаден на 01.12.2011г. по гр.д. №907/2011г. по описа на РС-Б.С., се установява, че ищецът Г. Б. М. е осъден да заплати на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД следните суми: сумата в размер на 454, 44лв., представляваща главница по Договор за кредит за покупка на стоки №CREX-02092875/12.03.2009г., сумата в размер на 110, 76лв. – възнаградителна лихва за периода от 05.02.2010г. до 04.03.2011г., сумата в размер на 78, 69лв. – мораторна лихва за периода от 05.03.2010г. до 14.10.2011г., ведно със законната лихва за периода от 10.11.2011г. до окончателно изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 125, 00лв. Между страните не се спори, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.№ 994/2012г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-Враца. От приложеното по делото копие от изп.д.№ 994/2012г. по описа на ЧСИ Валери е видно, че с молба с вх.№01843/28.05.2012г. взискателят „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД е поискал образуване на изпълнително дело, като е възложил на съдебния изпълнител всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ. Изпратено е Уведомление с изх.№11885/12.12.2012г. на М., като с цитирания акт на съдебния изпълнител е насрочен опис на 16.01.2013г. Съобщението не е връчено на длъжника. Със запорно съобщение с изх.№6730/19.07.2013г. ЧСИ В.Й. е наложил запор върху трудово и всяко друго възнаграждение на длъжника. С молба с изх.№ 39236/20.05.2016г. до ЧСИ В.Й. „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнително дело №994/2012г. поради изкупуване вземането на първоначалния взискател въз основа на сключен между тях договор за цесия. Приложено е уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземанията – неполучено от М.. Новият взискател е упълномощил ЧСИ Й. с правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. С резолюция ЧСИ Й. е конституирал ответникът в настоящото производство като взискател по цитираното изпълнително дело. Със Уведомление с изх.№8889/03.08.2016г., връчено на М. лично на 04.08.2016г. – видно от приложената обратна разписка, ищецът в настоящото производство е уведомен за конституирането на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД като взискател по изпълнително дело №994/2012г. във връзка със сключен договор за цесия с предишния кредитор. С молба с изх.№64857/28.09.2016г. ответникът в настоящото производство е поискал от ЧСИ Й. да извърши справка в ТП на НОИ за наличие на валидно сключени трудови договори на М., като при наличие на такива е възложил на съдебния изпълнител да предприеме съответните действия за обезпечаване на вземането на кредитора. Видно от приложеното изпълнително дело такава справка е извършена от ЧСИ Й. на 26.10.2016г. С молба с изх.№К-230/02.01.2018г. ответникът в настоящото производство е поискал от ЧСИ Й. да извърши справка в ТП на НОИ за наличие на валидно сключени трудови договори на М., като при наличие на такива е възложил на съдебния изпълнител да предприеме съответните действия за обезпечаване на вземането на кредитора. Видно от приложеното изпълнително дело такава справка е извършена от ЧСИ Й. на 01.03.2018г. С молба с изх.№В-12984/03.05.2019г. взискателят е поискал от ЧСИ Й. да извърши справка в регистрите на БНБ за наличие на банкови сметки на М., като при наличие на такива е възложил на съдебния изпълнител да наложи запор върху тях. С молба от 05.02.2021г. взискателят е поискал от ЧСИ Ц.Н. с рег.№756 на КЧСИ да извърши справка в регистрите на БНБ за наличие на банкови сметки на М., като при наличие на такива е възложил на съдебния изпълнител да наложи запор върху тях. По делото е постъпило писмо с вх. № 2189/31.03.2025г. от ЧСИ Момчил Нелов, с което уведомява, че ИД № 994/2012г. и ИД №5692/2020г. по описа на ЧСИ В.Й. са едно и също дело. При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства, настоящият състав, прави следните правни изводи: Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с 439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника предвид погасяване на вземането по давност сумата в размер на 1313, 75лв., представляваща дължима сума във връзка с Договор за кредит №CREX-02092875, които суми са предмет на изп.д.№ 994/2012г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-Враца, които суми са инкорпорирани в изпълнителен лист, издаден на 01.12.2011г. по гр.д. №907/2011г. по описа на РС-Б.С., въз основа на който е образувано изп.д.№ 994/2012г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-Враца. Съдът намира, че предявеният иск е допустим, доколкото както предвижда чл.439, ал.2 от ГПК, ищецът се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като ищецът се позовава на погасяване на дълга по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност. Това твърдение представлява нов факт по смисъла на чл.439 от ГПК, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителният лист от 01.12.2011г. След като са наведени твърдения, че са налице последващи фактически обстоятелства, които погасяват или изключват правото на принудително изпълнение, те са достатъчни да обосноват допустимост на иска с правно основание чл.439 от ГПК. Осъществили ли са се твърдените факти и годни ли са те да изключат вземането на взискателя към длъжника, е въпрос по основателност на предявения иск, а не за неговата допустимост. С предявяването на този иск за установяване недължимост на парични суми, ищецът отрича претендираното от ответника материално право и в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността. За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван. Последователно съдебната практика възприема, че няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение. В този смисъл са например Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV г. о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г., ВКС, II т. о., Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4647/2015 г., ВКС, IV г. о. и други. