Решение № 2833 от 27.7.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 13818/2021 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от „•••“ АД, ЕИК: ••• чрез юрк. В. Н. П., срещу наказателно постановление № ••• на директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите. С обжалваното НП на основание чл. 78, ал. 1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП) на дружеството-жалбоподател (банката) е наложено административно наказание глоба в размер на ••• (десет хиляди) лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от ЗКНИП. С жалбата се иска отмяна на НП като незаконосъобразно поради нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила, за което за изложени подробни съображения. В хода на съдебните прения, дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от юрк. П., която излага допълнителни аргументи за отмяна на НП. Алтернативно твърди, че извършеното представлява маловажен случай. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Със съпроводително писмо с вх. № ••• въззиваемата страна и административнонаказващ орган сочи, че жалбата е неоснователна, НП е издадено при спазване на материалния и процесуалния закон и случаят не маловажен, поради което се иска същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. В тази насока са изложени доводи и в хода на съдебните прения. Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и проверен по делото доказателствен материал и като направи служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА Д. Х. била кредитополучател по договор за банков кредит •••, сключен с „•••“ АД (банков кредит за недвижим имот/кредит обезпечен с ипотека върху недвижим имот – съгл. чл. 1, ал. 1 от договора). Банката отпуснала на Д. Х. кредит в размер на ••• лева, като сумата следвало да послужи за рефинансиране на ипотечен и на потребителски банков кредит към „Централна кооперативна банка“ АД. При предварителните проверки, преди сключване на горепосочения договор, било установено, че съпругът на Д. Х. - Х.Х. който също бил оформен като кредитополучател по договора, е длъжник в просрочие в Централен кредитен регистър към „•••“ АД. Въз основа на това, от страна на „•••“ АД като допълнително условие за усвояване по кредита било поставено изискване да бъде подсигурена сума в размер на три месечни вноски, представляваща неснижаем остатък, която се блокира по кредита. В тази връзка, в чл. 2, ал. 1 от договор за банков кредит № HL •••, били посочено, че „Сумата в размер на ••• лв. (шестдесет хиляди и двеста лева) представляваща лимита за рефинансиране, се усвоява по сметка на кредитополучателя Д. Д. Х. с IBAN ••• в „•••” АД, след подсигурена сума в размер на три месечни вноски, представляваща неснижаем остатък, блокирана за целия срок на кредита до издължаването му и след представяне в банката на: ...“. За да осигури парите за три вноски неснижаем остатък, Д. Х. сключила с „•••“ АД договор за потребителски кредит № F L ••• в размер на •••(две хиляди) лева. Във връзка с горното, Д. Д. Х. е подала молба до „•••“ АД с вх. № 141/02.03.2021 г. В нея тя уведомила банката за промени в кредитната история на съпруга Х.Х. в Централния кредитен регистър и помолила да бъде премахнато условието за блокирани три месечни вноски по договор за ипотечен кредит № ••• Към 29.03.2021 г., „•••“ АД не представил отговор на молбата на Д. Х. от 02.03.2021 г. за освобождаване на блокирани вноски по кредит ••• Поради това на тази дата тя подала жалба срещу това непроизнасяне на имейла на банката за оплакване от клиенти и помолила за бърз отговор. Н а 05.04.2021 г. банката изпратила отговор на молбата на Д. Х. от 02.03.2021 г. С него тя обяснила, че към онзи момент не е възможно да се отблокират вноските неснижаем остатък по кредит ••• тъй като г-жа Х. била на нова месторабота, считано от 22.02.2021 г., а г-н Х. бил в неплатен отпуск. От банката уточнили обаче, че на по-късен етап след редовно обслужване на кредитното задължение е възможно отказът да се преразгледа. Н а 26.04.2021 г. Д. Х. подала жалба до КЗП с искане комисията да извърши проверка във връзка със случая и разрешаването на проблема. Органите на КЗП извършили проверка и приели, че като не е отговорила в 30- дневен срок на молбата (възражението) на Д. Х. от 02.03.2021 г., на 02.04.2021 г. „•••“ АД е извършила нарушение на чл. 63, ал. 2 от ЗКНИП. Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № •••, а АУАН № К- 040554/23.06.2021 г. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и бил подписан от представител на банката, който посочил като възражение, че нарушението било формално и не са настъпили вреди. В срока по чл. 44 от ЗАНН банката е представила писмени възражения срещу АУАН, с които било направено искане АУАН да бъде отменен, а административнонаказателната преписка прекратена. Въпреки направените възражения, на 26.07.2021 г. Е.Г., директор на в РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП издала обжалваното НП. Препис от него бил връчен на дружеството-жалбоподател на 31.08.2021 г., а на 08.09.2021 г. била подадена жалба срещу него. Н а 24.11.2021 г. Д. Х. отправила искане до банката с искане за отблокиране на трите вноски неснижаем остатък по договор за кредит HL ••• Н а 13.12.2021 г. Д. и Х. Д. и „•••“ АД сключили допълнително споразумение към договор за кредит H L •••, съгласно който: „Отпада условието по договор за кредит H L ••• за подсигурена и блокирана сума представляваща неснижаем остатък за срока на кредита, представляващи три месечни погасителни вноски в размер на ••• лева, блокирани по разплащателна сметка •••, обслужващи кредита на Д. Д. Х.. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните и проверени по делото: гласни доказателствени средства: показанията на св. Д. Х., св. Е. Ц. и св. Х.Й., както и въз основа на писмените доказателства и доказателствени средства: констативен протокол (л. 23-27), молба с вх. № ••• (л. 28), разпечатка от имейл кореспонденция и жалба (л. 30-33), договор за банков кредит (л. 34-50), известие за доставяне/обратна разписка (л. 57), заповед № 319ЛС/22.04.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (л. 59), заповед № 673/21.08.2019 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (л. 60), възражение срещу АУАН (л. 68- 70), договор за потребителски кредит (л. 124-129), жалба до КЗП (л. 159-160), допълнително споразумение към договор за кредит (л. 184-185), помирително предложение(л. 195-201), искане за отблокиране на вноски (л. 202). Съдът намира, че горепосочените доказателства и доказателствени средства, ценени заедно и поотделно, са непротиворечиви и взаимодопълващи се. Показанията на св. Д., св. Й. и св. Ц. се подкрепят напълно от писмените доказателства и доказателствени средства. Всички те способстват за изясняване на изясняване фактическата обстановка по делото, поради което съдът им се доверява. Доколкото по делото не се спори по фактите – установи се, че е бил изтеглен кредит, установи се още, че е била задържана определена сума от банката като вид гаранция, ясно е също така, че Д. Х. е подала писмена молба до банката с искане за отблокиране на сумата, както и това, че банката не е отговорила на молбата в 30-дневен срок. Страните спорят по повод на това какъв е бил характерът на тази молба и била ли е длъжна банката да спази срока по чл. 63 от ЗКНИП. Ето защо, доколкото събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, съдът намира, че по - подробното му обсъждане е ненужно - това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. ОТ ПРАВНА СТРАНА Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от правнолегитимирана страна - адресата на НП и санкционирано лице, в законоустановения 14-дневен срок от връчването. Предвид това, съдът намира, че същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения: АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи в кръга на службата им в предвидените от закона срокове, форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. Следва да се отбележи също така, че и АУАН, и НП са надлежно връчени на дружеството-жалбоподател. Ето защо, съдът намира, в производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието не са допуснати съществени процесуални нарушения, следователно НП е законосъобразно издадено. Дружеството-жалбоподател е санкционирано за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от ЗКНИП. Съгласно тази разпоредба, кредиторът, съответно кредитният посредник е длъжен да се произнесе и да уведоми писмено потребителя за решението си по всяко постъпило възражение в срок до 30 дни от получаването му. По делото е безспорно установено, че „•••“ АД и Д. Х. са имали качеството на кредитор (кредитодател) и длъжник (кредитополучател), предвид