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, което е относимо и когато е установено със заповед за изпълнение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая от приложеното копие от Изпълнителен лист от 01.12.2011г. по гр.д. №907/2011г. по описа на РС-Б.С. е видно, че заповедта е влязла в сила на 29.11.2011г., от която дата е започнала да тече 5-годишна погасителна давност за вземанията. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, с което е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд, давност за вземания по образувани изпълнителни дела тече от 26.06.2015г. Между страните не спори, че изпълнително дело №994/2012г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-Враца е образувано по молба на взискателя „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД с вх.№01843/28.05.2012г., предвид което настоящата съдебна инстанция приема, че давността относно процесното вземане е започнала да тече от 26.06.2015г. Съдебната практика приема, че давността се прекъсва многократно, с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. За прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност ( Решение № 325 от 13.01.2016 г., постановено по ГД № 2783/2015 г. по описа на ВКС, III г. о. ). Съгласно трайно установената съдебна практика, обективирана в Решение № 50026/17.02.2025г. по т.д.№2040/2020 на ВКС, II -ро т.о., Решение № 50094/16.11.2023 г. по т. д. № 770/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о., и др., самото искане за конституиране на правоприемника като взискател, респ. конституирането му от съдебния изпълнител в хода на висящото изпълнително дело, не представлява по своята същност изпълнително действие и не води до прекъсване на погасителната давност за вземането. Съгласно задължителното разрешение в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Перемцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти, с различни правни последици – давността изключва принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете, а перемцията не го изключва – обратното, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращия се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело – във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. От гореизложеното може да се направи извод, че перемцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е ирелевантна по отношение на погасителната давност, тъй като правните им последици са различни. Извършването на нови изпълнителни действия след перемцията е допустимо, докато съществува подлежащо на изпълнение право, и такива изпълнителни действия са валидни, включително годни да прекъснат изпълнителната давност. Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия / резултатни или безрезултатни /, с които е прекъсвана давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок. Прекъсването на погасителната давност в хипотезата на чл. 116, б. " В " от ЗЗД, не зависи от по – късно настъпила перемция, респективно, предприетите и по перемирано дело изпълнителни действия на общо основание имат прекъсващ давността ефект. Извършените изпълнителни действия или новото искане след настъпване на перемцията, също прекъсват давността, независимо дали е образувано ново дело, защото съдебният изпълнител е длъжен да извърши поисканото изпълнително действие. В хода на производството безспорно се установи, че с молба с изх.№ 39236/20.05.2016г. „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнително дело №994/2012г., като новият взискател е упълномощил ЧСИ Й. с правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. Настоящата съдебна инстанция приема с подаването на посочената молба, съдържаща възлагане по чл.18 ЗЧСИ, давността се счита за прекъсната на осн. чл. 116, буква “в” ЗЗД. В този смисъл са и мотивите към т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В цитираната задължителна съдебна практика е възприето, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В тълкувателното решение е посочено, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Предвид изложеното следва да се приеме, че с молба с изх.№64857/28.09.2016г., с която ответникът е поискал от ЧСИ Й. да извърши справка в ТП на НОИ за наличие на валидно сключени трудови договори на М., като при наличие на такива е възложил на съдебния изпълнител да предприеме съответните действия за обезпечаване на вземането на кредитора, не е прекъсната давността, тъй като не е избран определен изпълнителен способ. Същото важи и за молба с изх.№К-230/02.01.2018г., с която ответникът в настоящото производство е поискал от ЧСИ Й. да извърши справка в ТП на НОИ за наличие на валидно сключени трудови договори на М., като при наличие на такива е възложил на съдебния изпълнител да предприеме съответните действия за обезпечаване на вземането на кредитора. Следващото изпълнително действие, годно да прекъсне давността, е подадената молба с изх.№В-12984/03.05.2019г. от взискателя, с която е поискал от ЧСИ Й. да извърши справка в регистрите на БНБ за наличие на банкови сметки на М., като при наличие на такива е възложил на съдебния изпълнител да наложи запор върху тях. След това давността е прекъсната с молба от 05.02.2021г. на взискателя, с която е поискал от ЧСИ Ц.Н. с рег.№756 на КЧСИ да извърши справка в регистрите на БНБ за наличие на банкови сметки на М., като при наличие на такива е възложил на съдебния изпълнител да наложи запор върху тях. Ноторно е, че за периода от 15.05.2019 г. до 03.07.2020 г., ЧСИ В.Й. не е могъл за извършва изпълнителни действия по процесното изпълнително дело. Също така, със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (чл. 3) спират да текат всички процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, от датата на обявяване на извънредното положение - 13.03.2020г., до момента на неговата отмяна на 21.05.2020г. Процесуалният срок в изпълнителното производство спира да тече с настъпване на определено събитие, до началото на което е текъл, и след отмяната му отново започва да тече. В настоящия случай такива събития са както Законът за мерките и действията по време на извънредно положение, така и лишаването от права на ЧСИ В.Й.. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗЧСИ с настъпването на основание за загубване на правоспособност ЧСИ не може да извършва изпълнителни или други предвидени в закона действия, а служебният архив се запечатва. Съгласно чл. 32, ал. 4 от ЗЧСИ, принудителното изпълнение или действия по охранително производство в помещение, което е кантора на частен съдебен изпълнител, може да се осъществяват само след като е извършено предаване на служебния архив на ЧСИ. В случая запечатването на служебния архив на ЧСИ В.Й. е извършено на 15.05.2019 г., а предаването на същия на приемащия ЧСИ – на 03.07.2020 г., т.е. по обективни причини, макар и не уредено в изрична правна норма, е налице спиране на изпълнителните действия на основание чл.432, ал.1, т.7 от ГПК, а именно, че изпълнителното производство се спира в други случаи, предвидени в закон, какъвто случай е забраната за извършване на изпълнителни действия по чл.32, ал.1 от ЗСЧИ до преместване или предаване на служебния архив на загубилия правоспособност ЧСИ. Предвид изложеното, съдът намира, че безспорно за периода от 15.05.2019г. до 03.07.2020г. ЧСИ Й. не е могъл да извършва изпълнителни действия по процесното изпълнително дело поради запечатване на архива му. Предвидената в чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение разпоредба, съгласно която спират да текат всички процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, от датата на обявяване на извънредното положение - 13.03.2020г., до момента на неговата отмяна на 21.05.2020г. попада в горепосочения срок, през който ЧСИ Й. не е могъл да извършва изпълнителни действия. За пълнота на изложението следва да се посочи, че въведеното с отговора на исковата молба възражение за признание на задължението от страна на ищеца с конклудентни действия е ирелевантно за предмета на делото, предвид факта, че самият ответник твърди, че извършените действия са в периода преди да е започнала да тече погасителната давност. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че погасителната давност за вземанията, за които е издаден процесния изпълнителен лист от 01.12.2011г. по гр.д. №907/2011г. по описа на РС-Б.С., е прекъсвана многократно с предприети действия от взискателя, насочени към принудително изпълнение на процесните вземания – с възлагане на действия по чл.18 от ЗЧСИ на 20.05.2016г. и с депозираните молби от взискателя с посочени изпълнителни способи, които са направени искания да бъдат приложени – на 03.05.2019г. и на 05.02.2021г. В обобщение, към датата на депозиране на исковата молба – 16.04.2024г., включително и към датата на приключване на устните състезания по делото – 15.04.2025г., погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист не е изтекла. Предвид изложеното, предявеният установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. чл.439, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът не дължи сумите, за които е издаден процесния изпълнителен лист 01.12.2011г. по гр.д. №907/2011г. по описа на РС-Б.С., е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски, като претендира такива съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК, както следва: 360лв. – юрисконсултско възнаграждение, и 36, 00лв. – заплатени такси за изготвяне на преписи от изпълнителни дела. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ настоящата съдебна инстанция определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., предвид което ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в общ размер на 136, 00лв. – разноски в производството. Така мотивиран, съдът