сключеният между тях договор за банков кредит от 27.01.2021 г. По смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗКНИП, „кредитор“ е кредитна институция по смисъла на Закона за кредитните институции или финансова институция по чл. 3а от Закона за кредитните институции. По смисъла на ЗКИ, банката, каквото качество притежава „•••“ АД е кредитна институция. Следователно същата е кредитор и по смисъла на ЗКНИП и е годен субект на адмнистративно нарушение по чл. 63, ал. 2 от ЗКНИП. На следващо място, съгласно § 1, т. 20 от ДР на ЗКНИП, „потребител“ е всяко физическо лице, което при сключването на договор за кредит за недвижим имот действа извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност. Доколкото сключеният между Д. Х. и „•••“ АД е договор за банков кредит за недвижим имот, видно от чл. 1, ал. 1 от същия, а Д. Х. е физическо лице, което е изтеглило кредита за рефинансиране на ипотечен кредит, т.е. извън рамките на нейната търговска, стопанска или професионална дейност, съдът намира, че същата е потребител по смисъла на ЗКНИП. Следователно Д. Х. също е адресат на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗКНИП. По делото не се спори относно това, че Д. Х. е подала молба до банката на 02.03.2021 г. с искане да бъдат отблокирани сумите, представляващи неснижаем остатък по кредита. Не се спори и че банката е представила отговор на 05.04.2021 г., т.е. 34 дни по-късно. Спорно е обаче дали подадената молба има характер на възражение, или не, доколкото това е обстоятелство от обективната страна на нарушението по чл. 63, ал. 2 от ЗКНИП. Молбата като правно средство представлява волеизявление на едно лице, което има сезиращ характер. С молбата се правят искания да се извърши/да не се извърши нещо, цели се да се предизвика настъпването на определени правни последици. Възражението е правен акт, с който обикновено се отговаря на или се оспорва определено правно действие, във връзка с правоотношения които вече съществуват. Съдът намира, че писмото на Д. Х. от 02.03.2021 г. от няма характера на възражение, т.е не се оспорва даден факт, а се иска от банката да извърши определено действие. Ето защо обстоятелството, че на Д. Х. не е било отговорено от банката в 30-дневен срок, не означава, че е извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от ЗКНИП. Поради тази причина, съдът намира, че КЗП неправилно е приложила материалния закон и НП следва да бъде отменено като неправилно. Извън горното, съдът отчита, че срокът за отговор от страна на банката е изтекъл на 01.04.2021 г. (сряда), включително, като същата е изпратила отговор Х. на 05.04.2021 г. (понеделник). Предвид това, че от 02.04.2021 г. (четвъртък) до 05.04.2021 г. (понеделник) е имало само един работен ден, съдът намира, че подобно закъснение в отговора на молбата не е било фатално. Освен това, от доказателствата по делото се установява, че на по- късен етап, при подадена жалба на Д. Х. от 29.03.2021 г. банката е отговорила своевременно на същата. По-нататък при последващо искане от 24.11.2021 г. за отблокиране на сумите, представляващи неснижаем остатък, е подписано допълнително споразумените към договор за кредит HL •••, с което страните са се споразумели същите да бъдат върнати на Д. Х.. Тоест, съдът намира, че при всяко едно сезиране на г-жа Х. към банката, тя е получавала своевременни отговор и съдействие. Следователно, забавянето от 4 дни, от които два – неработни, съдът намира, че са налице предпоставки за квалифициране на случая като маловажен. Доколкото това обстоятелство не е било съобразено от АНО, и не е бил приложен чл. 28 от ЗАНН, налице е още едно основание за отмяна на НП поради неправилно приложение на материалния закон. Налице са предпоставки както за отмяна на НП поради неправилност – на осн. чл. 63, ал. 3, т. 2 във. вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, така и за отмяната му и предупреждение на нарушителя на осн. чл. 63, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1 от ЗАНН. Доколкото първата хипотеза е по-благоприятна за санкционираното лице, съдът счита, че НП следва да бъде отменено като неправилно. Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в срок от въззивника, съдът намира, че същото следва да бъде уважено в размер на 80, 00 (осемдесет) лева. Така мотивиран, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 5-ти състав